Стената на крепостта Баба Вида

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Крепости като "Баба Вида" и "Калето" край Видин впечатляват с мащаба и здравината си. Крепостта "Баба Вида" и крепостта "Калето" били съградени от камък. Много камък отишъл. Както знаем, дунавският бряг откъм нашенско, е песъчлив и глинест. От влашко да не говорим – блатисто и кално; комари и жаби, но не и камък. Откъде тогава е намерен материал за тези каменни крепости? Кой е източникът на строителния материал в регион, доминиран от песъчливи и глинести почви? В района около Видин е имало по-малки находища на варовик, които са служели като основен източник за строителен камък. Тези кариери често се намирали в хълмисти терени, малко по-навътре от самия бряг на Дунав. Варовикът е бил предпочитан заради своята относителна мекота при обработка и добрата му устойчивост, след като бъде изложен на въздух. Често камъкът е транспортиран по Дунав от кариери, разположени по-нагоре по течението на реката, където е имало по-големи и качествени находища. Реката е ползвана като евтин и ефективен транспортен коридор, позволяващ доставка на големи количества камък с помощта на лодки и салове. При изграждането на крепостите, често са използвани камъни от по-стари сгради или крепости, останали от римския период или дори от по-ранни селища в региона. Римляните, които са имали силно присъствие по Дунав, са оставили след себе си големи количества строителен материал.

Виж България    www.tourinfo-bg.com    www.ralev-dental.eu

Въпреки че брегът е песъчлив и глинест, в самата река и в по-дълбоките пластове на брега, се намират речни камъни и чакъл, които също са използвани като допълнителен строителен материал. Те често са служили за основи или подсилване на конструкции. Макар и по-рядко, камък е могло да бъде доставян от находища в по-високите части на Западния Балкан (Стара планина). Това, както казваме днес, е било логистично по-сложно, но при нужда от особено здрав материал, не било изключение. Работата по тези крепости е била дългогодишен процес, изискващ значителен човешки труд. Камъкът е добиван, обработван на място или на строителната площадка и внимателно подреждан. Майсторите са разчитали на традиционни техники, използвайки дървени рамки, въжета и лостове за пренасяне на тежките блокове. Използването на различни източници за материал, е свидетелство за организираност и уменията на строителите в Средновековието. Те са съчетавали местни ресурси с умението да интегрират в строежите си внесени или рециклирани материали.

Като стана дума за камъни, спомням си мой познат каменоделец, беше развързал езика една вечер в кръчмата и водеше разгорещен спор със себе си: - Тва ся, камънье ли са? Едно време кви камънье имаше, ехееей!

При вида на мощния зид, много враг си е тръгвал с празни ръце

Дълбок ров с вода, дебели каменни стени, въоръжени защитници направили крепостта непревземаема

Да поговорим за крепостните стени, които виждаме. Крепостните стени по своята природа са били отбранителни съоръжения. Какви материали е трябвало да бъдат вложени в тях, за да издържат на упорити физически атаки, опити за запалване и други начини за разрушаване и преодоляване? В различни региони и епохи, крепостните стени са били изграждани от разнообразни материали, подбрани така, че да осигуряват максимална устойчивост на физически атаки, огън и други разрушителни средства. Изборът на материали зависи от местната геология, технологията на строителство и ресурсите на съответната култура. Основни материали и тяхната роля са били каменните блокове. Използвани са варовик, гранит, базалт, пясъчник и други здрави видове камък. Камъкът е бил основен материал заради своята устойчивост на удари и издръжливост на атмосферни влияния. Труден за разрушаване с обичайните обсадни оръжия (като тарани). Невъзпламеняем. Дълготраен и устойчив на ерозия. Например, стените на "Баба Вида" край Видин са изградени от камък, вероятно добит от близки каменоломни. Друг основен материал била глината и кирпичът. Глината и кирпичът (сушени тухли) са били често използвани в региони с недостиг на камък, като в Месопотамия или Египет. Това е лесен и евтин материал, но по-малко устойчив на огън и силни удари. Често бил комбиниран с дървени конструкции за подсилване. Дърво е използвано за вътрешни укрепления, порти, платформи и палисади. То е лесно за обработка и бързо изграждане. Притежава гъвкавост при абсорбиране на удари. Но в същото време е силно податливо на запалване. По-малко трайно е в сравнение с камъка.

информация за Башлийски езера    Връх Безбог    Черно море

Печени тухли са използвани в по-късни периоди, особено в Римската империя и Средновековието. Те са здрави и устойчиви на атмосферни влияния. Добра алтернатива на камъка, в райони с ограничен достъп до кариера. Крепостните зидове са пълни и с варов разтвор и хоросан, които са свързващи материали. Камъните и тухлите, са били съединявани с варов разтвор, който е осигурявал допълнителна здравина на конструкцията. Хоросанът притежава висока устойчивост на влага и замръзване. Добре поема напрежението от удари. Метални елементи като железни порти, панти и крепежни елементи са добавяли издръжливост на критични точки в стените на крепостта. Осигурявали са по-голяма устойчивост на портите срещу удари с тарани. Давали са допълнителна защита срещу опити за подпалване. В градежите са ползвани и комбинация от материали. За максимална ефективност, стените често са изграждани от различни слоеве и материали: Външни слоеве от камък за защита. Вътрешни слоеве от по-леки материали, като глина или тухли, за запълване и допълнителна здравина. Как всички тези материали се справяли със заплахите? Камъкът и дебелите стени са били основната защита срещу физически атаки - тарани и обсадни оръдия. Невъзпламеняемите материали като камък и печени тухли са осигурявали защита срещу подпалване. Подсилването на стените с ровове и кули е затруднявало нападенията. Крепостните стени са били резултат на инженерна прецизност и внимателен подбор на материали, които да осигурят максимална издръжливост срещу всякакви заплахи.

Планини в България    Подробна информация за Пирин планина    Езера в Пирин

Крепостните стени, дори и днес вдъхват респект, както преди векове

Вестниците изчезнаха, но даже в 21-ви век човечеството строи стени. Какво е толкова незаобиколимо в тях?

Крепостна стена. Щом е крепостна, това означава, че зад нея или в нея има построена крепост. Средство за пасивна защита на крепостта. Това ли се е оказала най-ефективната защита за сгради и хора в древността? Крепостните стени наистина са били едно от най-ефективните средства за защита на сгради и хора в древността, но тяхната роля е била част от комплексна система за отбранителна стратегия. Някои ключови аспекти за тяхната ефективност са били физическата бариера, контролът на достъпа и психологическия ефект. Физическите бариери са служили като основна преграда срещу нападения, особено срещу пехота, конница и по-късно обсадни машини. Дебелите стени са били трудни за разрушаване с наличните технологии в древността. Контрол на достъпа. Крепостните стени са ограничавали влизането и излизането от защитената зона, като вратите са били най-уязвимите точки, често допълнително укрепени с кули и порти. Психологически ефект. Самото наличие на крепостни стени е действало възпиращо върху враговете. Нападателите често са се колебали дали да инвестират време и ресурси за дълга обсада. Какво точно е правело защитата ефективна? Ето няколко основни фактора. Височина и дебелина. Колкото по-висока и масивна е била стената, толкова по-трудно е било за нападателите да я преодолеят. Разположение. Крепостите често са изграждани на стратегически места – върху хълмове, до реки или други естествени прегради, което е затруднявало достъпа до тях. Кули и бойници. Кулите са осигурявали височина за наблюдение и нападение, докато бойниците са позволявали защитниците да стрелят по врага, като същевременно остават защитени. Ровове и допълнителни укрепления. Рововете, пълни с вода или просто дълбоки и стръмни, са били още една линия на защита, която е забавяла врага. Само крепостните стени ли са били формата за защита или е имало и други стратегии за защита? В миналото освен на крепостните стени, гарнизоните са разчитали и на активна защита. Отбраната е включвала активни действия – контраатаки, използване на обсадни машини срещу нападателите и изненадващи удари. Хората в крепостта не само са чакали нападенията, но са били въоръжени и обучени да ги отблъснат; съставлявали са въоръжен гарнизон. Използвали на терена. Често крепостите са били проектирани така, че да използват естествените особености на терена за усилване на защитата – стръмни склонове, тесни проходи и т.н. Планирано снабдяване. Добрите крепости са имали запаси от храна и вода, които са им позволявали да издържат дълги обсади. Крепостните стени са пасивна защита; те са били изключително ефективни в определени исторически периоди, но не винаги са гарантирали сигурност. С развитието на обсадни машини и технологии (катапулти, таран, кулове), стените стават по-уязвими. С появата на барута и артилерията, т.е., на огнестрелните оръжия, крепостните стени започват да губят своето значение. В крайна сметка, крепостните стени са били ключова част от отбраната, но тяхната ефективност е зависела от умението на защитниците да ги използват заедно с други стратегии и технологии. Те са служили като пасивна преграда, но истинската сила на отбраната винаги е била в хората, които са ги защитавали.

Град Пловдив    Рила    Вихрен – красавецът на Пирин

Концептуално погледнато, крепостните стени са защитавали зоната на комфорт на обитателите зад стените. Те са давали относително висока сигурност. Как това се е отразило на живота зад стените? Нека опитаме да проследим, кои са най-добрите примери в световен мащаб за развитие на обществени отношения в чертите на крепост и стени? Животът зад крепостните стени наистина е бил силно повлиян от физическата защита, която те осигуряват. Тази защитена среда е създавала усещане за сигурност, но същевременно е поставяла ограничения, които са оформили социалните, икономическите и културните отношения в тези общности. Ето как крепостните стени са се отразявали на живота зад тях и някои известни примери: Зад стените на крепостта се създавала собствена, уникална социална организация. Пространството зад стените е било ограничено, което е довело до строга социална йерархия. Най-привилегированите (благородници, военни) често са живеели в центъра на крепостта, докато обикновените хора са били по-близо до стените. Структурата на обществото била рязко отчетлива. Постоянната заплаха отвън е насърчавала общностния дух и колективната защита, сплотеността. Хората са работели заедно, за да поддържат стените, запазват запаси и организират защита.

Икономиката се изразявала в концентрация на пазарни центрове. Крепостите често са били търговски хъбове, привличащи търговци и занаятчии. Съществувала е обаче ресурсна зависимост. Жителите са разчитали на селското стопанство извън стените, което е налагало балансиране между сигурността и достъпа до ресурси. В областта на културата и религията, църквите и храмовете, другите религиозни сгради, често са били в центъра на крепостите, като място за духовна подкрепа и убежище. Поради наличието на търговци и пътуващи, зад стените се развивали изкуства и занаяти, осъществявал се непрекъснат културен обмен. Ограниченото пространство често е водело до пренаселеност, а това – до проблеми със санитарията и болести. Архитектурните решения най-често били в полза на компактното строителство, което е било необходимо, за да се използва ефективно наличното пространство. Има редица примери за успешно развитие на обществата зад крепостни стени. Йерусалим (Израел) е един от най-старите градове с крепостни стени. Въпреки нападенията и обсадите, той е успял да се превърне в религиозен и културен център за три основни религии – юдаизъм, християнство и ислям. Стените на Стария град и днес символизират общността и историята на този регион. Константинопол (днешен Истанбул, Турция), е пример за град-крепост, който векове наред е издържал обсади благодарение на масивните си Теодосиеви стени. Градът е бил център на Византийската империя, а зад стените му са се развили изкуства, архитектура и християнска култура.

България    Кариес    www.dentalimplants.bg

Каркасон (Франция) е средновековен укрепен град, който днес е пример за отлично запазена крепост. Каркасон е бил ключов търговски и стратегически център, известен с процъфтяващия си живот въпреки честите конфликти. Великата китайска стена (Китай). Докато самата стена не е заобикаляла населени места, тя е защитавала цели региони и е позволявала развитието на селското стопанство, културата и търговията в тях. Дубровник (Хърватия). Известен като „перлата на Адриатика“, укрепеният град е символ на просперитет и устойчивост. Въпреки постоянните морски заплахи, Дубровник е бил търговски и културен център в региона. Крепостните стени са били не само средство за защита, но и фактор, който е оформял обществото зад тях. Те са създавали безопасна среда за развитие на културата, икономиката и обществото, но също така са поставяли физически и социални ограничения. Най-добрите примери, като Константинопол и Дубровник, показват как защитата и просперитетът могат да съществуват заедно, дори в условията на постоянна заплаха.

Имплантати    www.dentalimplants.bg    Остеоинтеграция

Ендодонтия    Имплантатна повърхност    www.investor-bg.com

Здравеопазване в България    Япония    Лицево-челюстна хирургия

Aсептика и антисептика    Карцином на кожата    Дентална практика Омегадентагруп ООД

Добрата дентална практика във Видин    Зъбопротезни имплантати във Видин    Добрата дентална практика във Видин

Избелване на зъби във Видин    Пародонтология    www.ralev-dental.bg

Ралев Дентал АД    Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти

Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал

www.ralev-dental.com    Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Композити    Зъбни импланти    Избелване на зъби

Интересен факт е, че „Баба Вида“ е единствената почти изцяло запазена средновековна крепостна структура в границите на днешна България. Крепостта е служела едновременно като отбранително съоръжение и като владетелски замък. Една опашата лъжа, упс; една легенда твърди, че някога по тези земи живял славен български болярин. Неговите обширни владения се простирали от Карпатите до Стара планина. Но легендата, неизвестно защо, не помни и не споменава името му. За сметка на това, обаче, разказва за децата му. След смъртта на славния болярин, трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили наследените владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), чевръсто се омъжили преждевременно. Попаднали на мъже, които на драго сърце и лекомислено пропилели бащиното им наследство. Най-голямата сестра – Вида, така решил бог - останала сама в живота. Под нейно ръководство, обаче, бил изграден замък, в който тя живяла до последния си дъх. В крепостта тя успешно отбранявала поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност, след смъртта й хората от този край си дали дума и кръстили замъка на нейно име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”. Това се случило във времената, в които Видин попаднал под османско господство. Когато османските турци превзели Видин, там започнал да властва Саид Ашар паша. За него пък се носи друга легенда. Един ден, докато се разхождал в околността, той харесал ъгъла, който се затваря между реките Тимок и Нишава. Това е местността, където сега е разположен град Зайчар (днес – в Източна Сърбия), и решил да направи чифлик. Мястото било много красиво, земята - плодородна, водата – в изобилие. Пашата веднага започнал да строи и скоро там се появили конаци, воденици, лозя и градини. Отначало пашовите земи били обработвани от селяните от съседните селца. Но на Саид Ашар не му била достатъчна само тяхната работа. Искал да натрупа големи богатства и да живее на широка нога. И не чакал да го споходи късмет, а взел сам да си го накъсметява. Преселил по тези места колибари от около трийсетина тетевенски села. Опростил им всички повинности към държавата и им наредил да обработват чифлика му. Благодарение на тези заселници, населението лека-полека започнало да се увеличава. Това била нова работна ръка за пашата и той поощрявал хората да се плодят. Дошли да живеят хора и от други села на Видинско; започнали да се раждат деца, внуци. Този чифлик и хората, които работели в него, образували голямо селище, наречено на името на Саидшар. Но в общуването между хората, то се променило на Зайчар - сигурно и дали не защото, благодарение на добрите условия, хората се размножавали като зайците. Знае ли човек?

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи