Жилищен блок

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

След прехода индустрията изчезва, кварталите губят функция, инфраструктурата остарява. Получава се град без икономическо ядро. Защо тогава, блоковете остават? Причините са структурни: собствеността е раздробена и е трудно, и практически невъзможно бързо преустройство; липсва държавна стратегия, евтино жилище продължава да е социална необходимост, масов мащаб на панелните комплекси - невъзможно е събаряне, без алтернативни възможности. Затова въпросът не е „премахване“, а трансформация. Как могат да се „излекуват“ обществените рани? Съществува урбанистично лечение – връщане на човешкия мащаб. Успешни европейски практики показват, че може да се оформят малки квартални центрове; да се поощри улична търговия и услуги, повече зеленина и сенки, пешеходни пространства. Примерни български територии за подобни намеси са големи комплекси като Люлин и Младост в столицата; Тракия и Смирненски в Пловдив и др. Ключът е, кварталът да стане място, не просто спалня. Нужна е и архитектурна трансформация. Вместо събаряне, да се приложи масово саниране плюс изграждане на нови фасади; надстрояване с леки конструкции. Могат да се разнообразят партерите. Да се добавят асансьори и обществени функции. Това вече се прави в Германия, Чехия, Естония. Най-дълбокото лечение не е бетонно, а общностно; социалното възстановяване: квартални събития, кооперативни пространства, местни инициативи, участие на жителите в решенията. Общността лекува анонимността. Друга възможност е, икономическото оживяване. Без работа няма жив квартал. Когато има малък бизнес, дистанционна работа, образователни центрове, културни пространства, това превръща „спалнята“ в пълноценна градска тъкан. Дълбокият извод дотук е, че панелните комплекси, не са просто архитектура. Те са материализиран модел на индустриално, централизирано, колективистично стандартизирано общество. Днес задачата не е да ги разрушим, а да ги преведем в нова епоха: от масовост, към човечност; от анонимност - към общност; от спалня - към жив квартал. Сравнението между българските панелни квартали и тези в Източна Германия, или Чехия, е особено показателно, защото изходната точка е почти еднаква, а резултатите днес са силно различни. Това позволява да се види какво реално работи при преобразяването на такива територии.

Синергистини    Сулфонамиди    Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - история

Високи жилищни блокове в град Ямбол

Общата социалистическа основа.

Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси

Котка спи върхи козирка на входа на жилищен блок в Бургас

Общата социалистическа основа. След Втората световна война, в целия източен блок се прилага сходен модел: индустриализация плюс масова урбанизация; стандартно панелно строителство; „спални комплекси“ около заводи; силна държавна централизация. Типични примери са: Младост, Марцан, Jizni Mesto. Архитектурно и урбанистично те започват почти еднакво. Разделението настъпва след 1989 г. В Източна Германия - с масивна държавна намеса. Германия инвестира огромен публичен ресурс в бившите социалистически квартали: пълно енергийно обновяване на сградите, цветни и разнообразени фасади, частично събаряне за намаляване на гъстотата, нови паркове, училища, търговия, силна социална политика. В райони като Марцан панелните блокове днес: изглеждат обновени, имат работеща инфраструктура, привличат млади семейства. Просто съществува дългосрочна държавна стратегия, подкрепена с финансиране. В Чехия се извърши постепенна, но последователна трансформация. Чешкият модел е по-умерен, но устойчив. Основните предприети мерки, са масово саниране чрез етажна собственост, подобрена транспортна свързаност, развитие на квартални центрове, поддържани обществени пространства. В Jizni Mesto резултатът е функционален градски район, относително високо качество на живот, стабилна социална структура. Резултат от работещи местни институции плюс активни собственици. България е поле на частична и неравномерна промяна. У нас трансформацията е по-бавна и фрагментарна. Характерните проблеми са ограничено и непоследователно саниране, слабо оформени публични пространства. Не достигат както квартални центрове, така и се задълбочава социалното разслоение и застаряване. Няма лидери, които да формулират и предложат цялостна визия. Квартали като Младост имат добра транспортна позиция, активен пазар на жилища, но все още е недоразвита средата между блоковете; слаб е общественият живот на локално ниво. Ключовият фактор е, липса на дългосрочна политика и инвестиционен мащаб. Най-важните уроци от чуждия опит: самото саниране не е достатъчно. Германия и Чехия показват, че трябва цялостна квартална стратегия, а не само ремонт на фасади. Публичното пространство е решаващо. Животът между блоковете определя сигурността, общността, качеството на живот. Там е истинската трансформация. Социалната политика е част от урбанизацията. Без услуги, образование, култура и работа, архитектурното обновяване остава повърхностно. Какво е приложимо в България? Най-реалистичните стъпки са, квартални центрове на пешеходно разстояние, малки площади, пазари, услуги. Постепенно пренареждане на междублоковите пространства - повече зеленина, спорт, сенки, функции. Перспективно е смесването на функции: жилище с работа плюс образование и култура. разликата не е в панела. Тя е в обществената организация след социализма. Германия е силна държава и с наличие на ресурс. Чехия притежава работещи институции. В България съществува фрагментация и недостиг на визия. Следователно, „лечението“ е не толкова архитектурно, колкото политическо, икономическо и общностно. Връзката между панелната жилищна среда и демографията, раждаемостта и семейните модели е сложна, но добре изследвана в социологията, урбанистиката и екологичната психология. Най-важното е: архитектурата сама по себе си не определя поведението, но силно го рамкира. Първоначалният ефект беше ръст на раждаемостта в новите квартали. През 60-те–80-те години, панелните комплекси всъщност подпомагат семейния модел. Младите семейства получават самостоятелно жилище; в близост са до детски градини, училища, поликлиники. Съществува стабилна заетост в индустрията и относително ниски разходи за живот. Резултатът в целия източен блок е: концентрация на млади семейства и сравнително висока раждаемост в новите квартали. Обратът настъпва след 1990 г. - спад и застаряване. След икономическия преход се случват три едновременни процеса. Възниква икономическа несигурност, безработица, ниски доходи, миграция в чужбина, което води до отлагане на брак и деца. Настъпва постепенно пространствено остаряване на кварталите. Панелните комплекси започват да се превръщат от квартали на млади семейства, в квартали на възрастни хора. Причините: децата израстват и се изнасят; идват малко нови млади жители, които не се впечатляват от еднотипните малки жилища. В ход е и културна промяна. Преходът носи индивидуализъм, несигурност за бъдещето, нови житейски приоритети, в резултат на което започват да доминират по-малки семейства или семейства без деца. Започва отчетливо да се проследява как средата влияе психологически на семейството. Липсата на „домашна територия“, за разлика от традиционната къща, където има двор, работилница, разширяемо пространство, връзка с природата. В панелния апартамент има фиксирана площ, липса на лично външно пространство, шумни съседи, ограничена гъвкавост. Това подсъзнателно намалява усещането за стабилност и дългосрочност, което е важно за решението за деца.

Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Лимфен възел    Групи лимфни възли    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел

Анонимност вместо общност - добро или лошо? Семействата се чувстват по-уверени, когато има мрежа от близки, помощ при отглеждане на деца, доверие в средата. В много панелни квартали социалната подкрепа е слаба, което влияе върху раждаемостта. Изследвания показват, че родителите оценяват безопасни пространства за игра, зеленина, спокойствие, „квартална общност“. Когато междублоковите пространства са занемарени, автомобилно доминирани и без функции, желанието за повече деца намалява. Но панелът не е съдба. В Източна Германия и Чехия обновените комплекси показват, че когато средата се подобри, младите семейства се връщат. Това означава: архитектурата влияе, но социалната и икономическата рамка са решаващи. Какви промени повишават броя на семействата в такива квартали? Наличието на качествена детска инфраструктура, модерни детски градини, безопасни площадки, спорт и култура на пешеходно разстояние. Зелената и спокойна среда с по-малко автомобили между блоковете, е голям приоритет. Сенчести пространства, места за срещи на родители, са допълнителни бонуси. По-големи и гъвкави жилища, вследствие на обединяване на апартаменти, надстрояване, ново строителство със смесени типове жилища. Най-силният фактор за раждаемостта остава сигурността за бъдещето, а не самата архитектура. Панелните квартали първо подпомагат демографския растеж, после – в условия на преход – се превръщат в пространства на застаряване и несигурност. Следователно, демографията не се определя от панела, а от съчетанието между жилищна среда, икономика, общност и култура. Но дали самият градски начин на живот по принцип води до ниска раждаемост, независимо от типа жилища? Това е тема с глобално значение; не е важна само у нас. В панелния блок една бетонна стена дели съсед от съсед. В богатите страни, по-малоимотните живеят в небостъргачи-кондоминиуми; в жилища, сравними с нашите боксониери; съвсем неприложими за семейства с деца. По-заможните хора живеят в къщи на известно разстояние от най-близкия съсед; а най-богатите живеят в ранча или вили, далеч от всякакви други хора. Означава ли това, че градът и блоковете възпроизвеждат бедност? Самият град и блоковете, не създават бедност, но определени градски форми, могат да я закрепват или възпроизвеждат, ако са свързани с икономическа и социална изолация. Градът исторически е източник на богатство, не на бедност. През цялата история, градовете концентрират търговия, знания, власт, иновации. Най-богатите общества, са най-урбанизирани. Селските райони почти винаги са по-бедни. Следователно, самото живеене близо до други хора, не е признак за бедност, а по-скоро за икономическа активност. Затова най-скъпите жилища в света често са именно в центъра на големи градове, не извън тях. Плътността на населението не е белег на бедност. Високата гъстота, може да е много богата. Има луксозни апартаменти в централни квартали. Ниската гъстота, може да е много бедна. Такива са изолирани селски райони без услуги. Следователно, решаващото не е разстоянието между съседите, а доходите, достъпа до работа, качеството на средата, социалният капитал. Защо тогава бедността често се вижда в панелни комплекси? Тук вече има реална връзка, но тя е непряка. Налице е пространствено концентриране на ниски доходи. Когато даден тип жилище е евтино, масово, еднотипно, то започва да събира по-бедни групи. Това създава т.нар. пространствена сегрегация на бедността. В следствие на самоподсилващия се ефект, след концентрацията на бедност следват: по-слаби училища, по-малко инвестиции, лош имидж, изселване на по-заможните. Кварталът обеднява още повече. Тук пространството вече възпроизвежда социалния статус, макар да не го е създало първоначално. Съществува психологически ефект на липсата на пространство. Голямата близост между хората може да води до стрес, конфликти, усещане за липса на контрол. А чувството за липса на контрол върху средата, е силно свързано с преживяването на бедност, дори при сходни доходи. Защо богатите често живеят по-далеч? Това не е, защото разстоянието създава богатство, а защото богатството позволява повече пространство, тишина, природа; частни, а не колективни изживявания, символ е на статус. Тоест, дистанцията е следствие на богатството, не негова причина.

Тимус    Лимфна дисекция    Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел    Метастатичен лимфен възел

Най-дълбокият въпрос, е тъкмо този: социална близост срещу пространствена дистанция. Има парадокс: физически близки хора в блок, са често социално далечни. Физически далечни хора в богати райони, са често социално сходни. Следователно, решаващо е не метрите между къщите, а структурата на обществото. Градът и блоковете не създават бедност сами по себе си, но могат да закрепят неравенството, ако събират само ниски доходи, липсват инвестиции, средата се влошава, общността се разпада. Истинската причинно-следствена връзка е: бедността оформя пространството, а после пространството започва да възпроизвежда бедността. Високата градска плътност, може не само да не създава бедност, а да подпомага богатството, здравето и щастието, ако е добре проектирана. Защо гъстият град може да прави хората по-богати? Близостта увеличава икономическите възможности. В компактния град има повече работни места на малка площ; по-лесни контакти между хора и фирми; бърз обмен на идеи. Затова, най-продуктивните икономики са в много плътни градове като Сингапур, Копенхаген и Виена. Това явление в икономиката се нарича агломерационен ефект. Хората тук се радват на относително по-ниски разходи за живот и инфраструктура. Компактният град позволява обществен транспорт вместо автомобил, по-къси разстояния, по-евтина поддръжка на услуги, повече разполагаем доход за домакинствата. Защо добрият град повишава щастието? Социалните връзки са по-развити. Когато хората могат да стигнат пеша до кафене, парк, училище, културни места, се увеличават срещите, доверието, чувството за принадлежност. А това е един от най-силните фактори за субективно щастие. Градове, проектирани за ходене и колоездене, водят до повече ежедневна физическа активност, по-малко сърдечни заболявания, по-ниски нива на стрес. Класически пример е Копенхаген, където колелото е основен транспорт. Големият град дава достъп до култура и смисъл, музеи, образование, събития, разнообразие от хора и идеи. Това увеличава усещането за лично развитие, което силно влияе на удовлетворението от живота. Но има и редица казуси, при които плътният град не работи. Плътността става проблем, когато липсват зелени пространства, качествени услуги, безопасност, социално смесване на доходи. Тогава се получава пренаселеност без качество, която наистина възпроизвежда бедност. Решаващата разлика при „гъстота“ срещу „струпване“. Добрата гъстота е удобство, зеленина, услуги, смесени функции. Лошото струпване - тесни жилища, липса на среда, социална изолация. Проблемът на много панелни комплекси е второто, не самата гъстота. Богатството и щастието не зависят от това, дали живееш в къща или апартамент; дали съседът е близо или далеч; а от това дали средата създава възможности, връзки между хората, качество на ежедневието. Затова добре проектираният плътен град може да бъде по-богат, по-здрав и по-щастлив от разпръснатите предградия.

Възпален лимфен възел    Заболявания на лимфните възли    Принцип    Какво означава принцип    Принцип на Хайзенберг

Принцип на относителността    Принцип на пропорционалността    Принцип на работа    Принцип на солидарността    Принцип на субсидиарността

Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон    Принципи на термодинамиката    Принципите и хуморът    Подпочвени води

Еврейски заговори    Крепост Калето    Язовир Калин    Язовир "Карагьол"    Умиращият воин

Пещера Магурата    Мальовица    Църкви и манастири    Мусала    Нощен Видин

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Отовишки връх    Пазвантоглу    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи