Плаж Баба Вида

На плаж при една баба. Коя баба? Баба Вида

В град Видин има и плаж - това е плажът Баба Вида, точно до крепостта Баба Вида, на брега на река Дунав

Във Видин има плаж на река Дунав. Плажове има и в други градове край реката. Това ли е единствената възможна атракция край Дунава, за разлика от атракциите на море? Какво показва практиката на страните, през които минава или граничат с Дунав? Плажовете край Дунав, като този във Видин, са само една от многото възможности за атракции покрай реката. Дунав предлага богат потенциал за различни видове туризъм и атракции, които могат да бъдат разнообразени с идеи от практиката на други страни, през които реката преминава или с които граничат. Дунав е популярен за речни круизи, които свързват градове и държави, като Виена, Будапеща и Белград. Тези круизи са атрактивни с комбинацията от природа, култура и гастрономия. Във Видин и други градове могат да се развиват активности като каяк, ветроходство, риболов, уиндсърфинг или водно колоездене. Някои страни организират фестивали край реката, включващи демонстрации на лодки, състезания и водни спектакли. Дунав минава през множество природни резервати, като Делтата на Дунав (Румъния и Украйна) – уникален биосферен резерват, популярен за наблюдение на птици, лодки и екотуризъм. "Дунавската велосипедна пътека" е един от най-дългите велосипедни маршрути в Европа, минаващ през няколко държави. В България могат да се изградят подобни маршрути, свързващи градовете покрай реката. Къмпинг зоните и местата за риболов привличат както местни, така и чуждестранни туристи. Крепостите по Дунав, като тази във Видин (Баба Вида), могат да се превърнат в центрове на културни събития, рицарски турнири и исторически възстановки. Дунавските градове могат да предлагат музеи, свързани с историята на реката, корабоплаването или местния бит. Организирането на местни фолклорни и традиционни празници край реката може да привлече както местни жители, така и туристи. Дунав е богат на риба, и традиционни ястия като рибена чорба и печена риба могат да се превърнат в туристически акцент. Регионите край Дунав са известни с лозята и вината си (като региона на Видин, известен със сортовете "Гъмза"). Винените турове могат да съчетаят дегустации с разходки из лозята. Много градове по Дунав организират летни концерти, фестивали на открито и събития, които използват реката като естествен декор. Гребни маратони, плувни състезания или биатлони са популярни атракции в много европейски дунавски градове. Модерни паркове с места за пикник, детски площадки и зони за спорт могат да превърнат крайбрежието в привлекателно място за отдих. В някои страни по Дунав има плаващи платформи с ресторанти, барове или дори хотели, които предоставят уникални изживявания. Круизи, гастрономически фестивали и музикални събития по Дунав са основни атракции. Будапеща използва река Дунав за вечерни круизи с осветени забележителности и събития по бреговете. Делтата на Дунав е световноизвестна със своята природа и привлича еко-туристи от цял свят. Белград използва реката за организиране на плаващи дискотеки, ресторанти и барове. Плажовете край Дунав, като този във Видин, са чудесно начало, но реката предлага много повече възможности за атракции. Чрез съчетание на културни, природни и събитийни инициативи, крайбрежните градове могат да привлекат разнообразна публика и да развият устойчив туризъм, вдъхновен от добрите практики на други страни по Дунав.

copyright©by everybody

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Зъбни импланти    Снимки на крепости    Карцином на кожата

Има исторически случаи, когато подводничари или подводни съдове са били използвани в река Дунав, макар че такива операции са сравнително редки поради спецификите на реката. През Първата световна война Дунав е важен стратегически воден път за Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и техните съюзници, както и за Съглашението. Подводничари са били използвани за разминиране, за премахване на мини, поставени от врага, и за поддръжка на ключови участъци от реката. Малки подводни съдове са били използвани за пренасяне на материали и боеприпаси под вражески обстрел. По време на Втората световна война Дунав отново играе важна роля като транспортна артерия за снабдяване на германските и съюзническите войски. Германската армия използва малки подводници за саботажни действия и за събиране на разузнавателни данни. Подводничари са били обучавани да извършват операции в плитки и труднопроходими води, каквито са участъците на Дунав. Съветският съюз също използва речната си флотилия, включително специално обучени подводничари, за да атакува германските речни конвои и да поддържа настъпателните операции по течението на реката. През периода на Студената война Дунав остава важен за транспорт и военни учения. Макар че директна употреба на подводници не е широко документирана, обучени подводничари и специализирани екипи са били подготвяни за разузнавателни операции - събиране на информация за военната активност в речните пристанища; за контрадиверсионни действия: Неутрализиране на вражески саботажи по ключови мостове, пристанища и транспортни маршрути. В днешно време подводничари и подводни роботи (ROVs) често се използват за изследване на останки. Исторически артефакти, потънали кораби и съоръжения по Дунав са обекти на проучвания. Подводничари помагат при инспектиране и техническа поддръжка на мостове, язовири и подводни структури. Съвременните екипи работят за изследване на екосистемата на реката и за премахване на замърсители. Докато Дунав не е типично поле за подводни операции като океаните, стратегическото му значение през историята е довело до използването на подводничари и специализирани екипи в различни контексти – от военни действия до инженерни и екологични мисии. Тези случаи подчертават значението на реката не само като транспортен маршрут, но и като ключова зона за военни и инфраструктурни операции.

Художествена галерия - Видин    Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин

Река Дунав е дом на впечатляващи рибни екземпляри, като най-големите улови са свързани с есетровите риби, особено моруната (Huso huso), известна със своите значителни размери. Кои са известните рекорди по улов на най-голяма риба в Дунав по протежение на българския участък на реката и като цяло за Дунав? Най-голямата риба, уловена в българския участък на Дунав, е 393-килограмова моруна, хваната край с. Връв преди близо 80 г., твърди видеоклип, качен в Youtube. През 2013 г. рибари от Русе уловиха сом с тегло 138 кг, считан за най-големия сом, ваден досега от река Дунав. Същата година, видинчанин улови в Дунав 48-килограмов сом, дълъг 206 см, използвайки кльонк край Видин. За най-големи улови по цялото течение на Дунав се счита моруната, която е тежала повече от един тон и половина. Този вид е най-голямата сладководна риба в света, достигаща до 7 м дължина и тегло до 300 кг. Европейският сом е друг вид, достигащ впечатляващи размери, с улови над 100 кг в Дунав. Тези рекорди подчертават богатството и разнообразието на рибните ресурси в Дунав, в частност и особено в българския участък на реката.

Към момента няма известни подводни ресторанти или други подводни атракции по протежението на река Дунав. Това вероятно се дължи на специфичните условия на реката, като силно течение, променливо ниво на водата и ограничена видимост, които правят изграждането и поддържането на подобни съоръжения предизвикателни. Въпреки това, в други части на света съществуват подводни ресторанти, които предлагат уникално изживяване. Например, първият подводен ресторант в Европа, наречен "Under", се намира в Норвегия, във водите край малкото градче Бали в най-южната точка на страната. Ресторантът е наполовина потънал монолит, където гостите могат да се наслаждават на храната и подводния свят през големи стъклени прозорци. Въпреки че по Дунав няма подводни атракции, реката предлага разнообразни преживявания, свързани с нейната богата история и природа. Например, в делтата на Дунав, която е биосферен резерват, посетителите могат да наблюдават впечатляващо биоразнообразие, включително около 340 вида птици, представляващи около 85% от общия брой видове птици, регистрирани в Румъния. Освен това, в някои участъци на реката са открити потънали кораби, които крият своите тайни на дъното на Дунав. За съжаление, тези останки не могат да се превърнат в подводни атракции и да бъдат проучени, както тези в близост до морското крайбрежие, поради силното течение и опасните условия за гмуркане. Въпреки липсата на подводни ресторанти или атракции, Дунав остава привлекателна дестинация за туристи, предлагаща разнообразни културни, исторически и природни забележителности по своето протежение.

информация за Видин    Пазар капия    Стамбол капия

Някой знае ли как се казва най-западният дял на Стара планина? Не знаете? Аз знам. Благодарение на търсачките, естествено. Най-западният дял на Стара планина, в Област Видин и Източна Сърбия, се нарича Светиниколска планина. Светиниколска планина е разположена в България и Сърбия. По билото й от юг-югоизток на север-северозапад преминава държавната граница между двете страни. Това са пограничните пирамиди от № 341 (Светиниколски проход, 1386 м) включително, до № 367 (Белоградчишки проход, 570 м) включително. Двата прохода я отделят от Чипровска планина на югоизток и планината Бабин нос (част от Западния Предбалкан) на северозапад. На североизток, чрез едно продълговато синклинално понижение (тук вече единици ще знаят за какво иде реч – в геологията синклинала е вид вдлъбната гънкова структура, при която бедрата потъват към осовата равнина. Най-ниската част на синклиналата се нарича кил) между селата Салаш и Чупрене, се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На запад и югозапад в Република Сърбия склоновете й постепенно се понижават и достигат долините на реките Бели Тимок и Търговишки Тимок. Дължината на Светиниколската планина от север-северозапад на юг-югоизток е около 25 км, а ширината – 20 км. По-голямата част от планината се намира на сръбска територия. Най-високата точка е връх Хайдушки камък (1720,8 м), разположен в най-югоизточната й част. Североизточният склон, който е на българска територия, е разчленен от три реки - Салашка река (десен приток на Арчар, Стакевска река (ляв приток на Лом) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река) и техните притоци. Югозападният склон в Сърбия – от десните притоци на Търговишки Тимок и Бели Тимок. Върховете Чука, Орлов камък са в Сърбия. Останалите върхове - Три уши, Жребче, Ветрен и Берчина чука, са в България. Има няколко коти - две в България и една в Сърбия. Планината е изградена от гранити и палеозойски кристалинни скали. В района на село Стакевци има находища на антрацитни въглища.

Телеграф капия    Варна    Велико Търново

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. А има ли научна яснота каква е като възраст? Как се класира по този критерий? Възрастта на река Дунав е обект на научни изследвания и дебати, но според геологическите данни Дунав е сравнително стара река. Счита се, че първоначалните й участъци са се формирали преди около 5-10 милиона години през късния миоцен. Това я прави една от старите реки в Европа, но не и най-старата. Река Дунав започва да се формира, когато съществуващите реки в тази част на Европа започват да се свързват в резултат на тектонични движения и ерозия. В тази епоха Дунав вероятно е събирала води от различни реки, които са се оттичали в Паратетис – огромен вътрешен морски басейн, който е съществувал в региона. Тектоничните движения и изменението на релефа водят до оформянето на съвременния маршрут на Дунав. Реката започва да оттича водите си към Черно море. В Холоцена (последните 10 000 години) реката придобива настоящия си облик, който все още е подложен на промени поради ерозия, наносни процеси и дейността на човека. Дунав е по-млада от най-старите реки в света като Нил (30 милиона години) или река Рейн в Европа (15 милиона години). В Европа Дунав е сравнително стара река, но има реки като Марница (Марица) и По, които също имат древни участъци със сходна възраст. Геоложката възраст на река е свързана с процесите на формиране на нейния басейн, климатичните промени и тектоничната активност в региона. Възрастта на Дунав е от ключово значение за разбирането на развитието на пейзажа и екосистемите в Централна и Източна Европа.

Ако човек разгледа географската карта на този район и погледът му се насочи на север, към Карпатите, неизбежно ще се запита, дали има някаква геоложка връзка между Карпатите и Стара планина, или това са две отделни планински вериги? Карпатите и Стара планина имат геоложка връзка, макар че представляват две отделни планински вериги. Те са част от по-голяма геоложка структура, наречена Алпо-Хималайска орогенна система, която включва редица планини в Европа и Азия, формирани в резултат на тектонични процеси. И двете вериги са резултат от сблъсъка между Африканската и Евразийската тектонична плоча, процес, започнал през мезозоя и продължил през кайнозоя. Карпатите и Стара планина са част от едно и също алпийско нагъване, което е довело до тяхното издигане. Карпатите се свързват със Стара планина чрез преходната област на Железни врата и Балканидите. Последните са система от планини и геоложки структури, които обхващат части от Сърбия, България и Румъния. Въпреки че геоложките условия се променят между Карпатите и Стара планина, те споделят сходен тип скални формации, включително седиментни, метаморфни и магмени скали. Карпатите са по-широка и обширна планинска система, която включва дъговидна форма, простираща се през Чехия, Словакия, Полша, Украйна и Румъния. Стара планина, или Балканът, е по-ясно изразена като линейна структура, простираща се изцяло в България, с малка част в Сърбия. Карпатите и Стара планина имат историческа и геоложка връзка, тъй като са част от една и съща орогенна система. Въпреки това, днес те се разглеждат като отделни планински вериги с различна географска идентичност и местоположение.

София    Стара планина    Катедрален храм Свети Димитър - Видин

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Тих Бял Дунав се вълнува... Весе, лошу мий

Еврейската синагога    Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com    Сливен

А знаете ли каква планина е Стара планина - младо нагъната или старо нагъната? Каква е разликата между двете понятия? Стара планина въпреки името си, е младо нагъната планина. Това е така, тъй като е част от Алпо-Хималайската орогенна система, която се е формирала в резултат на алпийското нагъване през периода на късния мезозой (креда) и началото на кайнозоя (палеоген). Това означава, че геоложкият й произход е сравнително „млад“ в геологичен смисъл (на възраст около 50-70 милиона години). Младо нагънати са тези планини, които са формирани през мезозоя и кайнозоя (последните около 100 милиона години). Отличават се с остри върхове, стръмни склонове и дълбоки долини. Теренът е релефно по-активен. Стара планина (Балканите), Карпатите, Алпите, Хималаите. Старо нагънатите планини имат по-голяма геоложка възраст. Формирани са през по-ранни геоложки периоди, като палеозоя (преди повече от 250 милиона години). Поради дългото излагане на ерозионни процеси, тези планини имат закръглени върхове и по-полегати склонове. Те често изглеждат по-ниски поради изветрянето и денудацията (денудация - процесът на оголване на скалите от изветрелите материали). Примери: Средноуралие, Родопите, Скандинавските планини. Стара планина макар да е сравнително млада, дългите ерозионни процеси и въздействията на климата са започнали да заравняват нейните върхове. Въпреки това, тя все още запазва типичните черти на младо нагъната планина, като стръмни ридове и ясно изразен релеф.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Будапеща. Човек крачи край Дунав. Вижда друг, който се е надвесил и пие с шепи от реката. - Кво правиш, братчед? Тука се е изляла цялата канализация, че и тази на Виена... - Excuse me, I really don't... - Аааа, чужденец. Наздраве, наздраве!

По-възрастните си спомнят времена, в които през зимата Дунав замръзва. Дали е имало случай в 21-ви век Дунав да замръзне напълно? Знаете ли в кои години на 20-ти век се е случвало замръзване от бряг до бряг? В 21-ви век река Дунав не е замръзвала напълно по цялото си протежение от бряг до бряг. Въпреки това, в изключително студени зими, някои участъци на реката са били частично замръзнали, особено в горното течение или в местата със слаб поток. През 2012 година Дунав замръзна частично в няколко участъка в България, Румъния и Сърбия, което доведе до спиране на корабоплаването за няколко седмици. През 2017 година отново бяха регистрирани случаи на частично замръзване в долното течение на реката, но не и пълно замръзване. През 20-ти век има случаи, когато Дунав е замръзвал напълно от бряг до бряг, което се е случвало при изключително сурови зими. По-конкретно, през 1929 година. Това е една от най-студените зими в Европа през 20-ти век. Дунав замръзва напълно на много места, включително в България. През 1942 година, по време на Втората световна война, Дунав отново замръзва напълно при екстремно ниски температури. През 1954 година е регистрирано пълно замръзване на Дунав в някои участъци, особено в долното течение. През 1963 година Дунав замръзва напълно в няколко участъка, което е последният документално потвърден случай на пълно замръзване от бряг до бряг през 20-ти век. Замръзването в наши дни е по-рядко, заради увеличението на средните зимни температури. Това намалява вероятността от замръзване. Изграждането на язовири и хидроцентрали регулира водния поток и предотвратява формирането на ледени покривки в някои участъци. Температурата на водата в реката може да се повлияе от отпадъчните води на промишлеността. Пълното замръзване на Дунав е било по-често явление през 20-ти век и преди това, когато зимите са били по-сурови. В 21-ви век подобни случаи са изключително редки и обикновено ограничени до отделни участъци.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Родопи    Русе    Седемте Рилски езера