Партийният дом във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Тоталитарната архитектура не се отличава с нищо, което може да бъде класифицирано като естетично, дълговечно и с човешки мащаби. Гигантоманията в строителството на сгради за партийни и държавни велможи, идва от една "вечна", но скоропостижно отишла си империя от североизток. Там, където земя за грандомански строежи - бол. Механично привнесен, този североизточен "опит" се изражда на наша почва като една гротеска. "На свинче - звънче". Вертикални и хоризонтални линии без всякаква хармония. Повече и повече бетон за "вечна стабилност". Отсъствие на всякаква естетика и връзка с главния мозък. Купища бетон за най-елементарни козирки против дъжд и слънце. Изкуствена оптична доминация над всички останали елементи на градската среда, установили се в течение на десетилетия и столетия на принципите на ефективността, ергономията и функционалността. Архитектурните "шедьоври" на тоталитарната държава гъделичкат самолюбието и прикриват дефицита на мозъчни гънки на довчерашните свинари и ратаи. Издигнали се до партийни велможи на принципа: "Колкото по-прост - на толкова по-висок пост". Простият човек не е в състояние да управлява далновидно и с перспектива. Ако можеше, щеше най-напред себе си да издигне от простотията и да стане нормален гражданин. Той знае единствено да коли и да беси. Щото за това не се иска грам акъл. Та тоталитарната архитектура, завещана ни от дълго отиващите си вече "вечни" другарки и другари, напълно отговаря на даденото от народа определение "На гол тумбак - и т.н." Демонтажът на тези бетонни тиранозаври трябва да започне, но най-напред в главите на хората. Събарянето и на най-дебелия бетон е по-лесно от разбиването на коравия чугун в главите. Човек може да напусне средата на простотия, но простотията най-вероятно няма лесно да напусне човека.

Градове в България    Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма

Там, където съществува монопол върху властта, тя се изражда в тоталитарна. Изборите са без избор, властта е безконтролна и поради това корумпирана - или е корумпирана, и затова е безконтролна. Как "ценностите" на тоталитарното общество се отразяват върху архитектурата на публични сгради? Кое е типично за такъв тип архитектурни проекти? Тоталитарните режими използват архитектурата като инструмент за демонстрация на власт, идеология и контрол. Това се проявява в няколко основни архитектурни принципа и стилове: 1. Монументалност и мащаб. Тоталитарните режими често строят огромни, внушителни сгради, които целят да подчертаят силата и непоклатимостта на властта. Големите мащаби създават усещане за незначителност у индивида и подсилват идеята за доминираща държавна структура. Например Палатът на парламента в Букурещ, построен по времето на Николае Чаушеску е един от най-големите административни комплекси в света. Проектите на Алберт Шпеер за нацистка Германия, като Германската зала (Volkshalle) – концепция за мегаломански куполен комплекс в Берлин. 2. Симетрия и ред. Строгата симетрия символизира реда, дисциплината и контролираното общество. Публичните сгради често са изградени с ясни, геометрични форми и централни оси, които водят погледа към символи на властта, като флагове, емблеми или статуи на лидерите. Например, площадът Тянанмън в Пекин е заобиколен от масивни административни сгради с идеално балансирани фасади.

3. Декоративен минимализъм (или прекомерна орнаментика). В зависимост от идеологията, тоталитарните архитектурни стилове могат да варират между функционален, но студен минимализъм – характерен за сталинисткия и бруталисткия стил, използван в СССР и социалистическите страни. Друга типична черта е помпозна класика с имперски елементи – вдъхновена от древен Рим, използвана от фашистка Италия и Третия райх. Такива примери са съветските сгради от "сталински ампир" – величествени, но тежки постройки с малко декоративни елементи. Такава е и фашистката архитектура на Мусолини в Италия – вдъхновена от римската класика, но с модернистичен минимализъм. 4. Материалност и устойчивост. Тоталитарните режими предпочитат бетон, мрамор и камък – материали, които създават усещане за вечност и неразрушимост. Брутализмът, с тежките си бетонни форми, е особено популярен в социалистическите страни. Пример в центъра на София - Националният дворец на културата (НДК) – масивна, бетонна конструкция със социалистически реализъм.

Кръстатата казарма    Язовирите в България    информация за река Дунав

5. Символика и пропаганда. Тоталитарната архитектура е наситена със символи на идеологията – звезди, сърпове и чукове, орли, статуи на водачите и сцени на „героичния труд“. Мавзолеят на Ленин в Москва, например, е пирамидална, строго симетрична структура. Култовите статуи на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир в Северна Корея са колосални и поставени в доминиращи позиции. 6. Урбанистично планиране – контрол над пространството. Централните площади и булеварди често са гигантски, за да позволяват масови демонстрации и паради. Пространственото оформление насочва вниманието към ключови символи на режима. Много подходящ пример е Червеният площад в Москва – огромно пространство, използвано за военни паради и събития. Главната ос на Пхенян – подчертава идеологически важните сгради, като Кулата на идеите Чучхе. Тоталитарната архитектура е физически израз на идеологията на режима – мащабна, контролираща, внушаваща власт и непоклатимост. Тя има за цел не само да осигури функционални пространства, но и да формира поведението на хората чрез символика, ред и психологическо въздействие.

Тоталитарната грандомания и гигантомания се посреща с насмешка и неприязън от обикновените хора. Иронизирайки желанието на пропагандата да представя всичко под тоталитарното управление за най-добро, хората създадоха анекдоти от типа на: "Комунистическият болен - най-здравият болен", или "Комунистическият часовник - най-бързият часовник". Какви още саркастични определения циркулират в общественото пространство, като знаем, че сарказмът и черният хумор са естествен отговор на абсурдите на тоталитарната пропаганда. В държави със силно централизирана власт, където официалната реторика представя всичко като „най-доброто в света“, хората често намират начин да осмеят несъответствието между пропагандата и реалността. Ето няколко примера за подобни саркастични определения и анекдоти: Комунистическата демокрация – най-свободната демокрация („Имате пълната свобода да гласувате за когото ви е казано.“) . „Изберете кандидатите на Отечествения фронт!“ (че то няма други). Комунистическото производство – най-ефективното производство („Работим така, че да изглежда, че работим, а те ни плащат така, че да изглежда, че ни плащат.“; "Те ни лъжат, че ни плащат; ние ги лъжем, че им работим").

Гръцки огън    Хасково    Хисар

Комунистическата икономика – най-богатата икономика („В магазините няма нищо, но това е, защото всичко се изнася за братските народи.“). Комунистическият човек – най-щастливият човек („Сутрин стои на опашка за хляб, вечер за мляко, а нощем – на опашка за свобода.“). Технологичен сарказъм: Комунистическият телевизор – най-яркият телевизор („Излъчва само червено!“). Комунистическият компютър – най-бързият компютър („Изчислява петилетката за три години!“). Комунистическата пералня – най-функционалната пералня („Вчера переше, днес миксира, утре ще бъде резервна част за трактора.“) Социален сарказъм. Комунистическото образование – най-прогресивното образование („След дипломирането знаеш всичко за Маркс, но нищо за данъци и наем.“). Комунистическото здравеопазване – най-доброто здравеопазване („Лекарите казаха, че пациентът е излекуван завинаги, понеже починал.“). Комунистическата армия – най-мирната армия („Никога не напада, само освобождава насила – от средства, имоти, независимост!“). Политически сарказъм. Петилетният план – най-гъвкавият план („Ако не го изпълним за пет години, ще го изпълним за десет.“). Партията – най-грижовната партия („Знае какво ти трябва, преди дори да разбереш, че можеш да го искаш.“). Тоталитарният лидер – най-обичаният лидер („Ако не го обичаш, ще те научим как да обичаш правилно.“). Официалната статистика – най-точната статистика („Тази година добивът на зърно е 120%, догодина ще достигнем 150%, а след това – до безкрайност!“).

В България често критикуването на тоталитарната партия и държава завършваше със затвор, заточение в лагери като Белене или дори смърт. Но имаше един поет, който твореше "на ръба" и имаше огромен брой почитатели - Радой Ралин. Кои са най-известните афоризми на Ралин? Той е един от най-известните български сатирици, който с острото си перо осмиваше абсурдите на тоталитарния режим, бюрокрацията и лицемерието на властта. Макар често да се движеше „на ръба“, неговите афоризми и епиграми ставаха народна мъдрост. Някои от тях му костваха цензура и репресии, но въпреки това останаха живи в съзнанието на поколения българи. Най-известните афоризми и епиграми на Радой Ралин: „Сит търбух – за наука глух.“ Осмива партийните кадри, които, веднъж докопали се до благата на властта, забравят за идеите, които са проповядвали. „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“ Абсолютно актуален и днес, този афоризъм критикува посредствеността в управлението. „Когато властта влезе през вратата, съвестта излиза през прозореца.“ Прекрасно обобщение на корупцията и моралната деградация във властта. „Народът сам си избира правителството, за да има кого да псува после.“ –Горчива истина за политическите цикли и разочарованието от изборите. „Който не работи, той не греши.“ – Саркастично намигване към бюрократите, които предпочитат бездействието, за да не си навлекат проблеми. „Където е текло, пак ще тече – но в друга посока.“ Намек за това как след всяка промяна на режима, старите привилегировани пак намират начин да запазят позициите си. „Скръцне ли ти властник със зъби – погледни дали не са изкуствени.“ Призив да не се страхуваме от кухата авторитарност. „Свободата е като хляба – всеки ден се замесва наново.“ Дълбока философия за това, че свободата не е даденост, а постоянна борба. „властитутка“. Определение на Ралин за дъщерята на Тодор Живков – Людмила. През 1968 г. Радой Ралин и Борис Димовски издават сборника „Люти чушки“, съдържащ сатирични епиграми, съпътствани от карикатури. Един от тях – „Сит търбух за наука глух“, с изображение на прасе, е приет като критика към тогавашния партиен лидер Тодор Живков. Последствията са жестоки – книгата е иззета и изгорена, а Радой Ралин е подложен на репресии. Въпреки натиска, творчеството му остава живо, а афоризмите му и до днес се използват за осмиване на властта. Радой Ралин доказа, че истинската сатира надживява цензурата и се превръща в народна мъдрост.

www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация    Лекцията на д-р Хоо

Тоталитарните паметници в България - бетон и плиткоумие. Най-известният е "летящата чиния" с петолъчката на Бузлуджа. Кои още са фрапиращи примери на тоталитарни скулптури и паметници у нас? Тоталитарната архитектура и скулптура в България остави след себе си множество монументални паметници, често изградени от бетон и със съмнителна художествена стойност, но с ясен пропаганден заряд. Много от тях днес предизвикват противоречиви емоции – от исторически интерес до пълно отвращение. Фрапиращи примери на тоталитарни паметници в България: 1. Паметникът на Бузлуджа („Летящата чиния“) – символ на комунистическата грандомания. Огромната бетонна структура, официално наречена Дом-паметник на БКП, е открита през 1981 г. Символизира абсолютната власт на партията и съветската идеология в България. Построен с принудителен труд и финансиран с „доброволни“ дарения от народа. Днес е призрачно запустял, но остава магнит за туристи, любители на урбанистичния разпад и носталгици. 2. Паметникът „1300 години България“ в София – бетонен кошмар в разпад. Издигнат през 1981 г. пред НДК за честването на 1300 години България. Огромни бетонни фигури в абстрактен стил, които вместо да вдъхновяват, приличат на разтопен кошмар. Заради опасност от рухване беше частично демонтиран през 2017 г. след дългогодишни спорове. 3. Паметникът на Съветската армия в София – символ на „вечната дружба“. Издигнат през 1954 г. в чест на „освободителите“ от Червената армия. В центъра – внушителна фигура на съветски войник, който „защитава“ жена и дете. Редовно става обект на артистични интервенции – превръщан е в американски супергерои, розови фигури, протестни лозунги и дори в част от „жълтите жилетки“. Води се ожесточен дебат за бъдещето му – макар и демонтиран. 4. Пантеонът на загиналите антифашисти в Русе – бетонна гробница на комунизма. Масивен бетонен комплекс с 453 имена на комунисти и партизани, загинали преди 9 септември 1944 г. Напомня на студен саркофаг и внася зловеща атмосфера в центъра на Русе. Въпреки споровете за неговото бъдеще, паметникът все още стои. 5. Альоша в Пловдив – „Братушката“ над града. 11-метрова фигура на съветски войник, разположена на хълма Бунарджика. Построен е в края на 50-те години, за да внушава вечна благодарност към СССР. Опитите за демонтирането му са многократно блокирани. 6. Монументът „Костницата“ в Габрово – сталинистки експеримент. Изглежда като комунистическа версия на готическа катедрала. Масивен бетонен ансамбъл, посветен на загиналите комунисти. Въпреки че е в окаяно състояние, продължава да стои като паметник на една отминала епоха.

Протезиране с импланти    Дентална клиника в Пловдив    Зъболекар в Пловдив

Мавзолеят на Георги Димитров е един от най-емблематичните тоталитарни паметници в България и вероятно най-драстичният пример за съветско влияние върху българската архитектура и култ към личността. Мавзолеят на Георги Димитров – българската версия на Ленинския мавзолей. Построен за рекордните 6 дни (!) през 1949 г. след смъртта на Георги Димитров – комунистически лидер и първи ръководител на Народна република България. По модел на мавзолея на Ленин в Москва, където се съхранява балсамираното тяло на съветския вожд. Димитров е балсамиран от съветски специалисти и положен в стъклен саркофаг, за да може „народът“ да му се покланя. Години наред мавзолеят е средище на официални партийни церемонии, паради и задължителни посещения от ученици и работници. През 1990 г. тялото на Георги Димитров е експулсирано от мавзолея и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят остава празен и изоставен, но предизвиква дебати – някои искат да го превърнат в музей на тоталитаризма, други настояват за незабавното му разрушаване. През 1999 г. правителството решава да го събори, но разрушаването се оказва изненадващо трудно – сградата е толкова здрава, че издържа няколко взрива, преди окончателно да рухне. Днес на мястото на мавзолея площта се използва за временни арт инсталации и изложби. Обсъждали са се различни проекти за паметник или музей, но засега пространството остава незастроено. Мавзолеят е символ на една епоха, която си отиде, но споменът за него продължава да предизвиква полемика. Тоталитарните паметници в България варират от зловещи бетонни конструкции до социалистически реалистични скулптури, които величаят режима. Днес голяма част от тях са полуразрушени, графитирани или предмет на обществени дебати за тяхното бъдеще. Някои се запазват като исторически артефакти, други биват демонтирани, а трети продължават да предизвикват разделение в обществото.

В София няма толкова паметници, свързани с родната история, колкото има паметници на преклонение пред руски и съветски лидери. Кои са най-известните? В София наистина има непропорционално много паметници, свързани с Русия и СССР, в сравнение с тези, които почитат изконни български исторически фигури и събития. Някои от тях продължават да предизвикват обществени спорове – дали са културно-историческо наследство или просто остатък от наложена пропаганда. Най-известните руски и съветски паметници в София. 1. Паметник на Съветската армия („освободителите“, които не освободиха никого). Издигнат през 1954 г. Масивна композиция с централен съветски войник, държащ оръжие, „защитен“ от фигури на българска жена и дете. Около монумента има допълнителни скулптурни групи с партизани и работници. Редовно ставаше обект на графити и артистични трансформации – от боядисването му като американски супергерои до „подкрепа“ за Украйна през 2022 г. Дебатът за премахването му продължи дълго, като привържениците му твърдят, че е част от историята, а противниците – че е символ на съветската окупация. 2. Паметник на Цар Освободител (Александър II) – руският цар на най-централното място в София. Един от най-известните монументи в града, разположен точно пред Народното събрание. Открит през 1907 г. в чест на руския император Александър II, който обявява Руско-турската война (1877-1878). Изобразява руския цар на кон, а под него – фигури на руски генерали и войници. Въпреки че България дължи Освобождението си на тази война, историците припомнят, че руските интереси не са били безкористни. 3. Докторски паметник – руски военен мемориал от XIX век. Издигнат през 1883 г. в памет на руските лекари и медицински персонал, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878). Намира се в Докторската градина. Върху него са изписани имената на загиналите медици, но в същото време липсва споменаване на българските опълченци и доброволци. 4. Братската могила – комунистическо светилище. Разположена в Борисовата градина, този мемориал е построен в чест на комунистически партизани и антифашисти. В миналото е била централно място за социалистически церемонии. Днес е почти изоставена, но се използва за събирания на БСП и носталгици.

Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    www.bg-dentist.eu

5. Паметник на руските воини в Княжеската градина. Издигнат в чест на руските войници, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878). По-малко известен и скромен в сравнение с Цар Освободител, но все пак поредният монумент, подчертаващ руското влияние. Орлов мост – русофилски символ или национално наследство? Орлов мост е един от знаковите мостове в София, но много хора не се замислят за историческото му послание. Въпреки че често се свързва със символика на свободата, той отново има пряка връзка с Русия. Построен е през 1891 г., само 13 години след Освобождението. Издигнат е с дарения от български граждани, за да увековечи освободените български заточеници, завърнали се от руски затвори в Сибир след края на Руско-турската война (1877-1878). Орлите върху моста символизират пазителите на свободата. Въпреки че мостът е свързан с българските заточеници, фактът, че те са освободени благодарение на руската победа над Османската империя, подсилва традиционната русофилска линия в българската историческа памет. Понякога е възприеман като „по-малкият брат“ на Паметника на Цар Освободител. Орлов мост не е просто исторически монумент – той се е превърнал в символ на протестите в България. От 1990 г. насам на това място се провеждат множество демонстрации срещу властта – от митингите на СДС до протестите срещу Орешарски, COVID-мерките и руското влияние. Орлов мост е пример за това как българската история често се преплита с руското влияние. Въпреки че е посветен на освободените българи, символиката му е неизбежно обвързана с Русия. Днес обаче смисълът му еволюира – вместо русофилски символ, той е станал емблема на гражданската съпротива и място за изразяване на свободната воля на българите. Докато българските национални герои често остават без монументално представяне (няма внушителни паметници на личности като хан Аспарух, цар Симеон, Иван Асен II в София), столицата изобилства от руски и съветски паметници. Те са изграждани или с цел прославяне на Руската империя, или като пропаганден инструмент на СССР. Дебатът за тяхното бъдеще – премахване, преместване или оставяне – продължава.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

www.bg-dentist.net    www.bg-tourinfo.com    Нашата рекламна програма

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи