Стените на крепостта Баба Вида

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Камъкът най-често е обработен от по-голям блок. Речните камъни обикновено се влагат, каквито са

Има различни каменоделски техники за обработка и подреждане на камъни за стени, врати, тунели, проходи, улеи и пр.

Какви техники съществуват за обработка на камък за стени на къщи, крепостни стени, сводове на мостове и др.? Защо заоблените речни камъни почти не се обработват, а се влагат такива, каквито са? Обработката на камък за строителство е разнообразна и зависи от предназначението на строежа, вида на камъка и естетическите и конструктивните изисквания. Основните техники включват дялани камъни (дялка) - камъкът се оформя ръчно или машинно с длето и чук, за да придобие желаната форма. Използва се при изграждането на крепостни стени, мостове, фасади и важни архитектурни елементи. Примери: обработен варовик, пясъчник, гранит; Грубо дялани камъни (полудялани). Камъните се оформят само от определени страни, като се запазва част от естествения им вид. Подходящи за селски къщи, укрепителни съоръжения, зидове. Камъни с рустикална обработка. Повърхността остава неравна, за да запази автентичния си вид. Често се използва за декоративни фасади, градински стени. Ронделоване и полиранe. Камъните се обработват, за да станат гладки и с естетически завършен вид. Приложимо при луксозни облицовки, колони, подови настилки. Камъни, подреждани на суха зидария. Без свързващ разтвор, като се разчита на точната форма и тежестта на камъните за стабилност. Прилагано в антични и традиционни строежи. Речни камъни – минимална обработка. Заоблените речни камъни почти не се обработват, защото те вече имат естествена износена и здрава структура. Обработката им е трудна, защото са твърди и гладки, което прави дялането сложно. Запазването на естествената форма допринася за автентичен и декоративен ефект. Често се използват в зидарии с хоросан, при облицовки на къщи, огради, декоративни елементи. Като цяло, изборът на техника зависи от функционалните и естетическите изисквания на строежа.

Каменна стена

Камъкът не е пластичен материал и въпреки това, строителите нареждат камъни в най-различни устойчиви форми. Срещат се конусовидни крепостни стени, обли кули, хексагонални и други конструкции. Какви още възможности съществуват? Въпреки че камъкът не е пластичен материал, неговата висока якост на натиск позволява изграждането на различни сложни и устойчиви конструкции. Строителите използват геометрията, начина на редене и свързването на камъните, за да създадат стабилни и дълготрайни форми. Освен конусовидни крепостни стени, обли кули и хексагонални конструкции, съществуват и други интересни възможности. Сводове и арки. Позволяват изграждането на мостове, порти, катедрали и акведукти. Разпределят тежестта равномерно, което ги прави устойчиви на натиск. Видове: полуцилиндрични (римски), заострени (готически), лъчеви, сегментни и параболични. Куполи. Самоносещи конструкции, използвани в храмове, мавзолеи, обществени сгради. Има полусферични (като тези в римската и византийската архитектура), луковични (в руската архитектура), ребрести (готически). Спираловидни и радиални стълбища. Често използвани в кули и крепости. Централният носещ елемент е здрав каменен стълб или ос, около която се нареждат стъпалата. Кръгли и многоъгълни кули. Кръглите форми намаляват ударното въздействие на обсадни оръжия. Многоъгълните (петоъгълни, шестоъгълни) кули са комбинация между устойчивостта на кръга и ефективността на правите стени. Зигзагообразни и наклонени стени. Намаляват разрушителния ефект на обстрела и подобряват устойчивостта срещу ерозия. Използвани в крепостите на маите и инките. Терасовидни конструкции. Възприети в планинските райони за укрепване на склонове и земеделски земи. Познати от древността – примери са инките в Мачу Пикчу. Медоносни (пчелна пита) и клетъчни структури. Използват се за максимално ефективно разпределение на тежестта и устойчивост при минимално количество материал. Срещат се в някои древни и средновековни крепости. Конзолни конструкции. Чрез постепенно изпъкване на камъни се изграждат елементи като еркери, балкони и издадени укрепления. Използвани в някои мостове и сгради. Тези техники показват, че камъкът, макар и неподатлив на огъване, може да бъде използван в множество устойчиви и иновативни форми чрез правилно подреждане и конструктивни решения.

Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност    Периимплантит при базални импланти    Протезиране върху базални импланти

Дюлгерите придават различни форми на строежите с камък - правоъгълни, кръгли, стъпаловидни, арки, алафранги и какви ли още не

Строителите на крепости са обръщали внимание както на функционалността, така и на естетиката

Практиката наложила съчетаване на камък и тухли. Какви предимства и какви недостатъци има строителството на строителни елементи - стени, мостове, арки и др. при ползване в строежа на камъни и тухли? Строителството с камъни и тухли е широко използвано от древността до днес, като всеки от тези материали има своите предимства и недостатъци в изграждането на стени, мостове, арки и други конструктивни елементи. Камъкът има редица предимства. Изключителна здравина и издръжливост – каменните конструкции могат да устоят на времето и природните стихии в продължение на векове. Висока носимоспособност – устойчив на големи натоварвания, което го прави подходящ за мостове, крепостни стени и сводове. Ниска поддръжка – не се нуждае от честа поддръжка или ремонт. Устойчивост на влага, огън и вредители – не гние, не се деформира от вода и не изгаря. Естетика – природната красота на камъка придава монументален и престижен вид на сградите. Но те не са лишени и от редица недостатъци. Голяма тежест – увеличава натоварването върху основите, което изисква здрава носеща конструкция. Трудност при обработка – изисква значителни усилия за рязане, дялка и оформяне. Скъп и трудоемък монтаж – строителството с камък изисква повече време и специализирани умения. Лоша устойчивост на опън – не е подходящ за конструкции, които са подложени на огъване или вибрации. Тухлите от своя страна имат не малко предимства. Лесна обработка и монтаж – тухлите са стандартни по размер и форма, което улеснява зидарията. По-ниско тегло в сравнение с камъка – намалява натоварването върху основите. Добра топлоизолация – задържат топлина и спомагат за енергийна ефективност. Екологичност – направени от естествени материали (глина, пясък), безвредни за околната среда. Модулност и гъвкавост – лесно се комбинират в различни архитектурни стилове. Техни недостатъци са по-ниската здравина в сравнение с камъка – по-малко устойчиви са на механични натоварвания. Чувствителност към влага – ако не са добре защитени, могат да се напукат и разрушат с времето. Неустойчиви на големи натоварвания – неподходящи за масивни конструкции като мостове и големи сводове. Изискват хоросан – за разлика от камъните, които могат да се нареждат на суха зидария, тухлите трябва да се свързват със спойка. В зависимост от конструктивните и естетическите изисквания, тухлите и камъкът могат да се използват самостоятелно или в комбинация, като например каменни основи с тухлени стени.

Успеваемост при базалните импланти    Имплантатни размери - характеристики    Размерът е от значение - имплантатни размери

Какви камъни се използват при строителството на акведукти? Същите ли са като в основите на крепостите, пред които има ровове, пълни с вода, за защита от врагове? При строителството на акведукти и основите на крепости с ровове се използват специфични видове камък, които трябва да издържат на влага, тежест и натиск. Макар че има прилики в материалите, изборът зависи от конкретните изисквания на всяка конструкция. Камъни, използвани за строеж на акведукти. Акведуктите са инженерни съоръжения, пренасящи вода на дълги разстояния. Те изискват устойчиви на влага и неразрушими от ерозия камъни. За основни камъни се ползват Травертин – лек и устойчив на вода (използван в римските акведукти, като този в Сеговия, Испания); Гранит – много здрав и устойчив на ерозия, но труден за обработка; Варовик – широко използван, макар че някои видове са податливи на износване от вода; Базалт – вулканичен камък, устойчив на химическа ерозия и влага; Пясъчник – използван в някои по-сухи региони, но не е най-добрият избор за постоянен контакт с вода. Каменните блокове често са прецизно дялани, а при сводовете на акведуктите се използва архитравна или аркова зидария, за да се разпределя тежестта равномерно. Крепостите с ровове (пълни с вода) трябва да имат стабилни основи, които да не се рушат от влагата. Затова използваните камъни са сходни на тези в акведуктите, но с по-голям акцент върху здравината. Основни камъни са гранитът – предпочитан за крепостни основи заради изключителната му якост и водоустойчивост. Базалт – твърд и устойчив на вода, често използван за здрави крепостни стени. Дялан варовик – придава устойчивост, но трябва да е добре обработен, за да не се разрушава от влагата. Шисти и гнайс – срещат се в планинските райони, здрави и устойчиви на натиск. Речни камъни – използвани в някои региони за основи, но само ако са добре свързани с хоросан. Основите на крепости с ровове често са масивни, със специални дренажни системи, за да не се рушат от влагата. В някои случаи, ако ровът не е напълно запълнен с вода, а е само временна защита, могат да се използват и по-малко устойчиви на влага камъни. Камъните, използвани в акведуктите и основите на крепости с ровове, имат сходни характеристики – трябва да са водоустойчиви, устойчиви на натиск и ерозия. Обаче в акведуктите по-често се срещат травертин и пясъчник, докато в крепостните основи доминират гранит и базалт, заради по-високите им механични характеристики.

Организъм    Зъбни импланти    Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?

Хексагонална кула

Виждат се на всяка от стените квадратни фигури от камък с елементи, оформени под раличен ъгъл

Каменният зид, ровът с вода пред него, това са пасивни средства за защита на хората в крепостта. Какви активни средства са съществували, за които зидовете и водата са благоприятствали ефективното им използване? Освен че каменните стени и рововете са пасивни защитни средства, те също така са допринасяли за ефективното използване на различни активни защитни средства, например, чрез стрелкови позиции и амбразури. Стрелците са зад зида. Защитниците използвали крепостните стени като укритие, откъдето да обстрелват нападателите с лъкове, арбалети и огнестрелни оръжия. Амбразури (бойници) – тесни отвори в стените, които позволявали на защитниците да стрелят, без да бъдат изложени на вражески атаки. Високите стени осигурявали отлична позиция за стрелба. Рововете забавяли нападателите, правейки ги лесни мишени. Изливане на горещи и тежки материали върху нападателите - горещо масло, вода или смола. Защитниците ги изливали върху враговете, опитващи се да преминат рововете или да се изкачат по стените. Камъни били хвърляни върху обсаждащите от върха на крепостта. Пясък или вар били хвърляни върху враговете, за да ги заслепят. Нападателите, които се опитвали да пресекат рова или да катерят стените, били лесни мишени за тези атаки.

Зъбни импланти - показания и противопоказания    Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност

Зъболекар    Аминоглюкозиди    Бета - лактамни антибиотици

Каменните зидове осигуряват не само здрава защита на крепостта

Те трябва да са устойчиви и да не поддават на водата от крепостните ровове

Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност    Първична стабилност на базалните импланти

Подвижните мостове можели да бъдат вдигани, за да попречат на преминаването над рова. Херсонеси (двойни порти) – враговете били примамвани в междинна зона, където можели да бъдат атакувани отгоре. Ровът увеличавал времето за достигане до портата, давайки време на защитниците да вдигнат моста. Входовете били тесни, което улеснявало защитата им. Кули и бастиони за страничен обстрел; кръгли или многоъгълни кули позволявали на защитниците да обстрелват нападателите от различни ъгли. Бастиони – издадени напред укрепления, които осигурявали страничен (флангов) обстрел. Рововете правели невъзможно използването на обсадни кули и тарани. Кули позволявали на защитниците да стрелят по нападателите в рова. Тайни изходи и капани, като подземни тунели, били използвани за внезапни контраатаки или за снабдяване с провизии. Фалшиви мостове – капани, се сривали под тежестта на враговете. Ровът и стените давали прикритие за защитниците, които можели да нападнат неочаквано. Каменните стени и рововете не само предпазвали крепостта, но и създавали идеални условия за използване на активни защитни средства. Те забавяли нападателите, правейки ги уязвими за стрелба, горещи течности, камъни и контраатаки. Тези комбинации правели крепостите почти непревземаеми без дълга и изтощителна обсада.

Линкозамиди    Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини

В някои крепости вместо правоъгълни, изграждали хексагонални кули. Защо? Хексагоналните (шестоъгълни) кули са били изграждани в някои крепости като усъвършенствана алтернатива на традиционните правоъгълни кули. Те предлагат няколко стратегически и конструктивни предимства, които ги правят по-ефективни за защита. По-добра устойчивост срещу обсадна артилерия - правоъгълните кули имат прави ъгли, които са слабо място при удар от стенобойни машини или артилерия. При шестоъгълната форма силата на удара се разпределя върху няколко повърхности, намалявайки риска от разрушаване. По-ефективна стрелкова защита. Шестоъгълната форма позволява на защитниците да покриват по-широк периметър с огън. Стрелците в кулата могат да стрелят във всички посоки, което елиминира "мъртвите зони" около крепостта, където враговете могат да се укрият. Ако врагът атакува от няколко страни, защитниците могат лесно да прехвърлят огъня от една страна на друга. По-добра интеграция с бастионната система. В по-късния етап на средновековното крепостно строителство, се появява бастионната система, при която укрепленията имат наклонени стени и сложна геометрия.

Синергистини    Сулфонамиди    Тетрациклини

Хексагоналните кули се вписват идеално в тази концепция, защото дават повече стрелкови позиции и възможност за кръстосан огън. По-добра защита от подкопаване. Врагът често се опитвал да подкопае крепостните стени, за да ги срути. При правоъгълните кули, ъглите били особено уязвими за подкопаване. Хексагоналната форма няма изразени слаби точки и по-добре разпределя тежестта върху земята, което я прави по-трудна за събаряне. По-естествена защита от обхождане. При правоъгълните кули, ако нападателите се доближат до една от страните, защитниците губят директен визуален контакт с тях. При хексагонална форма всяка стена покрива частично съседните, което означава, че защитниците могат да стрелят дори по врагове, които са близо до основата на кулата. Изграждането на хексагонални кули е било стратегически обосновано подобрение в крепостното строителство. Те осигуряват по-добра защита срещу стенобойни машини и артилерия; по-широк стрелкови обхват и липса на „мъртви зони“; по-добра устойчивост на подкопаване; по-добра интеграция с модерните бастионни укрепления. Тези фактори ги правят по-добри от традиционните правоъгълни кули, особено в периодите на засилена обсадна война.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи