Рушаща се сграда

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Има много рушащи се паметници на културата, археологически паметници; някои са открити напълно разрушени и опустошени. Кой е най-добрият начин за консервация и съхранение? Някъде крепостни стени или религиозни храмове се дострояват, като стават годни отново за изпълнение на първоначалното си предназначение - примерно, храмовете - за религиозни обреди. Част от хората обаче гледат скептично на съвременната намеса - това е в ущърб на автентичността на артефакта. Кой е най-правилният начин да запазим и експонираме обекта? Консервацията и експонирането на културни и археологически паметници е сложен баланс между съхраняване на автентичността и функционалното им възраждане. Подходите варират според конкретния обект, неговата историческа стойност и културния контекст. Основните дилеми са: Автентичност срещу Възстановяване. Археолозите и историци често поддържат идеята, че най-доброто съхранение е запазване на оригиналното състояние, без дострояване. Други аргументират, че реставрацията „оживява“ паметника и прави историята по-достъпна за съвременната публика. Консервация срещу Намеса. Ако обектът остане недокоснат, съществува риск от по-нататъшна деградация. Ако бъде реставриран, може да изгуби историческата си автентичност.

Зъболекар в Пловдив    Бдинският пехотен полк    Белоградчик

Основни подходи за съхранение на паметници: A. Консервация in situ („на място“). Запазване на останките в оригиналното им състояние, без сериозна намеса. Методите са укрепване на рушащи се стени (пример: защитни конструкции в Помпей). Покривни конструкции за защита от атмосферни условия (пример: Хаджи Димитровата църква в Несебър). Контролиране на посетителския поток, за да не се уврежда обектът. Пример: Руините на Делфи в Гърция – оставени в оригиналното си състояние, но укрепени. Плюс: Запазва автентичността. Минус: Не е устойчиво дългосрочно – ерозията и атмосферните влияния продължават. Б. Анастилоза (възстановяване с оригинални материали). Реставрация чрез използване на автентични фрагменти. Постига се чрез използване на оригинални каменни блокове и части от рушащата се структура. Възстановяване на сградата до частичното й първоначално състояние. Партенонът в Атина е реставриран чрез сглобяване на автентични елементи.

Това позволява да се получи съхраняване на оригиналния материал. Обаче - минус: Възстановените части може да изглеждат нови и да нарушат усещането за древност. В. Реконструкция (изграждане на части от нулата). Идеята е - дострояване на липсващи елементи, използвайки нови материали. Постига се чрез частична или пълна реконструкция с исторически достоверни материали. Изграждане на нови сгради върху стари основи. Пример е Крепостта Круя в Албания – частично възстановена, но с нови строителни техники. Плюсът е в това, че прави обекта разбираем за посетителите. Минусът - някои го възприемат като „фалшификация“ на историята. Г. Дигитална консервация и виртуална реконструкция. Използване на 3D сканиране и виртуална реалност вместо физическа реставрация. Изготвят се 3D модели на разрушени обекти (пример: Виртуален Колизеум в Рим). Проекции и интерактивни експозиции (пример: Лувърът представя изгубени артефакти чрез VR). Пример: Палмира (Сирия) – разрушени обекти, възстановени дигитално. Плюс: Позволява запазване на оригинала без физическа намеса. Обаче има минус - няма физическо преживяване – остава само виртуално.

Хасково    Хисар    www.bg-dentist.com

Кой подход е най-добър? Комбинацията от различни методи е най-ефективният подход. Ако обектът е уникален и неподлежащ на възстановяване - Консервация in situ + дигитална реконструкция (пример: руините на Помпей). Ако има достатъчно запазени оригинални елементи - Анастилоза (пример: Партенонът). Ако обектът е важен за културния живот - Частична реконструкция с ясна маркировка на новите части (пример: християнски храмове, използвани за богослужение). Как да експонираме най-добре културните паметници? Чрез минимална намеса – ако оригиналът може да бъде запазен. Чрез обозначаване на новите елементи – за да се разграничи реставрираното от автентичното. Посредством използване на дигитални технологии – за да се разкаже историята без физическо въздействие върху паметника. Интерактивни музеи и виртуални турове – за допълнителна информация, без риск от увреждане. Ключов принцип е схващането, че реставрацията трябва да се прави с уважение към историята, но и с мисъл за бъдещето.

Анастилозата е добра практика. Но често освен оригиналните материали, до нас не са достигнали и оригиналните технологии, и разликата веднага започва да се набива на очи. Как да решим това предизвикателство? Това е фундаментален проблем в реставрацията – когато оригиналните технологии са загубени или не могат да бъдат възпроизведени с абсолютна точност, резултатът често изглежда неестествен или дори „фалшив“. Това може да се дължи на различни причини: загуба на специфични техники – напр. древни хоросани, средновековни зидарски методи, старинни стъклописи; различни материали – днес някои естествени материали не се добиват или имат различни свойства (пример: камъкът в новите реставрации често има друг оттенък); различни строителни похвати – дори ако се използват същите материали, занаятчиите нямат същите умения и разбиране за пропорции, детайли и връзки между елементите. Как да преодолеем разликите? Добре е да се използват традиционни техники и материали (когато е възможно). Ако е възможно, трябва да се възстановят и използват оригиналните технологии – дори ако това означава експериментално занаятчийство. Например, реставрацията на Колизеума в Рим използва древноримски хоросан (направен от вулканична пепел и вар), вместо съвременни циментови смеси. Възстановките на готически катедрали във Франция (като Нотр Дам) използват традиционни зидарски и дърводелски техники. При реставрацията на византийски мозайки в Истанбул се правят ръчно изработени стъклени камъчета, вместо съвременни машинно обработени материали. Тези техники обаче са по-бавни и скъпи, а някои от тях дори са загубени и трябва да бъдат „открити“ наново. Контролирано използване на модерни технологии. В някои случаи може да се използват иновативни методи, които имитират автентичния вид, без да компрометират стабилността. Например, при възстановката на Хеопсовата пирамида в Египет, са използвани съвременни сканиращи технологии, за да се разбере точно как са подреждани каменните блокове. В крепостта Медина Азахара (Испания) новите добавени елементи са направени така, че да се различават, но да не нарушават естетиката на оригинала. Когато се използват нови материали и технологии, те трябва да бъдат ясно разграничени, но без да развалят естетическото възприятие.

Язовирите в България    информация за река Дунав    Гръцки огън

Частично възстановяване + експонати. В някои случаи е по-добре да се възстанови само част от структурата, а липсващите елементи да се експонират виртуално или в музейни сбирки. Примерно, при реставрацията на Акропола в Атина, липсващи мраморни фризове не са заменени с нови – оригиналите са преместени в музей, а посетителите могат да ги разгледат чрез дигитални проекции. В Хадриановата стена (Англия) реставраторите са запазили само частично възстановяване, за да оставят видими оригиналните основи. Така се избягва „фалшифициране“ на паметника, като същевременно се прави разбираем за посетителите. Разделяне на новото от старото. В случаите, когато се налага сериозна реставрация, е важно да има ясна граница между оригиналното и добавеното. Например, възстановките в Краковския замък Вавел използват по-светъл тон камък за новите елементи, за да се различават от оригиналните части. В Берлинския замък (Humboldt Forum) частите, които са напълно нови, имат минимални декоративни детайли, за да не се смесват с автентичните. Подходът е добър, защото уважава историята, но и позволява на структурата да бъде цялостна.

Документация и дигитална консервация. Когато оригиналните технологии не могат да бъдат напълно възстановени, важно е да документираме всичко, което знаем, за бъдещите поколения. Примерно, може да се създадат 3D модели на изчезнали или повредени обекти, като храмовете в Палмира (разрушени от война). Лазерно сканиране на оригинални структури, за да се пресъздадат в бъдеще с максимална точност. Това е важно за места, които са твърде крехки за физическо възстановяване. Как да избегнем „изкуствеността“ на реставрациите? 1. Колкото е възможно – използване на оригинални материали и техники. 2. Ако не е възможно – имитиране на автентичния вид чрез нови методи, но с разграничаване. 3. Частична реставрация, комбинирана с виртуални модели. 4. Документация и дигитални архиви. Най-добрият подход не е един, а комбинация от различни методи, според конкретния обект и неговата история.

Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма    Кръстатата казарма

Анастилозата е ефективен метод, но загубата на оригиналните строителни технологии е едно от най-големите предизвикателства. Разликите в обработката на камъка, вида на свързващите материали и самите строителни техники често създават контраст между старите и новите елементи. Как да минимизираме тези разлики? Като изследваме историческите техники. Археолозите и реставраторите трябва да анализират как са били изградени оригиналните структури, използвайки сканиране, химически анализи и експерименти. Може примерно, да се използват традиционни варови разтвори вместо съвременен бетон, за да се доближим до оригиналния стил. Приложение на реконструктивна археология. Практическите експерименти с древни техники могат да дадат важни знания. При възстановката на средновековни крепости като Геделон (Франция), строителите работят само със средновековни инструменти и методи. Създаване на нови материали, наподобяващи старите. Развитието на специални сплави, каменни смеси и мазилки, които имитират автентичните. Възстановките в Рим често използват мраморен прах и естествени пигменти, за да паснат на античния стил. Използване на съвременни технологии за подобряване на възстановките. Това са 3D сканиране и печат позволяват създаване на точни реплики на липсващите части, без да се нарушава балансът между старо и ново. Възстановката на арката в Палмира е извършена посредством 3D принтиране. Разграничаване на реставрираните зони, е друга възможност. Добра практика е новите елементи да се отличават леко (например, с по-светъл тон или дискретен знак), така че посетителите да могат да направят разлика между оригинала и възстановката. Така може да се постигне баланс между достоверност и устойчивост, без да се компрометира историческата стойност. Има и хибридни методи – например, частично физическо възстановяване, комбинирано с виртуални или интерактивни реконструкции.

Често за липсващи детайли в откритите артефакти се налага само да гадаем. Историята не веднъж се опира на догадки и предположения, които след нови разкрития може да бъдат потвърдени и допълнени, но може да бъдат и напълно опровергани. Какво правим в такива казуси? Този проблем е особено често срещан в археологията, реставрацията и историческите изследвания – когато липсват достатъчно данни, изследователите са принудени да разчитат на хипотези и реконструкции. Но как да се постъпи, ако догадките по-късно се окажат грешни? Трябва да се стремим към баланс между интерпретация и фактология. При реставрации и научни реконструкции винаги трябва да се поддържа ясен баланс между фактите (доказаното) – основават се на археологически находки, писмени източници и научен анализ; хипотезите (предположенията) – използват се, когато има липсващи елементи, но трябва да бъдат ясно обозначени като такива. Как да избегнем погрешни възстановки?

Принцип на работа    Принцип на солидарността    Крепостта Баба Вида

Принцип на минималната намеса – ако дадена част от паметник или артефакт е силно разрушена и няма достатъчно доказателства за автентичния й вид, по-добре е да остане така, вместо да се добавят неясни реконструкции. Ясно разграничаване на реконструираното от оригинала – в много реставрации новите добавени елементи са с различна текстура или цвят, за да не подвеждат бъдещите поколения. В Парфенона в Атина реставрираните елементи се различават по цвят от оригиналните. При реставрацията на средновековни стенописи в Италия възстановените части са направени със специална техника (rigatino), която се вижда само от близко разстояние. Реконструкции, които са били грешни – как да ги поправим? Историята познава множество случаи, в които възстановки са правени на база грешни предположения. Какво се прави в такива случаи? Коригиране на погрешните възстановки. Ако нови открития опровергаят стара реконструкция, тя може да бъде премахната или променена – ако не отговаря на фактите. Оставена, но с ясна документация – понякога грешните реконструкции се запазват като „етапи в разбирането на историята“. Реконструкцията на Траяновата колона в Рим – първоначално се е смятало, че тя е била напълно мраморна, но по-късно е доказано, че е била оцветена. Шлемовете на самураите – по-ранни реконструкции са ги представяли като чисто бойни оръжия, но с времето се разбира, че някои са били само за церемонии. Създаване на „алтернативни“ модели. Понякога, когато не е сигурно как е изглеждал даден артефакт, се създават няколко версии: Физически възстановки с различни интерпретации – например, при реконструкции на древни инструменти. Дигитални 3D модели – различни варианти на един и същ паметник, базирани на различни хипотези. Възстановките на Пирамидите в Гиза предлагат различни модели – някои с бляскаво варовиково покритие, други без него. Археолозите представят различни теории за Стоунхендж, включително дигитални версии на възможни конфигурации на камъните.

Как да комуникираме несигурността? Историята не е „завършена наука“ – тя постоянно се допълва. Ето защо всички реконструкции трябва да бъдат придружени от обяснения – например, в музеи или исторически паркове трябва да има табели, които информират посетителите какво е оригинално и какво е хипотетично. Използване на дигитални технологии – вместо физическа реставрация, по-добре е да се използват виртуални модели, които лесно могат да бъдат актуализирани. В Лувъра, когато се представя Венера Милоска, се обяснява, че не е ясно как е изглеждала оригиналната й поза. В Римския форум посетителите могат да видят дигитални възстановки на сградите, които лесно могат да бъдат актуализирани с нови открития. Как се справяме с историческите догадки? Избягваме прибързани реконструкции, ако нямаме достатъчно доказателства. Ясно обозначаваме кои части са възстановени и кои са оригинални. При нови разкрития – коригираме грешните модели и ги документираме като част от процеса на научно откривателство. Използваме виртуални реконструкции, за да избегнем физическа намеса в исторически обекти. Историята е динамична – важното е да подхождаме с отворен ум и да не приемаме нито една версия като окончателна истина.

Бургас    Снимки от Бургас    Градове в България

Природни и екологични „паметници“. Гората Амазония като „паметник“ – тя има сакрално значение за местните народи и за цялата планета. Световните природни феномени (Големият бариерен риф, Гранд Каньон) – възприемани като „свещени“ от глобалната екологична общност. Глобални протести и движения като „паметници“ на идеите. Майданът в Украйна – не само физическо място, но и символ на революцията и националното самосъзнание. Физическите паметници имат огромно значение, но идеите, събитията, дигиталните и културните явления започват да постигат сакралност, сравнима с материалните символи. В бъдеще можем да очакваме още по-голямо разширяване на понятието „паметник“, така че то да включва както материалното, така и нематериалното наследство на човечеството.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Малко повече за природните и екологични "паметници". За разлика от виртуалните, те са материални и са част от човешката екосистема. Ако от прекалена употреба бъдат компрометирани, това може да се окаже невъзвратима загуба. Как да решим този казус? Природните и екологичните „паметници“ са уникални, защото съчетават материалност и крехкост – те са едновременно реални и съществени за човешката култура, но също така податливи на унищожение. Това ги прави напълно различни от класическите паметници, които могат да бъдат реставрирани или пресъздадени. Проблемът: Конфликт между съхранение и използване. Много от тези природни чудеса – Амазонската гора, Големият бариерен риф, националните паркове – са подложени на натиск от туризъм и комерсиализация (пример: Еверест е претъпкан с алпинисти и боклуци). Индустриални дейности (пример: Амазония се изсича за земеделие и добив на полезни изкопаеми). Климатични промени, които ускоряват разрушаването им (пример: избелването на коралите в Големия бариерен риф).

Връх Безбог    Черно море    Бъндеришки езера

Решения. Как да съхраним природните „паметници“? 1. Регулиран и устойчив туризъм. Туризмът е нож с две остриета – от една страна, финансира защитата на природните паметници, но от друга, може да ги увреди. Някои решения са ограничаване на посетителите – напр. на Мачу Пикчу са въведени квоти за туристи. Използване на екотехнологии – например, дървени пътеки вместо бетон, за да се намали натискът върху почвата. Виртуален туризъм – за места, които са твърде крехки (например, Антарктида или рифовете, които могат да бъдат „посещавани“ чрез VR). 2. Международна защита и законови мерки. Обявяване на природните паметници за световно наследство (UNESCO) – осигурява допълнителна защита и ресурси. Създаване на „екологични буфери“ – защитени зони около ценни природни обекти, за да се минимизират вредните дейности. Забрана на индустриални дейности – пример: забраната за сондажи в Арктика. 3. Възстановяване и регенерация. Някои природни паметници вече са повредени, но възстановяването им е възможно - рифовете могат да бъдат „пресъздадени“ чрез култивиране на корали в лаборатории и пресаждането им. Горите могат да бъдат възстановени чрез мащабни кампании за залесяване (пример: „Зелената стена“ в Африка).

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.