Снимка на диви кози в Пирин. Животните са изключително бързи и ловки, катерят се по непристъпни чукари и пропасти. Според биолози в Пирин се наблюдава най-голямата популация от диви кози в България, на брой са около 250 - 260 индивида. Остава загадка как дивата коза оцелява през зимата - вероятно се спуска на по-ниска надморска височина, където има повече храна. Неизвестно защо, Винпром Асеновград е пуснал в производство серия уиски, която носи търговската марка "Дива коза". Може би след консумацията му човек започва да скача като дива коза по скалите? Или защото в околностите на Асеновград се срещат големи популации от диви кози? Първата хипотеза е по-вероятна. Диви кози в планините около Асеновград няма - нашият екип е обикалял в региона пеш, с велосипед или автомобил с висока проходимост и не сме срещнали нито една дива коза, само отвреме навреме някой заек или сърна са изкачали пред нас, колкото да ни стреснат да внимаваме при спускане от планината късно вечер...
Дивата коза е животно с тегло 35 - 50 килограма (мъжкият екземпляр) и 30 - 42 килограма за женските. Дължината на тялото е 110 - 130 см, а на опашката - 3 - 4 см. През лятото има къс косъм, а през зимата козината израства до 20 - 25 см. Обикновено е кафява на цвят, главата е бяла, а покрай муцуната има черна ивица подобно на язовец. Има и малка брада. Няма сухопътно животно, което да съперничи на дивата коза по скорост на придвижване, поради което неприятелите на дивата коза рядко имат шанс да я достигнат. Нападана е от вълци, лисици, мечки, рисове и скални орли; орлите и лисиците могат да съперничат само на малки по размер екземпляри. Поради малкото естествени врагове и голямата бързина на дивата коза би следвало популацията да е много голяма, но трудните условия на живот и липсата на храна оказват влияние и видът е доста застрашен. Почти винаги дивата коза живее в най-високите и стръмни участъци на планини от алпийски тип, само в най-тежки зимни условия слиза в най-високите части на горите - на надморска височина 1800 - 2000 метра. Непристъпните чукари и пропасти изискват добро зрение и отлична ориентация, поради което дивата коза е активна предимно денем. През нощта спи в скални пукнатини и други скрити места; сутрин излиза да търси храна, около обед се отдава на приятна дрямка тип сиеста, след което отново излиза да търси храна. Яде всякаква растителна храна - трева, мъхове, лишеи, дървесна кора, а през зимата изравя корени и какво ли не. Ражда по едно, рядко по две малки, които на 2.5 години достигат полова зрялост. Мъжките се движат самостоятелно, а женските и малките - на групички по няколко. През размножителния период мъжките маркират територии - със специфичен секрет, който се отделя от основата на рогата. При среща на два мъжки екземпляра те започват да трият рогата си в храсти и дървета, след това уринират по границата на територията си и ако противникът не избяга, започва битка. Острите рога могат да нанесат опасни поражения, но все пак това става рядко. Животните са разумни и когато стане напечено, единият мъжки бяга. Ако обаче се счепкат затворени в клетка мъжки, травмите са значителни. Много екшън се наблюдава при борба между дива коза и алпийски козирог - козирогът се изправя на задните си крака и нанася удари с рогата надолу, а козата обратно - с рогата нагоре, при което коремът на козирога страда много често и нерядко пораженията са смъртоносни.
Бременността при дивата коза трае 20 - 25 седмици. Малко преди да роди, женската се отделя от стадото и ражда на места, оградени с дървета. Малките се изправят бързо и стават активни. Майката ги кърми до около шест месеца, след което кърменето спира, но много преди това козлето е започнало да яде всякаква храна. През целия живот след това дивите кози обитават едни и същи райони и предпочитат добре познати пътеки; само през най-лютите зими слизат малко надолу. Живеят на надморска височина 800 - 2500 метра, малко под района на алпийския козирог, който беше споменат по-горе. В България диви кози се срещат в Рила, Пирин и Витоша - в последната планина те са инокулирани изкуствено. По непотвърдени сведения на очевидци има и малко на брой екземпляри в Западните Родопи.
Бански суходол Кутело Баюви дупки Конче
www.dentalimplants.bg Информация за Рилските езера Бегликташ Мадарският конник Байкушевата мура
Дива коза се изкачва по сипей под връх Вихрен. Сипеите не представляват проблем - сцеплението между камъните и копитата на животните е отлично и те просто не падат. При залитане голямата бързина и ловкост ги спасяват от падане, на което туристите и алпинистите могат само да завиждат. Копитата на козите са с мощни върхове и възглавнички като на котките.
www.ralev-dental.com www.omegadentagroup.com
www.bg-dentist.com Връх Голям Купен
Дива коза под връх Вихрен - на седловина Кабата. Там, където често преминават туристи, козите оставят хората да се доближат до тях, а понякога дори позират за снимки. Всъщност дивата коза е доста общително животно и изобщо не се страхува от хората - тази на снимката позволи на фотографа да се доближи на около 7 - 8 метра и очевидно търсеше контакт с него. От дивата коза произлиза домашната коза, която е опитомена дива - на горната снимка се вижда почти пълното сходство между двата биологични вида. Не е известно дали е възможна кръстоска между дива и домашна коза, което всъщност представлява критерият за биологичен вид; потомството обаче също трябва да е плодовито, за да бъдат признати двата екземпляра като принадлежащи от един и същи вид. Във всеки случай домашните кози могат да се катерят отлично по високи места и са също толкова бързи и скокливи, колкото дивите.
Точно под връх Голям Купен в Рила успяхме да заснемем три диви кози. Скоростта с която се придвижват по камъни и клекове е впечатляваща.
Диви кози в екшън
През лятото на 2012 година при едно изкачване на връх Баюви дупки срещнахме голяма група диви кози в района на местността "Голям казан"
Интересна снимка - дива коза на ръба на връх "Кутело". В далечината като фон се очертават три възлови върха в Пирин - отляво надясно Каменица, Яловарника и Зъбът. От тази точка до средния връх - Яловарника, издържлив турист би могъл да стигне за около 14-часов преход. Една начинаеща дива коза може да вземе разстоянието за около пет часа, а скален орел - само за час и тридесет минути. Любопитното е че само два от тези три биологични вида са достатъчно мотивирани да извършат такъв географски преход - човекът и скалният орел. Орлите в търсене на храна могат да прелетят стотици километри на ден с минимален енергоразход - само чрез реене по хода на въздушните течения, докато човекът е склонен да бъхта часове наред и да се поти само в името на една снимка. Във втория случай енергоразходът е огромен - изгарят се бири, сандвичи от McDonald's, свински пържоли, пържени картофи, пирожки и баници. Дивата коза постъпва още по-разумно - не ходи на големи разстояния, а само там където намира сочна трева и прясна вода. Излиза че човекът е доста по-глупав и извършва повече разхищения от животните...
Дива коза точно под връх Разложки Суходол
Ангел Ралев се опитва да се изявява като дива коза
Кое, бе? Тая скала ли? Нямате ли някоя по-висока?
