Оръдие

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Топчето пукна, Европа стресна!... Един от най-разпознаваемите символи на Априлското въстание, е черешовото топче. Идеята за ползване на артилерия във въстанието, е приписана на Иван Кишелски. Той, в своето „Ръководство за успешен бой с турците”, посочва наличието на войски от трите рода (пехота, кавалерия и артилерия), като необходимо условие за успех. Поради невъзможността да се внесат истински оръдия, в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг, местни български майстори изработват общо около 40 дървени топа. За целта са подготвени дънери от черешово или друго твърдо дърво. Обковали ги с железни обръчи и издълбали цев, чийто калибър е 8 – 10 см. Ролята на гюлета играли най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни. При правилно изчисление на заряда, оръдията успяват да го изпратят на 400–500 метра. Често обаче топовете се пукали под налягането на барутните газове. С това, те ставали негодни за по-нататъшна стрелба. Разбира се, да сравняваме качествата на тази примитивна артилерия, с оръдията „Круп” на противника, е безпредметно. Но опитите за бойното й използване, говорят за високото ниво на военнотактическата мисъл и изобретателност сред въстаническите предводители. Психологическият ефект също бил налице – черешовите топчета вдъхвали у въстаниците кураж и вяра в собствените сили. За единствено автентично черешово топче, оцеляло от Априлското въстание, се смята топчето, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са изработени много реплики на дървени топове. С някои от тях са проведени и реални стрелкови изпитания. Възстановка, изработена за музейни цели, може да се види и в експозиция на Националния исторически музей.

Катедрален храм Свети Димитър    Снимки от Видин    Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша

Проблемът със закупуването на оръжие при подготовката на Априлското въстание бил много сериозен. Още на 15 юли 1872 г. в свое писмо, Левски настоявал частните комитети да побързат с въоръжаването. И тъй като парите не достигали, Апостолът заръчвал, че колкото по-много пушки се поръчат, толкова по-евтино ще им струват. „Една по една се купуват по девет лири турски, но ако се поръчат две хиляди, можат да ни паднат по шест, седем лири турски без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците празни”. Но както казал Огнянов, и топове ще трябват. „Единият им гърмеж действа страшно на неприятеля” – изтъкнал Вазовият герой и дава идея те да направят „от черешови дънери, извъртени хубаво и обвити здраво с обръчи. Такива топове е имало и в поляшките въстания” – уточнил той. За употребата им свидетелства и Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания”. Там той си спомня: „Аз не зная кому дойде най-напред в главата тая мисъл, но предполагам, че тя се въведе между нас по примера на кара Георгя във време на сръбското въстание”. Според други източници, идеята за създаването на черешови топчета, е заимствана от въстанието в Босна и Херцеговина, избухнало година по-рано. Там подобни дървени топове, са използвани масово. Но все пак бунтът, предвождан от Кара Георги в Сърбия, е разпален доста по рано – през 1804-1813 г. Георги Раковски също свидетелства, че още в началото на ХІХ в. имало „гърмила черешови, с железни скоби обковани“. Те били изработвани от череша, бук и бряст – здрави дървета с иначе мека сърцевина, която лесно може да се издълбае. Използвани били също и стволове на орех, круша и черница. Нашенци заложили на черешата, чиято дървесина наподобява по якост махагоновата. Пък и по нашите земи череши колкото искаш. Иначе световната летопис твърди, че първото огнестрелно оръжие било изработено от бамбук и се е появило в Китай някъде пред Х в. През Средновековието в Ирландия били майсторени топове от навита на няколко слоя кожа, като в Холандия във вътрешността й, била поставяна медна тръба за по-голяма издръжливост. За това как били изработвани черешовите топчета за нашата въстаническа артилерия, можем да почерпим подробни сведения отново от романа „Под игото”. В главата „Около един труп” (става дума за дървен труп на череша) патриархът на нашата литература описва сладкодумно:  „Калчо кацарят, качен на един куп дървета, въртеше огромен свърдел в издигнатия край на черешовия труп, подпрян здраво отдолу. Пот като град капеше от замореното лице на кацаря... Калчо, разчервенял, потен, продължаваше да върти с жилести ръце огромния свърдел. Той често вадеше оръдието си, за да изкара треските, поглеждаше в дупката и пак въртеше. Тя вече се извъртяваше до нужната точка, сиреч две педи до по-дебелия край на стъблото, който беше гъзерът на топа. Калчо изтръска хубаво треските из цевта, погледна вътре с едно око, духна в нея и погледна самодоволно гостите си. Те наставаха и надникнаха също в цевта. - Вътре ще влезе топузът на един голям кантар – забележи бай Мичо, – но ние ще го пълним с дребно джепане. Така повече поганци ще повали. Калчо се завзе да пробива азлъка на черешата, за да стане истински топ. Той го превъртя с едно твърде тънко свръдле в един огладен чеп, към гъзера. Той скоро свърши и тая работа, духна в дупчицата и из устата на топа изхвръкна стърготина. - Е, тя се вика, стана! Джаста-праста ще прави турчата - каза Калчо с тържествующ вид”. Така, за разлика от повечето други въстания по света, Априлското се характеризира с това, че родната артилерия е била създадена, както се казва: с „материали на клиента”. Изработката им е била проста работа и както се вижда, е можело да се извърши във всяка дърводелска, бъчварска или коларска работилница. За подсилване, топчетата отвън били стягани с метални обръчи. Идеята за това дава панагюрецът Стоил Финджеков, който бил живял в Цариград и там бил виждал истински оръдия. Той дори препоръчвал въжетата да се мажат с катран. В цевта пък били поставяни медни тръби от казани за ракия или котли за дестилация на розово масло. Това се налагало, тъй като някои от дървените топове се пукали поради акумулираното в тях при изстрел налягане на барутните газове. А и за да не се запали сухото дърво от барута. В интерес на истината, бил отлят и един бронзов топ, но той така и не бил доизкусурен и така и не влязъл в бой. Отворите на нашите топчета били 8-10 см или колкото юмрука на майстора им. А далекобойността им достигала 400-500 м. Турското правителство, научавайки за подготвяното въстание, забранило да се внася по българските градове „куршум”, сиреч олово. Но нашенци намерили лесното и на този проблем. Така „джепанетата”, които са използвани за снаряди,  се състоели, както споменава Вазов, от „железни късове, куршуми, цигански гвоздеи, петала” и топузи от цариградски кантари. За тях споменава и Захари Стоянов, когато говори за сражението при Петрич. Там, след като турците започват да отстъпват, местният поп Христоско възкликва: „Ах, защо не са готови сега топовете, да изпроводим няколко кантарови топузи подир тия голи читаци!” Едва надвечер един от черешовите топове бил готов и по заповед лично на Бенковски, бил изтъркалян на позиция над Златишкото поле. Той трябвало „да пусне няколко кантареви топуза, които немалко да смутят както войската, така и ближните турски села”. На места дървените оръдия били здраво привързвани с въжета към предната част на някоя селска каруца с теглич, в който се впрягал конят. По време на Априлското въстание, топове са взети на въоръжение основно в Първи и Четвърти революционен окръг. Много от тях се пръскали при „пукването” си, но веднага са заменяни с други. И макар че почти не може да се говори за някаква огнева ефективност на тези оръдия срещу модерната артилерия на тиранина, по-важното е, че гърмежите им са били твърде стряскащи за турския аскер. За това разказва Ат. Мишев, очевидец на битката при с. Чанакчиево, водена на 28 април 1876 г. от брациговци: „Нападащите турци бяха доста слисани от ехтенето на черешовото топче, което от минута на минута поздравяваше неприятеля със своите кантарени топузи”. Успоредно с това, пукането на топчето чувствително е окуражавало нашите въстаници и им е давало сила в неравната борба. Българското черешово дървено оръдие, възвестило края на една трагична епоха, по-късно взима участие и по време на Илинденското въстание в Македонско през 1903 г. Иван Вазов е описвал често в своите произведения, реално съществуващи личности и събития. Такъв бил и Боримечката, и цялата история с тестването на топчето в Зли дол, описана в романа „Под игото”. Прототип на величавия Вазов герой бил Иван Танков от Клисура. Прякорът Боримечката получил, след като веднъж в гората успял да залови две мечета. Той с ентусиазъм се включил в подготовката на Априлското въстание. Заради исполинския му ръст, на 24-годишния младеж е възложена задачата да разположи черешовите топчета по позициите в местността Зли дол. "Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето!" – провикнал се от баира над Зли дол Боримечката, когато въстаниците от Клисура се канят да „тестват”, казано по днешному, първия български топ! "Хей, хора селяни, пазете сееее! Черешовото топче ще гръмне! Женурята и децата да не се плашааат!" От мястото, откъдето предупреждава с гръмовния си глас клисурци, че ще гръмнат топчето, за да го пробват, та да не се плашат от гърмежите, по-късно сигнализира, че ордите на Тосун бей настъпват и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. Според една хипотеза, прототип на Иван Боримечката, е Иван Танков Козаров (1852 – 1878), козар от Клисура. Той също бил известен с прозвището Боримечката и участвал в Априлското въстание. За разлика от героя на Вазов, след въстанието, Танков е заловен и изпратен на заточение в Акра, където умира на 19 януари 1878 година. Според друга хипотеза, Вазов почерпил вдъхновение от друг образ. Лично присъствал, докато Никола Корчев позирал на художника Ярослав Вешин, за известната му картина „Самарското знаме“. Вазов харесал знаменосеца за художествен персонаж.

Метално оръдие с лафет и гумени колела

Принципът на стрелба с оръдие, устоява на вековете и се ползва и днес

В България черешовото топче, пукнало в романа на дядо Вазов "Под игото", прави култов този вид оръдие. Всъщност, ние, българите сме много горди и си мислим, че сме, едва ли не, пионери в използване на такъв точно вид оръдия. Дали е така наистина? Има ли много примери в световната практика, където по различни причини, са ползвали за материал дървесина при направата на оръдия? Краткият отговор е, да — има много примери от различни векове и региони, където за оръдие са използвали дървесина (или дървени „фалшиви“ оръдия). Най-често това е, поради недостиг на метал, бърза нужда от оръжие, тактически или пропаганден ефект, или просто импровизация. Кои, как и защо са правели дървени оръдия? Такива оръжия се правели основно, поради недостиг на бронз/желязо. Или имало остра нужда от бързо и евтино решение, при бунтове и въстания. Психологически, те играели и морална роля, повдигали духа на воюващите. Или били изработвани като фалшиви оръдия (т.нар. Quaker gun — дървен труп, боядисан да прилича на оръдие), за да отклоняват вражеския огън към тях и да съхранят истинските. Конструктивно обикновено използвали твърди дървесини (череша, бук, дъб, акация и т.н.). Понякога слагали в цевта вътрешно подложена метална тръба или правели медна облицовка. Дървените оръдия често били подсилвани с желязни обръчи или въжета, шнурове и напоени с катран, за да удържат налягането. В резултат, оръдията можели да стрелят само ограничен брой пъти, преди да се напукат или избухнат; точността и мощта били ниски, но понякога достатъчни за атаки. Има румънски и други балкански примери (1848–49 и по-късно); известни са местни производства на дървени оръдия, при народни въстания и партизански действия. В Япония, по време на Бошинската война (1868), някои феодали правят дървени оръдия с въжени усилвания и т.н., докато чакат да се снабдят със сериозно западно оръжие. При филипинските и други антиспански и антиколониални движения, има свидетелства за дървени (или бамбукови) оръдия. Правени са импровизирани оръжия, използвани от революционери като временни решения. В Северна Америка, заселниците от XVIII–XIX в. ползвали дървени оръдия (напр. Squire Boone и други импровизации при обсади). По-късно, в Гражданската война, били в употреба импровизирани дървени «mortars» („sweet gum mortars“). Те са били правени при обсади, когато липсвали метални оръдия. Тези дървени мортири са били ефективни за кратко, но бързо се повреждали. В Първата световна война има сведения за немски опити с тежки дървени мортири и оръдия в екстремни случаи (импровизации и т.н.). Quaker gun са декоративни оръдия, използвани от командири като фалшиви оръдия (дървени трупи, боядисани и монтирани), за да заблудят противника относно силата на дадено укрепление. Това е измамна тактика, а не стрелящи оръдия. Дървените оръдия са били използвани многократно по света, но почти винаги като крайно, временно или символично решение — когато металните оръдия не са налични или когато целта е психологическа и тактическа. Технически те са опасни и нетрайни, но исторически са имали съдбоносно значение в множество въстания, обсади и революции (включително и в българската историческа памет чрез „черешовото топче“).

Парк Владикина бахча    Микросъдова хирургия    Открит синус лифтинг    Закрит синус лифтинг    Зъболекари в Пловдив

Принципът на стрелба с оръдие, е цев, в която има снаряд, стрела или друга тежест, която при подадено високо налягане в единия край, избутва заряда с голяма скорост в другия. Първообрази на оръдията тогава не са ли бамбуковите цеви, при които с духане на въздух от воин, се изстрелва стрела с отровен връх и шебекът пада от дървото? Примамливо е да мислим така, но краткият отговор е, не точно. Бамбуковите духалки (blowguns) и бамбуковите „цеви“ на огнените копия (fire-lances) са две различни линии – и двете ползват права тръбна форма, но първата работи с човешко дишане, а втората — с експлозивно (пиротехническо) налягане; именно fire-lance в Китай, се приема за историческия преход към оръдия, а не традиционната ловна духалка. Какво представлява бамбуковата духалка (blowgun)? Това е древно и широко разпространено ловно оръжие (Югоизт. Азия, Малайзия, Амазонка, Централна Америка, Северна Америка и др.), при което човешкият дъх създава налягане, за да избута стрела. Често върховете на стрелите са намазани с отрова (curare, upas и т.н.). Стрелата е средство за лов на малък дивач и много рядко - за битка. Но тук принципът е чрез биологично, а не чрез пиротехническо задвижване. Защо бамбук? Бамбукът е лесно достъпен, прав и с гладки вътрешни повърхности. Това го прави подходящ за тръби и за духалки, и за ранни огнени устройства. В китайските източници, именно бамбукът често е първият материал за fire-lance, преди да се премине към метал, поради необходимостта да понася по-високо налягане. Какво, обаче, е fire-lance и защо е важен за историята на оръдията? В Китай от X–XII в. започват да се използват „огнени копия“. Тръба (често бамбук), е закрепена към копие. Тръбата е напълнена с барутен прах; при запалване тя изхвърля пламък, дим и по-късно шрапнели. С времето тръбите преминават към метал (и барутът се развива) и това води до първите ръчни оръдия-прашки. Натиск от експлозия, не човешко духане, е инженерният скок към огнестрелното оръжие. Все пак, еволюционно, има ли връзка между духалката и развитието на оръдието? Има, но само формално: и двете използват права тръба и изхвърлят снаряд. Но в практичен и технологичен смисъл, ключовият фактор за появата на оръдия, е наличието на пиротехническо средство (барут). Той създава много по-високо и бързо налягане от човешкото дишане. Затова историците проследяват предците на оръдието към устройствата като fire-lance, а не към традиционните blowguns. Ако с „първообрази на оръдията“, имаме предвид устройства, които използват високо и бързо налягане да изхвърлят снаряд — тогава да: ранните китайски fire-lances (често с бамбук) са пряк предшественик на оръдията. Ако имаме предвид просто всяка тръба, която изстрелва стрела — blowgun-ът е по-стар и широко разпространен, но не е технически предшественик на огнестрелните оръжия, защото липсва експлозивният механизъм. И преди изобретяването на барута, хората са използвали няколко различни начина да предизвикат бърза промяна (ръст) на налягането или на обема на газове — главно чрез механично изтласкване/компресия (въздушни помпи и мехове) и чрез рязко нагряване, образуващо пара или разширяващ се въздух (антични „пневматични“ устройства). Нито един от тези методи обаче не дава взривната, концентрирана и лесно контролируема сила, която осигурява барутът. Мехове и въздушни помпи са осигурявали механична инжекция на въздух. Те, различни видове — ръчни, кожени, глинени, са били известни от древността и позволяват бързо и силно притискане на въздух в дадена посока. Те се използват за подаване на струя въздух към огън (за по-висока температура), за задвижване на пневматични апарати и в хидравлично-пневматични чудеса в античната техника. Това е начин за създаване на локално повишено налягане, но действа при относително ниски стойности в сравнение със взрив. Рязко нагряване и разширение на въздух или пара е бил принципът на първите „пневматични“ машини. Още в античността, инженери като Ктесибий, Филон и Херон описват устройства, които използват нагряване за да преместват въздух, вода или да създават движение. Ннагряване на въздух в затворена камера, генериране на пара — aeolipile. Aeolipile наричали т.нар. „двигател на Херон“, който демонстрира, че нагрятата вода може бързо да създаде реактивни изходящи струи от пара; други конструкции използвали разширението на въздуха и парата за отваряне на храмови врати и т.н. Тези методи осигуряват сравнително бързо разширение, но не в мащаб или скорост, сравними с барутния взрив. При рязка компресия (пожарен „пистон“) — резултатът е нагряване, но не разширение. Т.нар. fire piston изобретение, с югоизточноазиатски произход, използва бърза компресия на въздуха, за да го нагрее и възпламени. Технически това е бързо сгъстяване на въздуха, но показва колко силно и скоростно могат да се манипулират газовете без барут. Това е интересна „пневматична“ техника, но тя създава топлина и огън, а не пряко експлозивно разширение за изстрелване на снаряд. В хеленистичната и римската технология има разработени помпи, цистерни, сифони и други устройства (Ктесибий, Филон), които работят с въздух и течности и показват разбиране за пневматичните явления. Практиките съществуват, но са по-скоро за помпене, задвижване или демонстрация, не за „оръдие“ в смисъла на еднократно пускане на мощен снаряд. Барутът е взривна, бързо разширяваща се газова реакция. Той осигурява внезапно, много високо налягане в малък обем — това позволява да се ускори масивен снаряд до висока скорост в кратък интервал. Нито мехове, нито aeolipile, нито fire-piston дават такъв тип енергетична плътност и скорост на натиск и разширение; затова появата на барута променя коренно възможностите за оръжейна техника. Това е причината fire-lance и бамбуковите „огнени копия“ да преминат към метал и барут, когато барутът става достъпен, защото само така може да се постигне достатъчна сила за стрелба.

Орална хирургия    Сравнение на имплантатните системи    истината за базалните импланти    www.omegadentagroup.com    Естествената пирамида Вихрен

Поставяне на импланти    Конгрес в Рим    Смесени конструкции    Синусова мембрана    Синусов под

Къси импланти    Рискове в имплантологията    Антибиотици в имплантологията    Циркониеви надстройки    Абатмънт

Долночелюстен канал    Конична връзка    Морзов конус    Имедиатно имплантиране    Вътрекостни импланти

Биологична връзка    Сулкусформери    Цикатризиращи винтове    Лицево-челюстна хирургия    Аналози и трансфери

Имплантологични видеоклипове    Предимства и недостатъци на имплантите    Първи имплант от системата Implantium    Базални импланти - информация    www.tourinfo-bg.net

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

www.bg-tourinfo.eu    Травми на зъбите    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи