Скутер в река Дунав

Скутер прави вълни в река Дунав

Скутер прави вълни в река Дунав

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Скутер край Видин, който визуално е стартирал от българския бряг на река Дунав, пори повърхността на водата до или даже отвъд границата с Румъния, която минава по средата на течението на реката. Разбира се, тази граница не е като границата по 38-мия паралел между Северна и Южна Корея, където, като едното нищо може да те застрелят само ако я приближиш, камо ли да я пресечеш. Но истината е, че Видин е в близост както до Румъния, така и до Сърбия от бившата Югославия. Не винаги отношенията между трите държави са били "цвете". По-вярно ще е твърдението, че през годините сме били като Гела, Мара и камшик Тодора. Поколението Z може изобщо да не е чувало този израз; но и мнозина от поколенията, родени през миналия век, едва ли могат да обяснят внятно какво означава той. Изразът „Гела, Мара и камшик Тодора“ е любопитен и относително рядко срещан, но въпреки това е част от българския фолклор и езикова култура. Той обикновено се използва в смисъл на „пълен хаос“, „размирица“ или „неорганизирана ситуация“, където всеки прави каквото си иска, без ред и дисциплина, но по някаква неизвестна причина са една общност.

Нощен Видин    Отовишки връх    Пазвантоглу

Съществуват ли програми за изследвания, свързани с река Дунав, от космоса? Оказва се, че да. Съществуват програми и инициативи, които използват сателитни технологии за изследване на река Дунав. Една от основните програми е „Коперник“ на Европейския съюз, която предоставя свободен достъп до сателитни данни от серията спътници Sentinel. По-специално, Sentinel-1 предлага радиолокационни изображения, които могат да се използват за наблюдение на водните ресурси, включително река Дунав. Тези сателитни данни се прилагат в различни изследвания и проекти, свързани с управлението и опазването на река Дунав. Например, проектът DANUBE HAZARD M3C обединява усилията на държавите от дунавския басейн за справяне със замърсяването чрез подобряване на мониторинга и управлението на водите Освен това, Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) участва в различни проекти, свързани с мониторинга и управлението на реката.апример, проектът DANUBE STREAM е насочен към интегрирано управление на водния път на Дунав. Тези инициативи демонстрират значението на сателитните технологии и международното сътрудничество за ефективното управление и опазване на река Дунав.

Точният произход на израза не е напълно ясен, но той вероятно идва от народната реч, в която се използват имена на персонажи или описания, за да се създаде образен и запомнящ се израз. Какво се предполага за компонентите на израза? Гела и Мара са обикновени народни имена, които често се срещат в българския фолклор. Те символизират „обикновените хора“, но в контекста на израза се използват, за да покажат случайността или хаотичността – двама души, които може би са в конфликт или не си координират действията. Камшик Тодора... Камшикът обикновено символизира дисциплина, сила или наказание. В случая името „Тодора“ е добавено, за да усили картинността на израза. Образът на Тодора с камшика може да подсказва опит за налагане на ред в хаотична ситуация, но този опит е неуспешен или дори комичен. В комбинация трите елемента – Гела, Мара и камшик Тодора – създават картина на неразбирателство и липса на ред, където всеки си действа сам за себе си, без синхрон. Изразът се използва, когато нещо е в пълна бъркотия и изглежда, че няма начин да бъде подредено. Възможно е изразът да е възникнал в селска или битова среда, където отношенията между хората и опитите за налагане на дисциплина са често срещана тема. Чрез хумористичен или ироничен тон изразът може да е служил като забавен коментар за конфликтни ситуации.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

В нашата страница писахме за арумъните – т.н. „цинцари“. В българския език, обаче, има две думи, които имат различни значения и употреба, макар че понякога могат да се използват като синоними в определени контексти. „Стипца“ и „цинцарин“. Каква е разликата в употребата им? „Стипца“ идва от старобългарската дума „стипъ“, която означава „скъперник“. Използва се за човек, който е много пестелив, стиснат или дори алчен. По-скоро има негативен оттенък и се употребява в разговорната реч като обида или подигравка. „Не иска да плати дори едно кафе – голяма стипца е!“ „Цинцарин“ произлиза от етнонима „цинцарин“, който се отнася за арумъните (влашки говорещи общности на Балканите). В някои български диалекти и разговорния език „цинцарин“ е нарицателно за скъперник, вероятно поради стереотип, че някои цинцари били известни като добри търговци и спестовници. Много е възможно качеството пестеливост или скъперничество, да се е появило вследствие на голяма бедност и принуда. Може да се използва и шеговито, но също има негативен оттенък. „Той е такъв цинцарин, че ще се пазари дори за една стотинка!“ Общото между двата израза е, че и двата означават скъперник, но „стипца“ е по-универсален и без връзка с етнос, докато „цинцарин“ има исторически корени и може да носи етнически конотации.

Въпреки че изразът не е толкова широко разпространен в съвременния език, той все още може да бъде чуто в определени региони или при по-възрастни хора, които пазят народните фразеологизми. Съчетаващ хумор и образност, изразът е пример за богатството на българския фолклорен език. В различните региони на България могат да съществуват вариации на този израз или подобни фрази, които предават същото значение. Например, в някои области може да се използват други имена или персонажи, за да се опише хаос или безпорядък. Тези вариации често зависят от местните диалекти и културни особености. В българския език съществуват и други изрази със сходно значение, които описват безпорядък или липса на организация. Някои от тях включват: „Станало е като в цирк“. Използва се, когато ситуацията е толкова хаотична или абсурдна, че наподобява цирково представление. „Като в лудница“. Описва място или ситуация, където цари пълен хаос и липса на контрол. „Всеки дърпа чергата към себе си“. Изразява липса на сътрудничество, когато всеки действа в свой интерес, водещо до безпорядък. Тези изрази, подобно на „Гела, Мара и камшик Тодора“, използват образни сравнения, за да предадат идеята за хаос или неорганизираност. Въпреки че конкретни регионални вариации на израза „Гела, Мара и камшик Тодора“ може да не са широко документирани, българският език е богат на фразеологизми, които описват подобни ситуации. По същия начин, в подобен контекст се използва и изразът "Сульо, Пульо, Атанас и аз". Това е е устойчиво словосъчетание в българския език, което се използва, за да опише група хора, които са случайно комбинирани, неорганизирани, несериозни или некомпетентни. Той често се употребява в хумористичен или ироничен контекст, за да подчертае, че ситуацията или групата са лишени от ред и логика. В буквален смисъл изразът събира три имена (Сульо, Пульо и Атанас) и добавя "аз", което създава усещане за случайна не особено желана и успешна свързаност, неформалност и хаотичност. Та с тези изрази спокойно може да опишем миналото (само него ли?) на отношенията между България, Румъния и Сърбия, които във Видинския край събират границите си.

връх Калин    Смърч    Бор

С поддържането и подобряването на условията за корабоплаване по Дунав, от извора си в Германия до търговските пристанища в Румъния и Украйна, се занимава Дунавската комисия. Тя е създадена през 1948 г. от седем държави, граничещи с реката, на мястото на предишни комисии, в които също са включени представители на крайречните страни. Предшестващите я комисии са сред първите опити за интернационализиране на полицейските правомощия на суверенни държави в името на обща кауза. Комисията датира от конференцията в Париж от 1856 г., когато за първи път се установява международен режим за опазване на свободното корабоплаване по река Дунав, и по-късно от 1921 г., когато е възобновена след Първата световна война. Река Дунав е важен международен воден път. Той е част от паневропейски транспортен коридор 7. Той минава през 10 страни, като водосборният му басейн обхваща и 7 други страни. Дунав става плавателна река, след като приема множество алпийски притоци. Около 30 от нейните 300 притока също са плавателни. По-важните са: Ин, Морава, Драва, Тиса, Сава и Прут. Дълбочината на Дунав на места е повече от 30 м. През месеците май и юни реката има най-голямо пълноводие. През зимата над реката се образуват гъсти и непрогледни мъгли, а поради ниските температури повърхностните й слоеве се заледяват.

След построяването в Германия на канала Майн-Дунав през 1992 г., реката става част от трансевропейския воден път от Ротердам на Северно море до Сулина на Черно море (3500 км) (през Рейн, чиито приток е Майн). Обемът на транспортните превози по Дунав достига 100 милиона тона (1987 г.). В долното течение на Дунав е румънският канал Дунав – Черно море, а в делтата на реката – украинският канал. корабоплаването по Дунав продължава през по-голямата част от годината и се прекъсва поради зимните условия само за 1 – 2 месеца. През по-топлите зими е възможно да не прекъсне през цялата година. През 1999 г. корабоплаването по реката е затруднено поради разрушаването на три моста в резултат на бомбардировките на Белград от авиацията на НАТО. Разчистването на руслото е завършено до 2002 г. На реката има 19 шлюза, разликата между нивата е от 5 до 34 м. Край Дунав съществуват множество паркове и резервати: Природен парк „Горен Дунав“, Германия; „Донау Ауен между Нойбург и Инголщат“, Германия; Защитена природна зона „Донаулайтен“, Германия; Национален парк „Донау Ауен“, Австрия; Защитена природна зона „Дунавски заливни земи“, Словакия; Национален парк „Дунав-Ипой“, Унгария; „Геменц“, Унгария; Природен парк „Копацки рит“, Хърватия; Природен резерват „Горно Подунавие“, Сърбия; Национален парк „Фрушка гора“, Сърбия; Природен резерват „Ковилско-петроварадински рит“, Сърбия; Природен резерват „Голям военен остров“, Сърбия; Национален парк „Джердап“, Сърбия; Природен парк „Железни врата“, Румъния; Природен парк „Персина“, България; Защитена местност „Калимок-Бръшлен“, България; Резерват „Сребърна“, България; Мачински природен парк, Румъния; Природен парк „Малко браилско езеро“, Румъния; Биосферен резерват „Дунавска делта“, Румъния.

Мура    Пирин    Дженгал

В сайта писахме за изворите на Дунав и споровете между жители на различни германски селища и провинции за тяхната точна идентификация. Нека сега се спуснем надолу по горното течение на река Дунав, което е до град Виена. В този си участък протича по територията на Германия и Австрия, а водосборният й басейн освен в горните две страни се простира и на част от територията на Швейцария и Италия. Тук Дунав е типична планинска река, като тече в пределите на планината Шварцвалд, Швабско-Баварското плато и стесненият участък между Алпите и Чешкия масив. Долината му е тясна и дълбока с високи и стръмни склонове. Ширината на коритото се колебае от 20 – 100 m в района на град Улм до 100 – 350 m в района на Виена. Скоростта на течението е 1 – 2,8 m/sec. На отделни места коритото на реката е коригирано със защитни диги. В този участък най-големите притоци, които реката получава са предимно десни (Ин, Изар, Лех, Енс и др.), водещи началото си от Алпите. Средното течение на Дунав обхваща участъка от Виена до пролома Железни врата, като в този си участък реката пресича Среднодунавската равнина и протича по териториите на Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия и Румъния.

Езера в Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Пловдив

Между Виена и унгарския град Дьондьош тече в източна посока, след това до хърватския град Вуковар – в южна посока, а след това до Железни врата – в посока изток-югоизток. В Среднодунавската равнина долината на Дунав е широка от 5 до 20 km, с две ясно изразени заливни тераси, коритото меандрира, разделя се на отделни ръкави, а скоростта на течението е 0,3 – 1,1 m/sec. На отделни места реката преодолява отделни ниски възвишения и напречни ридове, като образува проломи (Унгарски врата, Вишеградски пролом, Железни врата, Казане). В тези участъци долината й се стеснява до 0,6 – 1,5 km, а наместа до 150 m, като дълбочината й значително се увеличава (до 15 – 20 m, в пролома Казане – до 70 m), а скоростта на течението й нараства до 2,2 – 4,7 m/sec. В резултата на изградените хидротехнически съоръжение голяма част от меандрите й са изправени, част от страничните малки ръкави са пресушени и са изградени водозащитни диги. В този си участък Дунав получава своите най-големи притоци (Сава, Тиса, Драва, Велика Морава, Вах и др.), а водосборният й басейн силно се разширява и обхваща части от териториите на Италия, Чехия, Полша, Украйна, Словения, Босна и Херцеговина, Албания и Косово. Долното течение на Дунав се простира от пролома Железни врата до устието и в този се участък реката преминава през териториите на Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна, като в началото тече на югоизток (до Видин), след това на изток (до Силистра), а накрая на север (до Галац) и отново на изток до устието.

Частниците погребаха България    Рациария    Червена гордост

Тук Дунав е типична равнинна река, като тече през Долнодунавската низина. Долината й се разширява до 7 – 20 km, ширината на заливните й тераси също и се разделя на многочислени ръкави и протоци. Ширината на коритото на места достига 1 – 2 km, средна дълбочина 5 – 7 m, скорост на течението 0,5 – 1 m/sec. В този участък най-големите и притоци са Прут, Сирет, Олт, Яломица, Искър, Арджеш и др.). При вливането си в Черно море Дунав образува голяма делта (площ 3500 km?), като се разделя на 3 основни ръкава (гърла) – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница между Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и главен плавателен. Дунав е включен в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.

В хидрологията, водосборен басейн или водосборна област е територията, от която река, езеро, море, океан или друга акватория, събира своите води. Площта на водосборния басейн е територията, разположена между обграждащите го речни вододели. Водосборният басейн на река включва и нейните притоци, а за езеро, море или океан включва територията, от която се стичат повърхностно или подземно води от сушата. Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на Амазонка или Ориноко, вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като пясъци или карст, повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води. В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива безотточни области могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като Нил или Нигер, чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително Протоци на Дунав - Алтмюл (на немски: Altmuhl), река в Германия (провинция Бавария), ляв приток на Дунав. Дължина 227 км, площ на водосборния басейн 3258 кв. км. Река Алтмюл води началото си от чешма, разположена на 458 м н.в. в североизточните склонове на възвишението Франкенхьоз, на 10 км североизточно от град Ротенбург об дер Таубер, в западната част на провинция Бавария, Германия. Тече в югоизточна посока, като между градовете Тройтлинген и Айхщет проломява югозападната част на възвишението Франконски Алб в тясна и силно меандрираща долина.

Мусала    Зъбни импланти    Композити

След Айхщет завива на изток, тече по южното подножие на Франконски Алб, при град Дитфурт завива на югоизток и в град Келхайм се влива отляво в река Дунав, при нейния 2412 км, на 338 м н.в. Барата е река в Северна България, Дунавската равнина, област Велико Търново – община Свищов, десен приток на река Дунав. Дължината й е 39 км. Река Барата извира на 300 m югоизточно от стопанския двор на село Червена, община Свищов, на 134 м н.в. Тече на север през Дунавската равнина в широка долина. След село Ореш навлиза в Свищовско-Беленската низина и там реката е изкуствено разделена на два големи канала, от които на север, запад и изток се отделят множество второстепенни. Левият (северен) ръкав (канал) тече на север и северозапад и недостига до река Дунав, а десният (източен) се влива отдясно в Дунав на 555-и км, на 22 м н.в. до жп гарата на град Свищов. Вах (на словашки: Vаh; на немски: Waag; на унгарски: Vаg; на полски: Wag) е река в Словакия (Жилински, Тренчински, Търнавски и Нитрански край), ляв приток на Дунав. Дължина 403 км (най-дългата река в Словакия), площ на водосборния басейн 19 696 кв. км Добро?тинска река? е непостоянна река в Лудогорие и Добруджа. Извира на 3 км източно от село Пчелина. Влива се в езерото Сребърна, по този начин е десен приток на река Дунав. Дължината й е 92,9 км, а площта на водосборния й басейн — 964 кв. км. Реката губи водите си в средното течение, поради варовиковият и льосов терен, през който протича. Заради временния си отток на реката няма изградени хидро-метрични станции.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Дунав е дом на много растителни и животински видове. Речното корито е най-голямата заблатена територия в Европа. Тук е най-голямото количество тръстика в целия свят. В делтата на Дунав 1700 кв. км са обрасли с тръстика. Има и няколко вида водна лилия. Опесъчените места са покрити с трева „Стипа“. По поречието на реката се намират гори, където могат да се срещнат множество растения и животни. В гората Литя има дюни с дължина 250 m и ширина 10 m. Там някои дървета достигат 10 m височина. Срещат се и много животински видове. Значителен процент от световната популация от птици живее в териториите покрай реката. В делтата на Дунав плуват над 45 вида сладководна риба, от които Acipensednidae е застрашен вид. Известно е, че голям брой от популацията на европейския пор живее на островите по реката. Горите по поречието са дом също на някои редки видове влечуги. Единствено в резервата Сребърна гнезди световно застрашеният вид птица – къдроглав пеликан.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Рила    Рилски езера    Родопи