Баня

Понятието "баня" в българския език се използва за описание на влажно и топло помещение, където хората се изкъпват, почистват и релаксират. Това е обикновено място, където се хигиенизира тялото чрез измиване, използване на сапуни и други козметични продукти, както и се провеждат процедури за релаксация и здраве. Терминът "баня" произлиза от старогръцки (balanon), което обозначава дървена, глинена или метална посуда за изплакване или измиване на тяло. Това понятие се разпространило и еволюирало в различните култури и езици, включително и в българския. В исторически и културен контекст, баните са играли важна роля в много общества, включително и в българското. Традиционните български бани са били места не само за хигиенни нужди, но и за социални взаимодействия, общуване и релакс. Те са били места, където хората се събирали, споделяли истории и изживявания, както и поддържали връзки със семейството и приятели. Понятието "баня" вероятно се е утвърдило в българския език през средновековието или дори по-рано, когато традицията за използването на бани и топли помещения за измиване и релакс се е разпространила в различните култури на Балканския полуостров. В различните култури и типове бани се прилагат разнообразни процедури. Ето някои от типичните процедури за римската, руската, турската и финландската баня:

Отовишки връх    Избелване на зъби    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Бъндеришки езера    Пирин    Връх Вихрен    Планини в България    Рила

Най-напред ще разкажем за Баня, град в Южна България, община Карлово, област Пловдив. Познат е и като Карловски минерални бани - старо и разговорно наименование на града. В него постоянно живеят около 6500 души. Баня се намира в плодородната Карловска котловина по поречието на р. Стряма; на 10 км е от Карлово (има и железопътна гара по линията от Пловдив за Карлово); на около 50 км от Пловдив и на 156 км от София по Подбалканския път. Баня е и жп гара. Животът около топлите минерални извори възниква през новокаменната епоха - VI хил. г. Преди Христа. Югоизточно от града има голяма селищна могила, наричана Плоска могила. През античността траките изграждат тук множество ритуални съоръжения, погребални могили. Селището е възникнало както благодарение на минералната вода, така и на производството на вина и розово, ментово и лавандулово етерични масла. В първата половина на XX век, с пристигането на двамата братя Багарови, винарската и маслопроизводствената индустрии почучават голям тласък. През 1927 г. в къщата на фабриканта Велизар Багаров, с когото са били приятели, отсяда за лечение цар Борис III. След време, през 1929 г. той инвестира тук в свой дом, в северния край на селото по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, наречен „Нашата къща“. Специално за него е построена известната днес „Царска баня“. Цар Борис III е бил голям любител на ботаниката и благодарение на него е започнало първото залесяване с площ 500 дка около лесопарк „Калето“. Засадени са тополи, след войната започва и масово залесяване и отводняване на блатата наоколо.

Град Баня е туристически център благодарение на красивия си парк и най-вече на минералните басейни. Специфичните условия - мек преходно-континентален климат с леко средиземноморско влияние - както и относителната средногодишна влажност на въздуха от (70%), облекчават и възстановяват от редица болежки. В града, който е целогодишен климатичен и бански курорт, има Специализирана болница за рехабилитация с хотелска част, няколко хотела: „Строител“, „Царска баня“, „Стряма“. Почиващите избират измежду калонаходище с минерално-торфена кал и хотели и басейни с минерална вода. Водата е слабо минерализирана, температурата и е от 35 до 51 °C. Понеже все говорим за селището и града, всъщност, Баня получава статут на град през 2002 година, отчасти и заради политическата конюнктура – по това време България е уникална с това, че има за премиер на републиката сина на последния български цар. От всяка точка в Баня човек може да види две възвишения, които приличат на момински гърди. Те така са и кръстени от поколения назад: Момини гърди. Там е било разположено тракийско селище, където са открити множество археологически находки – монети, съдове, кости. Ако човек се изкачи на хълмовете Момини гърди, ще види наоколо всички села и градове – Бегунци, Карлово, Ведраре, Куртово, Сушица, Домлян, Васил Левски, Пролом, Войнягово, Дъбене, Горни Домлян.

Избелване на зъби    Град Пловдив    Композити    Лимфна дисекция    Зъболекар в Пловдив    Ела    Бор

Нашата рекламна програма

По протежението на река Стряма има тепавица, а на 2 км от Баня е малкото селце Калугерово, известно с много кладенци със студена балканска изворна вода. Мястото е много закътано; ползвано е и за скривалище от местните хора в годините на чужди владичества. Тук богатите са строили своите къщи, изграждали са розоварни. Баненската кукерска група започва като детско-юношеска, но малките растат и групата вече е Кукерска група "Дионисиев звън". Кукерският обичай е възстановен през 2009 г., като Старците носят три вида звънци: две хлопки отпред, двоен или троен звънец отстрани (по един) и отзад един голям звънец (туч), който тежи 5-8 кг и е най-гръмогласен. На врата на Стареца завързват една върху друга две кърпи - бяла и червена. Кукерската стъпка е специфична и трудна.

Лимфен възел    Лимфна система    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Групи лимфни възли

В началото на IV век пр. н. е. Разложкото село Баня и регионът попадат под властта на македонския цар Филип II, а по-късно и на Александър Македонски. Близо до старата баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и до сега запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори при банята, са намерени монети с образите на Филип II и Александър Македонски. Времето на късната Римска империя е маркерът, от който почва летоброенето за първите селища в Разложката котловина, на местата на днешните село Баня, град Разлог и град Банско. След разпада на Римската империя селото остава в границите на Византия до времето на хан Пресиян, който пресъединява тези територии към българската държава. През периода на Второто българско царство село Баня се намира ту под властта на родопските, ту на македонските феодали. Древноримските колонисти донесли със себе си културата на водолечението и вдигнали върху тукашните извори първите терми. В село Баня може да се видят напълно реставрираните римска (българска) и турска бани. Съхранени са и десетки стари възрожденски сгради от популярния тип на т.н. разложко-чепинска къща; също и разновидност на древните родопски къщи. Паметници на културата са единадесет стари къщи Баня е в Югозападна България, между трите божествено красиви планини – Пирин, Рила и Родопи; в центъра на Разложката котловина, на 5 км от Разлог и Банско, на 25–30 км от Якоруда и Симитли и на 150 км от София и Пловдив. Мястото пази и до днес живописната си природа, красота и очарователност. Селището е застроено около многобройни топли минерални извори - 72 термални извора бликат в региона, което представлява една трета от минералните извори в Югозападна България. Температурата на водата на минералните извори в Баня варира от 45 до 58 °С. През село Баня протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица. Климатът е преходно-средиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите, чиято средногодишна сума е около 600 мм. Населението е около три хиляди души.

Арбанаси    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Мусала    Кариес    Пловдивски художник

За първи основатели и заселници на село Баня се приемат траките. В периода на османското владичество християнската църква в селото е разрушена, като на нейно място е построена джамия. Баня преживява насилствено помохамеданчване, набези на кърджалии и пълно опожаряване през 1801 година, но при управлението на султан Мохамед ІІ, селището е възстановено. Това е и времето, в което с дарение от заможното турско семейство Муртазови е построена Турската баня или “Муратина баня”. Банята е съградена по подобие на Римската, а за водозахранване използвала най-лековития извор на селото (т. нар. “Благата вода”). От началото на XIX век до Кресненско–Разложкото въстание настъпват стопански и културен подем. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. На 28 март 1876 г., в Бориковото кафене в селото е изграден комитет за подготовката на Априлското въстание. Писателят Антон Страшимиров, чиито корени са от Баня, дава изключително романтично обяснение за образуването на термалните извори в селото. Той ги нарича “чудото” - според него селото е построено върху “вършияк”, под който гори вечен земен огън. Той загрява водата и извира от всяка “пора” на земята на селото. Баня е изградена буквално върху десетки топли минерални извори. Лековитата минерална вода, красивата панорама към величествените Пирин и Рила, чистият планински въздух, приятният климат са магнит за заселници и туристи.

Eла    Cмърч    Хвойна    Мура    Клек    Дентална практика в Пловдив    Черно море

Най-големите туристически атракции, доказващи древната традиция на балнеологията в региона, са двете стари бани: „Турската баня” и „Старата Римска баня”. Римската баня е уникален паметник, съхранен и до днес. Построена вероятно през 16 или 17 век, тя има типичен клетъчен градеж, в характерния римски стил – ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с малки отвори на свода, отделен сводест клозет; с ниши и светилници, с комин над свода. Турската баня е подобна по строеж на Римската. За топлото водозахранване се ползвала „Благата вода”, течаща открито до сградата, за да се охлади. Минералният плаж се намира в непосредствена близост до Турската баня. Той е един сред малкото минерални басейни в района с почти олимпийски размери: 50 на 20 метра. Баня се утвърждава като спа център в Югозападна България; построени са десетки хотели и къщи за гости. Има изградена спортна площадка с игрище за футбол, вoлейбол, тенис и баскетбол в парка пред Хигиенната баня, където децата могат да спортуват целогодишно. На площадката всяка пролет се организират турнири по футбол на малки вратички; шах турнир; плажен волейбол (през лятото). Близостта на Баня до ски-центъра Банско, обяснява засилващия се целогодишен интерес, който туристите проявяват към селото. Баня се очертава като вероятно най-доброто място за почивка в SPA-хотел не само за региона Разлог - Банско, но и за целия югозапад на България. Посещението на някой от многобройните басейни в селото лесно може да се съчетае с разходка по някоя екопътека, разглеждане на забележителности или похапване в някое от многобройните малки заведения, в които се предлага автентична кухня от района на Банско и на Разлог.Минералната вода се ползва за SPA, балнеолечение и профилактика на хронично-възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат; благоприятна е също за следоперативна профилактика на стари травми - счупвания на кости, изкълчвания, натъртвания, ревматизъм, ишиас, лумбаго, дископатия, гръбначни възпаления и счупвания, хронични гинекологични заболявания, възпалителни заболявания на нервната система, камъни в бъбреците, черния дроб, стомаха, урологични и кожни болести - акне, псориазис, трипер, сифилис, възпаления на дихателните пътища, неврози, както и хронични натравяния с някои тежки метали (радиоактивен стронций, церий и др.). Противопоказани са полиартрити с прогресиращо развитие при наличие на костни деформации, анкилози и др.

Най-популярните дестинации за разглеждане от туристите, решили да посетят Баня, са: минералният извор “ Благата вода”. Той е в края на селото и е изцяло обновен. В близост до извора е намира Турската баня - една от големите забележителности на селцето; Римската баня, която е запазена в своя автентичен вид; трите запазени църкви, с които селото се гордее – “ Свети Георги”, Евангелската църква и църквата “Свето Успение Богородично”. Някои от най-интересните събития, които туристът може да посети в и около Баня, са Традиционния събор “Празник на моето село”, провеждан всяка година през първата неделя на месец юли; Празниците на банската традиция - през втората половина на май; Международния кукерски фестивал „Старчевата“ в началото на януари в гр. Разлог; Международния музикален фестивал Bansko Jazz Fest през август в Банско; Празника на банското мезе и червеното вино през февруари и др. Районът предлага богата културна програма с фолклорни, музикални, кулинарни и културни събития за всеки вкус и през всеки сезон.

Език    Бета - лактамни антибиотици    Линкозамиди    Синергистини    Принципи на приложение на антибиотичната терапия

В България не е новина да има по няколко селища с едни и същи имена. Това си е определено предизвикателство за пощенски и куриерски служби - например, има пет села с името Каравелово: три - само Каравелово, едно - Петко Каравелово и едно - Любен Каравелово. Същото се отнася и за селищата с името Баня. И ако за карловското и разложкото вече разказахме, ред е да упоменем и сливенското село Баня, разположено в община Нова Загора. Новозагорското село Баня (известно в миналото като Кортенски Минерални Бани, Новозагорски минерални бани), също е благословено с термични минерални извори в комбинация с чудесна природа. Селото е на около 29 км запад-югозапад от областния център Сливен; на 13 км северно от общинския център Нова Загора и около 36 км североизточно от Стара Загора. Разположено е в югоизточните разклонения на рида Межденик, в Межденишкия пролом на река Тунджа; на около четири километра североизточно от стената на язовир Жребчево. Надморската височина е 250 – 270 м; климатът е преходно-континентален, почвите са наносни. Голяма част от землището на селото е покрита от широколистни и иглолистни гори; природните условия са благоприятни за оранжерийно зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, овцевъдство. Населението наброява малко над 1500 души. Минералните води при село Баня са каптирани в алувиалните наноси край десния бряг на река Тунджа. Температурата им е 42 – 57°C, дебитът е около 8 л/сек. Ползват се за профилактика и лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и при гинекологични заболявания.

В околностите на село Баня има останки от антично селище и от средновековната крепост Калето. Сведения за селото има от времето на османското владичество – споменато е като турско село с името Лъджите. Тук е открита колективна находка от антични монети от Аполония. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението в 1885 г. Днес в село Баня има действащо читалище „Петко Енев – 1932“ и действащо общинско основно училище „Злати Терзиев“; православна църква „Свети безсребреници Козма и Дамян“. В първата седмица (неделя) на месец април се провеждат конни състезания (конски кушии), които се превръщат в нещо като емблема на празника на селото. В южната част на селото отвъд реката има минерална баня; дом за стари хора; лагер за бежанци. По-известни туристически дестинации в село Баня са Центърът за здраве, който предлага различни по вид пакети за оздравяване, релаксиращи масажи, водни процедури с минерална вода, с билки или различни соли, компреси и нагревки, различни сауни, инхалации, упражнения, сокотерапия и билкови чайове; както и бутик хотел „Аглика“ с леглова база от 177 места. Построени са ресторанти и заведения, спортни съоръжения (тенис кортове, футболни игрища, скуош, фитнес), СПА център, басейни. Просторна тераса на основния ресторант е с красив изглед към язовир „Жребчево“. Хотелът предлага и лов, и риболов, приключения с коне, велосипеди и АТВ-та из околностите, катерене по 10-метрова стена.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим