Плевен
Плевен
Подробна информация за Пирин планина Черно море Зъболекар Папиломи Имплантатни размери - характеристики Имплантатни размери Лицево-челюстна хирургия Здравеопазване в България Размерът е от значение - имплантатни размери Градове в България Премахване на лимфен възел Сливици
Откъде идва името на Плевен? Плевен е сред най-големите и популярни областни градове у нас. Той е известен със своята Плевенска епопея и с историята си, но все още пази тайни и загадки, една от които е и загадката с произхода на името му. И учени, и плевенчани нямат сигурен отговор откъде идва името на града. Преди близо век проф. Юрдан Трифонов, издава през 1933 г., труд със заглавието „История на града Плевен до Освободителната война“. С наличните дотогава извори – писмени, легенди, спомени, артефакти, той повдига завесата към миналото на града и разглежда битуващите теории по въпроса за името на Плевен. Налице са различни теории, но нито една от тях не е безспорно доказана. Едни свързват името на града с плева из парка Кайлъка и явила се в извора, който е при сегашните казарми (турският „Сарай“). Тази версия не почива на никакви факти. Друго тълкувание свързва името с думата плевня. Името Плевен се свързва с плевните на селата, разположени по местата, където е днешният град. Лирическо отклонение: навсякъде в тази страница говорим за Плевен, а не за гр. Плевен или град Плевен. Това е ясно поне по две причини - няма в Българско село с това име, та да трябва постоянно да подчертаваме, че става дума за града, а не за селото. И втората причина - колкото и да повтаряш "град", "град", "град", ("захар", "захар", "захар") на езика няма да ти стане по-сладко. Плевен е познат от стотици години с различни имена, но винаги в контекста на град, а не на село. Така че, произнасянето на израза "град Плевен" е една тавтология, нищо повече. Край на лирическото отклонение. Според краеведи и изследователи, село Буковлък било по-старо от Плевен и именно плевните на селото, намиращи се там, където днес е Плевен, дали името на града. Трето тълкуване свързва името на Плевен с растение – плевел, т.е. нежелано растение в посева от културни растения; растение, което се изкоренява, за да не пречи на другите растения. Наименованието на много от градовете и селата у нас, пише в книгата си проф. Юрдан Трифонов, произхождат именно от имената на растения, цветя и дървета като Габровец, Тученица, Качица, което е вид минзухар, Бръшляница и други. Авторите, които допускат, че името на града идва от плевел, обясняват, че днешният град се появил на мястото на едновремешна Сторгозия, но преди това мястото дълго е било запуснато и неизползвано, безлюдно. Било покрито с плевели, тъкмо защото животът там бил замрял. И когато Строгозия се възродила в Плевен, градът бил наречен на плевелите, покрили тази българска земя. На 10 декември 1270 година, в грамота на унгарския крал Стефан V, градът е споменат като голяма крепост на българите - Плеун. Възможно е, в случай, че учените открият значението на думата Плеун, която изглежда като основа на името на града, може да стане окончателно ясно, защо е наречен така и откъде идва името. Според една теория, основана на най-старото известно споменаване на името Плевен като Плеун, се прави спекулация (предположение, възможност), че името Плеун означава изобилен. Произходът на тази дума остава неизяснен и до днес; но тази теория я разглежда от гледна точка на гръцкия език. Въпреки че в унгарската грамота градът е споменат като Castrum Pleun bulgarorum, коренът е възможно, да е гръцки. Castrum на латински означава военно укрепление или крепост. Bulgarorum е с очевидно значение. Pleun обаче, не е латинска дума. Ако предположим, че може да е гръцка, то някои изследователи я превеждат като "изобилие". Следователно, унгарският крал е написал "изобилната или голямата българска крепост". Но към днешна дата всичките хипотези са като гледане на боб. Еднакво възможни и еднакво невъзможни. Малко нещо като котката на Шрьодингер – хем е жива, хем не е жива по едно и също време.
Тонзили Връх Безбог Рекламна програма на сайта Езера в Пирин Връх Вихрен Научете повече - базални импланти www.see-bulgaria.com Стоматологична клиника в Пловдив Информация за Вихрен www.see-bulgaria.net www.tourinfo-bg.com Дентална практика в Пловдив
Късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия (Дианензиум/Dianensium/Сторгозия/Плеун), е разположена в парк Кайлъка на около 4 км южно от Плевен. Античното селище се развива от пътна станция на Виа Траяна в Римската империя, свързваща Ескус с Филипопол и която се намира в центъра на съвременния Плевен. В Сторгозия бил настанен гарнизон, съставен от поделения от I Италийски легион, разквартируван в Нове (край днешния Свищов). Разкритите археологически находки, некропола, керамика, оръжия, монети, и др., свидетелстват, че селището е просъществувало до края на VI век. “Сторгозия” е изградена на високо равно плато, на левия бряг на река Тученица; крепостта е естествено защитена от стръмните брегове на реката. Добрите условия за стопанска дейност, привличат заселниците от околни малки селища, към станцията. Но тъй като от 238 година от н.е. зачестяват варварските нашествия в балканските територии на Римската империя, започват набези на готските племена; открива се епохата на неколковековни нападения с цел да се промени етническата и политическа картина в областта. Редуващите се през няколко години нашествия, принуждават римските власти да вземат мерки за защита на населението, като реорганизират селищната система и инфраструктурата на провинциите. Възползвайки се от природно укрепения терен на днешния парк Кайлъка, те изграждат отбранителни съоръжения. В началото на IV век, площ от около 31 декара, са обградени с мощна крепостна стена, широка 2,20 м и висока 2 м; изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан. Трите страни на крепостта са защитени от естествени скали, високи 10-15 м. Населението на пътната станция постепенно се придвижило на юг, към природно укрепения терен на пролома на река Тученица (Тученишката бара), част от който, е днешният парк Кайлъка. След археологически разкопки, тук са открити две крепостни порти, три подсилващи крепостно-защитната линия кули, останки от жилищни постройки, хореум (обществен склад за зърнени храни). В източната част на крепостта Сторгозия, са открити останки от раннохристиянска базилика от IV век, която имала внушителни размери – 45,20 м дължина и 22, 20 м ширина. По форма тя била трикорабна, триабсидна с голям притвор от запад. Тя е строена през IV до първата половина на V век и реконструирана през VI век, а през Средновековието върху нея е строена нова църква, жилищни сгради и некропол. Друга църква от IV-V век е разкрита в подножието на хълма Кайлъка.Ако се съди по открития археологически материал, това култово съоръжение очевидно било с богата вътрешна и външна украса. През Средновековието, селището продължава да съществува като силна крепост, с отлично развити занаяти, търговия, разменни дейности. Местните предания, я свързват с последните дни на цар Иван Шишман. Днес повечето предмети: оръжия, монети и керамика, открити по време на разкопките, са изложени в Регионалния исторически музей на Плевен. Днес на името на крепостта Сторгозия, е кръстен един от кварталите на града.
Лицево-челюстна хирургия - Различни области Периимплантит при базални импланти Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси Зъбни импланти - показания и противопоказания Лицево-челюстна хирургия - Травми Рифампицини Лицево-челюстна хирургия - Тумори Първична стабилност на базалните импланти Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите Аминоглюкозиди
текст
Dental tourism Орална хирургия Пародонтология Лекцията на д-р Хоо Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия Сулфонамиди Слезка Костен мозък Имплантатна повърхност
Има една личност в новата история на Плевен, която е незаобиколима. Не само това. Не трябва и да се прави опит за заобикаляне, понеже човек само би спечелил, ако се докосне до интелекта и стореното от този визионер и предприемчив мъж. Името му е Иван Миндиликов - кметът, който превръща Плевен в европейски град. Иван Иванов Миндиликов, е кмет на Плевен от 1924 до 1931 г. Той е от онези хора, които смело приемат предизвикателството да превърнат невъзможното във възможно. Девизът му: „Плевен и над всичко Плевен", се превръща от предизборен лозунг, в смисъл и цел на цялата му по-сетнешна дейност. Кой всъщност е Иван Миндиликов и какво означава той за Плевен? Иван Миндиликов е роден на 12 юни 1898 г. Завършва в Плевен някогашната Първа мъжка гимназия с много добър успех през военната 1917 г. Веднага след това, деветнайсетгодишен, е мобилизиран и отива на фронта. Завършва школа за запасни офицери (все още не е изяснено кога точно). Когато свършва Първата световна война, той се завръща в родния Плевен. Известно време се занимава с търговия, но това не му носи удовлетворение и той се отдава на обществено-политическа дейност. Още в горните класове на гимназията е бил обсебен от социалдемократическите идеи. Това увлечение очевидно не е било мимолетно, тъй като от местната преса научаваме, че през 1922 г. вече е технически секретар на Градското бюро на Демократическата партия. След деветоюнския преврат от 1923 г., той е назначен като неин активист, в Тричленната комисия, която поема управлението на града до провеждането на нови местни избори. За броени дни, през юли 1923 г., изминава пътя от редови член, до председател на комисията. Тази тричленка управлява близо година. Като неин председател, Миндиликов поема управлението на града в условията на разсипано стопанство и дълбока икономическа криза. След трите войни и след управлението на двете плевенски комуни, плевенската икономика е опустошена. Основното препитание на жителите на Плевен по онова време, било земеделието и търговията със зърно и едър рогат добитък. Промишленост почти нямало. Младият Миндиликов стига до идеята, че изходът от кризата, е в създаването на общински предприятия. От една страна, те трябва да станат модерни и печеливши, а от друга – да подкрепят и подпомагат вече съществуващите. Това заляга в програмата му и той подчинява цялата си енергия, връзки и възможности за изпълнението й. Първата му стъпка е, да осигури повече постъпления в общинската хазна. Миндиликов обикаля лично по-заможните индустриалци и търговци в града. Обяснява им ситуацията, представя им планираната от данъци приходна сума и ги моли те сами да я разпределят, съобразно възможностите си. Резултатът изненадващ дори за самия него - за няколко дни в общинската хазна постъпват над 1 000 000 лв. тогавашни пари. За да свие максимално разходите още в началото на първия си мандат, Миндиликов посяга на раздутата общинска администрация. Той съкращава близо 100 чиновници и спестява на местната хазна 3 000 000 лв. Съкращенията не спират и през следващите два кметски мандата. Така от 355 служители през 1923 г., в края на 1931 г., общинската администрация намаляла до 135 души. На изборите, проведени на18 юни 1924 г., кандидатурата на Иван Миндиликов за кмет, е издигната от Демократическия сговор. Плевенчани го избират и той става техен кмет, независимо от това, че тогава е само на 26 години. Плевенското гражданство високо оценява усилията на Миндиликов, заради което още два пъти последователно го избира за кмет – на 3 март 1926-та и на 17 април 1929-та година. Въпреки че не е с висше икономическо образование, Иван Миндиликов прави много точни икономически анализи. Точно с такъв анализ, той намири решение на проблема с общинската зеленчукова градина и общинския магазин. Двете предприятия са създадени по времето на двете плевенски комуни, но са натрупали сериозни загуби на местния бюджет. Младият кмет предлага на общинските съветници, зеленчуковата градина да бъде отдадена под наем за три години. Още в края на първата година се вижда, че решението е правилно. Миндиликов изпраща до общинските съветници изложение, в което пише: „Производството на градината е с много по-висока себестойност от това на местните зеленчукопроизводители и фактически се дотира от общината. За 3 г. тя е произвела зеленчук на стойност 793 232 лв., а е загубила 1 117 000 лв. без да плаща данъци. Произведеният зеленчук е в твърде незначителни количества, за да играе ролята на регулатор на пазара. А за годината, през която я отдадохме под наем, градината е донесла на общинската каса печалба от 500 000 лв. без никакви ангажименти от страна на общината." По различен начин стои въпросът с общинския магазин. Решението за него е, да продължи работата си, но под контрола на новосъздадена комисия, която да направи пълна ревизия на състоянието му. По време на първия мандат на кмета, е избран и Стопански съвет, който да установи действителните размери и граници на общинските земи и да ги приведе в известност. Предвидено било пълното им разработване и усвояване. За по-доброто им опазване, била реорганизирана службата на полските пазачи. През втория мандат, Иван Миндиликов предлага на общинските съветници да гласуват вземането на заем от 12 000 000 лв. Идеята му е, основна част от парите да бъде инвестирана в построяването на модерна кланица с хладилна инсталация. Той се мотивирал така: „Ползата за града ще е огромна. След като започне експлоатацията на кланицата, продажбата на добитък ще се увеличи значително. Ще започне износ на клано месо за столицата и големите консумативни центрове в страната. Около кланицата ще възникнат предприятия, преработващи остатъците. Предвидените специални помещения за съхраняване на сухите кожи, ще дадат възможност търговията с тях да се централизира в Плевен. Това ще увеличи годишния паричен оборот с няколко десетки милиона лева." Кметът получил картбланш и основният камък на сградата на кланицата бил положен на 22 юни 1930 г. На тържеството присъствал тогавашният министър на земеделието Григор Василев. Като продължение на тази идея, известният в страната и на Балканите плевенски Сър пазар - пазар за добитък, е преместен до построената през 1930 г. ж.п. гара в града. Пазарът е изграден върху 60 дка общинска земя, а край него е построена и ветеринарна лечебница. С постъпленията в хазната от създадените доходоносни предприятия, младият кмет започва да субсидира дейности, които не са печеливши, но са необходими на града. В началото на неговия първи мандат, Плевен е имал общо 60 км улици и 9,5 км булеварди. Павираните улични платна били само 29 км. В края на третия кметски мандат, уличната мрежа става общо 90 км. Завършени са и близо 160 км пътища от селата до града. Миндиликов обръща внимание и намира решение, и на сериозния проблем с водоснабдяването. Той осигурява достатъчно питейна вода от каптаж край село Гривица; в местността „Лагера" изгражда водоем и прокарва водопровод между тях. Модернизирно е сметопочистването в Плевен, което от конски каруци, минава на камионетки „Форд". Пожарната служба в града, е оборудвана с водоноски „Фиат" и нови помпи. По негово време започва и строителството на градски стадион. Миндиликов повдига още на 21 октомври 1924 г., въпроса за електрифицирането на града. Били нужни много време и усилия, за да убеди опозицията в тогавашния Общински съвет, че Плевен няма бъдеще без електроцентрала и електропроводи, но накрая успява и в това. След като са проучени седем оферти за построяване на електроцентрала, е избрана австрийската фирма „Бергман". Основният камък на централата е положен на 30 май 1926 г., а точно след две години и два месеца, на 11 август 1928 г. обектът е приет окончателно. В деня на неговата сватба със съпругата му - Емилия Кукидова, уличните лампи в Плевен светват за първи път. Кратко лирическо отклонение. В интернет циркулират различни материали за кмета Миндиликов. В тях много често, като като синоним на думата "кмет", се ползва думата "градоначалник". При това - многократно. Хората с добра експертиза са категорични, че това е голяма грешка. Откъде идва объркването? Думата "кмет" произхожда от латинската дума "comete", която в западноевропейските езици има производни конт, граф и т.н. Това е спътник на владетеля и човек от най-близката му свита. Това са висшите администратори и приближени на императора в Римската империя. Подобни думи са заемки в българския език още от времето на Първото българско царство. По времето на руската царска администрация в българските земи след руско-турската война от 1878 г., навлиза думата градоначалник. Използва се до правителството на Стамболийски включително и означава висш полицейски началник в града. Объркването на градоначалник с кмет е поради народната етимология. Според езиковеда доц. Владимир Досев: "Хората разчитат думата градоначалник като началник на града и затова го свързват с длъжността на кмета. Но има една основна разлика - кметовете се избират, докато началниците на полицията се назначават“. В изключително трудните времена след войните, кметът лично оглавява новосъздаденото комисарство по прехраната в Плевен. Основан е и фонд за осигуряване на хляб за бедните. При обсъждането на бюджета за 1926/1927 г., Миндиликов предлага да се предвидят 100 000 лв. помощ за турското училище, заради бедната турска общност в града, и 10 000 лв. помощ за еврейското училище. Плевенският кмет Иван Миндиликов често успявал да се измъкне от комплицирани ситуации благодарение на изключителната си находчивост. Тя му помогнала и през 1926 г., когато трябвало да посрещне представителна делегация от Асоциацията на европейските градове. По онова време в Плевен нямало подходящо заведение за високите гости и той ги посрещнал в... градската баня. Сградата е построена 20-тина години по-рано по проект на известния архитект Никола Лазаров. Миндиликов кани европейците там. След гореща турска баня; гостите, увити в чаршафи и насядали върху килими и възглавници, били нагостени с бюреци, баклава и турско кафе. На 7 юли 1930 г. кметът посреща цар Борис III, който пристига в Плевен за финала на Вторите общоармейски конни състезания. По време на кметските си мандати, Иван Миндиликов записва задочно право в Софийския университет и се дипломира през 1934 г. Но политическата му кариера приключва след края на третия мандат. Миндиликов прави опит да се кандидатира сам за народен представител, но не успява да влезе в Народното събрание. От началото на януари 1929 г. започва да издава и вестник „Народна дума", на страниците на който очертава хоризонтите за просперитета на Плевен. Очертава новата стопанска физиономия на Плевен и полага солидна основа за бъдещото развитие на града. Неговите аналитични статии, са сред причините да изпадне в немилост от управляващите. Миндиликов е един от учредителите на Съюза на градовете и активен негов деятел. Общественикът е и член и на настоятелството на читалище „Съгласие". Въпреки влошеното му здраве, през годините на Втората световна война властите го мобилизират често и го пращат на южната ни граница. След спукана язва и тежка операция на 24 юли 1944 г. той издъхва в шуменската болница. Днес на името на Иван Миндиликов са кръстени площадът пред гарата и улицата, която минава оттам. Той е посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин" на Плевен. Което е безспорно - Иван Миндиликов е един от най-добрите кметове след Освобождението, които градът е имал. Името му се превръща в символ на възможностите за консенсус между политическите сили в местния парламент, когато става дума за благото на града и на плевенчани. „Миндиликов е имал е дарбата да обединява хората. И най- върлите му врагове, когато се е обсъждал важен за града проект, са гласували „за" предложената от него идея. Бил е изключително честен. По негово време Плевен става един от водещите градове в страната", твърдят местни историци.
Избелване на зъби Град Пловдив Композити www.see-bulgaria.com www.bg-tourinfo.com Родопи Витоша Стара планина Скритата Бълария Подпочвени води
В Плевен едно военно поделение е познато на десетки хиляди по-възрастни днес българи от първо лице. Много млади бъдещи мъже са преминали школовка за издържливост, отговорност, другарска взаимопомощ, организация на работтата си именно тук, в районите на Школата за запасни офицери „Христо Ботев“; бившето военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса (резерва) на въоръжените сили. Школата е просъществувала повече от век; от 1901 до 2008 г. Разполагала се е първоначално в София, после във Велико Търново и за последно – в Плевен. Провеждала е обучения също в Скопие и Русе. Дълги години оттук са се ковяли младши ръководни кадри за поделенията на българската армия (т.н. на войнишкия жаргон - „фазани“, понеже били връстници на старите войници, сред които имало ефрейтори и младши сержанти, командири на отделения и взводове, но "фазаните" винаги били "голямото бонго" в играта. За подигравка, останалите войници се присмивали зад гърба им като при лов на фазани: "Фърррррр, паааа!!!, паааа!!!"; пишещият тези редове също е чувал това възклицание зад гърба си), или както е нормалното им наименование – старшини-школници, които се пращали в частите като ръководители на взводове; а в годините на комунизма – и като политически дейци, следящи за „правотата“ на партийната крива в поделенията. Често, след като завършат срочната си служба, младите мъже, които искали да останат в армията, били произвеждани в чин младши лейтенант и започвали офицерската си кариера без задължителното от някое време нататък, висше военно училище. Младши лейтенанти били произвеждани сред школниците и по време на срочната служба, в случай, че са се отличили особено силно. Останалите получавали офицерски чин от запаса (резерва) и по време на мобилизации били привличани като команден състав. Училището наследява 2 школи за запасни офицери: Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903). През 1908 г. 2-те школи са обединени в Школа за запасни офицери. Седалището на школата е установено в село Княжево (днес квартал на София); школата е наричана още и Княжевско военно училище. След 9 септември 1944 г., както всичко друго се сдобива с определението „народно“, така на 2 юни 1945 г., и школата е преименувана в Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“. През 1950 г. седалището на школата е преместено от София във Велико Търново. През 1961 г. Школата е отделена и преместена в Плевен в казармите на Четвърти пехотен плевенски полк - Първи район; в двуетажен комплекс, завършен през октомври 1888 г. с обща застроена площ от около 7000 m2 и открита площ от 37 дка и Втори казармен район в североизточния край на града. След 1980 г., Първи район е опразнен от ШЗО и е предаден на военното комендантство на Плевенския гарнизон (включващ и военновъздушното училище в Д. Митрополия и др.). През 1973 г. е предоставен нов Трети район за строителство на казармено-учебен фонд и технически парк. Той трябвало да отговаря на новите потребности на училището и в него да се събере цялата школа. Това е теренът, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 г. Първата копка на новата школа, е направена на 19 декември 1976 г. На площ от 700 дка за периода от 1978 до 1991 г. са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта. До 90-те години на миналия век, в школата ежегодно се обучават по ок. 3000 школника, със срок на обучение една година за завършилите средно образование, 6 мес. за висшисти. На отличниците е присвоявано първо офицерско звание веднага след завършването й, а останалите отиват по частите като старшини-школници и се произвеждат офицери след 1 година при уволнението им от редовна служба. Школата е дислоцирана в три учебно-казармени бази в града, наричани райони, като в районите се разполагали следните ръководни, учебно-войскови и обслужващи подразделения: Първи район - командване и щаб на Школата, свързочен батальон, комендантски, обслужващи и др. подразделения; Втори район - мотострелкови батальон, артилерийски дивизион, зенитно-артилерийска батарея, разузнавателна рота и др.; Трети район - танков батальон, автомобилен батальон и др. Обучаващите и командващите бъдещи офицери, командирите и преподавателите имали права, с една степен по-високи от нормалното за съответната длъжност. Във военно-временна обстановка било планирано на базата на Школата да бъде разгърната учебна дивизия, а нейните три района да се преобразуват в полкове. След промените у нас през 1989 г., през 90-те години на миналия век, училището е преименувано на Школа за подготовка на запасни офицери (ШПЗО). През 1998 г., успоредно с школническите батальони, за нуждите на Сухопътните войски, били сформирани и два батальона за подготовка на младши командири (сержанти). В края на годината, на основа на съществуващите, се формирали четири батальона за подготовка на младши командири и три батальона за новобранци. Подготвяли се командири на мотопехотни отделения, командири-мерачи и механик-водачи на БМП 1. От 2000 г. започва обучение и на механик-водачи на „БМП-23“ и механик-водачи на самоходни гаубици. До 2001 г., командири-мерачи и механик-водачи на танкове „Т-72“ и „Т-55“, командири на свързочни разчети, санитарни инструктори, командири на артилерийски разчети, получават първоначалната си подготовка в Плевен. От началото на 2002 г., в Русе заедно с подготовката на новобранци със срок на обучение месец и половина, са обучавани и войници-специалисти със срок на обучение 3 месеца - мерачи на картечници, мерачи на РПГ-7 В, механик-водачи на МТЛБ, СМХ и СГ, санитарни инструктори и шофьори на автомобили, БТР и БРДМ. Започва обучението и на кадрови войници в два модула: за първоначална общовойскова подготовка (с продължение 20 дни) и за придобиване на военна специалност и квалификация в зависимост от специалността - автоматчици, картечари, бордови мерачи, снайперисти, шофьори, механик-водачи на верижни машини и гранатометчици. По-късно школата в Плевен е редуцирана до армейска Учебна база „Христо Ботев“. На 28 май 2008 г., в рамките на етапните съкращения в Българската армия, 107-годишното военно училище е тържествено закрито; нейното бойно знаме е предадено в Националния военноисторически музей. В казармите на Трети район, е настанена изтеглената от Южна България Пета шипченска механизирана бригада, но по-късно тя е разформирована. Днес в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61-ва механизирана Карловска бригада и Център за начална военна подготовка. Броят на обучаемите постепенно бил съкратен и от бившите три района остава само Трети район. Голямата част от бившия Втори район днес е застроена с търговски центрове. Най-старият - Първи район, който се намира в центъра на града в комплекс, построен още в 1888 г. за нуждите на войската, е преустроен в Плевенска музейна палата, в която е настанен Регионалният исторически музей. Но за историята на Първи район ще бъде интересно да разкажем малко по-подробно. Той е разположен в двуетажна сграда, построена през 1888 година, за нуждите на армията като казарма, няколко години след края на последната засега Руско-турска война. Казармата е предназначена за нуждите на Четвърти пехотен плевенски полк, сформиран през октомври 1884 г. Планът и пространствената композиция на сградата, са от линеен тип с едно дясно крило – широко разпространен вариант в Централна Европа и Русия в края на XIX век.
Maxillofacial surgery Зъб Зъбни импланти Сливен Лицево - челюстна хирургия Виж България Църкви и манастири Артикулатор и лицева дъга Зъболекар в Пловдив Зъболекари в България
текст
Имплантология Ралев Дентал АД България Зъболекар в Пловдив Начална страница Планини в България Мура Байкушевата мура Зъбни импланти Артикулатор и лицева дъга
текст
текст