Катедрален храм Свети Димитър - Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Организъм    Варна    Велико Търново    информация за Видин

В страницата, предхождаща сегашната, разгледахме Дунавски забележителности, достъпни за трип с велосипед. Тук, в тази страница, ще ви разкажем за задължителните по канон атрибути на един православен храм и какви са разликите между православните храмове у нас и в други православни страни. Какви са разликите и между иначе християнските православие, католицизъм, протестантизъм. Останете с нас, за да научите в приятна и лека форма, малкоизвестни факти за православието по света. Църковните канони са изключително важен източник на християнските вяра и учение. думата „канон” (от гръцки) означава „правило, норма или мярка“ за разсъждаване. Каноните са своеобразни образци и принципи на християнското учение и практика и затова трябва да се има предвид каноничната основа на живота на Църквата. От голямо значение са апостолските правила, правилата на Вселенските събори, правилата на десетте поместни събора и правилата на тринадесетимата свети отци. Към тези правила се добавят и допълнителни правила, т. е. каноничните писания на свети Йоан Постник, свети Никифор Изповедник, свети Николай Граматик, свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Атанасий Велики. Споменатите правила съставят църковния закон, който е задължителен за всички членове на Църквата.  В каноничното право на българската православна Църква особено място заема законоправилото (Номоканона) на свети Сава Сръбски. На основата на този Номоканон векове наред се е изграждал и подреждал правният живот на сърбите. Когато подчертава личната отговорност пред Номоканона (законоправилото), свети Сава казва: „…Всеки учител, искам да кажа епископ или презвитер или друг, който има учителско служение, ако не познава добре тези книги — не познава и самия себе си кой е, а като вниква в дълбочината на тези боговдъхновени книги, ще види като в огледало и себе си какъв е, и какъв трябва да бъде, и другите ще познае и научи”. Светите канони заедно с догматическите решения са изработени в Църквата с цел запазване на истинската вяра. Някои съвременни изследователи застъпват мнението, че Номоканонът е пренесен в Сърбия от търновската Кормчия книга. Догматически и нравствени канони. Каноните могат да имат догматически и нравствен характер. Догматическите канони, или каноните на вярата, излагат учението на Православната Църква и се отнасят до определени членове от Символа на вярата (например, говорят за Света Троица, за Личността на Господ Христос, за отношението на Личността на Логоса и двете природи и др.). Догматическите канони са най-важните и никога не подлежат на промяна. Каноните с етичен характер регулират нравствените въпроси и устройството на църковния живот. Между тях има такива, които не могат да се променят, като правилото, с което се забранява заплащането на Причастието от страна на вярващите, но и такива, които са се променяли през историята, например правилото, че епископът трябва да бъде неженен, макар преди това да е можело епископите да бъдат и женени. Общият белег на всички канони, било с догматически, или с нравствен характер е, че те намират своето значение и потвърждение в светата Евхаристия като централно тайнство в живота на Църквата. Всяко нарушаване на каноните от страна на свещениците и миряните е водело след себе си забраната върху правото на участие в Евхаристията. Най-тежката форма на наказание за този, който престъпи каноните на Църквата, е отлъчването от свето Причастие — било временно, или постоянно.

Пазар капия    Стамбол капия    Художествена галерия - Видин

В православния храм всеки елемент има своя дълбок богословски смисъл и следва утвърдения църковен канон. Ето кои са основните задължителни атрибути на един православен храм: Алтарна част (Светият олтар). Престол (свети Трапеза). Централният елемент в олтара, където се извършва светата Евхаристия. Той е покрит с два покрова – индития и горния покров (илитон). Горна част (Гроб Господен). Тук обикновено се пазят светини, като например светото причастие. Седалище (горният свещен Стол): за понтери от свети особи. Православният храм е сграда за обществено богослужение. Наричаме храма и църква, което ще рече събрание. бог, наистина, е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5,11; ЗЦар. 8:29; 2Пар. 5:13; 7:1). Tакива места са храмовете. Затова е прието да се вярва, че храмът е дом Божий (ЗЦар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13) и  Божие обиталище (ЗЦар. 8:30). Храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е устроен така, че да напомня за бога и да преизвиква у нас молитвено разположение. Всеки храм се посвещава на някой Господски или богородичен празник или на някой Божи угодник. Празникът, на който е посветен храмът, наричаме  "храмов празник". За този ден храмът основно се почиства и украсява. В навечерието на храмовия празник се отслужва Велика вечерня с петoхлебие или бдение, а на другия ден - Света литургия с участието на повече свещенослужители. След отпуста на литургията се извършва водосвет и специална лития с поменаване имената на живи и покойни ктитори и приложници на храма. Храмовете се строят в най-различна форма. Като кораб (базилика) - символ на ковчега, в който се спасил от потопа Ной и неговите близки, а днес в новия ковчег - храма, се спасяват вярващите в бурното житейско море. С кръстовидна форма - символ на Христовия кръст. С кръгла форма (ротонда) - символ на Божието съвършенство и безкрайност. Както кръгът няма нито начало, нито край, тъй и бог е безначален и безконечен. Върху самия храм или близо до него се издига висока кула с камбани и клепала. Камбанният звън възвестява началото на отделните богослужения и на по-важните им моменти, както и някои радостни или тъжни случаи от живота на църквата и на нейните членове - при тържествени молебени (бързо и радостно), на погребения (бавно и тъжно) и пр.

Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север

Архитектурно храмовете са строени различно. Може да се разграничат следните стилове: Базиличен стил. Той е най-стар и представлява четвъртитата продълговата църква с равен или засводен таван. Ако църквата е трикорабна, двата странични кораба са отделени от централния с колони или зидани стълпове. Романски стил. Византийски стил - с правилни кръгли сводове. Ранно и късно готически стил - със стреловидно заострени кули и сводове. Ренесансов стил - с предпочитание на древногръцките класически форми. Бароков стил - с отрупани орнаменти от гирлянди, плодове и човешки фигури. Стил рококо (опростен барок) - с преобладаване на мидената черупка като декоративен орнамент. Старобългарски стил - опростена базилична форма с тесни прозорци и барабановиден купол. Руски стил - с високоцилиндрични куполи с луковиден покрив и осмоконечен кръст над него. Вътрешно устройство на храма. Сегашните наши православни храмове се състоят от три главни части: притвор, средна част (кораб) и свети олтар.  Постройката и разделението им е по образец на старозаветната скиния и на Иерусалимския храм, който имал открит двор, светилище и Святая Светих. Православните храмове са обърнати към изток, откъдето идва светлината - Христос, нашият духовен изток (Лука 1:78), Слънце на правдата. Притвор (артика, нартика, паперт, narthex). Притвор се нарича  входното помещение в християнския храм, разположено обикновено в западната му страна. В раннохристиянския и средновековния храм, притворът е бил предназначен за т.н. оглашени – желаещите да приемат християнството, които се оттегляли в притвора след приключването на първата част на света Литургия. В енорийските храмове притворът се използва за продажба на свещи, за извършване на оглашението при свето Кръщение, и на обручението при тайнството брак. Там има аналои с икони; пангар за продажба на свещи, свещници, на които вярващите поставят запалените от тях свещи; кутии за волни пожертвования и пр. В по-късно време в нартексите на манастирите се извършват последованията на полунощницата, часовете и повечерията. Някои храмове имат два нартекса - вътрешен и външен (екзонартекс). Във външния нартекс се извършва през време на празничните вечерни литията, за което той наричаме  още лития.

Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години    Автофериботен терминал    Хотел Ровно

Някога императорът събличал горната си царска дреха и я полагал върху маса, която стояла в нартекса, за да присъства на богослужението като обикновен мирянин. Той минавал през средната порта, която свързвала нартекса със средната част на храма. Затова тази порта се наричала царска. Тя и двете странични порти, които се от две колони наричаме  тривилон. С притвора са свързани атриумът, баптистерият и други помощни помещения. В западната част на древнохристиянските базилики се намирал атриумът. В него имало чешми, на които влизащите в храма си измивали ръцете и нозете по практични и символични съображения. Атриумът постепенно изчезнал, но чешмите пред храмовете на манастирите останали. Някога в атриума се намирал и баптистерият. Той бил кръгло или многоъгълно помещение, разделено на две части: предверие, в което се извършвали предкръщелните обреди, и вътрешна стая, в която се намирал басейнът за кръщенията. (По времето на гоненията на християните кръщенията се извършвали в природни водоеми, реки и ручеи. От времето на свети Константин Велики кръщението започнало да се извършва в баптистериите. След време Църквата започнала да кръщава все повече новородени деца и това довело до постепенното изчезване на баптистериите и заменянето им с кръщелни купели). Около двора на атриума се намирали стаи, в които се помещавали касата на храма, училището, библиотеката, дякониконът и други помощни помещения. Когато след XIX век на Изток били въведени камбаните, в някой ъгъл на притвора или до него били изградени камбанарии. Над притвора се намира т. нар. женско отделение, в което  някога са стояли жените. Нарича се още горница, защото е в горната част на храма, както и катехумена, защото в древността там са стояли оглашените жени. Някои от съвременните храмове нямат женски отделения; в тях жените заемат лявата страна на храма. В нашите храмове частта над входа над средната част се заема от певците хористи. Основното помещение на храма е разположено между притвора и свети олтар в посока запад-изток. То е предназначено за верните, които се събират за обща, съборна молитва. Средната част на кораба, т.е. пространството между левия и десния кораб, наричаме нефа. Тя е обикновено с правоъгълна форма и е разделена чрез колонади на три или повече кораба. Нефата е покрита от един, три или пет купола. В нея се намират иконостасът  - преграда, отделяща нефата от олтара; амвонът - издигнато място, от където се чете свети Евангелие и се произнася проповедта,  разположен днес в лявата част на централната нефа; владишкият трон - разположен в дясната страна на централната нефа; солеят - издигнатото пространство непосредствено пред иконостаса, което в някои храмове днес е заградено с перила и на което се намират владишкият трон и певниците; певниците (клиросите) - разположени на двата края на солея, където се разполага хорът (разделен на две при антифонното пеене); троновете на миряните. Иконостас. Първоначално между светия олтар и средната част на храма не е имало никаква преграда. После се явила ниска каменна преграда, а впоследствие започнали да издигат колони (стълпове), на които лежал архитрав (съединителна горна греда). Между отделните колони имало мраморни или дървени парапети, високи около метър, a в отделни моменти от свети литургия празните пространства били закривани със завеси. Този древен иконостас наричали темплон, дрифакта или дрифракта, т.е. перила, парапет, балюстрада. След победата на иконопочитанието, по колоните и между колоните на темплона започнали да закачат  свещени образи (икони), обърнати с лице към богомолците. Постепенно били внесени нови пояси, докато иконостасът достигнал тавана на храма и закрил свети олтар от погледа на миряните. Най-високи иконостаси са създадени в храмовете на руските църкви, където свети двери закриват изцяло светия олтар.

Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател    Видинска епархия - история и интересни факти

Съвременният иконостас има три врати. Централно разположената, двукрилна врата, която наричаме царски двери или свети двери  (гърците я наричат красни двери). На нея е изобразена сцената на Благовещението, често с четиримата евангелисти, а понякога и с пророци. Тя е символ на това, че бог слезе от небето на земята (тук символизирано от олтара и нефата) чрез Благовещението, възвестено от пророците и евангелистите. Южните и северните врати на иконостаса са от по едно крило. На тях обикновено се изобразяват архангелите Михаил и Гавриил, както и свети архидякон Стефан. Те символизират вратите на рая, пазени от ангели след грехопадението на Адама. В някои по-малки храмове  има само една странична врата; нерядко входът е закрит и само със завеса. Светите двери се отварят, когато клирът извършва своите входове и изходи. През тях минават само лица, приели трите степени на свещенството, облечени в одежди. През южната врата могат да минават свещенослужители и църковнослужители, без да са облечени в одежди. През време на Светлата седмица трите врати на иконостаса се оставят отворени, в символ на това, че Христос чрез Своята смърт и Своето възкресение ни откри вратите на небето (тук символизирано от олтара). В по-малките църкви иконостасът съдържа само един ред от икони ("царски икони"), подредени обикновено така: отдясно на светите двери са иконите на Иисуса Христа, Който е крайъгълен камък на църквата (Еф. 2:20-22). До нея са разположени образите на свети Иоан Предтеча и на свети архидякон Стефан (на южната врата); отляво на царските двери - на свети богородица. Така тя се явава от дясно на образа на Спасителя, както е видял свети богородица псалмопевецът (Пс. 44:10). До нея са разположени образите на храмовия светия (или на събитието, на което е посветен храмът) и на свети архангел Михаил (на северната врата). Иконите са разположени в няколко реда (пояса). Най-долният ред представя историята на грехопадението или събития от Стария Завет. В много храмове този пояс липсва. На втория ред са големите или т.нар. "царски" икони (описан по-горе). Третият ред икони са на дванадесетте велики Господски и богородични празници. На четвъртия ред са изобразени свети апостоли, а сред тях - композицията "Дейсис". Тя изобразява Христа, като велик Архиерей, а от двете Му страни - света богородица и свети Йоан Кръстител, които ходатайстват пред Христа за света. В петия пояс се поставени образите на старозаветните пророци, а сред тях и композицията "Божията Майка с Младенеца", предмет на пророческите чаяния. На шестия ред (ако има такъв) са разположени образите на свети мъченици, светители и преподобни. Над царските двери стои картина, изобразяваща Тайната вечеря, а над нея - Разпятието Христово, като победен знак на човешкото спасение. Над Разпятието виси нарочно кандило. Владишкият трон. Владишкият трон се намира в дясната страна на централната нефа. Там стои архиереят през време на последованията от денонощния кръг, облечен в мантия. В древността архиереят е имал един трон. Той е т.нар. сега епископски трон или горен престол, в абсидата на светия олтар. Когато иконостасът закрил олтара от погледите на миряните, в храма се появил долен престол, поставен първоначално в лявата част на солея. Левият певец държал лампадата на патриарха и затова бил наречен лампадарий. Срещу него се намирал тронът на върховния владетел (император, деспот). След падането на Цариград под османска власт патриархът, като етнарх, получил названието деспот, владика. Затова този трон се нарича владишки трон. Обикновено на владишкия трон се изобразява Господ Исус Христос, за да напомня на архиерея, че само той е Господ и Владика и че архиереят е отговорен пред него.

www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация    история на Видин

Амвон. Амвонът (от гр. възкачвам се) е издигнато място, от където се чете свето Евангелие и се произнася проповедта. Древният амвон се е различавал от съвременния по местоположение, форма и употреба. Намирал се обикновено в средата на централния кораб. Той бил нисък, имал правоъгълна или осмоъгълна форма и някъде бил покрит с киворий. Той имал две стълбища - едно към изхода и второто към олтара. От амвона се четели библейски четива и постановления на императорите, а певците пеели църковни песнопения. От времето на свети Йоан Златоуст и Блажени Августин от амвона почнали да четат светото Евангелие и да произнасят проповедта. По-късно, вероятно за да се освободи средната част за народа, амвонът бил преместен в лявата част на централната нефа. В храмовете на Александрийската църква амвонът се намира в горната част на иконостаса. До него се отива по стълбище, изградено откъм олтарната част на иконостаса. Свети олтар. Светият олтар е разположен зад иконостаса, в източната част на храма. Той е най-светата част на храма, в която духовенството извършва свещенодействия, затова в него е позволено да влизат само свещенослужители и техни помощници. В средата на олтара се намира светият престол. Светият престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречен срачица (риза) и индития - горна покривка от по-дебел цветен плат. Върху престола се поставят: светиантиминс - четвъртит плат 50 х 60 см, върху който е изобразено погребението Христово и в който е вложена частица от мъченически светимощи: напрестолно свето Евангелие, напрестолен кръст, дарохранителница и два свещника. Зад светия престол се поставят седмосвещник и разпятие. От северната страна на светия престол, в източната олтарна стена, се намира проскомидията. Проскомидията ( или протесисът) представлява ниша (пезул), прилична на малка пещерка. Тя изобразява пещерата, в която се родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на светата литургия. Тук се пазят свети богослужебни съсъди и утвари: свети потир (чаша), дискосът (плосък, кръгъл съд, диск), звездицата, копието, лъжичката, тeплотата (металическа чашка за топла вода), покровците (кръстовидни платнени покривки), въздухът (четвъртита платнена покривка 70 х 70 см), гъбата и др. Ще продължим разказа си и в следващата страница. Затова, последвайте ни и в нея и ще научите още от малко известните свидетелства и факти, свързани с религиите, храмовете, и религиозните ритуали и обичаи.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.