Панорамна снимка на река Дунав

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

Ако Дунав минаваше през златоносни жили, делтата му щеше да е най-голямата златна кариера на открито в света. Очевидно, случаят не е такъв. Но, все пак, какви ценни полезни изкопаеми се намират в близост до реката по нашия бряг? По българското поречие на Дунав няма находища на злато, но районът е богат на различни полезни изкопаеми, които имат икономическо значение. Индустриални минерали и строителни материали - пясък и чакъл. В коритото и крайбрежните тераси на Дунав има значителни залежи на речен пясък и чакъл, които се използват в строителството. В района на Силистра, Лом, Видин и Русе има активни кариери. Глини. В Дунавската равнина, особено около Лом, Русе и Плевен, има каолинови и керамични глини, използвани за производството на тухли, керемиди и санитарен порцелан. Варовик и мрамор. Разпространени са в райони като Белоградчик, Видин и Лом, където се използват за цимент, вар и облицовъчни материали. Горива и енергийни ресурси. Въглища (лигнитни и кафяви). В района на Лом има залежи на лигнитни въглища, но те са с по-ниско качество в сравнение със залежите в Маришкия басейн. Нефт и газ. В Северна България, особено в районите около Плевен, Враца и Добрич, са открити нефтени и газови находища. По-малки находища има и около Русе. Метални руди. Манганови руди. България има най-големите находища на манган в Източна Европа, разположени в Оброчище (Добричка област), Цонево и Русе. Манганът се използва в металургията, включително при производството на стомана. Железни руди. В миналото са добивани железни руди около Видин и Белоградчик, но сега находищата са изчерпани или неикономически рентабилни. Геотермални извори. В Дунавската равнина има термални води с лечебни свойства, като тези в Русе, Свищов, Лом и Видин. Соленоводни извори. В някои райони като Никопол има извори със завишено съдържание на сол, които в миналото са били използвани за солодобив. Дунав не се е превърнал в „златна мина“, но българското му поречие крие значителни минерални ресурси, особено манган, глини, варовик, пясък, нефт и газ, които имат индустриално значение.

   

Дали има други държави, които притежават както нас, ядрени електроцентрали край Дунав? Оказва се, че освен България, Румъния също разполага с ядрена електроцентрала, разположена край река Дунав. Това е АЕЦ „Черна вода“, намираща се близо до град Черна вода, в източната част на страната. Централата използва вода от Дунав за охлаждане на реакторите си. Други държави по поречието на Дунав, като Сърбия, Унгария, Хърватия, Словакия, Австрия и Германия, също имат достъп до реката, но към момента само Унгария и Словакия разполагат с ядрени електроцентрали в близост до Дунав: Унгария: АЕЦ „Пакш“ се намира на около 5 километра от река Дунав и използва нейните води за охлаждане. Словакия: АЕЦ „Моховце“ и АЕЦ „Бохунице“ са разположени в близост до река Дунав и също използват нейните води за охлаждане. Останалите споменати държави нямат ядрени електроцентрали, разположени непосредствено край река Дунав.

www.ralev.ws    информация за река Дунав    Видин    Скутер в река Дунав

Плаващи кораби - хотели и плаващи казина по Дунав - реалност или само възможност? Плаващи кораби-хотели по Дунав, е реална и утвърдена практика. По Дунав вече оперират множество луксозни круизни кораби, които предлагат настаняване на борда и туристически програми. Те са особено популярни сред западноевропейски туристи, които пътуват по маршрути като: Виена – Будапеща – Белград – Русе – Констанца; Пасау (Германия) – Будапеща – Русе – Черно море. Тези круизни кораби имат удобства като ресторанти, барове, басейни, фитнес зони и често предоставят луксозно изживяване за гостите. Примери за реално действащи кораби-хотели: Viking River Cruises, AmaWaterways; Nicko Cruises; A-ROSA. В момента няма действащи плавателни казина на Дунав, но концепцията е напълно възможна. В международни води или в страни с благоприятно законодателство, казината на кораби са реалност (например в Карибите или по река Мисисипи в САЩ). Защо няма плаващи казина на Дунав? Съществуват строги законодателни регулации в ЕС и страните по Дунав. В много държави (напр. Австрия, Германия, България) хазартът е силно регулиран. Конкуренция с наземни казина: в големите градове (Виена, Будапеща, Белград) вече има утвърдени казина, което прави плаващите казина по-малко привлекателни. Логистика: плаващите казина изискват специални лицензи и административни разходи, което прави бизнеса труден. Възможно ли е да има плаващи казина в бъдеще? Да, ако регулациите се смекчат и ако бъде направен специален туристически продукт, насочен към круизните туристи. Круизните кораби-хотели вече са реалност и са успешен бизнес. Плаващите казина са възможност, но има административни пречки. Към момента, подходяща ниша, е вариантът луксозен хотел-круиз с развлекателна програма и може би казино, ако законите позволят. Ок, няма да правим казина засега. Нека потърсим друга възможност за иновация. Дали има опции, производството на продукти на плаващи платформи по Дунав да е по-малко обложено с данъци и такси, отколкото, ако е на сушата? Такава практика съществува в моретата, където производството се извършва извън икономическата зона на крайбрежната страна. Или дадено производство да стартира по бреговата ивица на една страна, а готовият продукт да бъде изработен в друга? В моретата и океаните някои компании регистрират своето производство извън териториалните води (12 морски мили) или дори в открито море (международни води), за да избегнат данъци и регулации на определена държава. Това е възможно, защото международните води не принадлежат на никоя държава. Регистрирането на кораби под „удобен флаг“ (например Панама, Либерия) намалява разходите. Липсват или са минимални мита, ДДС и акцизи. Данъчните предимства на плаващите платформи в открито море са очевидни. Възможно ли е това по Дунав? По Дунав ситуацията е различна от моретата, защото Дунав не е международно море, а река с регулации на крайбрежните държави. Целият Дунав е в икономическите зони на държавите, през които преминава – няма „неутрални“ води. Реката е международен транспортен коридор, но това не означава, че е „безмитна зона“. Това означава, че не може да се използва „офшорна“ схема за производство, както в океана. Все пак съществуват възможни начини за данъчни облекчения. Вариант 1: Производство в свободни икономически зони (СИЗ). Вместо върху плаваща платформа, фирмите могат да разположат производството си в Свободни зони в Дунавските пристанища, където няма ДДС и мита върху вноса на суровини. Износът е освободен от мита за определени дестинации. Възможни са данъчни облекчения за определени инвестиции. Примери за Свободни икономически зони по Дунав: Свободна зона Русе (България); Свободна зона Видин; Свободна зона Галац (Румъния); Свободна зона Лом. Това е реалистичен начин да се спестят разходи, без да има нужда от плавателни платформи. Вариант 2: Производство в една страна, сглобяване в друга. Една фирма може да започне производство в страна с по-евтина работна ръка и по-ниски данъци (напр. Румъния, България), а финалната обработка и продажба да е в друга (Австрия, Германия). Това позволява оптимизиране на митническите разходи, използване на трудовите разлики между страните, възползване от по-благоприятни данъчни режими. Пример: Фирма произвежда метални компоненти в Русе (по-евтина работна ръка, свободна зона). Компонентите се транспортират до Виена, където финално се сглобяват и продават в ЕС. Няма вносни мита, защото България и Австрия са в ЕС. Вариант 3: Регистрация в страна с по-ниски корпоративни данъци. Ако фирмата се регистрира в държава с по-ниски корпоративни данъци (например България – 10%, Унгария – 9%), но продава продукцията в по-скъпи пазари (например Германия, Австрия), тя може да оптимизира данъчните си разходи. Плаващите платформи по Дунав не могат да се използват като офшорни зони, както в моретата. Но фирмите могат да използват Свободните зони, данъчните разлики и международната логистика, за да намалят данъци и такси. За оптимизиране на разходите по Дунав, най-добрият вариант е свободните икономически зони и трансгранично производство.

Ако 20-тонен контейнер трябва да бъде изпратен от Виена до Русе, кой е оптималният вариант? С ТИР - камион, по железопътна линия, със самолет по въздуха или с кораб по Дунав? По кой маршрут ще се платят най-малко такси и мита? По кой маршрут товарът ще пристигне най-бързо? Оптималният вариант за транспортиране на 20-тонен контейнер от Виена до Русе зависи от баланса между цена, бързина и логистични разходи. Ето как изглеждат различните опции: 1. ТИР (Камион). Маршрут: Виена – Будапеща – Арад – Букурещ – Русе (около 1000 км). време за доставка: 1-2 дни. Цена: средно висока (зависи от цените на горивата, тол такси и заплати на шофьорите). Такси и мита: минимални, тъй като и Австрия, и България са в ЕС, а товарът преминава през Унгария и Румъния, които също са в ЕС. Това е най-бързият метод, но може да бъде по-скъп в сравнение с железопътния и речния транспорт. 2. Железопътен транспорт. Маршрут: Виена – Будапеща – Куртичи (границата Унгария-Румъния) – Букурещ – Русе. време за доставка: 3-5 дни. Цена: по-ниска от тази на камион, но зависи от операторите. Такси и мита: Ниска бюрокрация в рамките на ЕС.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Железопътният транспорт е по-евтин от този с камиони, но е по-бавен. 3. Въздушен транспорт (Самолет). Маршрут: Виена (летище) – Букурещ (летище Отопени) – Русе (по шосе). време за доставка: по-малко от 1 ден. Цена: Изключително висока за 20-тонен контейнер, което го прави икономически неефективен. Такси и мита: Минимални в рамките на ЕС. Самолетът не е подходящ за такъв товар поради високата цена. 4. Речен транспорт (кораб по Дунав). Маршрут: Виена – Братислава – Будапеща – Белград – Видин – Русе. време за доставка: 7-10 дни. Цена: най-ниска от всички варианти. Такси и мита: минимални в рамките на ЕС. Най-евтиният вариант, но най-бавният. Ако времето е приоритет, най-добрата опция е ТИР(1-2 дни). Ако цената е приоритет - речен транспорт (7-10 дни). Ако търсите баланс между цена и време - железопътен транспорт (3-5 дни). Ако имате спешна пратка и сте готови да платите повече – ТИР. Ако времето не е критично и търсите най-ниската цена – кораб по Дунав.

А сега нека научим, кои са най-известните научни и археологически експедиции по Дунав и кое ги е направило прочути? Река Дунав, като един от най-важните водни пътища в Европа, е била обект на многобройни научни, археологически и исторически експедиции. Те са свързани с древни цивилизации, природни изследвания и културното наследство на региона. "Дунавската експедиция" на Ернст Дьобел (1840-1850) е първото мащабно научно пътешествие по Дунав, ръководено от австрийския учен и картограф Ернст Дьобел. Целта му е да картографира реката и да документира нейните географски, хидрологични и екологични характеристики. Експедицията изработва едни от най-подробните карти на Дунав за времето си. Проучва геологията и теченията на реката. Описва флората и фауната в различните дунавски региони. Австро-Унгарската експедиция по Дунав (1890-1900), организирана от Австро-Унгарската академия на науките. Тя проучва древни селища, крепости и римски останки по Дунав. Разкрива римски пътни станции и кастели по Лимес Дунавски (римската граница по Дунав). Установява местоположението на римския град Улпия Ескус (днес България) и други антични селища. Първи научни изследвания върху разрушените римски мостове на Дунав.

Избелване на зъби    Кръстатата казарма    Язовирите в България

Немската експедиция по Дунав (1930-1940) е организирана от Германския археологически институт, тази експедиция има за цел да проучи тракийските и римските находки по Долен Дунав. Тя разкрива множество тракийски гробници и доказателства за търговия между Тракия и Рим. Изследва останките на римските мостове при Дробета-Турну Северин (Румъния). Открива архитектурни фрагменти от римския лагер Нове (Свищов, България). Археологическите разкопки при Железни врата (1960-1980) представляват международна експедиция на Югославия и Румъния, извършена преди изграждането на язовира "Железни врата I". Разкрива мегалитни находки и древни селища (8000 – 5000 г. пр.Хр.). Открива Лепенски вир (днес в Сърбия) – едно от най-старите селища в Европа, с каменни скулптури и уникална архитектура. Спасителни разкопки на римски и тракийски останки, които са били потопени под водите на язовира. Дунавските археологически мисии на България и Румъния (1990-2020).

През последните десетилетия български, румънски и международни екипи изследват крайдунавските градове, крепости и некрополи. Сред тях са разкопките при Нове (Свищов, България) – голям римски военен лагер; откриването на праисторически и тракийски селища в района на Силистра, Видин и Калафат; изследването на Дунавските острови, където са намерени древни обекти. Дунав е не само природен феномен, но и културен коридор, по който са преминавали траки, римляни, славяни, османци и други народи. Експедициите разкриват историята на древните цивилизации, които са обитавали региона. Дунавските находки доказват, че районът е бил един от най-старите центрове на човешката цивилизация в Европа. Днес реката продължава да е обект на нови научни изследвания, особено с модерните методи като подводна археология и 3D лазерно сканиране.

www.bg-tourinfo.com    Нашата рекламна програма    Байкушевата мура

Какво ще се случи, ако точно между границите на две дунавски страни бъде открито голямо находище на нефт, примерно? Как е оптимално да се постъпи в случая? Ако бъде открито петролно или газово находище в самата река Дунав, точно на границата между две държави, възникват сложни правни, икономически и дипломатически въпроси. Какво казва международното право? Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS, 1982) се прилага основно за моретата, но някои принципи важат и за реки като Дунав. Договорите между дунавските държави и двустранните споразумения са ключови за разрешаване на териториалните претенции. Основните принципи са: Всяка държава има права върху ресурсите в своята територия, включително върху дъното на реката. Ако находището е точно по средата на границата, то се счита за споделен ресурс. Според международната практика такива находища трябва да бъдат разделени или експлоатирани съвместно. Какви сценарии са възможни?

Сценарий 1: Двете страни създават "съвместен добивен проект". Най-рационалният вариант, използван в много подобни случаи (напр. Северно море). Държавите договарят разделение на печалбите. Разработването на находището се извършва от обща компания или чрез лицензиране на частна фирма. Екологичните и техническите стандарти се определят съвместно. Например: Норвегия и Великобритания споделят добива на петрол в Северно море. Сценарий 2: Разделяне на находището според границата. Ако петролното поле попада повече в едната страна, тя може да получи по-голям дял. Често се използва принципът "еквивалентни компенсации", при който една страна получава друг вид ресурс в замяна. Пример: Подобни преговори се водят между Катар и Иран за газовото находище "Южен Парс". Сценарий 3: Спорове и международен арбитраж. Ако държавите не се споразумеят, въпросът може да стигне до Международния съд в Хага или до Арбитражен трибунал по инвестиционни спорове. Пример: Румъния и Украйна имаха дългогодишен спор за контрола върху шелфа около Змийския остров (Черно море).

Организъм    Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.eu    www.bg-dentist.net

Оптимален начин за действие са: дипломатически преговори между страните – подписване на договор за експлоатация; създаване на съвместна държавна или частна компания за добив; разделяне на находището пропорционално, ако технически е възможно; включване на международни енергийни компании като неутрален партньор; стриктни екологични регулации, тъй като Дунав е основен източник на питейна вода за милиони хора. Най-вероятният и разумен вариант: съвместно управление на находището, за да се избегнат конфликти и съдебни спорове. Ако находището е в плитка зона или екологично чувствителна област, някои държави (напр. Австрия и Германия) може да откажат експлоатация, за да защитят природата.

Лекцията на д-р Хоо    Протезиране с импланти    Дентална клиника в Пловдив

Дунав минава през толкова много държави и в нея се събират води от дейността на различни предприятия, включително ядрени централи; отходни води на милионни градове и пр. Как се гарантира чистотата на водите на Дунав, която осигурява питейна вода за милиони хора? Река Дунав преминава през 10 държави и събира води от 19 държави, което я прави един от най-сложно регулираните водни басейни в света. Основните заплахи за чистотата ? включват: промишлено замърсяване – химически и тежки метали от индустрията; селскостопански отпадъци – торове и пестициди; отпадни води – големите градове, особено в Източна Европа, все още пречистват частично водите си; радиоактивни води – Дунав преминава близо до ядрени централи, включително в Унгария (АЕЦ "Пакш"), Словакия (АЕЦ "Моховце") и България (АЕЦ "Козлодуй"). Основни международни споразумения и организации, които се грижат да имаме чисти води в Дунав, са Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR), основана през 1998 г. с център във Виена. Тя е подписана от 14 държави + ЕС. Координира мониторинг, регулации и екологични проекти. Конвенция за защита на Дунав (1994 г.). Държавите се ангажират да намалят замърсяването и подобрят управлението на водите. Тя представлява част от Рамковата директива на ЕС за водите. Програма "Дунав – Черно море" има за цел, да спре преноса на замърсители от Дунав към Черно море. Споразумения за управление на ядрени води. Ядрените централи по Дунав спазват европейски регулации за радиоактивните отпадни води. Замърсяването се контролира посредством системи за мониторинг. В Дунав има над 100 станции за измерване на замърсяването. Измерват радиоактивност, тежки метали, пестициди, бактерии. Строги екологични норми за индустрията - предприятията са задължени да пречистват отпадните води. ЕС финансира изграждането на модерни пречиствателни станции в Дунавските държави. Контрол върху ядрените централи - независими международни агенции (МААЕ, ЕС) следят за сигурността. АЕЦ-ите имат специални системи за филтрация на водите. Модернизират се пречиствателните станции в големите градове - Виена, Будапеща, Белград и Братислава, които имат модерни съоръжения за обработка на отпадни води. В България и Румъния ЕС финансира изграждането на нови пречиствателни станции. Намаляване на селскостопанското замърсяване, чрез ограничена употреба на изкуствени торове и химикали чрез европейски програми. Разширяват се буферните зони – влажни зони и гори, които филтрират водата преди да стигне до реката. Качеството на водите на Дунав се е подобрило значително през последните 30 години. В някои страни (Сърбия, Украйна) има все още замърсяване от индустрията. Боклуци и пластмаса – около 4,2 тона пластмасови отпадъци - се вливат в Черно море всеки ден от Дунав. Все още има микропластмаса и фармацевтични замърсители, които се пречистват трудно. В повечето европейски държави питейната вода от Дунав е безопасна, защото минава през модерни филтриращи системи. В страни като Сърбия, Украйна и Молдова все още има замърсяване, но програмите на ЕС и ООН помагат за подобряването на качеството на водата. Регионалното сътрудничество работи – Дунав става все по-чиста, но са нужни още усилия за намаляване на пластмасовите и селскостопанските замърсители.

Хисар    www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

информация за река Дунав    Гръцки огън    Хасково