Снимка на синагогата във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

На снимката виждаме порутената сграда на еврейската синагога във Видин. Това е фактът. Обаче този факт е обрасъл с толкова много интерпретации, че няма да ни стигне цял ден, за да ги споменем. Както в политиката едни и същи събития и факти, се интерпретират от политическите сили често по диаметрално противоположен начин, в зависимост от техния идеологически и електорален профил; така също това се случва и с архитектурните и други материални паметници на културата. Има опиране на доказаните факти, но след това интерпретациите водят в различни посоки. Как хора без професионална експертиза да се оправят в тази джунгла, щом и професионалистите спорят? Това е много съществен въпрос, защото историческите паметници и артефакти не съществуват във вакуум – те винаги са част от социалния, политическия и културния контекст. Едно и също място може да бъде възприемано като символ на национална гордост от едни и като белег на потисничество от други. Пример: Константинопол и Света София – за византийците е център на православния свят, за османците – символ на завоеванието, а за съвременна Турция – част от светското и религиозното наследство. Берлинската стена – за едни е символ на тоталитарна репресия, за други – на антифашистка защита. Паметниците от комунистическата епоха в Източна Европа – за някои са част от историята, за други са натрапени идеологически конструкции. Как да се ориентираме сред противоречивите интерпретации? 1. Проверка на източниците и фактите. Фактите са едно, интерпретациите – друго. Например, че даден паметник е построен през определена година – това е факт. Че този паметник символизира „потисничество“ или „героизъм“ – това вече е интерпретация. Как да различим едното от другото? Сравняване на различни източници – ако един източник твърди нещо, а друг го отрича, вероятно става дума за интерпретация, а не за факт. Търсене на първични източници – исторически документи, археологически данни, оригинални снимки.

Подробна информация за Пирин планина    Езера в Пирин    Град Пловдив

2. Разбиране на контекста. Историята винаги се пише от определена гледна точка. Кой говори за паметника? Археолог? Политик? Журналист? В какъв период е построен? С каква цел? Променяло ли се е отношението към него през годините? Статуята на Свободата първоначално е била символ на френско-американското приятелство, но с времето става символ на имиграцията и „американската мечта“. Пирамидите в Египет са били построени с тежък труд, включително на селяни и работници, но днес се представят като част от великата египетска цивилизация.

3. Дистанциране от емоционално натоварени интерпретации. Всяка гледна точка има цел – някои интерпретации обслужват идеологически или политически интереси. Когато едно историческо събитие или паметник биват наричани „велико постижение“ или „зловещ символ“, това означава, че някой прави оценка, а не просто представя факти. Търсене на неутрални източници – академични публикации, музеи, независими експерти. Анализ на различните гледни точки – разбирането на аргументите и на двете страни помага за по-добра ориентация. В България паметници като тези на Съветската армия пораждат спорове: едни ги виждат като символ на освобождение, други като натрапено влияние. Истината често е многопластова.

Връх Безбог    Черно море    Планини в България

4. Възприемане на паметниците като свидетели, а не като съдници. Паметниците не са „добри“ или „лоши“ сами по себе си – те просто са част от историята. Вместо да се гледа на тях като на символ на една истина, по-добре е да се разглеждат като огледало на миналото, което ни помага да разберем различните му пластове. Паметниците така или иначе са част от историческата памет, дори ако вече не се идентифицираме с тях. Те могат да се допълват с информационни табели и обяснения, които да представят различните гледни точки. В Германия нацистките сгради не са разрушени, но са оставени с ясно обозначени обяснения за тяхната история и контекст. В Южна Африка, след края на апартейда, статуите на старите лидери не бяха унищожени, а поставени в музей като част от историята. Как да се ориентираме? Разделяне на фактите от интерпретациите – не всяко твърдение за даден паметник е обективна истина. Търсене на различни гледни точки – историята е многопластова, не еднозначна. Разбиране на контекста – защо и кога е построено нещо е толкова важно, колкото и самият обект. Приемане на паметниците като част от историята, а не като инструмент на днешната политика. Най-добрият подход е критичното мислене и разбирането, че историята е динамична и подлежи на нови интерпретации.

Ето един случай, в който 3х5 и 5х3 не водят до еднакъв резултат. Казваме паметници на културата. Ако кажем "културни паметници", логично е да считаме, че щом има "културни", вероятно е да има и "некултурни". Искаме да сме коректни. В езика редът на думите не е просто въпрос на стил, а носи различни значения и нюанси. „Паметници на културата“ – тук „на културата“ е пояснително определение: става дума за паметници, свързани с културата. Това включва исторически, архитектурни, художествени и други културни обекти. „Културни паметници“ – тук „културни“ се явява определение към „паметници“. То предполага наличието на „некултурни“ паметници, което звучи неестествено. Защо има разлика? В първия случай думата „паметници“ е основната, а „на културата“ уточнява какви точно паметници. Във втория случай „културни паметници“ предполага, че „културност“ е тяхно качество, което би предполагало, че могат да съществуват и некултурни паметници – което не е логично в този контекст. Други примери за разлика в значението, базирана на подредбата на думите: „Чужди езици“ не е същото като „езици на чужденците“ – първото е общ термин за всички езици, различни от родния, а второто означава конкретните езици, говорени от чужденци. „Военна история“ не е същото като „история на войната“ – първото може да включва военна стратегия, технологии и конфликти, а второто конкретно се фокусира върху войната като явление. „Градска среда“ не е същото като „среда на града“ – първото описва цялостната атмосфера и структура, докато второто може да звучи като част от самия град. „Паметници на културата“ е утвърденото и смислово правилното словосъчетание. „Културни паметници“ носи потенциално двусмислие, защото създава предпоставка за съществуването на „некултурни паметници“, което не е логично. Езикът е наистина интересна „архитектура“ от значения!

Нашата рекламна програма    Байкушевата мура    информация за Башлийски езера

Юдеизмът се изповядва в Еврейски синагоги. Еврейската общност строи синагоги, най-известната от които е Софийската синагога – една от най-големите в Европа. Общността в България беше значително намалена след Втората световна война и изселването на много евреи в Израел. Синагогите, които останаха, можеха да функционират, но строителството на нови сгради беше практически невъзможно. Поддръжката на съществуващите синагоги беше ограничена и зависеше от държавните власти. Големи градски храмове, които са културни паметници, като Александър Невски или Софийската синагога, бяха поддържани, за да демонстрират „толерантността“ на режима пред чуждестранни гости. С края на комунистическия режим през 1989 г. религиозната свобода беше възстановена, което доведе до вълна от строителство на нови храмове, включително църкви, джамии и молитвени домове за други религии.

Как се е получило така, че във Видин през годините и вековете, е съществувала не малка еврейска общност? Откъде са дошли евреите в града? Как евреи и мюсюлмани са съжителствали по времето на османското господство над града? Еврейската общност във Видин има дълга и интересна история, като присъствието ? в града датира още от Средновековието. Основните вълни на заселване на евреи във Видин са свързани с различни исторически събития: през Средновековието (XIV век), Видинското царство на Иван Срацимир (1356–1396) вероятно е привлякло еврейски заселници, макар че наличието им в региона преди османското нашествие не е добре документирано. Османско нашествие и първи заселвания (XV-XVI век). След османското завладяване на града (1396 г.), Видин се превръща във важен търговски и административен център. Османците често заселвали покорените земи с различни етнически и религиозни групи, включително евреи. През този период в града идват романиоти – евреи с корени в Византия, които вероятно са се установили там още преди османското завоевание. Испански (сефарадски) евреи (XV-XVI век.

www.bg-dentist.eu    www.bg-dentist.net    www.bg-tourinfo.com

Една от най-значимите миграции идва след 1492 г., когато испанските католически владетели Фердинанд и Изабела издават Едикта от Алхамбра, с който изгонват евреите от Испания. Османската империя, водена от султан Баязид II, ги приема с отворени обятия, защото те били умели търговци, занаятчии и лекари. Много от тях се заселват в османските владения, включително и във Видин. Разцвет през XVII-XIX век. През този период еврейската общност във Видин процъфтява. Градът е важен търговски център на река Дунав, а евреите участват активно в търговията, занаятите и лихварството. Те изграждат и своя синагога, която през XIX век става една от най-големите в България. Интересни са и взаимоотношенията с мюсюлмани и други етноси по време на Османската империя. Османската империя е многоетническа и мултирелигиозна държава, в която евреите се ползват със статута на „дхими“ – защитени, но подчинени немюсюлмани. Те плащат джизие (специален данък за немюсюлмани) и имат определени правни ограничения, но като цяло са били защитени от религиозни гонения.

Евреите и мюсюлманите във Видин съжителствали относително мирно, като често споделяли икономически интереси – търговия, финанси и занаятчийство. В някои случаи евреи и мюсюлмани дори си сътрудничат срещу българските хайдути, които разглеждали и двете общности като част от османската администрация. Видин е бил важен пристанищен и търговски център, където евреите поддържали връзки с търговци от Влашко, Централна Европа и Османската империя. Упадък на общността. През XX век, особено след Втората световна война, голяма част от видинските евреи емигрират в новосъздадената държава Израел. Днес еврейската общност във Видин практически не съществува, но следи от нейното присъствие остават в архитектурата на града, включително в останките на синагогата, която в момента е в процес на реставрация. Това историческо съжителство между различни религии и култури прави Видин един от най-интересните мултикултурни градове в българската история.

Протезиране с импланти    Дентална клиника в Пловдив    Зъболекар в Пловдив

След Освобождението от османско владичество, България има за ръководители (царе) представители на Кобургите. Дори в демократичния период след 1989 г. имаме бивш царски син за премиер - Симеон Сакск-Кобург Готски. Това еврейска династия ли е? Ако е такава, как Бългрия е била съюзник на Германия по време на Втората световна война с цар Борис III и въпреки това, спасява своите евреи от концентрационните лагери? Истината е друга. Династията Сакс-Кобург и Гота, към която принадлежат българските царе Фердинанд I, Борис III и Симеон II, не е еврейска. Тя е немска аристократична династия с корени в Свещената Римска империя и произлиза от региона Тюрингия. Родът Сакс-Кобург е свързан с множество европейски монархии, включително тези на Великобритания, Белгия и Португалия. Има ли еврейски произход в династията? Спекулации за еврейски произход на Кобургите понякога се основават на факта, че европейската аристокрация често е имала търговски и финансови връзки с еврейски фамилии. Обаче няма исторически доказателства, че династията има еврейски корени. Как България е била съюзник на Германия във Втората световна война и въпреки това спасява евреите си? България като съюзник на Оста.

През март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) главно поради натиска на нацистка Германия и надеждата за възвръщане на територии, загубени след Първата световна война (например Македония и Беломорска Тракия). По това време даже Съветският съюз, ръководен от Йосиф Сталин, е бил в съюз с Хитлер. Но българските надежди с право са били насочени към Германия, защото наистина, благодарение на нея, си връщаме Южна Добруджа - единственото съществено териториално разширение на страната след 1878 г., останало валидно и до наши дни. Донякъде това твърдение е относително вярно. Южна Добруджа е върната на България през 1940 г. с Крайовската спогодба, но това не е единственото териториално разширение на страната след 1878 г. По време на Съединението (1885 г.), Княжество България се обединява с Източна Румелия, която до този момент е автономна област в рамките на Османската империя. Това е първото голямо разширение след Берлинския конгрес. По време на Балканските войни (1912-1913 г.), след победите в Първата Балканска война, България разширява територията си, присъединявайки части от Тракия и Македония. Впоследствие, след Втората Балканска война, страната губи част от тези територии. През Първата световна война (1915-1918 г.), в 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили и окупира Вардарска Македония и части от Егейска Македония и Добруджа. След поражението на България през 1918 г. тези територии са загубени. Връщането на Южна Добруджа (1940 г.), с Крайовската спогодба Румъния връща Южна Добруджа на България. Това се случва с дипломатическа подкрепа от страна на Нацистка Германия и Италия, като решението е постигнато по мирен път, а не чрез военни действия. Окупацията на Западна Тракия и Вардарска Македония (1941-1944 г.). По време на Втората световна война, след като Германия и нейните съюзници разгромяват Югославия и Гърция, България получава право да администрира тези територии. Те обаче не са официално присъединени към страната, а след края на войната България ги губи. Исторически погледнато, Южна Добруджа е единственото териториално разширение на България след 1878 г., което е окончателно признато и запазено до днес. Връщането й обаче не е заслуга единствено на Германия – Италия също играе роля, а освен това Румъния е под натиска на СССР. Цар Борис III лавира между исканията на Хитлер и настроенията в българското общество. Той не изпраща български войски на Източния фронт, открит след 22 юни 1941 г. и не предава българските евреи на нацистите, въпреки че е подложен на силен натиск. През 1941 г. обаче, България приема Закона за защита на нацията (ЗЗН), който ограничава правата на евреите, подобно на нацистките расови закони. Въпреки дискриминацията, депортацията на евреите от „старите земи“ на България е спряна благодарение на граждански протести, намесата на Българската православна църква, общественици и политици като Димитър Пешев. Евреите от присъединените територии (Македония и Беломорска Тракия) не са били под български суверенитет и са предадени на нацистите. Като краен резултат, 50 000 български евреи са спасени от депортация в концентрационните лагери. След войната повечето от тях емигрират в Израел. Сакс-Кобургската династия не е еврейска – тя е немска, с дълбоки връзки в европейската аристокрация. България е била съюзник на Германия, но не участва пряко в Холокоста на своя територия благодарение на съпротивата на народа, Църквата и политически фигури. Това е един от най-уникалните случаи в Европа, където страната спасява своите евреи, въпреки че е под нацистко влияние.

Зъболекар в Пловдив    Базални импланти - информация    Лекцията на д-р Хоо

След 9. IX. 1944 г. български войски се бият срещу военната машина на Германия, дадени са свидни жертви, но въпреки това България е обявена за победена страна и изплаща репарации. Не е ли било това едно несправедливо решение, при положение, че България е окупирана от Съветския съюз, който ни обявява война? Историята рядко е напълно справедлива, особено когато се решава от победителите. Ситуацията с България след Втората световна война е сложна, защото страната започва войната като съюзник на Оста, но я завършва като участник във военните действия срещу Германия. Защо България е обявена за победена страна? Формално страната участва в Оста (1941-1944). България се присъединява към Тристранния пакт през 1941 г., което я прави официален съюзник на Нацистка Германия. Въпреки че не изпраща войски на Източния фронт, страната подпомага военните действия на Германия логистично и административно. Българската армия администрира територии в Югославия и Гърция, окупирани от Германия. Съветският съюз ни обявява война на 5 септември 1944 г. Въпреки че България не воюва срещу СССР, Червената армия навлиза в страната на 8 септември 1944 г. На 9 септември се извършва преврат и новото правителство обявява война на Германия. Българските войски се бият срещу Вермахта в Югославия, Унгария и Австрия, давайки хиляди жертви. Това обаче не променя статута на страната в очите на победителите. Мирният договор в Париж (1947), третира България като съюзник на Оста и трябва да изплати репарации на Гърция ($45 млн.) и Югославия ($25 млн.). Въпреки военния си принос срещу Германия, страната остава в лагера на победените, тъй като официално е била част от Оста за по-голямата част от войната. От една страна, това е несправедливо - България реално воюва срещу Германия и дава жертви, но все пак е наказана. От друга страна, е логично. България е била съюзник на Оста от 1941 до 1944 г., а смяната на страните в края на войната не е била достатъчна, за да бъде призната за победител. Историческите решения се взимат от победителите. СССР, като главен фактор на Балканите, налага своята воля, а западните сили не се намесват в полза на България. Така страната е третирана като губеща, въпреки участието си във войната срещу Германия.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Принцип на субсидиарността    Принципен като Гюро Михайлов    Крепостта Баба Вида

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи