Снимки на крепости
Крепостна стена, ров и кула. Баба Вида, Видин
Малко хора няма да познаят силуета на крепостта Баба Вида при Видин
copyright©by everybody
Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев
Вижте и научете за още интересни обекти:
Нашият сайт изобилства от информация за крепости и кули. Това е така, защото в България изобилства от крепости и кули. Строени по различно време, с различни цели, от различни племена, владетели и империи. Може да се потопите в интересен разказ за Мадарската крепост. Може да получите компетентен и увлекателен гид за крепостта Баба Вида, както и да се запознаете с плана на крепостта. Или на страницата, която разглеждате в момента, да разгледате снимките на различни крепости у нас. Ще научите още за обсада на крепост, за пролома и крепостта Момина клисура, за крепостта Калето, за Ситан кале ("Калята") в Банско и много още.
Крепостта Калоян в близост до Арбанаси, Велико Търново
Направена е каменна възстановка. Окото е свикнало да гледа руини и когато видиш цяла крепост, се стъписваш
Снимки от Видин Население на Видин Връх Вихрен
В българската архитектурна мисъл и традиция няма отчетлива следа за строителство на крепости и замъци. Отчасти заради вековете, прекарани под чуждо господство; отчасти, заради по-слабото икономическо развитие; отчасти заради православната традиция за строеж на манастири и църкви. Като че ли няма логика, откъде тогава има такова нещо, като толкова много крепости по нашите земи? Исторически, строежът на крепости и укрепления е характерен за различни периоди и цивилизации, които са населявали тези краища още от античността. Много от крепостите по нашите земи са построени още от траките, римляните и византийците. Тези народи са изграждали укрепления, за да защитават своите територии, търговски пътища и стратегически точки. Римляните, например, са развили цяла мрежа от крепости по границите на империята (т.нар. лимес), включително по поречието на Дунав. През Първото и Второто българско царство българските владетели активно са строили и укрепявали крепости, за да защитават териториите на държавата от външни нашественици, като Византия, маджарите, печенегите и кръстоносците. Пример за това са крепостите около столиците Плиска, Преслав и Търново, както и много други стратегически обекти.
Величествена, горда и достолепна
Патриаршеската катедрала "Св. Възнесение Господне" на хълма Царевец във Велико Търново
Организъм Влахинска река Дентална практика Омегадентагруп ООД Легенди за град Видин
Главната порта в Белоградчишката крепост
Както и на други места, символите и надписите, красели портата, отдавна ги няма, но и без тях гледката е впечатляваща.
Българските земи са разположени на кръстопът между континентите Европа и Азия, което ги прави стратегически важни. Много от крепостите са били построени на труднодостъпни места (хълмове, планински проходи, брегове на реки), за да осигуряват контрол върху важни маршрути. По време на османското владичество някои от старите крепости са били използвани, ремонтирани или разширявани от османците за техни военни нужди. Въпреки че икономическото развитие в българските земи може да е било по-ограничено в определени периоди, защитата от външни нашествия е била критична. В много случаи дори местните общности са участвали в строителството на укрепления, за да осигурят сигурност. Крепостите са били не само военни обекти, но и символ на властта и престижа на владетелите. Някои от тях, като Царевец, Белоградчишката крепост или Баба Вида, днес са емблематични паметници на българската култура. Накратко, крепостите по нашите земи са плод на историческата сложност и взаимодействието на различни култури и цивилизации, които са оставили траен отпечатък върху региона. Това разнообразие е ценен елемент от българското културно наследство. Най-известната кула в крепост, като че ли е Балдуиновата кула. Балдуиновата кула безспорно е една от най-известните, тъй като е свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски след битката при Одрин (1205 г.). Въпреки че тя е символично възстановена в по-късно време, нейната историческа и културна стойност остава значителна. Имаме ли други крепостни кули, които да й съперничат по известност? Има и други крепостни кули в България, които също са впечатляващи и заслужават внимание.
Витоша Парк Владикина бахча Микросъдова хирургия
Белоградчишките скали и Белоградчишката крепост
Природна и историческа забележителност на едно място
Кулата в крепостта Баба Вида (Видин). Крепостта Баба Вида е уникална със своето състояние на съхранение и представлява една от най-добре запазените средновековни крепости в България. Вътрешните кули на крепостта, макар и не толкова известни като Балдуиновата кула, са изключително внушителни и са емблема на Видин. Освен Балдуиновата кула, Царевец разполага с редица други отбранителни съоръжения, включително кули, като част от впечатляващата отбранителна система на столицата на Второто българско царство. Кулите, които са били част от входните врати и укрепленията, допринасят за величието на комплекса. Асеновата крепост е друг знаков обект в българската история. Една от най-известните й структури е църквата "Света богородица Петричка", но кулите, свързани с отбранителната система, също са забележителни. Макар че на Крепостта Калиакра (нос Калиакра) няма запазени високи кули, там могат да се видят останки от укрепления и отбранителни структури, които са имали стратегическо значение за контрола на Черно море. Белоградчишката крепост се отличава с невероятно сливане на природни скални форми и отбранителни кули. Тези кули, макар и по-скромни, допълват впечатляващата гледка на Белоградчишките скали. Червен е средновековен град-крепост в Северна България. Кулите на крепостта, макар и частично запазени, разказват за някогашното величие на този обект. Крепостта на хълма Хисаря в Ловеч има отбранителни стени и кули, които също са свидетелство за ролята на града в историята на Второто българско царство. Въпреки че Балдуиновата кула остава най-разпознаваемият символ на крепостна кула в България, тези примери показват, че в страната има много други укрепления с културно и историческо значение, които привличат интереса на туристи и историци.
Камилите
Главната крепостна южна порта на римския град Диоклецианополис, днес - Хисаря
Задавали ли сте си въпроса, защо в България няма замъци - извън съвременното строителство с туристическа и търговска цел? Западноевропейска архитектурна стилистика ли е, строителството на замък? Липсата на класически замъци в България, каквито се срещат в Западна Европа, е резултат от исторически, географски и културни различия, които са формирали архитектурните традиции на региона. Ето основните причини за тази особеност: съществуват отчетливи различия в историческото развитие. В Западна Европа строителството на замъци е било тясно свързано с феодалната система, която е доминирала от ранното Средновековие. Замъците са служели за резиденции на феодалите, центрове на местната власт и символи на тяхното богатство и влияние. В България, както и в останалата част на Балканите, феодализмът не се развива в същата форма, както на Запад. Византийското влияние и централизираната структура на властта в Първото и Второто българско царство не благоприятстват строителството на отделни аристократични резиденции, каквито са замъците.
Видин - Север Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години Автофериботен терминал
На Балканите, включително в България, основният фокус е бил върху укрепленията (крепости), предназначени да защитават стратегически важни точки – проходи, реки, градове. Българските земи са били разположени на кръстопът между различни цивилизации и подложени на чести военни конфликти. Крепостите са били проектирани с практическа цел – да осигурят защита на населението и армията, а не да служат като резиденции със сложна архитектура и декоративност, характерна за замъците в Западна Европа. Замъците често са били не само отбранителни структури, но и символ на рицарството, благородството и аристократичния живот. Те са били свързани с културата на турнири, балове и сложни социални ритуали. В православната традиция, която доминира в България, акцентът е поставен върху духовността и общността. Вместо разкошни резиденции като замъци, ресурсите често са били насочвани към изграждането на манастири и църкви – духовни и културни центрове на средновековната българска държава. По време на османското владичество (края на XIV век до XIX век) строителството на замъци или големи феодални резиденции е било невъзможно, тъй като местното население е било подчинено на чужда власт. Вместо това, османците са строили крепости за военни цели.
Крепостта Калиакра
Завършекът на нос Калиакра на Черно море
Видин Исторически музей - Видин Катедрален храм Свети Димитър
Строителството на замъци е до голяма степен свързано с готическата и романската архитектура, които са характерни за Западна Европа. На Балканите архитектурата е повлияна от византийските традиции, които поставят акцент върху религиозните сгради и укрепления, а не върху светски дворци или замъци. Макар че България няма класически замъци, съществуват крепости и дворци, които са служили като центрове на властта. Например, дворците на хълмовете Царевец и Трапезица във Велико Търново са били резиденции на българските царе, но те не притежават пищността на западноевропейските замъци. Съвременни туристически атракции като "Замъка в Равадиново" са пример за опити да се въведе тази западна стилистика в България, но те са резултат на съвременно строителство и нямат историческа автентичност. Замъците са по-скоро западноевропейска архитектурна традиция, свързана с феодалната култура и специфични социално-икономически условия. В България историческите обстоятелства, византийското влияние и практическата необходимост от крепости и манастири вместо луксозни аристократични резиденции са оформили една различна архитектурна и културна среда.
Вътрешният двор на Баба Вида, Видин
Дъговидни каменни стъпала
Тези, които са строили крепости, са го правили, защото крепостта е била скъпа, но отлична защитна стратегия. Тези, които са искали да превземат, завладеят непревземаемите крепости, също са имали стратегия. Кои са най-успешните стратегии в българската и в световната история за превземане на непристъпни крепости? Превземането на крепости е изисквало изключителни умения, планиране и иновативност. историята е пълна с примери за различни стратегии, използвани както в България, така и в световен мащаб. Тук ще разкажем за някои от най-успешните подходи. Българска история познава използване на изненадващи атаки и предателства. Пример: Превземането на Средец от хан Крум (809 г.). Българите използват елемента на изненада и ефективно управление на информацията, за да принудят византийския гарнизон да се предаде. Превземането на Преслав от Киевския княз Светослав (968 г.). Крепостта е завладяна благодарение на бърза атака и мобилност, комбинирани със слабостите на защитниците.
Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи
Къща, която изглежда като крепост в село Ковачевица
Колкото е по-богат и заможен собственикът, толкова е по-здрава и защитена къщата
Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД
На точното място сте
Винаги с крачка напред
Изтощителна блокада. Пример: Превземането на Плиска от Никифор I Геник (811 г.). Въпреки че стратегията на византийците включва пряко нападение, успешното овладяване на града става възможно и чрез обсаждане. Подкопаване на крепостните стени. Археологически доказателства и исторически източници показват, че българите често са използвали подкопаване като тактика срещу крепости, където защитата е била най-силна. Световна история също „бъка“ от множество интересни примери. Използване на обсадни машини е била една от печелившите тактики. Пример: Превземането на Константинопол от османците (1453 г.). Османците използват масивни оръдия (като легендарното „Оръдие на Урбан“), за да пробият мощните Теодосиеви стени. Психологическа война. Пример: Превземането на Масада (73-74 г. сл. Хр.). Римляните изграждат масивна рампа и обграждат крепостта с постоянен натиск, което принуждава обсадените да се откажат. Използване на ресурси срещу защитниците. Пример: Превземането на Алезия от Юлий Цезар (52 г. пр. Хр.). Цезар използва двойна система от укрепления – срещу крепостта и срещу идващи подкрепления – за да изолира галите и да ги изтощи до капитулация.
Крепостта Кабиле край град Ямбол
Лесно си личи реконструираната част
Подземни тунели. Пример: Превземането на Ерусалим от кръстоносците (1099 г.). Кръстоносците копаят тунели под крепостните стени, за да ги отслабят и разрушат. Блокада и глад. Битката за Ленинград (1941-1944 г.). Въпреки че е от съвременната епоха, дългосрочните обсади остават мощен инструмент за овладяване на стратегически точки. Общи принципи на успешните стратегии, са иновациите в оръжията и тактиките. Използват се обсадни машини, артилерия или огън (гръцки огън, например). Комбиниране на физически и психологически натиск. Защитниците често капитулират не заради директната атака, а заради загуба на морал и поради демотивация. Превземане чрез измама. Пример е Троянският кон, използван от гърците срещу Троя. Изолиране на крепостта. Прекъсване на снабдяването с храна и вода. историята показва, че няма „непревземаема“ крепост, ако атакуващите използват правилната комбинация от иновации, ресурси и тактически подходи.
Крепостна кула в Стария Несебър
Кръглата форма е най-добрата обтекаемост при силните пориви на вятъра при морето
Защитниците на крепостта намират за успех, ако врагът не може да проникне зад стените на укреплението. Има ли примери в българската и световната история, които показват как защитниците не само са спасили крепостта, но и са разбили обсаждащия я отвън враг? историята предоставя множество примери, в които защитниците не само са устояли на обсадата, но и са преминали в контраатака, за да разбият врага отвън. Тези случаи са особено забележителни, защото изискват смелост, стратегическо мислене и отлично познаване на местните условия. Българската история помни Одринската битка (1205 г.). След Четвъртия кръстоносен поход латинските рицари обсаждат Одрин. Цар Калоян организира защитата на крепостта и в същото време планира контраатака. В резултат, българската армия разбива обсаждащата армия в битката при Одрин, като пленява и убива латинския император Балдуин I. Това е изключителен пример за успешно преминаване от защита към нападение. В Търновград (1186 г.), по време на въстанието на Асен и Петър, византийците обсаждат крепостта. Въпреки обсадата, братята организират контраатаки срещу византийските войски, разрушавайки техните позиции. Обсадата е вдигната, а въстанието довежда до възстановяване на Второто българско царство. Световната история също познава забележителни примери на вдъхновени победи на обсадените в крепости воини. В Битката при Орлеан (1429 г.), по време на Стогодишната война, англичаните обсаждат града. Под командването на Жана д'Арк, французите преминават в настъпление и разбиват обсадните сили. Орлеан е спасен, а победата става повратен момент във войната.
Виенската битка (1683 г.). Османската армия, водена от Кара Мустафа, обсажда Виена. Крал Ян III Собиески от Полша пристига с подкрепления, но важна роля изиграват и австрийските гарнизони в крепостта, които организират отбранителни и контраатакуващи действия. Съюзническите сили разбиват обсадата, спирайки османската експанзия в Европа. Битката при Малта (1565 г.), където крепостта Малта, се отбранява от Ордена на хоспиталиерите. Османците обсаждат крепостта с голяма армия, но защитниците успешно използват укрепленията и организират контраатаки, които изтощават врага. Османците се оттеглят след месеци на тежки сражения, а защитата на Малта става легендарна. Очевидно, военната история показва някои общи принципи за успешна отбрана с контраатака. Активна отбрана. Вместо пасивно изчакване, защитниците предприемат удари срещу обсадните сили. Използване на местното население. Много защитници мобилизират гражданите за помощ в отбраната и саботажи. Подкрепления и координация: Пристигането на външни армии или съюзници е ключов момент в някои успешни контраатаки. Познаване на терена. Местните защитници често използват знанията си за околностите, за да нанасят удари там, където врагът е най-уязвим. Примерите показват, че успехът на защитата и контраатаката зависи от смелостта, гъвкавостта и стратегическата координация на защитниците.
Добрата дентална практика във Видин Видинска епархия - история и интересни факти история на Видин
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.