Горният етаж на крепостта Баба Вида

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В мирно време крепостните кули са имали няколко важни функции: Наблюдателни постове. Използвани са за наблюдение на околността и ранно предупреждение при приближаваща опасност. Разположени на стратегически високи места, те позволявали добър обзор на пътища, реки и проходи. Складове за оръжие и припаси. Вътрешността на кулите често е била използвана за съхранение на оръжия, стрели, барут (по-късно) и други бойни припаси. В някои случаи са служили и за хранилища на зърно, сушени храни и вода, което е било полезно при обсада. Жилищна функция. В някои случаи висшестоящи военни, боляри или управители са използвали кулите за временно или дори постоянно пребиваване. Кулите често са имали няколко етажа, като най-горните са служили за жилищни помещения. Затвори и тъмници. Някои кули са използвани като затвори или места за задържане на пленници и нарушители. Балдуиновата кула в Търново е известен пример, свързан с пленничеството на латинския император Балдуин I. Административни и представителни функции. В някои случаи кулите са били използвани като административни центрове, където местните владетели или управители са провеждали събрания и вземали важни решения. Религиозни и ритуални функции. Някои кули са имали малки параклиси или молитвени помещения, където гарнизонът можел да извършва религиозни ритуали. Крепостните кули не са били просто защитни съоръжения, а многофункционални структури, които са допринасяли за управлението и сигурността на крепостите дори в мирно време.

Българският имплантологичен портал    връх Калин    Смърч

В България има множество запазени и възстановени крепостни кули, които са важна част от средновековното ни наследство. Ето някои от най-известните: Балдуиновата кула (Царевец, Велико Търново). Това е една от най-емблематичните кули в България, свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин I Фландърски след битката при Адрианопол през 1205 г. Възстановената кула е част от крепостта Царевец и предлага панорамна гледка към града. Кулата на Мешчиите (Видин). Разположена в близост до крепостта „Баба Вида“, тази отбранителна кула е част от укрепителната система на Видин, строена през XIV век. Запазена е в много добро състояние и е ценен пример за средновековната отбранителна архитектура. Кръглата кула (Несебър). Несебър е обект на ЮНЕСКО, а тази кула е част от крепостните стени на стария град. Отличава се със своята кръгла форма, което е рядкост за българските крепости. Останките й са добре запазени и дават представа за мащаба на средновековната отбрана на града. Крепостната кула на Червен (до Русе). Червен е един от най-значимите военни и административни центрове на Второто българско царство. Кулата е отлично запазен пример за укрепление от XIII-XIV век. От кулата се разкрива красива гледка към каньона на река Русенски Лом. Кулата в Кюстендил (Пирговата кула). Това е средновековна отбранителна кула от XIV век, вероятно свързана с местен болярин. Каменната конструкция е добре реставрирана и служи като исторически паметник. Кулата на Хисаря (Ловеч). Част от крепостта, свързана с борбите на цар Иван Шишман срещу османците в края на XIV век. Възстановени части от стените и красива панорама към Ловеч. Тези крепостни кули са важни паметници на българската история и култура, като много от тях са туристически атракции с голямо значение за средновековното ни минало.

Една легенда разказва за строежа на Видинската крепост. Когато баба Вида строила калето, цялата околия мъже и жени работели по нея. Стари хора разказвали, че било “през латинско време”. Камъкът бил взиман чак от Буковец, откъдето бил прекарван на ръце – от ръка на ръка, човек до човек били наредени. Друга легенда разказва колко време е отишло за строежа на крепостта. На зидар му се родил син. Малко след това, обаче, той бил изпратен на строежа на крепостта. Минало много време, синът пораснал и попитал майка си, къде е баща му. Тя му казала, че строи крепостта и той поискал да го види. Един ден майка му го изпратила на строежа да занесе вода на работниците. Когато се срещнали и баща му го видял, не могъл да повярва колко време е минало, откакто не се е прибирал в къщи. Легенди. Лакърдии. Някой път художествени, друг път – нехудожествени измислици. Но често най-невероятните истории, са си самата чиста истина. Град Видин (Бдин) бил средищен за северозападните български земи от двете страни на реките Тимок и Дунав. Тази гранична област почти винаги се е ръководела от полузависими владетели. Маджарите (унгарците) нахлували многократно и превземали крепостта. През XIV в. Видин е столица на феодалното Видинско княжество, чиито владетели били Ростислав Михайлович, Яков Светослав и княз Шишман. Крепостта Баба Вида била тяхна резиденция.

Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател    Видинска епархия - история и интересни факти

Смята се, че строежът на осемъгълната кула към река Дунав и на два контрафорса, са дело на австрийците, които през 1689 г. за известно време завладяват Видин. Крепостта е на площ от 9,5 дка. Заобиколена е от всички страни със защитен ров, широк 12 м и дълбок 6 м. „Баба Вида“ е иззидана в неправилна четириъгълна форма, с дължина на всяка страна по около 70 метра. Два реда стени я защитават. Вътрешната (по-високата) има 9 кули. Външната (по-ниска), е с 2 кули. Пространството между двете стени се оформя като външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където е входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега неподвижен каменен) се минавало над рова, запълнен с вода от Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор. Мястото, където е построена крепостта, доказано е било обитаемо повече от 2000 години. Имало е различни строителни периоди. Археологическите разкопки в крепостта Баба Вида довеждат до богатство от артефакти и структурни останки. Те достоверно разказват историята на обекта и живота на неговите обитатели. Набор от средновековни стенописи, датиращи от XIV век украсяват стените на параклиса на крепостта. Тези стенописи на религиозни сцени и фигури, ни показват художествения и духовен живот на средновековния български двор. Керамика, монети и оръжия от различни периоди отразяват непрекъснатата окупация на крепостта и нейната роля в търговията и отбраната на региона. Тези артефакти са помогнали на историци и археолози да съставят по-цялостна картина на миналото на крепостта и нейното място в по-широкия контекст на балканската история.

Археолози, геолози, етнолози и други учени, често откриват артефакти (включително в крепости), които или трябва да пренапишат досега известната история, или ги поставят в недоумение, неспособни да дадат каквито и да било смислени отговори. Не е даден окончателен отговор за много открития, че не са с извънземен произход; плод на дейността на извънземни цивилизации или дори земни, за които не знаем нищо. Ето малко информация, кои са най-шокиращите примери, свързани с крепости? Откритията, направени в и около крепости, често са изумявали учените и предизвиквали дебати, включително спекулации за извънземен произход или за загубени цивилизации. Макар че мнозина предпочитат по-рационални обяснения, някои находки остават загадка и предизвикват въпроси за произхода и технологията на създаването им. Ето някои от най-загадъчните примери, свързани с крепости: Мегалитните стени на Саксайуаман (Перу). Масивната каменна крепост Саксайуаман близо до Куско е изградена от огромни каменни блокове, някои тежащи над 100 тона. Те са толкова прецизно обработени и сглобени без използване на хоросан, че дори съвременни инженери се затрудняват да обяснят технологията. Как са били преместени и оформени тези блокове? Липсата на ясни следи от инструменти, съчетана с мащабите на проекта, поражда теории за помощ от извънземни или неизвестна високоразвита цивилизация. Циклопските стени на Тиринт и Микена (Гърция). Тези крепости са изградени от гигантски каменни блокове, които древните гърци наричали "циклопски", вярвайки, че са дело на циклопи. Стените, достигащи до 13 метра височина, са почти невъзможни за построяване с тогавашната технология. Как са били транспортирани и подредени тези камъни? Възможно ли е тези строежи да са дело на загубена протоцивилизация с напреднали технологии?

история на Видин    Легенди за град Видин    Видин

Жалко, че е така, но към днешна дата от огромното крепостно съоръжение Баба Вида край стария Видин, до нас са достигнали само няколко крепостни порти: Флорентин (Карлъ баба) капия, Пазар (Лонджа) капия, Еничар (Боклук) капия и Стамбол капия. Тези засводени проходи са организирани по такъв начин в пространството, че зад техните стени са оформени казармени помещения. Големи двукрили порти, издялани от масивни дъбови греди и железен обков, са ги затваряли, и в резултат, са били много здрави и да издържат на нападения. Пред красивата Стамбол капия е изработен интересен фонтан с фигура на малко момченце. На два пъти фигурката е попадала в неприятни ситуации - била е крадена. Стамбол капия е част от укрепената част на стария град, Калето. Тя е строена през 17 век; след войните между Турската и Австрийската империи. За съграждането й е ползвана изключително модерна за този период укрепителна система. Видинската укрепителна система, представлява фортификационно съоръжение (Фортификацията - военна наука за изкуствените закрития и прегради, които укрепват разположението на собствените войски по време на военни действия. Думата има френски произход (fortifier) и означава укрепвам, усилвам.), отговарящо на стандартите за защита и отбрана на една крепост. Като граничен град с военно и административно значение в Османската империя, щяло да бъде сериозен проблем, ако Видин не бъде добре укрепен. Поради тази необходимост, правителството на султана наело на служба в турската армия френски и полски инженери, които да участват и контролират процеса на изграждането на съоръжението. По време на една от австро-турските войни, започнало изграждането и на т.нар. “Кале” (крепост), чийто основен строеж се проточил от 1690 до 1720 г. Стамбол капия е най-известна от всичките порти на крепостта, понеже през нея минавал пътят за Цариград, или както го наричали тогава Стамбол.

В много крепостни зидове или зидове на сгради се ползват както каменни блокове, така и тухли. Само за икономия ли се смесват или имат освен това функционални и естетически предимства? Използването на смесени материали, като каменни блокове и тухли, в зидарията на крепости и сгради, очевидно не е само въпрос на икономия. Комбинацията от двата материала често е резултат от инженерни, функционални и естетически съображения. Има доста, но ето само някои от основните причини за смесването им: Използването на смесени материали влече след себе си някои функционални предимства. Например, здравина и стабилност. Каменните блокове са изключително здрави и устойчиви на натиск. Осигуряват стабилна основа и носеща структура. Тухлите се комбинират лесно с камък, защото могат да се използват за запълване на междинни пространства или за свързване на различни секции. Могат да се поставят като гъвкав елемент, който облекчава напрежението в конструкцията. Лесна е и адаптацията към терена. Тухлите са по-лесни за обработка и позволяват запълване на неравности между големите каменни блокове. В райони с различни сеизмични натоварвания, тухлите могат да омекотят напрежението между камъните и да намалят риска от напукване. Освен това, те се славят и с по-добра изолация. Тухлите имат по-добри топлоизолационни свойства от камъка. Смесената зидария може да помогне за поддържане на по-стабилна температура в сградите. В крепостите, тухлите често се използват за изграждане на вътрешни стени, които са по-малко изложени на външни влияния. Отделно от всичко казано дотук, тухлите имат и естетически предимства. Осигуряват приятен за окото контраст в текстурите и цветовете. Камъкът придава масивност и монументалност, докато тухлите могат да добавят декоративни елементи и цветен контраст. Орнаменти и детайли се оформят по-лесно посредством тухли.

Исторически музей - Видин    Катедрален храм Свети Димитър    Снимки от Видин

Тухлите са по-лесни за моделиране и често се използват за създаване на сложни детайли – арки, корнизи и други декоративни елементи. В крепости, като тези от римския или византийския период, тухлите често се използват за украса на фасадите чрез редуване на тухлени и каменни слоеве. Естествено има и съществени икономически съображения. В райони, където тухлите са по-лесни за производство или локално по-достъпни, те често се използват за намаляване на разходите, докато камъкът се запазва за критични конструкции (основи, ъгли, крепостни кули). Изграждането на зид само от камък е по-бавно и изисква повече усилия, докато тухлите могат да ускорят строителния процес, пестейки труд и време. Нека приведем някои исторически примери, за да обосновем по-добре тази теза. В римската архитектура, римляните често използвали тухли в комбинация с камък. Тухлите били по-лесни за производство и транспортиране, а камъкът се използвал за ключови структури като основи, арки и колони.

Нека сега погледнем на зидовете от друг ъгъл. Кой вид зидове според материала, от който са изградени, е най-устойчив на земетресения? Устойчивостта на зидове при земетресения, всъщност зависи не само от материала, но и от структурата на сградата, техниките на изграждане и начина на свързване на елементите. Някои видове зидове се справят по-добре при сеизмични натоварвания. Какво показват анализите на най-устойчивите материали за зидове при земетресения? Армиран зид от тухли или бетонни блокове са много здрави и устойчиви. Тухлите или бетонните блокове се подсилват с арматура (стоманени пръти) или се комбинират с железобетонни пояси. Арматурата добавя гъвкавост и здравина, което намалява риска от разрушаване при вибрации. Бетонните блокове са по-устойчиви на натиск от традиционните тухли. Обаче, изисква се по-сложна техника на изграждане. Подходящи са за региони с висока сеизмична активност, където устойчивостта е приоритет.

Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша

Византийските крепости и църкви ползвали смесената зидария от камък и тухли, понеже тя създавала красиви и устойчиви конструкции. Червените тухли често се използвали за декоративни ивици или геометрични мотиви. В средновековните крепости тухлите били използвани за ремонт на стари каменни стени, като осигурявали по-лесна и бърза поправка. Ето някои практически примери за разпределение. Най-честата употреба на каменните блокове, е за основи, ъгли (контрафорси), носещи стени. В зони, където е необходима устойчивост на натиск и удари. На тухлите: за вътрешни стени, арки и сводове. За елементи, които трябва да бъдат по-леки и декоративни. Смесването на каменни блокове и тухли е гениален строителен подход, който съчетава здравина, функционалност, естетика и икономия. Тази комбинация не само улеснява строителния процес, но и позволява създаването на конструкции, които са трайни, практични и красиви.

Крепостта Баба Вида притежава няколко ключови елементи. Нека се фокусираме върху тях: 1. Общ план и укрепителна система. Двойни стени. Крепостта има две защитни стени – външна (по-ниска) и вътрешна (по-масивна). Ров. Около външните стени е имало дълбок ров, който в миналото е бил пълен с вода от река Дунав. Това прави крепостта труднодостъпна за нападатели. Главен вход. Достъпът е контролиран чрез масивна дървена порта, която вероятно е имала допълнителна подвижна решетка. 2. Кули и отбранителни съоръжения. Хексагоналната кула. Тя е един от най-интересните архитектурни елементи – рядка за крепостното строителство в България. Подобни многоъгълни кули се използват за подобрена видимост и разширен ъгъл на обстрел. Може би е била вдъхновена от византийски или западноевропейски военни концепции. Останалите кули - общо 9 кули, които са с различна форма – кръгли, правоъгълни и многоъгълни. Те са разположени стратегически, за да осигуряват максимално защитно покритие. В някои от кулите има бързи проходи и стълбища, което позволява на защитниците да се придвижват лесно. 3. Вътрешна крепост и функционални зони. Дворът е централното пространство, където са били разположени жилищни и военни постройки. Възможно е тук да е имало помещения за провизии, оръжейни складове и казарми. Жилищни сгради включват зали и стаи, вероятно използвани от местния владетел и военачалници. В някои помещения има керамични печки и комини, което показва, че са използвани и в по-студените месеци. Тайни изходи и проходи. Има подземни коридори, които може да са били използвани за бягство или снабдяване при обсада. Някои от тези проходи са засипани, но археологически проучвания биха могли да ги разкрият.

Парк Владикина бахча    Микросъдова хирургия    Александър Невски

4. Влияния и стилове. Баба Вида съчетава различни архитектурни влияния, което я прави уникална: Византийски елементи – например начинът на изграждане на стените и използването на тухли в комбинация с камък; Западноевропейски идеи – многоъгълната кула може да напомня някои готиески и ренесансови форми; Османски преправки – бойници за огнестрелно оръжие и вътрешни реконструкции. Крепостта Баба Вида е уникална не само заради запазеността си, но и поради интересните архитектурни решения, като хексагоналната кула, двойните стени и сложната отбранителна система. Тя е смесица от местни и чуждестранни архитектурни влияния, което я прави още по-ценна за изследване. Сводовете от камък са "висш пилотаж" в изграждането на елементите от една крепост. Каменните сводове са сред най-сложните и впечатляващи инженерни решения в крепостното строителство. Те не само осигуряват здравина и устойчивост, но и позволяват изграждането на просторни вътрешни помещения, проходи и зали. Има различни видове сводове в Баба Вида и крепостната архитектура. Полукръглите (римски) сводове са един от най-използваните типове сводове в средновековните крепости. Изграден по принципа на дъгата, която преразпределя натоварването към страничните опори. В Баба Вида се среща в някои проходи и входове, както и в някои вътрешни помещения. Кръстосаните (готически) сводове се получават при пресичането на два полукръгли свода под ъгъл. Разпределят натоварването по по-сложен начин, позволявайки по-големи пространства без нужда от масивни стени. Срещат се в някои западноевропейски замъци, но в Баба Вида по-скоро се използват по-прости форми на сводове. Полусферични куполи и цилиндрични сводове са характерни за покритите отбранителни проходи и кули. Те се срещат в част от горните нива на Баба Вида, особено при помещенията, използвани от войниците. Как са изграждани каменните сводове? Изграждането на свод изисква прецизна геометрия и добра техника на зидарията. Основните етапи включват: дървено скеле (кофраж) – временно подпомага конструкцията, докато камъните се нареждат. Клинен камък в центъра (ключов камък) – последният камък, който стабилизира целия свод. Затваряне на структурата – след като хоросанът стегне, кофражът се премахва и тежестта се разпределя равномерно.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Арбанаси    Крепостта Баба Вида    Батак

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи