Лято във Видин

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Както вече споменахме в предишната страница, детските площадки са неизменно съпътстващ елемент на всеки град. В последните години, настъпиха промени в концепцията за детски площадки. Съвременните изследвания в педагогика и урбанистика разглеждат площадката като отворена образователна среда, а не просто място за разтоварване. Изведени са някои основни принципи: играта е без един-единствен „правилен“ начин; дава възможност за експериментиране; комбинира съчетание на движение с мислене и сътрудничество. Това води до появата на т.нар. creative playgrounds (discovery play spaces) креативни площадки за игра (пространства за откривателски игри). Възникват пространства за конструиране и логическо мислене. Появяват се модулни системи за сглобяване. Най-разпространеният подход включва големи блокове за строене на открито; магнитни или сглобяеми панели; устойчиви външни версии на системи като LEGO-тип конструиране. Ефектът е поразителен: децата развиват пространствено мислене; стимулира се планиране и проба-грешка; насърчава се екипната работа. Пъзели и логически станции, се интегрират като механични пъзели в настилки и стени; въртящи се геометрични модули; задачи с различна трудност по възраст. Това позволява плавен преход между игра и учене, без усещане за „учебен процес“. Новост са научно-изследователските елементи (STEM игри). Много нови площадки включват физика чрез игра, улеи за топки, водни канали и шлюзове; лостове, ролки, баланси. Децата интуитивно усвояват гравитацията; потока; силата и равновесието. Математика в пространството. Появяват се фрактални форми; симетрични лабиринти; броене чрез движение. Това развива абстрактно мислене чрез телесен опит и доказано по-ефективно от статично учене. Актуални са дигитално-физически хибриди. Най-новата тенденция са интерактивни панели; светлинни реакции на действия; игрови сценарии с правила и мисии. Целта е, технологията да подкрепя въображението, а не да го замества. Зони за творчество и въображение съдържат отворени материали („loose parts play“). Те включват дърво, въжета, платове, камъчета; подвижни елементи без фиксирана функция. Това е един от най-силните стимули за креативност, защото предметът може да бъде всичко. Театрална и ролевa игра, като например малки сцени; „магазин“, „кухня“, „работилница“; костюми и реквизит. Тя развива социална интелигентност; език; разказвателно мислене. Пространствен дизайн, който насърчава мисленето. Ключови характеристики на успешните „умни“ площадки, са зониране по тип игра, не по възраст само; спокойни кътове за концентрация; баланс между шумна и тиха активност; възможност детето да избира, а не да следва маршрут. Изборът сам по себе си е основа на иновативното мислене и самостоятелно вземане на решение. Ролята на придружителите. Налице е интересно откритие от педагогиката: най-креативната игра възниква, когато възрастният е е наблизо; но не ръководи постоянно. Затова модерните площадки създават визуална близост, но и функционална независимост. Очертават се вече някои тенденции и посоки на бъдещо развитие: повече STEM-ориентирани открити среди; смесване на парк, музей и работилница; адаптивни пространства, които се променят с времето; минимална зависимост от екрани. Детските площадки могат да развиват креативност и иновативност, когато се превърнат от „място за движение“, в среда за откриване, създаване и мислене. Най-силните инструменти за това са конструиране и пъзели; научно-изследователска игра; отворени материали и ролеви сценарии; пространство за избор и концентрация. Така площадката започва да функционира като първа лаборатория на детското въображение.

Автофериботен терминал    Хотел Ровно    Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател    Видинска епархия - история и интересни факти

-->

Видин и Дунав е връзка навеки. Няма как да споменем красивия Видин и да не го свържем с невероятната река Дунав. Но, както в икономиката, за да има работник, трябва да има работодател, така и тук, истината е, че Видин съществува заради Дунава, а не обратно. Създаването, съществуването, историята и бъдещето на Видин са изключително свързани с факта, че голямата европейска река мие бреговете му. Колкото дълго може да се разказва за криволичещата история на града през вековете; толкова може да се разказва и вдъхновената история на втората по дължина река в Европа (след Волга, която, според някои, е свързана с българите и носи името, защото преди много време, плодородните й брегове били дом на български (болгари) племена, които дали името си на най-голямата европейска река Волга. Но това е една друга тема). В нашия сайт посетете страниците на Дунав, Видин - Дунав, Снимки на Видин и Дунав, Дърво пред Дунав, Прозорец към Дунав, Корабче в Дунав, Дунавска панорама, Видин през нощта и други. Видин - р. Дунав и крайбрежни ресторантчета, създадени от предприемчиви жители на града. Отсреща е румънският град Калафат.

Централната градска част на Видин. Градът е наситен със сгради - архитектурни паметници. Може би причина за това е фактът, че Видин винаги е бил регионален център за областта.

история на Видин    Легенди за град Видин    Видин    Исторически музей - Видин    Катедрален храм Свети Димитър

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. А има ли научна яснота каква е като възраст? Как се класира по този критерий? Възрастта на Дунав е обект на научни изследвания и дебати, но според геологическите данни Дунав е сравнително стара река. Счита се, че първоначалните й участъци са се формирали преди около 5-10 милиона години през късния миоцен. Това я прави една от старите реки в Европа, но не и най-старата. Дунав започва да се формира, когато съществуващите реки в тази част на Европа започват да се свързват в резултат на тектонични движения и ерозия. В тази епоха Дунав вероятно е събирала води от различни реки, които са се оттичали в Паратетис – огромен вътрешен морски басейн, който е съществувал в региона. Тектоничните движения и изменението на релефа водят до оформянето на съвременния маршрут на Дунав. Реката започва да оттича водите си към Черно море. В Холоцена (последните 10 000 години) реката придобива настоящия си облик, който все още е подложен на промени поради ерозия, наносни процеси и дейността на човека. Дунав е по-млада от най-старите реки в света като Нил (30 милиона години) или река Рейн в Европа (15 милиона години). В Европа Дунав е сравнително стара река, но има реки като Марница (Марица) и По, които също имат древни участъци със сходна възраст. Геоложката възраст на река е свързана с процесите на формиране на нейния басейн, климатичните промени и тектоничната активност в региона. Възрастта на Дунав е от ключово значение за разбирането на развитието на пейзажа и екосистемите в Централна и Източна Европа. А за Видин, особено през лятото, Дунав е естественият климатик в горещите летни дни. Неговото водно огледало отразява и поглъща слънчевите лъчи и държи температурите покрай бреговете си, приемливи за разходка. Е, има едни малки препятствия, като комари, големи като слон. Но те са с румънски произход; от общежитията за комари по тополите край румънския бряг.

Снимки от Видин    Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша    Парк Владикина бахча

Микросъдова хирургия    Открит синус лифтинг    Закрит синус лифтинг    Зъболекари в Пловдив    Орална хирургия

Ако скутер край Видин, който визуално е стартирал от българския бряг на Дунав, пори повърхността на водата, трудно може да се определи кога е до или отвъд границата с Румъния, която минава по средата на течението на реката. Разбира се, тази граница не е като границата по 38-мия паралел между Северна и Южна Корея, където, като едното нищо може да те застрелят само ако я приближиш, камо ли да я пресечеш. Но истината е, че Видин е в близост както до Румъния, така и до Сърбия от бившата Югославия. Сега с румънците сме в ЕС и ги чакаме също като нас да влязат в Шенген. Не винаги отношенията между трите държави са били "цвете". По-вярно ще е твърдението, че през годините сме били като Гела, Мара и камшик Тодора. Поколението Z може изобщо да не е чувало този израз; но и мнозина от поколенията, родени през миналия век, едва ли могат да обяснят внятно какво означава той. Изразът „Гела, Мара и камшик Тодора“ е любопитен и относително рядко срещан, но въпреки това е част от българския фолклор и езикова култура. Той обикновено се използва в смисъл на „пълен хаос“, „размирица“ или „неорганизирана ситуация“, където всеки прави каквото си иска, без ред и дисциплина, но по някаква неизвестна причина са една общност. Точният произход на израза не е напълно ясен, но той вероятно идва от народната реч, в която се използват имена на персонажи или описания, за да се създаде образен и запомнящ се израз. Какво се предполага за компонентите на израза? Гела и Мара са обикновени народни имена, които често се срещат в българския фолклор. Те символизират „обикновените хора“, но в контекста на израза се използват, за да покажат случайността или хаотичността – двама души, които може би са в конфликт или не си координират действията. Камшик Тодора... Камшикът обикновено символизира дисциплина, сила или наказание. В случая името „Тодора“ е добавено, за да усили картинността на израза. Образът на Тодора с камшика може да подсказва опит за налагане на ред в хаотична ситуация, но този опит е неуспешен или дори комичен. В комбинация трите елемента – Гела, Мара и камшик Тодора – създават картина на неразбирателство и липса на ред, където всеки си действа сам за себе си, без синхрон. Изразът се използва, когато нещо е в пълна бъркотия и изглежда, че няма начин да бъде подредено. Възможно е изразът да е възникнал в селска или битова среда, където отношенията между хората и опитите за налагане на дисциплина са често срещана тема. Чрез хумористичен или ироничен тон изразът може да е служил като забавен коментар за конфликтни ситуации. Тук причината да сме една общност с румънците и сърбите, е известна - големият бял Дунав. Няма лошо.

Сравнение на имплантатните системи    истината за базалните импланти    www.omegadentagroup.com    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти

Дунав е тих, но защо е бял, в известния израз "Тих бял Дунав" на дядо Вазов? Изразът „Тих бял Дунав“ е станал известен благодарение на стихотворението „Къде си, вярна ти любов народна?“ на Иван Вазов, написано през 1876 г. Стихотворението по-късно е превърнато в химн на българските хъшове и националноосвободителното движение. В него словосъчетанието „Тих бял Дунав“ се използва, за да опише река Дунав, която има символично значение за българския народ. Защо Дунав е „бял“? Бялото като символ. В българската народна култура бялото често символизира чистота, надежда, свобода или дори спокойствие. Използването на „бял“ в описанието на Дунав може да подчертава неговата красота, величие и значение като символ на свободата, към която се стреми българският народ. Естествени особености на реката: В зависимост от светлината, времето и характера на водата, Дунав може да изглежда светъл или „бял“, особено ако повърхността на водата блести под слънчевите лъчи. Белият цвят може също да отразява мъглите, които често се стелят над реката в определени сезони. Защо е „тих“? Спокойствие и величие. Дунав е голяма река, чието плавно течение често създава впечатление за спокойствие и тишина. Това е част от нейната величественост. Контраст с бурните събития. Вазов използва „тих“ не само за да опише физическото състояние на реката, но и за да създаде контраст с бурните събития на епохата – въстанията и борбите за свобода. Изразът „Тих бял Дунав“ в контекста на творчеството на Иван Вазов и времето, в което е написано стихотворението, има силно символично значение. Дунав често се възприема като граница – между родното и чуждото, между робството и свободата. За хъшовете, борците за свобода и българския народ, реката символизира пътя към ново начало и борба за независимост. Така изразът „Тих бял Дунав“ надхвърля буквалното си значение и се превръща в поетичен образ, който отразява както природната красота на реката, така и нейното дълбоко място в националната ни памет и културна идентичност. Обаче, има много спекулации, относно тази белота. Тук буквално ще цитираме един автор - Иван Танев Иванов - който има оригинална интерпретация. Ако приемем, че историята, археологията и много други науки често се опират само на предположения, нека дадем право и на този автор да предполага свободно. Ето какво казва той: "За посочения превод на българския етноним могат да се приведат и множество косвени доказателства. Например, в широко известния и все още необяснен израз “тих бял Дунав” думата ‘бял’ може да означава ‘български’. Това е напълно възможно, ако вземем пред вид, че от 6 до около 15 век век сл. н. е. река Дунав е текла почти през средата на българското етническо землище и би могла с основание да носи името “българска” река. Разбира се, по света има много топоними и хидроними в които присъства прилагателното “бял”. Ние можем да търсим доказателства в такива случаи, само ако те се намират в район със значимо прабългарско присъствие в миналото. Днешните башкири, които живеят в източната част на древната волжска България наричат с името ‘Аг идил’ голямата река Белая, приток на Волга, а самата Волга наричат Идил. Преди идването на куберовите българи, река Волга се е наричала Итил, което на угро-фински означава просто “река”. Угро-фините са били коренно население по горното и средно течение на реката до идването на българите. В превод от башкирски ‘Аг идил’означава ‘Бял Идил, бяла река, бяла Волга’. Очевидно от тук идва и руското наименование “Белая”, като вторичен превод. В светлината на нашата хипотеза, хидронимът Аг идил би могло да означава и ‘Български Идил’ или “Българска Волга”. Съгласно официалната руска ономастика, името на река Волга идва или от славянската дума “влага” (странно защо изопачена на “волога”) или от угро-финската дума ‘valge’, която значи “бяла, блестяща”. Хипотезата река Волга да носи за име угро-финската дума “valge- бяла” изглежда правдоподобна, но не обяснява защо това име се появява едва след идването на българите. Също така от това обяснение не става ясно защо угро-фините са заменили своето първоначално наименование Итил – “река” с друго свое наименование valge -бял. Това може да стане само с външна намеса и тази намеса може да бъде идването на куберовите българи. Очевидно угрофините са сменили името на реката с името на новия господстващ етнос в района, българите, но са превели смисъла на етнонима българи (бели) на своя език като “valge”- бели. Това изглежда напълно правдоподобно, пред вид на чудесното съвпадение на смисъла и звученето на двете думи, българската “българ - бял” и угро-финската “valge” - бял. Т.е., и тук е проработил същия механизъм на буквален превод на етнонима, който механизъм е произвел славянското “бял град”, унгарското “фехер вар”, латинското Alba bulgarica и иранското Balghirad. Важно опора за предложената нова семантика можем да намерим в изследването на Голийски (Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003). Той е използвал един твърде общ извод от областта на историческото езикознание (който обаче не е общоприет), че голям брой езици на Стария свят произлизат от общ нострадически праезик, говорен преди около 10 хиляди години.

Предполага се, че от този “нострадически език”, ако действително е съществувал, са произлезли езиците от индоевропейското, семито-хамитското, угро-уралското, алтайското, картвелското и дравидското езикови семейства. Действително, в много от тези езици има думи с близка фонетика и семантика за които се предполага, че са наследство от общия праезик. На тази основа Голийски е търсил думи, имащи корен “блг”, “плг”, “блх” и др., подобни на корена на българския етноним предполагайки, че смисълът на тези думи може да бъде подобен на семантиката вложена в българския етноним. Намерени са внушителен брой думи, по-голямата част от които имат смисъл “бял, бледен, светъл”, които силно подкрепят предложената от нас етимология. Голийски обаче отхвърля, според мене съвсем необосновано, тази етимология под предлог, че нито един народ в света не би се самоназовал “бледен”. С това този автор необосновано, a priori, изключва възможността буквалното значение на корена на българския етноним да бъде “бял”. Това е грешка, защото фактически точно такъв е буквалния смисъл на българския етнотним, както сочат големия брой представени тук доказателства. Причината за такъв извод на този автор е в ограничеността на чисто езиковия анализ и отсъстствието на историческа аргументация. На основата на останалите значително по-малко находки Голийски предполага, че смисъла на етнонима ‘българ-’ се изобразява чрез две семантични гнезда. Първото гнездо се изразява с думите ‘светъл, блестящ, мълния’, второто – с думите ‘висок, велик, могъщ’. Второто гнездо съвпада с определенията дадени преди това от П. Добрев. Този подход дава идея за буквалния съвременен превод на българския етноним, но не е достатъчен за да се установи историческата семантика вложена в него. Унгарска легенда разказва, че княз Дуло от рода Белар имал две дъщери. Родоначалникът на унгарците Мадяр се оженва за една от дъщерите, а Хунор взема другата дъщеря. Така първата дъщеря на Дуло с децата, които ражда става майка на всички унгарци, а втората дъщеря става майка на всички хуни. Макар това да е само една легенда, тя заслужава внимание пред вид на следните много мъдри наблюдения, съдържащи се в нея. Веднага се натрапва изводът, че според тази легенда маджари, хуни и българи не са едни и същи народи, нещо което са твърдели и всички древни хронисти. От друга страна, легендата подчертава, че тези народи са родствени в този смисъл, че в тях тече частица обща кръв. Това може да бъде кръвта на онези начални европеиди (източни иранци, тохари, юеджи, ди, динлини), които са участвали в етногенеза и на трите посочени народа от легендата. В случая обаче, по-важно е да отбележим, че родът на княз Дуло, т.е., българите, са наречени Белар, така както са били наричани и Волжските българи, което означава “белите или сребърните”. Представената по този начин семантика на етнонима “бълг(ар)” може да обясни и подчертания култ на българите към белия цвят, изразен в българските народни носии и песни.

Конгрес в Рим    Смесени конструкции    Синусова мембрана    Синусов под    Къси импланти

В българските народни песни е характерна изключително честата употреба на израза “бяла българка”, “бели българи”, както и изрази от вида “бяла Яна”, “бяла Рада” и т. н. Едва ли българите са по-бели от околните народи, или че сред тях не се срещат и по-тъмни хора. Да си спомним за желанието на заловения хайдутин да бъде обесен в снежно бяла риза, за съчетанието “бяла и червена” като неотменими черти на женската хубост. В края на Първата Световна война на южния фронт в Македония четири български полка са били обградени от войски на Антантата. Преди да се предадат в плен, всички български офицери и войници се облекли в бели ризи. Едно изследване на българските народни песни е показало, че в тях думата "бял, бели, бяло" се съдържа 17 пъти по-често, отколкото в народните песни на околните балкански народи. В българските носии, например в Македония и Тракия, основните цветове са бял и червен, мартениците са също в бяло и червено. Характерни за българския език са и такива идиоми като “отиде си от белия свят”, “бял ден не видя”, но липсват идиоми, които да се изразяват с други цветове. В някои български диалекти (района на град Чирпан), бялото на очите се нарича “балак”. Човек с големи очи, на които бялото (белтъка) се откроява повече от обикновено също се нарича “балак”. Глаголът “избалачва се” означава “обелва очите си”. Това е чисто езиково указание, че в българския език морфеми с основа “блк”, каквато е и основата на българския етноним могат да носят смисъл на “бял”. В старобългарския език е съществувала думата БАЛАС - белезникав. От тази дума днес са останали думите БЕЛЕЗНИКАВ, БЕЛАСИЦА и много лични имена от този вид. Основата на думата БАЛАС е сходна на основата на БЕРЕЗ и БАЛХ, които всички имат значение на БЯЛ. Всички тези думи, БАЛАС, БАЛХ, БЕРЕЗ, БАЛАК имат обща основа с българския етноним БЪЛГ и означават БЯЛ. Вече беше посочено, че монголците наричат “булган” едно животно с много ценна бяла кожа, много търсена и често разменяна в стоковото обръщение в миналото. Това даде повод на някои български автори да обявят това животно за “кръстник” на българите. Това животно се среща и в България и се нарича БЯЛКА (Белка) на български. След като вече знаем, че етимологически етнонимът “българи” съдържа качеството “бял”, защо да не предположим, че това е било известно на древните монголци и те са кръстили това животно на името на българите? Прехвърлянето на качество от типа “българи > булган” означава, че българите са били широко известен народ в миналото, което се доказва с примерите “български ботуши”, “болгарский перец”, “булгария” и мн. др. Изглежда, чисто фонетичният начин за етимологизиране булган > българи вместо рационалния българи > булган е по-скоро пример за национален нихилизъм."

Рискове в имплантологията    Антибиотици в имплантологията    Циркониеви надстройки    Абатмънт    Долночелюстен канал

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Конична връзка    Морзов конус    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи