Крепост в горещ летен ден

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Цена на зъбен имплант    Синуслифт    Александър Невски    Арбанаси

Камък, тухли и хоросан под палещите слънчеви лъчи

Добре, че мястото е богато на топли минерални извори и басейни

Крепостта Баба Вида    Батак    Информация за Башлийски езера    Маршът на Бдинци

Крепостни руини

Руини, руини, но помнят десетки човешки поколения

Бдинският пехотен полк    Белоградчик    Връх Безбог    Черно море

Проход с арка

Когато камъкът не достига, почва печене на тухли от глина

Зидарията е един от най-старите строителни методи за изграждане на сгради, използван от човека отпреди хиляди години и един от най-прилаганите и в днешно време. богатото наследство на исторически зидани сгради навсякъде по света свидетелства за устойчивостта на зидарията като строителен материал. Зиданите сгради изглеждат стабилни и внушават чувство за сигурност, оставят трайно впечатление за здравина и качество. Зидани са тези конструкции, които са изградени от отделни елементи - блокчета, свързани помежду си с някакъв разтвор, най-често варов. Най-използваните материали за зидария са тухла, камък, мрамор, гранит, варовик, бетонни блокчета и др. От вида на използвания материал, качеството на мазилката и начина на полагане зависи качеството на тези конструкции. Има няколко различни техники за суха каменна зидария. При правилно използване на камъка, той се слива с околната среда, сякаш винаги е бил там. Суха каменна зидария при равнинни терени; суха каменна зидария при пресечени терени и суха каменна зидария за укрепване на земна маса; свободно стоящи каменни зидове и подпорни стени от камък. Камъкът като естествен материал има присъща променливост в цвета, текстурата и размера. Свободно подреденият камък позволява леко разширяване и свиване на каменния зид, така той стои гъвкав и устойчив на евентуално разместване на почвата. Сухата каменна зидария не подлежи на изместване и напукване по време на цикли на замръзване и размразяване на водата. Камъкът, използван в сухата каменна зидария, може да се използва отново и отново през вековете. Водата може да преминава свободно през фугите между камъните на зида и така облекчава налягането върху него. Това намалява необходимостта от допълнителни дренажни системи. Камъкът служи като естествен дренаж. Зидарията от камък е природосъобразна. Каменните зидове и стени са изградени само от естествен камък, важно местообитание за лишеи, мъхове, папрати, скални цветя и други видове. При нужда от ремонт, могат да бъдат коригирани само участъци от цялата стена, което не е възможно при другите методи на изграждане. Техниката на зидане с камък без спойващ материал е призната от UNESCO за нематериално културно наследство на човечеството.

Бъндеришки езера    Бургас    Снимки от Бургас    Градове в България

Зид да ти види окото

Е, има и тухлена възстановка с малко циментец отгоре

Крепости като "Баба Вида" и "Калето" край Видин са впечатляващи с мащаба и здравината си. Крепостта "Баба Вида" и крепостта "Калето" са били съградени от камък. Много камък. Както знаем, дунавският бряг е песъчлив и глинест. Откъде е вземан материал за тези каменни крепости? Кой е източникът на строителния материал в регион, доминиран от песъчливи и глинести почви? В района около Видин е имало по-малки находища на варовик, които са служили като основен източник за строителен камък. Тези кариери често се намирали в хълмисти терени, малко по-навътре от самия бряг на Дунав. Варовикът е бил предпочитан заради своята относителна мекота при обработка и добрата му устойчивост, след като бъде изложен на въздух. Камъкът често е транспортиран по Дунав от кариери, разположени по-нагоре по течението на реката, където е имало по-големи и качествени находища. Реката е служила като евтин и ефективен транспортен коридор, позволяващ доставка на големи количества камък с помощта на лодки и салове. При изграждането на крепостите често са използвани камъни от по-стари сгради или крепости, останали от римския период или дори от по-ранни селища в региона. Римляните, които са имали силно присъствие по Дунав, са оставили след себе си големи количества строителен материал. Въпреки че брегът е песъчлив и глинест, в самата река и в по-дълбоките пластове на брега, се намират речни камъни и чакъл, които също са използвани като допълнителен строителен материал. Те често са служили за основи или подсилване на конструкции. Макар и по-рядко, камък е можел да бъде докарван от находища в по-високите части на Западния Балкан (Стара планина). Това е било логистично по-сложно, но при нужда от особено здрав материал не е изключено. Работата по тези крепости е била дългогодишен процес, изискващ значителен човешки труд. Камъкът е добиван, обработван на място или на строителната площадка и внимателно подреждан. Майсторите са разчитали на традиционни техники, използвайки дървени рамки, въжета и лостове за пренасяне на тежките блокове. Използването на различни източници за материал е свидетелство за организираност и уменията на строителите в Средновековието, които са съчетавали местни ресурси с умението да интегрират в строежите си внесени или рециклирани материали.

Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма    Кръстатата казарма    Язовирите в България

В древното каменно строителство – при жилища, крепости и замъци – най-разпространени са били сводовете с овална форма. Съществували са и конструкции с прави ъгли, но за тях е било необходимо да се използват масивни каменни блокове, положени хоризонтално над отвора. Това е изисквало значителни ресурси и технически умения, затова такива решения били по-редки. Предпочитанието към овалните сводове се обяснява с няколко причини. От една страна, заради разпределението на натоварването. Полукръглите, заострените или параболичните сводове прехвърлят напрежението към страничните стени, без да е нужно използването на тежки хоризонтални елементи. Друг фактор били материалите и тяхната достъпност. Докато големите монолитни блокове трудно се добиват и пренасят, сводовете могат да се изградят от по-дребни камъни или тухли, свързани с хоросан. Ползваласе по-лесна технология. Дървените кофражи позволявали сводът да се оформи сравнително точно и сигурно по време на строежа. Когато е било наложително да се направят отвори с правоъгълна форма – за врати, прозорци или проходи – често се използвал линтел (камък или дървена греда), поставен хоризонтално над отвора. Основният проблем е, че с времето този елемент може да се пропука или огъне. В други случаи камъните са подреждани стъпаловидно (конзолно подреждане, corbeling), докато се срещнат в средата, което оформя примитивен вид свод. Дори при правоъгълни конструкции често се вграждала арка, за да се облекчи натискът върху носещия елемент. Затова овалните сводове остават по-практично и по-надеждно решение – те съчетават конструктивна ефективност и възможност да се изградят от по-достъпни материали. Хоризонталните завършеци изисквали по-специализирани техники и огромни блокове, което ги правело далеч по-рядко срещани в мащабното строителство. Мостовете със сводеста конструкция имат дълга история. Първите се появяват още в Месопотамия и Египет, но именно римляните ги усъвършенстват, като въвеждат бетон и добре обработени камъни. Благодарение на това техните мостове са стабилни и част от тях са запазени до днес. През Средновековието строителството на сводести мостове продължава и в Европа, и в Азия – византийците, арабите и по-късно османците добавят свои техники. В България по време на Възраждането майсторите възприемат традициите на римското и османското строителство, създавайки мостове с висока художествена и инженерна стойност. Техни основни особености са: сводът е носещият елемент. Той разпределя тежестта равномерно към опорите. В най-високата точка напрежението е най-малко, затова тази зона често е по-тънка. Имат по-голяма издръжливост. Благодарение на разпределението на силите и здравината на материалите, такива мостове могат да съществуват столетия. Най-често ползваните материали, обикновено са камък, свързан с хоросан; по-късни примери включват и тухли. В планински и речни райони, сводестите мостове не само изпълняват практическа функция, но и естетически хармонират с пейзажа, превръщайки се в живописни забележителности. В България такива примери са Дяволският мост (край Ардино) – издигнат в началото на XVI век от османски майстори върху основите на по-стар римски мост. Отличава се с високата си централна арка и загадъчната си атмосфера; Кадин мост (Невестино) – XV век, построен по заповед на Исак паша. С него е свързана легенда за саможертвата на млада булка; Мостът на Кольо Фичето в Бяла – изграден между 1865–1867 г. Майсторът съчетава практичност и художествена украса, създавайки един от шедьоврите на възрожденската архитектура. Такъв е и Лисицкият мост в Родопите – част от стар търговски път, свидетелство за значението на региона като кръстопът. Също и Богословският мост (Кюстендилско) – друг красив пример за традиционното българско каменоделство. Каменните сводести мостове са едновременно инженерни достижения и културно наследство. Те носят белезите на епохите, през които са преминали, и пазят спомена за уменията и естетиката на своите строители.

Информация за река Дунав    Гръцки огън    Хасково    Хисар

www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация    Лекцията на д-р Хоо    Протезиране с импланти

Сводестите преходи в домове и крепости крият едно неудобство - много трудно изпълними са дървени или метални врати, тъй като изработката на сводестата част е технологично сложна и не всеки майстор се справя добре. Изработката на врати за сводести преходи в домове и крепости, е предизвикателство поради специфичната им форма. Основните проблеми при такива врати включват трудното напасване на вратата към свода. Обикновените правоъгълни врати не могат да запълнят напълно сводестия отвор, а изработката на заоблен горен ръб изисква прецизна дърводелска или ковашка работа. Нуждата от подсилване. Дървените врати със заоблен връх често са по-слаби в тази част, защото влакната на дървото не следват естествената дъга. Металните врати също изискват сложна изработка и подсилване, за да не се деформират. Проблеми с окачването. Пантите трябва да бъдат закрепени стабилно в дебелите каменни стени, което усложнява монтажа и функционирането на вратата. Алтернативни решения. В историческите крепости често се използват две правоъгълни крила, като горната част на отвора остава незатворена или се покрива с декоративна решетка. Друг метод е използването на врати със сегментен свод, при които горната част е разделена на отделни дъговидни елементи. Въпреки тези трудности, някои средновековни майстори успяват да създадат добре функциониращи сводести врати. Най-често срещаните примери са в крепости, манастири и катедрали, където вратите са богато украсени с метални орнаменти и масивни железни подсилвания.

Дентална клиника в Пловдив    Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.eu    www.bg-dentist.net

Нека сега погледнем на зидовете от друг ъгъл. Кой вид зидове според материала, от който са изградени, е най-устойчив на земетресения? Устойчивостта на зидове при земетресения, всъщност зависи не само от материала, но и от структурата на сградата, техниките на изграждане и начина на свързване на елементите. Някои видове зидове се справят по-добре при сеизмични натоварвания. Какво показват анализите на най-устойчивите материали за зидове при земетресения? Армиран зид от тухли или бетонни блокове са много здрави и устойчиви. Тухлите или бетонните блокове се подсилват с арматура (стоманени пръти) или се комбинират с железобетонни пояси. Арматурата добавя гъвкавост и здравина, което намалява риска от разрушаване при вибрации. Бетонните блокове са по-устойчиви на натиск от традиционните тухли. Обаче, изисква се по-сложна техника на изграждане. Подходящи са за региони с висока сеизмична активност, където устойчивостта е приоритет.

Тухлите са по-лесни за моделиране и често се използват за създаване на сложни детайли – арки, корнизи и други декоративни елементи. В крепости, като тези от римския или византийския период, тухлите често се използват за украса на фасадите чрез редуване на тухлени и каменни слоеве. Естествено има и съществени икономически съображения. В райони, където тухлите са по-лесни за производство или локално по-достъпни, те често се използват за намаляване на разходите, докато камъкът се запазва за критични конструкции (основи, ъгли, крепостни кули). Изграждането на зид само от камък е по-бавно и изисква повече усилия, докато тухлите могат да ускорят строителния процес, пестейки труд и време. Нека приведем някои исторически примери, за да обосновем по-добре тази теза. В римската архитектура, римляните често използвали тухли в комбинация с камък. Тухлите били по-лесни за производство и транспортиране, а камъкът се използвал за ключови структури като основи, арки и колони.

Dental tourism    www.bg-tourinfo.com    Нашата рекламна програма    Байкушевата мура

Каменни строежи са извършвани в миналото и днес, не само заради крепостите. От дълбока древност хората се стремят да защитят личното си пространство от нежелано навлизане. Независимо дали идва от други хора, или от диви животни, независимо дали е доброжелателно или заплашително. Така още преди хилядолетия, се появяват оградите и зидовете, които използваме и днес. Но какви плюсове и минуси имат различните защитни решения – каменен зид, дървена ограда или жив плет? Къде са най-подходящи и къде не дават добър резултат? Всеки тип преграда, има свои преимущества и недостатъци в зависимост от предназначението, мястото и природните условия. Каменният зид се отличава с изключителна здравина и дълъг живот. Той устоява на тежки климатични фактори – силни ветрове, дъждове и снеговалежи. Осигурява висока степен на сигурност срещу проникване. Поддръжката му е минимална, не се налагат чести ремонти или замени. Освен това придава устойчив и традиционен облик, особено хармониращ със селска или историческа среда. Недостатъците му обаче също са съществени – изграждането изисква значителни средства, време и физически труд. Поради голямата си маса, не е приложим върху песъчливи или нестабилни почви и трудно следва неравен релеф. Най-удачен е в райони със суров климат или там, където е необходима надеждна защита. Такива са например къщи, градини или обекти с културна стойност. Въпреки това, не е практичен при ограничен бюджет, а в зони с повишена сеизмична активност съществува риск от напукване или разрушаване.

Информация за Башлийски езера    Връх Безбог    Планини в България    Подробна информация за Пирин планина

В строителството на крепости и в гражданското строителство, често срещаме зидове, в които заедно се използват каменни блокове и тухли. Това не е само въпрос на икономия, а решение, продиктувано от инженерни, практични и естетически съображения. Комбинирането на двата материала носи редица предимства. На първо място – здравина и устойчивост. Камъкът е изключително издръжлив при натиск и служи като стабилна основа за цялата конструкция. Тухлите, от своя страна, се вписват добре между масивните каменни блокове, запълват празнините и улесняват свързването на различни части от зида. Благодарение на по-малкото си тегло и по-голямата пластичност, те облекчават напрежението в конструкцията и позволяват по-добра адаптация към релефа. В райони, изложени на сеизмични въздействия, тухлите имат способността да „омекотяват“ връзките между камъните, намалявайки риска от пукнатини. Те притежават и по-добри топлоизолационни качества в сравнение с камъка, което допринася за по-стабилен вътрешен климат. Затова в крепостите тухлите често са използвани за вътрешни преградни стени, които не са пряко изложени на атмосферни условия. Не бива да се подценява и естетическата страна на смесената зидария. Контрастът между плътната, масивна визия на камъка и по-топлите цветове на тухлата придава декоративен ефект. С тухли по-лесно се оформят орнаменти и архитектурни детайли, които внасят разнообразие и художественост в изгледа на сградата.

Езера в Пирин    Град Пловдив    Рила    Вихрен – красавецът на Пирин

Ако се допитаме до Речника на българския език, "зид" означава изградена от тухли или от камък стена — на сграда или на ограда. Следователно, под зид не може да разбираме дървена ограда. Но може да наречем "зид" ограда от кирпичени тухли. Кирпичът представлява строителен материал, вид непечена тухла, която се прави от глина, пясък и вода. Добавя се армиращ органичен материал - най-често, слама и чоп (свинска четина, която, както и конопените или ленените отпадъци, изпълнява ролята на арматура в тухлата). Кирпичената тухла се оформя в блокчета, които се оставят на слънце, за да изсъхнат. Например, от кирпич са направени Зикуратите – едни от най-старите сгради на планетата, още около 4000 г. пр.н.е. Днес строителство с кирпич се практикува в някои райони на Северна Африка, Южна Америка, Близкия изток, централна и югоизточна Европа, включително и у нас, в България. Голямата джамия в Джене е най-голямата сграда от кирпич в света. В региони като Мароко или Иран, кирпичът е основен материал за къщи и дворци. Стени и мазилки от кирпич не трябва да бъдат излагани на директен контакт с дъжд и сняг, които ги ерозират бързо и разрушават конструкцията. Кирпичът е естествен и екологичен материал, тъй като не съдържа вредни химикали и е напълно разградим. Производството му има по-малък въглероден отпечатък, особено ако се използва неизпечен кирпич. Кирпичът има отлични топлоизолационни свойства, които помагат да се поддържа вътрешният климат. През лятото помещенията остават прохладни. През зимата запазва топлината. Освен топлоизолация, кирпичът осигурява и шумоизолация. Лесен и достъпен за производство евтин материал. Особено в региони, където глината е в изобилие. Не изисква сложни технологии или оборудване за изграждане. Кирпичените тухли са по-леки от камъните, което прави зидарията по-бърза и лесна. Добре издържа на сухи условия. Осигурява отлична изолация от горещина. Освен основния недостатък на кирпича - неговата уязвимост към вода - той е по-малко устойчив на натиск и удари в сравнение с изпечените тухли, камъните или бетона. Това го прави неподходящ за многоетажни конструкции или за региони с високи сеизмични рискове. Сгради, зидани с камък, са характерни за планинските райони и край реки - заради наличието на достатъчно безплатен материал.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Eла    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи