Вътрешният двор на крепостта Баба Вида

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Това, което се вижда на снимката, е резултатът от много труд, материали, строители, средства, охрана, какво ли не. Строителството на крепост е скъпа инвестиция. Изисквало се много работна ръка, добив и доставка на материали, хранене и обличане на работещите, осигуряване на помещения за спане. В същото време трябвало да се издържа въоръжена сила за охрана, трябвало да се развива земеделие и животновъдство или да се харчат пари за покупка на храна. Как са решавали на времето тези задачи, които са сложни и при днешните технологии, а какво да говорим - преди векове? Строителството на крепости в миналото наистина е било изключително сложен и скъп процес, но обществата са намирали начини да го осъществяват чрез внимателно планиране, мобилизация на ресурси и използване на различни социални и икономически механизми. Ето някои ключови аспекти: Организация на работната сила - робски и зависими селяни. В някои общества строежите са разчитали на роби или крепостни селяни, които са били задължени да предоставят труд като част от феодалните си задължения. Кралска или благородническа повеля. Владелецът на земите (крал, княз, феодал) е можел да налага задължителен труд (ангария) за определен период от време.

Каменен зид    София    Българският имплантологичен портал

Наемни работници. В някои случаи се наемали занаятчии, каменоделци, дърводелци и инженери, на които се плащало. Осигуряването на материали ставало чрез ползване на локални ресурси: за да се намалят разходите, строежът често се планирал близо до каменоломни, глинени находища и гори, откъдето се добивали камъни, тухли, вар, дървен материал; прилагали се методи на феодални задължения. Подчинените селяни били длъжни да доставят дърва, камъни и други строителни материали. Широко разпространена била практиката на вторичната употреба. В някои случаи материалите от стари постройки (римски акведукти, крепости) били използвани повторно. Изхранването и подслонът на работниците били организирани чрез местно производство. В околностите на строежите се развивали земеделие и животновъдство, които осигурявали храна за работниците. Феодалната икономика била практикувана редовно. Феодалът задължавал зависимите си селяни да предават част от добивите си, за изхранване на строителите. Търговия и доставки имали място. Ако земите не били плодородни, владетелят можел да закупи или изиска доставки от съюзници, търговци или завладени територии. Охрана по време на строителството. Ползвала се наемна войска. В някои случаи специални военни части охранявали строежите. Съществували и местни военизирани групи.

Феодалите разчитали на своите васали и рицари. Понякога първо се изграждала дървена палисада или ров, за да защитава строежа. Бързото изграждане на защитните съоръжения осигурявало време за подготовка за защита в случай на необходимост. Финансирането на строежа ставало чрез данъци и налози. Владетелят можел да налага специален данък за строежа на крепостта. Ако крепостта имала и религиозна роля (манастир-крепост), част от парите можели да идват от дарения на вярващите или други църковни средства. В някои случаи ресурси за строежи се набавяли чрез военни походи и заграбване на богатства. Военната плячка била често срещано разплащателно средство. Технологичните решения търсели и намирали използване на прости, но ефективни технологии. Например, скрипци, дървени кранове, валяци и други механизми улеснявали преместването на тежки камъни. Рационализирали строителството. Изграждането започвало с най-належащите структури – например, дървени крепости, които по-късно се надграждали с камък. Някои крепости били изграждани на етапи в продължение на десетилетия, т.е. на модулен принцип. Въпреки че строежът на крепости е бил скъпо начинание, той е бил възможен благодарение на съчетаването на различни социални, икономически и технологични фактори. Владетелите и благородниците са намирали начини да ангажират населението, да осигурят ресурси и да гарантират защитата на строежите, превръщайки крепостите в жизненоважни стратегически и икономически центрове.

Стара планина    Катедрален храм Свети Димитър - Видин    Телеграф капия

Кой е имал право да сече пари - феодалите от крепостите или царят (князът)? Как са регулирали паричната маса в обръщение? Монети от какви метали са били сечени и как са се съотнасяли помежду си по стойност? Правото да сече пари било строго регулирано и зависело от структурата на държавното управление, но най-често основният монетосекач бил царят (князът, кралят, императорът). В някои случаи феодалите, епископите и по-големите градове също можели да получат това право, но то обикновено било дарено от върховния владетел. Кой е имал право да сече монети? 1. Царят (князът, кралят, императорът). Монетосеченето било символ на суверенитет. В повечето държави само владетелят имал официално право да издава монети със своя лик или знак. В някои случаи царят е можел да дава право на определени градове или феодали да секат монети, но винаги под негов контрол. 2. Феодалите (графове, херцози, боляри, деспоти). В някои феодални държави (като Свещената Римска империя, Франция и дори България през определени периоди) големите владетели получавали привилегия да секат пари. Те обаче рядко имали пълна автономия – монетите често трябвало да бъдат по образец на царските или да съдържат името на владетеля на държавата. В други случаи местни владетели фалшифицирали или пренебрегвали официалния монетен ред. 3. Градовете и епископите. Някои богати търговски центрове (Венеция, Дубровник, Новгород) получавали право да секат свои монети. 4. Църквата (епископства, манастири) понякога имала монетни дворове. Как е била регулирана паричната маса в обръщение? Съществувал е контрол върху монетосеченето. Монетните дворове работели само с разрешение на владетеля. В някои случаи владетелят нареждал претопяване и презасичане на старите монети (дебазиране – намаляване на съдържанието на благородни метали). В отделни периоди монетите били периодично изтегляни от обращение и заменяни с нови.

Чрез данъци и такси, като властите събирали данъци в злато или сребро, което после можело да бъде върнато в обръщение като монети. Владетелят можел да определя официален курс между различните монети. Чрез контрол върху съдържанието на метали. Понякога монетите били разреждани с по-евтини метали – така владетелите „печелели“, но това често водело до обезценяване и инфлация. Понякога монети били намалявани по тегло, за да се произведат повече. Какви метали са използвани и как са се съотнасяли по стойност? Златните монети са били най-ценни, използвани са за големи търговски сделки и международна търговия. Примери: византийският солид (номизма), флоринът (Италия), дукати, перпери (в България и Византия). В Западна Европа по-рядко се секли златни монети преди XIII век – основно византийски и арабски монети циркулирали там. Сребърните монети били основната разменна валута за ежедневна търговия. Примери: сребърни гроши, денари, динарии, грошове, тетрадрахми. Сребърните валути били основни в Европа през Средновековието (например чешкият грош, западноевропейските денари). Медните и бронзови монети били по-евтини, използвали ги за дребни разплащания. Примери: фолиси (Византия), полушки, аспри. Често били обезценени или заменяни с книжни пари при по-късните икономически системи. Как различните монети се съотнасяли по стойност? 1 златна монета = 10-20 сребърни монети (гроша/денара) = 100-200 бронзови. Стойността зависела от съдържанието на благородния метал, което можело да бъде намалявано (дебазиране). При търговия често се използвали везни, за да се проверява реалното съдържание на сребро или злато. Правото да сече монети било важен политически инструмент, използван предимно от царе и князе. Паричната маса се контролирала чрез регулации, а стойността на монетите зависела от съдържанието им на благородни метали. Средновековните икономики разчитали на златни, сребърни и медни монети, като стойността им можела да се променя в зависимост от политическите и икономически условия.

Варна    Велико Търново    информация за Видин

В средновековните крепости основно са живели, работили и управлявали патрициите. Плебеите са били извън защитата на дебелите крепостни стени. В резултат на това, едните се превръщат в образована и задоволена "висша" класа, а другите, плебсът - в отрицателен отбор, в "низша" класа. Дали съществува такъв неписан закон и как се развиват нещата след Средновековието, когато крепостите губят първоначалното си предназначени? За някои, това съждение съдържа известна историческа истина. Но за други то опростява и генерализира социалната структура и динамиката на Средновековието. В много ситуации, особено в Западна Европа, в замъците и крепостите основно са живели феодалите (благородници), които са управлявали дадена област. Те са били част от висшата класа, която е имала достъп до образование и по-добър живот. Тази класа включвала рицарите, духовенството и други привилегировани групи. Повечето селяни (плебеи) са живели в селища около крепостите и рядко са имали достъп до защитата на крепостните стени, освен по време на война. Те са били зависими от благородниците и са извършвали земеделски и други физически трудове. Въпреки това, плебеите не винаги са били лишени от възможност за развитие – например, в градовете занаятчиите и търговците често са се организирали в гилдии, които постепенно им давали по-голямо влияние. След Средновековието значението на крепостите намалява. С развитието на артилерията и огнестрелните оръжия през Ренесанса и Новото време, крепостите започват да губят своята отбранителна функция. Те стават символи на власт, а не стратегически обекти. С края на феодалната система и началото на урбанизацията, градовете започват да набират сила. В тях възниква нова социална структура, в която средната класа (търговци, занаятчии, предприемачи) започва да играе все по-важна роля. Прелом настъпва след Френската революция и индустриализацията. Тези събития слагат началото на по-големи промени в социалната структура. Привилегиите на аристокрацията са поставени под въпрос, а демократичните и либерални идеи водят до еманципацията на плебеите. В по-късните епохи образованието започва да става достъпно за повече хора. Това подпомага намаляването на класовите различия, макар те да не изчезват напълно. Докато през Средновековието действително е имало силно изразено разделение между благородниците (патриции) и обикновените хора (плебеи), след този период се наблюдават промени, които довеждат до по-голямо социално равенство. Индустриализацията, демократизацията и урбанизацията допринасят за промяна на класовата структура, макар и социалното неравенство да остава значителен проблем в много общества и до днес. Но това е една друга тема.

Зад крепостните стени животът течал според природните закони. Раждали се деца, растели. Интересно е да се научи, съществували ли са възможности в крепостите за раждане и отглеждане на деца, както и за медицинско обслужване? Животът зад крепостните стени, макар и защитен от външни опасности, често бил труден и изисквал адаптация към ограничените ресурси и пространство. Раждането и отглеждането на деца, както и медицинската грижа, били важни аспекти на ежедневието в тези условия. Раждането обикновено било домашно събитие, ръководено от опитни акушерки или по-възрастни жени. Акушерките често притежавали познания за билките и традиционните методи за подпомагане на раждането. В по-големите крепости понякога се обособявали специални стаи за раждане, макар че обикновено това ставало в личните помещения на семейството. Семейството и съседите играели ключова роля в подкрепата на бременната жена, осигурявайки храна, помощ и грижа. Майките обикновено кърмели децата си, тъй като алтернативи като животинско мляко рядко били на разположение. В случаите, когато майката не можела да кърми, се търсела друга кърмачка в общността. Децата започвали да помагат на родителите си от ранна възраст, като се учели на занаяти, земеделие или други полезни умения. В по-богатите семейства децата можели да получат образование, често под формата на обучение от духовници.

Отовишки връх    Пазвантоглу    Сливен

Кои са "командвали парада" в една крепост? Шефът на гарнизона? Религиозният водач? Административният ръководител - както и да се е наричал? В средновековните крепости управлението и ръководството били разпределени между различни личности в зависимост от функциите им. Главните фигури в крепостта обикновено включвали военен командир, религиозен водач и главен администратор. Военен командир (Шефът на гарнизона), в зависимост от региона и времето, този човек можел да носи различни титли като комендант, кастелан (лат. castellanus), воевода или главен рицар. Той отговарял за организация и ръководене на гарнизона, планиране и защита на крепостта при нападения, контрол над оръжията, мунициите и укрепленията, обучение на войниците и рицарите. Обикновено военният командир действал под ръководството на феодалния господар (собственик) или владетеля, ако крепостта била под кралска власт. Религиозният водач в крепостта можел да бъде свещеник, монах, абат (ако крепостта била свързана с манастир), а понякога дори епископ, ако крепостта била част от епископска структура. Той се грижел за провеждане на религиозни обреди, като литургии, молитви и кръщения. Негово задължение било да осъществява духовна подкрепа на населението и войниците. Съхранявал реликви и ръководел крепостната църква или параклис. Много често духовниците били отговорни за обучението на деца и млади благородници. Религиозният водач често имал силно влияние върху морала и решенията на обитателите на крепостта, особено по време на обсади или трудности.

Административният ръководител бил основният човек, който се грижел за изпълнението на икономическите и управленските задачи, оставени от господаря. Господарят (собственикът) на крепостта носел различни титли: феодал, барон, граф, херцог, маркиз или крал, в зависимост от ранга му. Той бил главният, който вземал стратегическите решения за крепостта. Представлявал я в отношенията с други владетели или врагове. Управлявал разпределението на ресурсите между военния, религиозния и административния сектор. Понякога самият той се включвал активно във военните действия или управлението на стопанството. Всички тези фигури в йерархията и структурата на една крепост, работели заедно под ръководството на господаря на крепостта. Военният командир се грижел за сигурността, религиозният водач – за морала и духовността, а административният ръководител – за ежедневното управление. Макар всеки да имал ясно дефинирани отговорности, често се случвало да възникват конфликти за ресурси или власт, особено по време на кризи. Средновековните крепости били сложни социални и организационни структури, в които всяка от тези ръководни фигури играела важна роля за оцеляването и функционирането на общността. Докато военният командир осигурявал защитата, религиозният водач подкрепял духовния живот, а административният ръководител поддържал реда и ресурсите, техните усилия били координирани от господаря на крепостта.

Пазар капия    Стамбол капия    Художествена галерия - Видин

Откъде може да е взет камъкът за крепостта, при положение, че наблизо почвата е глинеста и песъчлива? Каменните блокове, използвани в Баба Вида, вероятно са добивани и транспортирани от различни места. Налични са няколко местни находища – в Северозападна България има варовикови и пясъчникови кариери, които са добър строителен материал. Рециклирани са по-стари римски и ранновизантийски сгради – често използвана практика в Средновековието. Пренос по Дунав – реката е била важен търговски път и е възможно някои камъни да са докарани от по-далечни кариери в днешна Сърбия или Румъния. Но как са го транспортирали? Пренасянето на каменни блокове за голяма крепост е било трудоемка и сложна задача, но ето няколко метода: Салове и кораби по Дунав – най-ефективният начин за транспортиране на тежки материали. Волове и дървени колички – използвани за превоз по суша. Въздействие на робски труд и зависими селяни – вероятно строежът е бил извършен с комбинация от наемни работници и принудителен труд. Строителите на Баба Вида вероятно са били смесена група от местни български майстори, византийски инженери и евентуално западни занаятчии. Камъкът за крепостта е добиван от околните райони и транспортиран по Дунав или с животинска тяга. Това прави Баба Вида не просто стратегическо укрепление, а и шедьовър на средновековното строителство, съчетаващ най-добрите местни и чуждестранни строителни традиции.

Финансирането на такъв важен строителен обект е много сериозен въпрос дори и днес. Как са могли да решат този казус по онова време? Строежът на голяма крепост като Баба Вида е бил изключително скъп и ресурсно интензивен проект, който е изисквал внимателно планиране и финансиране. В средновековна България и Европа укрепленията не само са защитавали земите, но и са били символ на икономическа мощ и политически престиж. Има няколко възможни начина, по които да е финансирано изграждането на крепостта. 1. Държавно финансиране от владетеля. Като най-важната крепост на Видин и околността, Баба Вида е била приоритетен обект за местните владетели. Възможни основни източници на средства са данъци от населението – селяните и занаятчиите в региона са били обложени със специални такси за строежа и поддръжката на крепостта. Приходи от търговията по Дунав – реката е била основен търговски маршрут, а мита и такси от преминаващи кораби са носели значителни доходи. Пренасочване на приходи от земеделие – владетелите са можели да използват част от събираните натурални данъци (жито, добитък и т.н.) за изхранване на работниците. 2. Феодална система и принудителен труд. Средновековните феодални владетели често използвали зависими селяни (крепостни) за строителство, което намалява разходите за заплати. Крепостният труд представлява задължение на местното население да участва в строителството като част от данъците си (под формата на ангария).

Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север

Военизирани строители са били част от гарнизона на Видин, който е можел да бъде задължен да работи по укрепленията. Местни занаятчии – ковачи, дърводелци и зидари също са можели да бъдат привикани за работа в определени периоди. 3. Военни кампании и плячкосване. Не е изключено средствата за изграждането на Баба Вида да са дошли от грабежи и военни кампании. Българските владетели често са воювали с Византия, Сърбия и Унгария – военните победи са носели плячка, откупи и контрибуции. Видинското царство в края на XIV век има силни търговски връзки и дипломатически отношения с унгарците – възможно е част от строителството да е финансирано чрез такива споразумения. 4. Чуждестранни инвестиции и васални отношения. Владетелите на Видин понякога са били васали на по-силни държави (като Унгария) и може би са получавали военна или финансова помощ. Крепостта е защитавала важни търговски маршрути, така че търговци и занаятчии са могли доброволно да допринесат за строежа, за да подсигурят безопасността си. 5. Рециклиране на стари строителни материали. За да се намалят разходите, строителите на Баба Вида може да са използвали камъни от по-стари римски и византийски сгради, пренасяни и преизползвани. Вторично използване на тухли, дървен материал и метал от стари крепости или манастири. Изграждането на Баба Вида не е било просто скъп и трудоемък проект, но и стратегическа инвестиция. Финансирането вероятно е комбинирало държавни приходи от данъци и търговия, феодални задължения и принудителен труд, военна плячка и дипломатически средства, чуждестранна помощ и търговски интереси. Това доказва, че средновековните владетели не само са били военачалници, но и стратегически мениджъри, които са знаели как да организират ресурси за изграждането на устойчива и величествена крепост.

Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години    Автофериботен терминал    Хотел Ровно

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Рилски езера    Родопи    Русе