copyright©by everybody
Автор на снимката - д-р Явор Симеонов
Вижте и научете за още интересни обекти:
В древността при строителство с камък на домове, замъци и крепости, като че ли най-често сводовете са били овални. Имало е и с прави ъгли, но е бил нужен голям камък, който да затвори отгоре хоризонтално отвора или капандурата. Верни ли са тия наблюдения? В древното и средновековното строителство овалните сводове са били предпочитани, докато конструкции с прави ъгли и хоризонтални завършвания са изисквали големи монолитни камъни или специални инженерни решения. Причини за доминирането на овалните сводове: Разпределение на натоварването. Овалните (полукръгли, заострени, параболични) сводове прехвърлят натоварването към страничните стени, като елиминират нуждата от масивни хоризонтални елементи. Достъпност на материала. За разлика от големите монолитни блокове, които са трудни за добив и транспортиране, сводовете се изграждат от по-малки камъни или тухли, свързани с хоросан. По-лесна конструкция. Използването на дървени кофражи позволява точното оформяне на свода при изграждането му. Правоъгълни отвори и хоризонтални завършвания. Когато е било необходимо да се направи отвор с прави ъгли (например за врати, прозорци или проходи), най-често са използвани линтел (греда от камък или дърво) – монолитен камък или дървена греда, която носи тежестта над отвора. Проблемът е, че с времето материалът може да се напука или огъне под тежестта. Конзолно подреждане на камъни (corbeling) – камъните са подреждани стъпаловидно един върху друг, докато се срещнат в средата, което оформя нещо като примитивен свод. Аркираните отвори – дори в правоъгълните конструкции често се използва арка, за да се облекчи натоварването върху носещите елементи. Овалните сводове са били широко разпространени поради своите структурни предимства и лесната им изработка с по-достъпни материали. Правите ъгли и хоризонталните завършеци са изисквали по-специални технически решения и големи каменни блокове, което ги е правило по-рядко срещани в мащабното строителство.
Принципи на Нютон Принципи на термодинамиката Принципите и хуморът
В България и по света има множество каменни сводести мостове. Много от тях са прочути и посещавани туристически забележителности. Прави впечатление изтънената централна част в най-високата точка на моста, която, за хората без дълбоки познания по физика, е едно чудо. Откога датира строителството на такива мостове? Какво е характерно за тях? Какви примери имаме в България? Каменните сводести мостове се изграждат от дълбока древност. Първите примери датират от Месопотамия и Древен Египет, но римляните са тези, които усъвършенстват строителството им. Те използват бетон и добре обработени каменни блокове, като създават стабилни конструкции, някои от които са запазени и до днес. През Средновековието строителството на сводести мостове продължава в Европа и Азия, като византийците, арабите и по-късно османците въвеждат свои специфични техники. През Възраждането в България местните майстори строят сводести мостове, вдъхновени от римската и османската традиция. Те се отличават с майсторска изработка и хармонично вписване в природния ландшафт. Какви са характеристиките на каменните сводести мостове? Конструкцията на свода е основната носеща част. Сводът е, който разпределя натоварването равномерно към опорите. Най-високата точка на свода често е по-тънка, защото там се концентрира най-малко напрежение.
Издръжливост. Тези мостове могат да издържат векове благодарение на доброто съчетание на материалите и разпределението на силите. Използвани материали. Обикновено се строят от камък, свързан с хоросан или друга спойка, а някои по-късни примери използват и тухли. Естетика и вписване в природата. Често се намират в планински райони и пресичат реки, съчетавайки функционалност и красота. Имаме прекрасни примери за каменни сводести мостове в България. Дяволският мост (Ардино). Построен в началото на 16. век от османските строители върху основите на по-стар римски мост. Отличава се с високата си централна арка и мистичната си атмосфера. Кадин мост (Невестино). Датира от 15. век, построен по заповед на османския управител Исак паша. Легендата разказва, че е съграден в памет на саможертвата на една невеста. Кольо-Фичевият мост в Бяла. Построен от големия български строител Кольо Фичето през 1865-1867 г. Известен е с детайлната си украса и майсторската каменна зидария. Лисицки мост (Родопите). Стар каменен мост, свързан с древни търговски пътища. Богословският мост (Кюстендилско). Друг красив пример, изграден в духа на традиционното българско каменоделство. Каменните сводести мостове са не само инженерно чудо, но и културно-историческо наследство. Те разказват истории за епохите, през които са преминали, и са свидетелство за майсторството на техните строители.
Подпочвени води Еврейски заговори Крепост Калето
Сводестите преходи в домове и крепости крият едно неудобство - много трудно изпълними са дървени или метални врати, тъй като изработката на сводестата част е технологично сложна и не всеки майстор се справя добре. Изработката на врати за сводести преходи в домове и крепости, е предизвикателство поради специфичната им форма. Основните проблеми при такива врати включват трудното напасване на вратата към свода. Обикновените правоъгълни врати не могат да запълнят напълно сводестия отвор, а изработката на заоблен горен ръб изисква прецизна дърводелска или ковашка работа. Нуждата от подсилване. Дървените врати със заоблен връх често са по-слаби в тази част, защото влакната на дървото не следват естествената дъга. Металните врати също изискват сложна изработка и подсилване, за да не се деформират. Проблеми с окачването. Пантите трябва да бъдат закрепени стабилно в дебелите каменни стени, което усложнява монтажа и функционирането на вратата. Алтернативни решения. В историческите крепости често се използват две правоъгълни крила, като горната част на отвора остава незатворена или се покрива с декоративна решетка. Друг метод е използването на врати със сегментен свод, при които горната част е разделена на отделни дъговидни елементи. Въпреки тези трудности, някои средновековни майстори успяват да създадат добре функциониращи сводести врати. Най-често срещаните примери са в крепости, манастири и катедрали, където вратите са богато украсени с метални орнаменти и масивни железни подсилвания.
Арките на всеки свод са любимо място за позиране на височайши особи, а и не само на тях. Защо това е така? Какво прави арките и сводовете така привлекателни? Арките и сводовете винаги са били любимо място за позиране не само на височайши особи, а днес – на всеки, който иска впечатляваща снимка. Причините за тази привлекателност са няколко. Те излъчват символика и престиж. Арките и сводовете често са свързани с величие, тържественост и триумф. Още от древността те са били използвани за монументални входове на дворци, храмове и крепости, което ги прави естествено място за изразяване на власт и могъщество. Стоенето под арка визуално придава на човека по-голяма значимост – рамкира фигурата му и го поставя в централен фокус. Почти винаги създават визуална естетика и перспектива. Сводовете създават усещане за дълбочина и перспектива. Когато човек застане в центъра на арката, тя оформя естествена „рамка“ около него, което прави снимката по-въздействаща. Особено при поредица от арки или дълги коридори със сводове се получава ефектът на безкрайност, което засилва драматичността на кадъра. Много е атрактивен контрастът между човека и архитектурата. Масивните каменни сводове и извисяващите се арки често контрастират с човешката фигура, подчертавайки нейната изтънченост или внушителност, в зависимост от позата и облеклото. Това е особено ефективно в кралски портрети, където владетелите са заснемани на фона на величествени арки, за да изглеждат още по-величествени. Символ на преход и вечност. Арките символизират прехода – от едно пространство в друго, от една епоха в друга. Това прави снимките под тях особено въздействащи, особено когато се търси внушението за промяна, ново начало или вечност. Те притежават и много силно емоционално въздействие. Хората инстинктивно харесват симетрията и плавните извивки, които сводовете предлагат. Те носят усещане за баланс и хармония, което прави снимките под тях по-естетически привлекателни. Затова, независимо дали става дума за средновековни владетели, ренесансови благородници или съвременни туристи, позата под арка или свод винаги носи специален заряд и изглежда впечатляващо.
Язовир Калин Язовир "Карагьол" Умиращият воин
В живата природа се срещат много примери на спирали - при цветята, при охлювите, при ДНК и на много още места. Има ли обаче, примери на арки и сводове? Оказва се, че има, макар спиралите да са по-често срещани в природата. Има и естествени примери на арки и сводове. Някои от тях дори наподобяват изкуствените каменни сводове, използвани в архитектурата. Най-известният природен еквивалент на сводовете са естествените скални арки, образувани от ерозия. Те се срещат по целия свят, но някои от най-зрелищните примери са Деликатната арка (САЩ, Юта) – една от най-популярните скални арки в света. Лондонската арка (Австралия) – естествена скална формация в океана. Пон д’Арк (Франция) – арка над река Ардеш, която наподобява мост. Глетчерите често създават ледени и снежни арки, които се формират при естественото движение и топене на ледовете. Те са временни, но някои могат да съществуват десетилетия, преди да се срутят. Има и дървесни сводове и арки. В някои гори клоните на дърветата естествено се извиват и се допират едно в друго, образувайки естествени зелени сводове. Например, горски тунели – срещат се в много места, като например прочутия Тунел на любовта (Украйна). Банян дърветата – те пускат въздушни корени, които се втвърдяват и често образуват аркоподобни форми. Арки съществуват и при животински структури. Мравките и термитите често изграждат тунели и сводести проходи в своите колонии. Паяците плетат мрежи, които в някои случаи имат дъговидни или сводести елементи. В океана много често се образуват вълнови арки. При големи океански вълни, особено цунамита или при постоянни вълнови движения, водата понякога образува преходни водни арки – нещо, което може да се види при прибоя. Въпреки че арките и сводовете са по-рядко срещани в природата в сравнение със спиралите, съществуват множество примери, които показват, че природата обича тези форми толкова, колкото и човешката архитектура.
Може ли да се каже, че при строителството на арки и сводове, човек несъзнателно или напълно съзнателно е копирал природата, защото тя му е давала готови доказани на практика образци? Както споменахме спиралите, има много спирални вити стълби, някои от тях - истински произведения на изкуството. Определено е така – понякога несъзнателно, а в други случаи напълно осъзнато. Природата предоставя безброй доказани модели на устойчивост и ефективност, които хората интуитивно или научно са прилагали в архитектурата. Арки и сводове са вдъхновени от природата. Както вече споменахме, природата създава естествени арки чрез ерозия, лед, растителност и дори животински структури. Каменните сводове в архитектурата използват същия принцип – разпределяне на натоварването, което природата е „открила“ много преди човека. Най-вероятно първите строители, забелязвайки естествени арки, са започнали да ги възпроизвеждат в строителството, първо с грубо подредени камъни, а след това с добре изчислени конструкции.
Пещера Магурата Мальовица Църкви и манастири
Спираловидни стълби и природни спирали. Спираловидните стълби са друг чудесен пример за подражание на природата. Те напомнят раковините на охлювите – особено тези със златното сечение. Спиралната форма на ДНК е фундаментална структура в биологията. Вихрите на ураганите и галактиките – които следват същите пропорции, както някои архитектурни елементи. Природата е като „инженер“. Древните строители може би несъзнателно са следвали природните модели, но с развитието на науката и математиката това става целенасочен процес. Например, готическите катедрали с високи арки и сводове напомнят на разклоненията на дърветата. Леонардо да Винчи е изучавал природни форми, за да проектира спирални стълби и летателни апарати. Антони Гауди (Саграда Фамилия) използва висящи вериги, за да моделира естественото разпределение на силите в арките. Човекът не просто копира природата, а я „превежда“ в архитектурни решения, съчетавайки естетика и инженерство. Спиралите, сводовете и арките са едни от най-ярките примери за това как природата вдъхновява човешкото творчество и технологии.
Има доста архитектурни и инженерни решения, които използват кръгли отвори - такива са някои илюминатори в самолетите, прозорци на каюти в корабите, приказните домове на хобитите. Кръглата форма е често срещана в природата, но доколко е функционална в архитектурата? Кръглата форма в много случаи е избирана не само заради естетиката, но и заради своята функционалност. Нека разгледаме нейните предимства и ограничения в архитектурния и инженерния контекст. Кръгли отвори в архитектурата – защо се използват? Кръглите прозорци и отвори имат няколко основни предимства: по-добро разпределение на напрежението. В сравнение с правоъгълните отвори, кръглите не създават концентрация на напрежение в ъглите, което намалява риска от пукнатини и деформации. Затова в самолетостроенето и корабостроенето илюминаторите са кръгли или овални – така те издържат по-добре на външното налягане. Устойчивост срещу външни сили. Вятърът, водата и други природни сили се „плъзгат“ около кръглите форми, без да създават силни турбулентни зони или точки на отслабване. Това е причината за кръглите прозорци на морските каюти, които издържат на вълните и бурите по-добре от правоъгълните. Естетика и хармония. Кръговете се възприемат като „завършени“ и балансирани форми, които създават усещане за хармония. Те са характерни за традиционната японска архитектура, където се използват за специални прозорци (енгава).
Домовете на хобитите от „Властелинът на пръстените“ имат кръгли врати и прозорци, които подчертават естествеността и уюта на тези сгради. Енергийната ефективност и осветеност при тях са високи. Кръглите прозорци могат да разпределят светлината по-равномерно в интериора. Куполните конструкции, които използват кръгли или овални отвори, често предлагат естествено осветление без резки сенки. Съществуват обаче и някои ограничения и предизвикателства. Тяхната изработка е по-сложна. Кръглите отвори са по-трудни за изрязване и подсилване, особено в традиционното строителство с дърво и камък. Те не винаги са практични за стандартни конструкции. Вратите и прозорците с правоъгълна форма са по-лесни за производство и подмяна. Имат ограничена използваемост на пространството. В интериора кръглите стаи са по-трудни за обзавеждане с правоъгълни мебели. Въпреки това съществуват множество примери от архитектурата и инженерството. Розетните прозорци в готическите катедрали са кръгли, детайлно орнаментирани елементи, които осигуряват светлина и символично значение. Куполните сгради – Пантеонът в Рим има огромен кръгъл отвор (окулус), който осветява интериора. Съвременните еко-къщи. Кръглите и куполни къщи често са по-енергийно ефективни и издържат на природни бедствия. Кръглите отвори в архитектурата не са просто декоративен избор – те често предлагат функционални предимства като по-добро разпределение на напрежението, устойчивост на природни сили и ефективно осветление. Макар че не са подходящи за всички типове сгради, в много случаи те се използват именно заради своите инженерни и естетически качества.
Планини в България Мусала Нощен Видин
Арките и сводовете съчетават симбиоза между кръг и успоредните страни на правоъгълник. Доколко древното строителство е било плод на интуиция да копираш природата, и доколко - математически знания, знания по физика, както и знания за различните материали, подходящи за определен архитектурен детайл? Няма съмнение, че древното строителство несъмнено е било резултат от комбинация между интуитивно подражание на природата и натрупани знания в областта на математиката, физиката и материалите. Първите строители са разчитали основно на наблюдението – те са забелязвали устойчивите форми в природата и са се опитвали да ги пресъздадат. Сводовете и арките наподобяват естествени скални арки, пещерни тавани и дървесни разклонения, които естествено разпределят натоварването. Куполите наподобяват черупки, пчелни пити или сводести гнезда на птици. Спиралните стълби може да са били вдъхновени от раковини, където тази форма осигурява компактност и здравина. Натрупаните знания – математика, физика и инженерство – с времето започват да влияят на строителни и архитектурни проекти. Постепенно строителите са започнали да систематизират знанията си и да ги използват съзнателно. Древните египтяни, гърци и римляни са прилагали геометрия, за да измерват ъгли, пропорции и симетрия. Пропорциите на арките и сводовете често следват принципите на златното сечение и числото на Фибоначи, което е забелязано и в природата. В римската архитектура са използвани точни изчисления на радиуса на кривината, за да създадат здрави и естетични сводове. Инженерите на Древен Рим знаели, че натискът върху свода се разпределя странично, затова са използвали контрафорси и подпори. При строежа на готическите катедрали са приложени летящи контрафорси, които балансират външния натиск от високите сводове. Арките използват ключов камък в центъра, който държи цялата конструкция – това знание е било усъвършенствано през вековете. Древните строители са знаели кои материали са най-подходящи за сводове и арки: каменните арки са били устойчиви, но тежки; използвани са в римските акведукти и катедрали. Тухлените арки са по-леки, използвани са в ислямската и ренесансовата архитектура. Дървените сводове са по-гъвкави, но по-крехки; използвани са при временни конструкции. Римски бетон (позоланов цимент) е първият материал, който позволява изграждането на масивни куполи, като този на Пантеона. В началото строителството вероятно е било интуитивно, като хората са копирали природни форми. С развитието на цивилизациите обаче, математиката, физиката и познанията за материалите са се превърнали в основа за архитектурата. Симбиозата между естествените форми и точните инженерни изчисления е довела до шедьоври като римските акведукти, готическите катедрали и съвременните мостове и небостъргачи.
Отовишки връх Пазвантоглу връх Калин
Църкви и манастири Планини в България Смърч
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.