Комин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Знаете ли кога за първи път човек изобретява комин? Какъв е принципът му на действие? Коминът като архитектурен елемент се появява за първи път в Европа през около XI – XII век. Преди това викингите и някои древни цивилизации са използвали отвори в тавана, за да отвеждат дима от огнищата. В древен Рим в някои богати домове са използвали подово отопление (хипокауст), но без истински комини. През Средновековието (XI – XII век), в Европа започват да строят каменни комини като част от замъци и къщи на богатите. През XVI – XVII век, комините стават по-разпространени в обикновените домове. По време на Индустриалната революция, развитието на фабриките и котлите води до по-ефективни и големи комини. Коминът работи на принципа на естествената тяга (конвекцията). Загрятият въздух се издига. Когато в камината или печката гори огън, горещият дим става по-лек от студения външен въздух. Разликата в налягането създава тяга. Поради температурната разлика въздухът се изтегля нагоре, създавайки засмукване, което отвежда дима навън. Свеж въздух нахлува в огнището. Този процес поддържа горенето и осигурява постоянен приток на кислород. Коминът трябва да бъде достатъчно висок и прав, за да осигурява добра тяга, а модерните комини често имат клапи, които контролират потока на въздуха.

Принципи на термодинамиката    Принципите и хуморът    Подпочвени води

От какви материали се изработват комините? Кои индустриални производства включват комини и от какво се определят формите и размерите им? Комините могат да бъдат изградени от различни материали, като изборът зависи от предназначението им, вида на горивото и температурите на димните газове. Основните материали са тухли и камък – традиционен избор за битови комини. Добре издържат на високи температури, но могат да се разрушат от кондензация и киселини. Керамичните и шамотни комини са устойчиви на висока температура и киселинни газове. Те са често използвани в съвременните жилищни сгради. Комините от неръждаема стомана са леки, устойчиви на корозия и киселини и са подходящи за индустриални и модерни отоплителни системи. От бетон – използва се в промишлеността за големи фабрични комини. Устойчив, но може да се напука при резки температурни промени. От комбинирани материали – например, тухли отвън и керамична облицовка отвътре за по-добра издръжливост. Много индустрии разчитат на комини за отвеждане на горещите газове и дим. Основните сектори са енергийната индустрия – ТЕЦ-ове, газови и въглищни електроцентрали, които имат големи комини за отвеждане на димните газове. В металургията, заводите за стомана, чугун и цветни метали използват комини за извеждане на отработени газове от пещите. Циментовата и строителната индустрия също имат нужда от комини - при производството на цимент се отделят значителни количества газове. Химическите заводи имат специални комини за извеждане на токсични изпарения и киселинни газове. Хранително-вкусовата индустрия също не може да мине без комини - например, в пекарни, мандри и захарни фабрики за извеждане на пара и дим.

www.ralev-dental.eu    Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон

Размерът и формата на комина зависят от няколко ключови фактора: 1. Температура и обем на газовете – колкото повече газове трябва да се изведат, толкова по-голям трябва да е коминът. 2. Вид на горивото – различните горива (дърва, въглища, газ, биомаса) произвеждат различни по химичен състав газове, които влияят върху избора на материал и размер. 3. Височина за подобрена тяга – индустриалните комини често са високи над 100 метра, за да се осигури добро разсейване на вредните емисии. Аеродинамика – някои комини имат конична или цилиндрична форма, за да намалят съпротивлението на вятъра. В съвременните индустриални комини често се вграждат филтриращи системи, които намаляват замърсяването. Параходите и парните локомотиви също са имали комини. Какви са изискванията при тях? Има ли комини в обществените бани или там влагата и горещият въздух се извеждат по друг начин? Параходите и парните локомотиви използват парни котли, които изискват ефективна система за отвеждане на димните газове. Комините при тях трябва да отговарят на няколко специфични изисквания. Нужна е достатъчна височина за добра тяга. При парните локомотиви коминът трябва да осигурява достатъчно силна тяга, за да изтегля дима от горивната камера и да поддържа активното горене в котела. В параходите комините често са високи, за да отведат дима над палубата и да не зацапват пътниците или екипажа. Трябва да са изработени от материали, устойчиви на топлина и корозия. Парните локомотиви използват чугунени или стоманени комини, които трябва да издържат на високите температури от горящите въглища или дърва. Параходите са изложени на солена вода, затова техните комини са често направени от неръждаема стомана или боядисана стомана, за да се предотврати корозията. Понякога трябва да се отговаря и на други изисквания, например - аеродинамична форма и допълнителни устройства.

Еврейски заговори    Крепост Калето    Язовир Калин

Заводски комин

Постепенно индустриите започват да ползват безотпадни технологии, поради което нуждата от комини намалява или отпада напълно

Някои локомотиви имат разширяващи се комини за подобрена тяга. При параходите често се използват въртящи се капаци (димни дефлектори), които насочват дима в зависимост от вятъра. Ползват се и специални конструкции при локомотивите. Въглищните локомотиви, особено в САЩ, често имат искрогасители в комините, за да предотвратят пожари от искри. Някои ранни локомотиви са използвали разширен комин, който забавя дима и дава възможност на саждите да паднат обратно в горивната камера. Има ли комини в обществените бани (хамами, терми, парни бани)? Обществените бани използват топлина и пара, но не винаги разчитат на стандартни комини като тези в жилищните сгради. Вместо това се прилагат други методи за отвеждане на горещия въздух и влагата. Има отделни комини за пещите. Традиционните римски терми и турските хамами се отопляват чрез подово отопление (хипокауст), където димът от горивото се отвежда през малки комини или канали в стените. В по-новите бани, ако има бойлер на дърва или въглища, той задължително има малък комин за отвеждане на димните газове. Съществуват вентилационни отвори за парата. Парата не може да се отвежда през стандартен комин, защото кондензацията може да повреди конструкцията. Вместо това се използват специални отвори в тавана или малки кули за отвеждане на горещия въздух. Изграждат се и вентилационни шахти и куполи. В класическите хамами често се изграждат куполи с малки отвори в горната част, които позволяват на парата да излиза бавно, без да причинява течове или кондензация по стените. Днес обществените бани и сауните използват механична вентилация, която чрез вентилатори извежда влажния въздух навън, без да се създават проблеми с мухъл и конденз. Докато параходите и локомотивите задължително имат комини за отвеждане на дима, обществените бани разчитат на вентилационни системи и куполни отвори, тъй като техният проблем не е димът, а високата влажност.

Организъм    Принцип на солидарността    Принцип на субсидиарността    Яловарника

Задавали ли сте си въпроса, как дизеловите подводници отвеждат изгорелите газове, ако нямат комини? Дизеловите подводници не разполагат с традиционни комини, каквито има при корабите, защото трябва да могат да се потапят под вода. Въпреки това, при работа на повърхността или на перископна дълбочина, те използват специални системи за отвеждане на изгорелите газове. Когато подводницата е на повърхността, дизеловите двигатели работят нормално и изгорелите газове се отвеждат през клапанни изпускателни тръби, разположени високо на корпуса или в кърмата (задната част). Когато подводницата иска да остане частично потопена, но все пак да използва дизеловите двигатели, тя използва шнорхелна система. Шнорхел (RDS – Raised Air Induction Snorkel) се нарича тръба, която излиза над водата и осигурява свеж въздух за двигателя. Изпускателна система – отделен клапан отвежда изгорелите газове над водната повърхност през друга тръба. Какво се случва, ако вълните покрият шнорхела? Ако водата влезе в шнорхелната система, има автоматични клапани, които предотвратяват навлизането ? в двигателя. В този случай двигателите или се изключват, или превключват към вътрешни въздушни резерви за кратко. Под водата дизеловите двигатели не могат да работят, защото няма достъп до въздух. Вместо това подводницата използва електрически двигатели, захранвани от акумулатори. Затова, когато е в напълно потопено състояние, няма нужда от изпускане на димни газове. Съвременните подводници използват атомни реактори или въздушно-независими двигатели (AIP), които не изискват достъп до атмосферен въздух. Това означава, че при тях нуждата от отвеждане на изгорелите газове е сведена до минимум. Дизеловите подводници отвеждат изгорелите газове през изпускателни клапани при работа на повърхността или с помощта на шнорхел при частично потапяне. Под вода те преминават на електрическо задвижване, което елиминира нуждата от изпускане на газове. Едно време беше много смешен вицът за албанската подводница, която плувала много странно – ту под вода, ту – над вода. Това било, за да могат гребците да си поемат въздух.

Язовир "Карагьол"    Умиращият воин    Пещера Магурата

Комин на възрожденска къща

Нашата възрожденска традиция в архитектурата на къщи, включва задължително огнище (оджак) и комин

Има животни, които живеят изцяло (къртици) или частично под земята. Някои, като мишки, лисици и други, изравят дупки и хралупи, където да отглеждат малките си. Как решават въпросите с вентилацията и нуждата от свеж въздух? Животните, които живеят под земята или използват подземни убежища, са развили различни естествени стратегии за вентилация, за да осигурят достатъчно кислород и да предотвратят натрупването на въглероден двуокис. Много подземни животни изграждат сложна система от тунели и отвори; разклонени тунелни системи с няколко входа и изхода, които подпомагат циркулацията на въздуха. Лисици, язовци, мармоти и зайци често имат повече от един изход, което позволява естествена вентилация чрез разлика в налягането между входа и изхода. Голите къртичи плъхове в Африка правят мрежа от малки отвори, които действат като естествени вентилационни шахти. Някои животни разчитат на естествени въздушни течения като вятъра, причинени от разликите в температурата и налягането. Например, прерийните кучета копаят „вентилационни кули“, които създават въздушен поток – топлият въздух излиза от по-високите отвори, а свежият влиза през ниските. Много животни изграждат по-широки основни камери, където прекарват времето си. Тези зони позволяват на въздуха да се разпределя равномерно и намаляват риска от задушаване. Къртиците често разширяват част от тунелите си, за да съхраняват въздух, а също така разрохкват почвата, което улеснява преминаването на кислород. Някои подземни животни разчитат на разликите в температурата между външния въздух и подземната среда. Мравките и термитите строят разширени системи с отвори, които позволяват свежият въздух да влиза, докато топлият се издига и излиза. Термитниците имат естествени климатични системи, които поддържат постоянна температура и влажност. Ако въздухът стане прекалено застоял, много животни променят поведението си. Мишките и лалугерите редовно чистят и разширяват тунелите си, за да подобрят циркулацията. Къртиците често копаят нови проходи, за да поддържат приток на свеж въздух. Подземните животни използват естествени вентилационни техники, като сложни тунели, разлики в налягането, естествени въздушни течения и поведенчески стратегии, за да осигурят достъп до свеж въздух и да поддържат здравословна среда в своите убежища.

Мальовица    Църкви и манастири    Планини в България

Човекът разработва въглища и други минерални залежи понякога на километри под повърхността. Често тези шахти се пълнят с отровни и други опасни газове. Какви системи се използват, за да се отведат вредните газове и се снабдяват галериите със свеж въздух? Мините, особено въглищните, са едни от най-опасните работни среди поради натрупването на отровни, експлозивни и задушливи газове като метан (CH?), въглероден оксид (CO), въглероден двуокис (CO?), сероводород (H?S) и други. За да се осигури безопасност, се използват различни вентилационни системи и технологии за отвеждане на вредните газове и снабдяване с кислород. Основните видове вентилация в мините са няколко. Главна вентилационна система включва мощни вентилатори, разположени в специални шахти (въздухопроводи), които създават постоянен въздушен поток. Обикновено една шахта вкарва свеж въздух (входящ въздух), а друга извежда замърсения (изходящ въздух). Често има допълнителни вентилационни отвори, които подпомагат циркулацията. Локална (местна) вентилация. В дълбоки тунели или затворени галерии, където основната система не достига ефективно, се използват преносими вентилатори и въздухопроводи. Често се прилагат гъвкави тръби, които насочват въздуха директно към работната зона. Разделно вентилиране (Split ventilation). Различните части на мината се вентилират поотделно, като въздушният поток се контролира чрез шлюзове и врати, за да се насочи свежият въздух там, където е най-нужен. Основният метод за намаляване на концентрацията на метан, въглероден оксид и сероводород е разреждане чрез интензивен въздушен поток. Колкото по-силен е потокът, толкова по-малко вероятно е да се натрупат опасни концентрации. Изкуствена аспирация (газоотвеждащи системи). Въглищните мини често имат специални газови тръби, които изтеглят метана и другите газове директно от пластовете, преди те да попаднат в галериите. В някои случаи събраният метан се използва за производство на електричество. Взривоопасните газове, като метан, могат да доведат до газови и прахови експлозии. За намаляване на риска се изграждат специални бариери (прахови или водни прегради), които предотвратяват разпространението на експлозии. Някои мини имат спомагателни вентилационни шахти, които създават зони с ниско налягане, където газовете могат да се изтеглят без риск. Допълнителни мерки за безопасност представляват газовите сензори и алармени системи. В съвременните мини има метанови и CO детектори, които следят концентрацията на газовете в реално време. Ако нивото на метан надхвърли 1%, алармите се включват, а при над 5% работниците незабавно се евакуират. Въздухопотокът се контролира чрез специални врати, които насочват свежия въздух и ограничават разпространението на замърсени газове. Миньорите носят автономни респиратори или филтриращи маски, които ги предпазват в случай на авария. В някои мини има спасителни капсули с чист въздух, където работниците могат да се укрият до пристигането на спасителните екипи. Мините използват комбинирани вентилационни системи, газоотвеждащи тръби, противовзривни бариери и интелигентни сензори за безопасност. Благодарение на тези технологии свежият въздух достига работните зони, а опасните газове се извеждат, което значително намалява риска от аварии и експлозии.

Курс по хирургия в Румъния>    Принцип на пропорционалността    Принцип на работа

Коминни или други системи са нужни и във военни обекти или военни командни центрове, оборудвани дълбоко под земята. Те трябва да са добре защитени - взриво- и удароустойчиви. Как тогава се осъществява вентилация и климатизация, ако няма просто конвекторно вентилиране чрез комини? Вентилация и климатизация във военни подземни обекти. Военните бункери, командни центрове и подземни укрития са изградени така, че да издържат на бомбардировки, ядрени удари, химически атаки и други екстремни условия. Това означава, че тяхната вентилация и климатизация трябва да бъдат взриво- и удароустойчиви, да работят независимо от външната среда и да осигуряват филтриран и чист въздух дори при ядрена, биологична или химическа (ЯБХ) заплаха. Как се осигурява въздух в подземните военни обекти? Бункерите използват засилено бронирани въздухопроводи, които са скрити и добре защитени от удари. Въздухът се подава чрез филтрирани шахти, които могат да бъдат автоматично запечатани при авария. Често входовете и изходите на вентилационните системи са маскирани, за да не бъдат открити от врага. Взривозащитени клапани и шлюзови камери. Ако в близост до обекта избухне бомба или ядрена глава, специални удароустойчиви клапани моментално се затварят, за да предотвратят проникването на ударната вълна и замърсявания. Въздухът може да бъде рециклиран временно в бункера, докато външната среда стане безопасна. Филтриране и обработка на въздуха (ЯБХ защита). Военните обекти разполагат с високоефективни филтри, които неутрализират радиоактивни частици, биологични агенти и химически токсини. Филтърните системи често включват активен въглен, HEPA-филтри и електростатични пречистватели. Принудителна вентилация с вътрешна циркулация. Бункерите използват мощни въздушни помпи и компресори, които осигуряват принудително движение на въздуха. Ако външният въздух е прекалено опасен, системата преминава в режим на затворена циркулация, като използва резервни кислородни генератори и CO? абсорбери. Климатизацията в затворени военни обекти се поддържа чрез регулиране на температурата посредством охлаждащи системи. Подземните обекти често са дълбоко в скалите, което им дава естествена термоизолация. Допълнително се използват промишлени климатични системи, които работят с въздушно или водно охлаждане. В някои случаи се използват геотермални системи, които извличат топлината и я разсейват в земните пластове. Високата влажност може да причини конденз, мухъл и корозия на оборудването. Специални осушителни системи поддържат нивото на влажност в безопасни граници. Ако бункерът бъде напълно изолиран от външния свят, системата трябва да осигури кислород за продължителен период. Използват се кислородни резервоари, твърд кислород (пероксидни съединения) или електролитни кислородни генератори. При затворена вентилация CO? абсорберите (например лиофилизиран натриев хидроксид) премахват излишния въглероден двуокис. Това е подобно на системите, използвани в подводниците и космическите кораби. Ако външният въздух е замърсен, системата може да използва компресиран въздух, съхраняван в резервоари. Това осигурява чист въздух за аварийни ситуации. Примери за реални военни бункери с такива системи са NORAD (Северноамериканското командване за въздушна и космическа отбрана, САЩ), който е разположен дълбоко в планината Чийен. Този бункер има ядреноустойчива вентилационна система с мощни филтри срещу биологични и химически атаки. Шведските подземни командни центрове използват взривоустойчиви въздухопроводи, които могат да бъдат напълно запечатани, ако въздухът отвън стане опасен. Руският команден център „Метро-2“ (предполагаема тайна подземна система в Москва), вероятно разполага с независима кислородна и климатична система, подобна на тази в подводниците. Военните подземни бази и командни центрове използват силно защитени и автономни вентилационни системи, които могат да работят при ядрени, химически и биологични атаки. Те разчитат на взривоустойчиви въздухопроводи, HEPA и въглеродни филтри, кислородни резерви и системи за премахване на CO?, осигурявайки оцеляване и ефективна работа дори в най-екстремните условия.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Зъболекар в Пловдив    Конгрес в Рим>    Папиломи

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.