Крепостни кули

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Каменна стена

Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон    Принципи на термодинамиката

Крепостни кули с каменна порта под тях. Белоградчик

Интересно е, че над портата се виждат две арки, което предполага, че във времето тя е прекроявана

Принцип на работа    Принцип на солидарността    Принцип на субсидиарността

Възстановка на Калояновата крепост

Направена е възстановка на Калояновата крепост между Велико Търново и село Арбанаси

Принцип на Хайзенберг    Принцип на относителността    Принцип на пропорционалността

Крепостна кула в Царевец

Мащабното крепостно строителство в старата българска столица Търново се възползва отлично от топографията на местността и извивките на река Янтра

Балдуин имал кратък, но за сметка на това, много драматичен живот. Като граф Фландърски и Хенегауски, той е можел да води охолен живот с удобства в своя дворец. Няколко успешни завоевателни похода, компенсирали изгубените наследства. Производството на сукно, в което били специализирани градовете наоколо, му обещавало не просто сигурни, а направо умопомрачителни доходи. Но Балдуин се отказал от всичко това заради идеята да освободи Ерусалим от мюсюлманите, които под водачеството на Саладин, превзели града през 1187 г. Кръстоносците обаче нямали достатъчно пари за похода и по тази причина приели офертата от Венеция за по-евтин транспорт по море. Евтиното за кой ли път излязло скъпо, понеже срещу това, Венецианската република поискала 85 000 сребърника и половината от бъдещата териториална плячка на кръстоносците. Тогава те първо превзели и отстъпили на Венеция християнския град Задар, но понеже това не било достатъчна плячка, решили да превземат и Константинопол, раздиран към този момент от междуособици. Превзели го те и брутално го разграбили. Но и това не се оказало достатъчно. Възникнала идея за образуване на Латинска империя, която да наследи Византийската. След известни спорове, кой да бъде новият император, венецианците успели да се наложат: тъй като Бонифаций, най-силният кандидат, им се струвал твърде амбициозен, (зер, опасен), те заложили на Балдуин, който през май 1204 година бил коронясан в Константинопол за пръв император на Латинската империя.

Папиломи    Принцип    Какво означава принцип

Балдуиновата кула в Царевец

Може би най-известната крепостна кула в България

Така Балдуин се сдобива с грандиозна титла, но властта му се оказва ограничена. Неговите рицари искали имоти, значи тепърва трябвало да се превземат нови земи. При това, Балдуин трябвало да се справя не само с венецианците и гърците, но и с Бонифаций, който не желаел да преглътне поражението си в битката за императорската титла. Балдуин направил опит да го удовлетвори, чрез превземането на Тесалоники (Солун), но това довело до въстание на траките, поддържано и от българският цар. Неговите леки конници подмамили в капан край Адрианопол (Одрин) тежко бронираните рицари на Балдуин, като това лишило новата империя от най-добрите й войни. Балдуин е пленен, а за да го лишат изцяло от власт, победителите го ослепили. След това го интернирали в Търново, където и днес може да се види т.нар. Балдуинова кула. На императорския трон в Константинопол го наследява брат му Хенри. Империята му криво-ляво оцелява до 1261 година, но накрая е превзета от гърците. Редица източници цитират написаното от един очевидец и участник в битката край Адрианопол - френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. Според него рицарите успешно атакували града, но тогава пристигнал българският цар със своите войски. След първия кратък сблъсък, Калоян приложил хитроумна тактика: подмамил рицарите да тръгнат да преследват едно малочислено подразделение и ги вкарал в капан, където ги очаквала многочислената му армия. За Балдуин Фландърски се носят най-различни легенди. Например твърдението, което тръгва от Търновград, столица на Втората българска държава, че Балдуин бил затворен в кула в стените на крепостта. Балдуин бил ослепен с нажежен шиш, не поради друго, а защото отхвърлил ухажванията на българската царица. Тя веднага го обвинила в опит за изнасилване и наредила да го хвърлят от т.нар. "лобна скала" в пропастта, на дъното на която тече река Янтра. След смъртта на Балдуин графствата Фландрия и Хенегау са наследени от дъщеря му Йохана.

Метастатичен лимфен възел    Възпален лимфен възел    Заболявания на лимфните възли

За какво са били ползвани крепостните кули в мирно време? В мирно време крепостните кули са имали няколко важни функции: Наблюдателни постове. Използвани са за наблюдение на околността и ранно предупреждение при приближаваща опасност. Разположени на стратегически високи места, те позволявали добър обзор на пътища, реки и проходи. Складове за оръжие и припаси. Вътрешността на кулите често е била използвана за съхранение на оръжия, стрели, барут (по-късно) и други бойни припаси. В някои случаи са служили и за хранилища на зърно, сушени храни и вода, което е било полезно при обсада. Жилищна функция. В някои случаи висшестоящи военни, боляри или управители са използвали кулите за временно или дори постоянно пребиваване.

Организъм    Лимфна дисекция    Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел

Кулите често са имали няколко етажа, като най-горните са служили за жилищни помещения. Затвори и тъмници. Някои кули са използвани като затвори или места за задържане на пленници и нарушители. Балдуиновата кула в Търново е известен пример, свързан с пленничеството на латинския император Балдуин I. Административни и представителни функции. В някои случаи кулите са били използвани като административни центрове, където местните владетели или управители са провеждали събрания и вземали важни решения. Религиозни и ритуални функции. Някои кули са имали малки параклиси или молитвени помещения, където гарнизонът можел да извършва религиозни ритуали. Крепостните кули не са били просто защитни съоръжения, а многофункционални структури, които са допринасяли за управлението и сигурността на крепостите дори в мирно време.

Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Тимус

Кои са най-известните крепостни кули в България и защо? В България има множество запазени и възстановени крепостни кули, които са важна част от средновековното ни наследство. Ето някои от най-известните: Балдуиновата кула (Царевец, Велико Търново). Това е една от най-емблематичните кули в България, свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин I Фландърски след битката при Адрианопол през 1205 г. Възстановената кула е част от крепостта Царевец и предлага панорамна гледка към града. Кулата на Мешчиите (Видин). Разположена в близост до крепостта „Баба Вида“, тази отбранителна кула е част от укрепителната система на Видин, строена през XIV век. Запазена е в много добро състояние и е ценен пример за средновековната отбранителна архитектура. Кръглата кула (Несебър). Несебър е обект на ЮНЕСКО, а тази кула е част от крепостните стени на стария град. Отличава се със своята кръгла форма, което е рядкост за българските крепости. Останките й са добре запазени и дават представа за мащаба на средновековната отбрана на града.

Строителството на крепост е скъпа инвестиция. Изисквало се много работна ръка, добив и доставка на материали, хранене и обличане на работещите, осигуряване на помещения за спане. В същото време трябвало да се издържа въоръжена сила за охрана, трябвало да се развива земеделие и животновъдство или да се харчат пари за покупка на храна. Как са решавали на времето тези задачи, които са сложни и при днешните технологии, а какво да говорим - преди векове? Строителството на крепости в миналото наистина е било изключително сложен и скъп процес, но обществата са намирали начини да го осъществяват чрез внимателно планиране, мобилизация на ресурси и използване на различни социални и икономически механизми. Ето някои ключови аспекти: Организация на работната сила - робски и зависими селяни. В някои общества строежите са разчитали на роби или крепостни селяни, които са били задължени да предоставят труд като част от феодалните си задължения. Кралска или благородническа повеля. Владелецът на земите (крал, княз, феодал) е можел да налага задължителен труд (ангария) за определен период от време. Наемни работници. В някои случаи се наемали занаятчии, каменоделци, дърводелци и инженери, на които се плащало. Осигуряването на материали ставало чрез ползване на локални ресурси: за да се намалят разходите, строежът често се планирал близо до каменоломни, глинени находища и гори, откъдето се добивали камъни, тухли, вар, дървен материал; прилагали се методи на феодални задължения.

Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Лимфен възел    Групи лимфни възли

Подчинените селяни били длъжни да доставят дърва, камъни и други строителни материали. Широко разпространена била практиката на вторичната употреба. В някои случаи материалите от стари постройки (римски акведукти, крепости) били използвани повторно. Изхранването и подслонът на работниците били организирани чрез местно производство. В околностите на строежите се развивали земеделие и животновъдство, които осигурявали храна за работниците. Феодалната икономика била практикувана редовно. Феодалът задължавал зависимите си селяни да предават част от добивите си, за изхранване на строителите. Търговия и доставки имали място. Ако земите не били плодородни, владетелят можел да закупи или изиска доставки от съюзници, търговци или завладени територии. Охрана по време на строителството. Ползвала се наемна войска. В някои случаи специални военни части охранявали строежите. Съществували и местни военизирани групи – Феодалите разчитали на своите васали и рицари. Понякога първо се изграждала дървена палисада или ров, за да защитава строежа.

Кой е имал право да сече пари - феодалите от крепостите или царят (князът)? Как са регулирали паричната маса в обръщение? Монети от какви метали са били сечени и как са се съотнасяли помежду си по стойност? Правото да сече пари било строго регулирано и зависело от структурата на държавното управление, но най-често основният монетосекач бил царят (князът, кралят, императорът). В някои случаи феодалите, епископите и по-големите градове също можели да получат това право, но то обикновено било дарено от върховния владетел. Кой е имал право да сече монети? 1. Царят (князът, кралят, императорът). Монетосеченето било символ на суверенитет. В повечето държави само владетелят имал официално право да издава монети със своя лик или знак. В някои случаи царят е можел да дава право на определени градове или феодали да секат монети, но винаги под негов контрол. 2. Феодалите (графове, херцози, боляри, деспоти). В някои феодални държави (като Свещената Римска империя, Франция и дори България през определени периоди) големите владетели получавали привилегия да секат пари. Те обаче рядко имали пълна автономия – монетите често трябвало да бъдат по образец на царските или да съдържат името на владетеля на държавата. В други случаи местни владетели фалшифицирали или пренебрегвали официалния монетен ред. 3. Градовете и епископите. Някои богати търговски центрове (Венеция, Дубровник, Новгород) получавали право да секат свои монети. 4. Църквата (епископства, манастири) понякога имала монетни дворове. Как е била регулирана паричната маса в обръщение? Съществувал е контрол върху монетосеченето. Монетните дворове работели само с разрешение на владетеля. В някои случаи владетелят нареждал претопяване и презасичане на старите монети (дебазиране – намаляване на съдържанието на благородни метали). В отделни периоди монетите били периодично изтегляни от обращение и заменяни с нови. Чрез данъци и такси, като властите събирали данъци в злато или сребро, което после можело да бъде върнато в обръщение като монети. Владетелят можел да определя официален курс между различните монети. Чрез контрол върху съдържанието на метали.

Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Травми

Понякога монетите били разреждани с по-евтини метали – така владетелите „печелели“, но това често водело до обезценяване и инфлация. Понякога монети били намалявани по тегло, за да се произведат повече. Какви метали са използвани и как са се съотнасяли по стойност? Златните монети са били най-ценни, използвани са за големи търговски сделки и международна търговия. Примери: византийският солид (номизма), флоринът (Италия), дукати, перпери (в България и Византия). В Западна Европа по-рядко се секли златни монети преди XIII век – основно византийски и арабски монети циркулирали там. Сребърните монети били основната разменна валута за ежедневна търговия. Примери: сребърни гроши, денари, динарии, грошове, тетрадрахми. Сребърните валути били основни в Европа през Средновековието (например чешкият грош, западноевропейските денари). Медните и бронзови монети били по-евтини, използвали ги за дребни разплащания. Примери: фолиси (Византия), полушки, аспри. Често били обезценени или заменяни с книжни пари при по-късните икономически системи. Как различните монети се съотнасяли по стойност? 1 златна монета = 10-20 сребърни монети (гроша/денара) = 100-200 бронзови. Стойността зависела от съдържанието на благородния метал, което можело да бъде намалявано (дебазиране). При търговия често се използвали везни, за да се проверява реалното съдържание на сребро или злато. Правото да сече монети било важен политически инструмент, използван предимно от царе и князе. Паричната маса се контролирала чрез регулации, а стойността на монетите зависела от съдържанието им на благородни метали. Средновековните икономики разчитали на златни, сребърни и медни монети, като стойността им можела да се променя в зависимост от политическите и икономически условия.

Бързото изграждане на защитните съоръжения осигурявало време за подготовка за защита в случай на необходимост. Финансирането на строежа ставало чрез данъци и налози. Владетелят можел да налага специален данък за строежа на крепостта. Ако крепостта имала и религиозна роля (манастир-крепост), част от парите можели да идват от дарения на вярващите или други църковни средства. В някои случаи ресурси за строежи се набавяли чрез военни походи и заграбване на богатства. Военната плячка била често срещано разплащателно средство. Технологичните решения търсели и намирали използване на прости, но ефективни технологии. Например, скрипци, дървени кранове, валяци и други механизми улеснявали преместването на тежки камъни. Рационализирали строителството. Изграждането започвало с най-належащите структури – например, дървени крепости, които по-късно се надграждали с камък. Някои крепости били изграждани на етапи в продължение на десетилетия, т.е. на модулен принцип. Въпреки че строежът на крепости е бил скъпо начинание, той е бил възможен благодарение на съчетаването на различни социални, икономически и технологични фактори. Владетелите и благородниците са намирали начини да ангажират населението, да осигурят ресурси и да гарантират защитата на строежите, превръщайки крепостите в жизненоважни стратегически и икономически центрове.

Зъболекар    Аминоглюкозиди    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси

Крепостната кула на Червен (до Русе). Червен е един от най-значимите военни и административни центрове на Второто българско царство. Кулата е отлично запазен пример за укрепление от XIII-XIV век. От кулата се разкрива красива гледка към каньона на река Русенски Лом. Кулата в Кюстендил (Пирговата кула). Това е средновековна отбранителна кула от XIV век, вероятно свързана с местен болярин. Каменната конструкция е добре реставрирана и служи като исторически паметник. Кулата на Хисаря (Ловеч). Част от крепостта, свързана с борбите на цар Иван Шишман срещу османците в края на XIV век. Възстановени части от стените и красива панорама към Ловеч. Тези крепостни кули са важни паметници на българската история и култура, като много от тях са туристически атракции с голямо значение за средновековното ни минало.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи