Куче

www.bg-dentist.com    Котка    Пазарджик

Canis familiaris ili Canis lupus familiaris е латинското наименование на домашното куче, известно на науката от нейната зора. Подвид на вълка (Canis lupus), опитомен преди десетки или стотици хиляди години.Най-стари групи кучета, които показват най-голяма генетична изменчивост и са най-сходни с техните предци - вълците, са открити предимно в Азия и Африка. Това са породи като Basenji (Басенжи), Lhasa Apso (Ласа Апсо) и Siberian Husky (Сибирско хъски). Това подкрепя версиите, че куче първо се е зародило от вълк в Източна Азия и след това бързо се разпростанява по целия свят, достигайки до Северна Америка около 8000 г. пр. Хр. Някои породи, които доскоро се смятали за много стари, като Pharaoh Hound (Фараоново куче), Ibizan Hound (Испански Ибиза Хаунд) и Norwegian Elkhound (Норвежки Елкхаунд), се оказва, че са създадени много по-скоро. Многобройните разкритея, географски разположени често на хиляди километри едно от друго, създават много противоречия и главоболия сред научната общност около еволюцията и опитомяването на кучетата. Въпреки широко застъпеното твърдение, че човек е опитомил вълка, реално хората не могат да участват толкова активно в процеса. Начинът и естеството на взаимодействие между човека и вълка, довели до опитомяване и превръщане в куче, са доста спорни и противоречиви. Кучето е средноголям бозайник от разред Хищници, семейство Кучета (Canidae), и е разпространен там, където е разпространена и човешката популация – т.е., по всички точки на земното кълбо. Познати са някои основни направления в рода Кучета: †Canis dirus – Свиреп (ужасен) вълк; Canis simensis – Етиопски вълк, етиопски (червен) чакал; Canis mesomelas – Черногръб чакал; Canis adustus – Ивичест чакал; Canis aureus – Чакал, златист чакал; Canis anthus – Златист (африкански) вълк; Canis latrans – Койот, прериен вълк; Canis rufus – Червен вълк, риж вълк; Canis lycaon – Източноканадски червен вълк; Canis lupus – Вълк, сив вълк; Canis lupus dingo – Динго; Canis lupus hallstromi – Новогвинейско пеещо куче, Новогвинейско динго; Canis lupus familiaris – Домашно куче и още 36 подвида на Canis lupus. Ако кучето е произлязло от вълка, то е наследило сложната йерархична структура от прародителите, запазена и повлияна в хиляди години съжителство и взаимодействие с човешките общества. Съвременната психология използва основните понятия cat person за самодостатъчни индивидуалисти, избягващи колективен живот и dog person - за отборни играчи, чийто живот е немислим без колектива във всички дейности. Кучето се вписва идеално в прайда, в глутницата; те са стадни ловци със сложен набор от практики, макар повечето хора да отглеждат единични екземпляри или в краен случай няколко кучета едновременно. За разлика от котките, с изключение на дивото австралийско куче Динго, не е известен друг пример на оцеляване и самостоятелно развитие на домашно куче в дивата природа, за разлика от подивелите коне – мустанги и някои видове полудиви свине. Причината за наличието на бездомни кучета по улици, паркове, равнини и планини, е човекът; негови са и задълженията за справяне с този проблем. Кучето по природа и същност представлява хищник ловец. То е бозайник; силно и издръжливо. Някои от новите породи обаче, се отклоняват от тази оценка, поради факта, че са хибридизирани не толкова за извършване на конкретна дейност, колкото за домашен приятел. Тялото на кучето е издължено, силно, с дълги крайници и здрави челюсти. Дoмaшнитe кyчeтa могат да имат двa типа козина. Породите, пpoизxoждaщи oт ceвepнитe cтpaни c пo-cтyдeн климaт, имат двoйнa кocмeнa пoкpивкa. Тя е съчетание от груби кocми отгоре и мeкa кoзинa в долната част на тялото, до кожата. Другиитe пopoди имaт eдиничнa кocмeнa пoкpивкa. По-често се срещат кучета от първия вид. Опашката е особен белег на кучето и често породите се класифицират тъкмо по основни фактори, сред които е и опашката. В кинологията срещаме мнoгo и paзлични пo фopмa кyчeшки oпaшки – пpaви, пpaви нaгope, cъpпoвидни, нaвити или кopк винт. На някои кучета им режат опашките, за да станат по-къси или изобщо да нямат, по ред медицински причини. След успешното одомашняване или опитомяване, човекът започнал да създава различни породи кучета с желани от него качества. Намерените предмети при археологически разкопки дават представа как е ставало това през по-ранните епохи. В пещера в Пиренеите, рисунки от палеолитни времена показват хора и приличащи на вълци кучета в ловна сценка. Римляни, асирийци и гърци са ги отглеждали не само за лов, но и по време на война за прогонване на противника. Нуждата от преследване на бързоноги диви животни в Египет, е наложила отглеждане на кучета, които са тичали много бързо и са имали остър слух. Служебните кучета са създадени доста по-късно. Те са ползвани за охрана на крепости и дворци, а много след това — за свързочна, полицейска и медицинска работа. По време на Испанско-френската война през 1892 г. в сраженията при Валенсия испанските войски разполагат с 4000 служебни кучета.

Връх Безбог    Базални импланти - информация    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен

Древногръцкият философ Арсистотел, (384-322 г. пр.н.е.) е първият, опитал се да класифицира породите кучета. Той класифицира кучетата в следните 5 породи: Египетски кучета; Епирски кучета; Мелитски кучета; Молоси; Молосо-лаконски кръстоски. Назад във времето виждаме незатихваща и до днес полемика за произхода на домашното куче — Canis Familiaris. Изхождайки от външни прилики с някои други представители на сем. Canidae (вълци, койоти, чакали, лисици), учените предполагат, че всички са негови прадеди. В своите съчинения Аристотел пише за циренски кучета с произход от вълка, за лаконски кучета, които са възникнали при хибридизация с лисици и за индийски кучета, в чието създаване участвали тигрите. По-късно думата "тигър" е заменена с израза "някакви едри зверове, приличащи на тигри". Пръв за кучетата пише древноримският писател Овидий, живял около 43-18 г. пр.н.е., като е давал съвети за тяхното отглеждане. Съвременните кучета могат да бъдат групирани по следния начин: Шпиц и неговите варианти — коли и териери — водят началото си от сивия северен вълк; групата Динго идва от плоскостъпалния азиатски вълк; висококракият роднина на азиатския вълк е родоначалник на кучето от типа на хрътките; всички ловджийски кучета вероятно произхождат от дългокосместите вълци от Китай и Тибет. Днес в света са известни около 700 породи кучета. През 1785 г. Хънтер (Hunter) изнася пред Лондонското кралско дружество доклад на тема: "Свидетелства за принадлежността на кучето, вълка и чакала към един вид". Първият природоизпитател, който прави опит научно да обясни произхода на кучето от няколко различни биологически вида, е Сент Илер (Isidore Geoffroy St. Hilaire) (1805 - 1861) в своя публикация от 1861 г. "Acclimatation et domestication des animaux utiles". През 1901 г. Щудер (Studer) изказва хипотезата за произхода на съвременните кучета от някаква междинна форма между вълка и чакала, която нарича Canis ferus. Морфологичните особености на неолитните кучета проучва Дар (Dar, 1937). По негови данни те толкова много се различават от вълците, че за сходство въобще не може да се говори. За родоначалник на домашното куче трябва да се приеме "някакво диво куче". Според Хаг (Haag, 1948) на територията на Северна Америка домашните кучета се появяват около 1500 г. пр. Хр. През 1920 г. Алън (Allen) посочва в свои проучвания, че те са мигрирали от Азия, произлезли са от вълка и нямат нищо общо с койотите. В труда си "The variation of animals and plants under domestication" Чарлз Дарвин (1875) развива своите възгледи на привърженик и ревностен защитник на полифилитичната теория за произхода на кучето. При цитологични проучвания на 15 вида хищници, Матю (Mathey, 1954) установява, че хромозомният набор на кучетата съвпада само с този на вълците. Ученият утвърждава, че единствено вълкът е взел участие в произхода на домашното куче. Твърдението се приема за вярно от десетки генетици, анатоми, палеонтолози и бързо се превръща в доминираща научна хипотеза. Даже бащата на етологията, забележителният Конрад Лоренц - дългогодишен привърженик на полифилитичната теория, в класическото произведение за произхода на кучетата "The Wild Canids" (1975), се отказва от собствените си убеждения. Същевременно в научния свят се появяват данни, които предизвикват скептицизъм към това господствуващо твърдение. В публикации на Солдатович (Soldatovich, 1970), и Чиарели (Chiarelli, 1975) се изнася информация, според която кучетата, вълците, чакалите и койотите имат еднакъв кариотип. За да бъде „мазалото“ още по-голямо, публикациите на Кенели (Kennelly, 1969), Менгел (Mengel, 1971), Грей (Gray, 1972), Зенглауб (Senglaub, 1978) и Клътон-Брок (Clutton-Brock, 1984) съобщават за успешно кръстосване на кучета с вълци, койоти и чакали. При трите вида се е получило плодовито потомство. Въз основа на костни съпоставяния от времето на късния палеолит, Kurten (1974) допуска косвена връзка между кучето и койота. Шах и мат. През 1988 г. за най-добра научна книга в САЩ е обявена монографията на Райдл (Riddle) "Кучетата в историята". В този изключителен труд, авторът защитава следната теза: "В процеса на еволюцията вълците и кучетата са имали общ прародител. В резултат на дивергенция, се обособяват самостоятелни биологически видове с множество сходни признаци. Най-важните от тях са еднаквият хромозомен набор, възможността за кръстосване и получаване на плодовито потомство. Напълно възможно е, впоследствие да се е извършвало естествено вливане на кръв от вълци, но в никакъв случай не трябва да се допуска, че вълкът пряко е участвал в обособяването на домашното куче". Кучетата проявяват различни умения от несловесната комуникация, които разкриват възможностите на тяхното съзнание. Тези сложни форми на социално познание и комуникация, може би сa отговорни за техните тренировъчни умения, игривост и способността им да се приспособяват към даден човек или семейство, и са спечелили приятелството на човека, въпреки че са потенциално опасни хищници.

Дуниното куче - връх в Пирин. Гледан от североизток, върхът наистина има форма на главата на куче!

Зъбни импланти    Периимплантит при базални импланти    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Рифампицини

В парка:

- Господин полицай, това куче не е мое и аз няма да платя глоба за замърсяване.

- Но то ходи след вас.

- Е, то и вие ходите след мен, но нямаме нищо общо...

Кучетата са способни да yловят звyкoви вълни мeждy 40 и 60 килоxepцa. Ако човек чува звук с високи честоти в диапазона 16-21 килохерца, едно куче е способно да улови звyци c мнoгo пo-виcoкa чecтoтa oт xopaтa. Кучето има една особена, специфична дaдeнocт - мъpдa yшитe cи, с цел да локалзира тoчнoтo местоположение нa oбeктa, кoйтo издaвa интересуващите го звуци. Кучешките уши работят с цели 18 мускула от ушната мида, като така по-лесно се справят със звуковите сигнали. Зрението е допълнителен бонус, който кучето ползва. Някои породи притежават такава голяма зеница, че могат много по-лесно да локализират даден обект и от човек с перфектно зрение. Кучешкият ъгъл на виждане дocтигa дo 270 градуса. За сравнение – пpи xopaтa е 180 гpaдyca. Обнонянието е друго огромно предимство на кучето. То има от 125 дo 250 милиoнa oбoнятeлни peцeптopи. Поради това, е способно да подуши мирис c дo 100 милиoнa пo-ниcкa кoнцeнтpaция oт тaзи, кoятo човешките сетива биха доловили. Затова носът на кучето е почти винаги влажен - тази влажност спомага на кучето да ycтaнoви изтoчникa нa миpизмa, в зависимост от пocoкaтa нa вятъpa. Интелектуалните способности са превърнали кучето от обикновен биологичен вид, в домашно животно и изобщо в животно, което и до ден днешен е приятел и помощник на човека. Кучето е сред малкото (аха да кажем - единственото) животни, които притежават т. н. социална интелигентност. Благодарение на нея, кучето лесно се дресира, а с повече професионализъм се поддава и на експертно обучение в различни области. Kyчeтaтa зaпoмнят и нayчaват дадени кoмaнди както чpeз oбyчeниe, така и чpeз нaблюдeниe. Почти идентично на човешките сетива и възприятия, кучешкото разбиране зa oбeктитe, кoитo го зaoбикaлят, нe e вpoдeнo. За него е нужно време, за да бъде развито. Но кучетата имат и свой индивидуален характер и ако той не се вземе предвид, дресировката може да се провали.

Витоша    Лицево-челюстна хирургия - Травми   

Кучетата са водачи; незаменими са в помощ на овчарите за насочване и защита на стадата; охраняват безброй видове граждански и военни обекти; ловните кучета са главната предпоставка за успешен лов. Кучетата са изключително полезни при извозване и помощ в преместване на товари. Много кучета са ползвани за впряг, като едновременно с това са изпълнявали и други допълнителни задачи. Кучета от определен тип породи са и бойни. Еволюцията на кучетата като високо интелигентни същества, ги прави верни спътници за слепи и други хора в неравностойно положение; за откриване на наркотични същества, за участие в диверсионни и други военни действия и така нататък. Разбира се, домашното куче е домашният любимец. Той е верен и лоялен на стопанина, когато се дресира и възпита добре. Леко двусмислена, но вярна поговорка гласи, че кучето е най-добрият приятел на човека, понеже никога няма да изостави своя стопанин, дори той да е беден. Почти всички кучета се привързват и към децата в семейството; често стават и техни закрилници, без значение, дали родителите им са край тях. Любителите на кучетата са готови да се закълнат, че четириногите им приятели са им по-верни дори от най-близките хора. Безброй истории и филми, разказани по действителни случаи, показват кучета, които са верни не просто до смъртта на стопанина си, а и след нея. Те го чакат или посещават всеки ден гроба му. Връзката между човек и куче понякога е толкова силна, че ни кара да не вярваме, че подобна вярност и обич са възможни. Кучето като домашен любимец, се различава от всички други домашни любимци най-вече по това, че освен гальовни, за игра и развлечение; те винаги са насреща за конкретни задачи – без значение дали задачата ще е чисто практична като лов, или ще е просто охранителна, включително и на имоти и ценни вещи. Изследвания върху психиката и умствения капацитет на кучето пoкaзвaт, чe те ca способни дa тълкyвaт дори нaй – финитe социaлни cигнaли. Нещо повече – кучетата са способни да познават дали вниманието е насочено към тях; дали в момента се говори за даден човек или дори за друго куче. Ако веднъж вече са се нayчили да извършват определени действия от типа на прости команди „седни“ и „дръж“, те генетично предават по веригата на поколението си предразположение за научаването на дадени задачи. Еднo кyчe мoжe дa дocтигнe интeлeктa нa 2 – гoдишнo дeтe. Установено е чрез многобройни опити, че кyчeтaтa ca cпocoбни дa paзбepaт дo 150 дyми или жecтoвe.

Пирин    Коче и кутка

Размножителният период при кучетата е два пъти в годината; бременността протича от 58 до 62 дни, в някои редки случаи до 65 дни. Раждат се от 2 до 7 слепи и безпомощни малки, които майката кърми, отглежда и защитава. В повечето развити страни ветеринарите съветват и насърчават кастрирането или неутрализирането на животните, като целта е, елиминиране нагона като дразнител и причинител на агресия, както и от предпазване от нежелана бременност и нежелани от никого последствия от тази бременност. Кучетата от породата Санбернар са сред най-тежките кучета на планетата и на височина достигат почти метър - колкото едно пони. Докато признатото за най-малко кученце в света, йоркширски териер, използвало за своя къщичка кибритена кутийка и тежало едва 113 грама. Интересна е историята на дивото австралийско куче Динго. Някои учени приемат, че това е подвид на домашните екземпляри с произход от малкия индийски вълк, които са попаднали в Австралия от южна Азия заедно с човека, като след това вторично са подивели. Други го отнасят към самостоятелен вид. Но ако Дингото произхожда действително от древните домашни кучета, то това е най-старата порода в целия свят. По-рано изследователите приемали, че кучетата придобиват усет за справедливо и несправедливо при опитомяване. Но ново изследване разкри, че чувството за несправедливост е еднакво силно при кучетата и при вълците и е закодирано в гените на рода им. Учените доказали експериментално, че вълците, обучавани да натискат сигнален бутон, отказват да извършват действието, след като осъзнаят, че то носи лакомство за партньорите им, но не и за тях. Резултатите били аналогични и за кучетата. Животните губели интерес и ако получат награда, по-малка от тази на партньорите им. Опитът разкрива значението и на йерархията, тъй като по-високопоставените губят търпение по-бързо. Най-нови изследвания откриват защо кучето е най-добрият приятел на човека - то споделя с нас един и същ хормон, окситоцин, наречен още "хормонът на любовта". Човекът отделя този хормон, когато гали своя домашен любимец. Но вече е установено, че и нашите четириноги приятели го отделят, когато контактуват с нас. Това обяснява на хормонално ниво защо връзката между човек и куче, е толкова силна и незатихваща в продължение на хиляди години. Така получаваме отговор и на въпроса, защо кучетата са много добри в игрите с криене на предмети, за разлика от своите най-близки роднини вълците. Тези качества на шаровците се дължат тъкмо на връзката им с хората и очакването на споделени чувства. По време на експериментите на опитните кучета бил впръскван окситоцин под формата на спрей. Четириногите реагирали по-бързо на сигналите от своите стопани и се справяли по-добре с поставените задачи. По нашите земи, първите следи от домашни кучета са установени по времето на средния неолит. По данни на Иванов (1949) около 2000 г. пр. Хр., на територията на днешна България се срещали кучета от типа "палустрис" и "интермедиус". В своя публикация от 1932 г. Попов пише, че през 5-ти век пр. Хр. по нашите земи са съществували кучета, които по размери надминават типа Canis f. intermedius. Авторът нарича тази порода "делиорманска". Според него, тя е получена от кръстосването между вълци и овчарски кучета. При проучване на Петров (1977) в древния Преслав е установено, че преди около 1000 години са били разпространени предимно ловните кучета и по-рядко овчарските.

Лицево-челюстна хирургия - Тумори    Аминоглюкозиди    Слезка

Развъждането на кучета може да бъде много спорна тема. Някои любители на животните са запленени от определена порода и са готови да плащат луди пари за перфектния чистокръвен. Други са категорично против развъждането, при наличие на толкова много кучета в приюти и спасителни групи. Развъждането някога е било много функционално - овчарят развъжда само най-добрите пастирски кучета, или ловецът развъжда кучетата с най-добрите инстинкти. Но с кучетата, които сега служат повече за придружаваща роля в обществото, много бъдещи собственици на домашни любимци, просто търсят специфични характеристики в кученцето си, независимо дали става дума за чистокръвен или дизайнерски микс. Днес стигнахме до там, където външният вид на кучето е потенциално по-важен, отколкото неговата функция. Напоследък в средите на специалистите, си пробива път разбирането, че същите черти, които правят чистопородните кучета очарователни, застрашават тяхното здраве и благополучие. Английските булдози илюстрират драматичния обрат, който еволюцията на кучетата е взела в ръцете на хората. Вероятно сте чували за "бебешко лице" - този съмнително допълващ термин за някой, който изглежда по-млад от годините си и който най-често определя като "лице, което изглежда младо и невинно". Но може да не знаете кучешкия еквивалент, "реtfасе". По същия начин това се отнася до характеристиките, приписвани на някои породи кучета: например френски и английски булдог, Кавалер Кинг Чарлз шпаньоли и мопсове. С неловката си походка, очарователно големи глави и изпъкнали очи, те са типичните бебета с козина. За разлика от младите хора, обаче, тези кучета имат черти, които систематично се вграждат в тяхната ДНК през вековете на строго развъждане. Това е проблем, защото много от същите черти, които правят тези кучета "сладки", също ги правят опасно нездравословни. Често с техните желани характеристики, идват по-високи от средните предразположения към респираторни заболявания, кожни заболявания, репродуктивни проблеми и наранявания на очите. Тъй като популярността на тези кучета продължава да нараства, възниква въпросът: дали това, което е добро за нас, е добро за кучетата? Засега не се вижда край на размножаването. Но здравните проблеми, свързани с брахицефалията, която се отнася до породи кучета, които имат широки и плоски черепи, означават, че те често изискват по-високо от средното количество ветеринарно лечение. Нещо повече, те са принудени да разчитат на хората за неща, толкова прости, колкото, например, да родят. Екстремната конформация на породата може да повлияе на благосъстоянието на кучетата и да увеличи зависимостта на брахицефалните кучета от човешката намеса. Докато отдавна е известно, че чистокръвните кучета са склонни да страдат от деформации на тялото и генетични проблеми, които вредят на здравето им и ограничават ежедневното им съществуване, едва сега започва да се разбира дългата история и научните механизми зад това страдание. Сладостта идва на висока цена - за кучетата и за техните собственици.

Стара планина    Скритата Бълария

Чистокръвната концепция се появява във Великобритания през викторианския период, когато жителите на градовете от средната класа, започват редовно да отглеждат домашни любимци за себе си и децата си, а не само за селскостопански животни. По това време движението на евгениката проповядва, че е възможно да се отглеждат "чисти" и идеални животни и хора. Систематичното развъждане на кучета, се появява в средата на деветнадесети век. Въпреки ,че преди това вече има ясно различими породи кучета и други домашни животни, новата тенденция се характеризира със съзнателни усилия за "подобряване" на домашните животни чрез контролирано развъждане. Докато на евгениката сега не се гледа с добро око при хората, тя в много отношения е жива и здрава в света на домашните любимци. Идеалът за "чистокръвни" кучета, като някак по-ценни и желани, все още се поддържа от киноложките клубове, развъдниците и тези, които ги купуват. С течение на времето чистокръвните кучета се превръщат в свидетелство за статут. Породите, наричани "играчки"; отглеждани за компания, също станаха още по- популярни. Практиката да се държат такива малки кучета е вековна. Киноложкият клуб, който наблюдава британските чистокръвни кучета, казва, че "императорските дворове на Китай са виждали кучета в ръкави, носени в дамското кимоно – пекинезите. В Европа белите средиземноморски породи, обичани заради размера си, луксозните бели палта и контрастиращата тъмна пигментация, са били пренасяни в декоративни кошници; те били "играчките" на дамите от домакинството." Най-важното изискване за чистопородното куче е цялото му родословно дърво да бъде записано в родословна книга. Първоначалната идея била кучетата да се размножават само от най-добрите екземпляри. По ирония на съдбата, този опит за създаване на по-здрави, по-идеални кучета всъщност проправя пътя за повече и по-опустошителни генетични заболявания. Развъждането само от една и съща линия, означава близкородствено кръстосване, което води до натрупване на рецесивни гени, които причиняват често срещани несвързани с конформацията брахицефални кучешки заболявания, като сърдечни заболявания и кожни проблеми. Това също така намалява генетичната изменчивост, която предпазва популациите от унищожаване при някакво катастрофално събитие. С други думи, този вид развъждане е нож с две остриета: запазват се желаните характеристики, но нежеланите болестотворни гени също могат да бъдат възпроизвеждани в рамките на породата. Проучване установява, че брахицефалните породи са изправени пред повече от 100% увеличение на вероятността от болести на роговицата и очни травми, повече от 80% увеличение на вероятността от рак на кожата и гъбични кожни заболявания и повече от 100% увеличение на пневмония и топлинен удар. Някои от тези проблеми са свързани с външния изглед или формата на тялото; други са свързани с близкородственото кръстосване. Заедно с идеята за генетична чистота, идва и идеята за чистота на външния вид: че кучетата могат да бъдат развъждани, за да имат идеален външен вид. Това са крайности, водени от новините, както и от стандартите за породата, и търсенето от собствениците на кучета. Серия от изображения, сравняващи породи от 1915 до 2015 г., демонстрират тази трансформация. Стъпките са подобни на тези на анимационния герой Мики Маус, който премина от остър нос и глава, пропорционална на тялото му, до обърната муцуна, големи очи и голяма глава.

Лекцията на д-р Хоо    Дентална практика в Пловдив

Въображаеми герои като Мики помагат да се зададе тенденцията за това, как трябва да изглеждат истинските животни, показвайки, че не само киноложките клубове помагат да се оформят очакванията за кучетата. Нещо подобно наблюдаваме в инстаграмските снимки и селфита – максимум фотошопирани изображения, които водят до някои „общоприети“ стандарти за външния вид и така, примерно стотици хиляди различни млади момичета започват да приличат една на друга като клонинги. Системата, създадена, за да гарантира родословната чистота на кучетата, настройва породите кучета за истинските им проблеми. Близкородственото размножаване (инбридингът) поражда неочаквани здравословни проблеми, които никой от животновъдите не иска. Но става много трудно, когато тези здравословни проблеми са пряко свързани с промяната на стандарта на породата. Измененията в дължината на муцуната и дължината на черепа допринасят за трудностите, които кучетата имат в дишането. За много любители на кучета, поведения като хъркане и смъркане се считат за достойни, но в действителност те често са симптоми на клиничен здравословен проблем, който засяга ежедневното качество на живот на кучето и може да изисква хирургическа интервенция. Булдозите например, са еволюирани да имат тесни, затворени ноздри, които правят дишането предизвикателство. Ако има пример, който най-добре илюстрира разстоянието между природата и кучетата, умишлено развъждани, за да имат екстремни конформации, това е разпространението на цезарово сечение при брахицефални породи. Проучване сред 13 141 женски кучета, които са бременни, установява, че процентът на цезарово сечение сред бостънските териери, булдозите и френските булдози е по- голям от 80%. С други думи: необходима е човешка намеса за продължаващото размножаване на тези породи. Кученца с изключително големи глави - както е обичайно за брахицефалните породи (със сплесканите муцуни) - са трудни за естествено раждане от кучетата-майки. Освен това, много стандарти за брахицефални породи, като този на френския булдог, изискват тесни бедра, което прави раждането трудно, ако не и невъзможно. В случая с английските булдози оцеляването на тази порода наистина зависи от човешката намеса. Тъй като размерът на главата на плода на тази порода е твърде голям, за да премине без чужда помощ през таза на женската, до 94 процента от всички раждания изискват цезарово сечение, за да се родят кутретата. След това има сирингомиелия, неврологично състояние, което се случва, когато мозъците на кучетата всъщност са твърде големи за черепите им. Проучване установи, че огромни 95% от Кавалер Кинг Чарлз шпаньоли са изложени на риск от развитие на несъответствие между размера на черепа и мозъка, което може да доведе до сирингомиелия, като клиничните симптоми на заболяването присъстват при около 35 процента от тези кучета. Кучетата със състоянието изпитват изтичане на церебрална течност в горната част на гръбначния стълб, създавайки кисти. Това може да ги накара да се лигавят, да проявяват неврологични симптоми като невъзможност да ходят правилно и понякога крещят в агония. Гръбначните проблеми също застрашават благосъстоянието на някои брахицефални породи. Кучетата с плоско лице често имат гръбначна малформация, наречена хемипрешлени, която причинява странно оформените прешлени, които причиняват къдравата опашка на мопсовете и френските булдози. Някога чистокръвните кучета са били отглеждани заради тяхната бързина, сила и атлетизъм. Но днес функцията се нарича "спътник". Тези кучета са развъждани, за да имат очарователни лица, но едва могат да се грижат за себе си, обременени от егоистични човешки изисквания, свързани с породата. Могат ли щетите, които сме направили, да бъдат отменени?

Първична стабилност на базалните импланти    Сливици

Кучетата отдавна имат уникална връзка с хората и са популярни домашни любимци на кралски особи в страни по целия свят – и то, в продължение на хиляди години. Докато всички сме запознати с любовта на кралицата на Англия Елизабет Втора към коргитата, има и други породи, които са посещавали кралските дворове през вековете, някои от които може да ви изненадат. Известно като "Кралското куче на Египет", Салуки е една от най-старите живи породи кучета със стенописи и дърворезби на кучетата, които се появяват в шумерските гробници още от 7000 г. пр.н.е. Тези зашеметяващи ловни кучета са били високо ценени от древните египетски кралски особи, заради тяхната грация, красота, издръжливост и бързина. Толкова много ценени, че гравюри, изобразяващи породата, са открити в гробници, датиращи от над 2000 години, а някои дори са мумифицирани с техните господари, което се счита за голяма чест. Най-известният от всички египетски владетели, Тутанкамон, е показан в много изображения, на лов с любимия си салукис. Пренесени са в Европа чак през 12 век, по време на кръстоносните походи, а са въведени в Америка в началото на 20 век. Характерният малък Ши дзъ може да проследи корените си назад в китайската история и тези кучешки аристократи са били считани за "свещеният домашен любимец на двореца". Смятани за отгледани от тибетски монаси и дадени като подаръци на императорите на Китай, те са били високо почитани заради лъвските си черти, тъй като се казва, че Буда е яздил на гърба на лъв. По време на династиите Мин и Манджу всеки, за когото се установи, че притежава едно от тези кучета извън императорския двор, бива осъждан на смърт. Използвани като подгряващи леглата, тези императорски кучета наистина стават известни в края на 19-ти век, когато императрица Дзъ Хси, създава програма за развъждане, която ни дава съвременните кучета от породата. Много от потомците са дарени като подаръци на холандски и английски благородници. Първият ши дзъ пристига в САЩ през 30-те години на миналия век. Вече не се среща толкова често в кралските среди, но ши дзъ все още е популярен избор сред знаменитостите. Марая Кери, Бил Гейтс и Бионсе притежават едно от тези възхитителни малки кучета. Докато някои породи като стафордширския бултериер са синоним на работническата класа, Крал Чарлз шпаньол, известен също като шпаньол - английска играчка, се свързва с крале и кралици в продължение на стотици години. Смята се, че произхождат от Далечния изток, шпаньолите са били изключително популярни по време на царуването на Тюдорите, като Хенри VIII и двете му дъщери са запазили редица от тези малки кучета. Те обаче получават името си от Чарлз II, който никога не е виждан без кучешките си спътници и е обвинен, че се грижи повече за скъпоценните си кучета, отколкото за кралството, което управлява. Наричани кучета за утеха, шпаньолите са били ползвани както за подгряващи аристократичните крака в студените средновековни замъци, така и като магнити за бълхи, понеже ги поставяли в кралските легла, за да привлекат бълхите и да бъдат ухапани вместо техните собственици. Популярността им сред кралските особи продължава; първото куче на кралица Виктория е Крал Чарлз шпаньол на име Даш, а великата княгиня Анастасия Николаевна от Русия също притежава едно от тези нежни кучета-компаньони, както и кралицата майка и принцеса Маргарет. Нито един портрет на френския двор по онези времена не е бил пълен без кучета; те били най-добрият моден аксесоар и пуделите стават популярен избор. Кралете Луи XIV и Луи XVI са били любители на породата. Всъщност "Кралят Слънце", както е известен Луи XIV, е имал пудел, наречен Филу, който се помни и до днес. Въпреки че кучетата произхождат от Германия, французите обичали пудела толкова много, че се превърнали в тяхно национално куче. Царственият въздух на породата и значителната интелигентност все още я правят популярен избор сред собствениците на кучета от висшата класа днес. Друга древна порода, датираща още от 400 г. пр.н.е., се смята, че произхожда от Китай. Холандската източноиндийска компания донася кучетата от порода Мопс в Холандия през 1500 г., където те стават популярни по време на царуването на Уйлям, принц на Ориндж. Предполага се, че куче мопс спасява живота му през 1572 г., като го предупреждава за опит за убийство, което води до това, че малкият мопс става официалното куче на Оринджската къща. Сто години по-късно те са пренесени във Великобритания, когато Уйлям II се възкачва на трона в Англия и стават популярни сред кралските особи и благородниците на епохата. Те са често срещани и във френските кралски кръгове: кралица Мария-Антоанета и император Наполеон Бонапарт са били собственици на мопс.

Рекламна програма на сайта    Поставяне на импланти

През 1300 г. пухкавият бял Бишон фризе е открит на остров Тенерифе от италиански моряци, които връщат малките кучета у дома. Те стават любими на италианските кралски особи, а по-късно стават популярни и във Франция. Крал Хенри III обичал бишона си толкова много, че имал специална кошница, направена за домашния му любимец, която носел със себе си по всяко време. Тези сладки малки кучета също са популярни сред испанските кралски особи и много от тях са изобразени в картини на Гоя, придворният дворцов художник от 18-ти век. Имало време, когато само кралски особи са имали право да притежават пекинези, тези малки кучета. Те са били смятани за свещени и са били популярни спътници в императорския дворец в Пекин. Подобно на Ши дзъ, те са известни като "лъвски кучета" заради приликата си с китайските лъвове пазители. По време на "опиумните войни" от 19 век, пет от тях са донесени във Великобритания и дадени като подаръци на аристокрацията; като един е подарен на кралица Виктория. Има доказателства, че елегантните Хрътки били ползвани за лов от древните египтяни, римляни и гърци. Породата е била любима на аристокрацията в продължение на векове; толкова много, че през Средновековието, когато крал Кнут от Англия установил законите за горите, само благородниците имали право да притежават тази порода - причиняването на смъртта на една от тези хрътки се наказвало със смърт. Породата заема видно място в хералдиката на времето и в един момент над 400 благороднически семейства във Франция са имали хрътка на герба си. Тюдорите били особено привързани към тези благородни същества, като Хенри VII, Хенри VIII и Елизабет I притежавали редица хрътки. Крал Джеймс I също бил голям фен на хрътките и имал голяма глутница хрътки. Може би една от най-известните кралски хрътки е Еос, която принадлежи на принц Алберт, съпругът на кралица Виктория. Бронзова статуя в реален размер стои и до днес на остров Уайт. Късокракото уелско корги Пемброук има честта да бъде много обичано от монархията. Крал Джордж VI купува куче на име Дуки за дъщерите си през 1933 г. и оттогава породата живее в Бъкингамския дворец. Всъщност кралица Елизабет II е притежавала над 30 коргита и редица доргита (корги-дакелски кръстоски) по време на управлението си. Нейно Величество също така развъждала и тренирала черни лабрадори и кокер шпаньоли в имението си в Сандрингам. През 80-те години кралицата притежавала 13 коргита едновременно и те са описани от принцеса Даяна като "движещия се килим". Кралските кучета се радвали на впечатляваща диета. Ястията им включват филета от пържоли, заек и органично пиле с ориз, приготвени от готвача на двореца. Кралицата се разхождала из територията на Бъкингамския дворец всеки ден след обяд с четириногите си приятели. Смята се, че тя правела чорапчета за всяко от кучетата си за всяка Коледа. Те имали свои собствени помещения в двореца, където спели на повдигнати плетени легла. Независимо дали става дума за обикновен човек или кралска особа, едно нещо е сигурно: специалната връзка между куче и стопанинът му е нещо, което се оценява от хиляди години. Каквато и да е породата, кучетата остават най-добрият приятел на човека. "Тяхната любов ме е спасявала неведнъж. Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам кучетата. Дължа им живота си. Красота без суета, сила без злоба, храброст без свирепост, и всички човешки добродетели, без нито един от пороците. Доколкото мога да споделя, имат само един недостатък. Те вярват на хората." Монолог от филма "Dogman".

Зъболекари в България    Dental tourism

Името на породата Хъски идва от английската дума „ески“, което означава „ескимо“. Хъски е сред най-популярните породи кучета у нас. Кучетата от тази порода изискват специфични грижи и активна подготовка за отглеждане. Когато видите хъски, е вероятно да се влюбите от пръв поглед. Особено внимание привличат хъски с различни цветове на очите. Някои хора не знаят за този необичаен феномен и в началото може да помислят, че това е недостатък на екземпляра, но хъски с хетерохромия (различно оцветяване на всяко от очите), са доста често срещани. Стандартът на тази порода кучета предполага изменчивост както на цвета на козината, така и на цвета на очите. Чистокръвен хъски с гъста козина и ясно изразен подкосъм има козина с черен, бял, червен, кафяв, сив с много нюанси цвят. Във филми и комикси най-често се снима и изобразява синеоко хъски с черно-бяла козина. Най-често срещан синеок хъски, е черно-бял или бял и сив, с кафеви или сини очи. Муцуната на кучетата изглежда така, като че ли на нея сякаш е нарисувана тъмна "маска". Външно хъски приличат на вълци, особено животните със сиво-бял цвят на козината. Ирисът на окото има няколко вариации: синьо; кафяв; кехлибар; хетерохромен. Много собственици на хъски твърдят, че има кучета от тази порода със зелени очи, но това не е истина. Зеленооки представители на хъски са непознати в природата. Съществува легенда, че такива домашни любимци са в състояние да донесат късмет и щастие в къщата.

Тонзили    Премахване на лимфен възел

Следва кратко лирическо отклонение. Тук, на тази страница ще срещнете различни определения за четирилапите спътници на човека; на човека, свързан със своето куче или кучета - приятел, стопанин, спътник и т.н., но никъде няма да намерите определението "Господар". Първо, защото човекът не трябва да взема толкова на сериозно ролята си в различните социални общувания; второ, защото ако има общуване, то е двупосочно, а не еднопосочно, като двете страни в общуването имат права и задължения, а не само едната да има права; другата - само задължения. Трето, кучето доброволно и най-често с радост възприема връзката си с човека, но едва ли съзнава себе си като роб, а човека - като господар. Най-вероятно то възприема връзката като партньорство, където човекът е старши партньор. И понеже в прайда, в глутницата съществува военен тип координация на действията, кучето, като спомен на генетично ниво от вълчия си произход, доброволно приема ролята на изпълнител на волята на алфа мъжкаря - в случая, на неговия стопанин. Създаването на двустранна, здрава емоционална връзка между човека и кучето, не може да се разглежда в парадигмите на отношенията господар и роб. Още повече, когато кучето обгрижва малки деца на своите стопани - тогава то играе лидерската роля и предпазва малчуганите от различни бедствия и препятствия, които се изпречват на всяка крачка пред лазещите малчуганчета.

Има десетки, ако не - стотици филми, с главни герои кучета или с кучета, вплетени в основната сюжетна линия. Ние ще споменем само няколко филма, излезли по различно време, в различни страни и със съвършено различни сюжети, но обединени от присъствието в тях на персонажи с четири лапи. Четиримата танкисти и кучето - полски игрален телевизионен сериен филм от времето на комунизма, посветен на Втората световна война и написан с добро чувство за хумор и с интересен сюжет; Баскервилското куче - роман от Артър Конан Дойл; една от най-добрите творби на Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Филмиран неведнъж; Дивото зове - роман на Джек Лондон за южняшкото куче Бък, което попада сред дивия север. Филмиран и анимиран неведнъж; Бетовен - американски семеен комедиен филм за огромния санбернар и още по-огромното му добро сърце; 101 далматинци, е американски анимационен приключенски филм от 1961 г., продуциран от Walt Disney, базиран на едноименния роман на Доуди Смит от 1956 г.; Ласи - един от класическите кучешки филми. Малкият Джо Караклау и неговото куче – коли на име Ласи, имат много силна връзка. Бащата на Джо губи работата си в мината и се налага да продаде Ласи на херцога на Ръдлинг, който иска кучето за внучката си. Херцогът се мести в Северна Шотландия, а Ласи предприема дълго пътуване, за да се върне у дома при семейството си; Осем герои - трима членове на научна експедиция трябва да изоставят любимите си кучета в Антарктида след опустошителен инцидент и все по-опасни метеорологични условия. Осемте кучета се борят да оцелеят през студената зима в продължение на цели 6 месеца. За съжаление две от тях умират, докато единият от експедицията - Джери - прави всичко възможно, за да се върне и да ги спаси. Той успява и филмът завършва с хепиенд.

Дженгал    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите

Църкви и манастири    Зъболекар в Пловдив

За български са признати 4 породи кучета; това са каракачанско куче, българското овчарско куче, българският барак и българското гонче. Те са предимно едри и са отглеждани или за лов, или за охрана на стада. Българският барак е средно на ръст куче, което е с много твърд косъм, с добре оформени брада и мустаци. Той е вродено добър ловджия на дребен и на едър космат дивеч. Българският барак е гонче, идеално работещо по прясна следа. Притежева силно обоняние, голяма издръжливост и чувство за ориентация, независимо от климатичните условия и релефа на терена. Привързва се много силно към стопанина си и обожава да бъде негов телохранител. Към всички други хора българският барак е резервиран и подозрителен. Според исторически данни, българите на Аспарух с връщането им по родните земи - Балканският полуостров - довели рошави кучета, приличащи на днешния барак. По-късно, за оформянето на барака допринесли и османлиите, с доведените по българските земи ловни кучета. Името “барак” идва от турски език и значи рошав, космат.Каракачанската овчарка е българска порода куче, познато от векове не само из нашите земи, но и в почти цяла Европа. Много едра на вид, нейната мисия е да пази селскостопанските животни от врагове. Някъде наричат Каракачанската овчарка Овчарско куче, Чобанско куче, Вълкодав, Влашко куче. В рамките на шегата, но и като тема за размисъл – всъщност, овцете мислят, че овчарят и кучето са техни пазачи. Истината е, че в рамките на годината те унищожават повече овче месо, отколкото който и да било вълк. Каракачанската овчарка е способна да варди цели стада сама и вероятно няма по-добър пазач от нея. Не я отглеждайте в апартамент. Това за нея ще е затвор. Българското овчарско куче е съвсем нова порода куче, която още не е призната и сертифицирана. Средно, до едро на вид куче, което излъчва самоувереност, с див и първичен поглед. Българското овчарско куче е хармонично развито с горда осанка, жизненост и отлично развита мускулатура. Притежава уравновесен характер; има вродени инстикти на закрилник и пазач. Видът излъчва сила, респект и буди възхищение. Силно изразен полов диморфизъм. Куче със селскостопанско значение, за охрана на хора, животни и собственост. Куче пазач, куче помощник. Понеже произходът му е от каракачанското, то често е наричано и каракачанско. Всъщност, кучето не е създадено с идеята да охранява стадата, а по-скоро да се превърне в добър компаньон и охранител на стопанина си, независимо от огромните си размери; а може би тъкмо и поради тях. Важна негова черта е, че то може да бъде доста агресивно. Силно препоръчително е, да го вземете от малко, както и да го възпитате добре на дисциплина.

Българско или по-скоро Лудогорско гонче. Счита се за най-разпространения и добър "ловджия“ в България, защото може да изкара дивеча на открито, където след това идва редът на истинските авджии, хората. Не, защото кучето не може да се заеме само с лова, а за да не отнема тръпката от ловуването на стопанина му. Българското гонче е специалист в лова на диви свине, но може да бъде ползвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и характера на терена. Как точно се е появило по българските земи не е документирано и за корените на произхода му може само да се гадае. Някои източници твърдят, че илири, траки, келти и гърци, населявали Балканския полуостров, са ловували с подобни гончета. Повечето специалисти предполагат, че всички гончета на полуострова имат азиатски произход. Породата е представена за пръв път пред международната киноложка общественост, на Световното ловно изложение в Пловдив през 1981 г. На 12.08.2010 г. в представителството на FCI-Испания във Валенсия, са международно признати две български породи кучета: Българско лудогорско гонче и Българско овчарско куче. Заедно с IKU и FCI-Испания, двете български породи вече имат международно признание от над 85 държави от Европа, Азия и Америка. Според данни на специализирани организации, чиято дейност е свързана с отглеждане и опазване на домашни питомци, едва 10 на сто от продаваните в България кученца, идват от сертифицирани развъдници. През последните години търсенето на домашни любимци се е засилило. Една от причините за този интерес е била пандемията от коронавирус. В европейските сайтове за обяви, всяка година се търгуват 2,4 млн. кученца. За изминалата година обявите в три от най-големите български сайтове надхвърлят 5000. По дефиниция развъдниците трябва да притежават сертификати от държавата; да продават само здрави животни и животни с издаден ветеринарномедицински паспорт. Проверки на фондация "Четири лапи" за незаконна търговия, извършени чрез метода "таен клиент", показват реалните резултати. Така, при реализиран оглед на 24 кученца, само две са с изрядни документи и доказан произход. 21 от животните се продават без необходимия за това микрочип. От фондацията наричат данните "меко казано - притеснителни" и че въпросът доколко е хуманно подобно отношение към животните, е изключително важен. "Четири лапи" регистрират и шокиращии случаи на отглеждане на кучета в кашони или по 7-8 накуп. Затова фондацията апелира всеки да подава сигнали, ако се натъкне на незаконна търговия.

Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Сулфонамиди

Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Артикулатор и лицева дъга

През 1949 г. в СССР е одобрена доктрина за космическа биология и медицина, която предвижда експериментални полети на животни в космоса. За тестови животни са избрани непородисти кучета, тъй като те са по-издръжливи и непретенциозни. Кучетата, чието тегло не трябва да надхвърля 6-7 килограма, а височината да не е повече от 35 сантиметра, се обучават в специална лаборатория. На 3 ноември 1957 г., несъществуващият днес СССР изстрелва от космодрума Байконур апарата "Спутник-2" с кучето Лайка на борда. То става първото живо същество, напуснало пределите на Земната атмосфера, но загива в околоземна орбита 5-7 часа след изстрелването. Преди изпращане на човек в космоса, предварително върху животни са проучени и изпитани поносимостта към претоварване по време на изстрелване и ефектите на безтегловността. Направена са и оценки на различни системи за поддържане на живота и оборудване за телеметричен контрол на състоянието на организма по време на космически полет. В периода между юли 1951 г. и юни 1960 г. от полигона "Капустин Яр" в Астраханска област се извършват суборбитални изстрелвания на геофизични ракети. Ракетите със специални отсеци за кучета, достигат височина над 100 километра. След това техните отделящи се бойни глави заедно с животните се спускат с парашут на Земята. От 1954 г. кучетата се катапултират в скафандри, монтирани на специална количка, оборудвана с парашут и система за поддържане на живота. Полетите продължават между 15 и 20 минути. Осъществени са общо 29 изстрелвания на геофизични ракети с участието на 36 кучета (някои от тях летят по няколко пъти). 15 от животните загиват. Кучетата Дезик и Циган са първите, изпратени на експериментален полет с геофизична ракета. На 22 юли 1951 г. ракетата Р-1В издига херметизираната кабина с животните на височина 100,8 километра. Петнадесет минути по-късно кучетата се приземяват благополучно с парашут на 20 километра от мястото за изстрелване. Те стават първите кучета, извършили суборбитален полет отвъд горните слоеве на атмосферата - условната граница между земната атмосфера и Космос (100 километра), определена от Международната авиационна федерация (FAI). Целият полет е заснет с филмова камера, монтираната в кабината. Скоро след първия си полет, на 29 юли 1951 г., Дезик стартира със следващата ракета заедно с куче на име Лиза. При приземяването обаче парашутът не се отваря и двете животни загиват. Циган повече не участва в полети и живее над десет години. Скоро след изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 г., без предварителен проект и с ясното съзнание, че кучето няма да оцелее, се създава "Спутник-2". Той нямало как да бъде върнат на Земята, тъй като технологиите за целта все още не са разработени. За полета е избрано двегодишно куче на име Лайка. На 3 ноември 1957 г. "Спутник-2" с Лайка на борда се отправя към космоса от космодрума Байконур. Изстрелването е осъществено с междуконтиненталната балистична ракета R-7. При излитането сърдечният ритъм на кучето е три пъти по-висок от нормалния (до 260 удара в минута), а честотата на дишането му се увеличава 4-5 пъти, но при нулева гравитация всички параметри се нормализират. Поради конструкторска грешка спътникът се нагрява бързо: през първите часове температурата в кабината варира от 10 до 38 градуса Целзий, а на осмия час достига 42 градуса. През първия ден от полета оборудването се поврежда и телеметричната информация от "Спутник-2" се забавя. В резултат на това е невъзможно да бъдат получени точни данни за състоянието на Лайка. Предполага се, че кучето е загинало след 5-7 часа полет. "Спутник-2" остава в околоземна орбита повече от четири месеца, докато изгаря в атмосферата на 14 април 1958 г. Космическият апарат прави общо 2370 обиколки около Земята.

Зъболекар    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси

След Лайка за изпращане на животни в космоса се използват експериментални кораби-спътници - прототипи на първия пилотиран космически кораб "Восток". Изстрелванията се извършват от Байконур. Основната цел на тези мисии с животни на борда, е по-нататъшното тестване на системите, осигуряващи жизнените функции на човека в космоса, както и безопасността на полета и завръщането на Земята. Първият старт на 28 юли 1960 г. завършва с неуспех. Кучетата Лисичка и Чайка загиват вследствие на експлозията на ракетата 8К72 (по-късно наречена "Восток") на 23-ата секунда от полета. Следващото изстрелване е успешно. На 19 август 1960 г. в космоса е изстрелян "Спутник-5" с Белка и Стрелка на борда. Кучетата прекарват около 27 часа в околоземна орбита, правейки общо 17 обиколки. Белка и Стрелка са първите живи същества, които се завръщат благополучно на Земята от орбитален полет. На 1 декември 1960 г. е изстрелян кораб-спътник с кучетата Мушка и Пчьолка. След като прекарват в космоса 24 часа, те загиват при завръщането си заради повреда на спирачния двигател. На 22 декември 1960 г. повреда на ракетата-носител 8К72 предотвратява изстрелването в космоса на кораб-спътник с кучетата Алфа и Жулка и други живи организми на борда. След суборбитален полет с максимална височина 214 километра спускаемият апарат се приземява в Красноярския край. Кучетата оцеляват, но плъховете, насекомите и растенията на борда загиват. През 1961 г., за да се вземе окончателното решение за полета на човек в космоса, кучета са изпратени два пъти в орбита с космическия кораб "Восток" - на 9 март Чернушка и на 25 март Звьоздочка. Животните покриват изцяло пътя, който предстои да измине първият човек, полетял в космоса - Юрий Гагарин. Последните кучета-космонавти в СССР стават Ветерок и Угольок. Между 22 февруари и 16 март 1966 г. те извършват полет с космическия апарат "Космос-110", който представлява непилотирана версия на кораба "Восток". Животните прекарват в космоса рекордните 21 дни и 18 часа. Ветерок и Угольок се завръщат благополучно на Земята и дори се сдобиват със здраво потомство. Впоследствие съветски и руски учени използват за експериментални полети плъхове и маймуни, както и земноводни, насекоми, растения, бактерии и други живи организми. Освен СССР, изстрелвания с кучета извършва и Китай. През юли 1966 г. са осъществени два успешни старта на геофизични ракети с кучета Сяо Бяо и Шаншан. Ракетите достигат височина около 100 километра. През 1958 г. пред сградата на Парижкото дружество за защита на кучетата е издигната гранитна колона в памет на опитните животни, загинали при научни експерименти. Върхът ? е увенчан със спътник, от който наднича муцуната на Лайка. На остров Крит в Гърция, на територията на Музея на Хомо сапиенс, е издигнат паметник на Лайка, Белка и Стрелка. В Москва на сградата на Централния изследователски и изпитателен център на руското министерство на противовъздушната отбрана, където кучетата са били подготвени за полет, е открита паметна плоча на Лайка, както и на Белка и Стрелка. Пред сградата е издигнат паметник на Лайка. В Ижевск има паметник на кучето Звьоздочка. САЩ ползват за основни тестови животни за космически полети маймуни - обикновено макаци резус или саймири.

Лицево - челюстна хирургия    Орална хирургия

Има породи кучета, които са толкова скъпи, че струват колкото красиво бижу, но въпреки това, те са изключително популярни. Представителите на тези породи абсолютно задължително трябва да са с доказано родословие, за да може да оправдаят високата си цена. На първо място е Тибетският Мастиф - древна порода служебни кучета, чиято история е започнала преди повече от пет хиляди години. Едрите умни кучета се използвали като охрана на манастирите в Тибет. В Хималаите и в Централна Азия те били и помощници на овчарите. Това са спокойни и верни кучета, които обаче не допускат чужд човек да припари до собствеността на стопанина им. Цената на Тибетския Мастиф е от 2000 до 8000 долара. Най-скъпият Тибетски Мастиф, продаден досега, е струвал 1.5 милиона долара. Той бил купен от китайски въглищен магнат и по този начин си спечелил славата на най-скъпото куче в света. На второ място е Лион Бишон, известен като Малко Лъвско Куче. Това е миниатюрна порода от Франция, която станала популярна през XVI век. На платната на Гоя може да се видят кучета от тази порода. През 1960 година броят на кучетата от тази порода бил толкова малък, че тя станала известна като най-рядката в света за времето си. Кучето се нарича Лъвско, защото има грива като на лъв. Тези малки кученца не знаят какво е страх и са готови да защитят стопанина си с цената на живота си. Цената на кутрета от тази порода, е между 2000 и 7000 долара. На трето място е Фараоновото куче - това е древна порода ловджийски кучета, историята на които започва в Древен Египет. Кучета от тази порода са изобразени на стените на древноегипетски гробници. В Англия кучетата от тази порода попадат през XX век. Ценат. им варира от 1000 до 7000 долара. Четвъртото място е отредено на Афенпинчер - древна порода миниатюрни кученца, които са създадени в Германия през XVII век, за да ловят гризачи. Афенпинчерът прилича на маймунка в муцуната, откъдето идва името му, тъй като на немски аНе означава маймуна. Афенпинчерът струва от 1500 до 4000 долара. Тайландският Риджбек е национална порода на Тайланд, която е ползвана от векове за лов. Тайландският Риджбек е много умно куче, което взима самостоятелни решения. Цената на кутретата от тази порода варира от 800 до 4000 долара в зависимост от произхода им. До 4000 долара достига и цената на някои представители на породата Померански Шпиц. Това е древна порода, която през XIX век е станала много популярна в Англия заради привързаността на кралица Виктория към тези малки красиви и скъпи кученца. Често звезди от Холивуд се появяват на светски събития с Померански Шпиц в чантичка или под мишница.

Зъбни импланти    Сливен

Една от най-изучените и високо развити способности на кучетата е тяхното обоняние. Затова от тях стават прекрасни ловци, полицейски кучета, но и много добри кучета-спасители в планината например. Що се отнася до спасителните мисии, кучетата не просто трябва да имат добро обоняние. Те трябва да са социални породи кучета, за да се сработят добре с хората. Не всяка порода е подходяща за това. Кучетата трябва да бъдат високо интелигентни и да не се плашат от високи шумове и много хора. Някои перфектни породи спасителни кучета са Санбернар, които се ползват за спасителни мисии в планината, особено при лавини; Нюфаундленд се ползва по бреговете на морето или океана; Ретривър често се ползват при търсене на бомби, наркотици или откриване на доказателства за палеж; Немската овчарка е най-разпространената порода кучета в полицейските среди, както и при военните; Хрътки се ползват както за преследване, така и за спасяване. Тяхната издръжливост и сила ги правят перфектни за тези дейности; Белгийската овчарка Малиноа е порода, която също се ползва често от полицията и военните. Имат силно развито обоняние и както немската овчарка и ретривъра могат да бъдат ползвани за намиране на експлозиви, наркотици, а дори и ракови заболявания. Умни са и бързо усвояват всичко. При земетресения издирвателните операции често включват и кучета от породите Бордър коли и Лабрадор. Не са редки и случаите на хора, спасили кучета. Често това са доброволци, викани по сигнал на притеснени собственици или съседи на хора с кучета в беда; лекари и ветеринари, но има и много случаи на хора, просто оказали се наблизо и притекли се на помощ на бедстващо куче в буен поток; паднало в дупка в замръзнало езеро и безброй още ситуации. Понякога се налага да се спасяват кучета от варварски ритуали като тричане, или от собственици - дебили, които пребиват животинките, влачат ги със синджири от колите и джиповете си и мн. други.

Виж България    Имплантатни размери

Най-често възприемаме кучетата като изключително мили и сладки животинки. Хората вече забравяме, че тези животни са били пускани в битки, използвани по време на война, а и самите те притежават ловен инстинкт. Годишно в света между 300 хиляди и половин милион души губят живота си след нападение от домашно куче. По-голямата част са деца и възрастни хора. В 90% от тези ситуации виновните са стопаните им, тъй като са ги обучили така. Кои най-опасните породи кучета в света? Немската овчарка е най-известната порода в света. Синоним на преданост, вярност, добра дресировка и отлично бойно куче. Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Защитават стопаните си с риск за собствения живот, като същевременно са дисциплинирани, умни и недоверчиви към непознати хора. Немските овчарки не нападат деца. За целите на националната сигурност, немската овчарка е незаменима заради силно развитото си обоняние, посредством което намира без усилие наркотици, боеприпаси и пресни следи при издирване на престъпници. Кавказката овчарка е изключително силна и физически здрава порода. Това куче е изключително привързано към стопанина си, но е агресивно към останалите. Тази черта е в природата му, защото е селектирана за охрана. Характеризират се с добре изразена активно-отбранителна реакция (настървеност), която се предава по наследство. Кавказката овчарка е смело и решително куче, лоялно към стопанина си и се държи агресивно към непознати, като често дори може да прояви злоба, затова е трудна за подчинение. Много интелигентни и умни кучета, но и много своенравни, трудни за обучение. Доберманът е може би най-добрият телохранител за стопанина си. Той е привързан към него с цената на живота си. Оттам обаче идва и неговата агресивност. В желанието си да защити стопанина, е способен да убива. Интелигентен, лесно податлив на обучение, със силен инстинкт да служи. Създава здрава връзка със своето "човешко семейство" и особено с „избрания“ човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува, за да бъде до стопанина си, да се грижи за него и да пази неговия живот. Ротвайлерът има здрава захапка и силен боен дух. Използва се като полицейско куче и като надежден и предан домашен пазач. Ротвайлерите са забранени в някои американски щати и европейски страни. Появата му издава самобитност, поведението му е самоуверено и смело; ротвайлерът има много стабилна, уравновесена нервна система, не се бои от по-едри противници, влиза в битки и се бори с настървение. Средноазиатската овчарка (Алабай), е порода със силен инстинкт, изключително силни и подвижни. Приемат за заплаха всичко, навлязло в територията им. Средноазиатската овчарка е предпазливо куче, което първо се привързва към стопанина си и след това към вещите си. Тази порода притежава независим характер, сила, смелост и отговорност. Кучетата са големи, но са пъргави. Описвани като котки в кучешка кожа. Със силния си териториален и защитен инстинкт, кучетата от тази порода не са подходящи за начинаещи. Прецизни и умни, азиатките са подходящи за хора, които са лоялни и добри водачи. Мастифът има спокоен и добър характер, изключително предан и лоялен към стопанина си. За разлика от някои други породи при отглеждането си той не изисква голямо пространство и се чувства добре както в апартамент, така и на полето, въпреки това не бива да се забравя, че за него е здравословно да му се осигуряват движение и упражнения. Не изисква и пълното внимание на стопаните си, въпреки това обаче не обича да бъде оставян сам. Притежава огромна физическа сила и трябва да се помни, че понякога може да бъде трудно да бъде удържан на каишка. Стафорширският бултериер е средно на ръст куче, набито, мускулесто, с атлетични заложби. Притежава широка глава, оформени гръдни мускули, къса муцуна, тъмни кръгли очи, широка уста с „ножична“ захапка. Относително агресивен и често се приучава за бойно куче. Податлив е на дисциплиниране. Макар и упорита, породата е описана от клуба на бултериерите като особено добра с хората. Ранната социализация ще гарантира, че кучето ще се разбира с други кучета и животни. Породата е била на прицел на законодателството за специфични и опасни породи. В класацията “Опасни породи кучета“ се нарежда и Дого Аржентино. Изключително силно куче. Трудно за удържане и склонно към атака в защита на територия и стопанин. Тези кучета се нуждаят от добра дресировка. Много издръжливи кучета, понасящи изключително добре горещия климат на Аржентина. Могат да бъдат ползвани за пазачи. Привързани и любвеобилни към стопаните си, те са в състояние да сплашат непознати само с поглед. Ако не бъде подложено на дресировка още от малко и не му се даде възможност да общува с други кучета и хора, Американският булдог ще бъде изключително агресивен и към животни, и към хора. Безстрашен пазач, който не се колебае да нападне всеки, който представлява заплаха за стопанина му дори с цената на живота си. Смята се, че интелектът на американския булдог е по-голям от този на мастифа, добермана и кавказката овчарка. Питбулът е създаден с цел да е убиец; в самия нрав на кучето е заключена огромна агресия. В нрава му има примеси от диви животни. Изключително силен и агресивен към хора и други животни. Породата е била първоначално създадена като бойни кучета, а по-късно след забраната за използване на кучета в кървави спортове през 1835 г., се използват като пазачи. И до днес все още ги развъждат и използват за боеве с кучета. Тази практика продължава извън закона в много страни. Да си премиер, означава понякога да взимаш непопулярни решения, които не се отразяват добре на рейтинга, но са неизбежни. В такава ситуация попада британският министър-председател Риши Сунак, който предприема именно такъв непопулярен ход и забранява отглеждането и селектирането на кучетата от породата американско XL були. Това е едра порода четириноги, които могат да достигнат до 60 килограма. Масивна костна структура и мускулесто тяло, комбинирани с желязна челюст, която веднъж захапала, трудно пуска от хватката си. 10 смъртни случая за две години вадят червения картон за кучетата от породата на територията на Великобритания.

Пародонтология    Градове в България

Ако кучето е всепризнатият най-добър приятел на човека, то кучето водач е най-добрият приятел на незрящия или слабовиждащ човек. Незаменим помощник, който дава на хора със споменатите проблеми, възможността свободно да се придвижват в пространството и да водят независим и активен начин на живот. От хилядолетия е известно, че четириногите са били помощници, водачи и защитници на лишени от зрение хора, но по официални данни, с това са започнали да се занимават системно през 1819 година във Виена. След края на Първата световна война в Германия учените разработили специална система за обучение на кучета водачи, които помагат на незрящи хора – ветерани, които са загубили зрението си в резултат на бойни действия. По същото време се развива и английската школа. През 1929 година се появява подобна организация и в Америка, начело на която стои Дороти Юстис. В нейна статия във вестник, тя вдъхновява хората с нарушени зрение да си вземат кучета. Така американецът Франк Морис решава да посети Европа, специално за да си купи куче, минало такава подготовка. При връщането си в Америка той устроил турне из цялата страна, за да демонстрира поразителните способности на обучените кучета водачи. Именно с това турне, кучетата водачи получават право да влизат в обществени сгради и градския транспорт, където преди това техният достъп е бил строго забранен. Какви функции изпълняват кучетата водачи? Главната функция на служебното куче е, да предупреждава стопанина си за прегради и опасности, отворени шахти, ями, клони и дървета, огради, транспортни средства и други. Да е способно да запомня основните маршрути, които ползва стопанинът му; да намира ориентири. Ако стопанинът често сменя и минава по нови маршрути, животното му помага да върви по правилата за движение – да заобикаля пешеходци, да спира на светофари и да минава през подлези и надлези. Да помага на стопанина си, ако е загубил своя бастун или очилата си. Кой са най-добрите кучета водачи? Немска овчарка, Куче Коли, Лабрадор. Той е истински символ и еталон на куче водач за незрящи хора. Около 80% от тях искат да имат такова куче до себе си. Това е най-често използваната за целта порода. Лабрадорът съжителства с деца и спокойно може да се замените бавачката с него. Подлежат на обучение и тяхното поведение винаги може да бъде предвидено.

Подпочвени води    Костен мозък   

През 2010 г. американският спортен телевизионен канал ESPN обявява Ланс Маки за може би "най-якият атлет на планетата". Маки е от Феърбанкс, Аляска и е водач на кучешки впряг. Той е печелил 4 пъти най-известното състезание в тази област - Идитарод. Всяка година през март то започва от Анкъридж и завършва в Ноум, като прекосява Аляска от юг на северозапад, през планини, реки, гори, тундра и замръзнало море. Със своите 1000 мили - 1850 км, Идитарод е едно от най-дългите състезания в света. Днес най-бързите впрягове с хъскита изминават разстоянието за невероятните около 9 дни. Когато за пръв път прекосява финала в Ноум на Берингово море - през 2001 г., Маки успява само да промълви, че трябва да бъде откаран в болница и моментално припада в ръцете на съпругата си. Оказва се, че има рак, премахнати са слюнчените му жлези, зъби и част от плътта на гърлото. Следва лъчетерапия, която изгаря венците и челюстта му и уврежда нервите на пръстите на ръцете и краката. 6 години по-късно той печели Идитарод. На следващата година - отново, като общо има 4 титли от най-престижното и жестоко състезание с хъскита на света. Тогава, по средата на пътя, усеща, че има проблеми с гърлото. Тъй като няма слюнчени жлези, той трябва постоянно да има вода и да плиска устатата, за да не съхне. За да не спира за вода, Маки грабва шепа сняг и я пъха в устата си. Тъй като няма слюнка, която да разтопи снега, започва моментално да се дави, пада от шейната и малко преди да се задуши, успява да извади снега от гърлото си с пръсти. Маки дори няма място за сядане на шейната си, нещо, което е обичайно за повечето състезатели. На Идитарод се състезават впрягове с от 12 до 16 кучета. За да се зачете резултатът, финалната линия трябва да минат поне 5 от тях. Допускат се единствено северни породи кучета, като сибирско хъски и аляски маламут, а условието е въведено през 90-те години на миналия век, когато състезател участва с пудели, които са снети от надпреварата по пътя заради измръзнали крака и козина. Най-лошата травма, преживяна от Маки по трасето на състезанието, не е свързана със студа, където рекордът е минус 70 градуса с вятъра. Нито пък със снежните бури или преспите по пътя. "Бях спрял зад друга шейна, постелих на кучетата да починат. Не бях спал 4 дни, дори не бях свалял дрехите си. Беше чудесно, топло време, около плюс 10 градуса, затова се съблякох напълно гол и заспах за 5 часа. Когато се събудих, имах много лоши изгаряния там, където слънцето не огрява. Трябваше да се поръся с цинков оксид и бебешка пудра, за да мога да си сложа панталоните", разказва той. Идитарод започва през 1973 г., като идеята е да се запази жива традицията на кучешките впрягове в Аляска. Това е обичаен начин за придвижване в пустошта, но с появата на моторните шейни и самолетите започва да отмира. Името на състезанието идва от езика на коренните жители на северозападната част на Аляска и означава "далечен". Има и град със същото име, основан и след това изоставен след края на златната треска. Във времената на старите миньори, пощата е можела да стигне до него само с кучешки впрягове и днешният Идитарод върви по същия път. Постепенно състезанието добива голяма популярност и ежегодно в него се включват между 60 и 100 екипажа. В началото Идитарод е още по-неописуемо изпитание. В първото състезание участват 34 екипажа, без дори да имат представа колко време ще им отнеме. Получават помощ от армията, която разчиства част от пътя, но огромната част от преспите по него, се чистят от самите водачи на впряговете. Шейните са много по-тежки, отколкото днес, защото всички провизии се носят в тях, а освен това са и дървени. Пътят е толкова опасен и изолиран, че често екипажите не виждат други хора с дни. Една трета се отказват преди крайната точка. Първият победител - миньор и трапер на име Дик Уилмарт, успява да премине дистанцията за 3 седмици, като по пътя слага капани за бобри, за да се храни, а на най-стръмните части от пътя проправя път за кучетата със снегоходки. В днешно време водачите използват GPS за маршрута, имат постоянна комуникация с екипите си за поддръжка, които им осигуряват провизии по пътя. На определени точки има и ветеринарна помощ за кучетата. По пътя има знаци и състезанието се следи и от хеликоптери, които оказват първа помощ при нужда. Идитарод вече може да се следи онлайн и вече се взема за под 9 дни - рекордът е 8 дни, 3 часа и 40 минути, поставен през 2017 г. от Мич Сийви. Двама души са печелили надпреварата по 5 пъти. И все пак това си остава тежко изпитание - за кучетата и водачите им. На старта застават само тези, които наистина могат да оцеляват с пустошта на Аляска. Около една трета от стартиращите, са жени. Освен с ниски температури, ветрове и снежни виелици, те трябва да знаят как да оцеляват в дивата природа - една от най-сериозните опасности остават лосовете, които могат да изскочат на следата и дори да нападнат впряга, и да ранят водача и кучетата. Случвало се е и да се наложи водачът да застреля лос. Друго изпитание за кучетата могат да бъдат температурите - но не ниските, а високите. Макар средно в наши дни по пътя да не е прекалено студено - около минус 5 градуса, кучетата са пригодени за по-студено време и се чувстват най-добре при минус 15 градуса. Освен че имат дебела козина, животните се стоплят, докато тичат. При наближаване на Берингово море обаче става по-студено и ветровито, и често кучетата биват обличани, а на краката им се слагат специални боти. За да стигнат сред първите, водачите спят малко или изобщо не мигват и често стигат финала изтощени и халюциниращи. Около една трета от тях участват, за да спечелят. Останалите - просто за да завършат. Все още 30 на сто не успяват да стигнат до Ноум заради изтощение, студ, повреди по шейната или преуморени кучета.

Родопи    Байкушевата мура

Високите температури през лятото карат кучетата да се задъхват – така те се охлаждат. Как работи това? Всеки път, когато домашният любимец провеси език извън муцуната и започнат да се стичат лиги, част от тази влага, намираща се по повърхността на езика, буквално за секунди се изпарява. Междувременно в белите дробове на кучето навлиза по-хладен въздух, което му позволява да се охлади. При брахиоцефалните породи като Мопс и Американски булдог, поради специфичната им сплескана муцуна няма как да се осъществи това и те са по-склонни към прегряване. Кучетата имат два различни вида потни жлези: мерокринни и апокринни. Първите работят подобно на жлезите при човека – с цел охлаждане. Разположени са по възглавничките на лапите на животните. В резултат на това от време на време може да се забележат мокри отпечатъци по пода в дома през по-горещите месеци. Защо кучетата нямат мерокринни жлези навсякъде? Защото на всички останали места по тялото си, освен по възглавничките на лапите си, домашните любимци имат козина. А тя би попречила на потта да се изпари и съответно – кучето да се охлади ефективно. Апокринните жлези са подобни на човешките потни жлези, тъй като са разположени по цялото тяло. Вместо да охлаждат тялото на кучето обаче, тези жлези отделят феромони. През летните месеци може да се видят по улиците представители на дългокосмести породи кучета, които са обръснати почти до кожа. Стопаните със сигурност си мислят, че по този начин правят услуга на любимците си. Всъщност е точно обратното. Козината на кучето действа като изолатор, предпазвайки го от прекалено ниски температури и студ през зимата и твърде високи през лятото. Бръсненето на животното може да премахне основни, изолиращи косми и в крайна сметка да направи четириногото по-податливо на топлинен удар и дехидратация. Естествените процеси на сменяне на козината (линеене), които се случват обикновено два пъти в годината, са природният начин кучето да се отърве от излишните косми. Задъхването и потните жлези, разположени в края на лапите на кучето, невинаги са достатъчни, за да го охладят достатъчно и да го предпазят от топлинен удар. Важно е да се следят симптомите на прегряване и ако бъдат забелязани някои от тях, да се реагирате максимално бързо, за да се помогне на кучето: повишена сърдечна честота; повишена жажда; ускорено дишане и/или задъхване; припадъци; повръщане. Топлинният удар е сериозен риск, на който са изложени всички домашни кучета през лятото; някои породи повече от други. Винаги трябва да има под ръка прясна вода, за да се поддържа животното хидратирано. За разходки е добре да се избират по-хладните часове от деня, движение под сянка и никога да не се оставя кучето без надзор – особено в превозно средство със затворени прозорци!

Имплантатна повърхност    Черно море

Виенето е елемент на кучешкия език. По този начин кучетата общуват от разстояние със своите събратя, изразяват определени емоции. Дивите животни от семейство кучета, с помощта на своя вой „маркират” територията си; подават сигнали на глутницата. Домашните любимци използват виенето като алтернатива на лаенето, а при някои породи лаенето е изключително рядко и предпочитат да общуват с човек само чрез вой. Хъскитата са кучета с развит глутнически инстинкт и независим характер, който ги кара да вият. Предците им са общували по този начин и у дома и не са загубили навика си да вият, а не да лаят. Аляският маламут е порода работни кучета по бреговете на Аляска, при която порода виенето е генетично обусловен навик, който не може да бъде коригиран. Маламутите вият от вълнение, радост, самота, тоест винаги, когато изпитват ярки емоции. Басенджи е порода кучета, които поради специалната структура на ларинкса, не могат да лаят, но вият, и то по много необичаен начин, (бързо редуване на гръдни и високи звуци). Басетът е куче с много самоуверен и енергичен характер. Може да се прецени по воя, който надава. Кучето ползва своя плътен нисък тембър, за да се оплаква от самота и копнежи. Източноевропейската овчарка е друг представител на работните кучета. Тя е домашен любимец, който по природа е свикнал винаги да е близо до човека. Когато остане сам, овчарката започва да вие за дълго. В повечето случаи причините, поради които кучето вие, се крият във физиологията на тези домашни любимци. Причините може да са: естествени нужди - домашният любимец иска да яде, пие, да ходи до тоалетната, има сексуално желание, да общува с други кучета; заболяване - виещото куче информира собственика за неразположение; самота - по този начин се изразява копнежът и търсенето на внимание. Кучешкият вой се свързва с народни знаци, които се предават от поколение на поколение. Не бива да се третират като предразсъдъци, защото имат логично обяснение. Например, смята се, че кучешкият вой е предвестник на смърт или нещастие. Всъщност домашните любимци имат страхотен инстинкт, следователно са в състояние да "предскажат" приближаването на природни бедствия, земетресения. Те възприемат звукови вибрации, които човешкото ухо не улавя. Не е изненадващо, че виенето на кучета съвпада с показанията на високочувствителни метеорологични инструменти, които определят критичните промени в атмосферата. Кучетата са много социални животни, така че перфектно "четат" настроението на членовете на семейството. Това обяснява способността им да предвиждат нещастие. Ако някой от членовете на домакинството е болен, тогава домашният любимец със сигурност ще почувства обща тревожност и безпокойство и в знак на солидарност ще започне да вие. Домашните любимци могат да вият в отговор на гласа на друго куче. Кучетата обикновено са спокойни и използват гласа си само, когато е необходимо. Бездомните кучета с помощта на вой „говорят“ и събират стадо. Домашните кучета инстинктивно реагират на този призив. Много породи са създадени специално за подпомагане на хора с увреждания, възрастни хора, деца със специални нужди. Ако сред съседите има такива хора, тогава звуците на кучешки вой може да са зов за помощ. Понякога бдителността и чувствителността на домашните любимци помагат за предотвратяване на домашни трагедии и спасяват живота на човек. Като цяло е трудно да се свържат продължителните звуци на кучешки вой с някаква конкретна причина. Собственикът на домашен любимец трябва да помисли защо кучето вие, особено ако такова поведение не е типично за него. Много е вероятно животното да е болно и да няма друг начин да информира стопанина си за това.

За повечето хора, принадлежащи към западната цивилизация, да ядеш кучешко е както за индийците да ядеш телешко - немислимо варварство. Това е сериозен културен сблъсък, в който, засега Западът изглежда печели, тъй като на повечето места по света, където традиционно се яде кучешко и котешко месо, консумацията намалява - заедно с появата на закони, които я ограничават. Преди обаче да съдим прибързано културите, които ядат кучета, нека дадем рационален отговор защо го правят. Обикновено е заради най-простата причина - за да си набавят протеин. И обратно - в Индия, извън религиозната и културна повеля, причината кравите да са свещени и съответно забранени като храна, е отново съвсем проста - те са нужни за оцеляването и изхранването. Живата крава дава мляко и тор, а волът оре. Ако ги заколиш и изядеш, ще се заситиш за кратко; но ако са живи, ще ти дават прехрана за години напред. Когато през 1911 г. норвежецът Роалд Амундсен става първият човек, стигнал Южния полюс, той тръгва на пътешествието през Антарктика с 52 кучета, а се връща с 11. Смята се, че да убива и използва за храна четириногите - и за хората, и за оставащите кучета, е било част част от първоначалната му стратегия, и тя е печеливша. С подобен план, не му се налага да носи допълнителни запаси, което е от съдбоносно значение при подобна експедиция. Амундсен и хората му оцеляват, а британецът Робърт Скот и неговият екип, които са в надпревара с норвежците, умират до един. И това далеч не означава, че норвежецът не е обичал кучетата си, или че е имал практика да ги яде. По същата причина и западът е прибягвал до кучешко във времена на глад, а за една от страните, където кучешкото все още е популярно - Китай, се смята, че вълците са били опитомявани именно с тази цел - да се ползват като храна. Китай все още е сред малкото страни по света, където да се колят кучета и да се ядат е законно - с изключение на някои райони. Шенджен става първият град в страната, който забранява продажбата и консумацията на кучета и котки. По-късно през годината министерството на земеделието обявява, че кучетата ще се изключат от списъка на животните, отглеждани като добитък. Това предполага, че търговията и отглеждането им за месо следва да са забранени. Консумацията обаче си остава разрешена, а и един от най-критикуваните от природозащитниците обичаи - фестивалът на кучешкото месо в Юлин в региона Гуанси, се провежда без проблем. На него се изяждат няколко хиляди животни ежегодно, а активисти смятат, че доста от тях са бездомни и дори откраднати домашни кучета, а не специално развъждани, както твърдят организаторите. Предположенията сочат, че в Китай се убиват и изяждат поне 10 млн. кучета годишно, но като цяло обаче се смята, че консумацията на кучешко намалява. Общо в Азия годишно се консумират около 30 млн. кучета, като в доста страни това месо вече е забранено - в Хонконг, Тайван, Тайланд, Сингапур и Филипините, както и на места в Индонезия и Камбоджа. Южна Корея е сред страните, известни с консумацията на кучешко. Но и там интересът намалява успоредно с ръста на хората, които отглеждат тези животни като домашни любимци. Над 85% от хората в страната не ядат такова месо. Виетнам е на второ място в света по консумация на кучешко - след Китай. То е по-популярно в северната част на страната, а хората вярват, че носи късмет и помага на либидото при мъжете. Кучешко се яде и в някои от северните части на Индия, в Лаос, а на места в Индонезия популярността му дори расте. То е част от трапезата и в около 20 страни в Африка - Буркина Фасо, Гана, Либерия, Камерун и на места в Нигерия, където вярват, че кучешкото помага срещу малария и повишава либидото. Известно е, че в някои селски райони на Швейцария фермери консумират кучешко и съответно в страната клането за собствена консумация и яденето на кучешко са разрешени. Има обаче забрана това да се прави с търговски цели. Във Великобритания яденето на кучета също не е незаконно - за разлика от продажбата на месото. В САЩ убиването е разрешено за ритуални цели при тези индиански племена, които имат традиции при консумацията на кучешко. В Канада и клането, и консумацията на това месо са разрешени, стига да се спазват хигиенни и здравни изисквания - например предлаганото в ресторант месо да е минало през санитарна инспекция. Колкото до България - Законът за защита на животните казва, че е забранено отглеждането, използването и умъртвяването на кучета и котки за добиване на кожи и месо и за производство на храна.

Maxillofacial surgery    Зъб

Усещането за миризма при кучетата е напълно различно от това на хората, затова не е изненадващо, че не сме на същото мнение, когато решаваме кои аромати са приятни и кои смятаме за непоносими. За нас миризмата на урина и изпражнения са част от ароматите, които ни отблъскват най-много, но тези миризми предоставят важна информация на четириногите приятели. Много от миризмите към които кучетата изпитват непоносимост или мразят, се намират в нашите домове и дори ги носим със себе си, предизвиквайки дискомфорт в носа на нашия космат приятел. Кучетата се вълнуват всеки път когато излизат, понеже се отваря един нов свят, пълен с миризми за опознаване. Миризмата на цитрусови плодове определено не им допада, понеже е една от миризмите, които кучетата мразят най-много. Цитрусовите плодове като лимон, портокал или грейпфрут отделят миризми, които кучетата не могат да понасят, но ароматите към които изпитват най-голяма непоносимост, са етеричните масла от този вид плодове. Маслата са силно концентрирани продукти, които излъчват много по-силна миризма от тази на самия плод и следователно животните я усещат много по наситено от тази на храната. Виненият оцет е друг от групата миризми, които мразят. Както при цитрусовите плодове, ароматът на този продукт е толкова силен, че кучета изобщо не могат да го понасят. Ябълковият оцет е доста ефективен за предотвратяване на лоши миризми по домашния любимец, но е един от ароматите, към които кучетата изпитват най-голяма непоносимост. Чили, лют червен пипер или люти чушлета са храни, които дължат лютивината си на серия естествени химични вещества, наречени капсаициноиди; състав който причинява много неприятна миризма за кучетата. Миризмата е неприятна до такава степен, че може да предизвика дразнене на дихателните пътища на животното, сърбящ нос и постоянно кихане. Етиловият спирт във всичките му видове. Етанолът е миризма, която кучетата не могат да понасят. В случай на нараняване, най-добре е раната да се почисти само с вода и да се посети ветеринарния лекар. Алкохолните напитки също действат на обонянието на кучетата, особено тези с по-високо алкохолно съдържание. Лак за нокти и лакочистители; миризмата на лак за нокти кучетата я мразят. Самият лак е на спиртна основа и има доста голям брой химични съставки. Амоняк, хлор и други почистващи продукти. Както хлорът, така и амонякът са продукти, които не само имат силна миризма, която дразни кучетата, но могат да се окажат и много вредни за тях. При директно вдишване може да се предизвика силно дразнене в дихателните пътища и хранопровода. Миризмата на амоняк е много подобна на тази, която се отделя от урината на кучетата, поради това могат да я свържат с присъствие на друго животно в дома, което да предизвика реакция на ревност и раздразнение.Нафталинът обикновено се ползва като пестицид, заради токсичноста си. Точно химичните му компоненти са тези, които създават тази неприятна миризма за кучето, но и го прави едно от нещата, които могат да се окажат смъртоносни. Приемането на една топка може да причини сериозни увреждания на черния дроб и централната нервна система на животното, предизвиквайки повръщане, диария и гърчове. Поглъщането на повече от една топка може да доведе до смърт. Факт е, че кучето се отвращава от миризмата на парфюми, без изключение. Кучето има силна непоносимост и лае и таралеж в градината, защото не му харесва миризмата. А и защото инстинктивно знае, че е трудна плячка за добив, поради невъзможността да го захапе - таралежът има перфектна бодлива защита и се свива в непроницаема бодлива топка, която е силно и болезнено оръжие срещу кучешките лапи и муцуна.

Желанието за размножаване, е силен естествен инстинкт при всички бозайници и хищници, включително и при кучетата. То е от съществено значение за оцеляването като вид. Сексуалните влечения и желания абсолютно отсъстват през първите месеци от живота на малкото куче; засилват се по време на пубертета и ранната зрялост (юношеството) и отслабват с напредването на възрастта му. Въпреки че при младото куче няма желание за размножаване, мъжките „репетират“ чрез качване върху възглавници още след 5-тата седмица от живота си. Разбира се, те все още нямат представа какво правят. Някои стопани тълкуват тези рефлекси при мъжките кучета като „установяване на господство“, което отчасти е вярно. И обяснява защо мъжките кучета се „качват“ и на други мъжки. С настъпване на юношеския период или така наречения „пубертет“ при кучетата, под влияние на хормоните, те се насочват само към представители на срещуположния пол с цел репродукция. Максимата „винаги готов“ е в сила за мъжките кучета и те са на разположение за чифтосване по всяко време, докато при женските това може да се случи само през периода на разгонване. Първото разгонване на женските е между 6-тия до 12-тия месец от живота им. При по-дребните породи се случва по-рано, докато при по-едрите – обикновено около първата година. Това разгонване е характерно с покачване нивото на естроген в кръвта на женската. Моментът, в който тя е готова за чифтосване, трябва да се проследи много добре, ако сте решили да я „пускате“ на мъжки. Обикновено се случва около 10-ия ден от разгонването. През останалото време женската отхвърля с ръмжене опитите за „ухажване“ от страна на мъжките. Сексуалният акт при кучетата отнема между 20 и 30 минути. Нивата на тестостерон при младите кучета се покачват постепенно след 5-тия - 6-тия месец от живота им. През този период те се опитват да се „качат“ на различни предмети в дома, както и се „упражняват“ върху краката на стопаните си. След седмия месец мъжкото куче има потенциал за чифтосване, макар че се препоръчва да се изчака поне до навършване на година. Наблюдават се някои интересни тенденции, свързани с начина на отглеждане на кучетата и техните сексуални навици. При мъжки кучета, отглеждани изолирано, желанието за чифтосване е по-силно, дори трудно за контролиране. След кастрация, при някои мъжки кучета все още може да се срещне сексуално желание. Учените отдават този феномен на факта, че очевидно мозъчните центрове, които отговарят за този тип поведение, не са напълно блокирани, а просто са „заглушени“. Затова не е учудващо, ако понякога кастрирани кучета все още проявяват интерес към срещуположния пол, макар и по-рядко. В общия случай кастрирането на мъжкото куче ограничава сексуалния интерес с до 90%; намалява конкурентната агресия с до 60%; намалява желанието за сексуален контакт с до 90%; намалява инстинкта за маркиране на територия чрез урина с до 50%. Тестостеронът пада до много ниски нива веднага след процедурата. Промените в поведението обаче, могат да отнемат седмици и дори месеци. При женското куче стерилизацията предпазва от редица болести в медицински, а в поведенчески план животното спира да проявява интерес към мъжките кучета. Обратното също е вярно – женската спира да бъде обект на търсене от тяхна страна.

Имплантатни размери - характеристики    Лицево-челюстна хирургия

Добре е кучетата да се хранят два пъти на ден през интервали от 12 часа. Ако изминат повече от 12 часа между храненията, стомахът е възможно да стане хиперациден, причинявайки гадене. Все пак, няма твърдо правило за това, колко често трябва да се храни кучето. Така че, два пъти на ден е добро правило за начало. Въпреки това, по-важно от честотата на хранене е размерът на порциите. Размерът на порцията може да варира в зависимост от породата, възрастта и здравословното състояние и определянето на правилното количество може да бъде трудно. Изследователи са установили, че кученца, хранени със сурово месо, кости и остатъци от човешка храна, е по-малко вероятно да имат чревни проблеми, когато пораснат. В същото време при кучетата, хранени със смлени съставки, оформени на гранули или с химически обработени сурови кожи, рискът е по-висок. Анализът показал, че в сравнение с високопреработените гранули, при кучетата, хранени с непреработено месо, вероятността да развият симптоми на хронична ентеропатия (ХЕ) с напредването на възрастта е значително по-малка. Най-добрата кучешка диета включва сурови червено месо, дреболии, риба, яйца, кости, зеленчуци, плодове, както и остатъци от човешка храна, като например варени картофи или варена риба, твърдят учените. При кученцата, които са били хранени с повече от тези храни, рискът от развитие на ХЕ намалял с 22%. При специфичните храни приемът на сурови кости или хрущяли няколко пъти седмично е свързан с 33% намален риск от ХЕ. Ежедневното даване на кученца на обработени и химически третирани сурови кожи е свързано с повишен със 117% риск от ХЕ. Резултатите от проучване показват, че предоставянето на кученцата на разнообразни непреработени и пълноценни храни в началото на живота им, може да намали риска от заболяването. В световен мащаб кучетата-домашни любимци, все повече се считат за членове на семейството и поради това все по-често се обръща внимание на ползите за здравето от тяхното хранене. Изборът на хранителен режим по време на детството на кученцето и юношеството са фактори, които могат да се контролират и които могат да намалят или увеличат честотата на ХЕ на по-късен етап от живота на кучето. Храненето предимно със суха кучешка храна под формата на гранули или със сурови кожи поне няколко пъти в месеца, когато кученцето е малко, се оказват значителни потенциални рискови фактори за ХЕ в по-късен етап от живота. Кучетата са създадени да се хранят с други животни, но също и да ловуват и да се хранят с плячка. От време на време могат хапват трева или други растения. Докато ние сме ловци и събирачи, кучетата са ‚чистачи‘, но като цяло хората и кучетата си приличат по много неща, и затова съжителстват толкова добре заедно. Хубавото на суровата храна е, че тя е съвсем проста - месо, кости, органи, зеленчуци и плодове. И най-хубавото е, че хранителните вещества са в най-естествения им вид и съответно се усвояват най-добре. Когато предлагате на кучето си разнообразна храна, то си взима от нея всичко, което му е необходимо. Проучване във Великобритания показва, че 80 % от кучетата с наднормено тегло са кучета, които се хранят с гранули. Това, че гранулите "изглеждат" вкусни, имат приятен цвят и идват в красиви опаковки, маскира факта, че те са направени от остатъци от храна, които са смлени и варени дълго време. В тази смес могат да попаднат маркерите за уши на животните, които са направени от пластмаса или метал. Там могат да попаднат пликовете, в които е пакетирано месото; не съвсем прясно месо, пера и какво ли още не. По този начин в храната попадат опасни токсини.

Здравеопазване в България    Размерът е от значение - имплантатни размери

Знаем, че важна част от грижите, свързани с него, е обучението на домашния любимец. Въпреки това, понякога тренировъчните сесии доскучават – както на собствениците, така и на самите четириноги. Затова ето четири игри, които ще научат косматия приятел на ценни уроци, преподадени в безгрижно забавление. Преследване. Играта на преследване е подходяща дори за домашни любимци, които не са много вдъхновени от този тип активности. Увлекателна и раздвижваща, плюс на тази игра е, че тя е добър начин да накарате питомеца да се радва, че е изпълнил задачата, която му е поставена. Освен забавно, преследването е и чудесен начин да тренирате кучето да ви обръща внимание, защото сте забавни! Сменяйте често посоките; практикувайте в разсейваща среда и ако забележите, че четириногото става свърхстимулирано, направете пауза. Хвърляне и донасяне. Най-популярната игра, когато става въпрос за кучета. Хвърлянето и донасянето (най-често - топки, пръчки, фрисби, гумени кокали и др.) е кооперативна дейност, в която всеки участник има своята роля. Освен качествено раздвижване, играта има и други бонуси – тренира умението на кучето да пуска предмет при поискване. Като превключва между вълнението, свързано с бягането и дисциплината да реагира на знак, питомецът се научава да преминава бързо от състояние на силна възбуда към спокойствие. Умение, което ще бъде полезно през целия му живот. Отделно от това, хвърляне на предмет през лятото във воден източник - басейн, поток, река, море, е добър начин кучето да охлади телесната си температура и да се избави от неканени гости по кожата и козината си. Откриване на скритите съкровища. Кучетата се забавляват много с този измамно прост и лесен лов на съкровища. Ключовото тук е „съкровището“ да е нещо, на което домашният любимец държи достатъчно, за да има необходимата мотивация да го търси. Пряката работа с носа и тренирането на обонянието осигуряват на косматкото умствена стимулация, занимават го за известно време, а и е страхотен парти трик, с който човек да се изфука пред приятели. Започнете, като поставите лакомство на пода пред кучето или на някоя мебел, без то да ви вижда (примерно, на близък стол). Кажете репликата „намери го“ или „къде е лакомството/кокалчето/бисквитката“ и посочете в посоката, където се намира то. Направете така достатъчно повторения и кучето ви само ще започне да се оглежда и да търси, когато чуе репликата. Щом се запознае с играта, усложнете малко скривалищата. Дърпане. Има много причини да се играе на дърпане с кучето. Една от най-очевидните е, че на четириногите изключително много им допада тази игра! Тя е интерактивна и е добър начин да се осигурите на питомеца качествено изразходване на енергия в сравнително малко пространство. Играта изисква кучето да знае (или да се научи) как да реагира на знаци, като да вземе играчката и да я пусне. Което, от своя страна, е свързано с усвояване на някои умения. Включени в самата игра, те са по-лесни за трениране. Тези умения могат да бъдат полезни и в реалния живот. Използването на команди „вземи“ или „донеси“ като цяло, са полезни за всичко. Същото се отнася и за „пусни“. Играта на дърпане учи кучетата да контролират силата и емоциите си. И противно на едно някога популярно схващане, това няма да „озлоби“ домашния любимец, нито ще накара животно със стабилно поведение да „се превърне в агресивно“.