Зелена площ върху крепостта

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Сред многото артефакти, намирани в крепостта "Баба Вида", не е ставало дума за намиране на камбани. А те са основен символ при строителството на православни храмове. Дали заради османския период, дали по други причини - откраднати заради метала - камбани изглежда няма. И действително, при археологическите проучвания на крепостта „Баба Вида“ не са документирани находки на камбани, нито фрагменти от такива, а това е показателно. Причините могат да се разгледат в няколко насоки. Очевидно е липсвал голям православен храм вътре в крепостта. Макар че във „Баба Вида“ е имало параклиси, вероятно малки и предназначени за гарнизона или управителя, те не са били катедрален тип храмове. В такива военни капели, камбаните не са били задължителни — особено в крепости, където тишината и военната дисциплина са имали значение. Основните градски храмове на Видин са се намирали извън крепостните стени, където е било и духовното средище на гражданите. Османският период е свързан и със забраната на камбанен звън. След османското завладяване (края на XIV в.), православните храмове са били ограничени – не е било позволено строителството на нови църкви с кули и камбани. Камбаните са били унищожавани, претопявани или укривани. Видин, като важен османски военен център, е бил под строг контрол — камбанен звън би се възприемал като предизвикателство. Да не пропускаме и материалната и военна стойност на камбаните. Камбаните са от бронз или медни сплави – ценен метал, който често се претопява. По време на войни, особено през XVIII–XIX век, е честа практика камбани да бъдат претопявани за оръдия или куршуми. Ако е имало камбани в района на крепостта, е напълно вероятно да са били взети за военни цели. Дори да е имало малки камбани (напр. ръчни литургични звънци), могло е да са били отнесени или разграбени, преди да се превърнат в археологически находки. Във Видинския регион има регистрирани бронзови артефакти от религиозен характер (кръстове, икони), но камбани липсват в инвентарните каталози. Липсата на камбани в „Баба Вида“ не е случайна, а логично следствие от военната функция на крепостта, османския контрол и материалната стойност на метала. Това различава крепостта от градския религиозен център и подсказва, че духовният живот е бил отделен от военния, дори и в християнски контекст.

Стамбол капия    Художествена галерия - Видин    Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север

Зад крепостните стени животът течал, както и другаде, според природните закони. Раждали се деца, растели, раждали се други деца. Интересно е да се научи, съществували ли са възможности в крепостите за раждане и отглеждане на деца, както и за медицинско обслужване? Животът зад крепостните стени, макар и защитен от външни опасности, често бил труден и изисквал адаптация към ограничените ресурси и пространство. Раждането и отглеждането на деца, както и медицинската грижа, били важни аспекти на ежедневието в тези условия. Раждането обикновено било домашно събитие, ръководено от опитни акушерки или по-възрастни жени. Акушерките често притежавали познания за билките и традиционните методи за подпомагане на раждането. В по-големите крепости понякога се обособявали специални стаи за раждане, макар че обикновено това ставало в личните помещения на семейството. Семейството и съседите играели ключова роля в подкрепата на бременната жена, осигурявайки храна, помощ и грижа. Майките обикновено кърмели децата си, тъй като алтернативи като животинско мляко рядко били на разположение. В случаите, когато майката не можела да кърми, се търсела друга кърмачка в общността. Децата започвали да помагат на родителите си от ранна възраст, като се учели на занаяти, земеделие, военно дело или други полезни умения. В по-богатите семейства децата можели да получат образование, често под формата на обучение от духовници.

Телеграф капия    Варна    Велико Търново    Информация за Видин    Пазар капия

Религията играела централна роля в тяхното възпитание. Лечението било основно основано на билкарството. В крепостите често се отглеждали лечебни растения в градините. Ако крепостта била достатъчно голяма и важна, в нея можело да има работа за лекар или монах, обучен в основна медицина. Те се занимавали с обработка на рани, изготвяне на билкови отвари и прости хирургически интервенции. Макар че знанията за хигиена били ограничени, много крепости намирали смисъл в това, да имат отделни помещения за изолация на болните, за да предотвратят разпространението на зарази. Понякога медицината се допълвала с амулети и религиозни обреди, които хората вярвали, че имат лечебна сила. Децата играели в двора на крепостта или по стените, използвайки подръчни материали за забавление. Средата не била безопасна, особено по време на обсада или конфликти. Децата били изложени на риск от злополуки или заболявания. Момчетата често били обучавани за войници или занаятчии, докато момичетата били подготвяни за домакински задължения и майчинство. Религиозните церемонии, като кръщене, били важна част от живота на новородените. Църковната институция играела роля и в поддържането на моралния ред в крепостта. В малките общности зад стените хората си помагали взаимно, особено в случаи на болест или нужда от грижи за деца. Животът в средновековните крепости предоставял ограничени, но функционални възможности за раждане, отглеждане на деца и медицински грижи. Въпреки че условията били трудни и медицинските познания ограничени, общността играела важна роля за подкрепата и оцеляването на жителите. Традиционните знания и практики, комбинирани с религиозни вярвания, били основата за справяне с тези предизвикателства.

Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com    Сливен    София    Стара планина    Катедрален храм Свети Димитър - Видин

Зад крепостните стени кипи живот. Търговия, обучение на гарнизона в бойни изкуства, любов, ядене и пиене. Дотук разгледахме, кажи-речи, всички аспекти от живота в една крепост. Но не споменахме нищо за удоволствията. Нито пък - за разврата. Кои са били всекидневните удоволствия на жителя на града зад крепостните стени? Ясно е, че мъжете и жените са имали различни приоритети и само сексът е сред малкото общи. Зад крепостните стени животът е бил далеч по-богат и пъстър, отколкото понякога си го представяме. Ежедневните удоволствия са зависели от времето (ранно или късно Средновековие), от социалния слой (занаятчии, търговци, войници, благородници) и от пола. По отношение на храната и пиенето има общи радости. Пазарните дни са се отличавали с разнообразие от хляб, месо, сирене, вино и бира. Мъжете ги търси по пиршества с приятели, често свързани с лов или военни победи; посещение на кръчми. Жените нагъват сладкарски и хлебни изделия (меденици, питки); правят събирания по празници с готвене и разменяне на рецепти. Забавленията и културата също са отчасти общи, като панаири, шествия, празнични литургии, улични музиканти и сказители. Мъжете обаче повече слушат певци с епически песни за герои, разкази за битки, акробати и жонгльори, докато жените пеят песни и играят танци на празници, особено около календара на църковните празници и сватбите. Игрите и спортът също са част от удоволствията зад крепостния зид. Мъжете уплътняват времето си с тренировки с оръжие, борба, надбягвания, турнири (за благородниците – рицарски състезания, за гражданите – стрелба с лък, хвърляне на камък, борби). Жените по-рядко се натоварват с физически игри, но танците и народните игри, за тях са били своеобразен спорт. Любовта и интимността е сферата, в която са ангажирани и едните, и другите. Макар, зевзеците да са измислили и на тях алтернатива. "Сексът е нещо толкова интимно, че струва ли си да го споделяш с друг" (според злите езици - английска поговорка). Мъже и жени флиртуват и се ухажват на пазара, срещат се по кьошетата по време на празници, спретват си тайни срещи зад стените или около кладенци. Сексът е универсално удоволствие, но придружено от социални ограничения, морал и риск (незаконни връзки, нежелани бременности). Мъжете по-често посещават проститутки (в някои градове имало специални квартали). При жените любовните връзки често са били по-тясно свързани с перспективата за брак и социална сигурност. Занаятите заемали повечето от деловото време на мъжете. Те се трудели в работилници, правели гилдийни срещи, обменяли новости по пазарите. Жените тъчали, предяли, украсявали дрехи. Събирали се на чешмата за раздумки и клюки или вършели общи работи в дворовете. За тях удоволствие е било както клюкарството, така и песните по време на женските дейности. Духовността и ритуалите най-често били общи: участие в литургии, празници, поклонения, палене на свещи и курбани. За мнозина това е не само религиозен, но и социален акт, който носел удоволствие.

Рилски езера    Родопи    Русе    Седемте Рилски езера    Еврейската синагога

Ясно е, че имало и малки радости от делника. Гледане на пътуващи артисти, дресьори на животни. Случвало се често, понеже пътуващите артисти често наминавали, водени от гладния стомах. При първа възможност, всички участвали в хороводни танци. Мъже и жени събирали билки, мъжете ловели риба край реката. Родовете се събирали зимно време около огъня със сказания и вино. Мъжете са търсили предимно сила, надмощие, приключения и удоволствия на маса, докато жените са намирали радост в социалните връзки, празниците, музиката, тъкането и семейството. Общи удоволствия били празниците, танците, храната, виното и, разбира се, интимността. „Развратът“ през Средновековието и ранно Ново време е имал различни оттенъци от днешното ни разбиране. Ежедневните удоволствия били различни според социалните групи. Благородниците (аристокрацията), правели турнири, ходели на лов, организирали пиршества, творели музика, поезия (трубадури, минезингери). Търсели любовни авантюри (включително извънбрачни). Жените плетяли дворцови интриги, омайвали с танци, пирсъствали на четения и слушания на романтични рицарски романи, отдавали се на бродерия и религиозни обреди. Мъже и жени общо участвали в пирове, любовни игри (куртоазна любов), поддържане на статус чрез показност. Занаятчиите и търговците (градското съсловие) имали други трепети. Мъжете обикаляли по кръчми, борби, стрелби, вземали участие в гилдийни празници, пътувания за търговия (което също било възможност за любовни приключения). Жените имали общи събирания за работа (перални, предене), празнични танци, сладкарство, участие в църковни и квартални празници. Посещавали пазари, участвали в народни празници и фестивали. Някой трябвало да ражда, отглежда и възпитава децата и в тия дейности жените били без конкуренция. Войниците и гарнизонът имали други игри. Мъжете тренирали с оръжие, играели хазарт (зарове, карти в по-късно време), облажвали се с проституция, груби пиршества, песни и скандали в кръчмите. Ако имало жени, свързани с войската – перачки, готвачки, обслужващ персонал - придавали социалност в лагера, били обект на ухажвания, участвали в празници и танци. Събирали се с мъжете на празненства след победи, слушали разкази за подвизи, играели танци. Свещениците и монасите, религиозният елит, четяли, преписвали книги, религиозни песнопения, пост и молитва. Но не липсвали и скрити „удоволствия“ (алкохол, понякога плътски грехове). Монахините прекарвали много време в молитви, ръкоделие, пеене, градинарство в манастирите. Всички участвали в богослужения и празнични литургии. Обикновените граждани и селяни зад крепостните стени, плебса, си организирали игри с животни (петли, кучета), били активни в пазарния живот, пръскали пари в хазарт, организирали силови игри, създавали или слушали музика. Жените си уплътнявали времето с пазаруване, работа в дома, празнични събирания, песни и хороводи. Жени и мъже участвали в общи обреди – сватби, кръщенета, народни празници (Кукери, Гергьовден, Еньовден и др.). „Развратът“ едно време и днес има различно определение и нюанси. Средновековната представа за „Разврат“ била свързана повече с греховност пред Бога, а не толкова със социална „позорност“. Категориите са били религиозни – блуд, прелюбодеяние, содомия. За Църквата това бил смъртен грях, който можел да доведе до ада. За благородниците „разврат“ често е бил показ на власт и богатство – любовници, извънбрачни деца, оргии в някои дворове (например във Византия и по-късно във френския кралски двор). За простолюдието, развратът е бил по-скоро бедност и падение – живот в пиянство, проституция, изоставяне на семейството. Модерната представа е друга. Днес думата „разврат“ носи морална, социална и медицинска конотация – свързва се с безразборни сексуални контакти, болести, „падение на нравите“. Ако тогава развратът е бил грешен, но често търпян (особено за мъжете от висшите слоеве – те са можели да си позволят), докато женският разврат е бил строго наказван (понякога със смърт). Днес има повече равенство в осъждането и то идва повече от социалната норма, отколкото от религиозната догма. В миналото „развратът“ е бил религиозно обременено понятие, често използвано за контрол над поведението, особено на жените. За мъжете от елита, обаче е бил дори престиж – знак, че могат да си позволят „греховен“ живот.

Езера в Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Частниците погребаха България    Рациария    Червена гордост

Пиршествата зад крепостните стени са били пищни спектакли, особено когато са давани от благородници или градски първенци. Менюто и напитките зависели от епохата, региона и статуса на домакина. Основни ястия били свързани с месо – символ на богатство и сила. Най-често, това било свинско и овче месо (печено на шиш, в големи фурни или варено в казани); дивеч (елен, сърна, диво прасе, заек, патици, гъски, лебеди при особено разкошни пирове); птици (кокошки, петли, пауни – понякога сервирани с перата си за показност). Рибата най-често била срещана при пости или в речни градове (Видин, Никопол, Русе). Сом, шаран, есетра. Супите и яхниите били месни или бобови, с много подправки. Различни питки и хлебчета (ръжени, пшенични – за богатите, ечемични – за бедните), били в изобилие на трапезата. Приготвяли се и пълнени хлебчета с месо или зеленчуци. Зеленчуците и гарнитурите включвали лук, чесън, праз, зеле, ряпа, боб, леща, нахут. От подправките най-предпочитани били копър, магданоз, чубрица, джоджен. Няма как да мине една софра и без сладкиши и плодове. То били медени питки, то били орехови десерти, сушени плодове (смокини, сливи, ябълки). Пресните плодове били според сезона – грозде, круши, дини, ябълки. Алкохолът на трапезата имал един доминант - виното. Основната благородническа напитка. В България и Балканите се леело предимно червено, често подсладено с мед или ароматизирано с подправки (канела, карамфил). Сервирало се е и разредено с вода (по византийски/гръцки обичай, понеже българското вино било много гъсто и силно за съседите, южно от нас). Бирата (пивото) била по-разпространена в Централна и Северна Европа, но известна и у нас (особено в градовете с немски и унгарски заселници). Медовината (медено вино) била популярна и в славянските земи, особено сред войници и по-бедни слоеве. Ракията / дестилати се появяват в по-късно време (XIV–XV в.). Тогава започва появата на първите дестилирани напитки. В Османския период, ракията става обичайна за трапезата. Обособили се няколко групи "пиячи" - феновете на ферментацията, феновете на дестилацията, както и феновете и на двете (печка "Перник", приема всичко). Предпочитанията на мъжете и жените, естествено, били различни. Мъжете предпочитали по-тежките меса и дивеч, печени цели животни (глиган, овен). Обичали силното вино, особено, ако е в големи количества. Войниците и по-грубите среди се наливали с по-евтини напитки: медовина, с по-силни ферментирали питиета, а по-късно и с ракия. Жените често са получавали по-леки ястия – птици, риба, зеленчукови гарнитури. По-предпочитано е било сладкото вино или ароматизираното (с подправки и мед). Десертите и плодовете са били смятани за „женска слабост“. За разлика от мъжете, от тях се е очаквало да пият умерено – пияна жена се е възприемала като морално падение. Пиршеството имало социалнен аспект. То е било показ на богатство и щедрост. Колкото по-екзотични или изобилни са били ястията, толкова по-голям е бил престижът на домакина. Сервирането на цели животни (прасе, овен, паун) е имало театрална функция – удивление и разговорна тема. За жените пиршествата са били сцената на ухажването и социалните връзки, докато за мъжете – арена на „мъжественост“ и сила (кой ще пие повече, кой ще се похвали с лов или бой).

Смърч    Бор    Мура    Пирин    Дженгал

Няма категорични исторически сведения за съществуването на специализиран лазарет в крепостта Баба Вида, но е много вероятно да е имало помещения за медицински цели, особено като се има предвид военната й функция. Медицинското обслужване в крепостта Баба Вида може да е било подобно на останалите крепости по онова време. Лечебни помещения. В повечето средновековни крепости е съществувало обособено място за грижи към ранените войници, макар и не в съвременния смисъл на болница. Възможно е в Баба Вида да е имало отделни стаи или помещения, предназначени за лекуване на ранените след битки. Лечители и билкари. В крепостта най-вероятно е имало лечители, знахари или дори пътуващи лекари, които са използвали билки и традиционни методи за лечение на рани и болести. Българските крепости често са разполагали с манастири или църковни килии, където монаси са практикували лечение. Изолация на болните. При епидемии или заразни болести някои крепости са обособявали изолирани помещения или отвеждали болните в отдалечени кули. Възможно е в някоя от кулите на Баба Вида да са се държали заразно болни под карантина. Военна аптека. Било е обичайно крепостите да разполагат с складове с лечебни билки, мехлеми, превръзки и основни медицински инструменти, събирани предварително за спешни случаи. Хигиенни мерки. В средновековните крепости хигиената е била важна за предотвратяване на болести. Баба Вида има добре запазена канализационна система, което подсказва, че в нея са се прилагали известни санитарни мерки. Макар да няма конкретни археологически доказателства за лазарет, логиката на военната организация предполага, че крепостта е разполагала с поне елементарни медицински съоръжения. Ако те са били обособени, вероятно са се намирали във вътрешната част на крепостта, където са били най-защитени.

Мусала    Нощен Видин    Отовишки връх    Пазвантоглу    връх Калин

Интересно би било да знаем, какви стоматологични грижи са съществували в средновековните крепости? Стоматологията в Средновековието, включително в българските крепости като Баба Вида, е била доста примитивна в сравнение със съвременните стандарти, но все пак е съществувала и се е практикувала по различни начини. Вадене на зъби. Най-честата „стоматологична процедура“ е била изваждането на зъби, когато болката е ставала непоносима. Това се е правило с примитивни клещи или дори с ножове и чукове. Понякога лечители или ковачи са се занимавали с това, тъй като са разполагали с необходимите инструменти и сила. Обезболяване. При липсата на упойки, хората са разчитали на билкови отвари и алкохол. Например: маково семе и беладона, използвани като примитивни анестетици. Ракия, вино или медовина. не само за дезинфекция, но и за намаляване на болката. Смола и восък. за запълване на кухини в зъбите, макар че това е било рядкост. Лечение на зъбобол. Зъбоболът е бил основен проблем, но без съвременни лечения хората са разчитали на билки и отвари. Използвани са чесън и карамфил, поставяни директно върху болния зъб за облекчение. Отвара от дъбова кора. с антибактериални свойства, използвана за жабурене. Мед и прополис. естествени антисептици. Зъбни пломби? В някои части на света през Средновековието са открити следи от примитивни пломби с помощта на смола, восък или олово. В България няма категорични доказателства за подобни практики, но не е изключено те да са съществували. Протези и заместители. Има данни, че в някои култури се е използвала кост или дърво за заместители на изгубени зъби, но няма доказателства за това в българските крепости. Имало ли е стоматологични „лекари“ в крепостите? Възможно е в крепости като Баба Вида да е имало хора, които са се занимавали със зъболекарски услуги. вероятно лечители, монаси или дори ковачи, тъй като те са били опитни в използването на инструменти. В манастирите понякога монасите са прилагали примитивна стоматология, вдъхновена от византийската и арабската медицина. Болести, свързани със зъбите. Средновековните хора често са страдали от кариеси, заради консумацията на хляб с примеси от смляни камъни в брашното. Пародонтални заболявания. поради лоша хигиена. Зъбни абсцеси. които са можели да доведат до сериозни инфекции. Хигиена на устната кухина. Въпреки липсата на съвременни четки за зъби, хората са използвали дъвчене на билки като градински чай и мента за освежаване на дъха. Дървени пръчици с раздъвкани краища като примитивни четки. Пепел и натрошен въглен за почистване на зъбите. В крепости като Баба Вида, стоматологичната грижа е била ограничена до примитивни методи, основаващи се на народната медицина и груби хирургически техники. Изваждането на зъби е било основното „лечение“, а хигиената е зависела най-вече от естествени средства като билки и дървени пръчици.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Мальовица    Църкви и манастири