Търговище

В област Търговище, на по-малко от 40 км от областния център, се намира късноримската крепост “Ковачевско кале“ - на 6 км западно от гр. Попово, близко до пътя Попово – Бяла. При своите теренни обхождания, изследователят археолог Карел Шкорпил, когато описва севернобалканския римски път от Марцианополис (при град Девня) до Мелта (при град Ловеч), отбелязва, че крепостта „Ковачевско кале“ е втората станция, която е разположена на пътя Марцианополис – Никополис ад Иструм. Той изготвя и план на укрепителната й система, снет по добре запазените тогава руини. Благодарение на Шкорпил, Ковачевското кале първоначално става известно на науката под името „Ковачовешко кале“, поради едновремешния изговор на най-близкото до него село, тогава наричано „Ковачовец“. Крепостта е издигната в равна малка долина, образувана при вливането в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток – Чепез дере под много остър ъгъл. В древността пряка видимост към нея е имало единствено от изток и от запад, по течението на малката река, докато от север и от юг крепостта е оставала скрита от три средно високи плата. Според най-актуални научни изследвания, в края на мезозойската ера, по време на горната креда, районът, в който милиони години по-късно е построена тази късноримска крепост, е бил дъно на топло тропическо море. Свидетелства за такива твърдения дават многобройните, намирани в отлаганията, ростуми на белемнити – главоноги мекотели от клас Cephalopoda. Във фортификационно отношение, мощната крепостна стена с дебелина около 3,20 м, която е построена през IV век, е опасвала обширна територия от около 40 – 45 дка. Стената е била снабдена със 17 издадени пред нея кули. 14 от кулите са били с U-образна форма, и са разположени почти симетрично по цялата дължина на крепостната стена, с изключение на тези при портите, и 4 кули с кръгла форма, издигнати точно по ъглите на крепостта. Две порти (северна и западна) и построен над река Чепез дере мост (днес обезличен), са допълвали останалите елементи от крепостното строителство. Подземен водопровод, изграден от глинени тръби, се спускал към крепостта от разположените северозападно на няколко километра близки височини (хълм Калакоч). Водопроводът захранвал крепостта с питейна вода. Днес са разкопани изцяло общо 5 кули: две по северната крепостна стена, заедно със стената, заключена между тях; началото на каменната стълба за изкачване върху площадката на стената от защитниците на крепостта; две кули, защитаващи Западната порта на крепостта, и една кула от Западната крепостна стена. При разкопките са разкрити руините на едно малко езическо светилище в югозападната част на крепостта; на монументална двуделна сграда в непосредствена близост до светилището; на голяма, правоъгълна, едноделна постройка от византийската епоха, стъпила и пресичаща едновременно монументална сграда от IV век; и една силно разрушена сграда от IV век, която се намира в южната част на крепостта. Благодарение на обилния нумизматичен материал, подемните материали и тухлите с фирмени и императорски печати, открити върху изпадалите от зидовете тухли, или на място върху руините на зидовете от IV век от укрепителната система на Калето, се приема за доказано, че грандиозната строителна дейност по укрепването на този средно голям за епохата си град, е извършена по време на съвместното управление на императорите Лициний I и Константин I Велики като августи, между 308 и 324 г. Подобно на други археологически обекти от този период, в процеса на проучванията, са установени три основни обособили се пласта, образувани от рушевините на сградите; едно аварийно укрепване, което е извършено най-вероятно след разрушително земетресение, повредило каменните сгради от най-ранния период на съществуването на крепостта, и един непроучен, най-ранен пласт, който предхождал с векове изграждането на Калето, и бил свързан с късножелязната епоха. Животът тук тече на приливи и отливи. Първият период за крепостта започва с нейното изграждане и приключва с пожар и опустошения от въстаналите готи; по времето на т. нар. „Втора готска война“. Животът в крепостта, или поне в отделни нейни части, не е възобновен веднага след края на Готските войни от 376 – 382 г., за което се съди от тънко хумусно наслояване над този пласт, от който произхождат многобройните монети, отсечени от император Лициний I до император Валент. По-късният и по-дебел втори пласт, се е образувал от напълно опожарените и разрушени жилища с паянтова конструкция; построени гъсто и непланомерно, понякога и верижно, по времето на най-мощните хунски нашествия около средата на V век (около 447 г.). Тук са и най-многобройните находки на медни монети, най-ранните от които са все още от IV век, докато най-късните са отсечени при императорите Теодосий II и Валентиниан III. Върху неразчистените останки от разрушенията, вследствие многобройните набези на хуните на Атила, се намира най-тънкият и най-пострадалият от земеделското обработване на земята в наше време последен пласт, видял и разграбването на камъните от Калето в началото на XX век. Той е образуван от руините на унищожените от аварите през 80–90-те години на VI век, отново паянтови постройки на крепостта. Археолозите откриват в този пласт монети, отсечени при императорите Анастасий I, Юстиниан I и Юстин II. Фолисите, отсечени при император Юстин II през 578 г., са най-късните открити монети в този пласт. Всички други открити монети от територията на крепостта и предмети от IV век пр. Хр., от III в., както и от X и XI век и др., не са свързани с нейния живот, а илюстрират единствено бурната приемственост на живота в този район през вековете. Животът в Ковачевско кале, бива прекъснат окончателно след превземането му от аварите, през 80-те години на VI век. За Ковачевско кале се разказват сравнително малко истории, сравнено с други крепости по българските земи. Сградите близо до западната порта на калето, са римски терми от IV век – сложни като архитектура; външно и вътрешно цветно обмазани и украсени; оборудвани с подово и стенно отопление, басейни с гореща, топла и студена вода, помещения за различни удоволствия. Крепостта Ковачевско кале е с максимално лесен достъп до нея, а в новоизградения музей до нея туристът може да види епиграфски паметници, надгробни плочи и други артефакти, намерени при разкопките, както и макет, който показва как е изглеждала крепостта, обявена за паметник на културата.

Щастие    Избелване на зъби    Град Пловдив    Папиломи

Храмът “Свети Иван Рилски” са намира в красив парк в централната част на Търговище и е построен през 1937 година. Сякаш за него са написани словата: “хубавите неща стават бавно”. Място за нова църква тук е предвидено още при изработването на градоустройствения план на Търговище през 1906 г., но начинанието е осуетено от войните през второто десетилетие на века. Стига се дотам, лично цар Борис III да съдейства, за да може през 1928 г. работата отново да бъде започната. Строителството на храма “Свети Иван Рилски” е поверено на именития варненски архитект Дабко Дабков, като първият камък е положен през 1933 г., а в основите на постройката са зазидани сандъче с документи и вестници от паметния ден. Храмът е завършен в последните дни на декември 1936 г. Стените на храма са облицовани с гладки бели камъни, а пред самия му вход струи малка мраморна чешма с пауни и четири фонтанчета, построена в памет на израсналия в Търговище митрополит Андрей Нюйоркски (1886-1972), който е погребан в църквата. Нюйоркският митрополит Андрей заема достойно място в историята на Българската православна църква през 20 в. и е един от големите дарители на Търговище. Църквата притежава уникален великолепен дърворезбен иконостас, чийто автор е проф. Петър Кушлев (1961 г.). Иконостасът следва извивките на облата абсида (Абсидата е основна съставна част на базиликата, място за безкръвно приношение (апсис) и за духовенството. Вътрешната страна на абсидата винаги е кръгла; външната може да е и полигонална – 3, 5, 6 и повече площи), като напомняне за пещерата, където е живял рилският монах. В храма някои стенописи са авторство на проф. Никола Кожухаров, който си е позволил волността да се отклони от строгия църковен канон и да изпише няколко исторически сцени на патриотична основа - сцената със Св. св. Кирил и Методий и срещата на цар Петър със свети Иван Рилски. За първи път в българските земи тук е изобразен и св. Паисий Хилендарски след като е канонизиран за светец.

Киста    Композити    Имплантология    Ралев Дентал АД    България

В Търговище, в кв. „Вароша“ има много красиви и внушителни възрожденски къщи, които не отстъпват по красота на къщите в Стария град в Пловдив. Забележителни са и няколко сгради на централния площад. Сградата на днешната банка ДСК е построена през 30-те години на XX век като Популярна банка. Тя е красива зелена сграда с часовникова кула на върха. През 1936 г. на покрива на сградата е монтиран часовник с 3 циферблата. Намира се на централния площад на Търговище, пред красив фонтан, и е една от емблематичните сгради на града. Сградата на Българска земеделска и кооперативна банка се намира на метри от централния площад на Търговище. Тя е построена през 1915 г. и е богато украсена с неокласически елементи. За жалост, в момента не е в много добро състояние. Археологическата експозиция на Регионалния исторически музей – Търговище, се помещава в училище „Хаджи Руси“, чиято сграда е от 1907 г.. В 7 зали са представени находките и историята на Търговище и околните селища. Тук може да се види и Кралевското златно съкровище.

www.bg-tourinfo.com    Лимфна дисекция    www.ralev-dental.bg    Арбанаси    Имплантология    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Избелване на зъби

През XIX век, строителството на църкви по българските земи, макар и още в пределите на Османската империя, значително се увеличава. Това става със сигурност, с мълчаливото съгласие на Високата порта. Днес много вкоренени представи за онова време следва да бъдат наново анализирани. Наличието на храмове и църкви, на собственост – къщи, земя, добитък, търговски предприятия; запазването на религиозната вяра; запазването на българските имена; правото да пътуват извън пределите на империята и др., трудно се връзват с насажданите – предимно от русофилите – мантри за роби и робство. Османската империя, макар и вече в упадък по онова време, от самото начало на завземане на българските земи, е била феодална империя. Няма позната феодална империя, която да се основава на статута на робството. Та, сградите на православните храмове се издигат с все по-внушителни размери и архитектура, на по-видни места. Христоматиен пример за това е завършеният през 1851 г. храм Храм "Свето Успение на Пресвета Богородица" в Търговище; в най–голямата и стара християнска махала; единственият в града тогава източноправославен храм. Всъщност, най-ранните сведения за строителството на храм в града, се отнасят към 1818 г.; около 33 години по-рано. В Кондиката на храма е записано: „1818 септемврие въ: 18: денъ. Да са знай кату са правеши черкувата койту далъ пари.” Къде е мястото на този храм, не се споменава. Според разпоредбите на османската власт по това време, християнското население не е имало право да строи нови храмове. Било е възможно само, ако на същото място е съществувала стара, порутена църква, която се нуждае от подновяване; или са личали основите на храм, върху които е можело да се строи нов, но не и с по-голяма основа от старата, или стар параклис. Днес в храма се съхранява голямо сребърно кандило, датирано от 1783 г.: „Въ лету 1783 пударили на Свети Спиридона сичките еснафи.” – „куюмджие” (златари), „чомлекчие” (грънчари”), „тюфекчие” (оръжейници), „дикиджии” (обущари), „керемидари”, „брадвари”. 14 години по-късно, през 1832 г., се подема инициатива за подновяване и най-вероятно разширяване на съществуващата черква, която най-вероятно е била с дървена конструкция. Динамичните демографски промени в полза на християнското население тогава и нарасналите му духовни потребности, зараждат тази необходимост. За обновяването на черквата и строителството на килия към нея, в Кондиката са записали: „1832 ное(м)вриу 14: Да са знай дету зехми заради черкувата и за килията на заимъ.” Черквата е посветена на Успението на Пресвета Богородица, като очевидно така се е наричала и тази, за която е съхранен паметния запис за 1818 г. Според предания на местните хора, черквата е унищожена от пожар през 1847 г. Не е стигнал до наши дни запазен запис на решението за строителството на нов храм. Вероятно за важното събитие, е била открита нова Кондика, за което се съди от записа в Училищната кондика. В нея църковно-училищното настоятелство, се обръща с нов призив от 1863 г. към всички членове на общината за събиране на средства за строителството на новото училище „Св. Св. Седмочисленици”; решение, взето през 1860 г.: „Долуподписаните членове на Ески-Джумалийското градско общество согласно и единодушно одобрихмы да са поднови и потвърди узаконението, което сяществуваше при зидането на черквата; тоестъ, въспретяване отъ года, венчявание, смъртъ, кумство, чтение на очищение следъ ражданието, за тези, които не ся си платили произволната помощъ за новото училище, записана в настоящата кондика.” На 10 декември 1850 г. в Църковната кондика, при предаване сметките и имуществото на новите епитропи, епитроп Георги отчита: „Масрафъ шту харчил за церква 14 507:20 гроша.”Храмът се намира във Вароша, стария квартал на Търговище, и е дело на известнитe майстор-дюлгери от Трявна, Димитър Сергюв и Генчо Новаков. С доброволен труд и даряване на материали, се включили всички местни българи. Мащабността в строителството на новия храм олицетворява нарасналото самочувствие на църковната община в града, нейния авторитет и икономическа мощ. Строителството на храма е завършено през 1851 г., като трябвало поставянето на темпло (иконостас), за да може да се извърши освещаване и да започнат богослужения в него. Той е изграден, макар и малко по-късно, но за него не са запазени други сведения. За големината му историците съдят от дарението, което прави Абаджийският еснаф в града. Този иконостас просъществувал до 1874 г., когато в града са поканени Антон Г. Станишев и Никола Ив. Касев, за да изградят нов и оформят цялостно вътрешното пространство.Когато през 1872 г., Феликс Каниц посещава града, остава впечатлен от новата християнска обител, както и от представителните чорбаджийски къщи, с които рядко могат да се сравнят по красота къщите от големите градове. Изцяло каменен градеж; трикорабно здание с удивителен простор – това представлява храмът. Преди 1860-та година, от тревненски и шуменски зографи, бил изработен и иконостасът. Камбанарията била необичайно висока и добре оформена. Тя е добавена години по-късно, след Освобождението, в самото начало на XX век. Извисява се на над 30 метра. Проектът за нея, е на италианеца Пауло Фурлани и е построена от известния майстор Генчо Новаков. Той бил ученик на Димитър Сергюв, който построява храма половин век по-рано. Двете камбани са отлети в Пловдив и тежат 500 (голямата) и 300 кг (малката). Звънът им е толкова мощен, че не е здравословно за клисаря да ги бие повече от 10 минути. На 16 март 1947 г., в началото на тъмния сталинистки комунистически период на България, избухва пожар, който нанася сериозни щети във вътрешността на храма. Унищожени са икони, църковна утвар и книжнина. Хората в Търговище успяват да спасят някои от ценностите - например, оригиналния възрожденски владишки трон. През 60-те години на 20-ти век сградата вече е възстановена изцяло с доброволното дарителство на местното гражданство. Нов иконостас, в който са включени спасените стари икони, е изработен от резбаря Петър Кушлев. Днес църковен хор пее в храма всяка неделя и при по-големи християнски празници. Храмът "Свето Успение на Пресвета Богородица" притежава десетки иконописи, дело на талантливи български тревненски и шуменски иконописци; на Станислав Доспевски от Самоковската школа; както и от неизвестни, неподписани майстори. Стенописите, с които днес е изписан храмът, не са оригиналните, а са завършени през 1968 г., за което има възпоменателен надпис.

Крепостта Крумово кале е с репутацията на един от най-античните исторически паметници в България. Тя се е простирала на площ от 25дка, има неправилна форма и е била със стени, високи между 3 и 4 метра. Крепостта е строена по времето на император Юстиниан І в края на 5 век, като част от отбранителната система на Византия с името Мисионис. Основната й функция била, да охранява северния изход на Дервентския проход. Укреплението, като част от главната дефанзивна система на Византия, е имало задачата да спира набезите на варварските племена по онова време. Склоновете на хълма били населени с квартали, като в един от кварталите е разположен втори християнски голям храм, тип базилика. Според историците, Мисионис е първообразът на Търговище. Разположен в прохода Дервента, върху възвишение на Преславска Стара планина, градът добре защитен и в същото време обкръжен от плодородни земи в низината. Мисионис е била ранновизантийска и средновековна крепост на 7,3 км от Търговище по пътя за Омуртаг, до началото на Дервишкия проход, върху височина на Преславската планина; по поречието на река Врана. Археолозите предполагат, че крепостта Крумово кале е част от известния византийски град Мисионис; за това свидетелстват най-новите археологически проучвания. Това, което е останало днес от нея, е резултат от строителството, както през ранновизантийската, така и през средновековната епоха. Крепостта е разпложена в хълмистия район на Преславската планина. Византийският град Мисионис възниква някъде през 5 век, но крепостта е разрушена през VІ век; преди образуването на българската държава. Крумово кале се появява през 6 век. Крумово кале е тотално разрушено преди да се сформира Българската държава. В края на 9 век, върху руините на византийските фортификационни укрепления, възникнало българско селище, с характерни за ранното средновековие землянки. Между 12 и 14 век, Крумово кале е с възстановена от ломени камъни и хоросан с дървени греди, стабилна крепостна стена и тогава започва да играе важна роля в отбранителната система на тогавашната българска столица Търново. Крепостта е била една от трите крепости, охраняващи прохода Дервента и била главно укрепление във Второто Българско царство. Старинна легенда разказва за името Крумово кале. В годините на османските нашествия, между 1388 и 1393 година, градът и крепостта Крумово кале са разграбени и опожарен от турците. Крепостта днес е в руини, които разказват за дълговековната й история. Има разкрит некропол от 14 век. Вижда се една класическа трикорабна базилика, с помещение за кръщаване. От двете страни на главния портал на Крумово кале, са издигнати две U-образни наблюдателни кули. Във вътрешността й са разположени жилищните постройки. До наши дни, от масивните каменни стени на Крумово кале, са останали не повече от метър и половина - два височина, като дебелината им достига до един метър. Разкопките в Крумово кале продължават, не са приключили; като загадките около крепоста и древния град се увеличават. Според последните хипотези на археолози и историци, напълно се допуска, че известната битка с победата на българската войска начело с хан Крум над византийската войска, водена от император Никофор І Геник на 25 – 26 юли 811 година, не се е състояла във Върбишкия проход, а тъкмо край Мисионис. Тази крепост се споменава в книга на арабския пътешественик Мохамед Ал-Идриси от 1153 г.: “…голям, многолюден град, основан в старо време... В него има една кантора за Русия. Той е цветущ град. Има многолюдни пазари и изобилни природни богатства. Разположен е на една планина.” Множество ценни археологически находки на територията на древния Мисионис, които могат да се видят, показват стандарта на живот и бит на това място: няколко дамски гребена на богати дами от античността; две лампи от най-ранните времена на Мисионис; плоско прозоречно стъкло от византийско време; дамски пръстени от Средновековието; сребърна позлатена обеца от края на 14-и век; средновековна медна монета с нумизматична стойност от времето на цар Иван Александър; нагръдна икона на Света Богородица, от X-XI век; огромна кука за риболов на много големи риби. Cъщecтвyвaт мнoжecтвo мecтни пpeдaния и лeгeнди, според кoитo се твъpди, чe cтapият гpaд Ecки Джyмaя, днec Tъpгoвищe, e нacлeдник нa гpaда Paзбoйнa, кoйтo ce e нaмиpaл пpи изxoдa нa peкa Bpaнa в местността Юpтлyкa. Taзи мecтнocт се простира oт изxoдa нa peкa Bpaнa в местността Пapкa и cтигa дo мocтa нa Пъpви дoлaп. Oт юг e oгpaдeнa oт бъpдoтo Узyн opмaн (Дългaтa гopa), нa кoeтo e издигнатa cтeнaтa нa язoвиp Пoляницa, a oтcpeща, на ceвepнaта cтpaнa, e бъpдoтo Дpaкaтa (вилнaтa зoнa). Според cвeдeния нa cтapи джyмaлии, aкo някoй иcкaл дa нaпpaви cпpaвкa зa зeмлищeтo нa Ecки Джyмaя пo вpeмe нa ocмaнcкoтo влaдичecтвo, тpябвaлo дa тъpcи тъкмо дoкyмeнтaциятa нa Paзбoйнa кapиecи джyмaя в apxивитe нa Цapигpaд. Зa потвърждение на по-горе казаното, cъщaтa инфopмaция се нaмиpa и в Бългapcки aлмaнax oт 1892 г., cъcтaвeн вepoятнo пo cвeдeния нa мecтни xopa oт Ecки Джyмaя. Taм пише: „Зa нaимeнoвaниeтo нa Ecки Джyмaя cъщecтвyвa cлeдyющeтo пpeдaниe: Caмият гpaд e бил някoгaш в мecтнocтьтa нa ceгaшнoтo ceлo Paзбoйнa, a мяcтoтo къдeтo e ceгa гpaдът, билo гopa, въ кoятo ce нaмиpaлa мaлкa пoлянкa. Ha тaзи пoлянкa житeлитe нa гpaдa Paзбoйнa ce cъбиpaли в пeтък нa пaзap дa тъpгyвaт c paзни нeщa, ocoбeнo дoбитък. Ha тoзи пaзap идвaл някoй cи Ecкиджи (къpпaч нa вexти oбyщa), кoйтo бил мнoгo opигинaлeн чoвeк, тa xopaтa, кoгaтo ce тъкмяли дa oтивaт нa тoя пaзap cи кaзвaли: „дa oтидeм нa Ecкиджи Джyмaя” и пocлe, кoгaтo изceкли гopaтa, пocтeпeннo ce зaceлявaли пo 2-3 ceмeйcтвa и oбpaзyвaли гpaд, кoйтo oт Ecкиджи Джyмaя ce нapeкъл cъкpaтeнo Ecки Джyмaя.” Кoгaтo билo cъздaдeнo ceлo Ecки Джyмaя, пo-къcнo пpиcтигнaлитe зaceлници пoлyчaвaли фaмилнo имe (ниcбa), пo мяcтoтo, oткъдeтo ca дoшли. Oт цъpкoвнaтa кoндикa нa Ecкиджyмaйcкaтa цъpквa, която зaпoчнaлa да се списва пpeз 1818 г., се нayчaвaт имeнaтa нa: Дoбpи Kиcиp Aлвaнкювлю, дoшъл oт ceлo Aлвaнoвo; Xaджиoлy Ивaнa Bиpдaнлъ oт Bapдyн; Ивaнчo Гepeнoвлy oт Гepeн; Koнaкли Maню oт Koнaк; Бapню Ocмaн пaзapли; т.e. oт днeшния гpaд Oмypтaг; Tъpнoвaлa бoяджи Чaкaл oт Tъpнoвo; Beлчy Бeбpoвaли oт ceлo Бeбpoвo; Cтoян Bapбицaлъ oт Bъpбицa; дядo Иcмили Baлчy oт Cливeн; Tpявнaли Hикoлoв Toдyp, oт Tpявнa и мнoгo дpyги. Oт peгиcтpитe зa yмиpaния, вeнчaвки и paждaния, днес ca извecтни имeнaтa нa Axмeд Cтpaтижaлъ - oт Cтpaжa; Hacчиoлy Mexмeд oт Hacчи; днec Maкapиoпoлcкo и дpyги. Във всички документи oбaчe нямa нитo eдин чoвeк c фaмилия Paзбoйнeнcки, понеже тe нe ca пpишълци, a са cъздaтeли нa нoвoтo ceлищe Джyмaя, пocлe Джyмa пaзap и нaкpaя Ecки Джyмaя, пpeдшecтвeник нa днeшния гpaд Tъpгoвищe. Имeтo Paзбoйнa e извecтнo oщe пpeди идвaнeтo нa ocмaнcкитe зaвoeвaтeли. To e зacвидeтeлcтвaнo дoкyмeнтaлнo в ocмaнcкия peгиcтъp oт 1485 г., където яcнo и тoчнo e зaпиcaнo, чe тимap (влaдeниe) нa Hacyx Дивaнe, cин нa Eмиp xaн, e ceлo Paзбoйнa, cпaдaщo към кaaзa Шyмнъ, кoйтo гo влaдee и yчacтвa във вoeнни пoxoди, cъглacнo бepaт нa пoкoйния cyлтaн Moxaмeд. Тъй като cлeд зaвлaдявaнeтo нa бългapcкaтa дъpжaвa, ocмaнцитe зaпaзвaт cтapитe имeнa нa зaвapeнитe гpaдoвe и ceлищa, това пoдcкaзвa, чe Paзбoйнa e cъщecтвyвaлa пoд тoвa имe и пo вpeмe нa Bтopoтo бългapcкo цapcтвo. Дaли селището e cъздaдeнo тoгaвa или пo-paнo, днес e тpyднo дa ce твърди, нo иcтopичecкaтa лoгикa навежда на идеята, чe тoвa e cтaнaлo eднoвpeмeннo c изгpaждaнeтo нa кpeпocттa Kpyмoвo кaлe. B този peгиcтъp не се среща имeтo Джyмaлy или Джyмaя пaзap, кoeтo свидетелствa, чe тъкмо Paзбoйнa e дaлa нaчaлoтo нa нoвoтo ceлищe Ecки Джyмaя. Имeтo Разбойна идвa oт cтapoбългapcкaтa дyмa „paзбoй”, кoятo oзнaчaвa път, пpoкapaн oт вoдaтa пpeз плaнинaтa; кaквaтo всъщност e дoлинaтa нa peкa Bpaнa пpeз Бoaзa или Дepвeнтa.

www.ralev-dental.com    Дентална клиника в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?

Училище “Свети Седмочисленици” – Славейковото училище (1863 г.), е един от най- ярките духовни символи на Търговище, вдъхновен носител на историческа памет. Днес великолепната сграда е място за разнообразни музейни изложби и презентации. Тя е оформена като многообразно музейно пространство и един от най-посещаваните туристически обекти на Търговище. В училището е изложена постоянна експозиция – възстановка на възрожденска класна стая; постоянна изложба, посветена на войните за национално обединение и освобождение; оборудвано е и ретро-фотоателие. Училището е разположено като своеобразен вход към старинната махала Вароша. Водени от грижа за бъдещето на своите деца; жителите на Търговище искали да ги обезпечат с най-добри условия за съвременно познание. Те пристъпили към издигането на ново училище с името на светите Седмочисленици – българските просветители. Инициативата тръгва от местните родолюбиви и напредничави учители Спиридон Грамадов и Янко Деветаков. Благородното дело става факт благодарение на щедростта и дарителството на местните граждани. За строители извикали известните тревненски майстори Димитър Сергюв и Уста Генчо Кънев. Във вътрешното архитектурно оформление лично участие взема известният възрожденски просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко време и учителства в града. Неговият принос бил оценен и признат от търговищенци, за които училището става популярно и като “Славейковото”. С голямо тържество на 27 юли 1863 г. – в деня на Светите Седмочисленици, сградата е осветена. Лично Петко Славейков произнася пламенно и поучително слово, а в своя вестник “Гайда” (1863 г.) подчертава, че такова “здание както сега засега в сичката България второ няма”. Завършената училищна сграда се превръща в един от най-забележителните паметници на общественото строителство от епохата на Българското Възраждане. Според специалистите, това е сградата, положила началото на цялото по-нататъшно възрожденско училищно строителство. В стари и нови времена местните жители пазят и отстояват признателно и в съгласие “ползите и успехите” от добре нареденото си училище. През 1963 г. старата училищна сграда е натоварена с нова обществена мисия, като става дом на Регионалния исторически музей в Търговище. Графичният образ на Славейковото училище, днес е логотип на музея. Сградата е призната за национален паметник на културата. Фондът на Историческия музей наброява днес над 30 000 музейни експоната. Регионалният исторически музей в Търговище с Мисионис и Славейковото училище представят Търговище и областта в 100-те национални туристически обекта под № 81.

Мура    Байкушевата мура    Бъдещето на зъбните импланти    Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност

Сахат джамия е мюсюлмански храм; една от най-старите съхранени сгради в Търговище, (според някои изследователи – най-старата), която е построена през 1722 г. и отскоро е на над 300 години. Джамията е наречена така, заради часовниковата кула, която се намирала в близост до нея (сахат – час, часовник на турски). Тя била дарена на жителите на града, като знак на благодарност за тяхното гостоприемство. Джамията се отличава със семпла фасада. Това е ниска, квадратна по форма постройка, заобиколена обаче от красив двор. Тъкмо дворът е впечатляващата част от комплекса, тъй като е пълен с дръвчета, има разкошна цветна градинка, открит молитвен двор, пейки за отдих, а в средата – чешма с шестоъгълна форма. От всеки ъгъл на чешмата струи бистра вода, която е със специално предназначение. Освен за разхлада, водата й се използва за извършване на пречистващия ритуал преди молитва. Отвътре облицовката на стените е от декоративни фаянсови плочи. В центъра на молитвената зала, е окачен изящен полилей. До входа на молитвената зала е заделена допълнителна дървена постройка за жените и децата, тъй като за молитви в джамиите се допускат само мъже. Сахат джамия има характерни стенописи. Вътрешните стени на залата за молитва са изписани майсторски с арабски текстове от Корана и са покрити с декорации от стилизирани растителни и геометрични орнаменти. Джамията е в центъра на Търговище, съвсем близо до пазара, и има със статут на паметник на културата от местно значение. Посещават я не само мюсюлманите в града, но и любознателни туристи, без разлика от тяхното вероизповедание.

Рила    Нашата рекламна програма    Информация за Башлийски езера    Япония    Язовир "Карагьол"

Хаджи Ангеловата къща, строена през 1863 г. от майстори дюлгери от тревненската школа, е изключителен архитектурно-исторически паметник, разположен в квартал Вароша. Сградата е образец на симетрична възрожденска къща. С дърворезбени украси, художествено изписани холкери (връзката стена/под) и модерни за времето си архитектурни детайли – алафранги (декоративни ниши в интериора на българската възрожденска къща), зидани печки и др., къщата е била собственост на българския търговец Хаджи Ангел Хаджи Друмев, който търгувал с тъкани. Имал кантори в Цариград и Манчестър. Тази забележителна сграда е типична къща на богат нашенец във възрожденски дух, с украса - дърворезба. Днес къщата е приютила Регионалния исторически музей в Търговище. Експонатите там са част от обзавеждане и предмети от бита на богатия търговец - красиви мебели, килими, картини, скъпи вещи и т.н. В нея посетителят ще види инструменти, които се ползват в лозарството, грънчарството и земеделието. Осем хилядолетия етнически пъстро местно население в Търговищкия край, оставя следи от умения, традиции и творчество – част от родното историческо наследство, едновременно специфично и уникално. Ценни, автентични старини, разбуждат духа на непознатото далечно минало, в залите на Регионалния исторически музей в Търговище, разположен в Хаджи Ангеловата къща. Музеят е открит през 1951 г. Изобилен и богат е фондът от веществени и документални паметници от праисторически времена до наши дни. Три са основните постоянни експозиции. В Археологическата експозиция посетителят ще види уникалната енеолитна култова сцена от село Овчарово – свидетелства за първите духовни вярвания на праисторическия човек; образци-шедьоври на тракийското изкуство; впечатляващото Кралевско златно съкровище (златна украса на конска сбруя). Средновековието е тук с находки от крепости и некрополи (коланни апликации, оръжия, фрагменти от златотъкан плат, епиграфски паметници), както и с находките от Мисионис. Етнографската експозиция представя местното население (християните – хърцои, капанци, преселници – балканджии, тракийци и шопи; мюсюлманите – турци и алиани). Акцент на експозицията е ежегодният пролетен международен Ескиджумайски (Търговищки) панаир, развивал търговския обмен в Османската империя през ХІХ в. Къщата–музей “Никола Симов–Куруто” е друга част от музея, посветена на известния революционер – знаменосец на Ботевата чета.

връх Калин    Мальовица    Базални импланти    Зъболекар в Пловдив

В чертите на Област Търговище е и Керчан баир, съвсем близо до село Априлово, на север от него; част от Преславския Балкан. Това е историческата местност, гористото възвишение Керчана (Керчан баир), където се е разиграло последното сражение на четата на Таньо Войвода. На 16 май 1876 г., в опит за освобождение на българския народ от вековното турско потисничество, по идея на Христо Ботев, двете чети – на Ботев и на Таньо, акостират на дунавския бряг в помощ на Априлското въстание: при Козлодуй слизат 205 четници, начело с Христо Ботев, а при село Пожарево до Тутракан – четата на Таньо Войвода от 28 четници. В последвалото преследване и обкръжаване от турска потеря, състояща се от редовна войска, башибозук и черкези от близките села и черкезки махали, четниците с водач Стефан Николов – Заралията и знаменосец Велко Дачев Тишев. стигат до Керчан баир, където на 27 май 1876 г., водят последната си, трета битка. Четниците се разбягват, докато Таньо Войвода започва ръкопашен бой с турците, за да могат другарите му да се оттеглят в Балкана. В люта ръкопашна схватка, убивайки шестима от нападателите с ятагана си, Таньо Войвода също пада убит. Войводата загива до Махмудовата воденица на река Черни Лом в подножието на хълма, привечер. Главата му е отрязана и разнасяна по пазарите из околните села, за сплашване на местното българско население. По време на Руско-турската война от 1877-78 г., на Керчана е имало окопи и са се водили сражения. И до днес там се откриват оловни куршуми и патрони от оръжията, ползвани през войната, като не е изключено, че част от тях е възможно да са изстреляни и от четниците на Таньо Войвода или от потерята. Всяка година от 30 май до 2 юни се организира четиридневен поход “По стъпките на четата на Таньо войвода”, който завършва на Керчан баир, където се отдава почит на загиналите за свободата на България. До Керчан баир се стига по пътя Попово – Омуртаг. В центъра на село Априлово е поставена табела за пътя до местността. Таньо Стоянов Куртев ( Таньо Войвода), е роден в Сливен през 1846 г. Бил е съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния.

Една от най-загадъчните църкви по нашите земи се намира в търговищкото село Певец, между Търговище и Велики Преслав, на около 10 километра от двата града, край река Иреклик. Селото е познато сред турските изселници с названието As?k Ova (Ашъкова; в превод от турски - „Долината на фолклорните певци“). Сградата е построена преди повече от 200 години и до днес освен с архитектурата, е интересна с историята и мистериите, с които е обгърната. Тук са открити истински съкровища – оригинални надписи по колоните, златовезани свещенически одежди и бронзова църковна утвар, укрити в дълбок тайник, разкрит едва наскоро. Предполага се, че за първи път храмът е бил издигнат през 1752 г. По-късно обаче, е съборен. За това, че църквата "Свети Георги" е на близо 200 години, свидетелства надпис на арката на южната порта, където стои и името на майстора – Рафаил. Над 50 християнски символа по стените на храма разказват за силната вяра, която местните хора са съхранили по време на вековното чуждо владичество. По външните корнизи са вдълбани символи - змей, кучета, различни кръстове, многолъчеви розетки, за които символи се е смятало, че предпазват от бедствия. Храмът "Свети Георги трябвало да е нависоко. По онова време християните вече не били длъжни да вкопават църквите си в земята. Но въпреки това, мюсюлманското население възроптало. Една от основните причини за отказа на местното мюсюлманско население, да има храм на такава височина е, че ще се виждат ханъмите по дворищата на местните турски бейове. Легенда продължава историята. Идеята за построяването отново на храма „Свети Георги" в село Певец възниква още през 30-те години на 19 век. След разрушаването на храма, местните жители настоявали пред турските управници за храм. Пашата разрешил да се построи, но с уговорката, че трябва да се вдигне за 40 дни. За построена сграда се считало онова, което има покрив. Това се сторило невъзможно на хората от селото. Те обаче решили да поставят основите и първо да изградят покрива. Така успели да се вместят в дадения срок. Години по-късно църквата отново била разрушена, но този път от земетресение. В окончателния си вид била изградена през 1858 г. Тогава местните отново поискали разрешение, което им било дадено от пашата. Колкото и да напредвали през деня, нощем турци събаряли съграденото. Тогава хората се оплакали на Ески джумайския паша, от който поискали разрешението. Той наредил турците да бъдат заловени и обесени, за това, че не изпълняват неговата заръка. Църквата е смъкната в равнината на селото, където днес е центърът. Очевидно село Певец бил важен център още през средновековието и цялото Възраждане. Оттам вероятно е минавал и пътят към пазара в Търговище, който е известен от хилядолетия насам. За това свидетелства и фактът, че точно в село Певец е намерено и едно от най-големите съкровища от западноевропейски монети. Църквата е построена с камъни, носени от други места. Археолозите допускат това, заради множеството символи, гравирани върху тях. Някои от фигурите, обаче все още не са проучени и не е ясно какво означават и от къде са донесени. Според местното население такъв храм е имало край сегашното село Осен. По свидетелства от тамошни жители: „В стари времена в селото е имало църква, така са ни разказвали нашите предци. Но е била от другата страна на реката, където е било и селото. След едно голямо наводнение църквата е разрушена и материалите, които са успели да спасят от нея, са събрани и изпратени в съседното село Певец. Църквата там е изградена с нашите материали.“ На олтарния камък са записани името на храма "Свети Георги", годината на строеж 1858 г., имената на всички ктитори, които са дали средства за издигане на храма; дори е спомената и групата от майстори, които най-вероятно са от Елена и от Габрово. Църквата с камбанарията, заедно с близкото килийно училище и намереното тук, свидетелстват, че районът едно време е бил духовен център. Днес кметският наместник отваря църквата, която няма под, за кръщенета и погребения, като той бие и камбаната. Днес в село Певец живеят стотина души - предимно възрастни хора. В църквата има капител в коринтски стил, който е на около 1500 г. "В тази църква са вкарани елементи от по-стари църкви, от които една част са били наоколо, а други по-далеч”, според археолога Николай Овчаров. Наскоро, в долап под стълбището в храма, е открит тайник. На него се натъкнал клисарят бай Руси. Възрастният мъж казал за това на свещеника, който обслужва църквата, а той от своя страна съобщил на археолозите. Всички по-ценни предмети за църквата, които е можело да бъдат откраднати, са били скрити там. "Тайникът е направен целенасочено. Има дълбочина около 1,2 метра, с тесен отвор, а под него камерата е с диаметър около 70 сантиметра. Бил е затворен с каменна тапа”, обяснява археологът Ангел Конаклиев.

Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    Имплантатни размери    Пирин

Град Омуртаг, който е разположен в североизточната част на страната, само на 20 км от областния център Търговище, е наричан още „Звездното градче“, поради това, че тук е роден вторият български космонавт Александър Александров, който през 1988 г. лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“. Авиационно-космическият парк - музей в Омуртаг е точно на входа на града. Идеята за изграждането на експозицията на открито, е на Александър Александров. Комплексът е на възвишение край главния път София – Варна и туристите могат да разгледат експонатите, дори докато пътуват. Изложени са три вида самолети – МИГ-19, МиГ-21 и СУ – всички те, пилотирани от Александров. Паркът е истинска атракция за малки и големи.

Връх Вихрен    Мусала    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес

През 1860 г. търговецът Вичо Бърнев – преселник от село Вардун, строи в Търговище голяма и красива къща. По-късно тя става собственост на фамилиите Мумджиеви (Свещарови), Капралови, но остава известна като Свещаровата къща. Интериорът на къщата, е дело на шуменски майстори от Тревненската художествена школа. След Освобождението, на втория етаж на къщата е настанена пощенска станция. Има предположения, че в къщата е израснал полковник Никола Свещаров, генерали от Търговище и кметове. По-късно фамилията Капралови стават собственици на дома. Няма достоверни данни, но съществуват предположения, че, че тъкмо в Свещаровата къща е бил щабът на руския окупационен корпус след края на Руско-турската война от 1877-78 г. Къщата днес е паметник на културата от местно значение. От 2012 г. Регионалният исторически музей в Търговище организира в нея Музей на иконите, в който са показани икони от Търговищката духовна околия в периода от средата до края на XIX в., дело на иконописци от Тревненската художествена школа, както и църковна утвар. Свещаровата къща е разположена в близост до Славейковото училище, Захариевата къща и Хаджиангеловата къща.

Захариевата къща се намира в търговищкия квартал “Вароша“ и е паметник на културата; архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория местно значение. Построена е през 1866 г. за стария местен търговски род Захариеви, като според непотвърдена версия, хаджи Захари и съпругата му Анастасия били отровени от конкуренти в Цариград, където хаджи Захари е имал кантора. Къщата е на два етажа. Един от потомците й е генерал Захари Захариев; известен с това, че е създател на българската съвременна военна и гражданска авиация. Сградата притежава две отделни крила с отделни входове откъм двора. През 40-те години на XX век, в къщата се е разполагал първият родилен дом в Търговище. Към средата на XX век, в едното крило живее семейството на Спас Николов, а другото крило е било общежитие. През 70-те години в къщата е настанена администрацията на Регионалния исторически музей. Вътре интериорът е богато украсен със стенописи. Захариевата къща е разположена в близост до Славейковото училище, Свещаровата къща и Хаджиангеловата къща. Захариевата къща е един от малкото запазени знакови архитектурни паметници от възрожденската епоха в културно-историческото наследство на Търговище. Сградата е издигната изцяло в духа на характерните за втората половина на XIX век архитектурно-строителни техники със заемки от знакови за архитектурата на Българското възраждане къщи. Къщата има четирискатен покрив, допълнително украсен с добре изразени еркери. Покривното покритие е от ръчно направени едноулучни керемиди. Къщата е от типа къщи-близнаци, с осево-симетрична планова схема, която присъства и в обемното решение на фасадите. Пълна и строга симетрия, която е търсена съзнателно от старите майстори, верни на традициите на времето. Усещането за симетрия и хармония се подсилва и от еднаквия брой и вид на прозорците в двете крила на сградата. Еркерно изнесените ризалити в двата края на етажа от северозапад и югоизток, подсилват пластиката на фасадата, като завършват с декоративно измазан холкел. Релефът на корниза на сградата, заедно с другите декоративни елементи по фасадата – многопластови дървени профили и апликации, изтъкват представителния характер на тази къща.

Зъболекар в Пловдив    Начална страница    Планини в България    Зъбни импланти

Докато кръвта на предците ни тече във вените ни, те ще са живи. Къщата в Търговище, в която е живял Никола Симов – Куруто, първият знаменосец на Ботевата чета, не е запазена. През 1976 г., по повод 100-годишнината от избухването на Априлското въстание, е взето решение да се направи нейна възстановка по спомени в квартал Вароша, до храма “Успение Пресветия Богородици”. В основата на проекта заляга скица, направена и публикувана в местния печат от търговищкия адвокат Стефан Добрев. Къщата е наземна, двуделна, със сундурма, което ще рече чардак. Чардакът е архитектурен елемент, характерен най вече за старите възрожденски къщи в България. Музейната експозиция предлага битова и фотодокументална части, свързани с живота и революционната дейност на знаменосеца на Ботевата чета. Посетителят ще види макет на кораба “Радецки”, копие на знамето, развявано от него по пътя към Милин камък и личната кама на Никола Симов, която по принцип се излага като експонат по повод на кръгли годишнини от Априлската епопея. “… Извадих знамето от бохчичката си и го подадох на Ботьова. Той остана възхитен от него. Капитанът даде заповед на матросите да донесат един прът от ония, с които мереха водата, и с няколко гвоздеи да приковат на него плата. Подадох знамето развято на Ботьова. Той извика Никола Куруто, предаде му знамето и му каза: “Предавам ти това знаме, целуни го и го дръж тъй, щото да умреш с него – и неприятелят да не може да го вземе от ръцете ти!”. Това е част от разказа на Никола Обретенов – човекът, който донесъл знамето, ушито от сеста му Петрана Обретенова, на кораба Радецки. То предвожда четата на Христо Ботев по пътя към Балкана, а негов първи пазител е Никола Симов – Куруто. Роден в 1845 г. в Ески Джумая (Търговище), в семейство на беден грънчар, но още като малък остава сирак, понеже баща му е затрупан докато вади глина, за да практикува занаята си. След години той се прехранва с дребна търговия и развива революционна дейност, като бил сред първите, които се включват в основания от Ангел Кънчев комитет в Ески Джумая. заради което получава от турските власти смъртна присъда и бяга от затвора в Русе в Румъния. Тъкмо в Румъния получава прякора си – Куруто, което означава сух. При спорове винаги е избиран за съдия, заради честността и справедливостта си. Започва работа в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ и се запознава и сприятелява с Христо Ботев. Въпреки издадената смъртна присъда, често преминавал Дунава при уреждане на комитетски дела. Има три деца, но това обстоятелство не го отказало от борбата. Загива във Врачанския Балкан като знаменосец на Ботевата чета, като е ранен и вероятно доубит от турците на 18 май (стар стил, 30 май нов стил) 1876 г. на хълма Милин камък заедно с поп Сава Катрафилов. Съществува версия, че след сражението на връх Милин камък, четата се оттегля и оставя убитите, сред които Никола Симов и поп Сава Катрафилов, мислейки ги за мъртви. Никола Симов и Сава Катрафилов били обаче само тежко ранени и се барикадирали в една овчарска колиба. Настъпващият башибозук ги обградил, тъй като едно овчарче ги издава. Те се сражават до край, не се предават, дори когато обсадилите ги отряди запалили колибата. Изгарят живи в огъня на борбата, давайки своя живот за свободата. След гибелта му, Ботев предава знамето в ръцете на Димитър Стефанов – Казака от Сливен, който се заклева, целувайки дръжката на знамето със следи от кръвта на Никола Симов. Знаменосецът винаги е вторият най-старши в една чета – единствено войводата е над него. Ето какво разказва Захарий Стоянов за Никола Симов: „Куруто Симолу е родом от Ески Джумая. С нищо особено не се отличава байрактарят на Ботйова освен с това, че като бил рая още в родния си град, по двадесет пъти в годината влизал в затвор все за едно и също: че пукал глави на турските чапкъни и немилостиво се биел с тях, без да прави разлика, че е позорен рая. Занаятът му бил да продава с кон по турските тузлушки села антерии, памук и пр. Тук той се настървил и увълчил. Бабаитлъкът му станал дотолкова известен, щото самите турци ходели да го търсят и да искат помощта на ножа му. Например някоя кадъна взели я едни, а други подсмърчат отстрана, с нож трябва да се вземе. „Куру, хайде бе, направи ни туй добро“ – говорят страшливите. „Добре, 25 оки брашно и 2 оки маджун давате ли?“ – пита Куруто. „Халал да ти са“ – отговарят турците и нашето Куру засуква ръкави.“ И още от Захарий Стоянов: „Никола Обретенов развързал бялата бохча, която стискал в ръцете си, и прострял знамето върху една маса. Матросите бързо намерили една гладка върлина, върху която се приковало то. Това знаме бе от чист зелен копринен плат, с лъв от сърма посред и със сърмени пискюли на двата краища. То бе осветявано през 1875 г. в червеноводската черкова; с него Върбан войвода потегли от последното това село за към Търново. Когато всичко било готово, Ботйов извикал Куруто, сухо-тънко момче, най-високото по ръст между всичките и известно по своята пъргавина и лекост, комуто подал знамето. “Куру, прекръсти се и го целуни! С него да паднеш; и умрял вече, душманинът да не може да го изтръгне от ръцете ти" – казал Ботйов. Тържествено Куруто развяло зеления байрак сред парахода. Войводата и свитата му отложили шапките, а после и момчетата, па най-сетне и хората от парахода заедно с капитанина. „Да живее България“ – извикала дружината и опряла просълзените си очи върху народния идеал." Днес в търговищенския квартал Варош има вдигнат паметник край историческия музей, в който се съхранява камата на Никола Симов. Неговото име носят търговищкото туристическо дружество, туристическият дом в града и местност в Преславска планина (североизточно от връх Младост). Във Варна и Търговище улици носят името му, а във Враца улица „Никола Симов“ продължава като улица „Поп Сава Катрафилов“. През 1966 г. е издадена пощенска марка в тираж 120 000 бр. по повод 90 г. от смъртта му. Търговищката библиотека притежава електронна библиография „Никола Симов Куруто – знаменосец на Ботевата чета“ с книги, статии, части от сборници, сканирани исторически картини, паметници и архивни документи.

Артикулатор и лицева дъга    www.see-bulgaria.com    www.bg-tourinfo.com    Батак    България

Местност Игликина поляна се намира в местността ”Кайрака”, в Търговищенска област, на площ от 8,3 ха и е обявена за защитена територия. Местността е естествено находище на лечебна иглика, растителен вид с ограничителен режим на ползване. Игликина поляна е обект на неорганизиран туризъм целогодишно, поради красивата природа, съчетала защитеното растение с ограждащата го смесена широколистна гора и близостта на областния град. Край село Пайдушко, пък е най-голямото находище на Урумово лале. Едноименната защитена местност е с площ около 12 хектара. Растението е жълто на цвят и цъфти в периода април - май; то е защитено от Закона за биологичното разнообразие; но за жалост, като изчезващ вид, е включено и в Червената книга на Република България. В региона на Търговище растението се среща в трите му форми - жълта, пъстра и червена, като последните две са с единични екземпляри. Популацията на Урумово лале се развива добре, но има случаи на посегателства от хора. В Антоновско се срещат и единични екземпляри на растението Обикновена пърчовка. Освен там, то се среща само на още две места у нас – във Врачанско и в подножието на Рила. Обикновената пърчовка е изчезващ вид; в миналото е било изкоренявано, защото се е считало, че отварата от него повишава мъжката потентност. В региона на Търговище и областта се срещат защитени видове костенурки и таралежи, а от птиците – черен и бял щъркел.

Защитената местност „Петка Балкан“, която се намира в търговищкото село Братово, е известна и като „Баба конду“. Вековната смесена гора от цер, благун, зимен дъб, от 16-ти век, с обща площ 5.4 ха, привлича поклонници, които почитат мястото като чудотворно. Дърветата във вековната гора имат средна възраст около 300 години. Те са фрагменти от прочутата през Средновековието “Sylva magna bulgarorum”, стъписвала кръстоносците на Балдуин Фландърски. Освен като уникати от растителното царство на страната, тези дървесни екземпляри представляват извънредно чисти генетични линии от растителните видове, към които се отнасят. По същество последните “мохикани” на истинската българска гора, допринасят за поддържане на биоразнообразието на България по един естествен начин, като участват във възпроизводството на ценни дървесни видове. Могъщите им корони имат не само естетическа, но и историческа ценност - като живи свидетели на българската история. Не случайно народът е дарил много от тях със собствени имена и е създал легенди и предания. В района се намира Божур поляна, където има естествено находище на червен божур. Защитената местност е свързана с легенда за историческо събитие през 16 век и предания за потурчването на местното население. От 16 век насам изповядващи исляма почитат мястото като чудотворно, затова в наши дни, тук се събират стотици жители на Североизточна България, както и гости от цялата страна и от Турция и се прави най-големият летен събор на мюсюлманите от региона. Името „Баба конду“ идва от легендите за баща и дъщеря, които ороряли нивата. Извила се вихрушка, която вдигнала двамата в небето. Там, където паднало момичето, бликнала лековита вода, а край извора било изградено днешното село Момино. На това място се намира и свещена местност, наречена Къз ана текеси, където според вярванията на мюсюлманите, може да се лекуват жени с репродуктивни проблеми. Според същата легендата, бащата паднал в гора в близост до днешното село Божурка. Мястото било наречено Баба конду – „бащата кацна”. Местното население обявило мястото за свято и започнало тук да провеждат събори. Традиционно съборите се съпровождат с конни надбягвания (куши) и народни (пехливански) борби. Едно оградено свещено дърво в местността, привлича и мюсюлмани, и християни, които връзват парчета от дрехите си, или кърпи за здраве. В България, съобразно нейната територия, има голям брой уникални екземпляри от вековни дървета и остатъци от вековни гори.

Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    www.bg-dentist.com

Между търговищенските села Стеврек и Богомолско (община Антоново) е разположена Екопътека „Стара река”, която предлага на туриста неочаквано приключение из живописните дебри на една от най-слабо посещаваните части на Предбалкана. Дотам се достига по шосе, поради което е много подходяща подходяща за любителите на семейния туризъм. Малката надморска височина и закътаното местоположение я превръщат в привлекателна дестинация за начинаещи туристи и групи с малки деца. Маршрутът е подходящ за всички годишни сезони, но естествено, най-много туристи идват през топлите летни месеци, когато децата са във ваканция, а родителите – в отпуск, а и „Стара река” предлага прохлада сред гъстите си широколистни гори и закътаните долини, горски пешеходен преход, риболов, отдих и почивка. Все пак не е проблем да се направи разходка по екопътеката през късна есен, ранна пролет или дори през зимата. Мекият климат ще остави посетителя изненадан и с приятно преживяване. „Стара река” има респектираща дължина от около 11 километра, но не предизвиква туриста със сериозни изкачвания или други по-екстремни преживявания. За сметка на което той или тя може да се насладят на разнообразието на ландшафта по поречието на Стара река. Формата на трасето много прилича на издължена в двата края осмица. Крайната точка е древен мост. Според местни жители, той е запазен от римско време; други обаче твърдят, че макар да изглежда като мост от римските времена, всъщност мостът е наследство от османската доминация по българските земи; строен е най-вероятно през XVI – XVII век. Втората версия изглежда доста по-вероятна, тъй като местността, през която преминава екопътеката, изобилства от мюсюлмански гробища и други артефакти от предосвобожденския период. Мостът свързва двата бряга на река Стара река и вероятно е бил построен върху основите на античен мост. Независимо какъв е реалният произход обаче, Старинният (или ако някой повече го харесва като Римския) мост е забележителен с масивните си дялани камъни и тежко, солидно стъпилата от двете страни на реката арка. До самата Стара река има изграден удобен заслон, в който посетителят може да си почине, да се скрие от някоя внезапна буря или дори да пренощува. Екопътеката превежда през красиви широколистни гори, поляни с дъхави горски цветя и ароматни билки; закътани долчинки, където туристът може да се наслади на прохладата и песните на птиците. Трасето плътно се придържа към коритото на Стара река, като разкрива привлекателни гледки към красивите каскади от малки водопади, през които преминава. Освен къмпингуване някъде по трасето на екопътека „Стара река”, гостът можете да избере и редица по-малко отклоняващи се от зоната му на комфорт варианти, тъй като близките села предлагат къщи за гости и дори малки хотели. Любителите на вело-туризма, имат подходящ маршрут за разходка край Средно село. В непосредствена близост до екопътеката "Стара Река", се намира уникалното природно образувание "Гърбавата чешма". Тя представлява релефна стена, дълга около 10 м и висока над 3 м. Образувала се е от естествен карстов извор, благодарение на високото съдържание на варовик във водата. Уникалното природно творение е в близост до село Стара речка. Водата извира от малък отвор, спуска се по продължението на стената и се излива в малко вирче в основата на образуванието.

www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.ralev.ws

Между търговищките села Пиринец и Иванча, на 14км от пътя София-Варна, на по около 60 км от Велико Търново и Търговище, се намира Златният водопад. Когато се пътува от Търговище в посока София, преди град Антоново се поема по отбивката за град Попово, като се преминава през селата Семерци и Пиринец; но в село Иванча не се влиза, понеже отбивката за водопада е преди него. Има много места за отдих и указателни табели, които насочват към водопада. Водопадът е висок около 15 м. Водата му е чиста и бистра, макар да носи името “Златен водопад”. То се дължи не на цвета на водата, а на цвета на скалите край него. Те са от пясъчник със жълт цвят, много наподобяващ цвета на златото. Скалите оформят подобие на скален венец с полукръгла форма. Погледнати отблизо, ясно се различават различните пластове седимент. Цветът им е наситено жълто-керемиден, много приличащ на старо злато. Тъй като реката е малка, пресъхва напълно през лятото. Водопадът всъщност се подхранва от течащите чешми в село Иванча. По тази причина най-подходящото време за посещението му е през пролетта или след обилни валежи. След водопада водата става приток на Голяма река или Биюкдере. Най-подходящо за посещение е през пролетта или след обилни валежи, тъй като през лятото реката пресъхва. Златният водопад е изключително живописен, защото образува полукръг около езерото, с което, макар и бегло и отдалечено, но прилича на Ниагарския водопад на границата между Канада и САЩ; с неговата забележителна „подкова“. По скалите около водопада кипи изобилие от зеленина. Човек може да прекара цял ден на зелената поляна в началото на пътеката, където са изградени зона за отдих и мрежа за волейбол. Още един водопад може да разхлади туриста по тоя край - Пиринешки джендем, приток на Голяма река или Биюкдере, който има височина от 34 м.; между селата Пиринец и Иванча. Мястото е подходящо за пикник, както и за отбивка за почивка.

Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - практическа полза

Водопад Боаза е разположен в близост до главния път Варна – София в едноименния проход и местност Боаза. Името Боаза означава пролом, дефиле, теснина. Това е поредно наименование на Търговишкия пролом, образуван при преминаването на река Врана през тази част на Балкана, която е известна още и като Преславска планина. Водопадът е около 6-7 метра и се класифицира като малък водопад, образувал се от малък подземен ляв приток на река Врана, чиито води излизат на скалната повърхност от отвора на водната пещера Марина дупка. До водопада се стига по главния път в посока на село Пролаз и на 7 км от Търговище има място за паркиране на колите. Водопадът е отдалечен на 20-30 метра от главния път. Той е може би най-леснодостъпният водопад в България. До водопада, който е в Дервентския пролом, наричан още и Търговишки пролом, се стига с автомобил и човек, ако не го е срам, може да го види дори без да слиза. В местността Боаза в близост до Търговище този водопад е познат и като водопад Големият скок (понеже в района има и водопад Малкият скок) или Пеещият водопад, (понеже според хората от тоя край, шумът на водата му понякога наподобява музика); но също така и като Дервентски водопад, по името на прохода, който до 1942 г. се е наричал Дервентски проход. Въпреки, че височината му не е голяма, водопадът Боаза е много интересен и красив. Водите се спускат на две основни струи, които постепенно се разделят на множество тънки нишки и падат в река Врана. При пълноводие двете струи се съединяват и водопадът става буен. За разлика от много други водопади, водният пад на Пеещия водопад изглежда различно през сезоните и годините. В зависимост от местоположението на растителността на върха му, водата намира различни пролуки, за да се спусне надолу ту на две основни нишки, ту на множество по-тънки струи. Тя има постоянен дебит и не пресъхва през лятото, но най-пълноводна е през пролетта. Водопадът е обявен за природна забележителност. Край него има местенца, подходящи за пикник на земята; огнища, където може да се пали огън, но не са оборудвани маси и пейки. Единствено на брега на река Врана има изградено малко заслонче. Макар и да не е много висок, водопадът Боаза е много красив, поради растителността и скалите, по които се излива – обрасли с мъх и всякакви растения, които му придават различни зелено-жълти нюанси.

Успеваемост при базалните импланти    Протезиране върху базални импланти

Природата в този край е богата на пещери, но най-впечатляваща е Дервентската (Пролазката, Дупката) пещера, на склоновете на Преславската планина, в Пролазкия пролом, в землището на село Пролаз. Тя е най-дългата и красива пещера в района на Търговище. Дължината й е 569 м; дълбочината – 30 м; открита е в далечната 1946 година. Известна е с огромните си колонии от прилепи (най-голямата популация в Североизточна България) и богатството на вторични пещерни образувания. Дервентската пещера, заедно с Марината дупка и Водната пещера, е сред трите най-интересни хоризонтални пещери в Търговищко. Най-удобен изходен пункт за посещение на пещерата, е село Пролаз, което е разположено в началото на Дервентския боаз на пътя Омуртаг – Търговище. Пещерата е обявена за природна забележителност. Входният отвес на пещерата (-8 м) е оборудван с непрекъсната желязна стълба. От дъното му вдясно започва 80 – 100 м сравнително тясна галерия с малки уширения, която извежда в Голямата зала. Подът на залата е покрит с купчини прилепно гуано от обитаващата я голяма колония прилепи, въздухът е с наситена миризма. Пещерата е местообитание на особен вид малък бръмбър, родственик на вида светломразец. Вляво има неголям лабиринт с няколко по-малки зали, също с много прилепи. Вдясно от Голямата зала по широка галерия се стига до втори отвес, който се състои от два прага по 3,5 м, разделени от 5 м наклонена площадка. Има невисока концентрация на CO2. Пещерата е една от малкото в този край, известна както с големината си, така и с богатството на ексцентричните образувания на хелектитите и дендритите, змиевидните извивки на преградите на синтровите езерца с пещерни бисери в тях и масивните сталагмити, осеяни с червеникавокафяви до розови и млечнобели кристали.

Бета - лактамни антибиотици    Линкозамиди    Синергистини    Принципи на приложение на антибиотичната терапия

Белият кон е интересен природен феномен на 5 км южно от Търговище по главния път Варна-София, в живописната местност Боаза, Преславска планина, нapичaнa в минaлoтo Дepвeнт Бaл?aн. Това е скално образувание – голина, което изобразява бяла фигура с форма на кон, изсечена върху един от хълмовете над река Врана; върху източния склон на високия 541 м връх Острец. Фигурата наподобява кон и затова хората я нарекли “Белият кон”. Виcoчинaтa, нa ?oятo e изпpaвил cнaгa Бeлият ?oн, нocи нa тoпoгpaфc?итe ?apти c?poмнoтo имe Ocтpeц или Cивpиджa бaиp, ?oeтo съответства нa нeгoвия гeoгpaфc?и вид - Ocтъp вpъx. Cъщoтo важи и зa cъceдния дo Koня c?aлeн pъб, с имeтo Koaн ?aяpъ или ?чeлeн ?aмъ?. Близ?итe Дядoвълюви ?oшapи нocят имeтo нa cвoя coбcтвeни?. Зaщo тогава имeтo нa Бeлия ?oн или caмo Koня, липcвa нa cтapитe ?apти и в eмлячнитe peгиcтpи? Oтгoвopът e - зaщoтo тoвa изoбpaжeниe го е нямало пpeд oчитe нa мecтнoтo нaceлeниe пpeди малко повече от 100 г. Фигурата на Белия кон се появила пред погледа на хората, благодарение на най-великия творец – Природата. Точната му рождена дата е 6 юли 1914 г. На този ден в Търговище се излива пороен дъжд, предизвикал най-голямото наводнение в историята на града. Придошлите води на разбушувалата се река Врана отнасят 286 къщи, 57 дюкяна и отнемат много човешки живота. Тогава се оформя и природният феномен „Конят”. Очевидец на драматичната случка, е роденият на 1 септември 1867 г. дядо Слави Вълчев Папазов, чиито кошари са се намирали точно под Белия кон. Дядо Слави се спасил от стихията, като се приютил с част от овцете си, в съседните Тачови кошари, които били на високото. След оттеглянето на водите, дядо Слави се върнал на мястото на своите кошари и изумен видял резултата от стихията. Буйната дъждовна вода активирала свлачище, което изкоренило растителността. Планинският склон се оголил. Свлеклите се камъни, пръст и дървета затрупали намиращата се наблизо свещена пещера Анна маара (Майчина пещера), в която неолитното население принасяло дарове. На отвесния склон останала само бяла глинеста пръст, върху която и до днес не никне нищо. Спомените на дядо Слави преразказал неговият внук Спас Папазов. Същата история разказват и наследниците на дядо Гатю Сивриев, който пък имал воденица на южния склон на същия баир; на гърба на Белия кон, както и наследниците на Спас Узунов, който пък имал пчелин в района.

Паркът “Борово око” е в югозападната част на Търговище. Наблизо са градският стадион “Димитър Бурков“ и Художествената галерия “Никола Маринов“, в която всяка година се провежда пролетният панаир “Изложение Търговище”. Преди много години, през 1932 г. боровата гора южно от града (в местността „Боровец“) е обявена за градски парк. През далечната 1935 година, общинските власти решават да закрият двете тухларници на запад от парка, където почти век се правят керемиди и тухли от глинестата пръст на Белия баир. През първата половина на 40-те години на ХХ век този изкоп се ползвал за стрелбище от местния гарнизон, а през втората половина, чрез канал го свързвали с река Врана и го превърнали в рибарник. През 1956-та година властите решили до брега на рибарника да се построи ресторант-казино с името “Борово око”, а на запад от него – игрище за спорт, фонтани и детски площадки. Проектът е осъществен за сметка на доброволния труд на търговищенци. В края на 60-те години се стартирало скулптурно пластично оформление на градските паркове, в т.ч. и на езерото “Борово око”. Парк “Борово око” се превърнал в една от най-привлекателните зони за почивка в Търговище, с алеи, детски площадки и заведения. Безспорно най-романтичното място в него, е езерото. То помни плаващи лебеди, водни колела, лодки с гребла, а през люти зими често се превръща в ледена пързалка. В езерото днес има красиви водни лилии, водни костенурки и едри риби. През 2009 г. около езерото са премахнати старите дървета и храсти и са засадени нови дръвчета. Зоната до водопада е почистена и обновена. До мостчето на езерото са засадени водни лилии. Пейките в парка са боядисани; ученици от ІІ СОУ засаждат пролетни цветя, като част от своя училищна еко-инициатива. По-късно е асфалтирана централната алея. В центъра й се изграждат и три нови градински пространства, където се монтират малка сцена и седящи места, подходящи за деца от 3 до 6 години. Засадени са 50 нови върби. Ремонтирани са стълбите около алеите в парка.

Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    Устройство на лимфен възел    Групи лимфни възли

Някои го наричат Крепченски, други - Крепчански скален манастир. Крепчанският скален манастир е старобългарска светиня в пещера. В манастира е открит най-ранният надпис на кирилица по нашите земи. Манастирът не е действащ, но мястото е запечатало следите от времето, когато активно е било използвано от монасите. Крепчанският скален манастир е открит и описан за първи път от Карел Шкорпил (чешко-български археолог и музеен деец, академик на БАН (1918), създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на останките от първата българска столица Плиска. Почетен консул на Чехословакия.). През 1910 г. Шкорпил открива там интересен скален надпис на кирилица и го документира. Този надпис на модерен български (в превод на проф. Казимир Попконстантинов) гласи: "В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива праведният отец Антони.†. А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин." През 70-те години на 20-ти век, обектът се проучва от професора от Великотърновския университет Казимир Попконстантинов. Там той открива и друг интересен надпис и го разчита като: "В 6430/ 921 година през месец октомври в ?-десети ден почина Божият раб Антон." Тази датировка служи като указание и основание да се определи активният период на съществуване на манастира – началото на 10-ти век, по време на царуването на Симеон Велики. Тези два надписа се приемат за най-ранните записи на кирилица по нашите земи до момента. Манастирът бил разположен на три скални тераси и е включвал монашески килии, църква и църква-гробница. При проучванията, по стените на помещенията, са открити множество скални знаци – споменатите по-горе надписи на кирилица, староеврейски букви, рунически знаци и рисунки. На средната тераса пред църквата на Крепчанския манастир може да се види на място църквата му. Ако от шосето пред манастира туристът погледне към скалите, в които е оформен, ще открои ясно и трите тераси, макар и да не са широко достъпни. Към манастира мястото е облагородено и приспособено за туристи – изградена е къса пътека със стълби до скалите горе. Преди началото на пътеката на шосето има информационна табела с кратка информация относно обекта и облагородяването му. Църквата, посветена на „Всички български светии“, е вандализирана с множество грапавини, дупки и надписи с имена на съвременници, които за жалост, са унищожили голяма част от богатството на манастира. Все пак, могат да се различат останки от стенописи и от цветни фризове по ъглите. Мястото наоколо е много красиво – манастирът е в дефилето на река Баш пунар, приток на Черни Лом. Крепчанският скален манастир е в скалите над шосето на около 2 километра югозападно от село Крепча в посока съседното село Голямо Градище. В района има обозначително табло и малка отбивка за паркинг от лявата страна на пътя. Самото село Крепча е на около 19 километра северно от град Попово.

Лимфен възел    Лимфна система    Строеж на лимфен възел    Карцином на кожата

На фона на дивната зеленина в Търговищкия пролом, малката пещера Светлата дупка се откроява по такъв начин, че едва ли има човек, който, преминавайки през живописния проход „Боаза“, да не се е заглеждал по загадъчния скален отвор, оформен високо в скалите. Екстремната позиция, в която се намира тя, създава очаквания и представи за нейната недостъпност. Край Търговище има няколко пещери и Светлата дупка е една от тях, която съчетава достъпност и прекрасни гледки към Боаза и хълмовете, на които е разположена крепостта Мисионис (Крумово кале). Светлата дупка е известна сред мнозина и с името Марината дупка, ала всъщност, второто наименование се отнася за друга тунелна галерия дълбоко в същия скален масив. Именно от нейните подземни недра извира един от притоците на река Врана, и неговото обаятелно природно творение – водопад Боаза. Входът на проходната пещера представлява почти правилен цилиндричен отвор в скалния рид, с дължина около 6-7 м. Скалните пластове тук, на това място, са почти вертикални. Най-вероятно, мястото е остатък от понор, след което пластът е застинал вертикално. Понорите са дълбоки, почти отвесни шахти или комини, които са се образували в карстовите местности, обикновено по дъната на въртопите и са свързкани с отделни, добре очертани пукнатини (диаклази). Обикновено в тях биват поглъщани постоянно течащи реки, потоци, или временно събиращи се, при интензивни валежи или снеготопене надземни води. Диаметърът на един понор може да достигне 1 – 2 м, а дълбочините – от 3 до 186 м. Сухите понори са известни на науката още с името карстови фунии (карстови кладенци), но също и като пропастни ями. Може да се счита, че Светлата дупка е къса пещера с два входа. Най-лесният начин да се стигне до това място е с кола от Търговище в посока София и малко след навлизане в Боаза, трябва да се отбие в дясно по пътя към каменната кариера. Пътят се вие нагоре, като минава през кариерата, където се завива вляво и след около 500 метра се излиза на относително равно място. Там има изградени маси и пейки и от импровизирания заслон се тръгва на юг към склона, откъдето се вижда пътеката, виеща се надолу. По нея се стига точно до пещерата. Координатите на мястото са: 43°11’59.6"N 26°29’38.2"E. Достъпът до пещерата не е препоръчителен след обилен валеж; в района се срещат и много безстопанствени кучета; местообитание е и на змии, включително отровни; не са налични никакви предпазни съоръжения. Заклетият турист трябва да е добре екипиран и внимателен, защото от входа на пещерата надолу са няколкостотин отвесни метра.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим