copyright©by everybody
Автор на снимката - д-р Явор Симеонов
Вижте и научете за още интересни обекти:
Според знанията, които имаме, първобитните хора са развили умения да се защитават от дивите зверове. С течение на времето, обаче, като че ли главен враг на хората, от когото било нужно да се защитават... били самите хора. По тази причина правели сложни и скъпи крепости, в които имали по-висок процент защита от тези, които били извън стените на крепостта. Може ли да приемем за вярно едно такова съждение? Нека поразсъждаваме върху това. С голяма доза достоверност изглежда, че такова съждение е напълно обосновано. В исторически план, първобитните хора първоначално са изграждали прости убежища, за да се защитават основно от природните стихии и хищниците. С развитието на обществата обаче, основната заплаха започнала да идва не от дивите животни, а от други хора – съперничещи групи, племена или организирани войски. Поради това се появява необходимостта от изграждане на укрепени селища и по-късно – на масивни крепости. Тези фортификационни съоръжения не само осигурявали физическа защита, но също така служели и като центрове на властта, контролирайки важни ресурси като земеделски земи, водоизточници и търговски пътища. Затова може да се каже, че с времето най-големият враг на човека се е оказал самият човек – войните, нашествията и обсадите са били основните причини за развитието на крепостното строителство, което достигнало висока степен на сложност и инженерно майсторство, особено през Средновековието. В такъв случай е резонен следващият въпрос - конфронтацията надделява ли над интеграцията, разделенията - над обединенията?
www.ralev-dental.bg www.bg-dentist.com www.maxillofacial.bg
Историята показва, че човешките общества винаги са били в динамичен баланс между конфронтация и интеграция, между разделение и обединение. В определени периоди нарастващите конфликти водят до изграждане на укрепления, стени и граници, докато в други – мирът, търговията и културният обмен създават условия за интеграция и сътрудничество. Например, Средновековна Европа е изпълнена с крепости и замъци, защото обществото е било раздробено и често във война. Но същата тази Европа постепенно еволюира към търговски съюзи, а по-късно и към национални държави, което довежда до по-голяма степен на обединение. Подобна е ситуацията и в Древен Китай – Великата китайска стена е символ на изолация и защита, но по същото време по Пътя на коприната протича активна търговия и културен обмен. Следователно, не може да се каже, че конфронтацията неизменно надделява над интеграцията. По-скоро историята е низ от вълнообразни движения между периоди на разделение и обединение, като и двата процеса се подхранват взаимно. Често след големи конфликти се създават нови обединения, а когато дълго време цари мир, напреженията могат да доведат до нови разделения. Това е естествен цикъл на човешкото развитие. Съществува интересна притча, която илюстрира това движение на махалото. Умирайки, баща извикал на смъртния одър сина си и му казал: - Сине, аз си отивам. Ти продължаваш напред. Когато си най-зле, отвори онази ракла. В нея има две писма. Отвори едното. Времената се менят. Когато си на върха на успеха – иди, отвори раклата и прочети второто ми писмо до теб. Бащата издъхнал, а синът продължил да живее и да преодолява предизвикателствата на живота. Времето обаче било трудно, нещата не вървели никак и синът се сетил за последното желание на баща си. Отишъл до раклата и извадил първото писмо. Когато го отворил, вътре пишело: - Сине, и това ще мине. Минали месеци, години, синът си стъпил на краката. Не само, а се развил във всички посоки, успехът го съпътствал във всичко, което захванел. Тогава пак се сетил за казаното от баща си и отишъл да прочете и второто негово писмо в раклата. Когато отворил и него, прочел: - Сине, и това ще мине.
Как мислите, естествен процес ли е, родовите връзки между хората, да са по-силни от идеите за равенство, толерантност, липса на расизъм, дискриминация по полови и други признаци? Човешките общества първоначално са се формирали на основата на родови и племенни връзки. Еволюционно погледнато, хората са социални същества, които първо изграждат силни връзки със своето семейство, клан или етническа група. Това е било жизненоважно за оцеляването в древността – близките роднини и членовете на общността осигурявали взаимопомощ, защита и ресурсна подкрепа. Идеите за равенство, толерантност и липса на дискриминация са сравнително нови в исторически план и са резултат от дълги социални, философски и политически процеси. Те са плод на културна еволюция, а не на биологична необходимост. Въпреки че съвременните общества все повече се стремят към универсални ценности и права, в критични ситуации (като война, икономическа нестабилност или социални кризи) често наблюдаваме как хората инстинктивно се връщат към първичните си групови лоялности. Това не означава, че родовите връзки винаги ще доминират над идеите за равенство и толерантност. Напротив, с развитието на обществата и комуникациите, хората постепенно разширяват кръга на своята идентичност – от семейство към народ, от народ към глобално човечество. Въпросът е, че тези процеси не се случват автоматично, а изискват образование, културно развитие и дългосрочни социални промени.
www.dentalimplants.bg Дженгал Езера в Пирин
Мултикултурализмът възникна като движение за обединение между хората, но се оказа, че хората често сами избират да живеят в гета по определени признаци - националност, религия и др. Появяват се конфликти, често - кървави. Например - в Северна Ирландия се водеха кръвопролитни конфликти, при това - между християни и християни. Днес се говори за край на мултикултурализма, глобализма и други теории на общност. Мултикултурализмът възникна с надеждата, че различни етноси, религии и култури могат да съжителстват мирно, като обогатяват обществата. На теория това изглежда красиво, но на практика се оказва, че хората често инстинктивно търсят близост със „своите“ – тези, които споделят език, традиции, религия и ценности. Историческите примери, като конфликтите в Северна Ирландия между католици и протестанти, доказват, че дори хора с привидно сходна културна основа, могат да бъдат дълбоко разделени. Подобни напрежения се наблюдават и в други части на света – на Балканите, в Близкия изток, в някои мултикултурни европейски държави. Днес се говори за „края на мултикултурализма“ не защото идеята сама по себе си е лоша, а защото прилагането й често е било наивно – предполага се, че ако се съберат различни хора на едно място, те автоматично ще се интегрират. В действителност интеграцията изисква сериозни усилия и от двете страни – както от приемащото общество, така и от новодошлите. Когато това не се случва, вместо хармония възникват паралелни общества, които не просто живеят разделено, но и често влизат в конфликт. Сходна е съдбата и на глобализма – след десетилетия на икономическа и културна свързаност, днес на много места се засилват националистически и протекционистки движения. Това е естествена реакция на несигурността, която глобализацията понякога носи – икономическите неравенства, загубата на локална идентичност, миграционните предизвикателства. В крайна сметка, историята рядко върви в права линия. Идеите за мултикултурализъм и глобализъм не изчезват напълно, а по-скоро претърпяват трансформации – вероятно ще се търсят нови модели на съжителство, които да отчитат както общите ценности, така и естествените човешки тенденции към групова принадлежност.
Как изглеждат съвременните конфликти в човешкото общество, ако приемем, че обществата не знаят цялата картина - примерно, от тях са скривани доказателства за наличие и общуване на човешки представители с представители на извънземни раси или друг вид земни раси? Ако приемем хипотезата, че човечеството не знае цялата картина и че съществуват контакти с извънземни или други скрити интелигентни раси, то съвременните конфликти биха могли да изглеждат напълно различно, отколкото ни се струват на пръв поглед. Възможни сценарии за влияние върху конфликтите: Изкуствено поддържани разделения. Ако има скрита намеса на по-висш интелект (извънземен или друг), той може целенасочено да подклажда конфликтите между човешките общества, за да попречи на тяхното обединение. Един разединен свят е по-лесен за манипулация и контрол. Контролирано разкриване на информация. Възможно е определени елити да знаят за присъствието на не-човешки цивилизации, но да поддържат конфликтите между държавите, за да не позволят глобално сътрудничество, което би довело до по-бързо откриване на истината. Подготовка за по-голям сблъсък. Ако човечеството всъщност е част от по-голяма космическа система, конфликтите на Земята може да са вид "управляван хаос", който подготвя определени сили или цивилизации за бъдещо взаимодействие с извънземни. Например, военните технологии, разработвани чрез глобални конфликти, могат да бъдат част от подготовка за защита или нападение срещу външни заплахи.
Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин Пловдив Частниците погребаха България
Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи
Разделение чрез различно ниво на достъп до знания. Ако съществува тайна за контакт с други цивилизации, вероятно някои групи имат достъп до тези знания, а други – не. Това би създало нови, скрити йерархии в обществото, като тези, които знаят истината, управляват и контролират, а останалите живеят в илюзията на локалните конфликти. Стимулиране на технологичен напредък чрез войни. Историята показва, че човечеството прави най-големи технологични скокове по време на войни. Ако има външен контрол върху този процес, конфликтите може да са насочвани така, че да водят до развитие на ключови технологии, които биха позволили на хората да излязат в космоса или да влязат в следващ етап на еволюция. Как бихме могли да разберем истината? Ако подобна информация е скривана, възможно е тя да излиза наяве чрез аномалии в официалната история и наука (артефакти, които не се вписват в хронологията); свидетелства от бивши военни, учени или държавни служители, които разкриват секретни проекти; технологични пробиви, които изглеждат „прекалено напреднали“ за човешките възможности; масово нарастване на интереса към извънземни явления, което би могло да подготвя хората за разкриване на истината. Ако приемем, че такава намеса съществува, то съвременните конфликти може да са само повърхностен слой на нещо много по-дълбоко – скрита борба за контрол върху бъдещето на човечеството и неговото място в по-голяма космическа реалност.
Животът зад крепостните стени поддържал легитимността на тия, които упражнявали властта вътре в тях и извън тях - те били едни и същи. Днес в условията на демокрация, легитимността се поддържа чрез народен вот, на периодични волеизлияния на суверена - хората в качеството им на избиратели. Но и тук има подводни камъни. Изборите са за продължителен период на управление, за да може спечелилите властта да изпълнят дадените обещания. Но хората много скоро след избора си, може напълно да се разочароват от него. Това обаче може да породи постоянни политически кризи и дълги периоди на безвластие. Да поразсъждаваме, как е най-добре да се прилагат правилата на демокрацията? Това е основният парадокс на демокрацията – тя изисква стабилност, за да функционира, но същевременно трябва да отчита променящите се настроения на хората. В миналото крепостните стени символизираха властта на управляващите, а днес „крепостта“ е системата от закони, институции и изборни механизми, които поддържат демократичния ред. Как да се прилагат по-ефективно правилата на демокрацията? Нужна е по-честа отчетност на управляващите. Вместо да се чака краят на целия мандат, трябва да има механизми за по-честа обществена оценка. Това може да стане чрез референдуми по ключови въпроси. Гласувания за доверие в определени моменти от мандата. Засилена роля на гражданските организации и медии за контрол над обещанията и тяхното изпълнение.
Възможност за предсрочни избори, но с ясни правила. Ако едно правителство загуби общественото доверие твърде бързо, трябва да има механизъм за предсрочни избори, но без да се стига до хаос и безвластие. Например, въвеждане на минимален праг на обществено недоволство, след който да се задейства процедура за нови избори. Ограничаване на възможността за прекалено честа смяна на властта, за да не се получи политическа нестабилност. Децентрализация на властта. Ако повече решения се взимат на местно ниво, хората ще имат усещането, че гласът им има реална тежест. Централизираната власт често води до разочарование, защото хората се чувстват далеч от управлението. По-голямо участие на гражданите чрез дигитални технологии. В 21-ви век е възможно създаването на платформи за електронно гласуване, където хората да могат да дават мнение за важни въпроси дори между изборите. Така демокрацията ще бъде по-динамична, а не само изборен акт на всеки 4-5 години. По-добро политическо образование. Демокрацията работи добре само ако гражданите са информирани. Нужно е по-добро образование за политическите процеси, за да могат хората да взимат информирани решения, а не само на база на популизъм и емоции. Демокрацията не е статична – тя трябва да се адаптира. Ако изборите остават единственият инструмент на гражданите да влияят на властта, разочарованието ще расте. Затова най-добре е демокрацията да се усъвършенства чрез повече отчетност, децентрализация и участие на хората в реално време, а не само през определени периоди. Това ще намали риска от политически кризи и ще направи системата по-устойчива.
Да се върнем на крепостта. В случая, ако разгледаме Видинската крепост Баба Вида, нейната площ е пренебрежимо малка на фона на огромното влияние, което хората вътре са имали върху земите наоколо. Хората вътре зад стените, са живели при възможно най-добри условия; раждали са се деца, от малки - облечени, нахранени, образовани и подготвени да ръководят. Как корелира това с човешкия социален постулат, че всички хора са равни? Даже пред закона, власт имащият има многобройни предимства пред този, който не разполага с власт. Видинската крепост Баба Вида е отличен пример за това как малка група хора, живеещи зад дебели стени, могат да контролират големи територии и множество поданици. Това също така показва една от най-старите и най-устойчиви социални структури в човешката история – йерархичното общество, при което властта е концентрирана в ръцете на малцина, а останалите служат като поданици, работници или войници. Корелацията между йерархията и идеята за равенство. Всъщност тук дебатът е за историческия реализъм срещу философския идеал. Въпреки че съвременните демократични общества се основават на принципа, че „всички хора са равни“, реалността често доказва обратното. Още от древността, социалното положение се предава по наследство – децата на владетелите в крепостите, като Баба Вида, са израствали в среда, която ги е подготвяла за управление. Това е осигурявало образование, сигурност, влияние, което обикновеният селянин не е имал. Дори днес, в демократичните общества, неформалните йерархии не изчезват – децата на богати и влиятелни семейства имат достъп до по-добро образование, здравеопазване и социални контакти, което им дава предимство пред останалите. Властта винаги дава предимства.
Дори в съвременната демокрация, човек с власт разполага с механизми да се защитава и да влияе на законите, които регулират всички останали. В миналото това било очевидно – владетелите в крепостите определяли законите, а поданиците им нямали думата. Днес разликата е, че на теория законите важат за всички, но на практика достъпът до правосъдие, информация и ресурси е неравномерен. Йерархията като естествена структура. Историята показва, че хората естествено създават йерархии. Дори при напълно равни условия, с времето определени индивиди или групи започват да натрупват повече влияние и ресурси, което ги поставя в по-висока позиция. Крепостите като Баба Вида символизират тази тенденция – малка група елит управлява големи маси от хора, които зависят от тях. Какво означава това за съвременния свят? Ако се върнем към въпроса за равенството, става ясно, че формалното равенство (законово, политическо) не премахва реалните социални и икономически неравенства. Демокрацията е опит да се минимизират тези различия, но йерархичните структури, които са били в основата на общества като това във Видин, все още съществуват под различна форма. Въпросът не е дали неравенството съществува, а как се управлява – дали води до деспотизъм, или създава възможности за мобилност и справедливост. Но като че ли трябва да преглътнем като незаобиколима даденост към днешна дата, че „Децата на нашите началници, станаха началници на нашите деца“. Няма рима, ама е вярно. (По оня виц, дето началникът и подчиненият играли на игра думи в рима. В един момент подчиненият не можел да измисли нищо и казал: - Шефе, аз спах с жена ти. Оня отвърнал: - В това няма рима. – Абе няма рима, ама е вярно.)
Йерархията поставя въпроса и за лоялността - лоялност пред прайда, или лоялност пред закона? Сложна дилема. Една от най-дълбоките дилеми в човешкото общество – лоялност към прайда (род, семейство, общност) или лоялност към закона (държава, принципи, институции). Как възниква тази дилема? Лоялността към прайда (първичната общност). Тази лоялност е най-древната. Още от първобитните времена хората са се организирали в малки групи (семейства, племена, кланове), в които оцеляването зависело от взаимната защита. В по-късни времена това се проявява в семейни династии, феодални владения, военни братства – всички те държат на „своите“ повече, отколкото на общи, абстрактни принципи. Дори днес тази тенденция е жива – често хората се доверяват повече на своите близки, етническа група или приятели, отколкото на законите на държавата. Лоялността към закона (институции, държавност, принципи). Държавите, особено модерните, са изградени на идеята, че законът стои над личните връзки. Това е основата на правовата държава – независимо дали някой е роднина, приятел или съюзник, ако наруши закона, трябва да понесе последствията. Това обаче често влиза в конфликт с първичната човешка природа – хората инстинктивно защитават „своите“. В исторически план големите цивилизации, които се опитват да наложат върховенството на закона (Римската империя, Османската империя, съвременните държави), винаги са се сблъсквали с тази дилема. Какво е по-устойчиво? В авторитарни общества лоялността към лидера или управляващата класа често замества и двете – прайда и закона. В демократични общества законът трябва да бъде по-силен от личните връзки, но това не винаги работи. Корупцията, клиентелизмът и клановите връзки често поставят лоялността към „своите“ над институциите. В исторически стабилните общества обикновено има баланс – хората усещат държавата като „свой прайд“ (национална идентичност, гражданско чувство). Как се решава тази дилема? В общества, където законите са справедливи и ефективни, хората по-лесно приемат, че трябва да бъдат лоялни към тях, а не към роднински или приятелски връзки. В общества, където законът е неработещ, корумпиран или несправедлив, хората се връщат към първичната си лоялност – семейството, клана, етноса. Някои култури (например в Древен Рим, Китай, Османската империя) са се опитвали да балансират двете, като позволяват известна степен на семейна и групова лоялност, но само ако не подкопава държавата. Тази дилема никога не изчезва напълно. Историята показва, че най-успешните общества намират начин да хармонизират прайда и закона, така че хората да усещат държавата и обществото като естествено продължение на своята общност, а не като външна сила, която им е наложена.
Седемте Рилски езера Еврейската синагога Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.