Средновековна крепост

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В средновековните крепости основно са живели, работили и управлявали патрициите. Плебеите са били извън защитата на дебелите крепостни стени. В резултат на това, едните се превръщат в образована и задоволена "висша" класа, а другите, плебсът - в отрицателен отбор, в "низша" класа. Дали съществува такъв неписан закон и как се развиват нещата след Средновековието, когато крепостите губят първоначалното си предназначени? За някои, това съждение съдържа известна историческа истина. Но за други то опростява и генерализира социалната структура и динамиката на Средновековието. В много ситуации, особено в Западна Европа, в замъците и крепостите основно са живели феодалите (благородници), които са управлявали дадена област. Те са били част от висшата класа, която е имала достъп до образование и по-добър живот. Тази класа включвала рицарите, духовенството и други привилегировани групи. Повечето селяни (плебеи) са живели в селища около крепостите и рядко са имали достъп до защитата на крепостните стени, освен по време на война. Те са били зависими от благородниците и са извършвали земеделски и други физически трудове. Въпреки това, плебеите не винаги са били лишени от възможност за развитие – например, в градовете занаятчиите и търговците често са се организирали в гилдии, които постепенно им давали по-голямо влияние. След Средновековието значението на крепостите намалява. С развитието на артилерията и огнестрелните оръжия през Ренесанса и Новото време, крепостите започват да губят своята отбранителна функция. Те стават символи на власт, а не стратегически обекти. С края на феодалната система и началото на урбанизацията, градовете започват да набират сила. В тях възниква нова социална структура, в която средната класа (търговци, занаятчии, предприемачи) започва да играе все по-важна роля. Прелом настъпва след Френската революция и индустриализацията. Тези събития слагат началото на по-големи промени в социалната структура. Привилегиите на аристокрацията са поставени под въпрос, а демократичните и либерални идеи водят до еманципацията на плебеите. В по-късните епохи образованието започва да става достъпно за повече хора. Това подпомага намаляването на класовите различия, макар те да не изчезват напълно. Докато през Средновековието действително е имало силно изразено разделение между благородниците (патриции) и обикновените хора (плебеи), след този период се наблюдават промени, които довеждат до по-голямо социално равенство. Индустриализацията, демократизацията и урбанизацията допринасят за промяна на класовата структура, макар и социалното неравенство да остава значителен проблем в много общества и до днес. Но това е една друга тема.

Червена гордост    Рила    Рилски езера   

В случаи на враждебни действия на външни сили срещу крепостите, трябвало е да има обмислени и организирани начини за снабдяване на крепостта с храна и вода. Кои техники са се доказали с времето като най-ефективни? Снабдяването на средновековните крепости с храна и вода по време на обсади е било критичен елемент за тяхната устойчивост. Защитниците на крепостта са разчитали на комбинация от предварителна подготовка и иновации, за да се справят с тези предизвикателства. Ето какви са били основните методи и техники, използвани през Средновековието: Предварително складиране. Крепостите обикновено разполагали с големи складове за съхранение на зърно, сушено месо, солена риба, сирене и други дълготрайни продукти. Солта играела ключова роля за консервиране на храната. В някои случаи в крепостта държали добитък и птици, които осигурявали свежо месо и яйца. Животните били кланяни постепенно според нуждите. По-големите крепости често имали вътрешни дворове с градини, където се отглеждали зеленчуци и билки. Един от най-ефективните методи за осигуряване на вода е бил кладенецът в крепостта. Много крепости били построени така, че да имат достъп до подземни водоизточници. Водата от дъжд била събирана в специални цистерни или резервоари, като използвали системи за оттичане от покривите. Някои крепости разполагали с тайни подземни тунели, които водели до близки реки или извори. Тези тунели били внимателно замаскирани, за да останат незабелязани от обсаждащите. По време на мирни периоди се осигурявали стратегически запаси, включително дърва за огрев и медикаменти. Ако кладенци или извори били извън стените, те често се укрепвали или маскирали, за да останат в контрол на защитниците. По време на обсада се въвеждали строги норми за разпределение на храната, за да се удължи времето на издръжливост. За да не се замърсява водата и да се предотвратят болести, отпадъците били внимателно изхвърляни извън крепостта или в определени ями. Вражеските сили често се опитвали да отровят кладенците. Затова защитниците използвали предварителни проверки и защитни механизми. Това било най-надеждният начин за осигуряване на вода. Тази техника допълвала водоснабдяването и увеличавала ресурсите. В някои случаи се използвали тунели или контрабандисти, за да доставят храна или оръжия през вражеските линии. Пример за успешни защитни стратегии е крепостта Масада (I век). Еврейските бунтовници разчитали на огромни цистерни за събиране на дъждовна вода и складирани запаси, което удължило обсадата от римляните. В Константинопол (1453) османците блокирали основните снабдителни линии, но защитниците разчитали на запаси и тайни доставки по море до последния момент. Най-ефективните методи за снабдяване на крепостите с храна и вода включвали комбинация от добре планирано предварително складиране, използване на естествени ресурси и стратегически защитни мерки. Високото ниво на подготовка често е било решаващо за устойчивостта на крепостта по време на дълги обсади.

Зад крепостните стени животът течал според природните закони. Раждали се деца, растели. Интересно е да се научи, съществували ли са възможности в крепостите за раждане и отглеждане на деца, както и за медицинско обслужване? Животът зад крепостните стени, макар и защитен от външни опасности, често бил труден и изисквал адаптация към ограничените ресурси и пространство. Раждането и отглеждането на деца, както и медицинската грижа, били важни аспекти на ежедневието в тези условия. Раждането обикновено било домашно събитие, ръководено от опитни акушерки или по-възрастни жени. Акушерките често притежавали познания за билките и традиционните методи за подпомагане на раждането. В по-големите крепости понякога се обособявали специални стаи за раждане, макар че обикновено това ставало в личните помещения на семейството. Семейството и съседите играели ключова роля в подкрепата на бременната жена, осигурявайки храна, помощ и грижа. Майките обикновено кърмели децата си, тъй като алтернативи като животинско мляко рядко били на разположение. В случаите, когато майката не можела да кърми, се търсела друга кърмачка в общността. Децата започвали да помагат на родителите си от ранна възраст, като се учели на занаяти, земеделие или други полезни умения. В по-богатите семейства децата можели да получат образование, често под формата на обучение от духовници.

Организъм    Aсептика и антисептика    Добра снимка    Върхове в България    Лицево-челюстна хирургия

Крепостна стена с крепостна кула

Стената се издига до естествена стръмнина на брега над Янтра, което я прави непристъпна

Религията играела централна роля в тяхното възпитание. Лечението било основно основано на билкарството. В крепостите често се отглеждали лечебни растения в градините. Ако крепостта била достатъчно голяма и важна, в нея можело да има работа за лекар или монах, обучен в основна медицина. Те се занимавали с обработка на рани, изготвяне на билкови отвари и прости хирургически интервенции. Макар че знанията за хигиена били ограничени, много крепости намирали смисъл в това, да имат отделни помещения за изолация на болните, за да предотвратят разпространението на зарази. Понякога медицината се допълвала с амулети и религиозни обреди, които хората вярвали, че имат лечебна сила. Децата играели в двора на крепостта или по стените, използвайки подръчни материали за забавление. Средата не била безопасна, особено по време на обсада или конфликти. Децата били изложени на риск от злополуки или заболявания. Момчетата често били обучавани за войници или занаятчии, докато момичетата били подготвяни за домакински задължения и майчинство. Религиозните церемонии, като кръщене, били важна част от живота на новородените. Църковната институция играела роля и в поддържането на моралния ред в крепостта. В малките общности зад стените хората си помагали взаимно, особено в случаи на болест или нужда от грижи за деца. Животът в средновековните крепости предоставял ограничени, но функционални възможности за раждане, отглеждане на деца и медицински грижи. Въпреки че условията били трудни и медицинските познания ограничени, общността играела важна роля за подкрепата и оцеляването на жителите. Традиционните знания и практики, комбинирани с религиозни вярвания, били основата за справяне с тези предизвикателства.

Дженгал    Езера в Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин

Различни по вид и цвят камъни в стена

По всичко личи, че е съвременен градеж. За слепване е ползван цимент и е клепана 5 за 4

Язовир "Карагьол"    Умиращият воин    Пещера Магурата

Кои са "командвали парада" в една крепост? Шефът на гарнизона? Религиозният водач? Административният ръководител - както и да се е наричал? В средновековните крепости управлението и ръководството били разпределени между различни личности в зависимост от функциите им. Главните фигури в крепостта обикновено включвали военен командир, религиозен водач и главен администратор. Военен командир (Шефът на гарнизона), в зависимост от региона и времето, този човек можел да носи различни титли като комендант, кастелан (лат. castellanus), воевода или главен рицар. Той отговарял за организация и ръководене на гарнизона, планиране и защита на крепостта при нападения, контрол над оръжията, мунициите и укрепленията, обучение на войниците и рицарите. Обикновено военният командир действал под ръководството на феодалния господар (собственик) или владетеля, ако крепостта била под кралска власт. Религиозният водач в крепостта можел да бъде свещеник, монах, абат (ако крепостта била свързана с манастир), а понякога дори епископ, ако крепостта била част от епископска структура. Той се грижел за провеждане на религиозни обреди, като литургии, молитви и кръщения. Негово задължение било да осъществява духовна подкрепа на населението и войниците. Съхранявал реликви и ръководел крепостната църква или параклис. Много често духовниците били отговорни за обучението на деца и млади благородници. Религиозният водач често имал силно влияние върху морала и решенията на обитателите на крепостта, особено по време на обсади или трудности.

Стената при Белоградчишките скали

Майсторството на древните зидари ги е надживяло с много години; че и с векове

Шотландия, воюват два замъка... От единия стрелят с оръдие и на другия му пада кулата... После стрелят от втория и на първия половината крепостна стена е на земята... И така сражението продължава вече две седмици... По едно време, обаче, настанало затишие... От първия замък се провикнали: - Ееей, защо спряхте да стрелятеее? - Е как защооо?! Ами, то гюлето е при вааас...

Бор    Мура    Пирин

Административният ръководител бил основният човек, който се грижел за изпълнението на икономическите и управленските задачи, оставени от господаря. Господарят (собственикът) на крепостта носел различни титли: феодал, барон, граф, херцог, маркиз или крал, в зависимост от ранга му. Той бил главният, който вземал стратегическите решения за крепостта. Представлявал я в отношенията с други владетели или врагове. Управлявал разпределението на ресурсите между военния, религиозния и административния сектор. Понякога самият той се включвал активно във военните действия или управлението на стопанството. Всички тези фигури в йерархията и структурата на една крепост, работели заедно под ръководството на господаря на крепостта. Военният командир се грижел за сигурността, религиозният водач – за морала и духовността, а административният ръководител – за ежедневното управление. Макар всеки да имал ясно дефинирани отговорности, често се случвало да възникват конфликти за ресурси или власт, особено по време на кризи. Средновековните крепости били сложни социални и организационни структури, в които всяка от тези ръководни фигури играела важна роля за оцеляването и функционирането на общността. Докато военният командир осигурявал защитата, религиозният водач подкрепял духовния живот, а административният ръководител поддържал реда и ресурсите, техните усилия били координирани от господаря на крепостта.

Сериозна и мистериозна каменна структура

Средновековна крепост в местността Яйлата на в най-северната част на българското Черноморие

Пловдив    Частниците погребаха България    Рациария

В предишната страница започнахме темата за строителните материали за крепости, а и не само за тях. Тук следва не по-малко интересното продължение. Ще ви запознаем с някои от съвременните материали, които се ползват в строителния бранш. Според връзката между отделните камъни, съществува традиционна и суха зидария. Сухи са тези зидарии, при които не се използва свързващ разтвор. Всеки един отделен камък се обработва много добре. Разчита се на плътното прилепване на камъните един в друг и гравитацията. Свободно стоящите каменни стени обикновено се правят по-широки в основата. Много от старите ирландски и български къщи са били построени по този начин. Изграждането на свободно стояща каменна стена е истинско изкуство и изисква много време и умения, за да се направи добре. Традиционна каменна зидария е тази, при която се използват строителни разтвори. Независимо от качеството на използваните тухли и разтвори, голямо значение за качествата на зида има превръзката – начинът на подреждане на тухлите в зида. Препоръчително е зидът да се изпълнява с цели тухли, с редки изключения, когато трябва да се изпълни превръзката, може да се използват и части от тухли. Дали за покрив, фасада, стени или тераси, глинените строителни материали могат да се използват по различни начини и предлагат много предимства. Здрави са, имат доказана продължителност на живот, като през годините запазват качествата и свойствата си.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Блокчетата стоманобетон се използват за изграждане на стени в конструкции с монолитен стоманобетонен скелет. Но също така от газобетон могат да се изготвят готови армирани елементи като плочи, покрития, щурцове, сводове, които се явяват конструктивни допълнения към блоковете и позволяват комплексни решения с газобетон. Блокчетата лесно се обработват и изрязват, което е допълнителен плюс в стремежа и желанието за постигане на по-разчупен и атрактивен дизайн. Проблем при тези блокчета е високата им водопоглъщаемост, което може да влоши топлоизолационните им свойства, да се окаже предпоставка за образуване на мухъл, и други неприятни последици, ако не се вземат съответните мерки. Разтворите за зидария са смес от свързващо вещество (обикновена вар, хидравлична вар, цимент, пепел) и добавъчен материал (пясък), които смесени с вода образуват пластична каша, която с времето се втърдява. Разтворите спояват отделните елементи на зидарията (тухли, камъни, блокчета), като запълват фугите между тях. Изравняват се неравностите, като така се спомага за по-равномерно предаване на напреженията. Необходимо е разтворите да притежават важни качества като подвижност, устойчивост срещу разслояване, компактност, а след тяхното втвърдяване и достатъчно якост. Според вида на свързващото вещество, разтворите биват: варов, варо-циментов, циментов, глинен, гипсов, разтвор от пепелина. За зидария се използват варови и варо-циментови разтвори. Това е най-употребяваният разтвор. Преди зидане тухлите трябва да се намокрят, за да поемат от влагата на разтвора. За места, които са по-тежко натоварени, или изложени на влага, се употребяват циментови разтвори. Глинените разтвори са слабо издръжливи на атмосферни влияния, и обикновено се използват в зидарии от кирпич.

Мусала    Нощен Видин    Отовишки връх

Строителните блокове се класифицират като такива заради по-големите си размери в сравнение с тухлите. На българския пазар се предлагат предимно бетонни и газобетонни блокове. Бетонните биват решетъчни и кухи, за олекотяване и по-добро изолиране. Изпълняват се от обикновен и лек бетон. За производството на блокчета от обикновен бетон се използва портландцимент, пясък и дребен чакъл. Олекотяването се постига най-често с добавянето на леки материали като керамзит, перлит и др. Бетонните блокове за зидария може да бъдат оформени с добавянето на специални добавки за получаване на различни текстури и цветове. Сред леките бетонни блокче много популярен и с широко приложение е газобетонът. Газобетонът е клетъчен бетон, получен при смесване на кварцов пясък, цимент, вар и вода в автоклави. След смесването на компонентите, при определени условия те се суспензират и впоследствие втвърдяват. Газът, който се образува вследствие на процеса „набъбване”, увеличава 5 пъти обема на суровинната смес. Изделията от газобетон се изготвят само в заводски условия и при клиента постъпват във вид на готови за използване блокове и други елементи. Газобетонът е негорим материал и заради това си свойство осигурява добра огнезащита на помещенията. Освен това благодарение на порестата си структура и добрата паропроницаемост, позволява стените да “дишат” и влажността в помещенията да се поддържа по естествен път. Отличава се със сравнителни бързи темпове на строителство, заради големите размери на блокчетата. Поради силно порьозната си структура блокчетата газобетон имат много добри топлоизолационни свойства.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Пазвантоглу    връх Калин    Смърч

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Мальовица    Църкви и манастири    Планини в България