Паметник във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Нека да влезем в обувките на соц. номенклатурчика и да видим през неговите очи логиката на масовото паметникостроене в годините на тоталитаризма. В този черен период от историята на България са физически унищожени освен десетки хиляди хора, при това - без съд и присъда - но и много материални свидетелства на българската архитектура отпреди комунистическия преврат: сгради, фабрики, паметници. Не са се вписвали в парадигмите на нискочелите червени вождове. Но разрушаването на старите, върви с идеологически подплатено строителство на нови, кичозни и еднотипни, но грандомански паметници без художествени, естетически качества. Затова пък - харесвани от номенклатурните нищожества, защото тези паметници са били начин на раболепно подмазване на висшестоящото началство и начин за оцеляване на синекурни службици, носещи привилегии и блага не поради делови качества, а заради умението да угодиш на капризите на тези отгоре. Ако е нямало герои, се измислят (Руският миризлив ботуш на измисления Альоша с шмайзер в Пловдив, който гледа лошо някой да не кривне от вечното подчинение на СССР или днес - Русия). За приближените до властта архитекти, това е била една много добре платена халтура и те на драго сърце са изпълнявали поръчки за такива проекти. Братски могили, паметници, летящи чинии (Бузлуджа), НДК-та. Бетон се е лял на воля. Ако някой каже на костюмираните селяндури на власт, че величието на човека не се измерва с тоновете бетон, гранит и мрамор за паметника му, този някой бързо ще свърши дните от земния си път на остров Белене.

История на Видин    Зъболекар в Пловдив    Крепостта Баба Вида

По-младият читател на тези редове сигурно не знае какво е това "халтура"? Яде ли се, пие ли се, какво? Халтура се римува лесно с култура, но е нейната противоположност. Халтурата е работа, извършена недобросъвестно, небрежно, 5 за 4, за пари. Не се гонят високи показатели, стил, класа, естетика, мисъл, послание. Резултатът от нея може да се определи много точно с израза" "Егати и порнографията!" Конкретно този паметник на снимката по-горе, се нарича "Паметник на Свободата". Чия свобода, ще разберем след малко. Открит е на 8 септември, 1965г, в навечерието на 9 септември, денят на комунистическия преврат в България от 1944 г., носен на щиковете на обявилият война на страната ни Съветски съюз. За да е "вечна" свободата под съветски ботуш, паметникът е издялан от гранит, а височината му е цели 24 м - колкото 10-етажен панелен блок от времето на соца. В костницата на паметника са поставени останки на обесени във видинските затвори и на други комунистически дейци. На гранитни плочи са издълбани имената на 237 от тях, убити в периода 1923-1944 г. Естествено, избитите след 9 септември 1944 г. нямат ни паметник, ни нищо.

В соц. манталитета паметникът е паметна бележка от бетон, мрамор, гранит, на която е написано, че гледащият паметника трябва да изпитва чувство на преклонена глава, зер - преклонение. Той трябва да си повтаря: "Поклон пред паметта!" Никакво друго чувство не може да го разсейва, освен да е в поклонена поза, която знаем за какво служи най-напред. Той трябва да счита, че тия условни хора, за които е спретнат паметникът, са умрели, загинали, убити, отровени, насечени и пр., заради него и той трябва да се чувства гузен и длъжен цял живот, щото още не е дал живота си и всичко останало, за партията.

Папиломи    Принцип    Езера в Пирин

Новите реалности в първата четвърт на 21-ви век показват, че хората все по-рядко се събират заедно в много големи групи. Киното и театърът вече не пълнят салоните; мачовете не пълнят стадионите, площадите и улиците рядко се пълнят от хора по празници и шествия (манифестации). Освен по повод на някакъв протест. Технологиите дават възможност човек да бъде зрител и участник в различни събития, без да е физически на точно определено място. В този смисъл тоталитарната архитектура не се отличава с нищо, което може да бъде класифицирано като естетично, дълговечно и с човешки мащаби. Гигантоманията в строителството на сгради за партийни и държавни велможи, идва от една "вечна", но скоропостижно отишла си империя от североизток. Там, където земя за грандомански строежи - бол. Механично привнесен, този североизточен "опит" се изражда на наша почва като една гротеска. "На свинче - звънче". Вертикални и хоризонтални линии без всякаква хармония. Повече и повече бетон за "вечна стабилност". Отсъствие на всякаква естетика и връзка с главния мозък. Купища бетон за най-елементарни козирки против дъжд и слънце. Изкуствена оптична доминация над всички останали елементи на градската среда, установили се в течение на десетилетия и столетия на принципите на ефективността, ергономията и функционалността. Архитектурните "шедьоври" на тоталитарната държава гъделичкат самолюбието и прикриват дефицита на мозъчни гънки на довчерашните свинари и ратаи. Издигнали се до партийни велможи на принципа: "Колкото по-прост - на толкова по-висок пост". Простият човек не е в състояние да управлява далновидно и с перспектива. Ако можеше, щеше най-напред себе си да издигне от простотията и да стане нормален гражданин. Той знае единствено да коли и да беси. Щото за това не се иска грам акъл. Та тоталитарната архитектура, завещана ни от дълго отиващите си вече "вечни" другарки и другари, напълно отговаря на даденото от народа определение "На гол тумбак - и т.н." Демонтажът на тези бетонни тиранозаври трябва да започне, но най-напред в главите на хората. Събарянето и на най-дебелия бетон е по-лесно от разбиването на коравия чугун в главите. Човек може да напусне средата на простотия, но простотията най-вероятно няма лесно да напусне човека.

Там, където има монопол в икономиката, има монополно високи цени. Монополно ниски цени има само в случаи, в които монополистът иска чрез дъмпинг да елиминира всяка конкуренция. Когато я елиминира, вдига цените. Там, където съществува монопол върху властта, тя се изражда в тоталитарна. Изборите са без избор, (Гласувайте за кандидатите на Отечествения фронт! – при положение, че други не са допуснати), властта е безконтролна и поради това корумпирана - или е корумпирана, и затова е безконтролна. Как "ценностите" на тоталитарното общество се отразяват върху архитектурата на публични сгради? Кое е типично за такъв тип архитектурни проекти? Тоталитарните режими използват архитектурата като инструмент за демонстрация на власт, идеология и контрол. Това се проявява в няколко основни архитектурни принципа и стилове: 1. Монументалност и мащаб. Тоталитарните режими често строят огромни, внушителни сгради, които целят да подчертаят силата и непоклатимостта на властта. Големите мащаби създават усещане за незначителност у индивида и подсилват идеята за доминираща държавна структура. Например Палатът на парламента в Букурещ, построен по времето на Николае Чаушеску е един от най-големите административни комплекси в света. Проектите на Алберт Шпеер за нацистка Германия, като Германската зала (Volkshalle) – концепция за мегаломански куполен комплекс в Берлин. 2. Симетрия и ред. Строгата симетрия символизира реда, дисциплината и контролираното общество. Публичните сгради често са изградени с ясни, геометрични форми и централни оси, които водят погледа към символи на властта, като флагове, емблеми или статуи на лидерите. Например, площадът Тянанмън в Пекин е заобиколен от масивни административни сгради с идеално балансирани фасади. 3. Декоративен минимализъм (или прекомерна орнаментика). В зависимост от идеологията, тоталитарните архитектурни стилове могат да варират между функционален, но студен минимализъм – характерен за сталинисткия и бруталисткия стил, използван в СССР и социалистическите страни.

Мура    Пирин    Дженгал

Друга типична черта е помпозна класика с имперски елементи – вдъхновена от древен Рим, използвана от фашистка Италия и Третия райх. Такива примери са съветските сгради от "сталински ампир" – величествени, но тежки постройки с малко декоративни елементи. Такава е и фашистката архитектура на Мусолини в Италия – вдъхновена от римската класика, но с модернистичен минимализъм. 4. Материалност и устойчивост. Тоталитарните режими предпочитат бетон, мрамор и камък – материали, които създават усещане за вечност и неразрушимост. Брутализмът, с тежките си бетонни форми, е особено популярен в социалистическите страни. Пример в центъра на София - Националният дворец на културата (НДК) – масивна, бетонна конструкция със социалистически реализъм. 5. Символика и пропаганда. Тоталитарната архитектура е наситена със символи на идеологията – звезди, сърпове и чукове, орли, статуи на водачите и сцени на „героичния труд“. Мавзолеят на Ленин в Москва, например, е пирамидална, строго симетрична структура. Култовите статуи на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир в Северна Корея са колосални и поставени в доминиращи позиции. 6. Урбанистично планиране – контрол над пространството. Централните площади и булеварди често са гигантски, за да позволяват масови демонстрации и паради. Пространственото оформление насочва вниманието към ключови символи на режима. Много подходящ пример е Червеният площад в Москва – огромно пространство, използвано за военни паради и събития. Главната ос на Пхенян – подчертава идеологически важните сгради, като Кулата на идеите Чучхе. Тоталитарната архитектура е физически израз на идеологията на режима – мащабна, контролираща, внушаваща власт и непоклатимост. Тя има за цел не само да осигури функционални пространства, но и да формира поведението на хората чрез символика, ред и психологическо въздействие.

Тоталитарните паметници в България са „чогун“ – много здрава и устойчива във времето сплав между бетон и плиткоумие. Най-известният е "летящата чиния" с петолъчката на Бузлуджа. Кои още са фрапиращи примери на тоталитарни скулптури и паметници у нас? Тоталитарната архитектура и скулптура в България остави след себе си множество монументални паметници, често изградени от бетон и със съмнителна художествена стойност, но с ясен пропаганден заряд. Много от тях днес предизвикват противоречиви емоции – от исторически интерес до пълно отвращение. Фрапиращи примери на тоталитарни паметници в България: 1. Паметникът на Бузлуджа („Летящата чиния“) – символ на комунистическата грандомания. Огромната бетонна структура, официално наречена Дом-паметник на БКП, е открита през 1981 г. Символизира абсолютната власт на партията и съветската идеология в България. Построен с принудителен труд и финансиран с „доброволни“ дарения от народа. Днес е призрачно запустял, но остава магнит за туристи, любители на урбанистичния разпад и носталгици. 2. Паметникът „1300 години България“ в София – бетонен кошмар в разпад. Издигнат през 1981 г. пред НДК за честването на 1300 години България. Огромни бетонни фигури в абстрактен стил, които вместо да вдъхновяват, приличат на разтопен кошмар. Заради опасност от рухване беше частично демонтиран през 2017 г. след дългогодишни спорове. 3. Паметникът на Съветската армия в София – символ на „вечната дружба“. Издигнат през 1954 г. в чест на „освободителите“ от Червената армия. В центъра – внушителна фигура на съветски войник, който „защитава“ жена и дете. Редовно става обект на артистични интервенции – превръщан е в американски супергерои, розови фигури, протестни лозунги и дори в част от „жълтите жилетки“. Води се ожесточен дебат за бъдещето му – макар и демонтиран. 4. Пантеонът на загиналите антифашисти в Русе – бетонна гробница на комунизма. Масивен бетонен комплекс с 453 имена на комунисти и партизани, загинали преди 9 септември 1944 г. Напомня на студен саркофаг и внася зловеща атмосфера в центъра на Русе. Въпреки споровете за неговото бъдеще, паметникът все още стои.

връх Калин    Смърч    Бор

5. Альоша в Пловдив – „Братушката“ над града. 11-метрова фигура на съветски войник, разположена на хълма Бунарджика. Построен е в края на 50-те години, за да внушава вечна благодарност към СССР. Опитите за демонтирането му са многократно блокирани. 6. Монументът „Костницата“ в Габрово – сталинистки експеримент. Изглежда като комунистическа версия на готическа катедрала. Масивен бетонен ансамбъл, посветен на загиналите комунисти. Въпреки че е в окаяно състояние, продължава да стои като паметник на една отминала епоха. Абсолютно вярно! Мавзолеят на Георги Димитров е един от най-емблематичните тоталитарни паметници в България и вероятно най-драстичният пример за съветско влияние върху българската архитектура и култ към личността. Мавзолеят на Георги Димитров – българската версия на Ленинския мавзолей. Построен за рекордните 6 дни (!) през 1949 г. след смъртта на Георги Димитров – комунистически лидер и първи ръководител на Народна република България. По модел на мавзолея на Ленин в Москва, където се съхранява балсамираното тяло на съветския вожд. Димитров е балсамиран от съветски специалисти и положен в стъклен саркофаг, за да може „народът“ да му се покланя. Години наред мавзолеят е средище на официални партийни церемонии, паради и задължителни посещения от ученици и работници. През 1990 г. тялото на Георги Димитров е експулсирано от мавзолея и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят остава празен и изоставен, но предизвиква дебати – някои искат да го превърнат в музей на тоталитаризма, други настояват за незабавното му разрушаване. През 1999 г. правителството решава да го събори, но разрушаването се оказва изненадващо трудно – сградата е толкова здрава, че издържа няколко взрива, преди окончателно да рухне. Днес на мястото на мавзолея площта се използва за временни арт инсталации и изложби. Обсъждали са се различни проекти за паметник или музей, но засега пространството остава незастроено. Мавзолеят е символ на една епоха, която си отиде, но споменът за него продължава да предизвиква полемика. Тоталитарните паметници в България варират от зловещи бетонни конструкции до социалистически реалистични скулптури, които величаят режима. Днес голяма част от тях са полуразрушени, графитирани или предмет на обществени дебати за тяхното бъдеще. Някои се запазват като исторически артефакти, други биват демонтирани, а трети продължават да предизвикват разделение в обществото.

По време на комунизма площадите в големите градове, пък и в по-малките, бяха сакрални места за тоталитарните лидери. Там те облъчваха населението с пропаганда; на тях се правеха манифестациите пред велможите; там имаше паметници да прекланят глави пред петолъчките... Площадите не можеха да са други, освен "централни". Кое е общото, което ги идентифицира в тоталитарните страни, не само в България? Общото между площадите в тоталитарните държави, независимо дали става дума за България, Съветския съюз, Китай, Северна Корея или други подобни режими, е, че те не са просто градски пространства, а са сцена за демонстрация на властта. Ето няколко ключови характеристики, които ги идентифицират: Монументалност и символика – Площадите са мащабни, често празни пространства, доминирани от паметници, символи и сгради, свързани с режима. Те внушават величие и контрол, където индивидът се чувства малък спрямо държавата. Централизация – Почти винаги са разположени в центъра на града и са свързани с най-важните административни и партийни сгради – партийни домове, кметства, правителствени учреждения. Място за масови събития – Те са предназначени за манифестации, паради, военни демонстрации, събрания, речи и празненства, като 1 май, 9 септември, 7 ноември и други официални дати на режима. Архитектурна строгост и еднообразие – Често са оформени с монументални, неокласически или социалистически реалистични сгради, проектирани да внушават ред, дисциплина и идеологическа твърдост. Култ към личността – В центъра на много такива площади са били поставяни статуи или портрети на вождовете – Ленин, Сталин, Георги Димитров, Мао Дзедун, Ким Ир Сен и други. Контрол и наблюдение – Пространствата са лесни за контрол и наблюдение, както от полицията, така и от службите за сигурност, които следят за „неправилно поведение“. Ограничена функционалност – Те не са проектирани като живи, градски пространства, където хората могат да се събират спонтанно и свободно. Използвани са главно за официални събития и церемонии. В демократичните общества площадите често са места за свободно събиране, пазаруване, културни събития и протест. В тоталитарните те са сцени за демонстрация на силата на режима и инструменти за контрол.

Нощен Видин    Отовишки връх    Пазвантоглу

Лятно време, в големи жеги, пресичането на огромния площад е едно завършено неудоволствие - няма сянка от дървета. За сметка на това има бетонни пейки като перваз на площада, където не слънчасалия още индивид, да слънчаса със сигурност. А минаването през него за дамите на високи токчета, е висш пилотаж - току виж, токчето потънало в някоя фуга на разноцветните и от различен камък плочи, с които е застлано пространството. Друго има - няма, обаче, паметник има. Където робът отново да сведе покорно глава. Паметниците са за това - да ги кичим с цветя и покорно да свеждаме глави. Нещо като гробище насред центъра на селото. Мавзолей, в който да влезем, за да видим мумията на партийния велможа. Дори и умрял, той е с нас, в центъра на живота ни. Или поне в центъра на града, насред площада. Неговата главна атракция. Няма водни огледала и фонтани, но камък и паметници - дал Бог. Архитектурен стил - соц брутализъм и грандомания.

Църкви и манастири    Планини в България    Мусала

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Умиращият воин    Пещера Магурата    Мальовица