Топ

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В България „черешовото топче“, споменато в романа на Иван Възов „Под игото“, е направило този тип оръдие култов в народната памет. Ние, българите, често сме склонни да се гордеем и да мислим, че сме почти пионери в използването на такъв вид оръдия. Наистина ли е така? Има ли много примери в световната практика, където по различни причини при изработката на оръдия е използвана дървесина? Краткият отговор е: да — има множество примери от различни векове и региони, където са използвали дървесина (понякога и дървени „фалшиви“ оръдия). Причините са най-често недостиг на метал, остра нужда от бързо решение, тактически или пропаганден ефект, или просто импровизация. Кои, как и защо са правили дървени оръдия? Основната причина е липсата на бронз или желязо. Понякога е било необходимо бързо и евтино оръжие при бунтове и въстания. Психологически те често имали морална роля — повдигали духа на воюващите. Друг път били изработвани като фалшиви оръдия — т.нар. Quaker gun: дървен труп, боядисан да прилича на оръдие, използван за отклоняване на вражеския огън и за запазване на истинските оръдия. Конструктивно обикновено се използвали твърди дървесини (череша, бук, дъб, акация и т.н.). Понякога в цевта се полагала вътрешна метална тръба или се правела медна облицовка. Дървените оръдия често били подсилвани с желязни обръчи или с въжета и шнурове, напоявани с катран, за да устоят на налягането. В резултат те можели да стрелят само ограничен брой пъти преди да се напукат или да избухнат; точността и мощта им били ниски, но понякога достатъчни за конкретни атаки.

Иглолистни дървета    Хвойна    Имплантати Superline    Видеоклип за открит синус    Пациенти за импланти

Има румънски и други балкански примери (1848–49 и по-късно); известно е местно производство на дървени оръдия при народни въстания и партизански действия. В Япония по време на Бошинската война (1868) някои феодали изготовяли дървени оръдия с въжени усилвания, докато чакали да се сдобият със сериозно западно оръжие. При филипинските и други анти-испански и антиколониални движения също има свидетелства за дървени (или бамбукови) оръдия — импровизирани решения, използвани от революционери като временни мерки. В Северна Америка заселниците през XVIII–XIX век използвали дървени оръдия (например импровизации при обсади, споменати за Squire Boone и други). По-късно, в Гражданската война, били в употреба импровизирани дървени мортири, наричани „sweet gum mortars“, правени при обсади, когато липсвали метални оръдия — ефективни за кратък период, но бързо се повреждали. В Първата световна война има сведения за немски опити с тежки дървени мортири и оръдия в екстремни случаи (импровизации). Quaker gun-овете са декоративни фалшиви оръдия, използвани от командири, за да заблудят противника относно силата на дадено укрепление — измамна тактика, а не стрелящи оръдия. Обобщено: дървените оръдия са използвани многократно по света, но почти винаги като крайно, временно или символично решение — когато металните оръдия не са налични или когато целта е психологическа и тактическа. Технически са опасни и нетрайни, но исторически са имали съдбоносно значение в множество въстания, обсади и революции (включително и в българската историческа памет чрез „черешовото топче“).

Принципът на стрелба с оръдие е следният: цев, в която има снаряд или друга маса, при подадено високо налягане в единия край, избутва снаряда с голяма скорост в другия. Дали първообрази на оръдията са бамбуковите цеви, при които чрез духане се изстрелва стрела? Примамливо е да се мисли така, но краткият отговор е: не точно. Бамбуковите духалки (blowguns) и бамбуковите „цеви“ на огнените копия (fire-lances) са две различни линии — и двете ползват права тръбна форма, но първата работи с човешко дишане, а втората — с експлозивно (пиротехническо) налягане. Именно fire-lance в Китай се приема за историческия преход към оръдия, а не традиционната ловна духалка. Какво представлява бамбуковата духалка (blowgun)? Това е древно и широко разпространено ловно оръжие (Югоизточна Азия, Малайзия, Амазонка, Централна Америка, Северна Америка и др.), при което човешкият дъх създава налягане, за да избута стрела. Често върховете на стрелите са намазани с отрова (curare, upas и т.н.). Духалката е предназначена главно за лов на малък дивеч и много рядко за битка — принципът е биологичен, а не пиротехнически. Защо бамбук? Бамбукът е лесно достъпен, прав и с гладки вътрешни повърхности — подходящ материал за тръби и за духалки, и за ранни огнени устройства. В китайските източници бамбукът често е първият материал за fire-lance, преди да се премине към метал — поради необходимостта да понася по-високо налягане. Какво е fire-lance и защо е важен за историята на оръдията? В Китай от X–XII в. се появяват „огнени копия“: тръба (често бамбук), закрепена към копие, напълнена с барутен прах; при запалване тя изхвърля пламък, дим и по-късно шрапнели. С времето тръбите преминават към метал и барутът се развива, което води до първите ръчни оръдия-прашки. Натискът от експлозия, а не човешкото духане, е инженерният скок към огнестрелното оръжие. Ако с „първообрази на оръдията“ имаме предвид устройства, които използват високо и бързо налягане за изхвърляне на снаряд, тогава ранните китайски fire-lances (често с бамбук) са пряк предшественик. Ако обаче имаме предвид просто всяка тръба, която изстрелва стрела, blowgun-ът е по-стар и широко разпространен, но не е технически предшественик на огнестрелните оръжия, защото липсва експлозивният механизъм.

Импланти в блок    Мини импланти    Екстраорални импланти    Имплантати при деца    Стоматологични столове

Преди барута, хората са използвали различни начини да предизвикат бърза промяна на налягането или обема на газове — главно чрез механично изтласкване/компресия (въздушни помпи и мехове) и чрез рязко нагряване, образуващо пара или разширяващ се въздух (антични „пневматични“ устройства). Нито един от тези методи обаче не дава взривната, концентрирана и лесно контролируема сила, която осигурява барутът. Мехове и въздушни помпи (ръчни, кожени, глинени) са известни от древността и служат за подаване на струя въздух към огън, за задвижване на пневматични апарати или в хидравлично-пневматични демонстрации. Рязкото нагряване и разширение на въздух или пара е принципът на първите „пневматични“ машини; в античността инженери като Ктесибий, Филон и Херон описват устройства, използващи нагряване за преместване на въздух и вода (aeolipile — „двигател на Херон“). Тези методи осигуряват сравнително бързо разширение, но не на мащаба и със скоростта на барутния взрив. Fire piston (пожарен „пистон“) от югоизточноазиатски произход показва как чрез бърза компресия на въздуха може да се получи възпламеняване — интересна „пневматична“ техника, но тя поражда топлина и огън, а не пряко експлозивно разширение за изстрелване на снаряд. Барутът обаче е взривна реакция, която създава внезапно, много високо налягане в малък обем — това позволява да се ускори масивен снаряд до голяма скорост в кратък интервал. Затова появата на барута променя радикално оръжейната техника и води fire-lance и бамбуковите „огнени копия“ да преминат към метал и барут, когато барутът става наличен.

Стоматология    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Субпериостален имплант    Типове фиксация    Контакт с авторите на портала

В оръдията и в цевите на танковете има системи, подобни на амортисьори, които намаляват пиковата сила на отката — чрез пневматика, хидравлика или механика. Целта на „рекуператорно-буферната“ (recoil) система е да понижи пикoвата сила върху рамката и механиката, да не нарани екипажа и да върне дулото в изходна позиция бързо и точно за следващ изстрел (recuperation). Аналогията с удар в гърба е полезна: твърда дървена плоча дава внезапен тласък; възглавница + пружина + амортисьор разпределят и омекотяват удара, след което връщат системата. Буферът (recoil brake) дисипира енергията (обикновено хидравлично), а рекуператорът съхранява енергията (пружина или компресиран газ) и я връща, за да върне цевта напред. В танковите оръдия често използват хидропневматичен блок: при оттласване бутало изтласква хидравлична течност през дросели, което възпрепятства движението и преобразува кинетичната енергия в топлинна (дисипация) — това е буферът. В отделна камера течността компресира газ (азот), който функционира като „пружина“ — това е рекуператорът. Когато газът върне буталото, дулото се връща в бойна позиция плавно. Системата може да се регулира чрез промяна на газовото налягане или дроселиране. Съществуват и чисто механични пружини — по-стар метод, но при силни оръдия пружините трябва да са огромни, затова хидропневматиката е предпочитана. Има и комбинирани решения: хидравлична дисипация с механична рекуперация, или мюзел-брейкери (muzzle brakes), които пренасочват изгорелите газове за намаляване на реактивния импулс назад.

Откатът е типичен физически феномен при всяко огнестрелно оръжие, а при оръдията — особено. Изстрелвайки снаряд напред, цялата конструкция, особено цевта (дулото в разговорния език), се тласка в обратна посока. Без добро предпазване на екипажа или без адекватна конструкция, това може да доведе до наранявания, смъртни случаи или разрушаване на оръдието. Откатът е характерен както при нормална експлоатация, така и в среди като вода или космос — защото е следствие от закона за запазване на количеството движение (импулса). Във вакуум няма опорни точки и въздушно съпротивление, така че след изстрел платформата започва да се движи в обратна посока; под вода средата е много плътна и силно забавя снаряда, а енергията се разпределя чрез шокови вълни, кавитация и хидродинамично съпротивление. В космоса оръдието ще работи, ако боеприпасът носи необходимия окислител (патронът носи нужното), така че не е нужен външен въздух. След изстрела платформата получава обратен импулс, който трябва да се компенсира с реакционни двигатели, голяма маса на носителя или чрез дизайн, който подтиска импулса. Насочването и точността са трудни, защото всяко изстрелване променя положение и ориентация на платформата. Под вода водата бързо спира или разсейва снаряда; традиционните артилерийски снаряди не са подходящи за дълги подводни изстрели. Затова за подводни операции се използват торпеда или ракети, които носят собствено задвижване и управление. Съществуват и електромагнитни системи (релсотрон, railgun) — те също предават импулс и ще дадат откат, но могат да са по-ефективни в специфични приложения; в космоса те биха изстрелвали снаряда без химическо гориво, но платформата пак ще се придвижи обратно. Физически оръдие може да стреля и в космоса, и под вода; откатът винаги ще се прояви чрез закона за запазване на импулса, но практическата употреба среща значителни инженерни и експлоатационни проблеми.

Зъбен имплант    Зъбни импланти - цена    Видове зъбни импланти    Титаниеви импланти    Поставяне на зъбни импланти

Дали в природата има аналози? Някои растения и гъби разпространяват семената или спорите си чрез разпукване — принципът е същият: натрупване на енергия и внезапно освобождаване, което изхвърля маса. Това е реактивен, катапултен ефект — както при оръдие или ракета, но с различни механизми за натрупване и освобождаване на енергия и на много различни мащаби. Биологичните системи използват суха еластичност, тургор или механични капани; оръдието използва химична експлозия. И двете обаче реализират идеята „натрупай енергия бавно — освободи я бързо“. Поради разликите в енергетичната плътност и мащаба, оръдието и растителните мехнизми са близки само като общ принцип. А има ли оръдейни системи, работещи на имплозивен принцип? Да — съществуват оръдейни и взривни системи, които използват „имплозивен“ принцип: те организират взривната енергия така, че ударните вълни да конвергират към център или определена ос/точка, вместо да се разпространяват радиално навън. Резултатът е концентриране на налягането в малък обем. Класически пример са експлозивните лещи в ядрени устройства — слоеве експлозиви със различни детонационни скорости, които при синхронно взривяване създават симетрично конвергиращ ударен фронт и компресират ядрения материал. Други приложения включват shaped charges и EFP (explosive formed projectiles) — при детонация метална обвивка се деформира и образува високоенергиен джет или твърд снаряд за пробиване на броня. Под вода, имплозивни детонации могат да създадат силни ударни вълни и кавитация, със специфични разрушителни ефекти. Имплозивните системи са инженерно по-трудни (синхронизация, геометрия, материали), затова за масови задачи често се използва простият експлозивен принцип — освен когато е необходим концентриран ефект.

Съвременни алтернативи на традиционните оръдия, са релсотрон (railgun), лазер и хиперзвукови ракети. Релсотрон преобразува електрическа енергия в кинетична — евтини на парче, но „тежки“ по отношение на енергетика и износване: изисква десетки мегаджаули (примерно 8–33 MJ, с амбиции за 64 MJ) и големи енергийни буфери (суперкондензатори, flywheels) — проблеми са износване на релсите, охлаждане и интеграция в платформа. Лазерът (directed energy) доставя моментален сноп енергия — идеален за малки и бавни цели, но изисква мощен и стабилен енергиен източник и е чувствителен към атмосфера (мъгла, прах). Хиперзвуковите ракети са маневрени, много бързи (Mach ~5 и повече) и подходящи за далечни удари, но скъпи. Лазерът е практически мигновен (скоростта на светлината) и е подходящ за близък обхват (няколко километра) при ясни условия; релсотронът предлага голяма кинетична енергия и потенциален обхват при оптимална балистика; хиперзвуковите ракети са автономни, маневрени и трудни за прихващане. Няма „единствен победител“ — изборът зависи от задачата и от наличната платформа. Към днешна дата релсотронът е добре демонстриран, но полевата му зрелост е ограничена заради технически проблеми; лазерите вече се използват в морски системи (прототипи и оперативни решения за защита срещу дронове и малки лодки) и бързо напредват; хиперзвуковите оръжия са в активна разработка и разгръщане при няколко държави, с предизвикателства по цена и навигация.

Цена на зъбен имплант    Синуслифт    Eла    Александър Невски    Арбанаси

Цар-пушка в Москва е една от забележителностите на Кремъл — най-голямото оръдие, което обаче никога не е стрелял в бой. Намира се в района на Ивановския площад (Иваново) и е паметник на древноруското артилерийско и леярско изкуство. Излята е от чугун и бронз през 1586 г. от руския майстор Андрей Чохов по време на царуването на Фьодор Иванович, син на Иван Грозни. Масата ? е около 40 тона, а дължината — около 5,3 м. Днешният лафет е декоративен. Първоначално оръдието е било пред Спаските порти с цел защита на Кремъл от посока на Москва река; премествано е на различни места в Кремъл и в крайна сметка поставено до катедралния площад на Дванадесетте апостоли. Донесено е с помощта на 200 коня върху дървени трупи — по-късно те били заменени с каменни. Въпреки че е смятано за тежко оръжие, мнозина изследователи смятат, че е малко вероятно да е било ефективно за отбраната на Кремъл. Цар-пушка е вписана в Книгата на рекордите на Гинес като една от най-едрокалибрените бомбарди в света и е една от забележителностите на Кремъл. Тежи 39,312 тона и е дълга 5,34 метра. Цевта ? има вътрешен диаметър 890 mm и външен диаметър 1200 mm. Направена е по поръчка на цар Фьодор Иванович I. Въпреки размерите, това не е непременно „най-голямото оръдие в света“ — има и други големи образци в историята. Днес Цар-пушка се смята за бутафорно оръдие: гюлетата и лафетът са направени много по-късно и са декоративни. Цар-пушка всъщност е мортира, която никога не е била монтирана върху работещ лафет, а обикновено е вкопавана в земята и укрепвана с дървени трупи. Такъв тип оръдия най-често се използвали при щурм на крепости или при тяхната отбрана. Лафетът за Цар-пушка е направен през 1835 г. по скица на Александър Брюлов и оръдието било решено да се постави на Ивановския площад като украса. Гюлетата (свързани по-късно) били отлети в завода на Берд в Санкт Петербург; всяко едно тежи около два тона. Според изчисленията на експертите, ако Цар-пушка бъде заредена с тези метални гюлета и те бъдат изстреляни, цевта ? ще се пръсне и лафетът ще се разпадне — не е изненадващо, тъй като при създаването на оръдието се предполагало, че ще се изстрелват каменни гюлета от порядъка на около 800 кг, докато самото оръдие било укрепено в земята, за да поема отката. На ден от такова оръдие можело да се правят не повече от шест изстрела. Интересна подробност е, че през управлението на Иван Грозни били излети 11 такива оръдия и били използвани при обсадата на Казан и Астрахан, както и във военните кампании срещу Швеция, Полша и Литва. Сред предшествениците на Цар-пушка са Кашпировото оръдие (19,65 тона) и „Паунът“ (16,7 тона), използвани при обсадата на Полоцк. Според легендата, веднъж Цар-пушка била все пак стреляла… с пепелта на Лъже-Димитър. Между другото, единичен изстрел от Цар-пушка е бил потвърден от експерти, изследвали цевта по съветско време, но учените не могли да определят точно кога е бил направен — вероятно скоро след отливането, като пробно изпитание преди евентуална експлоатация. Оръдието никога не е участвало в бой. Краят на XVI век е време на политическо напрежение и демонстрация на сила: Русия укрепва образа на „царя като самодържец“ — показните елементи в Кремъл (като Цар-пушка и по-късно Цар-камбана) са част от имперската идеология — символи на могъщество и техническо превъзходство. Най-вероятно Цар-пушка е била изработена като параден символ и средство за внушение — демонстрация, че Русия може да произведе огромно оръдие. По този начин тя остава монумент, а не ефективно бойно оръдие. Според изследвания от XIX–XX век вътрешността на цевта показвала следи от поне едно възпламеняване, което подсказва, че е правен пробен изстрел след отливането. В крайна сметка Цар-пушка остава паметник, а не използваемо оръжие.

Крепостта Баба Вида    Батак    Информация за Башлийски езера    Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк

Топът е сред най-важните фигури в шаха. Топ в българския сленг, означава и връхна дреха или тънък матрак; но също се използва и с еротичен подтекст. Думата „топ“ е характерен пример за многозначност, т.е. за една и съща форма, която има различни значения в зависимост от контекста. Топът в шаха (и военното оръдие). Думата „топ“ идва от турски (top – „топка“, „оръдие“, „снаряд“). В османския турски, тя е заемка от арабски tubb – „топка“, „сфера“. Първоначалното значение е оръдие, което стреля с гюлета, а метонимично се е разширило до „всяко голямо оръжие“. В шаха, фигурата „топ“ в българската шахматна терминология идва от военното оръдие – по аналогия с формата и силата ?. В повечето езици тази фигура има други имена: английски – rook („кула“), френски – tour („кула“), немски – Turm („кула“). Българският превод е своеобразен и интересен – ние сме запазили османското влияние, а не европейското. Един любопитен факт: в османския и персийския вариант на шаха, фигурите често са имали военни имена — „топ“ (оръдие), „ферз“ (съветник), „ат“ (кон), „пешка“ (пехотинец). Смислово, топът в шаха е символ на директна сила и стабилност, тъй като се движи по прави линии и е изключително мощен в открити позиции — образ, който напомня за артилерията. Топът като дреха. В съвременния български „топ“ означава и женска връхна дреха без ръкави (напр. лятна блуза тип топ). Произходът тук няма нищо общо с османския „топ“, а идва от английското „top“ – „връх“, „горна част“. Значението се развива първоначално като top = горна част на нещо; в модата: top = горна част на облеклото (в контраст на bottom = панталон, пола и т.н.). Терминът навлиза у нас след 1990 г. с масовия внос на западна мода и медийна култура. Използва се главно в женската реч и в рекламни текстове: „нов летен топ с презрамки“, „елегантен сатенен топ“, „спортен crop-top“. Топ като тънък матрак или подложка. Тук „топ“ е скъсено от „топ матрак“ (от английското topper – „горен слой“). Това е тънък допълнителен матрак, поставян върху основния за комфорт или хигиена. Навлязло е от английския език чрез мебелната и хотелската индустрия след 2000 г. Тук „топ“ се използва по същата логика като при дрехата – нещо, което се слага отгоре, „top layer“. „Топ“ с еротичен подтекст. Ето дядо попа, сапунисва топа. Всъщност, това е заемка от английския сленг, свързан с културата на интимните роли. В английския, top е „водещ“, „активен“ (в сексуален контекст), мъжкият фалос; bottom е „подчинен“, „пасивен“. Тези термини се използват в сексуалната култура (особено в LGBTQ+ жаргона), но вече имат и по-широка метафорична употреба — например: „Той винаги иска да е топ във връзката“ (т.е. да доминира). В българския сленг „топ“ започва да се използва с подобен нюанс — човек, който води, контролира, „е отгоре“. Понякога се среща и в иронични изрази като: „Тая е топ в леглото.“ „Той си е топ-доминант.“ или дори по-разширено, в смисъл на „най-добрият“, „върховен“ – по аналогия с английското top-notch, top-tier. По време на руско-турската война, българин казал на руснаците някъде в североизточните български земи, че в турския гарнизон имало поне 100 пушки. Всъщност, твърди се, че има подобен анекдот, който се среща в различни варианти в историческата и популярната литература за Руско-турската война (1877–1878), но няма категоричен документален извор, който да потвърждава, че подобен случай наистина се е случил. Тоест — историята се предава по-скоро като легенда или фолклорен разказ, отколкото като доказан исторически факт. Според разпространената версия, някъде по време на настъплението на руските войски в България (понякога се споменава Плевен, друг път Видин или Шумен), българин казал на руснаците: „В града има сто пушки.“ Руснаците обаче приели думата „пушки“ в смисъл на оръдия (артилерия), както се употребява на руски, а не в българския смисъл на огнестрелни оръжия (пушки = rifles). Така те решили, че в града има сто оръдия, а не сто пехотни пушки, и се въздържали от нападение, мислейки, че противникът е силно укрепен. По-късно обаче, спукали информатора от бой. Историята се среща в различни популярни сборници с анекдоти и спомени за войната (особено в началото на XX век). Един от ранните автори, които споменават подобен случай, е Стоян Заимов, но без конкретно място или документална препратка. В публицистиката от края на XIX век (например в руски вестници и мемоари на участници), има отделни епизоди, при които руски офицери не разбират точно местния език и стават комични недоразумения, но конкретно за „100 пушки вместо 100 оръдия“ няма потвърден запис. В по-късно време анекдотът влиза в учебни помагала и хумористични сборници, често с уточнението, че е „разказвано сред руски офицери“. Недоразумението е напълно логично, понеже на български „пушка“ е пехотно оръжие, на руски: „пушка“ е оръдие (артилериийско оръжие). Това прави историята правдоподобна, макар и недоказана документално. Исторически достоверен документ (рапорт, дневник, официален запис) за случая не е известен. Но анекдотът има реалистична основа и е традиционно предаван в народната памет и хумористичната литература, като символ на езиковите недоразумения между руснаци и българи по време на войната. Колкото и да са близки като езици, руският и българският нерядко ползват еднакво звучащи думи, за да обозначат различни неща. Подобен пример, е и думата "майка", която в руска интерпретация означава "потник". Конец на руски има значение на "край", "финал". Булка - на "хляб", дума - означава "мисъл".

Белоградчик    Връх Безбог    Черно море    Бъндеришки езера    Бургас

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Дентални импланти    www.bg-tourinfo.net