Баня

В България има много на брой градове и села с името Баня. Това може би се дължи на многото минерални извори в страната - вероятно в миналото около всеки минерален извор е основавано селище и хората не са проявявали особено богато въображение при даването на името на селището - как да го наречеш освен Баня? Известен е град Баня, близо до Карлово; има село Баня до Сливен и село Баня на няколко километра от град Банско. Всъщност и името на Банско е производно на Баня - тъй като от незапомнени времена там е имало минерални извори, хората са нарекли града именно по този начин - в случая поне са проявили малко въображение. Същото може да се каже и за Банкя, Павел баня, Сапарева баня, (където извира най-горещият гейзер в Европа). Има и стар, брадясал анекдот за кондуктора на влака, който се провиквал през вагоните, та да го чуят и тия на перона: "- За Карлово и Баните да слизат!" В България не е новина да има по няколко селища с едни и същи имена. Това си е определено предизвикателство за пощенски и куриерски служби - например, има пет села с името Каравелово: три - само Каравелово, едно - Петко Каравелово и едно - Любен Каравелово. Същото се отнася и за селищата с името Баня. И ако за карловското и разложкото вече разказахме, ред е да упоменем и сливенското село Баня, разположено в община Нова Загора. Новозагорското село Баня (известно в миналото като Кортенски Минерални Бани, Новозагорски минерални бани), също е благословено с термични минерални извори в комбинация с чудесна природа. Селото е на около 29 км запад-югозапад от областния център Сливен; на 13 км северно от общинския център Нова Загора и около 36 км североизточно от Стара Загора. Разположено е в югоизточните разклонения на рида Межденик, в Межденишкия пролом на река Тунджа; на около четири километра североизточно от стената на язовир Жребчево. Надморската височина е 250 – 270 м; климатът е преходно-континентален, почвите са наносни. Голяма част от землището на селото е покрита от широколистни и иглолистни гори; природните условия са благоприятни за оранжерийно зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, овцевъдство. Населението наброява малко над 1500 души. Минералните води при село Баня са каптирани в алувиалните наноси край десния бряг на река Тунджа. Температурата им е 42 – 57°C, дебитът е около 8 л/сек. Ползват се за профилактика и лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и при гинекологични заболявания.

Градове и села в България    Рила    Планини в България    Батак    www.bg-tourinfo.com    Лимфна дисекция    Язовирите в България    Черно море

Понятието "баня" в българския език се използва за описание на влажно и топло помещение, където хората се изкъпват, почистват и релаксират. Това е обикновено място, където се хигиенизира тялото чрез измиване, използване на сапуни и други козметични продукти, както и се провеждат процедури за релаксация и здраве. Терминът "баня" произлиза от старогръцки (balanon), което обозначава дървена, глинена или метална посуда за изплакване или измиване на тяло. Това понятие се разпространило и еволюирало в различните култури и езици, включително и в българския. В исторически и културен контекст, баните са играли важна роля в много общества, включително и в българското. Традиционните български бани са били места не само за хигиенни нужди, но и за социални взаимодействия, общуване и релакс. Те са били места, където хората се събирали, споделяли истории и изживявания, както и поддържали връзки със семейството и приятели. Понятието "баня" вероятно се е утвърдило в българския език през средновековието или дори по-рано, когато традицията за използването на бани и топли помещения за измиване и релакс се е разпространила в различните култури на света и на Балканския полуостров. Съществува ли теория на къпането? Кога за първи път човекът използва баня, не само за да изпита удоволствие от къпането и плуването, а и за да се почиства? Потапяме се в древното минало като в топъл минерален басейн, където парата на фактите се смесва с ароматите на култура и ритуали. Още праисторическият човек знаел радостта от водата, но идеята за съзнателно почистване на тялото се оформя едва, когато се появяват първите постоянни селища и нуждата от някакъв обществен ред. Най-ранните следи за обмислена хигиена се срещат в неолитните селища в Анадола и Леванта (ок. 7000–6000 пр.н.е.). В Чаталхьоюк например, са открити помещения, които археолозите тълкуват като пространства за ритуално измиване. Не е басейн за забавление, а по-скоро „церемониална хигиена“ — вода, пепел, мазилки. Това не е баня в римския смисъл, но е първата стъпка към идеята „водата като пречистване“. Мохенджо-Даро и Харапа (Индската цивилизация, ок. 2600–1900 пр.н.е.). Тук вече имаме съвсем друга вселена. Градовете разполагат с канали и канализация, индивидуални „банни“ клетки по домовете, прочутата „Голяма баня“ — огромен басейн, облицован с битум. Това е мястото, където идеята за редовно къпане като хигиенна практика, става част от градския живот. Да, има и ритуална функция, но чистотата вече е самостоятелна ценност. Древният Египет (ок. 2500 пр.н.е. нататък), понеже египтяните са обсебени от чистотата. Намазват се с масла, мият се по няколко пъти дневно, използват специални съдове и помещения за измиване. Нямат монументални обществени бани, но ежедневната хигиена е строга традиция. Това е първата култура, в която къпането е почти „закон“. В Месопотамия и асирийците имат ранни „банни помещения“ с вани от глина и камък. Асирийските текстове описват водата като средство за „премахване на нечистото“, не само в ритуален, но и в битов смисъл. Къде, обаче, се появява истинската баня като институция за хигиена? Това се случва в две култури: в Древна Гърция (ок. 800–300 пр.н.е.). Гърците разбират банята като съчетание от оздравяване, хигиена, социален живот. Появяват се първите обществено достъпни помещения с басейни, душове и топли стаи. Хигиената вече не е ритуал, а навик. И второто място - в Римската империя (след 300 пр.н.е.). Тук банята става съвършенство. Терми, хипокауст, масажи, масла, изтриване с стригил. Римляните къпят тялото както някой градинар подрязва дърветата си с ритуална грижа. Те са първите, за които можем да кажем: „Ходя на баня, за да бъда чист“, а не само за удоволствие или ритуал. Но това е връх на процес, започнал много по-рано. Първите къпания за почистване: около 7000–6000 пр.н.е. в Анадола и Леванта. Първите системни хигиенни бани: Индската цивилизация (ок. 2600 пр.н.е.). Първите обществени хигиенни бани: Гърция. Първите комплексни бани с хигиена като културен стандарт: Рим. Ако се гмурнем в дълбокия басейн на хигиенната еволюция и оставим древните култури да се разгръщат около нас като пара в терма, ще получим най-пълната картина, подредена като разходка през хилядолетията, без прескачане и без замъгляване. Преди 10 000 – 7000 г. пр.н.е. хората използват природните водоеми за пиене, охлаждане и игриво влизане. Но хигиената още не е осъзнато действие. Къпане се случва, но не като практика за поддържане на чистота. Водата е елемент, не навик. Първите бани, които не са просто вода, са в Анадола и Леванта (ок. 7000–6000 пр.н.е.), където, в Чаталхьоюк и сродни селища, се наблюдават първи квази-хигиенни ритуали: помещения с мазилка, обработена така, че да издържа на мокрене, съдове за наливане на вода, вероятно използвани за измиване на тялото., смес от пепел и вода, открита по подовете, която археолозите тълкуват като опит за изтъргване на кожата или почистване. Тук къпането е ритуално пречистване, което включва елемент на физическо почистване, макар и не ежедневно. Индската цивилизация прави първата хигиенна революция в Мохенджо-Даро и Харапа (ок. 2600–1900 пр.н.е.), като това е най-ранната култура, в която хигиената вече изглежда градска норма. Всеки дом има тръбна канализационна система. Отпадните води се отвеждат в покрити каменни шахти. Канализацията е по-добра от европейската през XV век. Почти всяка къща разполага със собствен кът за къпане: малка „баня“ с наклонен под, който отвежда водата към каналите. Голямата баня в Мохенджо-Даро, представлява огромен 12?7 m басейн, облицован с тухли и битум, система за пълнене и източване. Използва се за ритуално пречистване, но в култура, където измиването вече е част от всекидневието. Това е първата цивилизация, в която къпането е и духовна, и битова необходимост. Ритуалът и хигиената са слети, но за пръв път виждаме ежедневна практика на измиване. Египет обаче, е първата култура, която се мие всеки ден. Египтяните ценят чистотата като дар от боговете. Тялото е храм, а нечистотата е опасна за здравето и за духа. Плитки вани от камък или дърво има в домовете на богатите. Съдове за обливане има при бедните. Има и храмови помещения за пречистване. Мият се по няколко пъти на ден. Използват сапуноподобни смеси от натрон, пепел, мазнини. Намазват се с масла за поддръжка на кожата. Археолозите откриват специални помещения с каменни подове, изтъркани от поток вода, хигиенни набори: гъби, съдчета, остриета за бръснене. Египтяните практикуват антична версия на модерната хигиена. И в Месопотамия са разкрити ранни банни помещения. Шумери, акадци, асирийци (ок. 2500–600 пр.н.е.) притежават първите истински помещения, построени специално за миене. Има глинени и каменни вани в жилищата, помещения с отводняване. Съществуват текстове, описващи измиване на тялото като част от ежедневието. Асирийските царски дворци имат „къпални зали“, истински предшественици на частната баня. Минойци и микенци (ок. 2000–1200 пр.н.е.) имат първите керамични бани, които наподобяват вани с форма, близка до съвременните. Минойският дворец в Кносос има комплекси с вани, душове и дренаж. Вече се случва използване на загрята вода, макар и не в големи помещения. Гърция става родина на първите обществени хигиенни бани. Тук банята излиза от дома и става обществена. Има обществени бани в гимнасиони и палестри. Стаи за „душове“ предлагат вода, изливана през тръби или съдове. Извършва се масажно почистване със стригил (остро метално острие за обстъргване на масло и прах). Гърците считат банята за подготовка за спорт, елемент от личната грижа, социално пространство. Това е първото общество, в което къпането е битова хигиена с социална роля, без ритуална задължителност. Рим е съвършенството на хигиената. В Римската империя (ок. 300 пр.н.е. – 500 сл.н.е.), се случва върхът на античната хигиена. Банята тук е като театър, в който тялото играе главната роля. Как функционира една римска баня? Наличен е Аподитериум (съблекалня). Тепидариум (топло помещение). Калдариум (гореща стая). Фригидариум (студен басейн). Технологиите включват хипокауст – отопление под пода. Водопроводи, акведукти, огромни количества вода. Масажи, масла, обстъргване, „сауна“ ефект. Социалната роля на банята е като център на общността. Без баня човек се смята за нечист и социално непривлекателен. Тук къпането за чистота е най-добре институционализирано. И Следримският свят има приност в теорията на къпането. Ислямският свят (от VII в. нататък) приема хигиената, като религиозно задължителна: големи хамами, сложна система от помещения, измиване преди молитва. В Средновековна Европа къпането е обикновено, макар и не винаги ежедневно. Има публични бани, но в някои периоди общественото къпане се възприема като риск за морала и здравето. Ранното модерно време в Европа (XVII–XIX век) е парадоксално с това, че хигиената изостава. Водата се смята за носител на болести. Къпането се замества с миене на части от тялото, парфюмиране, преобличане. Едва през XIX век банята започва да се връща в дома, след като вече съществува канализация в градовете, лични вани, сапуни от индустриално производство. Съвременността, XX–XXI век, се характеризира с това, че банята става напълно лична практика. Душът заменя ваната. Хигиената се оптимизира чрез химия, стандарти, лекарства. В някои култури (Япония, Турция) традиционните бани остават живи и силни. Човек започва да използва баня специално за почистване едва когато обществото развива постоянни селища, канали и оттичане, културна идея за чистота. Това се случва последователно, като първите опити са от около 7000–6000 пр.н.е.; системно ежедневно къпане става присъщо за Индската цивилизация; обществените хигиенни бани - в Гърция; най-висока хигиенна култура в Античността: Рим. Къпането като реакция на нужда (охлаждане, забавление, премахване на видима мръсотия) вероятно съпътства човека още в каменната ера: хора са влизали в реки, плитки води и езера — и това е най-ранната „баня“ (без архитектура). Палеолитни и мезолитни общности са използвали водни места за пране на кожи, измиване на храна и т.н.; това не е запазено често като ясно „археологично доказателство“, но етноархеологията и сравнението с ловно-събирачески общества подсказват, че пращането в/при водата е бил рутинен навик още от най-стари времена. Съществува ключова разлика: „къпане като удоволствие/плуване/ритуал“ срещу „къпане за почистване/санитария“. Първото е базово и древно; второто (организирано почистване, грижа за тялото като регулярна практика, инженерни решения за вода и оттичане) се появява едва когато обществата натрупат технология и градска организация. Най-известният, най-ранен пример за „публична/институционална“ баня е Голямата баня (Great Bath) в Мохенджо-Даро — голям резервоар/басейн с плътна тухлена облицовка, запечатан с битум/гипс, с прилежащи помещения и дренаж/кладенец. Това е градска структура от III хил. пр.н.е., интерпретирана от археолозите като място за ритуално или колективно къпане и като доказателство за висок приоритет на чистотата в жилищните единици (много домове имали свои „банни“ пространства и усъвършенствана канализация). Голямата баня е свидетелство за ранната връзка между водата, обществения живот и идеята за „почистване/пурификация“. В Месопотамия и Древен Египет има писмени и материали доказателства за къпане, ритуално измиване и грижа за тялото (илюстрира се в стенописите и в глинени/камени прибори). В Египет чистоплътността има силна религиозна и социална роля — в някои случаи къпането е свързано с ритуална чистота (жреци и церемонии). Също се развиват и прости канализационни и водоснабдителни решения в градове. (Примери и източници са многобройни в историческата литература.) На Крит и в някои гръцки контексти има археологични доказателства за сгради с водопроводни елементи и пространства за къпане; в Гърция къпането в обществен смисъл става по-систематично, особено в обществените тренажни-бани (палея/гимнасий) където къпане и масаж съпътстват физическите упражнения. Римляните системно развиват публични бани (терми — големи, имперски комплекси; и balneae — по-малки), комбинират зони за сухо/горещо/студено къпане (caldarium, tepidarium, frigidarium), имат сложни хидравлични системи — акведукти за доставка на вода, канали и канализация за отвеждане, и технически иновации като хипокауст (подово отопление), който позволява горещи бани. Римските бани са едновременно място за почистване, социален живот, здравеопазване и лукс. Те превръщат „къпане за почистване“ в ежедневна/регулярна практика за широки слоеве от градското население. С архитектурни, водоснабдителни и канализационни решения (кладенци, канали, акведукти), обществата на бронзовата и желязната епоха успяват да направят къпането целенасочен, редовен акт за почистване (не само удоволствие), и често — с религиозно/ритуално значение. След разпространението на исляма (VII в. и напред) баните от римско-византийски тип се адаптират и развиват в модела на хамама (турска/арабска баня) — комбинация от религиозна необходимост (ритуално измиване: wudu и също ghusl за по-широка чистота) и социална услуга. Хамамите съхраняват идеята за обществена баня, предлагат топли и студени помещения и често са част от градската инфраструктура (пазари, джамии). Те също играят роля в социални и семейни ритуали (при женски церемонии, премени и т.н.). Хамамите наследяват технологии и пространствена организация от римските/византийските терми. Византийските градове продължават традицията на термите до няколко века след падането на Рим; в Западна и Северна Европа обаче тенденцията е сложна — след падането на Рим част от инфраструктурата се разпада и в някои региони честотата на общественото къпане спада. През късното Средновековие и Ренесанса мнения се разминават: в едни периоди и места личната хигиена намалява (с възприятия, че „къпане отваря порите“ и може да е опасно при зарази), в други — баните и обществените бани продължават да функционират. Много средновековни общества имат богати ритуали за измиване — ритуална чистота, пране, сапунизация, но практиките варират силно по регион и клас. В Китай съществуват доказателства за организирано къпане още в епохата на Шан и Хан — има империални „бани“ и практики на миене, а в Япония къпането е силно свързано с религиозно-ритуални практики (Shinto — misogi, ритуално измиване) и по-късно с развитието на onsen (горещи извори) и sento (публични бани). В Япония обществените бани остават ключови за градската хигиена до ново време, когато частните бани навлизат в домове. Според средновековния етикет, банята често е свързана с обществените ритуали, но и с морални/религиозни оценки; понякога публичните бани са смятани за места на разврат и това води до ограничения или закъснение на развитието на личната хигиена в отделни европейски региони. Към средата и края на XIX в. идват две много важни неща: развитието на теорията за микроорганизмите (germ theory) — откритията на учените и практици като Игнац Земелвайс, Луи Пастьор, Робърт Кох и работата на Джон Сноу (изследване на холерата и водоснабдяването в Лондон) променят разбирането за причините за заразите; модерните санитарни реформи (водоснабдяване, канализация, обществена инфраструктура) започват да се приемат като държавна политика. Тези промени превръщат личната хигиена от личен/ритуален избор в обществено-значима практика за предотвратяване на епидемии. В индустриалните градове на XIX в. в Европа и САЩ се разгръща движение за строеж на обществени бани и „wash-houses“ с цел, да се даде възможност на работническите семейства (мнозина без вътрешни удобства) да поддържат чистота, да се намалят болестите и да се „оформи моралът“ според епоховите представи. Това е смес от обществено здраве, социален реформизъм и технологично революционизиране на горещата вода (печки, водогрейни инсталации). Случват се и технологични промени. Съвременните технологии на централизирано водоснабдяване, обществена канализация, газ/електрическо отопление, бойлери и евтини сапуни, правят възможно редовното къпане в домашни условия. През XX век достъпът до частни бани нараства драстично в индустриализирания свят, което довежда до спад на зависимостта от публичните бани (хамами/терми/публични бани), макар че в някои култури те запазват социална и ритуална роля. Днес къпането е комбинация от медицинска необходимост (миене на ръце, бани след болести/операции), културна практика (честота и стил зависят от култура/клима/мода) и лична хигиена. Научните изследвания продължават да уточняват най-добрите практики (честота, топлина, сапуни и антибактериални средства) спрямо кожата, микробиома и общественото здраве.

Понятието "баня" в българския език се използва за описание на влажно и топло помещение, където хората се изкъпват, почистват и релаксират. Това е обикновено място, където се хигиенизира тялото чрез измиване, използване на сапуни и други козметични продукти, както и се провеждат процедури за релаксация и здраве. Терминът "баня" произлиза от старогръцки (balanon), което обозначава дървена, глинена или метална посуда за изплакване или измиване на тяло. Това понятие се разпространило и еволюирало в различните култури и езици, включително и в българския. В исторически и културен контекст, баните са играли важна роля в много общества, включително и в българското. Традиционните български бани са били места не само за хигиенни нужди, но и за социални взаимодействия, общуване и релакс. Те са били места, където хората се събирали, споделяли истории и изживявания, както и поддържали връзки със семейството и приятели. Понятието "баня" вероятно се е утвърдило в българския език през средновековието или дори по-рано, когато традицията за използването на бани и топли помещения за измиване и релакс се е разпространила в различните култури на света и на Балканския полуостров. Съществува ли теория на къпането? Кога за първи път човекът използва баня, не само за да изпита удоволствие от къпането и плуването, а и за да се почиства? Потапяме се в древното минало като в топъл минерален басейн, където парата на фактите се смесва с ароматите на култура и ритуали. Още праисторическият човек знаел радостта от водата, но идеята за съзнателно почистване на тялото се оформя едва, когато се появяват първите постоянни селища и нуждата от някакъв обществен ред. Най-ранните следи за обмислена хигиена се срещат в неолитните селища в Анадола и Леванта (ок. 7000–6000 пр.н.е.). В Чаталхьоюк например, са открити помещения, които археолозите тълкуват като пространства за ритуално измиване. Не е басейн за забавление, а по-скоро „церемониална хигиена“ — вода, пепел, мазилки. Това не е баня в римския смисъл, но е първата стъпка към идеята „водата като пречистване“. Мохенджо-Даро и Харапа (Индската цивилизация, ок. 2600–1900 пр.н.е.). Тук вече имаме съвсем друга вселена. Градовете разполагат с канали и канализация, индивидуални „банни“ клетки по домовете, прочутата „Голяма баня“ — огромен басейн, облицован с битум. Това е мястото, където идеята за редовно къпане като хигиенна практика, става част от градския живот. Да, има и ритуална функция, но чистотата вече е самостоятелна ценност. Древният Египет (ок. 2500 пр.н.е. нататък), понеже египтяните са обсебени от чистотата. Намазват се с масла, мият се по няколко пъти дневно, използват специални съдове и помещения за измиване. Нямат монументални обществени бани, но ежедневната хигиена е строга традиция. Това е първата култура, в която къпането е почти „закон“. В Месопотамия и асирийците имат ранни „банни помещения“ с вани от глина и камък. Асирийските текстове описват водата като средство за „премахване на нечистото“, не само в ритуален, но и в битов смисъл. Къде, обаче, се появява истинската баня като институция за хигиена? Това се случва в две култури: в Древна Гърция (ок. 800–300 пр.н.е.). Гърците разбират банята като съчетание от оздравяване, хигиена, социален живот. Появяват се първите обществено достъпни помещения с басейни, душове и топли стаи. Хигиената вече не е ритуал, а навик. И второто място - в Римската империя (след 300 пр.н.е.). Тук банята става съвършенство. Терми, хипокауст, масажи, масла, изтриване с стригил. Римляните къпят тялото както някой градинар подрязва дърветата си с ритуална грижа. Те са първите, за които можем да кажем: „Ходя на баня, за да бъда чист“, а не само за удоволствие или ритуал. Но това е връх на процес, започнал много по-рано. Първите къпания за почистване: около 7000–6000 пр.н.е. в Анадола и Леванта. Първите системни хигиенни бани: Индската цивилизация (ок. 2600 пр.н.е.). Първите обществени хигиенни бани: Гърция. Първите комплексни бани с хигиена като културен стандарт: Рим. Ако се гмурнем в дълбокия басейн на хигиенната еволюция и оставим древните култури да се разгръщат около нас като пара в терма, ще получим най-пълната картина, подредена като разходка през хилядолетията, без прескачане и без замъгляване. Преди 10 000 – 7000 г. пр.н.е. хората използват природните водоеми за пиене, охлаждане и игриво влизане. Но хигиената още не е осъзнато действие. Къпане се случва, но не като практика за поддържане на чистота. Водата е елемент, не навик. Първите бани, които не са просто вода, са в Анадола и Леванта (ок. 7000–6000 пр.н.е.), където, в Чаталхьоюк и сродни селища, се наблюдават първи квази-хигиенни ритуали: помещения с мазилка, обработена така, че да издържа на мокрене, съдове за наливане на вода, вероятно използвани за измиване на тялото., смес от пепел и вода, открита по подовете, която археолозите тълкуват като опит за изтъргване на кожата или почистване.

Тук къпането е ритуално пречистване, което включва елемент на физическо почистване, макар и не ежедневно. Индската цивилизация прави първата хигиенна революция в Мохенджо-Даро и Харапа (ок. 2600–1900 пр.н.е.), като това е най-ранната култура, в която хигиената вече изглежда градска норма. Всеки дом има тръбна канализационна система. Отпадните води се отвеждат в покрити каменни шахти. Канализацията е по-добра от европейската през XV век. Почти всяка къща разполага със собствен кът за къпане: малка „баня“ с наклонен под, който отвежда водата към каналите. Голямата баня в Мохенджо-Даро, представлява огромен 12?7 m басейн, облицован с тухли и битум, система за пълнене и източване. Използва се за ритуално пречистване, но в култура, където измиването вече е част от всекидневието. Това е първата цивилизация, в която къпането е и духовна, и битова необходимост. Ритуалът и хигиената са слети, но за пръв път виждаме ежедневна практика на измиване. Египет обаче, е първата култура, която се мие всеки ден. Египтяните ценят чистотата като дар от боговете. Тялото е храм, а нечистотата е опасна за здравето и за духа. Плитки вани от камък или дърво има в домовете на богатите. Съдове за обливане има при бедните. Има и храмови помещения за пречистване. Мият се по няколко пъти на ден. Използват сапуноподобни смеси от натрон, пепел, мазнини. Намазват се с масла за поддръжка на кожата. Археолозите откриват специални помещения с каменни подове, изтъркани от поток вода, хигиенни набори: гъби, съдчета, остриета за бръснене. Египтяните практикуват антична версия на модерната хигиена. И в Месопотамия са разкрити ранни банни помещения. Шумери, акадци, асирийци (ок. 2500–600 пр.н.е.) притежават първите истински помещения, построени специално за миене. Има глинени и каменни вани в жилищата, помещения с отводняване. Съществуват текстове, описващи измиване на тялото като част от ежедневието. Асирийските царски дворци имат „къпални зали“, истински предшественици на частната баня. Минойци и микенци (ок. 2000–1200 пр.н.е.) имат първите керамични бани, които наподобяват вани с форма близка до съвременните. Минойският дворец в Кносос има комплекси с вани, душове и дренаж. Вече се случва използване на загрята вода, макар и не в големи помещения. Гърция става родина на първите обществени хигиенни бани. Тук банята излиза от дома и става обществена. Има обществени бани в гимнасиони и палестри. Стаи за „душове“ предлагат вода, изливана през тръби или съдове. Извършва се масажно почистване със стригил (остро метално острие за обстъргване на масло и прах). Гърците считат банята за подготовка за спорт, елемент от личната грижа, социално пространство. Това е първото общество, в което къпането е битова хигиена с социална роля, без ритуална задължителност. Рим е съвършенството на хигиената. В Римската империя (ок. 300 пр.н.е. – 500 сл.н.е.), се случва върхът на античната хигиена. Банята тук е като театър, в който тялото играе главната роля. Как функционира една римска баня? Наличен е Аподитериум (съблекалня). Тепидариум (топло помещение). Калдариум (гореща стая). Фригидариум (студен басейн). Технологиите включват хипокауст – отопление под пода. Водопроводи, акведукти, огромни количества вода. Масажи, масла, обстъргване, „сауна“ ефект. Социалната роля на банята е като център на общността. Без баня човек се смята за нечист и социално непривлекателен. Тук къпането за чистота е най-добре институционализирано. И Следримският свят има приност в теорията на къпането. Ислямският свят (от VII в. нататък) приема хигиената, като религиозно задължителна: големи хамами, сложна система от помещения, измиване преди молитва. В Средновековна Европа къпането е обикновено, макар и не винаги ежедневно. Има публични бани, но в някои периоди общественото къпане се възприема като риск за морала и здравето. Ранното модерно време в Европа (XVII–XIX век) е парадоксално с това, че хигиената изостава. Водата се смята за носител на болести. Къпането се замества с миене на части от тялото, парфюмиране, преобличане. Едва през XIX век банята започва да се връща в дома, след като вече съществува канализация в градовете, лични вани, сапуни от индустриално производство. Съвременността, XX–XXI век, се характеризира с това, че банята става напълно лична практика. Душът заменя ваната. Хигиената се оптимизира чрез химия, стандарти, лекарства. В някои култури (Япония, Турция) традиционните бани остават живи и силни. Човек започва да използва баня специално за почистване едва когато обществото развива постоянни селища, канали и оттичане, културна идея за чистота. Това се случва последователно, като първите опити са от около 7000–6000 пр.н.е.; системно ежедневно къпане става присъщо за Индската цивилизация; обществените хигиенни бани - в Гърция; най-висока хигиенна култура в Античността: Рим. Къпането като реакция на нужда (охлаждане, забавление, премахване на видима мръсотия) вероятно съпътства човека още в каменната ера: хора са влизали в реки, плитки води и езера — и това е най-ранната „баня“ (без архитектура). Палеолитни и мезолитни общности са използвали водни места за пране на кожи, измиване на храна и т.н.; това не е запазено често като ясно „археологично доказателство“, но етноархеологията и сравнението с ловно-събирачески общества подсказват, че пращането в/при водата е бил рутинен навик още от най-стари времена. Съществува ключова разлика: „къпане като удоволствие/плуване/ритуал“ срещу „къпане за почистване/санитария“. Първото е базово и древно; второто (организирано почистване, грижа за тялото като регулярна практика, инженерни решения за вода и оттичане), се появява едва когато обществата натрупат технология и градска организация. Това вече е друга тема. Най-известният, най-ранен пример за „публична/институционална“ баня е Голямата баня (Great Bath) в Мохенджо-Даро — голям резервоар/басейн с плътна тухлена облицовка, запечатан с битум/гипс, с прилежащи помещения и дренаж/кладенец. Това е градска структура от III хил. пр.н.е., интерпретирана от археолозите като място за ритуално или колективно къпане и като доказателство за висок приоритет на чистотата в жилищните единици (много домове имали свои „банни“ пространства и усъвършенствана канализация). Голямата баня е свидетелство за ранната връзка между водата, обществения живот и идеята за „почистване/пурификация“. В Месопотамия и Древен Египет има писмени и материали доказателства за къпане, ритуално измиване и грижа за тялото (илюстрира се в стенописите и в глинени/камени прибори). В Египет чистоплътността има силна религиозна и социална роля — в някои случаи къпането е свързано с ритуална чистота (жреци и церемонии). Също се развиват и прости канализационни и водоснабдителни решения в градове. (Примери и източници са многобройни в историческата литература.) На Крит и в някои гръцки контексти има археологични доказателства за сгради с водопроводни елементи и пространства за къпане; в Гърция къпането в обществен смисъл става по-систематично, особено в обществените тренажни-бани (палея/гимнасий) където къпане и масаж съпътстват физическите упражнения. Римляните системно развиват публични бани (терми — големи, имперски комплекси; и balneae — по-малки), комбинират зони за сухо/горещо/студено къпане (caldarium, tepidarium, frigidarium), имат сложни хидравлични системи — акведукти за доставка на вода, канали и канализация за отвеждане, и технически иновации като хипокауст (подово отопление), който позволява горещи бани. Римските бани са едновременно място за почистване, социален живот, здравеопазване и лукс. Те превръщат „къпане за почистване“ в ежедневна/регулярна практика за широки слоеве от градското население. С архитектурни, водоснабдителни и канализационни решения (кладенци, канали, акведукти), обществата на бронзовата и желязната епоха успяват да направят къпането целенасочен, редовен акт за почистване (не само удоволствие), и често — с религиозно/ритуално значение. След разпространението на исляма (VII в. и напред) баните от римско-византийски тип се адаптират и развиват в модела на хамама (турска/арабска баня) — комбинация от религиозна необходимост (ритуално измиване: wudu и също ghusl за по-широка чистота) и социална услуга. Хамамите съхраняват идеята за обществена баня, предлагат топли и студени помещения и често са част от градската инфраструктура (пазари, джамии). Те също играят роля в социални и семейни ритуали (при женски церемонии, премени и т.н.). Хамамите наследяват технологии и пространствена организация от римските/византийските терми.

Византийските градове продължават традицията на термите до няколко века след падането на Рим; в Западна и Северна Европа обаче тенденцията е сложна — след падането на Рим част от инфраструктурата се разпада и в някои региони честотата на общественото къпане спада. През късното Средновековие и Ренесанса мнения се разминават: в едни периоди и места личната хигиена намалява (с възприятия, че „къпане отваря порите“ и може да е опасно при зарази), в други — баните и обществените бани продължават да функционират. Много средновековни общества имат богати ритуали за измиване — ритуална чистота, пране, сапунизация, но практиките варират силно по регион и клас. В Китай съществуват доказателства за организирано къпане още в епохата на Шан и Хан — има империални „бани“ и практики на миене, а в Япония къпането е силно свързано с религиозно-ритуални практики (Shinto — misogi, ритуално измиване) и по-късно с развитието на onsen (горещи извори) и sento (публични бани). В Япония обществените бани остават ключови за градската хигиена до ново време, когато частните бани навлизат в домове. Според средновековния етикет, банята често е свързана с обществените ритуали, но и с морални/религиозни оценки; понякога публичните бани са смятани за места на разврат и това води до ограничения или закъснение на развитието на личната хигиена в отделни европейски региони. Към средата и края на XIX в. идват две много важни неща: развитието на теорията за микроорганизмите (germ theory) — откритията на учените и практици като Игнац Земелвайс, Луи Пастьор, Робърт Кох и работата на Джон Сноу (изследване на холерата и водоснабдяването в Лондон) променят разбирането за причините за заразите; модерните санитарни реформи (водоснабдяване, канализация, обществена инфраструктура) започват да се приемат като държавна политика. Тези промени превръщат личната хигиена от личен/ритуален избор в обществено-значима практика за предотвратяване на епидемии. В индустриалните градове на XIX в. в Европа и САЩ се разгръща движение за строеж на обществени бани и „wash-houses“ с цел, да се даде възможност на работническите семейства (мнозина без вътрешни удобства) да поддържат чистота, да се намалят болестите и да се „оформи моралът“ според епоховите представи. Това е смес от обществено здраве, социален реформизъм и технологично революционизиране на горещата вода (печки, водогрейни инсталации). Случват се и технологични промени. Съвременните технологии на централизирано водоснабдяване, обществена канализация, газ/електрическо отопление, бойлери и евтини сапуни, правят възможно редовното къпане в домашни условия. През XX век достъпът до частни бани нараства драстично в индустриализирания свят, което довежда до спад на зависимостта от публичните бани (хамами/терми/публични бани), макар че в някои култури те запазват социална и ритуална роля. Днес къпането е комбинация от медицинска необходимост (миене на ръце, бани след болести/операции), културна практика (честота и стил зависят от култура/клима/мода) и лична хигиена. Научните изследвания продължават да уточняват най-добрите практики (честота, топлина, сапуни и антибактериални средства) спрямо кожата, микробиома и общественото здраве.

Статуята „Диана в банята“ (Diane au bain, известна и като Diane sortant du bain — „Диана, излизаща от банята“), е класическо произведение от френския неокласицизъм, създадено от Етиен-Морис Фалконе (Etienne-Maurice Falconet, 1716–1791) около 1755 г. Материалът е мрамор. Статуята има приблизително 1,70 м височина. Оригиналът се съхранява в Лувъра, Париж, Франция (Musеe du Louvre, отдел „Скулптура на XVIII век). Фалконе създава „Диана в банята“ по поръчка на маркиз дьо Марин, за неговия частен дворец. Статуята представя богинята на лова Диана (Артемида) в момент на интимност — тя се къпе и едновременно се готви да вземе стрелите си. Творбата впечатлява с изключителен реализъм, нежна анатомична пластика и грациозност, характерна за прехода от рококо към неокласицизма. Любопитен факт - Фалконе е и автор на знаменития „Меден конник“ в Санкт Петербург — изправената конна статуя на Петър Велики, поръчана от Екатерина II. „Диана в банята“ обаче е смятана за най-изящната му мраморна фигура, въплъщаваща идеала за божествена чистота и женска хармония.

В различните култури и типове бани се прилагат разнообразни процедури. Ето някои от типичните процедури за римската, руската, турската и финландската баня:

• Римска баня (термални бани): Калдариум. В този парен салон се използват горещи водни извори и басейни за парене на тялото. Това помага за релакс и почистване на порите. Тепидариум. По-блажената версия на калдариума, където се отделя по-умерено топлина, което също допринася за релакс. Фригидариум. Студен басейн или душ, използван за охлаждане след паренето. В римските бани са предлагани разнообразни масажи и процедури за грижа за кожата.
• Руска баня: Парилка. Съпоставима с термалния калдариум; тук клиентите използват влажна пара за изпотяване и релаксация. Веник: Традиционна практика, при която се използват брезови метлици (шибучици), с които тялото се удря (шиба) интензивно по различни места, за да подобрят циркулацията и почистването на кожата. Охлаждане. След паренето се използва студена вода, сняг или потапяне в ледени басейни – езера, реки, за да се охлади тялото. Почивка. След процедурите на с брезовите метлички шибучици, клиентите често почиват или отделят време за социални контакти, пиене на алкохол. Имаше знаменита трилогия филми, заснети с превъзходно чувство за хумор, за особеностите на руската баня, риболов и пр.
• В турската баня (хамам) – Парене. Посетителите се излагат на топъл и влажен въздух, за да се разширят порите на кожата. Този процес помага за изчистване на кожата от токсини и пълене на порите с хидратация. Почистване. Специализирани служители, наречени "хамали", използват груби ръчни кърпи, наречени "кесе", за да почистят мъртвите клетки от кожата на клиентите. Масаж. След почистването се предлага масаж с масла, което помага за релакса на мускулите и подобряване циркулацията на кръвта по тялото. По времето на Османската империя султанът имал служители, наречени ибрикчии. Ибрикчията бил майстор, които правел ибрици. Това са метални или глинени съдове с форма на кана, в някои случаи амфори. Те били предназначени за съхранение или пренасяне на вода. Използвали се и като ориенталски тоалетни за умиване. Ибрикчията бил служител на султан, който сам извършвал подмиване и подсушаване на задните части на господаря. Той бил едно от най-доверените лица на султана. Султанът имал цяла „сюрия“ ибрикчии, управлявана от „Главния ибрикчия“. Обикновено тази длъжност се давала на еничарин. Еничарите били най-жестоките воини в Османската войска. Еничар значи нов боец. Те са били от християнски фамилии, принудително вземани от родителите им посредством така наречен кръвен налог и обучавани във честност на султана. Нямали са угризения дори да убият същинските си родители. Главният ибрикчия бил истински жрец в банята на владетеля. Подливал с ибрика, подсушавал и освежавал с аромати от ориента интимните зони на господаря си. Подмиването достигало кулминация с ритуала, наречен Чаламба. Щом султанът усетел дискомфорт в областта на правото черво или аналните сфинктери, т.е., трябвало да се освободи от натрупаните отпадъци при работата на стомашно-чревния тракт, в помощ идвала цялата свита от ибрикчии, начело с главния. Двама от помощниците на главния хващали султана под мишници, като го подкрепят, докато той е над позлатеното цукало. По време на напъните, главният ибрикчия прегръщал главата на султана, милвал го нежно и шептял успокояващо: “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине…”; “Хайде, малко остана, Ваше Величество”. Другите ибрикчии от свитата подготвяли посудата от ибрици, затопляли кърпите, температурата на водата в банята и т.н. Когато главният ибрикчия виждал, че султанът е приключил с трудната мисия, подмивал трикратно задните части на Негово величество с ароматизирана вода с температура към 39°C. Внимателно и съсредоточено работел в областта на гънките. Старателно подсушавал с меки кърпи и поставял пудра (по онова време - талк) по седалищните части на господаря. Тогава един от подчинените му ибрикчии подавал шишенце с благовонно масло. Главният ибрикчия вземал от него и я капвал така, че капката да се стече по гръбначния стълб на султана. В момента, в който есенцията достигнела до ануса, с рязко движение на члена си, Главният ибрикчия я “втривал” в аналните сфинктери на господаря си, викайки с цяло гърло “Чаламбаааа!”
• Финландска баня (сауна): Суха топлина. В сауната се излагат на висока температура, която подпомага изпотяването и релакса. Подобно на руската баня, във финландската сауна се използват шибучици – брезови клонки за удряне по кожата до зачервяване, за да се подобри кръвообращението и почистването на кожата. След прекарано време в сауната, се приема охлаждане чрез студени душове или плуване в студена вода.

Отовишки връх    Избелване на зъби    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Бъндеришки езера    Пирин    Връх Вихрен    Планини в България    Рила

Настилката в баните на античността, е едновременно утилитарна, естетическа и социално символична. Това, което днес наричаме „подова мозайка“, за римлянина (и по-късно за византиеца), е било израз на богатство, култура и принадлежност към цивилизования свят. Настилката показва как подът може да бъде не просто повърхност, а разказ и демонстрация на статус. Римската баня е светът на камъка, водата и образа. Банята е социален център. Римските терми били не просто места за къпане, а обществено средище — еквивалент на днешен клуб, форум и спа в едно. Там се събирали всички слоеве на обществото, но богатите частни терми (balnea) и императорските терми се отличавали с изключителен разкош. Подът се възприемал като статус. Мозайките в баните имали практическа функция: да предпазват от хлъзгане, да издържат на влага и температури. Но преди всичко те били знак на вкус и престиж — „камъкът под краката“ бил толкова важен, колкото и мраморът по стените. Мозайката била възприемана като изкуство и символика. От какви материали се правели тези мозайки и каква техника се използвала? Използвали се тесери – малки кубчета от мрамор, стъкло, теракота, понякога дори злато. Комбинирани били в гладка, водоустойчива повърхност, устойчива на време и топлина. За баните се подбирали по-груби камъчета с релеф, за да не се хлъзгат къпещите се. Мозайките в баните имали богата и многопластова символика: морски сцени и митологични фигури (Нептун, Тетис, тритони, нимфи) препращали към водния свят и божествения произход на чистотата. Геометрични мотиви и орнаменти създавали ритъм и визуална хармония, подсилваща усещането за ред и спокойствие. Еротични сцени и спортисти отразявали култа към тялото и физическото съвършенство. Надписи с благопожелания, като Salve („Бъди здрав“) или Gaude („Радвай се“) били своеобразни лозунги на благоденствието. Такива били например, термите на Каракала (Рим, III в.). Подовете на някои зали са били покрити с мозайки от черен и бял мрамор, с фигури на атлети и морски чудовища. Били оформени гигантски композиции, чиято цел била да възвеличаят човешкото тяло и силата. Вила Романа дел Казале (Сицилия) представлява несравнимо богат комплекс (IV в.), вероятно собственост на високопоставен римлянин. Мозайките покриват над 3500 кв.м — ловни сцени, митове, „момичета в бикини“ (най-прочутата сцена). Подовете са разкази в камък — те говорят за богатството, културата и вкуса на собственика. Терми в Антиохия, Северна Африка и Помпей - Африка и Изтокът били центрове на цветна, живописна мозайка, докато Италия предпочитала черно-бели геометрични композиции (например в Остия). В Антиохия (днешна Турция), мозайките на баните представят философски теми и персонификации на добродетели — изкуство с морално послание. Мозайката в банята е тактилна и визуална едновременно. Когато водата се стича по нея, камъкът блести и оживява сцената, фигурите се движат в отражението. Така се получава едно „живо изкуство“, което се възприема чрез допир, блясък, отражение и звук — преживяване, а не просто украса. Във Византия техниката на мозайката се пренася върху стени и куполи (например „Света София“), но първоначалният й престижен статут идва от подовете. В ислямската архитектура (Омейядите, Абасидите) баните продължават тази традиция — кафяви и сини керамични мозайки с геометрични мотиви заменят фигуралните сцени, но запазват усещането за божествен ред и чистота.

Римските мозайки в баните не са просто настилки — те са твърдение. Те казват: „Тук живее човек, който владее материята, уважава тялото си и превръща дори земята под краката си в изкуство.“ Множество мозайки в римски и други бани, са не просто настилки. Те са статут и произведения на изкуството. Това е една от най-богатите теми в античното изкуство, защото всяка мозайка под краката на римлянина е била илюстрация на неговия святоглед. Какви са мотивите им и връзката им с функцията и духа на банята, която е не само място за хигиена, а и светилище на тялото и общуването? Морските и водните мотиви са естественият свят на банята. Най-лесно разчетената символика. Банята е дом на водата, а римляните я свързвали с чистота, обновление и божествена сила. Морето (mare) било нещо повече от елемент — то било първообраз на живота. Типични изображения за тези помещения били образите на Нептун (Посейдон) — божеството на морето, често изобразен на колесница, теглена от морски коне. Афродита и морски нимфи — женски фигури в движение, създаващи усещане за плавност и чувственост. Тритони и Нереиди — хибридни същества, символи на изобилието на водния свят. Риби, делфини, октоподи и корали — орнаментални мотиви, понякога изобразени с изключителна точност. Такива изобилстват в Термите на Нептун в Остия – черно-бяла мозайка, където богът е изобразен в динамична сцена с морски създания. Антиохия и Северна Африка – цветни композиции с реалистични морски животни и коралови рамки. Смисълът е в това: водата в банята се „освещава“ чрез изображенията на своите митични пазители — акт на културно опитомяване на природата. Има и множество митологични сцени, внушаващи мъдрост, еротика и култ към тялото. Митът в мозайката е визуален език на образованите. За римлянина той изразява ценности, характери и житейски уроци. Типични изображения били също Херкулес – символ на сила, преодоляване на страданията, символ на мъжка доблест. Венера (Афродита) – красота, любов, чувственост, често изобразявана при къпане. Аполон и нимфите – хармония, младост, музика. Дионисий и менадите – радост, пир, свещено опиянение. Ахил, Одисей, Тезей – герои, които олицетворяват доблест и разум. Вила Романа дел Казале съдържа изключително богата митологична програма: ловни сцени, Херкулес, Орфей, дори амазонки. В Антиохия има мозайки с философски теми като Философия, Геометрия, Хармония, персонифицирани като жени. Митът не е просто декор, а огледало на идеала за човека, чието тяло е храм, а животът – изпитание и наслада едновременно. Геометричните и орнаментални мотиви се асоциират с ритъм, ред и безопасност. Тези мозайки често украсяват помещенията с интензивен поток на хора и вода – аподитерии, басейни, преходни зали. Геометрията е визуален израз на римската идея за ред и контрол. Типични мотиви били меандрите (гръцки ключове) – символизирали безкрайния ход на живота, непрекъснатост. Ромбове, вълнообразни линии, зигзаги – движение, но в рамка. Оптични шахматни ефекти (opus tessellatum) създават усещане за дълбочина. Срещаме ги в Помпей и Остия – черно-бели мозайки, особено в фригидариумите (студените помещения). В Северна Африка – геометрия, обогатена с флорални мотиви, често рамкиращи фигурални сцени. Ритъмът на геометрията отразява реда на Рим — усещането, че дори подът е организиран, подчинен, изчислен. Съществуват множество разкрити символични и надписни мозайки. Те съдържат символи, думи и емблеми под краката. Някои бани и вили имат надписи или символи, които отправят послание към влизащия. Типични елементи били надписите: SALVE („Бъди здрав“), AVE („Поздрав“), GAUDE („Радвай се“). Сред емблемите се запомнят палметите и лавровите венци, символ на победа и обновление. Амфори, маслини, делфини се асоциират с богатство и дълголетие. Слънчевите розети са символ на обновление, живот, божествено присъствие. В Помпей – много частни бани били с надписи на входа или около басейна. В Антиохия са открити мозайки с алегории на четирите сезона и щастието (Eutychia). Думите и символите правят настилката „говореща“ — тя не само поддържа тялото, а и въвежда духа в състояние на хармония. Мозайките с еротични и спортни сцени внушават култ към тялото и удоволствието. В античната култура голотата не е срам, а израз на съвършенство. В баните, където тялото е на показ, мозайките с еротични или спортни сцени отразяват свободното, витално отношение към човешката природа. Типични били изображенията на атлети, борци, плувци, като прослава на силата и формата. Сатири и менади се асоциират и са символи на страст и природа. Купидони и Венери внасяли игриви, понякога еротични сцени, които внушават лекота. Вила Романа дел Казале е прочута с известната мозайка с „момичетата в бикини“, Представя женски спортни състезания. В Помпей са разкрити мозайки с интимни сцени в частни терми, изобразени с изящен хумор. Това е изкуството на удоволствието — тялото се празнува като съвършен инструмент на живота. В римската баня подът не е просто земя — той е културна повърхност. Там, където стъпваш, виждаш своите богове, ценности и мечти. Водата отразява образа ти, а мозайката под нея – твоя свят в камък.

Българската художествена литература притежава неоспорим връх и шедьовър по темата за банята. Това е фейлетонът на незабравимия Щастливец - Алеко Константинов, "Бай Ганьо в банятя". Тук няма нужда да се питаме като в училище с безумния въпрос на даскалицата: "Какво е искал да каже авторът?" Каквото е искал, го е казал по шедеврален начин. Няма нужда и да правим преразказ по темата, тъй като той със сигурност ще ни лиши от автентичната атмосфера и дух на оригинала. По тия причини, припомняме на нашия читател автентичните редове и сцени от този невероятен бестселър: "Аз се съблякох набързо и влязох в хладния басейн. Във водата чинно и мълчаливо разтягаха мускулите си и пухтяха няколко немци. Бай Ганьо се бави дълго време и зад завесата на стаичката му се чуват пъшкания и се тракат някакви стъклени предмети; най-сетне отдръпна се завесата и той се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе — като държеше в ръка един възел: това бяха драгоценните мускали, вързани в една не дотам чиста кърпица, които той се побоял да остави в стаичката. „Отде знаеш, че стените им са здрави, ще откъртят някоя дъска, иди, че се дави подир.“ Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене: — Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости. Като се убеди окончателно в простотията на немците, бай Ганьо сложи нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са пред очите, доде се изкъпе. — Ти я чуй, момче — обърна се той към мене, — ти хем се къпи, хем понаглеждай мускалите, па гледай и мен какво нещо ще изкалъпя. — И с тия думи бай Ганьо дигна единия си крак и стъпи на оградата… — Ти само гледай… Повдигна се, тури и другия крак, изправи се, прекръсти се и извика: — Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… — И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и — бух! — сред басейна. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата. Той се повдигна нагоре, спусна си нозете, стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от водата — пуф! — и пръсна вода през увисналите си мустаки — пуф! — и изцеди водата от косата и лицето си, отвори си очите, погледна ме и се засмя: — Ха, ха, ха… а? Какво ще речеш?… Аз не успях нищо да река, защото той се пусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по „гемиджийски“: пляс! — с ръката и ритне две текмета назад, пляс! — с другата ръка и още две текмета. Целият басейн закипя. Като че бяхме под някой водопад. Вълни запляскаха към краищата, вериги от капки бризнаха чак до насрещните стени. — Туй се казва „по гемиджийски“ — извика през вълните тържествующият бай Ганьо; — чакай сега да им покажем „вампор“ на кое викат. И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода: „Тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу“ — и бай Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно: — Булгар! Булга-ар! — и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: „Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!“ — А бе я попитай има ли сапун — казва ми бай Ганьо, след като поизстина малко патриотическият му възторг, — я виж нозете ми на какво ся заприличали… И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата — и без това нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най-разпалената фантазия да си представи нещо по-нечисто от туй, което може да ти представи самата действителност… С тези думи свърши разказа си Стойчо." Някои от читателите, (вероятно тези, които като мен, са родени през миналия век), са чели романа „Шогун“ на Джеймс Клавел или са гледали едноименния филм. В романа има епизод, при който английските моряци (екипажът на „Еразмус“), са силно изненадани, когато разбират, че японците се къпят всекидневно. За европейците от началото на XVII век, това е необичайно и шокиращо откритие. Хигиената в Европа тогава, е много по-лоша, а честото къпане се смятало дори за вредно. Тези навици помогнали на французите, например, да преуспеят в парфюмерията, за да притъпяват посредством нея, лошата миризма на немитите тела. Клавел използвал тази културна разлика, за да подчертае контраста между двете цивилизации и да покаже колко шокираща е японската култура за западняците. И в книгата, и в екранизациите има сцени, в които западните персонажи се изненадват от факта, че японците се къпят (и то често). Това е един от важните елементи на културния сблъсък между Европа и Япония. Тъкмо върху този културен сблъсък Клавел изгражда голяма част от драматургията. Имаше и една култова руска трилогия за руските особености - в лова, в риболова... и в банята. Доверявайки се напълно на интелекта на читателя, ще цитираме без превод пасаж от последния филм от трилогията - "Особенности банной политики": "- В бане, как и в любви, человек оголяется и становится беззащитным. Не-е-ежным. Баня... баня, как и любовь, расслабляет и дает наслаждение. Поэтому "баня" и "любовь" это два родных слова. Да если б люди только парились и любили друг друга, войны бы не было! Голому человеку куда автомат повесить?.. Только на вешалку!" В Съединените щати, при прокарване на трасетата за първите железопътни линии, местоположението на станциите най-често се определяло от това, къде има вода, с която да се заредят локомотивите. Те били с въглища, и в котли преобразували водата в пара, а тя движела цялата композиция. Там, където имало станция за влака, обикновено изниквал град. В прахоляците и пушилката на Дивия запад, каца с гореща вода, се ценяла наравно с посещение при красива проститутка. Ваната и къпането, били едно от малкото удоволствия в суровия свят наоколо. Виждаме това в почти всеки уестърн. В култов италиански филм с Нино Манфреди в главната роля, "Хляб и шоколад", героят на Манфреди е немил-недраг икономически мигрант в Швейцария. Филмът изобилства с комични и в същото време, тъжни сцени на големия контраст между живота на едни, и на други хора. Принуден от безработицата и мизерния живот в неговата провинция, италианският гастарбайтер сменя в съседната богата страна, една след друга различни професии, все по-ниско платени, докато накрая се озовава в един голям курник, разположен високо в планината. В него работещите и кокошките са отделени от чистата девствена природа на Швейцария и от нейните "бели хора" с плътна метална мрежа. В компанията е на "колеги" с проблеми в развитието; на хора с ум като на пиле; за които най-голямото развлечение е, да кукуригат и кудкудякат като кокошки и петли. Той виси по оградата, целият омазан с перушина и други субпродукти на курника, докато по пътеката наблизо, покрай тях на коне минават добре изглеждащи местни млади мъже и момичета. Те спират до брега на кристално чисто швейцарско езеро, слизат от конете, събличат дрехите си и се гмуркат голи в прохладните му води. Къпането в прозрачните води на езерото, в компанията на сити и заможни, спокойни хора, е мечта, на която е писано да си остане несбъдната за нашия герой. Този филм поставя под съмнение и трите постулата на Великата френска революция и официален девиз на Франция: Liberte, egalite, fraternite. В друга сцена от филма, когато е арестуван и е в полицията, заради хвърлен боклук в парка, на въпроса: "- Италианец, а?", той отговаря: "- Никой не е съвършен, господин полицай!" Къпането и чистотата са обект и на много вицове, и крилати фрази. По време на комунизма те бяха един от малкото отдушници, чрез които хората показваха действителното си отношение към "народната" власт. Една такава фраза гласеше: "Чисто и просто като къпан милиционер".

В индуската култура реките са свещено място. В тях се къпят и извършват различни обреди, включително и този, че в тях погребват и мъртвите. Как идеята за хигиена, се съчетава с тия традиции? По каква причина, логика? В тази култура на пръв поглед има силно напрежение между сакралното (свещените реки, обредите, кремацията) и хигиената (рисковете от замърсяване). Но в традиционния индийски мироглед, това противоречие почти не съществува. Причината е, че хигиената и чистотата не се мислят в биологичен смисъл, а в ритуален и духовен. Ето как това се съчетава: налични са две различни понятия за чистота. Ритуална чистота (suddhi) срещу физическа чистота. “Чистота” за индуизма означава отстраняване на “ритуална нечистота” (напр. след смърт, раждане, контакт с телесни течности). Водата на свещената река (особено Ганг) се смята за самопречистваща – тя премахва кармата, а не бактериите. Ако водата е свещена по своята природа (sakti), тя не може да бъде “замърсена”, защото духовното стои над физическото. Т.е. ритуално чист не съответства и не означава биологично чист. Това са две различни категории. Свещената река не е просто вода. В традиционното мислене реката е богиня (Ганга Майя, Ямуна Деви и др.). духовната й сила трансформира всичко попаднало в нея. Мъртвите се освобождават от самсара, когато прахът им се отдаде на реката. Следователно от гледна точка на вярващия, не се замърсява реката, а се изпълнява нейното предназначение — да приеме и трансформира нечистото. Историческата логика следва и се съобразява с природните условия. В продължение на векове реките са били големи, мощни и силно течащи. Става естествено разреждане и самопречистване. Кремацията на открито унищожава повечето патогени, а в реката попада пепел, а не цели тела (с изключение на малки деца или аскети). Тоест, реалният здравен риск в миналото е бил по-малък, отколкото изглежда днес при огромна гъстота на населението. Защо къпането в реки се смята за здравословно? В традиционната индийска медицина (Аюрведа) водата балансира душата, охлажда, премахва “енергийни блокажи”, укрепва духовното и физическото тяло. Това е гледна точка на модерната западна цивилизация, да се гледа на реката като на “мръсна”. В индийския контекст реката е лечебна и “жива”. Има и социално-културна логика. Ритуалите около реките обединяват общността, свързват хората с предците им, имат символично, а не реално санитарно значение, подсилват идентичността на вярващите. Традицията е въпрос на културна непрекъснатост, а не, на биологична рационалност. В съвременна Индия науката среща традицията. Днес индийското общество съчетава традиционни ритуали, които остават важни, но и модерно знание за болестите, което води до кампании за пречистване на реките, забрани за хвърляне на цели тела, организирани крематориуми и др. Индия не изоставя традицията, но търси компромис между ритуалното и санитарното. Идеята за “чистота” в индуизма, е духовна категория, основана на ритуални представи, а не на санитарни. Свещената река пречиства кармата, трансформира нечистото. Тя е божество, което не може да бъде опетнено. А хигиената в западния смисъл, е исторически ново понятие, което просто не съвпада с древните религиозни представи. дин от най-важните съвременни конфликти между индуските традиции и днешните екологични и здравни норми, са реални напрежения, признати от индийското общество, науката и държавата. Замърсяване на реките от ритуални практики. Според традицията, пепел от кремации се изсипва в реките. Някои общности пускат непълно кремирани тела (деца, бременни жени, аскети). Огромни количества цветни гирлянди, ритуални фигурки от гипс и бои (особено при Ганеш Чатурти) се хвърлят във водата. Водата се замърсява с органични остатъци, тежки метали, химикали. В гъстонаселени райони самопречистващата способност на реките се изчерпва. Нараства опасността от патогенни бактерии, кожни заболявания, холера, хепатит A/E. Ритуалът предполага “отдаване на божеството”, но екологията изисква ограничение. Много вярващи смятат забраните за посегателство върху религията. Според традициите, се извършват кремации върху дърва на открито, на брега на Ганг и това е древна, сакрална практика. Обаче следствието е огромна консумация на дървесина (според експертни оценки, около 8 млн. тона годишно). Отделят се дим и фини прахови частици. При непълно изгаряне, останките попадат в реката. Модерните електрически крематориуми, са по-хигиенични и екологични, но се считат за ритуално непълноценни, не позволяват директен контакт между рода и огъня и много семейства отказват да ги ползват. Масови религиозни фестивали и пренаселеността също са проблемни. Пример - Кумбх Мела събира десетки милиони поклонници, които се къпят едновременно в реката. Възниква много остър недостиг на тоалетни и инфраструктура. Временно силно се замърсява водата и почвата, което води до реален риск от разпространение на инфекции. Фестивалът има милиарден икономически ефект и е духовна кулминация за милиони. Държавата се опитва да балансира между безопасност и традиция. Екологичните забрани влизат в остър конфликт с религиозните права. Държавата въвежда забрани за хвърляне на статуи от гипс, ограничаване на непълните кремации, контролиране на отпадъчните води от храмове. Но част от вярващите (особено в по-бедните региони), възприемат това като западни стандарти, налагани отвън; атака срещу вековни ритуали; загуба на духовната връзка с Ганг. Има все повече модели за “ритуали в съответствие с природата”: статуи от глина, без химически бои; електрически крематориуми с ритуална стая, за да се чувстват традиционни; специални платформи за къпане, за да се намали прякото замърсяване; кампании от свещеници, които проповядват “екологична дарма”. Това е нов феномен: духовни водачи подкрепят екологията, за да “спасят Ганг”, която сама по себе си, е богиня. Психологическият конфликт за мнозина индийци: “Няма как свещената река да бъде мръсна.” Проблемът е възприеман като морален, не биологичен: ако реката е замърсена, това е знак за духовен упадък, не за бактериологичен риск. Това прави чисто научните аргументи, по-трудни за приемане. Индия днес се опитва да съчетае духовното предназначение на реките със санитарните стандарти, но конфликтът остава жив, защото стои на границата между святото и науката.

Нека опитаме подробно да сравним основните „технологии“ за баня: сауна, парна баня (хамам), теляк, джакузи, вана, душ, руска „шибучица“ (обливане с ледена вода). Как работят, за какво са добри, къде са слабите им места, както и в какви ситуации една технология е по-добра от друга? Сауната (суха финландска сауна) загрява помещението при висока температура (70–110°C) при ниска влажност (5–20%). Загрява тялото, съдовете се разширяват, ускорява се пулсът. Става дълбоко затопляне на тъканите. Ниската влажност позволява на тялото да поеме висока температура, вследствие на което настъпва мощно изпотяване. Отлична е за релакс и мускулно възстановяване. Отпуска мускулите, намалява схващанията, подходяща е след интензивен спорт. Стимулира сърдечно-съдовата система - сърцето работи малко по-интензивно — подобно на леко кардио натоварване. Подобрява имунитета. Редуването на горещо–студено, укрепва имунната система. Подходяща е хора, които не понасят пара - поради сухия въздух, се диша по-лесно. Има, обаче, и слаби страни. Много високата температура, натоварва сърцето. Не е подходяща при хора със сърдечно-съдови проблеми, хипертония. Може да дехидратира тялото, понеже загубата на течности е голяма. Не е добра за хора с респираторни проблеми. Сухият въздух дразни лигавиците. Парна баня / турска баня (Хамам). Тя се характеризира с ниска температура (45–60°C), но висока влажност (100%). Изключително полезна е за дихателните пътища. Парата хидратира и изчиства носа и бронхите. Имам много по-леко въздействие върху сърцето. Поради по-ниската температура е по-поносима. Страхотна е за кожата. Парата отваря пори, омекотява роговия слой и е идеална за пилинг. Постига се дълбока релаксация без „екстремна“ жега. Но тя е удушаваща среда за някои хора. Високата влажност може да предизвика клаустрофобия или тежест в гърдите. Не подпомага изпотяването така ефективно. Потта не се изпарява, така че се усеща лепкаво. Не е подходяща за хора с кожни инфекции. Парата може да разнесе гъбички (ако помещението не е добре хигиенизирано). Теляк (масаж и пилинг в турска баня). Традиционна техника в хамама, е силен масаж плюс ръчен пилинг (кесе) върху загрято и омекотено тяло. Невероятно дълбоко почистване на кожата. Тялото се загрява, порите се отварят, а телякът премахва мъртви клетки и мръсотии. Настъпва мощно стимулиране на кръвообращението. Масажът е груб, но ефективен. Комбинацията от топлина, пара, масаж отпуска мускулите и премахва токсините от повърхността на кожата. Болезнен е за чувствителни хора. Телякът работи с груба ръкавица и силен натиск. Изисква се специалист; не може да го правиш у дома със същия ефект. Съществува и риск от заразяване при лоша хигиена, особено, ако ръкавиците не се сменят/дезинфекцират. Какви са особеностите, силните и слабите страни на джакузито (хидромасажната вана)? Ваната е запълнена с топла вода (до 38–40°C) и през дюзи се обработва тялото с водни струи под налягане. Това е страхотно преживяване и релакс за мускулите и ставите. Хидромасажът облекчава болки, напрежение, контрактури. Перфектна процедура за отпускане на нервната система. Леко подобрява кръвообращението, благодарение на температурата и струите. Съществува обаче хигиенен риск при общи джакузита. Топлата вода плюс биофилм по тръбите, представлява същински рай за бактериите (Pseudomonas, Legionella). Не е подходяща при високо кръвно налягане. Топлата вода може да го повиши. Не се “изпотяваш” и не се чисти кожата както в сауна. Ваната (обикновена топла вана), се загрява с топла вода до 36–40°C, без струи. Тя е най-достъпният инструмент за релакс у дома. Действа лесно, приятно, отпускащо. 2. Полезна е при мускулни болки, настинка, стрес. Може да се комбинира с масла, соли, билки. Но има пасивно действие. Не стимулира активно кръвообращението или лимфата. 2. Може да натовари сърцето при дълго стоене. 3. Сравнително нечисто: лежиш в собствената си вода, особено ако се прави след спорт.

Най-напред ще разкажем за Баня, град в Южна България, община Карлово, област Пловдив. Познат е и като Карловски минерални бани - старо и разговорно наименование на града. В него постоянно живеят около 6500 души. Баня се намира в плодородната Карловска котловина по поречието на р. Стряма; на 10 км е от Карлово (има и железопътна гара по линията от Пловдив за Карлово); на около 50 км от Пловдив и на 156 км от София по Подбалканския път. Баня е и жп гара. Животът около топлите минерални извори възниква през новокаменната епоха - VI хил. г. Преди Христа. Югоизточно от града има голяма селищна могила, наричана Плоска могила. През античността траките изграждат тук множество ритуални съоръжения, погребални могили. Селището е възникнало както благодарение на минералната вода, така и на производството на вина и розово, ментово и лавандулово етерични масла. В първата половина на XX век, с пристигането на двамата братя Багарови, винарската и маслопроизводствената индустрии почучават голям тласък. През 1927 г. в къщата на фабриканта Велизар Багаров, с когото са били приятели, отсяда за лечение цар Борис III. След време, през 1929 г. той инвестира тук в свой дом, в северния край на селото по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, наречен „Нашата къща“. Специално за него е построена известната днес „Царска баня“. Цар Борис III е бил голям любител на ботаниката и благодарение на него е започнало първото залесяване с площ 500 дка около лесопарк „Калето“. Засадени са тополи, след войната започва и масово залесяване и отводняване на блатата наоколо. Град Баня е туристически център благодарение на красивия си парк и най-вече на минералните басейни. Специфичните условия - мек преходно-континентален климат с леко средиземноморско влияние - както и относителната средногодишна влажност на въздуха от (70%), облекчават и възстановяват от редица болежки. В града, който е целогодишен климатичен и бански курорт, има Специализирана болница за рехабилитация с хотелска част, няколко хотела: „Строител“, „Царска баня“, „Стряма“. Почиващите избират измежду калонаходище с минерално-торфена кал и хотели и басейни с минерална вода. Водата е слабо минерализирана, температурата и е от 35 до 51 °C. Понеже все говорим за селището и града, всъщност, Баня получава статут на град през 2002 година, отчасти и заради политическата конюнктура – по това време България е уникална с това, че има за премиер на републиката сина на последния български цар. От всяка точка в Баня човек може да види две възвишения, които приличат на момински гърди. Те така са и кръстени от поколения назад: Момини гърди. Там е било разположено тракийско селище, където са открити множество археологически находки – монети, съдове, кости. Ако човек се изкачи на хълмовете Момини гърди, ще види наоколо всички села и градове – Бегунци, Карлово, Ведраре, Куртово, Сушица, Домлян, Васил Левски, Пролом, Войнягово, Дъбене, Горни Домлян. По протежението на река Стряма има тепавица, а на 2 км от Баня е малкото селце Калугерово, известно с много кладенци със студена балканска изворна вода. Мястото е много закътано; ползвано е и за скривалище от местните хора в годините на чужди владичества. Тук богатите са строили своите къщи, изграждали са розоварни. Баненската кукерска група започва като детско-юношеска, но малките растат и групата вече е Кукерска група "Дионисиев звън". Кукерският обичай е възстановен през 2009 г., като Старците носят три вида звънци: две хлопки отпред, двоен или троен звънец отстрани (по един) и отзад един голям звънец (туч), който тежи 5-8 кг и е най-гръмогласен. На врата на Стареца завързват една върху друга две кърпи - бяла и червена. Кукерската стъпка е специфична и трудна. В началото на IV век пр. н. е. Разложкото село Баня и регионът попадат под властта на македонския цар Филип II, а по-късно и на Александър Македонски. Близо до старата баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и до сега запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори при банята, са намерени монети с образите на Филип II и Александър Македонски. Времето на късната Римска империя е маркерът, от който почва летоброенето за първите селища в Разложката котловина, на местата на днешните село Баня, град Разлог и град Банско. След разпада на Римската империя селото остава в границите на Византия до времето на хан Пресиян, който пресъединява тези територии към българската държава. През периода на Второто българско царство село Баня се намира ту под властта на родопските, ту на македонските феодали. Древноримските колонисти донесли със себе си културата на водолечението и вдигнали върху тукашните извори първите терми. В село Баня може да се видят напълно реставрираните римска (българска) и турска бани. Съхранени са и десетки стари възрожденски сгради от популярния тип на т.н. разложко-чепинска къща; също и разновидност на древните родопски къщи. Паметници на културата са единадесет стари къщи Баня е в Югозападна България, между трите божествено красиви планини – Пирин, Рила и Родопи; в центъра на Разложката котловина, на 5 км от Разлог и Банско, на 25–30 км от Якоруда и Симитли и на 150 км от София и Пловдив. Мястото пази и до днес живописната си природа, красота и очарователност. Селището е застроено около многобройни топли минерални извори - 72 термални извора бликат в региона, което представлява една трета от минералните извори в Югозападна България. Температурата на водата на минералните извори в Баня варира от 45 до 58 °С. През село Баня протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица. Климатът е преходно-средиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите, чиято средногодишна сума е около 600 мм. Населението е около три хиляди души. За първи основатели и заселници на село Баня се приемат траките. В периода на османското владичество християнската църква в селото е разрушена, като на нейно място е построена джамия. Баня преживява насилствено помохамеданчване, набези на кърджалии и пълно опожаряване през 1801 година, но при управлението на султан Мохамед ІІ, селището е възстановено. Това е и времето, в което с дарение от заможното турско семейство Муртазови е построена Турската баня или “Муратина баня”. Банята е съградена по подобие на Римската, а за водозахранване използвала най-лековития извор на селото (т. нар. “Благата вода”). От началото на XIX век до Кресненско–Разложкото въстание настъпват стопански и културен подем. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. На 28 март 1876 г., в Бориковото кафене в селото е изграден комитет за подготовката на Априлското въстание. Писателят Антон Страшимиров, чиито корени са от Баня, дава изключително романтично обяснение за образуването на термалните извори в селото. Той ги нарича “чудото” - според него селото е построено върху “вършияк”, под който гори вечен земен огън. Той загрява водата и извира от всяка “пора” на земята на селото. Баня е изградена буквално върху десетки топли минерални извори. Лековитата минерална вода, красивата панорама към величествените Пирин и Рила, чистият планински въздух, приятният климат са магнит за заселници и туристи. Най-големите туристически атракции, доказващи древната традиция на балнеологията в региона, са двете стари бани: „Турската баня” и „Старата Римска баня”. Римската баня е уникален паметник, съхранен и до днес. Построена вероятно през 16 или 17 век, тя има типичен клетъчен градеж, в характерния римски стил – ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с малки отвори на свода, отделен сводест клозет; с ниши и светилници, с комин над свода. Турската баня е подобна по строеж на Римската. За топлото водозахранване се ползвала „Благата вода”, течаща открито до сградата, за да се охлади. Минералният плаж се намира в непосредствена близост до Турската баня. Той е един сред малкото минерални басейни в района с почти олимпийски размери: 50 на 20 метра. Баня се утвърждава като спа център в Югозападна България; построени са десетки хотели и къщи за гости. Има изградена спортна площадка с игрище за футбол, вoлейбол, тенис и баскетбол в парка пред Хигиенната баня, където децата могат да спортуват целогодишно. На площадката всяка пролет се организират турнири по футбол на малки вратички; шах турнир; плажен волейбол (през лятото). Близостта на Баня до ски-центъра Банско, обяснява засилващия се целогодишен интерес, който туристите проявяват към селото. Баня се очертава като вероятно най-доброто място за почивка в SPA-хотел не само за региона Разлог - Банско, но и за целия югозапад на България. Посещението на някой от многобройните басейни в селото лесно може да се съчетае с разходка по някоя екопътека, разглеждане на забележителности или похапване в някое от многобройните малки заведения, в които се предлага автентична кухня от района на Банско и на Разлог.Минералната вода се ползва за SPA, балнеолечение и профилактика на хронично-възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат; благоприятна е също за следоперативна профилактика на стари травми - счупвания на кости, изкълчвания, натъртвания, ревматизъм, ишиас, лумбаго, дископатия, гръбначни възпаления и счупвания, хронични гинекологични заболявания, възпалителни заболявания на нервната система, камъни в бъбреците, черния дроб, стомаха, урологични и кожни болести - акне, псориазис, трипер, сифилис, възпаления на дихателните пътища, неврози, както и хронични натравяния с някои тежки метали (радиоактивен стронций, церий и др.). Противопоказани са полиартрити с прогресиращо развитие при наличие на костни деформации, анкилози и др.

Избелване на зъби    Град Пловдив    Композити    Лимфна дисекция    Зъболекар в Пловдив    Ела    Бор

Минерални бани, или както повечето хора ги познават неофициално, като Хасковски минерални бани, е село в Южна България, Хасковска област, административен център на община Минерални бани. Селото е разположено по северните склонове на Източните Родопи, в подножието на рида Мечковец от запад. Община Минерални бани се намира в Южна България, на 18 км от областния град Хасково. Територията и от 214 664 дка, е разположена в Източни Родопи и е характерна с предимно хълмистия си релеф. Надморските височини  варират между 50 и 500 м., с най-висок връх „Аида“ - 859 м. Курортът Минерални бани, който е и общински център, е разположен на 280 м.н.в. Районът е със смекчен континентален климат – мека зима, топло лято и продължителна есен, което благоприятства целогодишното балнеолечение. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда. Курортният център е обгърнат от прекрасна горска растителност, даряваща го с кристално чист въздух и естествена красота. Общината обхваща 12 населени места с общо население 7 592 души. Минерални бани отстои от София на 188 км, от Варна - на 255 км, от Бургас - на 187 км, от Русе - на 222 км, от Пловдив - на 55 км. КПП Капитан Андреево /между Република България и Република Турция/ е на 100 км, Маказа /между Република България и Република Гърция/ - на 90 км. Пътната мрежа в общината, се състои от асфалтови пътища в отлично състояние. По маршрут Хасково – Минерални бани, ежедневно, през два часа, пътуват автобуси, като от гр. Хасково има връзка и с железопътен транспорт. През Минерални бани минава по-краткият  път  от София и Пловдив за Кърджали и ГКПП Маказа. Ежедневно през Минерални бани  преминават  луксозни автобуси на няколко транспортни фирми от София и Пловдив за Кърджали, Златоград и обратно. Те  осигуряват директен транспорт на туристите от тези градове до Минерални бани. В близост /от с.Крепост – 27км./ е връзката на курорта с автомагистрала „Марица” -  София – Истанбул. Селището носи славата си на балнеоложки курорт още от римската епоха, когато топлите извори (14 на брой) са привличали хората с целебния си ефект. През средновековието продължава да се носи славата на минералната вода и чудодейното въздействие на многобройните топли извори по тези места. Безспорен е фактът, че още през ІІ в. около топлите минерални извори е съществувало селище. Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди.Особено интересни за културен туризъм са тракийските мегалитни паметници. Названието им в буквален превод означава “голямокаменни” – изградени от внушителни по размери каменни блокове. Всъщност, истински мегалитни паметници в Тракия са долмените и кромлехите. По аналогия, както и по териториална, хронологическа и културна общност към тях се причисляват и други паметници като скални гробници, ниши, басейни и др. Твърде често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси, какъвто има при село Сърница. Като правило мегалитите са разположени в красиви местности, върху височини с изявени над околния терен скални масиви, от които се откриват живописни панорамни гледки. Племенната принадлежност на създателите на мегалитните паметници не е категорично доказана. Археологическите данни за живота на тракийското население от ранножелязната епоха по тези земи са доста оскъдни. Все пак от досегашните изследвания е ясно, че през този период тук е налице една доста разгърната селищна система, съставена както от открити селища с неголеми размери, така и на добре защитени крепости, строени най-вече по естествено укрепени височини. Горите в района на Минерални бани са голямо богатство и определят екологията на района, като го предпазват от порои. Но с годините отстъпват пред нашествието на хората и се превръщат в ниви и пасища. В района на Минерални бани са запазени останките на античната и средновековна крепост „Свети Дух“ от II – XIV в. Там е и Ангелов камък, откъдето войводата Ангел Кариотов е защитил българското население с прочутата си точност в стрелбата и вяра в справедливостта. Минерални бани е очарователно място, известно с лечебните си минерални води и богат избор от туристически атракции. В общината може да се разходите и видите Римската крепост „Свети дух”, т.нар. „Богородична стъпка” или „Стъпката”, „Шарапаните”, Тракийския култов комплекс „Хасара”, Крепостта „Калето” в с. Сърница, природната забележителност „Орлови скали”, крепостта на вр. Купена. Има и няколко религиозни паметници, включително църкви и джамии в различни села, като например в село Минерални бани, село Колец, село Сусам, село Караманци, село Сърница и село Боян Ботево. Тези места представляват важни културни и религиозни центрове за местните общности и са част от богатото културно-историческо наследство на региона. В селото има три православни храма, които са част от Хасковска духовна околия към Пловдивска епархия на Българската православна църква: черква „Свети Георги“ - храмът е построен през 2006 година; параклисът „Свети цар Борис“ - осветен е през 2017 година от Пловдивски митрополит Николай; параклисът „Свети Дух“ - осветен е през 2018 година. Прави впечатление, че тези религиозни светини са изградени в последните години. На територията на общината Минерални бани са разположени няколко екопътеки, предлагащи уникални природни преживявания и забележителности. Сред тях са "Минерални бани - Айкаас", "Сърница – Купена – Орлови скали", "Айкаас – Градището – Сърница", "Боян Ботево – Улу дере – Орлови скали", "с. Минерални бани – м. Г.градище – вр.Гарваница", "Сърница – Петте чучура – Ангел Войвода" и "Брястово - Узун дере - Орлови скали". Тези пътеки предлагат възможност за разходки сред природата, като разкриват красивите гледки и богатата история на региона. Връх Мечковец, който увенчава рида Мечковец, е висок 860 м. Югозападно от Мечковец е Иримийски връх, висок 724 м. На юг от Мечковец е Калоянов връх. В миналото Мечковец е носел името Айдаа (Меча планина). Ако се тръгне от с. Минерални бани за вр. Мечковец, пътят минава през Аврамов камък в местността „Шарапаните“. Отдясно се виждат Ушестата чука и хълмът Гарваница. Отстрани на този хълм има скални маси, които приличат на заешки уши. Зад него са Голямото градище (557 м надморска височина) и Малкото градище (472 м н.в.). До алпийския заслон има чешма, над която се виждат интересни скали, наречени Сфинкса и Сляпото куче. Заслонът някога е бил параклис. На запад е местността Пожарището с известната Момина скала.

След тази местност се намира кладенецът Танти бунар – творение на природата в скалния масив. Непосредствено до скалата се издига връх Калето (757 м н.в.), на който има останки от тракийска крепост. На запад от село Горно Брястово се намират връх Света гора – 533 м, и връх Чала – 782 м. За връх Мечковец може да се тръгне и от село Горно Брястово, като се минава покрай големия дъб, Камения кладенец, местностите Караджовица и Мараница. Продължавайки към връх Мечковец, се преминава през Мандра чешма и Дилянкина чешма. В южната част на рида Мечковец се намира интересно скално образувание. То прилича на средновековен замък със здрави и стабилни кули. Там има останки от тракийско селище. На съседните скали се виждат трапецовидни култови ниши. Най-ярко се очертава скалата Заека. Други скали могат да бъдат оприличени на орел, куче и на човешки фигури. При изкачването на връх Мечковец, се разкрива огромна панорама – контурите на Хасково и Димитровград. На юг е язовир „Тракиец“. Над язовира се очертава верига от Източните Родопи. На склон срещу село Тракиец, близо до язовира се вижда куполът на текето, строено през 1478 г. То е гробница (мавзолей) на Осман баба, който е бил водач на Джемаат (духовна мюсюлманска секта). Южно от връх Мечковец са Черната скала и връх Купена, на който като шапка стои скалата Калпак кая. На половин час път от връх Купена е Пробитият камък, а северно от него са Шилата – скали, чиито ръбове се издигат над околния горист терен. През 1950-те и 1970-те години са направени масови залесявания с черен и бял бор, които на това място се развиват добре. Община Минерални бани има изключителни традиции в провеждането на културни празници, като най-значим е  Международния детски етнофестивал, който се провежда ежегодно  на 31 май  и 01 юни. Началото на фестивала  е поставено през 2001 г. Първият детски етнофестивал се провежда, като еднодневен празник на изкуствата на всички етноси, населяващи нашите земи, под мотото: „Децата – заедно за България”. Празникът  се провежда на  лятната естрада в курортния център Минерални бани. Днес този фестивал е изключително мащабен /с над 2 000 участници/, и е под мото: “ Децата на Балканите – с духовност в Европа”. Тук пристигат участници както от различни градове и села в страната, така и от други държави като Турция, Македония, Гърция, Сърбия, Румъния, Хърватска, Молдова, Грузия, Полша. Основната насоченост на фестивала е загърбване на етническите различия , възпитаване на етническа и религиозна толерантност у  децата. Празникът е една пъстра палитра от национални костюми и е  съпътстван с много веселие, песни, танци, създаване на приятелства и незабравими мигове и спомени за децата. Друго значимо събитие е, “Празникът на минералната вода, здравето и красотата”. Характерен за него в началото е традиционният мини-маратон с маршрут Хасково – Минерални бани, в който вземат участие десетки атлети от цялата страна. Местните формации за автентичен фолклор – женска, мъжка и детска към читалищата в общината представят програма със свои изпълнения пред гостите на празника. Те са носители на много отличия и награди от национални и международни фестивали. От няколко години празникът се провежда в края на месец август и е с двудневна програма, която започва с рисунки на асфалт на децата от община Минерални бани с мото “ Децата на Минерални бани рисуват”. И продължава с конкурса “Фолклор от извора”,  в който участници от цялата страна представят песни и танци от автентичения изворен фолклор на различните фолклорни области на България. Участниците са оценявани от компетентно жури и в края на втория ден те получават награди / дипломи и плакети/. Националният конкурс „С песните на Недялка Керанова”, представлява голям интерес за любителите на българската народна музика, за първи път се организира през 2015 година в чест на творчеството на великата народна певица – родена и израснала в с. Татарево, община Минерални бани. Конкурсът се провежда през месец юли. След дълги години прекъсване, се организира и конкурс за “Красиво и хармонично тяло” с участие на младежи от общината Минерални бани, но и от близки общини и градове. Жури ги оценява и призьорите получават атрактивни награди. Празникът на село Караманци, се провежда ежегодно на 10 май и е посветен на  жертвите и репресираните от района на село Караманци, така наречените Десетомайски събития през 1984 година. Програмата на празника започва с песни, танци и пиески на децата при ЦДГ “ Снежанка”, филиал с. Караманци. Отдава се почит и уважение към жертвите на репресивния тоталитарен режим. Събитието е съпътствано и от спортни мероприятия, / футбол на малки врати, шах турнир и народни борби в които участват борци от цялата страна./ Празникът “Трифон Зарезан”  се отбелязва ежегодно на територията на община Минерални бани, като най–мащабно се чества в с. Сусам, където са концентрирани най-големите лозови масиви. Извършва се ритуално зарязване на лозята в присъсвието на жители на с. Сусам и гости от близките селища. Празненството продължава в центъра на населеното място / с. Сусам / , където  народен оркестър изпълнява традиционни за празника песни и мелодии. Извиват се кръшни хора, които продължават до късно. Фолклорният фестивал „С хоро на гроздобер“ включва атракция - възстановка на древен тракийски ритуал, съчетан с колоритността на българския фолклор, представен от клубове за народни танци от цялата страна. Фестивалът се провежда в рамките на 3 дни, през месец септември, като датите се определят от дните на начало на гроздобера през съответната година. Наблюдава се със всяка изминала година, засилване на интереса към него, за участие и посещение. Идеята на съпътстващата атракция е, да бъде пресъздаден древен тракийски ритуал „Виното на  Сабазий - Загрей“, който се изразява в бране на грозде в плодородните лозови масиви в землището на с.Сусам. Тракийски гроздобер и мачкане на грозде за вино в древнотракийските „Шарапани” край Минерални бани. Така наречените Тракийски винарни - “Шарапани”, са  разположени са на около 4км южно от Минерални бани. Те представляват изкуствено направени скални вдлъбнатини /котли/ с наклонено дъно и съединителни канали /улеи/. Предполага се, че в тях още траките са преработвали грозде за вино. Датират от І хилядолетие пр.н.е. Районът на община Минерални бани, е богат на шарапани. Около Минерални бани са цели 5 броя, в района на село Брястово, където се провежда ритуалът, са 6 броя. Шарапани има и при Орлови скали, местонст Купена и Хасара Ангел войвода. Всичките са достъпни за туристи. Стремежът на организаторите е, да превърнат събитието в част от дейностите, насочени към реализирането на националната стратегия за виното, както и създаване на атрактивна възможност и повод за посещение на гости от страната и чужбина в областта. Това събитие с неповторимата атмосфера на ритуални игри край интересни археологически паметници – шарапани, древни крепости и поменални ниши – е възможност и за производители на грозде и вино от района, да представят свои вина за дегустация и продажба. Целта на културната анимация е, да се превърне община Минерални бани заедно с изворите за балнеолечение, във важен акцент за развитието на туризма. Очакванията са да се активизира сътрудничеството със съседни общини и области, със сродни организации от Пловдив и Тракийски туристически район. Вече има заснети и излъчени видеофилми и клипове, които трайно подкрепят информационната и рекламна дейност за Минерални бани, свързана с туристическия интерес. Гостите на Минерални бани имат възможност да посетят по време на своя престой, близки до курорта интересни забележителности, като „Статуята на Богородица” в гр.Хасково - на 18 км; Древния свещен град „Перперикон” - на 50 км; „Извора на Нимфите” край с.Каснаково - на 20 км; „Александровска гробница” - на 40 км; „Каменните гъби” край с.Бели пласт - на 25км; „Храма на Орфей” край с.Татул - на 65 км; „Тракийската гробница” край с.Мезек - на 100 км. Минералната вода – най-ценното природно богатство на района -  е  хипертермална – 54 - 59°С и е уникална по своя химичен състав и лечебни свойства. Националният курорт Минерални бани е профилиран за лечение на заболявания на периферните артерии от органичен и функционален тип – болест на Бюргер, ендартрити, облитерираща атеросклероза, болест на Рейно, състояния след тромбофлебити, вегетативни и диабетни ангеопатии, склеродермия и др. Освен тези, с отличен резултат се повлияват заболявания на опорно-двигателния апарат – ревматизъм, артрит, болест на Соколски-Буйо, ставни заболявания – артрози, състояния след счупване на кости, полиартрити, болест на Бехтерев, периферната нервна система – радикулит, полиневрит, ишиас, лумбаго, плексити, дископатия и дискова херния, гинекологични заболявания – възпалителни процеси на яйчниците, стерилитет, кожни заболявания – екземи, псориазис вулгарис,  дерматити, кератодермия, уртикарии.

Минералната вода се прилага и питейно, при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, възпаления на жлъчка и черен дроб. Подходящи места за провеждане на водолечение и балнеопроцедури, са Балнеохотел „Божур” към ПРО ЕАД, СБР „Айлин” и Обществена баня с минерална вода. В много от  местата за настаняване се извършват СПА процедури с минерална вода. Римската крепост "Свети дух" се намира в  Минерални бани,  съществува от ІІ в. и има богата история. Селището носи славата си на балнеоложки център от епохата на римляните.  В тази местност са открити следи от античен град – Топлицос (12 000 жители), възникнал през ІІ в. около топлите минералните извори. Още тогава термалните извори привличали хората с целебния си ефект за ревматични, периферно – съдови, опорно – двигателни, гинекологични и други заболявания. Крепостните стени заграждат  пространство от около 5 дка. и са служили за отбрана на селището. "Стъпката на Богородица" е изсечено в скала образувание, в центъра на Минерални бани - дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75м. Според историците, това е старинен саркофаг, а според местното население, това е “чудодейната стъпка” на Богородица. Според местната легенда, стъпката е била направена от Богородица, която стъпила тук с единия си крак, а с другия чак при манастира „Света Петка“ край Асеновград. Хората вярват, че това място има лечебна сила, носи късмет и сбъдва желания, затова, почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие. "Орлови скали" се намират в землището на с. Сърница. Това е комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30-40 м. височина. Скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши, а по перифериите на скалите от древните хора са изсечени интересни скални човешки профили. Според известната историчка от НАИ към БАН, проф. Ана Радунчева, това е древно светилище, което е съществена част от една светилищна система в Източни Родопи, датираща още от 4-тото хилядолетие преди Христа.  Местността "Хасара" - древният град на слънцето, е най-голямото тракийско скално светилище в Хасковска област, включващо скална гробница,     олтари, жертвеници, шарапани и множество скални ниши. То се намира в местността „Хасара”/Алтън тепе/, в близост до с. Ангел Войвода, община Минерални бани. Древният култов комплекс е своеобразен град на Слънцето. Той е умалено копие на комплекса в Татул, но около пет пъти по малък. Свързан е с културата на скалните хора, които са обитавали Източни Родопи. Според известният археолог и изследовател проф. Николай Овчаров между Градът на Слънцето край Минерални бани и култовите комплекси в Перперикон и Татул определено е имало връзка. Според него,  култовият комплекс има огромен туристически потенциал и е откритие от европейска и световна величина. Все още е в процес на разкопки  и проучвания. "Шарапаните" представляват скални вдлъбнатини в скалите, направени от хората, с дълбочина 20-70 см и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и каналче. За използването на тези интересни съоръжения има две теории: според едната това са винарни (за мачкане на грозде за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода с цел добиване на злато. Според историци, шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I-II хилядолетие пр.Христа). Църквите „Св. Никола” в с. Сърница и „Св. Атанасий” в с. Сусам  със своята старинна архитектура и ценни стенописи, имат висока културна и художествена стойност и представляват голям интерес за любителите на старинната архитектура и стенопис. Има множество природни забележителности и резервати - резерват "Борака" е с площ 12,7 ха.

Целта на създадения резерват, е опазване на вековна, естествена,  саморазмножаваща се гора от черен бор. Средната възраст на дърветата е между 120 и 150 г. Защитената местност „Аида” представлява естествена, вековна, семенна букова гора. Природната забележителност "Пробитият камък", е комплекс от интересни скални образувания. Наподобява на чудните мостове на Еркюприя, с тази разлика, че се намира на било, а не на дефиле /река/. Освен отвора, има и голяма закрита пещера. Природната забележителност ''Находище на момина сълза и божур'', представлява  естествено  находище на момина сълза и див божур. Има изградени шест екопътеки с различни маршрути, които обхващат значими природни и културни забележителности. Районът е богат на много мегалитни паметници, останки от най-древната европейска цивилизация – култови ниши,скални гробници, шарапани и намиращите се в близко съседство с тях светилища  и крепости. По екопътеките има изградени кокетни кътчета за отдих с пейки, беседки и места за барбекю сред природата. Повечето от тези кътове са разположени на места с панорамен изглед към красивите гори на Източни Родопи. Екопътека „Боян Ботево – Петте чучура – Орлови скали”, екопътека „Сърница – Ангел Войвода”, екопътека „Сърница – Купена – Орлови скали”. Интересно място за деца и възрастни, е новопостроеният модерен „Терариум”, разположен в парк  „Топлика”. В него посетителите могат да разгледат постоянната експозиция от различни екземпляри земноводни и влечуги, които реално не могат да бъдат наблюдавани в природата продължително време. Това са зелена игуана, скален питон, жълта парагвайска анаконда, гърмящи змии и мн.др. В непосредствена близост до терариума е разположена и друга интересна туристическата атракция, която е с минерална вода и е наречена „Чифте баня”. През нощта, на фона на тиха приятна музика, ефектни лазерни лъчи осветяват двете басейнчета, пълни с минерална вода, която пада в тях от два огромни атрактивни душа. Три нови модерени басейнови комплекси с минерална вода привличат хиляди посетители през летния сезон. Басейнов комплекс „Олимпик” включва  басейн с олимпийски размери, детски басейн със сектори за деца от всички възрастови групи, джакузи на открито, детски кът, открит бар-бистро и стаи за отдих. Басейн „Дейзи” е атрактивен басейн с джакузи, детски басейн и лечебен басейн.Басейн „Мирамар” е модерен басейн с морски пясък и сламени чадъри. Почти всички паркови площи, са реконструирани и модернизирани с прекрасни цветни алеи и зелени площи ,спортни и детски площадки, фитнес-уреди на открито, беседки, пейки, видеонаблюдение. В Минерални бани има добри възможности за развитие на селски туризъм. В подножието на върха, сред прекрасната горска растителност, е сгушено китното, живописно селце Брястово, в което вече е положено началото за развитие на селски туризъм. Освен красивата природа, тишината и спокойствието, които царят тук, на гостите в селото, се предлагат допълнителни развлечения като: стрелба с лък, яздене и разходки с коне до интересни местности, катерене на скалите „Гарваница”/алпинизъм/, спортен риболов и др. Минерални бани са подходящо място за организиране на зелени училища. Благоприятните природни ресурси на района бяха причина курорта Минерални бани да бъде предпочетен за профилактика на над 200 деца от град Минск /Беларус/ в продължение на две години след аварията в Чернобил. Наличието на достатъчно туристически обекти за настаняване, изграждащата се спортна база, спокойствието на курорта и прекрасните 6 еко-пътеки, обхващащи почти всички значими културни и природни забележителности са все предпоставки за организиране на зелени училища в Минерални бани.

Нашата рекламна програма

Лятото на българското Черноморие не е просто почивка на плажа. Това е шанс да се докоснете до природни съкровища, които не само носят релакс и удоволствие, но и притежават уникални лечебни свойства. Много хора избират да почиват в Несебър, Слънчев бряг, Свети Влас, Равда, търсейки съчетание между златни пясъци, слънце и морски вълни. Но малко от тях подозират, че само на няколко километра от тези популярни курорти се крият истински природни СПА съкровища. В района на Бургас, Поморие и Ахелой се намират лечебни кални бани, находища на луга и солени езера, които от векове се използват за подмладяване, лечение и възстановяване. Не е случайно, че тези места са предпочитани както от туристи, така и от местни жители, които знаят как да се възползват от даровете на природата. Поморийското солено езеро се намира в североизточната част на Поморие. Езерото се образувало по естествен път преди хилядолетия чрез постепенно натрупване на пясъчни насипи, които го отделят от морето. Такива езера се наричат лагуна. Водата в него постъпва по естествен път, при бурно море, когато то залива пясъчната коса и по изкуствен път чрез изграден канал. Водно солевия баланс на езерото е много променлив защото след силното изпарение през летните месеци, неговата соленост се повишава в пъти спрямо нивата от началото на годината. Това допринася за образуването на двата основни лечебни продукта на езерото – Лиманна лечебна кал и луга. Калта от Поморийското езеро е естествен природен продукт изключително ценни лечебни качества. Тя се образува на дъното на поморийското езеро като резултат от редица биологични, химични и микробилогични процеси. Съставена е от многобройни органични и неорганични вещества , които имат активно лечебно-профилактично действие върху човешкия организъм. Лугата се получава след изпаряване в солниците на водата от Поморийското езеро и кристализирането на солта. Компресите с луга са най-популярния метод за луголечение. Лугата се загрява до 37-38 ? след което се полага под формата на компрес на проблемните места. Луголечението оказва благоприятстващ ефект при заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматични заболявания, травматично-ортопедични заболявания и при неврологични заболявания. Вероятно сте ходили на различни модерни спа процедури, но днес ще ви запознаем с една природна такава. Калните бани в Поморие са естествена терапия за редица състояния и болести, използват се и за разкрасителни процедури. Поморийската луга е изключително популярна както у нас, така и сред чуждестранни туристи, които посещават Поморие с идеята да се насладят на нейните невероятни качества. „Черното злато на Поморие“ – така се нарича поморийската лечебна кал. Тя е изключително богата на различни минерали и е изцяло природен продукт. Тя се намира в Поморийското езеро, което се е образувало след катастрофално земетресение преди хиляди години. Калта е гъста и чисто черна на цвят и е продукт на хиляди години геоложка дейност. Калообразуването е изключително бавен процес. На година се отчита само 1 мм растеж на калта. Поморийската кал е утаечна, като тя се смесва с различни органични вещества при утаяването по дъното на Поморийското езеро. Минералите и полезните вещества на поморийската кал се усвояват напълно от организма при масаж с нея. Това е възможно, тъй като калта се загрява до специфична температура от 45 градуса по Целзий. Самата луга има уникалното свойство да поема топлина, което води до охлаждане на тялото при калолечение. Калта трябва да е узряла, за да се възползвате напълно от нейните лечебни свойства. Степента на узряване зависи от химичните процеси в лугата и количеството на железен хидросулфат – веществото, което е отговорно за черния цвят на поморийската луга. Когато лечебната кал преседи в контакт с въздуха, тя става сива на цвят, втвърдява се и губи лечебните си свойства. Трябва да имате предвид, че заради съдържанието на сяра и заради гниещите процеси вътре в самата кал, тя не мирише особено приятно. Въпреки това, че след изкъпване, няма да остане и помен от неприятната миризма. Лечебните свойства на калта са известни от дълбока древност. Древни цивилизации като Египет, Рим, Елада и Индия са използвали калта за лечение на различни видове заболявания. Калта има сложен физико-химичен състав. В съчетание със своите електро-топлинни свойства, тя оказва положително влияние върху здравето. Калта в град Поморие се добива от Поморийското езеро. То е образувано след катастрофално земетресение през 740г. пр.н.е. Калта в Поморийското езеро е лиманна - гъста и черен цвят. Образувана е в продължение на хилядолетия, със специфичен химичен състав, богата на високото съдържание на сяра и желязо.  Поморийската кал е уникална и се различава съществено от другите находища на лиманна кал по света. Поморийската кал е преоткрита от д-р Петър Стоянов през 1905 г. В продължение на няколко години, той проучва нейните лечебни свойства. Впоследствие се построява калолечебница и град Поморие се утвърждава като национален морски калолечебен курорт. Днес лечението с Поморийска кал се практикува под две форми - калолечение и луголечение. За добиване на калта и лугата се изискват специализирана техника и технологии. Прилагането им също изисква специални апарати. Калолечение се прилага при заболявания на опорно-двигателния апарат – всички артрозни заболявания, болки в кръста, остеохондроза (шипове); заболявания на периферната и централната нервна система - дископатии, плексити, периартрити; кожните заболявания - екземи, кожни язви, склеродермия и псориазис; заболявания на женската и мъжката полова система - гинекологични заболявания и стерилитет; заболявания на дихателната система - бронхити, синузити. Луголечението лекува също заболявания на опорно-двигателния апарат, горните дихателни пътища, женските полови органи, бъбреците, пикочните пътища и др. Доказано е, че лечението с кал в Поморие повишава имунитета, стимулира половата система и много други дейности на човешкия организъм. Доказано е противовъзпалителното, вазоделатиращото, антибиотичното и миорелаксиращото действие на Поморийската луга. Поморийската кал се прилага под формата на кални апликации и кални вани или египетски плаж на открито-безплатно. Апликациите се правят на цяло тяло или частично. Провеждат се в специална коритообразна кушетка, върху която има найлон и брезентов чаршаф. Поставя загрята кал и тялото се намазва в слой с 1-2 см дебелина, след което се завива на топло. След приключване на процедурата тялото се измива под душ и не се къпе повторно поне два часа. Калните вани са често практикуван метод. Правят се във вана с лечебна кал, разредена с морска вода. Кожата поглъща повече от разтворимите химични вещества от разтворената кал, в сравнение с метода на калните апликации. В близкия санаториум или пред музея на солта и соленото езеро, всеки може да си вземе натурална кал безплатно.Тези процедури на открито са подходящи в топлите месеци от годината. Ако имате здравословен проблем или пък искате да се погрижите по най-добрия начин за вашето тяло - Поморие е точното място. Калолечение на открито (египетски метод) или калолечение, се извършват в Специализираната болница за рехабилитация в Поморие (т.нар. Санаториум). Калолечение на открито в Поморие, е беплатен и достъпен за всеки метод. Съчетава се със слънцелечение. Извършва се на открито при температура на въздуха 24-25 градуса. Процедурата трае около два часа, като преди това тялото се нагрява на слънце за половин час. Прави се край Поморийското езеро – край Музея на солта или до дигата отделяща езерото от морето. Местни жители предлагат кал за лечение на открито. Санаториумът е най-сигурното място, където се полагат грижи от висококвалифициран медицински персонал. Калолечението в Поморие е древна практика, която има за цел да усвои уникалните природни богатства на града и да ги използва за целите на третиране на редица заболявания – болести на опорно-двигателния апарат, на периферната и нервна централна система, на кожата, репродуктивните функции, дихателната система. Уникалното съчетание от лиманна кал със специфичен и лековит състав и луга, благоприятният климат и морската вода превръщат Поморие в един от най-разпознаваемите рехабилитационни центрове в Европа. В крайбрежната идилична обстановка на Поморие се намират редица специализирани болници и хотели, които предлагат процедури с естествените терапевтични свойства на калта и лугата. Поморие създава истинска алхимия от природни елементи и дадености, превръщайки ги в изцеляващ еликсир за всеки, който търси възстановяване и ефективно лечение.

Калните бани със сигурност не са сред най-впечатляващите терапии за лечение, но са едни от най-старите в света. Ползите на лечебната кал са открити още от древните египтяни и римляни, които я използвали както при различни заболявания, така и за козметични процедури. Терапевтичната кал е естествен природен продукт, който се образува на дъното на различни големи водоеми - морета, солени езера, около райони с нефтени находища и др. Тя е богата на различни минерали, витамини и полезни микроорганизми, откъдето идват и лечебните й свойства. Използва се не само за разкрасителни процедури, но и за лечение на различни заболявания, сред които псориазис, артрит, проблеми, свързани с подвижността, при хормонален дисбаланс, за възстановяване след операция. Част е още от терапиите, ползвани в спортната медицина, за възстановяване на мускулите, както и от козметични процедури за лечение на суха коса и намаляване на целулита. Действа термофизично, биохимично, анти-стареещо, противовъзпалително и детоксикиращо. Заради последното, често е част от различни козметични продукти, както и от състава на естествени антибиотици. Какво представлява калолечението? Калолечението, както подсказва името му, е целебна терапия. То има противовъзпалително, тонизиращо, обезболяващо действие, подобрява циркулацията на кръвта и стимулира обмяната на веществата в организма. Основните му начини на приложение са три - под формата на кални бани за цялото тяло, чрез апликация на конкретни части от тялото и чрез маски, които обикновено се използват за лицето. Самата терапевтична кал, която се използва пък, се дели на лиманна, минерално-изворна, торфена (блатна), сапропел и кални вулкани. Най-използвани от тях са торфът, лиманната и минерално-изворната кал, а в България - основно лиманната. Един от най-старите методи за калолечение е т. нар. египетски метод. При него се използва кал, директно от мястото, където се образува. Необходимо е тялото предварително да се нагрее на слънце за половин – един час, за да се отворят порите. След това се намазва добре цялото тяло и се изчаква на слънце, докато тя изсъхне напълно. Следва измиване с топла, в повечето случаи морска вода. Друг метод за калолечение са т. нар. апликации. При тях калта се загрява предварително до определена температура от около 40 градуса и се поставя на конкретна част от тялото, ако се търси по-силен ефект точно там, а може и на цялото тяло. След това местата, които са намазани с кал, се увиват с фолио и отгоре се поставя одеяло, за да може да се загрява – така, както слънцето прави това при т. нар. египетски метод. Процедурите са с продължителност 20-30 минути. На следващо място са калните вани, където лечебната калта се разрежда с минерална, морска, речна, а може и обикновена вода. Процедурата след това е същата като с обикновената вана, но тук продължителността й не може да е повече от 20 минути. Въпреки че е природен продукт обаче, с калта трябва да се внимава. Има определена продължителност за всяка една терапия и тя трябва да се спазва. Задължително е и да се оставят определени дни за почивка между терапиите. Препоръчва се консултация със специалист, особено ако се започва такава терапия за първи път. Каква е историята му? Едни от първите данни за него, са от времето на древните египтяни, живеещи по протежението на Нил, които използвали кал за успокояване на болките в ставите си. Жените пък се мажели с речната утайка, за да запазят младостта и красотата си. Римляните също били наясно със свойствата на този уникален природен дар и за императорските войници били направени специални басейни с морска кал, където се възстановявали и лекували раните си. Точно тази кал от морските устия се счита за най-лековита, тъй като съдържа голямо разнообразие от микроелементи. В днешно време в Европа калолечението придобива широка популярност около 17 век. В България пък методът започва да се прилага за през 1905 г. от проф. Параскев Стоянов във Варненския морски санаториум. Какви са научните доказателства за въздействието му?  Ако египтяните и римляните са открили ефекта на лечебната кал, без да знаят как точно тя влияе, то развитието на науката, успява да даде отговор именно на този въпрос. След редица проучвания и проследяване ефекта на калта върху организма, е доказано, че тя съдържа микрочастици, които проникват през кожата и по нервно-рефлекторен път оказват лек натиск върху тъканите. Именно така се стимулират процесите на циркулация в клетката и се подобрява кръвообращението, което подпомага другите процеси, като детокса, т.е. изхвърлянето на вредните вещества от организма, например. Засиленото кръвообращение само по себе си подсилва имунната система, обмяната на веществата и намалява нивата на захар и холестерол. По време на терапиите с лечебна кал, организмът непрекъснато се обогатява с фосфор, калций, сулфатни йони, въглероден двуокис, сяра, сероводород, ензими и други полезни вещества. Сярата, както и наличието на мукополизахариди се натрупват в ставния хрущял и го предпазват. Освен тях в калта е открито и наличието на хормоноподобни вещества, включително и на естроген. Те подобряват функцията на половите жлези и подсилват овулацията и сперматогенезата. Какво представлява лугата и защо е толкова ценна? Може би сте чували за лечебната кал, но лугата остава едно от най-малко познатите, но изключително ценни природни богатства на Южното Черноморие. Това е краен продукт от естественото изпарение на морската вода в солниците, който се натрупва след добива на сол. Лугата съдържа висока концентрация на магнезий, калций, натрий, йод, бром и други минерали, които имат изключително полезно въздействие върху организма. Лечебната луга е гъста, маслена течност с характерен мирис, която има изразени антисептични и противовъзпалителни свойства. Тя е известна още от древността като естествено средство за лечение на ставни и мускулни болки, кожни заболявания и проблеми с кръвообращението. Днес лугата се използва широко в балнеологията, физиотерапията и козметиката, като присъства в различни процедури – вани, компреси, масажи и инхалации. Едно от най-уникалните свойства на лугата е, че тя е богата на магнезий, който е жизненоважен за мускулите, нервната система и костите. В сравнение с други природни лечебни продукти, лугата се усвоява лесно през кожата, което я прави идеална за разтоварване на напрежението, отпускане на мускулите и подобряване на общия тонус. Какви са ползите от лугата? Тя облекчава ставните и мускулни болки, с което е изключително ефективна при артрит, ревматизъм, дископатия и травми. Подобрява кръвообращението – Стимулира метаболизма и помага за по-добро снабдяване на тъканите с кислород. Намалява възпаленията и подпомага детоксикацията – минералите в лугата прочистват организма и подпомагат имунната система. Успокоява нервната система и заради това е идеална за хора, страдащи от стрес, безсъние и хронична умора. Подмладява кожата – йодът, бромът и останалите минерали, помагат за по-гладка, по-хидратирана и стегната кожа. Не е случайно, че луговите бани са част от СПА процедурите в най-добрите санаториуми и балнеокомплекси, но можете да се възползвате от тях безплатно в природните находища край Черно море. Къде могат да бъдат открити находища на луга в България? Българското Черноморие е едно от малкото места в света, където природата е създала богати находища на лечебна луга. Ако планирате почивка в Несебър, Слънчев бряг, Свети Влас или Равда, ще бъдете съвсем близо до някои от най-ценните природни СПА зони. Поморийското езеро е едно от най-известните места, където лугата се използва за медицински и козметични процедури. Тук са изградени СПА и балнеолечебни центрове, където можете да се насладите на професионални лугови вани и терапии. Освен това, в околностите на езерото има напълно свободни зони, където всеки може да се възползва от лечебните свойства на калта и лугата. Бургаските солници (Атанасовско езеро), е районът край Атанасовското езеро, в близост до квартал Сарафово. Той е известен със своите естествени лугови басейни.

Посетителите могат да влязат свободно и да се потопят в солената вода, след което да нанесат черноморска кал или луга върху кожата си. В допълнение, тази зона е известна и с минералните солени басейни, които имат доказан детоксикиращ ефект. Местности около Несебър и Ахелой: в околностите на Несебър, Ахелой и Равда, се намират по-малки, но също толкова ефективни находища на луга, където водите на малки езера и лагуни съдържат високи концентрации на полезните минерали. Как да използвате лугата правилно? Ако искате да се възползвате максимално от лечебните свойства на лугата, е важно да знаете как правилно да я прилагате: При лугови бани – потопете се във вода, обогатена с луга, за 15-20 минути. Температурата трябва да е между 37-39°C, за да могат минералите да проникнат ефективно през кожата. При лугови компреси – навлажнете памучна кърпа с леко затоплена луга и я поставете върху болезнените зони на тялото. Оставете компреса за 30 минути, след което изплакнете с топла вода. При натурални СПА процедури край морето – намажете тялото си с луга в естествените находища, оставете я да изсъхне за 10-15 минути и след това се изплакнете в морската вода. При масажи – разредената луга може да се използва като масажно средство, което отпуска мускулите и подобрява кръвообращението. Защо да съчетаете почивката си с лугови бани? Ако търсите начин да се отпуснете, да детоксикирате организма си и да се заредите с енергия, няма по-добър избор от естествената терапия, която предлагат лугата и калните бани. Представете си следната сцена: Вие сте на плажа в Несебър, Слънчев бряг или Свети Влас, наслаждавате се на слънчевите лъчи, а само на 15-20 минути път ви очакват естествени СПА процедури, които ще ви освежат и ще ви накарат да се почувствате като нов човек. Много хора плащат скъпи балнео и СПА процедури, но природата вече е създала напълно безплатен и напълно естествен метод за възстановяване. Опитайте лечебната сила на лугата и калните бани край Бургас и Поморие и вашето тяло ще ви благодари. Докато сте в Поморие, непременно си отделете време за разходка, тъй като курортът има много какво да предложи. Като за начало, посетете местния Музей на солта. Там ще разберете как точно се получава лечебната луга и какви са процесите при добива й. Организират се и посещения в близките солници. Поморие е любимият град на българския поет Пейо Яворов. Той е имал къща близо до морския бряг, а в днешно време на любимото му място на скалите в Поморие е издигнат паметник. В близост до курорта се намира и важна археологическа находка от нациолно значение – това е гробница Кухата могила. Ако пък искате разходка в друго населено място, това е Несебър и неговият невероятен старинен град. Те се намират съвсем близо. Поморийското езеро е защитено със закон и е част от Натура 2000. Над това място минава известният път на прелетни птици – Виа Понтика. Освен на невероятните качества на поморийската луга, ще можете да се насладите и на неподражаемата природа на този район. Изследвани и експлоатирани са находищата на кал край Шабла, Русалка, Балчишка тузла, Варна, Поморие, Бургас. Калта по Черноморието като цяло е чиста и това я прави благоприятна и подходяща за директно прилагане. Местата, на които калта е по-замърсена, съдържа миди, черупки и други частици и изисква пречистване, поради което не е добра за директно прилагане, са изключение, а най-чиста е калта в черния слой на Поморийското езеро, северната част на Атанасовското езеро, сивия слой на Поморийското езеро и Русалка. Находищата се различават по своята минерализация, съдържание на сероводород и прочие. Тоест калта не е навсякъде еднаква и Черноморието ни разполага с богати по състав и с разнообразни свойства калолечебни ресурси. Друг отговор на въпроса къде има кални бани в България е вътрешността на страната. Очаквано, може би, че находищата няма да са само край морския бряг. Но къде точно във вътрешността на страната? Популярни и употребявани масово и с отлична ефективност и резултати са изворните калища в Марикостиново, край Благоевград и тези в Баня, Пловдивско. Торфени находища у нас има край Перник – село Байкал, край Михайловград – село Добри Дол, край Пловдив – в Садово и на други места, но това са по-популярните и по-проучените, които са най-честият отговор на въпроса къде има кални бани в България.

Лимфен възел    Лимфна система    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Групи лимфни възли

Нареченски бани е друго село с присъствие на "баня" в името. То се намира в Южна България, в община Асеновград, област Пловдив. Особеното разположение на курорта Нареченски бани — върху планинските хребети на Родопския масив, покрай река Чая — го прави уникално място за отдих, съчетаващо чистия въздух, живописната природа и чудотворното въздействие на минералната вода. Един от най-известните балнеолечебни курорти в България. В него живеят 602 души по настоящ адрес към 15.9.2023 г. Надморската височина на Нареченски бани, е 592 m. Населението: 503 души (31 декември 2024 г.); 31,4 души/km2. Първите заселници в района се появяват в началото на VI век. На 9 km южно от Нареченски бани, в областта Ропката, от север пристигат славяни от племето рупци. На тях се нарича името на тази област – Рупчос. Тя влиза в границите на България през IX век. В средата на XIV век е завладяна от Османската империя. В областта Мергеле, на мястото на днешния парк и балнеолечебницата в Нареченски бани, е съществувало селище. То е опожарено изцяло от турците. Населението се спасява на платото високо планината и се укрива на връх Зареница в малка крепост, добре защитена от трите страни с отвесни, гладки и високи скали, на стотици метри над Лютидолската рекичка. Името на рекичката и местността произтича от легенда. През тъмна нощ защитниците на крепостта я напускат по тайна пътека през скалите. Турците нахлуват в крепостта със силен устрем, не забелязват пропастта и падат в нея. В суматохата българската девойка Зареница, която е в крепостта, за да не бъде заловена от нашествениците, се хвърля от скалите в пропастта и загива. Оттогава върхът е именуван в нейна чест Зареница. Водата на рекичката долу дълго време тече кървава. Труповете на завоевателите се разлагат („влютяват“) и местността се нарича Люти дол. Терорът върху местното население и непримиримата борба за национално освобождение създават множество легенди, предания и народни песни. Запазени са само зидове от крепостта Зареница. Местното население се заселва в две малки селища: под връх Зареница и в местността Мергеле. В днешно време от тях са намерени само малки останки. При строежа на санаториума са разкрити много гробове и основите на старинна постройка, в които се е запазила много добре древна пещ за хляб. Избягалото население се завръща и се заселва отново в Мергеле през XVI век. Селото е освободено от османско владичество през 1878 г. от руски части от казашката бригада с командир генерал Черевин. Първата баня, примитивна дървена сграда, е била построена по инициатива на кмета на община Хвойна Костадин Златанов. Тя е открита на 1 юли 1891 г. Курортът отначало е бил част от село Косово, откъдето е повечето от населението му, макар че е два пъти по-близо до другото съседно село Наречен. Жителите на Нареченски бани, в голямата си част са преселници, а основният поминък е обслужване на санаториумите и базите. Впоследствие Нареченски бани се разраства и се развива като отделно село. От 1910 г. работи първата баня за обществено балнеолечение. През 1923 г. Нареченските бани вече са позната дестинация за празнични екскурзии и ваканции в България. Първият балнеосанаториум е открит през 1927 г. През 1935 г. е пуснат в експлоатация военен санаториум. Той е обновен през 1941 година, когато Германия построява нова сграда за възстановяване на военните си летци, ранени в битката за Сталинград и в другите битки по Източния фронт на Втората световна война. Извън политическите моменти, свързващи сътрудничеството на България с Третия райх, германската дисциплина и ред при строителството, правят всичко, пипнато и направено тогава, здраво и до днес. През 1950 г. селото е обявено официално за курорт. Построени са редица ведомствени лечебни и почивни бази. Най-голямо развитие курортът има през 80-те и 90-те години на XX век. Минералната вода в Нареченски бани, съдържа радон и е с лечебна радиоактивност. Тя е от няколко източника с аналогичен химичен състав. В 1 литър вода се съдържат: манган – 0,015 mg, олово – 0,038 mg, цинк – 0,024 mg, кадмий – 0,019 mg. Водите са бистри, безцветни, без мирис, с приятен вкус, радонови, силициеви и леко флуорни. Температурата им е от 11 до 29 °С. Повечето от сондираните води са с ниска температура (11 – 18 °С), което ги прави подходящи за пиене. Има три минерални извора в близост до главния път, с температура на водата между 21,5 и 29 °С: „Очното изворче“ – 100 емана (370 бекерела за литър). Водата с най-слаба радиоактивност и с най-ниска температура от трите извора – 21,5 °С. Подходяща е за пиене, профилактика и лечение на очни заболявания и венците на зъбите. Намира се в западния край на курорта и е изведена в открити чешми, които са денонощно достъпни. Мястото е традиционно за разходка в курорта. Оттук се разклоняват туристически маршрути за параклис „Св. Никола“ с панорамен изглед към курорта и за с. Косово. „Бански извор“ е с 400 емана. Основната минерална вода, със средна радиоактивност. Използва се за лечение чрез балнеопроцедури и като питейна в лечебни дози. „Соленото изворче“ е с 1200 емана, с най-силна радиоактивност и най-малък дебит. Подходяща е за балнеолечение на някои заболявания. Вода от „Бански извор“ и „Соленото изворче“ е изведена в чешми на открито и в закрито помещение в парка на курорта в близост до центъра. Общият дебит на водата от трите извора е 300 L в минута или 432 m? за денонощие. При необходима денонощна доза за лечението на един човек 210 l, с това количеството могат да се лекуват 1200 души за 16 часа в денонощието. В Нареченски бани се лекуват редица заболявания: на нервната система, сърдечно-съдови, на опорно-двигателния апарат, ендокринно-обменни и др. Минералната вода лекува успешно около 13 сериозни заболявания от основните 4 групи, сред които са хипертония и диабет. Тя е единствената в България, която става за лечение на неврози, депресии, стресови състояния. Работят 3 балнеосанаториума: два държавни – към военното и здравно министерства и 1 частен, както и няколко почивни станции. Около Нареченски бани има природа с лечебно действие, съчетано с това на минералната вода. Подходяща е за излети и туризъм. В южния край на курорта е дефилето „Люти дол“ с поляна до шосето и реката, оборудвана с беседки и заслони за пикник и детски кът. Има множество екопътеки и туристически маршрути, които започват от минералните чешми в парка – традиционен начален сборен пункт за пешеходен туризъм: Очното изворче, Параклис „Св. Никола“ – Очното изворче, Очното изворче – Косово, по край река Чая до кв. Наречен, Страховото изворче – къмпинг „СБА“, Страховото изворче – Римски мост, Резиденцията – Вишката – Страховото изворче, Кошарите, Дядо-Тодорови кошари, Люти дол – местността „Хонолулу“, Люти дол – скала "Сокол“, Люти дол – плато „Зареница“, Люти дол – „Зареница“ – „Хонолулу“, Люти дол – хижа „Пашалийца“ (през „Хонолулу“ или с. Павелско), Черната скала.

В посока Пловдив на 15 km се намира Бачковският манастир – вторият по големина в България след Рилския, природният резерват „Червената стена“ край Бачково в посока югоизток, водопадът „Сливодолско падало“ (11 km), Асеновата крепост (21 km) и Асеновград. На 34 km югоизточно е Кръстова гора. В северозападна посока на 6,4 km е старинното село Косово, на 17 km – летовище „Бяла черква“ с Белочерковския манастир, а на 25 km – летовище „Студенец“ с достъп по шосе и от посока Пловдив и Асеновград. В посока Смолян са скалните феномени Чудните мостове (26 km), Ягодинската пещера (85 km) и Триградското ждрело (86 km), Чепеларе (28 km), проходът Рожен с Националната астрономическа обсерватория (44 km) и Пампорово (39 km). До повечето забележителности през активния сезон се организират екскурзии. Много храмове и параклиси са разположени в тоя район. Храм „Свети Пророк Илия“ е в южната част на селото, построен е през 1929 г.; Параклис „Свети Никола“ е върху хълм в северозападния край на курорта, на туристическа пътека, Параклис „Св. св. Козма и Дамян“ е в парка пред болница „Света Богородица“; построен е през 2007 г.; Параклис „Света Богородица“ е вътре в сградата на болница „Света Богородица“. Параклис на ул. „Панорама“ се намира северно от военния санаториум (болница „Света Богородица“). Параклис „Св. Георги“ е в кв. Наречен. В селото функционират кметство, поща, Многопрофилна болница за долекуване, профилактика, лечение и рехабилитация „Св. Богородица“ (Военен санаториум), специализирана болница за рехабилитация (СБР, санаториум База 1), балнеосанаториум „Медика-Наречен“, няколко хотела, хотел-ресторант и заведения за хранене с музика, дневни барове, център от семеен тип за настаняване на деца, магазини и и аптека. Началното училище в курорта е открито 1940 г. Помещава се в приспособена барака над военния санаториум. Прогимназията е открита 1944 г., като за помещения се ползват частни къщи. В периода 1959–1965 г. е построена и новата училищна сграда. През 1969 г. училището в Нар. бани поема и децата от с. Наречен – учебното заведение там е закрито. През 2010 г. училището в курорта затваря врати заради липса на деца. Основно училище „Васил Левски“ и читалище „Христо Ботев“ престават да функционират и са закрити. На 1 юли 1891 г., тържествено била открита първата баня и с това се поставило началото на селището Нареченски бани, на името на съседното село Наречен, днес квартал на курорта. Първоначално банята се посещавала само от болни от съседните села и градове. Липсата на удобен път и превоз до Нареченски бани, както и лошите битови условия, дълго време спъвали развитието на курорта. До построяването на шосеен път хората пристигали по тесни пътеки, виещи се край реката, достъпни само за пешеходци и мулета. Въпреки това благотворното лечебно действие на минералната вода започнало да привлича все повече и повече посетители от близки и далечни райони. От курорта се заинтересували представителите на Пловдивската постоянна комисия, която допринесла много за изучаването и благоустрояването му. През 1911 г. бил каптиран най-големия от 6-те минерални извори и била построена нова баня на мястото на старата поликлиника и балнеолечебница в парка. Постепенно били изградени удобни пътища, свързващи селището с намиращите се в близост големи градове, прекаран бил водопровод с питейна вода, сградите били електрифицирани, построени били санаториуми и вили. В днешния й вид, балнеолечебницата била завършена през 1945 г. През 1966 г. била построена надстройката над балнеолечебницата. Характерни специалитети в Нареченски бани, са предимно от Родопите - пататник, марудник, родопски клин, смилянски фасул, качамак, катми, чеверме, кисело мляко с боров мед. Интересна е историята на построяване на бившия Военен санаториум, сега - болница "Св. Богородица“. Историята започва през 1937 г., когато военният министър на България - тогава генерал Христо Луков - получил нервна криза и по препоръка на лекуващия го лекар, отишъл на лечение в Нареченски бани. Той престоял там 20 дни. Бил отседнал на квартира в жилището на местен жител. През това време Нареченски бани, е малко неизвестно село с около 30 къщи. Предлагали са се стаи с дървени легла и без чаршафи, неподходящи за генерали. След престоя си, министърът се почувствал много добре и още в първия работен ден, когато се завърнал в министерството, решил да построи в Нареченски бани дом за военните инвалиди. Това се случва в периода, когато България е търгувала предимно с Германия, с която по-късно става съюзник. Оттам се внасяли игрални апарати, които се монтират в кафенета и кръчми. Средствата от тях се дарявали на военните инвалиди. Именно с парите, събрани от апаратите, военният министър започнал планирания строеж. Той стартирал през 1938 г. и завършил през 1940 г. През това време нямало водопровод и електричество в населеното място. Хората са пиели само минерална вода и са ползвали газови лампи. Строителите на дома за инвалиди от войната, които били от трънския край, работели без никаква техника. По време на строежа се изградил водопровод от Римския мост. Единствената Водно-електрическа централа (ВЕЦ) е била построена в Кричим. Тя е захранвала с ток Пловдив. По нареждане на генерал Луков, още по онова време (през 1939 г.) и в Нареченски бани е прекарана инсталация и за електричество. 25-километровата отсечка от Асеновград до селото е била покрита с чакъл. Отново по нареждане на генерала, е била направена паважна настилка. Още през 1940 г. е бил завършен строежът на Военния санаториум в Нареченски бани. Веднага след това, са започнали да пристигат инвалиди от Балканската и Първата световна войни. В санаториума на почивка са били изпращани и близки на загиналите по време на военните действия герои. Две години по-късно, в разгара на Второто световна война, домът започнал да се посещава и от ранени и нуждаещи се от психическо лечение немски летци. Те били превозвани със самолети до летището в село Крумово, а от там - с автобуси до Нареченски бани. Ползвали услугите на санаториума в продължение на 20 дни, след което отново заминавали на фронта. По-късно, когато като станало ясно, че германците губят войната, спрели да посещават Нареченски бани. Домът за военни инвалиди се превърнал в болница в момента, в който България вече участвала във военните действия срещу Германия. От фронта започнали да водят ранени войници, за да ги лекуват. След няколко месеца болничната помощ е била изнесена от сградата и в дома се настанявали светски военни, а после домът се превърнал във Военен санаториум. Там започнали да се лекуват военнослужещи и служители на Министерството на народната отбрана. "Аз, който пиша тези редове, работих 30 години в този санаториум - от 1955 г. до 1985 г. Може би, ще попитате, каква е съдбата на генерал Луков? Той беше осъден на смърт от комунистите. С построяването на Военен санаториум се даде голям тласък за развитието на курорта. По-късно започнаха да се строят и други почивни домове. Това е истината за построяването на Военния санаториум", пише в своя история за санаториума Ангел Киров. Климатът в този район, е преходен между континенталния на Южна България и средиземноморския на нашите най-южни гранични области. Той e мек и благоприятен за курортолечение, понеже селището е защитено от високите планински вериги, и се смекчава от минаващата през него река. Зимата е мека със слънчеви и ясни дни. Пролетта се характеризира с умерени валежи и с бързо настъпване на топло, почти безоблачно време. Лятото протича без изтощаващи горещини с прохладни нощи. Есента е топла и слънчева, почти без валежи. Растителността в курорта е представена от зимен дъб, благун, габър, бук и черен бор с подлез от смрадлика, червена смирка, шипка, глог, дрян, леска и др. Надморската височина се отразява благоприятно върху чистотата на въздуха и силата на слънчевата радиация. Околните горски площи намаляват шума и пречистват въздуха. Средното годишно атмосферно налягане е около 711 мм. живачен стълб. Средната от най-високите годишни максимални температури достига до 33 °С, а от най-ниските годишни минимални температури – минус 17 °С. Пейзажът е преимуществено ясен поради чистия въздух, който е умерено влажен и оказва общо ободряващо въздействие. Валежите са умерени, предимно от дъжд и съвсем малко от сняг през кратката зима. Оскъдната снежна покривка се задържа по левия бряг на реката не повече от 50 дни. Вятърът е слаб, с умерена скорост. Нощем, въздушният поток е с посока от височините към курорта, а денем обратно.

Лечебни свойства на радона в минералните води: Радонът постъпва в организма през кожата, храносмилателната система и белите дробове. През кожата преминава в малко количество, като прониква в кръвта и стига до вътрешните органи. Най-добре се поема през кожата във вода с температура до 37 °С. Освен това, при къпане върху кожата се отлагат твърди, неразтворими радиоактивни вещества, които при по-нататъшното им разпадане оказват продължително въздействие върху организма. Отделеният по време на балнеопроцедурата радон във въздуха се вдишва от болния и действа както при инхалация. Престояване около 40 минути в помещението за инхалация е равносилно на 1 баня. Постъпилият чрез храносмилателната система радон, преминава за кратко време през лигавицата на стомаха в кръвта и скоро се открива в потта, слюнката. При бързо пиене на радонова вода на големи порции, газът се отделя по-бързо от организма, поради което водата трябва да се пие бавно и на глътки. Приетият чрез пиене радон се задържа най-дълго и се отделя чрез белите дробове след 2-3 часа. Част от издишвания радон се резорбира отново от белодробните алвеоли и постъпва в кръвообръщението. Радонът се задържа по-дълго в организма при пиене на минерална вода в условия на покой или след хранене. Освен през белите дробове малка част от газа се отделя и чрез урината, изпражненията, потта и слюнката. Независимо от начина на приемането му газа се излъчва през белите дробове, докато продуктите на разпадането му се отделят главно през бъбреците. Лечебните свойства на радона са многобройни. Той действа общоуспокояващо и обезболяващо, подобрява сърдечната дейност, разширява съдовете, понижава или нормализира кръвното налягане, усилва пикочоотделянето, обменните процеси и дейността на клетките. Има местно противовъзпалително и подпомагащо зарастването на раните действие. Приема се, че радонът в умерени дози регулира и укрепва жизнените процеси, като усилва дейността на тъканите и клетките чрез благоприятно повлияване на нервната система. Върху централната нервна система той има изразено обезболяващо и успокояващо действие. След радоново лечение се наблюдават изменения в електрическата активност на мозъка с тенденция към подобрение или пълно изчезване на болестните изменения. Радоновите вани засилват оздравителния процес на увредената нервна тъкан. След радоново лечение се нормализират вегетативните нервни реакции. Радоновите вани предизвикват свиване на капилярната мрежа, изразено с побледняване на кожата. Най-големият съдосвиващ ефект настъпва на 7-8 минута и изчезва 15-20 минути след излизане от ваната. Кожната температура се понижава. При отслабване на сърдечната дейност и при разстройство в ритъма й радонът има подобряващо въздействие. Добре се повлияват и функционалните нарушения на сърдечната дейност. След лечение с радонови вани, повишеното кръвно налягане се нормализира. При болни със склероза на сърдечния мускул, кръвното налягане показва тенденция към нормализиране. При лекуващите се с ниско кръвно налягане, в началото се наблюдава още по-голямо спадане, което към края на лечението и по-късно достига изходното ниво и се насочва към нормализиране. Лечението с радонова вода увеличава отделяната урина, което донякъде се дължи и на калциевите и магнезиевите йони. Радонът влияе на всички жлези с вътрешна секреция, като изменя функциите им. Особено добре се повлияват щитовидната жлеза и половите жлези. Радонът и продуктите му на разпадане оказват благоприятно въздействие върху газовата и енергетичната обмяна. Щитовидната жлеза намалява своята функция, като се понижава основната обмяна. Повлиява се благоприятно въглехидратната обмяна, като нивото на захарта в кръвта показва склонност към нормализиране. Това свойство на радоновата вода се прилага за лечение на диабета. Радоновата вода задържа извличането на калция от костите дори при условия, причиняващи развитие на рахит. Това води до бързо зарастване на счупени тръбести кости. При балнеолечение с радонова вода, организмът се разтоварва от пикочната киселина, особено при болни с подагра. Радонът засилва дейността на много ензими и в резултат се подобрява клетъчната обмяна. При нарушения в обмяната на холестерина той оказва регулиращо въздействие, като нормализира нивото му в кръвта. По време на лечението с радонова вода може да се установи незначително увеличение на хемоглобина и на червените кръвни клетки, за което допринася и климатът. Отбелязва се леко увеличение и на белите кръвни клетки. Обикновено реакцията за утаяване на еритроцитите показва известно забавяне. Радонът засилва защитните функции на кръвта, като след балнеолечение нарастват съпротивителните сили на организма към инфекции. Балнеолечението с нареченска вода, усилва кръвообращението и лимфообращението. Засилват се обменните процеси в половите органи, което води до нормализиране на яйчниковата функция у жените. Яйчниково-менструалната функция при болни с възпалителни заболявания се подобрява поради стихване на възпалителния процес. Настъпва подобрение при състояние на липсваща или намалена менструация. При болни в началния период на критичната възраст ванните процедури нормализират производството на полови хормони. Активният газов налеп върху кожата след ванна процедура оказва продължително въздействие. Поради свиване на капилярите кожната температура спада. Еластичността на кожата нараства особено след десетата — дванадесетата баня и съвпада с периода на подобрението. Радоновата вода оказва благотворно влияние върху заздравяването на кожни рани, като намалява възпалителните явления. Като странични неблагоприятни въздействия на газа се сочат увеличаването на отделения белтък от бъбреците и кръвотеченията, влошаване на дисменореята. Особено добри резултати се получават при курортолечението на възрастни хора. Очебийни са промените, които стават с тях. Походката им става по-твърда, изразът — по-жив, кожата на лицето се изглажда и те напускат курорта освежени и укрепнали, в бодро настроение. Околните горски площи намаляват шума и пречистват въздуха, като отстраняват много от дразнителите на нервната система (шум, вятър, прах, горещина). Приятната зелена окраска на курорта, неговата тишина и светлите тонове на сградите подобряват също климатичните му условия, което влияе благоприятно върху самочувствието на болните: нервната система се уравновесява, изчезват явленията на умора, повишава се работоспособността. Поради котловинния характер на местността и разположението на баните в речната долина са налице благоприятни условия за образуване на температурни локални обрати. Тъй като температурата оказва влияние върху много жизнени функции, сравнително неголемите денонощни разлики в курорта го правят подходящ за лечение на сърдечно-болни, болни с повишено кръвно налягане, с обща слабост и др. Въздухът се оценява като умерено-влажен и действа успокояващо на централната нервна система. Пейзажът е преимуществено ясен поради чистия въздух и оказва общо ободряващо въздействие, най-забележимо при болните с неврози. Рядко в долината пада мъгла. Доброто повлияване на болни, подложени само на климатолечение, дава основание да се предположи, че въздухът в курорта има не по-малко оздравяващо действие върху организма и има голямо значение в цялостното лечение. Значителна роля за обогатяване на двигателния режим играе теренното лечение, което е добре организирано в курорта. То се състои в дозирано ходене по пътеки с определен наклон (3 до 20 градуса) и по определени маршрути с пълноценно използване на климатичните особености на курорта и планинския пейзаж. Дава много добри резултати при лечението на сърдечно-съдовите и функционалните нервни заболявания.

Арбанаси    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Мусала    Кариес    Пловдивски художник

Село Баните в Смолянска област е център и на едноименна община. Общината заема североизточната част на област Смолян. С площта си от 301,165 km2 е четвъртата по големина сред 10-те общините на областта. А това представлява 9,43% от територията на областта. Границите й са следните: на юг граничи с община Мадан; на югозапад – с община Смолян; на северозапад – с община Лъки, Пловдивска област; на север – с община Асеновград, също област Пловдив; на североизток – с община Черноочене, област Кърджали; на изток – с община Ардино, Кърджалийска област. Релефът на общината е средно и високо планински. Територията й се простира в североизточната част на Западните Родопи. По границата й с общините Лъки и Асеновград, от югозапад на североизток се простира най-мощният и най-високият дял на Западните Родопи – Переликско-Преспанския, по билото на който се нижат върховете Преспа 2000,4 m (най-високата точка на общината), Свобода (Ениханбаба, 1943,2 m), Елварника (1714,8 m) и Проглед (1578,8 m). От последния, но вече в източна посока, се простира Синивръшкия рид (крайната североизточна част на Переликско-Преспанския дял), от който в община Баните остава неговата западна част. От връх Преспа на югоизток и изток, между дълбоките долини на реките Малка Арда на юг и Давидковска река на север се отделя дълъг и тесен планински рид, който завършва при долината на река Арда, при селата Вишнево и Гълъбово, като постепенно височината му се понижава. От връх Елварника, отново в източна посока, между дълбоките долини на реките Давидковска на юг и Боровица на север се отделя втори дълъг и тесен планински рид – Каракулас. Неговата височина също се понижава от запад на изток, като в пределите на община Баните попадат неговите западни, най-високи части. На югоизток, по границата с община Ардино, преминава малък участък (около 13 – 14 km) от горното течение на река Арда. През територията на община Баните протичат части от теченията на три реки, леви притоци на Арда. На юг, през селата Малка Арда, Оряховец и Баните преминава част от долното течение на река Малка Арда. Тя тече в тясна и дълбока, слабо залесена долина, като при селата Оряховец и Баните образува малко долинно разширение и югоизточно от село Вишнево се влива отляво в Арда. През средата на общината, от запад на изток в дълбока, на места каньоновидна долина с множество планински меандри протича Давидковска река. Тя извира на 1,6 km югоизточно от връх Преспа минава покрай селата Стърница, Давидково, Дебеляново и Малко Крушево и югоизточно от последното напуска територията на община Баните и след около 7 – 8 km се влива отляво в река Арда. На територията на общината тя получава отляво два по-големи притока Загражденска река и Рибен дол, долините на които също са много дълбоки и слабо залесени. Най-на север, в много дълбока, слабо залесена и силно опороена долина протича горното течение на река Боровица, която също е ляв приток на Арда (влива се в язовир Кърджали на територията на област Кърджали). Тя води началото си от североизточното подножие на връх Елварника по името Хамбардере. Тече на север през заличеното село Хамбар, след което завива на изток и напуска пределите на община Баните. На територията на общината има 20 села, които са едни от малкото останали кътчета в България с чист въздух, вода и земя.  Този дивен кът от България, пленява с прелестта на пейзажа си. Минералната вода в община Баните е хипертермална (43 С) , леко алкална (ph 7.2), с дебит 6-7л./сек. По минерализация, водата в община Баните е сравнявана със световно известния чешки курорт Карлови Вари. Тя съдържа азот, хидрокарбонати, сулфатни, натриеви и флуорни съединения. Според специфичността на минералната вода в курорта, тук се лекуват редица заболявания, като заболявания на опорно двигателния апарат, заболявания на периферната нервна система, заболявания на стомашно чревния тракт и др. Един от най-добрите рехабилитационни центрове в България, част от Национален комплекс „Специализирани болници за рехабилитация” ЕАД е разположен в общинския център – с. Баните, на 60 км източно от гр. Смолян и на 120 км южно от гр. Пловдив, в живописен район с прекрасни условия за отдих и туризъм Изграденият балнеосанаториален комплекс е емблематичен за общината и всяка година привлича все повече нуждаещи се от рехабилитация хора, както и туристи от страната и чужбина. На 30 км от село Баните, се намира Загражденската екопътека. Тя е с дължина 13 км и 300 м денивелация. Отличава се с най-голям брой съоръжения за преминаване на трудни участъци. Един сериозен, но приятен туристически маршрут. В зависимост от предпочитанията може да се избере по-натоварващ или по-лек преход по екопътеката. Екопътеката е разположена почти изцяло в нископланинския пояс. Най-високата точка на екопътеката, е на нейния старт в с. Вишнево, а най-ниската е при крайната точка на пътеката – Дяволския мост при р. Арда. Максималната денивелация в обсега на екопътеката е около 400 м, което като физическо натоварване за различни възрастови и други категории посетители е напълно приемливо. Средновековното съоръжение над река Арда е на 4 километра източно от с. Гълъбово и 8 км от общинския център Баните. Дяволският мост е обграден от двете си страни от високи и стръмни скали, които достигат до 800 метра надморска височина. Най-високата точка на общината, е връх “Свобода”. Той привлича туристи-планинари през цялата година – през зимата любители на ските, а през лятото, той е център на поклонически интерес – хиляди хора се качват на върха, където на мястото на тракийско светилище, е построено Тюрбето на Енихан баба. От върха се открива величествена панорамна гледка. Един от най-известните мостове в местността, е Римският мост, който е много добре запазен и в наши дни и все още се използва от пешеходци над реката. Мостът се намира в края на село Малка Арда, като за да се стигне до него, от главния път се слиза до реката и там встрани, до новопостроения бетонен мост, се виждат здравите каменни дъги на стария римски мост. Местността “Самотното дърво”, се намира в близост до селата Баните и Дрянка. Местността е наречена така, заради едно самотно, но затова пък силно и на преклонна възраст дърво. Зaбeлeжитeлнoтo дъpвo e нa възpacт o?oлo 100 гoдини, c виcoчинa 16 мeтpa и oби?oл?a нa cтвoлa 2,70 мeтpa. Параклисът “Успение Пресвети Богородици”, е архитектурно-строителен паметник на културата. Възстановен е през 1935 г. с участието на цялото население. В него има около 150 икони, като на по-голяма част от тях е изобразена Света Богородица. Параклисът се намира в село Баните. Църквата “Свети пророк Илия “, е построена в сегашния си вид през 1923 г., като тя представлява един от най-старите и най-красиви паметници на културата на територията на общината. Тя е разположена на възвишение в село Давидково. В края на село Оряховец се намира Паловската воденица. Тя е построена през 1870 г. от братята в Паловия род. С нея са свързани много легенди и истории. Според местните, воденицата е обитавана от дух, който се грижи и бди над стопаните. Най-старото тракийско скално светилище в Средните Родопи, е открито в местността “Чукаря”. До него се стига по пешеходна пътека, лъкатушеща из китни поляни, обагрени с билки и горски цветя. Преходът е приятен и лек, а и гледката си заслужава. Според историците, това място е било обитавано от древното тракийско племе “сатри”. От дълбока древност местността Карабурун привлича древни култури и цивилизации, следи от които откриваме и днес. Следи от ранна култова дейност от времето на късната бронзова епоха, са регистрирани и на възвишението Карабурун. Местността “Чуката на Гидика” е скално светилище, на 2 км от село Гълъбово. Както всички останали, така и това светилище, траките избрали да построят на висок връх, от който се открива чудна гледка към меандрите на река Арда. Според проучванията на местността, най-ранните практики в местността датират от късната бронзова и ранно-желязна епоха в периода XV-VIII в. пр. Хр.

Eла    Cмърч    Хвойна    Мура    Клек    Дентална практика в Пловдив    Черно море

Общоизвестно е, че София се е създала като селище благодарение на своя минерален извор. От хилядолетия историята и развитието на Сердика, Средец, София е било около минералната вода на сегашния площад "Бански". На това място е имало римски терми в очертанията на крепостната стена на града, имало е манастир, в който през Първото българско царство са били донесени мощите на свети Иван Рилски, по време на османското господство е построена джамия (легендата е, че архитектът е Коджа Мимар Синан - най-известният архитект на Османската империя) и турска баня. Софийската Централна минерална баня, е емблематична сграда в центъра на столицата, в днешния район „Оборище“. Тя е паметник на културата с национално значение. Развитието на модерни градски минерални бани е една от важните задачи за общинския съвет веднага след Освобождението. През март 1880 г. градският съвет приема решение за изграждане на нови съоръжения по съвременните изисквания, като докладът се базира на рационален подход - подадените предписания от градския доктор и градския архитект. Съвременната история на Централната минерална баня датира от 1889 г. Само 11 г. след Освобождението, Софийска община взима първи заем, за да започне да се оформя като европейска столица. 20 % от този заем е бил предназначен за построяването на комплекс минерални бани с хотел, разказва арх. Диков; обявен е международен архитектурен конкурс. Започва строителството на хотела на мястото, където сега се намира сградата на Направление "Архитектура и градоустройство". През 1889 г. се обявява международен архитектурен конкурс, в който освен баня е заложено и проектирането на хотел. С цел да се осигури широко участие, информацията е разпространена в престижни европейски професионални издания. Получени са седем проекта, много от тях с участие на изтъкнати европейски специалисти, които са разгледани и оценени от жури с международно участие. Конкурсът е спечелен от прочутия виенски архитект Емил фон Фьорстер, който предлага голяма банска постройка в комбинация с модерен хотел. Започва да се строи хотелът. Внезапно Столична община решава, че тъй като липсва жп линия, която да води туристи до града, строителството на хотел е безсмислено. Едва започнал, строежът на хотела е спрян (1893 г.) поради недостиг на средства. След изтичане на договора с арх. Фьорстер и спиране на строителството на хотела (върху неговите основи през 1936 г. е построено зданието, в което се намира НАГ), с ограничен конкурс се възлага на арх. Шамарджиев да изготви нов проект на основата на проекта на Фьорстер. През 1902 г. Столична Община възлага на парижкия архитект Евгений Берто нов проект, който също не се одобрява и е отхвърлен от специална комисия. След  тези три неуспешни опита, от които два конкурса (може би практиката да се обявяват конкурси, а да се възлага задачата на друг без конкурс не е от сега). Крайният вариант на сградата, който е реализиран десетилетия по-късно след множество промени и перипетии, използва множество елементи от този първи проект. През 1904 г. се избистря идейният проект за комплекса в днешния му вид от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер. През 1906 г. столичният кмет сключва договор с арх. Петко Момчилов за изготвяне на работен проект за голяма и малка баня. Малката баня отваря врати през 1908 г. Общинската управа съвсем рано оценява изключителното значение на минералните води като уникален ресурс и в рамките на възможностите си инвестира значителни усилия и средства за най-оптималното им оползотворяване за благото на хората в града. Впоследствие, банята е построена по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов на 13 май 1913 г. и става една от най-модерните в Европа. Издигната е на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Има два етажа, като общото й пространство е 5000 кв.м. Има мъжко и женско отделение. Обслужва се от специализиран медицински състав и многоброен помощен персонал. Има зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия. Има два басейна с температура на водата 23 – 26 градуса; размерът им е 18 на 7 метра, като дълбочината им в едната част е 2 метра, а в другата 1,2 метра. В по-малки топли басейни температурата на водата е 37 и 46 градуса, използват се за лечение на ревматизъм. Минералната вода е с дебит 110 литра в секунда. Има зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия (използва се италианска кал). Със стриктен контрол не се допускат в басейните болни от кожни заразни болести. Цените за ползване на банята я правят достъпна за всички слоеве от населението. Работи от 5 часа сутринта до 23 часа вечерта. Дневно я посещават 800 – 1000 души. Архитект Петко Момчилов е роден на 2 октомври 1864 година в град Горна Оряховица. Негов баща е известният просветител Иван Момчилов, който основава Даскалоливницата в Елена. Петко Момчилов завършва Мъжката гимназия във Варна през 1885 г. и практикува учителската професия в града в следващите две години. След учението си в Мюнхен, през 1892 г. той завършва и университета в Прага със специалност архитектура. Проектант на красивата Варненска Девическа гимназия, но той също е автор на разнообразна по замисъл и форма архитектура, която се откроява с оригинален художествен образ и синтез. Във Варна арх. Момчилов проектира още и сградата на Митрополията с красиви неовизантийски елементи. Сред негови осъществени проекти са едни от най-емблематичните сгради на София от началото на века: Централната минерална баня, църквата "Св. Седмочисленици", Синодалната палата (1908 г. съвместно с Йордан Миланов). Архитект Петко Момчилов е почитан и от европейските си колеги, които ласково се отзовават на композиционното му умение, с което са решени функционалните проблеми на неговите обекти. Още като студент той е деен участник в различни конкурси. През 1892 г., например, Петко Момчилов печели конкурси за изграждането на два моста в Европа: в Будапеща на кралица Елизабет Брюне и Литийният мост на река Нева в Санкт Петербург. Но след преразглеждане и оценяване на конкурсните работи, арх. Момчилов остава на второ място, а призовата награда е връчена на инж. Густав Айфел. През същата 1892 г. Петко Момчилов получава първа награда на международния конкурс за проекта си за жп гара с хотел в Букурещ. Негови са проектите на гимназиите в Ловеч, Велико Търново и Пловдив, Сливенските минерални бани, Централен софийски затвор, Александровска болница (1884 г. съвместно с Йордан Миланов), Майчин дом в София и много други. По-късно сградата е построена по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов – през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източноправославни орнаментални елементи с декоративни фасадни фризове с растителни и геометрични мотиви в актуалния за времето стил сецесион, дело на художника Харалампи Тачев. От двете страни на главния вход на сградата са поставени керамични изображения на Аполон Медикус – бог на здравето и на богиня Тюхе – покровителка на градовете. Изпълнението е по технология на проф. Стефан Димитров. Каменните пластики са дело на художника Георги Киселинчев. Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата – с два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани – на 1 (13) май 1913 г.; в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения (1914). Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г. тежко удрят сградата и напълно унищожават южното крило, малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. Дебитът на минералния извор също е засегнат, но по-късно, след Втората световна война, голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата от местно значение и банята е напълно възстановена. Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото й състояние. Дълго време не се работи за възстановяването й, след това част от нея се реконструира за нуждите на Софийския исторически музей. От 1996 г. Столична община ремонтира покрива и приема да започне възстановяване на сградата със собствени средства като единствен начин за спасяването й, а в бъдеще – да съчетае функциите на представителна приемна на Общината с Музей на София, който се нуждае от пространства за постоянна експозиция. През 1998 г. сградата е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Забележителният образ на Централните общински минерални бани впечатлява с мощната многопланова композиция, сложните обеми на покривното покритие, с богатата фасадна сецесионова декорация. Заедно с градината пред тях и прилежащите исторически сгради от различни епохи тя образува уникален живописен ансамбъл. Връзката с разширените в близост археологически разкопки е важна за облика на историческия център на столицата. Банята е като дворец на водата. Тя е направена на тогавашния най-важен площад. И всъщност с този жест, Фердинанд иска да покаже, че България е влязла в Европа. Сградата е основен елемент от образа на централната градска част на София. Забележителният образ на Централната минерална баня, впечатлява с мощната многопланова композиция, сложните обеми на покривното покритие, с богатата фасадна сецесионова декорация. В своята книга "Малки софийски истории", арх. Диков нарича Централната минерална баня "многострадална". Арх. Диков разказва за историческото начало на Централната минерална баня, което датира още от древността. Именно този минерален извор, е една от причините да възникне селище на тази територия. По времето на Римската империя, на мястото са построени римски терми. В периода на Първото българско царство, на същата територия се е намирал манастирът, в който са съхранявани мощите на св. Йоан Рилски. В рамките на Османската империя върху извора е построена турска баня. В крайна сметка проектирането е възложено директно на двамата големи архитекти – Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. И двамата архитекти в това време са служители в Столична община, допълва арх. Диков. Строежът е ръководен и завършен от Петко Момчилов и Йордан Миланов. Сградата на Централната минерална баня е изпълнена в неовизантийски стил, в който са построени също Централните хали, Духовната семинария и Синодалната палата, пояснява гостът. Арх. Диков акцентира върху качеството на строителството и уникалните за времето си екстри, които банята е предоставяла – рехабилитация, здравна профилактика за рискови професии, масажи. Обособяването на минерална баня в центъра на града е било проява на грижа за здравето и хигиената на софиянци. През 1908 г. е била построена малка минерална баня на мястото на днешните чешми, но за съжаление сградата е унищожена от бомбардировките през 1944 г. Там се е къпела безплатно войската, разказва архитектът. През 70-те години Централната минерална баня е обявена за паметник на културата от местно значение, а по-късно – за национален паметник на културата.

Човечеството вече присъства на постоянна основа в близкото космическо пространство. Има международна космическа станция, има и китайска. Има астронавти и космонавти, има и тайконавти и космически туристи. Една от важните процедури, свързани с дълговременно пребиваване в безтегловността на космоса, е къпането. Как в космоса е организирана банята? Космическата баня е като ритуал в храм без гравитация: всичко се носи из въздуха като мъглица, която трябва да укротиш с дисциплина и технологии. Ето как работи това на различните станции: на Международната космическа станция, водата не тече. Тя се сплотява в сферични капки, които се опитват да залепнат за всичко живо. Затова астронавтите използват кърпи с вода, които си дозират от пакетчета с накрайник. За космическата хигиена е измислен специален сапун без отмиване и шампоан от същата порода. Вентилаторите въртят въздуха като миниатюрна вихрушка, за да не застоява влагата и да не се получи блато в орбита. Потта се събира с кърпи. Хигиената е бавна, внимателна, почти медитативна. Използването на истинска течаща вода би превърнало станцията в аквариум от стотици плаващи капчици, които могат да попаднат в електрониката и да създадат куп неприятности. На китайската станция Тянгон режимът е подобен, но леко по-високотехнологичен: тестван е ултрамек воден спрей с много фини капки, които веднага се засмукват от въздушна система. Използва се сушилна камера за тяло, която обгръща астронавта с топъл въздушен поток и го изсушава почти като космически бриз. Станцията има усъвършенствано управление на влагата, което позволява малко по-свободно ползване на вода, но пак без да се стига до “земен душ”. Съществуват ли космически душове? Имаше експерименти с такива. В съветските Съюз и Мир са пробвани душ палатка, в която космонавтът стои като в кожа с хриле: вода се впръсква, а вакуум я изсмуква на момента. Трудоемко и не особено приятно, затова идеята не се наложи. Вакуум-душове с отстраняване на влага, но също се оказаха тромави. В момента преобладава философията “колкото по-малко свободна вода, толкова по-добре”. Чистенето в орбита е странен танц между вода, въздух и гравитационно непослушание. Представете си баня, където духа непрестанен вятър, сапунът е без пяна, а всяка капка е малка планета, която трябва да уловиш, преди да избяга към компресора. Философия на хигиената на МКС. Там се работи с принципа "минимална свободна вода". Акцентът е върху “сигурно, сухо, просто”. Кърпи, пликове с вода, безотмиващи сапуни и вентилатори, които действат като стражи срещу влагата. Тянгон, китайската орбитална станция възприема по-смел подход. Китайците се опитват да въведат микро-душови решения с много фини капчици и по-ефективни системи за овладяване на влагата. Има повече експерименти с комфорт, не само с функционалност. Според видовете използвана вода, на МКС дозирането става през пакетчета. Минимално количество вода и почти никакво свободно пръскане. Повечето “къпане", е чрез избърсване. На Тянгон технологиите са фини аерозолни пръски с контролирано засмукване, по-висока допустима влажност на въздуха. Все още крайно ограничена вода, но с повече свобода на използване. Съществуват специални системи за контрол на влагата. На МКС се ползва старият, надежден модел. Вентилатори, кондензатори и филтри. Много внимание се отделя за предотвратяване на мухъл и корозия. Хигиената е изцяло съобразена с капризите на апаратурата. На Тянгон, която е много по-млада станция, има по-модерни и компактни системи с по-висока мощност на изсмукване. Подобрено е управлението на микровлажност, което позволява малко по-комфортни хигиенни процедури. Лични хигиенни средства на МКС са безотмиващ сапун, сухи шампоани и мокри кърпи (основният герой). Бръсненето става със самобръсначки с вакуум за косъмчетата. На Тянгон има съвременни гелове с ниско пенообразуване. Ползват се шампоани с минимално отмиване. Ултрамека водна мъгла помага за частично намокряне. Има сушилни за тяло, като топъл въздушен пашкул. Експерименти с истински “душ” на МКС няма. След опита на Мир с душ-палатката, всички решиха, че усилията надвишават ползите. На Тянгон се тества прототип на мини-душ, който работи с микроспрей и незабавно изсмукване на капчиците. Все още не е стандартна процедура, но е по-близо до земния комфорт от всичко досегашно в орбита. МКС е като стар кораб, където екипажът знае всяка сглобка и пази всяка капка. Хигиената е дисциплиниран ритуал. Тянгон е млада станция, която пробва да внесе малко уют в безтегловността, като все пак стои на ръба на техническите ограничения.

Къпане без вода се случва не само в космоса. Чувал съм, че някъде в Западна Сахара използвали специален материал, с който търкали кожата и по този начин се почиствали. Какви са шансовете за хигиена в места по света, където водата е дефицит, до степен на пълно отсъствие? Когато водата е оскъдна като сянка в пладне, хората изобретяват хигиена, която не прилича на баня, а на ритуал по опитомяване на собственото тяло. Много култури са минали през това, включително в Сахара, в Атакама, в степите на Централна Азия и австралийския вътрешен континент. Съществува реалистичен набор от техники и е интересно да направим оценка, доколко те могат да поддържат добра хигиена. Механичното почистване (като в Западна Сахара), е най-древната и ефективна стратегия без вода. Как се постига? Практикува се триене на кожата със специална тъкан, козя кожа, сурова вълна или плътна растителна влакнина. В някои райони се използва фин пясък, глина или пудра от натрошени минерали. Косата се разресва с гребени от кост или дърво, понякога с пудри за абсорбиране на мазнина. Шансът за поддържане на хигиена е висок. Механичното триене сваля мъртвата кожа, прах и потни соли. Не убива бактерии, но намалява средата, в която те се развиват. Местните народи използват абсорбиращи материали, които “пият” потта вместо вода. Такива са, например, пудри от глина, креда или смлени растения. Пепел, която абсорбира мазнина и миризма. Маслени смеси (примерно арганово масло в Сахара), които се нанасят тънко и предпазват кожата от свръхбактериален растеж. Тялото остава сравнително чисто, макар и без “водна свежест”. Пудрите са изненадващо ефективни. Съществуват методи за почистване със стопяеми мазнини или масла. Някои култури намазват тялото с масло, след което го изстъргват с дървен или костен инструмент. Това снема прах, бактерии, мъртва кожа и излишна мазнина. Методът е много близък до древните римски терми (страгиране), само без ваните. В сухи райони е разпространено “опушване” на тялото със смолист дим с цел - дезинфекция, ароматизация и премахване на паразити. Не е пълноценно почистване, но убива доста микроорганизми. Когато няма вода за кожата, често има за дрехите или поне за частично изплакване. Т.нар. текстилна хигиена. Практикува се честа смяна на подложната дреха. Проветряване и сушене на слънце (където UV лъчите убиват бактерии). Прането се прави с минимална вода или пясък. Поддържането на дрехите чисти, върши половината работа. Култури в пустините традиционно намаляват храни, които увеличават телесната миризма: мазни меса, някои ферментирали продукти, прекомерни количества лук и чесън. Това е хигиена “отвътре” - използват диети и метаболизма на тялото. Това не решава проблема, но помага. Хора, живеещи поколения в такива условия, често развиват по-ниска активност на определени потни жлези, по-устойчив кожен микробиом, култивират културни навици за поддържане на чистота без вода. Какво липсва без вода? Нищо не заменя 100 процента премахването на сол и мазнина, измиването на рани, предпазването от инфекции. Но комбинация от триене, абсорбиращи материали и масла, може да поддържа учудващо добра хигиена с нулева вода. Да направим виртуално пътуване през три свята, където водата е или призрак, или блатна магия, или замръзнал талисман. Ще разгледаме пустинята, тундрата и джунглата през един и същ обектив: как хората поддържат хигиена, когато условията са крайно негостоприемни. Пустинята е царство на прах, жега и вода като мираж. Тук основните техники за почистване са механично триене на кожата със специални тъкани, влакна, понякога пясък. Пудри, глини и минерали, се ползват за абсорбиране на пот и мазнини. Масла (арган, сусам, животински мазнини) са често употребявани плюс последващо изстъргване. Опушване с ароматни смоли, е важен ритуал. Слънцето се ползва като естествен стерилизатор за дрехи. Логиката е в следното - отнемаш това, което водата би свалила: прах, мъртва кожа, сол. Контролираш микробиома чрез сухота, масла и UV светлина. Ефективността е изненадващо висока, ако се комбинират различните методи. Но е изморителна за кожата, която става ритуален инструмент сама по себе си. В Тундрата, земя, в която водата е камък, а студът е стоперът на бактериите, основните техники се свеждат до “Студена хигиена”: снегът се използва като абразив и охладител. Лепят се "пържоли" от топъл животински мазен слой, нанасян по кожата, след което се изстъргва – практиката прилича на римската страгила, но в полярен вариант. Пара и пушек от огнище служат за дезинфекция и ароматизация. Много внимание се обръща на поддържане на дрехите сухи и топли, защото влагата е врата към болести. Студът забавя бактериите, но не прощава сивата зона между сухо и влажно. Хигиената е частично “замразяване на проблема”, частично мазнино-механичен ритуал. Най-големият враг не е мръсотията, а влагата, която може да причини измръзване или инфекции. В джунглата, там, където водата е навсякъде, но не е приятел, къпането протича в течаща вода, но с изключителна бдителност към паразити. Ползват се билкови пасти, листа и кори с антибактериални свойства. Чести опушвания с огън помагат за отблъскване на насекоми. Използват се естествени масла за защита от влага, гъбички и ухапвания. “Сушене на дим” се практикува чрез стоене близо до огнище, за да се изсушат кожата и дрехите. Тялото трябва да се пази не от сухота, а от постоянната влага, гъби и паразитни светове. Хигиената е битка с излишъка от вода, а не с нейната липса. Тук главният враг е влажността, която никога не отстъпва. Където водата липсва, хората се чистят като скулптури – чрез триене и абсорбиране. Където водата замръзва, хигиената е битка за сухота. Където водата изобилства, хигиената е невидим дуел с живота, който тя ражда. Дори в близки по условия местообитания има съществени различия в традициите за хигиена. Ако сравним Сахара и Монголската степ, това са две сухи земи, но със съвсем различни ритми на живот. В Сахара човек е като ходещ филтър за слънце и прах. Хигиенните техники включват интензивно механично триене с тъкани, кожи, пясък. Ползват се минерални пудри (глина, пепел) за абсорбиране на пот. Маслена защита (арган, животински мазнини). Опушване с ароматни смоли (тамян, мирта). Много леко почистване с вода, когато я има, но това е ритуално и икономично. Отнемаш солта, пазиш кожата от напукване, гониш бактериите чрез сухота. Сахара е свят на абразивната чистота. Монголската степ е въплъщение на суха земя, но с други параметри: хладен климат, вятър, мобилен живот. Хигиенните техники са, почистващи смеси от мляко, мазнина и брашно, които се нанасят и после изтриват. Изстъргване на кожата с гладки кости или дървени пластини. Опушване с животински тор и билки (по необходимост, не по романтика). Кратки “студени къпания” в реки през топлия сезон, но далеч по-рядко, отколкото си представяме. Поддържане на дрехите чрез проветряване и изсушаване в силния вятър. По-малко прах, повече необходимост от смазване и предпазване от вятър, който изсушава до суровост. Степта е свят на мастно-механичната чистота. Сахара работи със сухота като инструмент. Степта използва мазнината като посредник между тялото и климата. Сахара изтрива. Степта полира. Амазония в сравнение с Конго, е противоположен пример. Две джунгли, звучащи еднакво за външния човек, но всъщност атмосферно различни. Амазония е място, където капчици живот висят във въздуха. Хигиенните техники включват чести къпания в реки, но само на избрани места, далеч от хищници и паразити. В действие са билкови пасти със силни антибактериални свойства (куркуминови растения, ароматни кори, листа с танини). Нанасят се защитни масла срещу насекоми. Опушване с билки за аромат и дезинфекция е традиционна практика. Оставяне на кожата да се “изсуши чрез вятър и дим”, е по-ефективно от кърпи. Изобилието от вода не означава чистота. Човек трябва да се пази от биологичния хаос, който водата поддържа. Амазония е свят на влажната война срещу живота в микроскопичен формат. Конго представлява по-тежка, по-тъмна, по-топла влажност. Тук се практикуват по-чести опушвания с огън, защото насекомите са още по-настъпателни. Повече горчиви билкови смеси, които имат едновременно антибактериално и антипаразитно действие. Практиката на “сухо почистване” с листа и кори доминира, когато водата е опасна за къпане (заради възможни болести). Използват се дървесни въглени като пудра за абсорбиране и мирисов контрол. Не всяка вода може да се използва. Не всяко растение е безопасно. Хигиената е комбинация от ограничено къпане и увеличено растително-терапевтично почистване. Конго е свят на борба срещу паразитната плътност. Амазония дава повече възможности за “водна хигиена”, но и повече рискове. Конго ограничава къпането и увеличава растителната хигиена и огъня. Амазония е по-бистра, Конго е по-тъмна – и това се отразява на хигиенната култура. “архетипи” на човечеството.

Хора, които живеят в близо 100-годишни кооперации в центъра на София и ползват вода от стария рилски водопровод, ползват несравнимия комфорт, да имат вода, която се плъзга по ръцете без сапун - студена и мека, като кадифена. Каква е историята на водоснабдяването в модерна София? Водата е основното благо, което е привлякло човека да се засели на мястото на днешната българска столица, преди повече от седем хиляди години. Планински води са оросявали изобилно плодородното поле, а животворният горещ извор е създал централното градско ядро на един от вечните градове на Европа и света. Римляните - майстори на урбанизма и благоустройството, каптирали през II век минералния извор така добре, че този каптаж бил използван до 1912г. На тях се дължи и улавянето до Бояна на витошки води и довеждането им до крепостните стени на Сердика. От там, чрез разпределителни шахти и майсторски изградени глинени водопроводи, водата се насочвала под паважите на всички улици и навлизала в обществени и частни сгради. Най-прочутата обществена чешма за минерална вода, била изобразена на монета на Сердика - мраморна колона с три чучура във формата на лъвски глави. Римските терми, които завинаги определили мястото на градската баня, били изградени като зона за приятен отдих. А резиденция в Сердика на император Константин Велики имала своя отделна баня, украсена с мозайки и мрамор (под днешния хотел Рила). Антична улица с вogonpoвogu, gнec е бул. "Витоша" Обратните (нечистите) градски води, били отвеждани извън крепостта по отлично иззидани канали под паважите на улиците. На места в каменната настилка били изрязани отвори с похлупаци за почистването им. Извън крепостните стени канал-колектор поемал нечистите води и ги извеждал далеч от града. Това отлично благоустройство било съхранено и поддържано през време на Първото и Второто български царства. След завладяването на града от османците, строежите на джамии нарушили старата правилна улична мрежа, а заедно с нея и водопроводната и канализационната система. Повечето софийски махали ползвали обществени чешми и дори били наречени на тях: "Мала чешма махала"," Баш чешма", "Куру чешма", "Нова чешма" и дp. По-уредените домове имали в дворовете си кладенци, които се захранвали от подземните реки в центъра на София. Огромните някога римски терми, вече значително пострадали от земетресения, били преустроени през Средновековието в отделни бани за мъже, за жени, за войници. Въведена била практиката за разнасяне на гореща вода по домовете с бъчви, натоварени на каручки. Но софиянци предпочитали да прекарват часове в запарените помещения на любимата им градска баня. При Освобождението през 1878 г. София има 21 чешми с изворна вода и ЗЗ чешми с речна вода от реките Боянска и Владайска. Чешмите са разположени на по-важните кръстовища и площади. За водоснабдяване се използват и няколко десетки кладенци, главно в западната част на града пpи Владайска река. Опасността от замърсяване е постоянна. Щатът на градското водно стопанство е от трима чешмеджии, които работят с примитивни инструменти. Цялостно проучване на изворите над Бояна и наличните води в София е извършено през 1882 г., когато са закупени 5000 м дървени тръби за ремонт на остарелите водопроводи и разширението им. Условно, развитието на водоснабдяването на София, може да се раздели на три периода, пряко свързани с различните източници за осигуряване на града с питейна вода. Първият период обхваща годините след Освобождението до 1923г. Характеризира се с изчерпване на възможностите на витошките води от северозападните скатове на планината. Първият проект за водоснабдяване на София е разработен от българския инженер Георги Белов и руския инженер Кубасов през 1884г. Проектът е изготвен за население 40 000 жители и приета норма на водопотребление 60 л/ж/денонощие. За изграждането на водопровод са взети решения от Софийски градски общински съвет с Протокол No 36 от 17.07.1884г., които са утвърдени от министъра на вътрешните работи - Петко Р. Славейков. Така през 1884г. с взетите решения за изграждане на водопровода се поставя началото на организираното водоснабдяване на София, което се смята рождена дата на В и К София. Водата от каптажите е доведена до резервоар "Красно село" с глинени тръби. От резервоара до София - бул. "Витоша", кръстовището с бул. "Патриарх Евтимий;" е изграден чугунен водопровод с Ф 250 мм. Геодезическите измервания по водопровод от Рила започват през 1921-1922 г. През 1900г. дължината на водопроводите достига 58км, от които близо 50 км улична водопроводна мрежа. Тя се изгражда от чугунени и стоманени тръби, положени на дълбочина 1.50 м. Уличната водопроводна мрежа се изгражда като сключена. За сградните водопроводни отклонения се използват галванизирани или калайдисани оловни тръби с диаметър от Ф 15мм до Ф 25мм. През 1902г. населението на София е вече 73700 жители, частично е изградена канализация и разходът на вода се увеличава рязко. Софийската община възлага изготвянето на нов npoeкт за водоснабдяване на София на техническото бюро на инж. Салбах - Дрезден, който е предаден през 1903 г. Приета е норма на вoдonoтребление 100 л/ж/денонощие.

Същата година започва реализацията на проекта. Под Черни Връх са изградени водохващанията на реките Владайска и Боянсkа. Изградена е събирателна камера при сегашното "Каменно здание" и по два чугунени водопровода Ф 225 мм, водите са доведени до Бояна. До София питейните води са доведени по изграден чугунен водопровод Ф 350 мм. Строителството на воgоснабgителната система по проекта на инж. Салбах завършва през 1912 г. Водопроводите Ф 350 мм,изградени през този период по бул. "Христо Ботев", бул. "Македония" и ул."Георги Софийски" се ползват и до момента. Бързото икономическо развитие, нарастването на населението, както и застоят във водопроводното строителство по време на Балканската и Първата световна война, отново поставят проблема за недостига на питейна вода за София. Още през 1911 а. началникът на водопроводното отделение към Столична община – инж. Хр.Танев пръв се насочва към възможността за използване на водите по северните склонове на Централна Рила, за водоснабдяване на София. Правят се редица проучвания, които определят предимствата на рилските води. С протокол No 63 от 08.10.1921 г., Върховният съвет на водите взема решение, с което се предоставя на Софийското градско общинско управление изучаването на проектите и самото извършване на постройките, нужни за водоснабдяването на гр. София и околностите му с вода за пиене, напояване и добиване на енергия. Вторият период във водоснабдяването - от 1923 до 1957г.- започва през 1923г. с изготвянето на генерален проект за водоснабдяване от водопроводното и канализационно отделение на Столична община с главен автор инж. Иван Иванов. Периодът се характеризира с осигуряване на питейна вода от източния cкaт на Витоша и Bиcoките рилски реки, включително с изграждането на язовир "Бели Искър". Това е първият грандиозен проект за водоснабдяване на София, който предвижда комплексно използване на водите от Рила за водоснабдяване и добив на електроенергия, като е приета норма на водопотребление 200 л/ж/денонощие. Представеният проект е приет от Общинския съвет без изменения и на 19.08.1924г. е назначена специална комисия за осъществяване на строежа, ръководена от кмета на София. Основната част от необходимите средства за строителството на водопровода "Рила - София" са осигурени със заем от специален фонд, създаден с приетия през 1924г. "Закон за създаване на фонд за водоснабдяване, осветление и благоустройство на населените места". На 10.07 .1925 г. Народното събрание гласува предложения от Софийската община "Закон за извършване на водопровода "Рила - София". Първият етап от този голям строеж, е изпълнен през 1925 - 1926г. и обхваща частта от резервоар "Лозенец" до Бистрица, водохващанията на р. Янчовска и Стара река. На 24.10.1926г. става тържествено откриване на тази част от водопровода, а в града влизат нови 200л/сеk водни количества. Вторият етап, обхваща строителството на водопровода "Рила - Бистрица". Той завършва през 1933 г. u на 23.04.1933 г. преg хилядното множество, събрано на централното игрище "Юнаk" в София, става неговото тържествено откриване. Върху 20 метрови колони, се пренася бетона за тялото на стената. Още през 1933 г., малко след откриването на водопровода "Рила - София ", инж. Ив. Иванов чрез доклад до Столичния кмет Х. Орошаkов, настоява незабавно да започне строителството на язовир "Бели Искър" с обем 15.3 млн kуб. м. Общинският съвет утвърждава предложението и през 1933 - 1934 г. са завършени необходимите сондажи и предварителни проекти. Язовир "Бели Искър" е въведен в експлоатация през 1949 г., с което се елиминира неравномерността на течащите води, захранващи "Рилския водопровод". След изграждането на ВЕЦ "Бели Искър" и вoдохващане "Черни Искър", "Рилският водопровод" е окончателно завършен през 1957г. На София е осигурена средно годишно около 55 млн куб. м водна маса. Едновременно с външното водоснабдяване, се изгражда и разширява градската водопроводна мрежа и съоръженията по нея. Разгаря се усилена полемика относно вида на тръбите, използвани за строеж на водопроводи чугунени или стоманени безшевни тръби, тип Манесман. От изградените след 1923 г. до 1944 г. улични водопроводи, около 246 км са още в експлоатация - 114 kм стоманени "Манесман" и 132 км чугунени. Те съставляват 10% от цялата дължина на уличната водопроводна мрежа в настоящия момент. От изградените след 1944-1957 г. улични водопроводи, около 139 км са още в експлоатация или около 6% от дължината на цялата улична водопроводна мрежа. За пръв път за изграждане на водопроводи, са използвани етернитови тръби. Все още в експлоатация са около 7 км етернитови водопроводи, построени през тези години. Третият период обхваща годините след 1957 г. Характеризира се с използването на водите от язовир "Искър", като основен източник за водоснабдяването на София. Вследствие бързото нарастване на населението, се увеличава недостигът на питейна вода, независимо от цялостното завършване на "Рилския водопровод" и съоръжения към него. За решаването на проблема, се правят мащабни разработки и схеми за задоволяване с вода на милионния град. Извършват се задълбочени проучвания и на други възможности за задоволяване на София с питейни води. До 1970 г. са изградени: безнапорен водопровод от ВЕЦ "Пасарел" до резервоар "Бъкстон" с пропускателна способност 4 500 л/сек; ПСПВ "Панчарево"; резервоари с общ обем 128 000 кyб. м и промишлен водопровод от бент "Панчарево" за индустриални зони "Гара Искър" и "Военна рампа" с дължина около 19 км. В етапа между 1970 г. и 1980 г. се построяват "Върхова аварийна връзка" от ВЕЦ "Кокаляне" до ПСПВ "Панчарево"; "Първа водопроводна нитка" - стоманен водопровод от ПСПВ "Панчарево" go резервоар "Бъкстон"; "Стоманен водопровод" от водна камера "Симеоново" до резервоар "Мало Бучино" u гр. Банкя; "Tpeти водопроводен пръстен" от резервоар "Колежа" до резервоар "Коньовица"; Резервоарите "Колежа", "Лозище", "Под Симеоново", "Модерно предградие", "Мало Бучино", "Поg Бояна", "Красно село 11" с общ обем 202 000 kyб. м. След 1980 г. се изгражда дубльорът на трети водопроводен ринг в участъка от резервоар "Колежа" до жк."Дружба". През 1999 г. е въведена в експлоатация ПСПВ "Бистрица" - I етап, водопровод "Искър", връзката между двете пречиствателни станции за питейни води. Haрeд с осигуряването на нови водоизточници и изграждането на довеждащи и магистрални тръбопроводи, се развива и градската водопроводна мрежа. През годините от 1957 г. до 1970 г. се водоснабдяват голяма част от присъединените селища и се изграждат част от новите жилищни комплекси в столицата. Положени са 893 км водопроводна мрежа или около 37% от цялата й дължина. Преобладават водопроводите от етернитови тръби - 578 км, стоманени - 308 км и само 7 км чугунени водопроводи. Доизграждането на водоснабдителната система се придържа към Генералния план за водоснабдяване на София, след одобряване на Общия градоустройствен план от 1961 г. При сегашното състояние на изграденост на системата, върху Софийската селищна система са оразмерени седем водоснабдителни зони. Тези зони са формирани по начина на захранване от изградените резервоари. Голямата денивелация на теренните коти върху територията на селищната система обуславя големия брой водоснабдителни зони. Между 1970 и 1980 г. се изграждат водопроводните мрежи в новите жилищни комплекси "Люлин", "Младост", "Надежда", "Слатина" "Хаджи Димитър" и дp. Уличните водопроводи се изпълняват от чугунени u стоманени тръби. След 1980 г. се построяват водопроводните мрежи на жилищните комплекси "Левски", "Младост" - 1 А, "Обеля", - 2, "Дружба" - 2, "Овча Купел" - 1 и 2. Започват реконструкции на амортизиране и с недостатъчна проводимост водопроводи в централна градска част, като се подменят с чугунени тръби. От 1998 г. масово се заменят и старите поцинковани сградни отклонения с полиетиленови тръби с висока плътност. Общата дължина на уличната водопроводна мрежа, без дължината на сградните водопроводни отклонения, възлиза на 2 385 км. В зависимост от материала на тръбите, от които с изпълнени уличните водопроводи, разпределението е както следва: стоманени водопроводи - 968 км или 41 %; етернитови водопроводи - 750 км или 31 %; чугунени водопроводи - 623 км или 26%; стоманени - поцинковани - 37 км или 1.5%; други водопроводи, в т. ч. полиетиленови - 7км или 0.5%. Съществуващата улична водопроводна мрежа с диаметър до Ф 200мм включително е с дължина 1 665км или 70% от цялата мрежа. Голямо предимство на Софийската водоснабдителна мрежа е, че през всичките периоди на своето развитие, е предвиждана и реализирана като система с гравитачно довеждане на водата до консуматорите, което я прави независима, икономична и стабилна. Водопроводната мрежа е изградена като сключена. Предимство на мрежата е, че с изградeнитe три пръстена и радиалните връзки между тях се осигурява регулиране на водните количества и се създава възможност за подаване на вода от един район към друг, в случай на необходимост. Недостатък на мрежата е значителната й амортизираност и високата аварийност /предимно поцинкованите сградни отклонения и улични водопроводи от етернитови тръби, а оттам и значителните загуби на вода. В частта от южните територии и селищата от крайградската зона, водопроводната мрежа е слабо изградена.

Водоснабдяването на гр. София се извършва главно от рилските и витошките водохващания, яз."Бели Искър", яз."Искър" и яз."Панчарево",от където водата се довежда до столицата по няколко главни водопровода. При "Каменно здание" високо на р. Боянска е изградено водохващането на "Витошкия водопровод". По два реда тръби Ф 225 мм водата достига до ВЕЦ "Бояна". След централата водата достига в резервоар "Бояна". Тук се вливат и водите от най-старите каптажи над с. Бояна. Дебитът на каптажите е сравнително постоянен, около 50 л/сек. Вoдите на витoшкитe реки не са регулирани и дебитът на водопровода силно варира, достигайки до 300 л/сеk заедно с водата от каптажите. "Рилският водопровод" е с обща дължина 67,5 км. В него се вкарват още и водите от р. Бели Искър, събрани от водосбора и след язовирна стена и от р. Леви Искър. Под ВЕЦ "Мала Църква" в "Рилския водопровод" се вкарват и водите на р. Черни Искър, уловени в местността "Г".След ВЕЦ "Мала Църква" "Рилският водопровод" е oразмерен да довежда до София по 2,1м /сек. Водопроводът е изграден от безнапорни закрити бетонови канали с дължина 23,7км, тунели с дължина 16,1км, 13 дюкера и стоманени тръби с обща дължина 14,7км, които довеждат водата до водна камера "Симеоново". От камерата започва напорният водопровод 0900мм до ВЕЦ "Симеоново". От резервоара под централата започват два реда тръби 0900мм, които довеждат водата в резервоар "Лозенец". От долния изравнител на III-ma турбина на ВЕЦ "Пасарел", която се захранва с вода от язовир "Искър", започва гравитачния водопровод, който дoстигa до пречиствателната станция "Панчарево". За по-голяма сигурност водовземането от ВЕЦ "Пасарел" е дублирано, вода може да се вземе от десния напорен щолен, откъдето чрез вертикален цилиндричен затвор и гасително съоръжение, водата се вкарва във водопровода "Пасарел - София". Водопроводът представлява система от безна-порни закрити бетонови канали, тунели, дюкери и aквaдyкти и е с обща дължина 10,9 kм. Проводимостта му е 4,5 м /сек и е въведен в експлоатация през 1961 г. "Върховата аварийна връзка" започва от напорния водопровод преди водната кула на ВЕЦ "Кокаляне", като водата достига до там от "Каменно здание" под Черни връх на планина Витоша язовир "Искър", през ВЕЦ "Пасарел" и бент "Кокаляне". Водопроводът е изпълнен от стоманени тръби 0820 мм и достига до събирателна камера на ПСПВ "Панчарево" . Предназначена е да провежда 5,0 м/cek до пречиствателната станция при авария по водопровода от ВЕЦ "Пасарел". След включването му в експлоатация през 1977 г. аварийният водопровод провежда до станцията водното количество, което е необходимо като допълнение на водното количество от другите водоизточници, за да се покрият нуждите на системата от питейна вода. След влизане в експлоатация на ПСПВ "Бистрица" е преустановено взимането на вода от този водопровод. Boдoпpoвoд "Искър" е напорна деривация за довеждане на 13,50 м/cek вода от язовир "Искър" до ПСПВ "Бистрица" и ПСПВ "Панчарево" . Деривацията започва от апаратна камера нас ВЕЦ "Пасарел" и в основната си част е изградена като със стоманени връзки между отделните тунели с D = 2,70 м и засипани стоманени тръбопроводи до двете пречиствателни станции, съответно с D = 1,80м и D = 1,00м. Общата дължина на изградената довеждаща мрежа е 16 442 м, В това число 11 500 м тунели и 4 942 м засипани стоманени водопроводи. При изграждане на деривацията са положени 7 800 м силови, 9000 м контролни и 930 м заземителни кабели за захранване на съоръженията. Изградени са четири броя катодни станции за катодна защита на стоманените участъци на деривацията. Монтирани са пет броя водомери за комплексно отчитане и следене на консумираната вода от язовир "Искър". За нуждите на експлоатационния персонал и охраната на съоръженията са построени два кантона. Деривацията има възможност да доставя 8,80 м/cek до ПСПВ "Бистрица" и 4,50 м/cek до ПСПВ "Панчарево". С въвеждането на водопровод "Искър" в експлоатация в началото на 1999 г., той става основен доставчик на вода за град София. "Втора водопроводна нитка" е изградена от стоманени тръби (Ф1700 мм, непосредствено след ПСПВ "Бистрица". Предназначението й е да транспортира пречистена вода до връзките й с "Гравитачния водопровод" и "Първа водопроводна нитка", които тръгват от ПСПВ "Панчарево" и разпределят водните количества до резервоарите на град София. "Втора водопроводна нитка" е въведена в експлоатация в началото на 1999 г. От "Панчарево" започва промишленият водопровод (Ф 1200 мм, който подава вода за индустриалните зони "Гара Искър" и "Военна рампа". Промишленият водопровод, е дублиран в началото с тръба (Ф 1400 мм) до жк "Дружба" за нуждите на НРТЦ. В индустриалните зони има изградена улична водопроводна мрежа, като е предвидено поливането на парковете да се извършва с условно чиста вода. За София е приета и се изгражда смесена канална система - общо отвеждане на отпадъчните битови, промишлени и дъждовни води.

Език    Бета - лактамни антибиотици    Линкозамиди    Синергистини    Принципи на приложение на антибиотичната терапия

Как може да обобщим? Въпросът за канализация на София, за първи път се поставя през 1882 г., но поради липса на средства остава неразрешен. През 1890 г. e обявен международен конкурс за проект за канализация на София,който е спечелен от инж.М.Момчилов. За изграждането на този проект е проведен търг през есента на 1893г., но по редица причини строителството не е започнало. През 1896 г. Столичният общински съвет поканва за консултант виенския инжинер Релла, който представя своите препоръки, разработки, оразмерявания и потвърждава, че за София е най-приемлива системата за канализация, разработена от инж. Момчилов. Строителството на канализацията започва през м. август 1897 г. заедно с корекцията на peкиme, които представляват неразделна част от канализацията на града. Изградени са десният Владайски колектор от Сточна гара до бул."Хр. Ботев" и Левият перловски колектор от Сточна гара до ул."Граф Игнатиев". Едновременно се предвижда и изгражда дренажната система, като елемент от цялата канализационна мрежа. До 1925 г. по проекти, изготвени под ръ¬кoвoдcтвoтo на марсилския специалист Релефен са изградени колекторите по ул."Аксаков" и ул."Раковски". До края на 1944 г. са изградени близо 300kм канализация, включително главни канални колектори. Бързото нарастване на населението на града и промишлените предприятия след Втората световна война, налага частич¬но дублиране на главните колектори, минаващи по двата бряга на пресичащите града реки. През 1964 г. се изработва нов идеен проект за канализация на града, които през 1972 г. се разширява с разработки за канализацията на югоизточната и северозападната територии на София. Изграждат се канализационните мрежи на жилищните квартали "Младост", "Люлин", "Надежда", "Слатина", "Хаджи Димитър" и други; Ляв суходолски колектор; Главен водещ колектор 2 - довеждащ до ПСОВ отпадъчните води на част от югоизточната територия на София; Главен колектор 3 - от кв. "Бенковски" до "Военна рампа"; Дубльор на Ляв перловски колектор - от НДК до жk."Хаджи Димитър"; Колектор покрай р. Въртопа - отводнява "Студентски град" и жk. "Дървеница". Към 3 1.12.1998г. общата дължина на канализационната мрежа на град София е 1391kм, В т.ч. 423kм главни колектори и подколектори. Cгpaднитe канализационни отклонения са 34536 броя. Трасетата на съществуващите главни канализационни колектор са по правило покрай бреговете на реките, протечащ през София. Те осигуряват гравитачно отвеждане на отпадъчните води от компактния град и крайградските територии до градската пречиствателна станция за отпадъчни води - СПСОВ. Главните колектори и дубльорите им са изградени основно до Южните територии. За доизграждането им, освен значителни капиталовложения, е необходимо да се осигурят cepвитyти непосредствено до бреговете на реките/особено в южните територии и подвитошката яка/. През територията на София преминават няколко реки, по-големи от които са: Слатинска; Перловска; Боянска; Владайска; Сухоgолска; Какач и дp. с обща дължина 183 kм. От тях 28 kм са трайно коригирани, посредством подпорни стени и облицовки на дъното с камък или бетон. През 2000 година, водоснабдяването на град София беше отдадено на концесия за срок от 25 години.

Сапарева баня е град в югозападна България, административен център на община Сапарева баня в област Кюстендил. Населението му е около 4 хил. души (2022). Намира се в северните склонове на Рила на 15 km от Дупница. Градът е известен с горещата си минерална вода (103 °C). Градът е разположен на 75 km югозападно от град София и на 56 km от областния център Кюстендил. В близост до община Сапарева баня минава една от основните пътни артерии в страната – международен път Е79, част от международен транспортен коридор № 4. В Сапарева баня има горещи минерални извори. Тук се намира единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан. Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм. Средната надморска височина в периметъра на селището е около 750 m, като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто–нископланинския релеф. Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на България (по География на България, 1997 г.) се отнася към Рилския подрайон на Рило–Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно–Родопската област. Рилският подрайон има планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефът постепенно става нископланински и хълмист. Географските, почвено-климатичните дадености, водните ресурси, свежият въздух и екологично чистата природна среда са създали уникално съчетание от благоприятни фактори за развитието на характерната за територията на общината флора и фауна. В горските площи преобладаващ е процентът на иглолистните гори. Доминират смърчът, елата, белият и черният бор, но има и дъб, и бук. Уникални за високопланинския район са клековите гори и сибирската хвойна под Рилските езера, както и бялата мура в резервата „Скакавица". На територията на горскостопанския участък „Сапарева баня" попада част от Народния парк „Рила", където се намират резерватът „Скакавица" и Седемте рилски езера, курортната местност Паничище и много природни забележителности. За планинските участъци са характерни редки растителни видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България и на Европа: рилско подрумче, жълта тиква, рилски ревен, златиста кандилка, българско омайниче, рилска иглика, кръглолистна росянка и др. Фауната на територията на общината е изключително богата на бозайници, влечуги, птици, земноводни и водонаселяващи видове. Срещат се редки и защитени животни - балканска дива коза, вълк, мечка, златка, смок, алпийски тритон, скален орел, скалолазка, чучулига. Езерните и речните води се обитават от различни видове риби, включително планинска пъстърва. В местността Кременик се намира праисторическо селище, където са открити много археологически находки, доказващи, че там животът не е прекъсвал от ранния през средния до късния неолит. Първите обитатели на праисторическото селище са дошли от долината на Струма и са носители на една от най-древните цивилизации в Европа. Най-старото известно име на града е Германея (варианти Гермае и Германос), който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, се обяснява чрез езика на траките, в който коренът „герм-“ означава „горещ“ (съответства на гръцкото therm-os, английското и немското warm). Според езиковедите името е било свързано с намиращите се тук горещи минерални извори. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците. При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели. Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове, като днес го носи река Джерман. През III в. Германея е известна вече като град и става един от важните центрове на провинция Вътрешна Дакия. В миналото името на селото е Горна баня. В 1955 година към Сапарева баня е присъединено селото от източната страна на Джерман Гюргево (бившето Мацакурово). В 1974 година към Сапарева баня е присъединено и село Сапарево и селището е обявено за град. В 1986 година Сапарево отново е отделено в самостоятелно селище. Според данни на ГД ГРАО към 15.06.2020 г. градът наброява 4060 жители. Този брой остава относително стабилен през последните години, което прави града едно от малкото изключения на фона на общо за страната отрицателни демографски показатели. Населението изповядва източното православие. Сапарева баня принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Дупница, а в града и околностите има няколко църкви, параклиси и манастири. Бързо развиващ се курортен център. В последните години е обект на сериозни инвестиции. Регистрираните на територията на общината фирми са предимно малки и средни, като голяма част от фирмите са с нисък потенциал за генериране на брутна добавена стойност и ниска икономическа активност. Развиват предимно семеен бизнес, при това в сферата на търговията и ресторантьорството. Отрасловата структура на промишлеността в община Сапарева баня се формира основно от производства на шивашката, дървопреработвателната промишленост и строително предприемачество. Развити са и някои форми на промишлени услуги и дребно занаятчийство като, дърводелски услуги и дърворезба, текстилни услуги – тъкане, тепавичарски и транспортни услуги. Достъпът до гр. Сапарева баня и общината с МПС се осъществява бързо и лесно по пътищата от републиканската пътна мрежа по два възможни начина: чрез международния път Е79 (София – Кулата), отклонение при Дупница по републикански път II-62 (Кюстендил –Самоков), и отклонение по трикилометров четвъртокласен, четирилентов път до Сапарева баня; чрез републикански път III-6204 от Дупница – Самораново – Ресилово – Овчарци – Сапарева баня. Четвъртокласният път осигурява връзката между главния път ІІ-62 и гр. Сапарева баня, който е реконструиран и рехабилитиран, две платна, четири ленти. Рехабилитирани и реконструирани са всички главни улици в общината, осигуряващи достъп до главните пътища и към курортно селище Паничище. Бърз и лесен достъп по шосе има до курортно селище Паничище и х. Пионерска. Осъществява се от четвъртокласния път IV-62084 Сапарева баня – Паничище – х. Пионерска, който е реконструиран и рехабилитиран в най-опасните участъци и в по-голямата част от протежението си. С добра пътна настилка, габарит и пропускателна способност, което е гаранция за удобство, безопасност и сигурност по време на пътуване. Състоянието на пътищата от общинската пътна мрежа се поддържат целогодишно в добро състояние. „Гейзерът - фонтан" в гр. Сапарева баня, е изригнал за първи път през 1957 при сондаж между планината и котловината при хидрологични проучвания на 73 м дълбочина. Минералната вода извира естествено на височина 18 м. като температурата при неговия извор е 103°, което го прави най - горещият в Континетална Европа, с няколко градуса повече от италианските Софиони и Джуржитела. Минералната вода в Сапарева баня притежава изключителни лечебни качества. Била е високо ценена и употребявана като лек от траки и римляни. Сапаревската минерална вода е бистра, безцветна, с мирис на сероводород, хипертермална (температура 103 °C), хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, флуорна, силициева и сулфидна. Съдържанието на сероводород е 15,5 mg/l. Успешно лекува заболявания на опорно-двигателен апарат – артрити, артрози, възпалителни и дегенеративни заболявания на ставите, травми, състояния след счупвания, болест на Бехтерев, подагра и други; периферна нервна система – дискови хернии, дископатии, полиневропатии, възпаление на нервните коренчета и плексоси; отравяния със соли на тежки метали (олово, манган и др.); горни дихателни пътища – синуити, фарингити, трахеити и др. поражения на централната нервна система-рехабилитация след мозъчни инсулти. Обществени и културни институциитук са Народно читалище „Просветен лъч – 1905“, Народно читалище „От извора – 2013“, Градска галерия „Васил Кръпчански“, Исторически музей (нефункциониращ), Туристически информационен център. Църквата "Св. Никола" тук е реставрирана в периода 2016 - 2018 г. по проект на арх. Христо Ганчев и арх. Юлий Фърков. В местността Кременик се намира праисторическо селище, където са открити много археологически находки, доказващи, че там животът не е прекъсвал от ранния през средния и късния неолит. Първите обитатели на праисторическото селище са дошли от долината на Струма и са носители на една от най-древните цивилизации в Европа. Те се установяват тук, привлечени от великолепните условия за живот, богатите на дивеч места, добре защитени и в непосредствена близост до изворна и течаща вода. Култовите фигури и богатата колекция от идолна пластика от разкопките при Кременик разкриват много разпространения по нашите земи култ към плодородието, към богинята-майка, но и нови и малко познати страници от мирогледа на най-древните обитатели на територията на общината. Една цивилизация, която не е оставила свои писмени свидетелства, но затова пък - достатъчно материални следи, които говорят ясно за поминъка, стопанството, бита, светоусещането и художествения усет на нейните носители. Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея" означавало „гореща вода". Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците. При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели. Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове. През III в. Германея е известна вече като град и става един от важните центрове на провинцията Вътрешна Дакия. Още в началото на османското господство Германея, някогашният главен град на Средиземноморска Дакия, а през 1153 г. познат като "Великолепен град", е превърнат в най-обикновено село от ориенталски тип. Подобно на византийците, около топлите минерални извори и студената вода се настаняват завоевателите. Местното население е изтласкано в безводния дол, където е сегашното Сапарево, което може би тогава получава името Българино. Районът е превърнат в селскостопански с направление овцевъдство, което обслужва нуждите на турската армия и градското турско население. За това говорят и сведенията в Джелепкешанския тефтер (дефтер) от 1576 г., в който кадията на Пазарджик Джафер сочи над двадесет души джелепкешани (овцевъди) от селото с име Чипарова (Сапарево). През първата половина на ХVІІ век Хаджи калфа говори за село Сярово. Несъмнено това име идва от серните минерални извори. По-конкретни са сведенията за селището от пътеписите на Евлия Челеби през 1662 г., когато той преминава през тези места от Дупница за Самоковско. В сведенията на Евлия Челеби то носи името Сипарова и е "Нахия с 300 къщи на мюсюлмани и християни." Демографските промени в района, с притока на нови заселници, водят до нов икономически и политически подем. За първи път в Дупнишко, в село Сапарево се създава еснафско взаимоспомагателно сдружение, а през 1864 г. и първото мелиоративно съоръжение в България - Сапаревската вада, дълга 14 км., чрез която се прехвърлят част от водите на река Черни Искър към Сапарево и Сапаревското поле. През същата година се построява и най-голямата черква за времето в Горно поле - Света Богородица. До учредяването на княжество България Сапарево и Баня са се водили като едно село, а след това Баня е преименувано в село Горна баня. До 1943 година името на селото е Горна баня. Със заповед № 168 на МС от 22 януари 1943 г. селото е преименувано в Сапарева баня. С Указ на МС № 317 от 13.12.1955 г. село Гюргево се присъединява към Сапарева баня. Интерес представлява старото име на Гюргево - село Мацакурово, което срещаме още в Джелепкешанския дефтер (тефтер) от 1576 г.: "Богдан Ерин от махала Мацакур". Има различни тълкувания за значението на името. Най-достоверното според нас е това на проф. Йордан Заимов, към когото се обърнахме. Името означава наводнявано място, като в основата стои изчезналата старобългарска дума мацок, която означава мочур, наводнявано място от дъжд или от топене на снегове. Преименуването на селището от Мацакурово на Гюргево - на името на черквата на селото "Св. Георги", става с Указ № 38 на народното събрание от 31.01.1894 г. С Указ № 2932 от 27 септември 1983 г. на ДС, се създава Сапаревобанска селищна система.

В района на минералните извори, както доказват множеството археологически находки, в древността е имало светилище, издигнато в чест на Асклепий. То придобило много голяма популярност в древността поради лечебната сила на извиращите там минерални води, от които получавали изцеление или облекчение на болките си много хора. За неговата популярност в античния свят говорят и множеството надписи по култови предмети и оброчни плочки на различни божества с посвещения на Асклепий. От античното светилище при Сапарева баня произхожда и една оброчна плочка на Трите нимфи. И трите богини са облечени в дълги двойно препасани хитони. Изображенията на Трите нимфи много често се срещат край минерални извори, усвоени от римляните и устроени като бани с лечебна цел за граждани и воини. Множеството антични монети от римската епоха, намирани в района на град Сапарева баня, свидетелстват и за нещо повече от наличието на светилище на лечебните божества. Римляните много отрано са познавали лечебните свойства на минералните води и са ги използвали най-рационално. Още щом укрепили своята власт в Тракия, усвоили и минералните извори при Германея, каптирали ги и изградили там своеобразен санаториум за лекуване и оздравителноводни процедури на граждани, воини, военачалници, включително императори. При изкопни работи в местността Парилото през 1915г. е открит стар римски каптаж. Той представлява стъпаловидна кръгла шахта стесняваща се в дълбочина. Калаени тръби отвеждали водата от каптажа. Селището, което съхранило името Германея, се е намирало също на територията на Сапарева баня около старата църква „Св. Никола". През V в. градът пострадал силно от варварските нападения. По време на управлението на император Юстиниан I в началото на VIв. укрепителната система на Германея е подновена и усилена. Построява се и втора, долепена до първата, отбранителна стена. Интересни сведения за този период на средновековната Германея, се съдържат в съчинението на Прокопий Кесарийски „За строежите". Когато император Юстиниан видял, че стените на Германея, както и тези на Сердика и Пауталия, са разрушени, той „ги направил здрави и непревземаеми за неприятелите". За отбелязване е, че византийският историк споменава възникналия някога като тракийско селище град Германея наравно с такива големи градове като Сердика, Пауталия и др. Прокопий добавя още, че император Юстиниан построил в обсега на Германея един нов кастел и възстановил други шест. Тези кастели са били изградени явно по височините в подножието на Рила и Верила като предохранителни крепости, които трябвало да гарантират сигурната защита на Германея, превърната отново в значим център. Именно в Германея на територията на днешната Сапарева баня е бил роден тракиецът Велизарий, който едва 23-годишен става командир на погранична крепост, а на 25 години - голям пълководец, и достига най-високия пост във Византийската империя - магистър на войната по времето на император Юстиниан I. При археологически разкопки в Сапарева баня на територията на античната и ранносредновековната Германея са открити части от сгради с правоъгълни помещения и цветна мозайка от раннохристиянска базилика. Цветущият град бил разорен през VI в. по време на нашествията на славяните и на други народи и племена, които се спускали от север. Стените на средновековната Германея достигали на места дебелина до три и половина метра и били подсигурени с изпълнени с вода изкуствени ровове, но и те не устояли на много-бройните атаки. Градът бил превзет и опожарен. След VII в. средновековното селище заедно с прилежащия му район попада в пределите на Първото българско царство и често става арена на битките между Византия и България. Германея се развива като важен стратегически град в западните предели на България, където Велбъжд се издига като духовен център към автокефалната Охридска архиепископия. Средновековната Германея се споменава и по време на византийското владичество. В грамота на император Василий II се потвърждават правата, дадени на българските епископства от времето на българските царе Петър и Самуил. Средновековната Германея безспорно е била процъфтяващ в стопанско отношение град, с развито лозарство, земеделие, занаяти и търговия, за което благоприятствала плодородната низина в полите на Рила, както и връзките с важни търговски пътища, от една страна - към Сердика, а от друга - към Егейския бряг. Сред изобилните природни богатства, които споменава Идриси, несъмнено са и топлите минерални води, чиито лечебни качества са били отдавна широко известни. През 1205 г. при управлението на цар Калоян Германея е включена в пределите на Второто българско царство. По време на османските завоевания при днешната Сапарева баня се е намирало едно от значимите селища и важна крепост между Кюстендил и Средец, където са станали ожесточени сражения между османските турци и българите.

Николай Хайтов е бил лесничей в Сапарева баня две години. За Деня на народните будители и в чест на 90 годишнината му, на 1 ноември 2009 г. е откритапаметната плоча на Николай Хайтов. Направена е по проект на синовете му Здравец и Александър, които присъстват на откриването. Същата 2009 г. с Решение на ОбС гр.Сапарева баня градския парк е преименуван на името на Николай Хайтов. Бюст-паметникът на Васил Левски, е открит на рождената му дата в Сапарева баня. Първата копка е направена на 3 март 2016 г. В продължение на половин година тече благотворителна кампания за набиране на средства, която е подкрепена от различни организации и десетки граждани на Сапарева баня и областта. Курортът Паничище, е на около 20 минути с автомобил от Сапарева баня по панорамен планински път. Редовен транспорт тръгва от центъра на Сапарева баня. Курортът разполага с хотели за всички видове туристи, а в повечето от тях има хубави нощни заведения и ресторанти. Планинският курорт е разположен в северозападната част на Рила сред красиви и свежи иглолистни гори на 1350-1450 м надморска височина и граничи с националния парк „Рила". Разполага с уютни хотели, ресторанти, съвременен информационен център, ски-влек с много добра писта. Предлага добро гостоприемство и разнообразна кухня в много заведения за хранене. В района на курорта се намира най-ниското ледниково езеро в Рила - Сухото езеро. Всяка година броят на туристите и почиващите се увеличава, което се обяснява и с постоянно модернизиращата се хотелска база и инфраструктура. Курортът Паничище има няколко предимства, които вече са станали популярни сред туристите в България и в чужбина: Намира се само на час и половина път с кола от столицата. Цените са изключително конкурентни, а ски-съоръженията му са най-разнообразни и удобни за спорт за всички възрасти. Информационният център предоставя богата информация за Националния парк „Рила", за местната флора и фауна, за природните забележителности в района, за туристическите маршрути до тях, както и допълнителни услуги. Курортът предлага най-благоприятни условия за физическа подготовка на спортисти от всички спортове. Отбори по футбол, волейбол, баскетбол и др. могат да се възползват от прекрасните терени на Сухото езеро. Състезателите по плуване и тенис могат да ползват плувния басейн и тенискорта на хотел „Енергоремонт". Особено благоприятни са условията за зимните спортове. Курортът Паничище разполага с няколко писти: - „Бекяра" - алпийска ски-писта 470м, съоръжена със ски-влек за 280 души за 1час; - „Аждера" - детски ски-плац, съоръжен с „бейби" ски-влек и писта 400 м със ски-влек с капацитет 250 души за 1 час - Детска писта 200 м пред хижа „Пионерска"; Писта за дълго бягане 5000 м; Ски-писта 400 м със ски-влек за 350 души за 1 час край хижа „Пионерска"; Хомологирана писта за спускане с шейни на естествена писта 1130 м и др. На три километра на изток от площада на Сапарева баня е село Сапарево. То е и крайната спирка на автобусната линия Дупница - Сапарево. Край Сапарево преминават и автобусите за София през Ярема и за Самоков, Боровец и Пловдив. Наред с Крайници, Сапарево е най-голямото село в бившия Кюстендилски окръг. Крайната автобусна спирка е на обширния площад пред кметството. Преди да посетим туристическите обекти в селото нека да се спрем съвсем накратко на миналото на това селище. В ръкописа на дядо Спас Вуков "Сапарево през близката и далечна древност", в раздела "Първите заселници", се предполага, че заселилите се тук са част от жителите на древна Германия, избягали при нападенията на хуни и кръстоносци. Разстоянието във времето между нападенията на хуните и кръстоносците е почти седем века. Ако приемем, че първите заселници са прогонените от хуните и други племена през V и VІ век, то на това място са живели хора от преди идването на нашите прадеди - славяните. За това говорят и откритите при случайни изкопни работи хоросанови зидове, делви и най-вече подова мозайка, несъмнено от римско и византийско време, в долния край на селото. Подобно и на съседната Сапарева баня, древните жители тук са се заселвали в по-слънчевите части, а не в сянката на планината. За късно-античния период на селото, интересно би било да се изследва споменатата подова мозайка в долния край на някогашното село, недалеч от шосето за Самоков. Това разкритие е премълчано, както е ставало и на други места, за да не се ощети стопанинът на имота, ако се предприемат разкопки. В центъра на селото, сега в коритото на реката, зад здравната служба, при порой се разкриват глинени делви. Интересно е да се знае и това, че при изкопните работи за нова къща в парцела на Никола Иванов Грахльов край самия център, е било разкрито огнище с подница за печене на хляб. Това ни навежда на мисълта за бедствие от порой. Каква е била съдбата на първите заселници тук, несъмнено траки, по-късно романизовани, не ни е известно. Без съмнение на тяхно място идват нашите прадеди славяните. Може да се предположи, че на втория етап от развитието си, вече в пределите на славянобългарската държава и със славянско население, селището се е намирало на мястото сегашния център. Логично е да се мисли, че след падането ни под византийско робство през 1018 г. ромеите прогонват българското население от Германия, за да се настанят те край топлите минерални води. Вероятно една част от прогоненото население се е заселило в тази част на котловината и селото е получило името Българино (село на българите).

Църквата „Св. Никола" се намира в центъра на гр. Сапарева баня в специално оформен парк с алеи и пейки. Църквата е построена през XII-XIII век и е реставрирана през 1937г. по проект на арх. Александър Рашенов. Църквата е кръстокуполна със свободни рамена, с дължина 7,20 м. и ширина 5,70 м, а височината при купола достига 6,60 м. От стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. са разкрити западно от „Свети Никола" стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Открити са данни, че на олтарния камък са изсечени инициалите на родения в античния град Германея византийски пълководец Велизарий. Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение. Православната църква чества деня на светеца на 6 декември - Никулден. Църквата "Свети Четиридесет мъченици" се намира в близост до центъра на град Сапарева баня. Построена е през 1859 г. на мястото на оброчището "Свети Четиридесет мъченици". Църквата е изградена от майстор Цветко от с. Жабляно, Радомирско. Представлява трикорабна каменна сграда с размери 19 м. х 11 м. с широка и ниска полукръгла апсида. Стенописите са рисувани през 1878-1879 г. Иконостасът е украсен с изящно изработена дърворезба. Част от иконите са изработени от прочутия български иконописец Станислав Доспевски. В църквата се съхранява чудотворната икона на Св. Богородица, копие на икона от Рилския манастир. Чества своя празник на 9 март с тържествена литургия. Сапаревският манастир „Св. Архангел Михаил" е разположен на около 1,5 км. югоизточно от с. Сапарево, в подножието на Рила планина. Построен е през втората половина на XV в., към настоящия момент е запазена южната част от източната стена. Останалата част на манастира е изграден през Възраждането. Един надпис в люнета на източната стена отнася възстановяването на манастира към 1863 г. Размерите и характерът на стенописната декорация предполагат, че първоначално е бил храм на манастир, метох или скит. От стенописите на южната стена са запазени част от изображенията. Анализът на изображенията и надписите в наоса разкрива два различни художествени периода на изписване. Стенописите върху източната стена са от края на ХV век. Тези върху южната стена са рисувани по-късно, вероятно в началото на ХVІ век. Чества деня на светеца на 8 ноември - Архангеловден. Ресиловският манастир "Покров на Пресвета Богородица" се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1.5 км югоизточно от с. Ресилово. Възстановен в началото на 20 век. Внушителните постройки на манастира се виждат отдалеч от пътя между курортното градче Сапарева баня и Дупница. Изграждането на храма „Покров на Пресвета Богородица" започва през 1932г. В периода 1994-5 г. манастирът е изцяло обновен и разширен. Манастирът е постоянно действаща женска обител, която се състои от черква, жилищни и стопански сгради. Находките от района на манастира говорят за средище на вярата на това място в различни периоди от време. В манастира има икони на много светци, сред които две чудотворни икони на Божията майка- „Ширшая небес", „Скоропослушница" и „Дванадесетте господски празници". Светини за манастира са изложените за поклонение частици от мощите на светците: Св. Харалампи, Св. Екатерина, Св. Варвара, Св. Ксения и Св. Пантелеймон, Св. Серафим Саровски. Храмовият празник се отбелязва на 1 октомври. Малко преди входа за манастира отдясно могат се видят аязмото на манастира и параклис "Св. Дух", като мястото предлага идеални условия за пикник, отдих и туризъм.Храмовият празник се отбелязва на 1 октомври. Българското население в Сапарево през периода 1861 - 1864 г., успоредно с прокопаванто на Сапаревската вада, строи и най-внушителната черква в Дупнишко и Самоковско. Съществува легенда за построяването на църквата как на Алекси Грахльов - беден човек живеещ на близо, небесни ангели на сън му посочили не само мястото за строежа, но и заровеното в полето гърне със златни монети, с което да се строи храма, самата Св. Богородица, пък му помогнала за султанското разрешение. Заболяла най-красивата жена на султана и никакви доктори и знахари неможели да й помогнат, на предсмъртния си одър тя споделила на султана, че често сънувала красива църква, на хълма в непознато село. Тогава султана разрешил строежа на църквата в с. Сапарево, а неговата съпруга мигом оздравяла. Църквата „Успение на Св. Богородица", построена на възвишение, с камбанария и часовник. В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майстор-резбар също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. За строежа били наети майстори от Трън, прочути със своите строителни умения, а за украсата бил поканен дърворезбар и иконописец от Банско-Разложката школа. Църквата е най-голямата в общината и е изключително красива. Църквата чества своя празник на 15 август. Църква „Св. ВМЧК. Георги Победоносец" в кв. Гюргево, гр. Сапарева баня е строена през 1840 г. Вкопана е в земята на дълбочина 1.1 м, каквито са били повечето църкви по това време на османското владичество. На западния фронтон са изписани годината на завършването -1840 г., името на светеца, на когото е посветена - „Светаго Великомъченика Георгия", както и името на майстора строител - майстор Цветко от Жаблер. Изографисана е от живописеца Милош Яковлев. Църквата е уникална за българските земи по своята вътрешна дървена архитектура. Всички дървени части, колони, капители, надлъжни и напречни греди са изпипани до съвършенство, до най-малкия детайл и представляват ценен образец на възрожденското резбарско изкуство. Всичко това я прави уникална по рода си и я превръща в ценен културен паметник. Манастир „Свети Стефан" в кв. Гюргево, гр. Сапарева баня, е разположен на десния бряг на река Джерман на рида Джуганица (означава място за ловни соколи) в Северозападна Рила, на около 3 км югоизточно от гр.Сапарева баня. Основан е по време на Втората българска държава. За манастира, се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., наричан „Световица или Стоица." В същия е отбелязано, че "когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом". Следователно съществува отпреди османското поробване". Функционира и по време на турското робство , когато е опожаряван няколко пъти. Посещаван е от множество чети на хайдути, както и от българския национал-революционер Васил Левски. През този период манастира в манастира достигат до 30 на брой, а обителта е била не само център на хайдутството, но и център на книжовна дейност, ръководена от Рилския манастир. За това дава сведение името на местността Дяк над Обесен камик, където в някогашната черква „Св. Дух" дяци (дякони - черковни служители) преписвали стари черковни книги. В м. „Среброто" е имало отбранителна кула с камбани, която при опастност от нападения е сигнализирала с цел защита на обителта. Възобновен е през 1924 година от дядо поп Теодоси Младжов, в сведение на ОИМ-Кюстендил. За възобновители се сочат и дупнишкото семейство помогнали за строителството в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. Иконите са поставени по времето на Екзарх Стефан 1927 година. В близост до Манастира е разположено аязмото, под самата речна тераса с вода, която лекува очебол. Света Вода е старо оброчище намиращо се на границата между Рила планина и равнината на Горно Поле. Възникнал в следствие на разседна пукнатина образувана между планината и котловината.Намиращ се в южния край на Сапарева баня и постъпите на планината особенно през османските времена, е било идеално място за светилище свързано с местните вярвания за лечебните качества на водата извираща от него. Представлява извор с непостоянен дебит на вода точно под голяма скала. До ноември 1957 водата от Света Вода е извирала постояно, но като са направени първите сондажи и се пускат минералните извори водата в Света Вода пресъхва. Това говори, че двата извора минералния и този на Света Вода може би имат връзка въпреки, че водата от извора на Света Вода да не е с еднакъв по състав, химични свойства и температура вода с тази от минералните извори. Водата от Света Вода не спира завинаги, през определени години тя пак потича и спира. Предполага се, че това се дължи на подпочвени води и снеготопенето. Така през по-дъждовните и снеговити години и особено в пролетно време тя извира отново. Местните хора са изградили вярване, че водата от извора е лековита и за това всеки, който посети извора трябва да си измие лицето и да остави пари за здраве. Точна датировка за това как и кога е създадано като светилище извора на Света Вода няма. Предполага се, че някъде по времето на османското потисничество, когато местното християнско население не е имало църкви се е изградила традицията да се ходи на Света Вода и да се прави молебен за здраве. Преди години хората от Сапарева баня са посещавали Света Вода на "Умни петък" няколко дни преди Великден и са завързвали конец от дрехите си за здраве, като тази традиция продължава и сега - който отиде на Света Вода трябва да остави пари и да завърже конец от дрехите си на дръвчетат около извора за здраве. Днес представлява предимно туристическа атракция - с непостоянното извиране на вода и с преданията за лечебните свойства на тази вода. Добра отправна точка е за туристическите маршрути в тази част на Рила планина. Овчарченски водопад „Горица" - Каскадата на седемте Овчарченски водопада е разположена в северното подножие на Рила планина, над с. Овчарци. Лидер в групата е водопада "Горица".Той е най-ниско разположения водопад в Рила планина на 900 метра надморска височина. Височината на водният му пад е 39 метра. Името на природната забележителност идва от история,случила се тук по време на турското робство. "Красивата девойка от селото на име Горица, която живеела щастливо с избраника си овчаря Йовица. Мълвата за красотата на девойката достигнала до местния турски бей, който изпратил слугите си да я отвлекат. Горица побягнала към планината от преследвачите си и за да не попадне в ръцете им се хвърлила от скалите.". Обявен за защитена територия през 1965 г. Ресиловски манастир „Покров Богородичен", със своето живописно местоположение и с оформлението на обновената сграда в стила на традиционната българска манастирска архитектура, той представлява особен интерес като християнски паметник на културата и туристически обект. Обителта е един от малкото останали действащи женски манастири в България. Всяка година в края на лятото - 1 октомври, когато е храмовият празник, тук се събират хиляди гости от района и от цялата страна, както това се е правило от незапомнени времена. Тази местност е била обитавана през късната античност и средновековието. От това време до началото на XX в. останало само едно старо оброчище. През 30-те години монахинята сестра Елена става инициатор за построяването на манастирска постройка. Строителството започва през 1932 г. и завършва през 1940 г. От 1995 до 1998 г. се построява нова сграда за метох на манастира, като в едното крило са килиите на монахините. Манастир "Свети Стефан" е разположен на десния бряг на река Джерман на рида Джоганица в Северозападна Рила, на около 3 км югоизточно от Сапарева баня. Ако идвате по хубавата пътека от Сапарева баня, преди да излезете на продълговатата тераса, на която се намира манастирчето, само на 50-60 метра под него е аязмото. То е извор, върху който има малка постройка и параклис. Основан е по време на Втората българска държава, а по време на турското робство е опожарен. Възобновен е през ХХ в. (1924 г.) от дядо поп Тоедоси Младжов в сведение на ОИМ-Кюстендил за възобновители се соча и дупнишко семейство помогнали за строителството в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. Сега е постоянно действащ. Представлява комплекс от черква и жилищни сгради.По инициатива на поп Димитър Недялков и с активната помощ на дарител и труда на миряните не само от кв.Гюргево бе основно преустроена старата черковна сграда, а от 2000 година се строи и хотелска сграда, която бе завършена през 2003г.Сега манастирчето "Св.Стефан" е постоянно деистващ комплекс от църква,жилищна сграда (хотел) и аязменен параклис "Св.Стилиян Пафлогонски". До манастира е аязменият параклис "Св. Стилиян Пафлагонийски", а на около километър южно, на десния бряг на река Джерман, се намира построеният през 1985 г. параклис "Св. св. Петър и Павел". За аязмото под самата тераса на манастира"Св.Стефан" се трърди, че лекува очебол. "За това манастирче", казва Асен Меджидиев, "се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., наричан Световица или Стоица. В същия е отбелязано, че "когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом". Следователно съществува отпреди турското поробване". По предание, през робските години, манастирчето е стигало до 30 монаси и е било опожарявано три пъти, задето е подготвяло българите твърдо да се съпротивляват срещу асимилаторските домогвания на поробителя. През робските години, манастирчето е било и център на книжовна дейност, която е ръководена от Рилския манастир. Като ек от това време е останало името на местност Дяк над Обесен камък, където в някогашната черквица Свети Дух дяци са преписвали стари черковни книги. Сега към манастирчето водят и пътища откъм североизточната част на Джуганица от кв. Гюргево и Сапарево. Манастирчето е прекрасно място за излети и почивка сред природата целогодишно огрявано от слънцето местност, правят манастира един от най-привлекателните туристически обекти. Сред овощните дървета под орехово дърво е и гробът на автора на трагедията "Борил" и драмата "Македонски борци" - Йордан Христов Фурнаджийски. Пред скромния му паметник посетителите няма да разберат, че се срещат с името на човека с най-болезнената чуствителност към съдбините на българската държава. От площада в Сапарево, където е и паметника на Хаджи Иван и Петре Пугьов, се отправяме към манастирчето Свети Архангел, което се намира на 1,5 км. се отправяме в югоизточна посока покрай речната улица и след около 800 метра след последните къщи в дола стигаме до манастирчето Св. Архангел. Мястото на манастирчето и някогашния голям манастир при водослива на рекичките Лева и Десна е приказно, а по пътеката между тези две рекички се излива на Хайдушкуто кладенче и Балканското вододелно било врайона на Лъкатишна Рила. Грижливо пазена от родолюбиви българи, но чакаща помощ, за да напомня на поколенията българи за трагичната съдба на нашите прадеди още в първите пристъпи на османските завоеватели, е този духовен крепител. Черквицата в сегашния й вид е на мястото на южната част на някогашния голям манастир тук. До 1977 г., когато е основно ремонтирана, малката черквица е възстановява и през 1895 г. Само две от стените й са стари - амвонната (източната) и южната. По-голямата част от стенописите вътре също са от края на миналия век, може би и по-късно, но личат и стари стенописи. С цел да направи добро, някой богомолец взел, че варосал стенописите, като оставил малки непокрити образци. Възстановяването на манастирчето е дело на кмет Иван Бимбов идаренията и доброволния труд на всички сапаревци. Наред с основния ремонт на самата черквица се строи и манастирска сграда със стая за гости, кухня и трапезария, така необходими за гостите на манастира. За това, че някога на това място е имало голям християнски манастир, разрушен от турците, свидетелствуват и разкритите мащабни основи на същия при изкопните работи на новата сграда. На освещаването на новата сграда на манастирчето на 8 ноември 1997 г. - на Архангеловден, присъствува и патриарх Максим. По разкази на баба Гюна, починала 1985 г. на 98 години, на черквичката е правен ремонт през 1895 г. Тогава само две от стените и са били стари-амвонната (източната) и ююжната. По-голямата част от стенописите са 14 век , но личат и стари. Дядото на Пене Годев , Тоше Стефанов Кьосев е разказвал, че в това манастирче и в черквата Св. "Никола" в селото са идвали да се пречестяват и българи християниот далечни краища като Кюстендил и др. Затова, че на това място е имало голям христянски манастир , разрушен от турците , свидетелстват и разкритите по- големи основи при изкопните работи за новата постройка.Тогава бе разкрит и некропола на четири погребения вероятно на починали монаси от манастира. Същите са запазени на мястото си за изледване от археолози.

В околностите на село Баня има останки от антично селище и от средновековната крепост Калето. Сведения за селото има от времето на османското владичество – споменато е като турско село с името Лъджите. Тук е открита колективна находка от антични монети от Аполония. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението в 1885 г. Днес в село Баня има действащо читалище „Петко Енев – 1932“ и действащо общинско основно училище „Злати Терзиев“; православна църква „Свети безсребреници Козма и Дамян“. В първата седмица (неделя) на месец април се провеждат конни състезания (конски кушии), които се превръщат в нещо като емблема на празника на селото. В южната част на селото отвъд реката има минерална баня; дом за стари хора; лагер за бежанци. По-известни туристически дестинации в село Баня са Центърът за здраве, който предлага различни по вид пакети за оздравяване, релаксиращи масажи, водни процедури с минерална вода, с билки или различни соли, компреси и нагревки, различни сауни, инхалации, упражнения, сокотерапия и билкови чайове; както и бутик хотел „Аглика“ с леглова база от 177 места. Построени са ресторанти и заведения, спортни съоръжения (тенис кортове, футболни игрища, скуош, фитнес), СПА център, басейни. Просторна тераса на основния ресторант е с красив изглед към язовир „Жребчево“. Хотелът предлага и лов, и риболов, приключения с коне, велосипеди и АТВ-та из околностите, катерене по 10-метрова стена. Най-популярните дестинации за разглеждане от туристите, решили да посетят Баня, са: минералният извор “ Благата вода”. Той е в края на селото и е изцяло обновен. В близост до извора се намира Турската баня - една от големите забележителности на селцето; Римската баня, която е запазена в своя автентичен вид; трите запазени църкви, с които селото се гордее – “ Свети Георги”, Евангелската църква и църквата “Свето Успение Богородично”. Някои от най-интересните събития, които туристът може да посети в и около Баня, са Традиционния събор “Празник на моето село”, провеждан всяка година през първата неделя на месец юли; Празниците на банската традиция - през втората половина на май; Международния кукерски фестивал „Старчевата“ в началото на януари в гр. Разлог; Международния музикален фестивал Bansko Jazz Fest през август в Банско; Празника на банското мезе и червеното вино през февруари и др. Районът предлага богата културна програма с фолклорни, музикални, кулинарни и културни събития за всеки вкус и през всеки сезон.

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

В Южна България има село Баня, което се намира в община Панагюрище, област Пазарджик. То е построено в планински район. Разположено е в Същинска Средна гора, в Бъто-Банската котловина. През селото тече Банска Луда Яна, която се влива в река Панагюрска Луда Яна. Съседни населени места са: гр. Панагюрище (общински център) на 11 км и село Бъта на 4 км (по течението на Банска Луда Яна). На югозапад от селото се намира връх Букова могила (974 м надм. вис.). Селото е с богата история. То съществува от времето на траките. Открита е гробница на тракийски владетел, изложба от която може да се види в кметството. Родно място е на вдъхновителя на въстаниците от Априлското въстание Поп Груйо Бански и неговите съратници Атанас Калоянов и Стоян Каролеев. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В селото има читалище, библиотека, детска градина и основно училище. С изключителната си природа, минералните извори, закрит и открит минерални басейни, хотел, ресторант и механа, село Баня предлага отлични условия за отдих и развлечения. Температурата на минералната вода е 38 - 42 °C, а дебитът ? – 20 л/сек. В центъра е издигнат паметник на поп Груйо Бански. Отворена за посещения е неговата къща музей. По живописна пътека може да се посети местността Калето, където има останки от древноримска крепост. Там по време на османското владичество населението е намирало убежище. Сьщо така има и римски път по който все още се виждат павета. Характерни за землището на селото са стари дъбови и букови гори, рядко срещаният червен камък и стотиците декари с трайни овощни насаждения – вишна и синя слива. Местоположението предлага удобни връзки със София и Пловдив по автомагистрала “Тракия” – международен път Е-80, с отклонение при с. Гелеменово чрез републикански път II-37 и III-801 Вакарел – Панагюрище - Стрелча. Връзката с гр. Пловдив се осъществява и посредством жп линията Пловдив – Стрелча – Панагюрище с дължина от 71,7 км. Разстоянието до Летище София – 131 км; Летище Варна – 423 км; Летище Бургас – 313 км. Топлите минерални извори, са привлекли хората тук още в древността. В района на землището са открити плочи с образа на Тракийския конник, монети от времето на Филип ІІ Македонски, фрагменти от керамика, внесена от Древна Гърция. Находището на термални извори се е образувало по разломно нарушение, преминаващо през селата Баня и Бъта. Най-западната група (Панагюрски бани) е свързана с мергели, а останалите с с андезитовите туфи със сенонска възраст. Общо изворите при с. Баня са били 11 и при каптирането през 1936 г. са събрани в 6 шахти. Допълнително са прокарани два сондажа до изворите - единият вертикален с дълбочина 150,2 m, а другият - наклонен с дълбочина 191 m, като втория достига до андезити на дълбочина 152 m. По-късно в района са прокарани още два сондажа. При с. Бъта водоизточниците също са разположени в два отделни участъка. В единият - “Топлика” - е имало извор, който в момента е каптиран и е изграден сондаж. В другия участък има три естествени извора и 3 допълнително прокарани сондажи. Естествени лечебни фактори тук, са климатът – умерено-континентален с подпланински характер. Сравнително мека зима, топло лято, суха и по-топла есен от пролетта. Температури: м. януари-среднодневни минимум -3?С и максимум + 5?С; м. юли - среднодневни минимум +14?С и максимум + 27?С. Средни валежи през м.януари 28 mm и през м. юли - 18 mm. Най-изразени валежи има през м. май - 37 mm. Минералната вода е хипертермална (42?С), рН 7,8 с обща минерализация 0,63 g/l, съдържаща сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви и флуорни йони; метасилициева киселина в колоидално състояние и газ - радон. В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение при хронични заболявания на опорно-двигателния апарат, дегенеративни ставни заболявания - артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия – ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др., ортопедични и травматологични – миозити, тендинити, бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др., заболявания на гръбначния стълб: спондилити, спондилартрити, дискова болест, гръбначни изкривявания и др., периферната нервна система – неврити, радикулити,плекси метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра, женска и мъжка полова система; дерматологична патология и др. В местността "Върбишки дол" има останки от антично селище, а в западната част на селото –останки от средновековна крепост. В землището на селото има добри условия за отглеждане на зърнени култури и лозарство. В селото е запазена църквата " Св.Никола"/ 1840г./ с ценен иконостас и стенописи. С изключителната си природа и минералните извори, село Баня предлага отлични условия за отдих и развлечения. Населението е християнско - има две църкви и малък параклис със стари и красиви стенописи. През селото тече Банска Луда Яна.То съществува от времето на траките. Открита е гробница на тракийски владетел, съркофагът от която е изложен в кметството. При разкопки са намерени различни сребърни и златни накити, монети и други артефакти от различни векове. Крепостта, където, през турско време, се е криело местното население се нарича Калето или Красен. Родно място е на един от организаторите на Априлското въстание Поп Груйо Бански и неговите съратници Атанас Калоянов и Стоян Каролеев. Тук са бродили Левски и Бенковски. В селото има богата библиотека - "Читалище Пробуда - 1872г." Действащ детски танцов състав "Изворче". Певческа група за автентични песни- "Златна есен".

В централна Южна България, в област Стара Загора, в близост до градовете Калофер и Казанлък, е разположен град Павел баня. Градът е административен център на едноименната община. По данни на НСИ в него живеят 2408 души (31 декември 2024). Градът се намира близо до Казанлък (около 20 – 25 km), в съседство с язовир Копринка. Той е разположен в централната част на България, в северозападната част на област Стара Загора и между Стара планина и Средна гора в Розовата долина. Павел баня е сравнително ново селище. Основан е след Освобождението на България от османска власт, от преселници от съседното село Турия. Основните родове, които са се заселили в новото село Павел, са около десетина. Покрай националното богатство – минералната вода, селцето се развива, появяват се някои почивни бази. От 10 ноември 1978 г. Павел баня е със статут на град. Селището е кръстено на Свети апостол Павел и по тъжната традиция на преклонената глава - на най-малкия син на руския император Александър ІІ – княз Павел Александрович. В Павел баня живеят различни по вероизповедание хора. Религиозните празници са взаимно почитани и уважавани. На територията на града има стара православна църква и евангелистка църква. Основни за икономиката на Павел баня, са балнеоложкият туризъм и производството и обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия). Град Павел баня e национален балнеоложки център. Градът е добил известност с лечебните си минерални води. Те се характеризират като слабоминерализирани, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни. От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 °C. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система – дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др. На територията на Павел баня извират лечебните води на общо 9 естествени хидротермални извори, с подобен химичен състав и общ дебит 950 l/минута, ниско минерализирани и слабо алкални, като два са с нерадонови води. Общата минерализация на водата е 0,650 mg/l , твърдост – 1,7 °dH. Минералната вода е слабоминерализирана, хидрокарбонатно-натриева, хипертермална, радонова, силициева и флуорна с леко изразена алкална реакция (pH: 7,5 – 7,9). Ето кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня: Дебит: 15,8 l/s, Температура – до 61 °С, Минерализация – 0,62 g/l, Радон – 22,8 NC/l, Сероводород – 0,7 mg/l. В града са разположени общо 11 басейна с минерална вода, от които 7 закрити и 4 открити. Минералната вода в Павел баня съдържа флуор и радиоактивния газ радон, затова според специалистите водата трябва да се използва изрично и само по лекарско предписание. На територията на общината, се отглеждат над 5000 дка българска маслодайна роза. Още 2000 дка са засети с други етерично-маслени култури – лавандула, мента и анасон. В община Павел баня има 9 действащи розоварни, в две от които се практикува старинен метод на розоварене и са отворени за посещение. Периодът на розобер е кратък – през май и юни. Тогава цялата община ухае на рози. Розопроизводството в община Павел баня се очертава като един от основните отрасли на общинската икономика. Местоположението, климатът и природните дадености в Павел баня обуславят идеални условия за развиване на балнеоложки, културен, екологичен и селски туризъм. Павел баня отстои на 192км от столицата София, 80км от Пловдив, 60км от Стара Загора, 25км от Казанлък. Средната надморска височина на гр. Павел баня е 828 м. Община Павел баня попада в климатичния район на Източните задбалкански полета, на европейско континенталната климатична област в България. В района духат умерени ветрове. Преобладава северният. Средногодишната температура на въздуха е около 10,8 градуса при средна температура през януари около минус 1 градус, а през юли около 22 градуса. Лятото е доста топло, освежавано от планинско долинния вятър, водната маса на близкия язовир “Копринка” и залесените склонове на Средна гора. Годишно над 30 000 туристи посещават града, оставят тук болката, и отнасят със себе си спомена за градчето, в което са се излекували. Празник е тачена дума по тези места. Зададе ли се Коледа, Сирни Заговезни, Лазаровден, Великден – трескаво оживление цари във всеки дом…Следва Празника на Розата и Минералната вода, Празника на град и община Павел баня, Ден на народните будители… Общинският фолклорен танцов ансамбъл Детелини, е привлякъл над 160 младежи на възраст от 6 до 25 години, които са почувствали в сърцата си магията на българския народен танц. Чрез своите участия в страната и чужбина те прославят името на Павел баня, разкривайки неуморим дух и талант. Археологическите разкопки в района на горещите минерални извори са разкрили останки от античен град, римски бани и балнеоложки съоръжения, голяма християнска базилика, други древни сгради. Тези находки свидетелстват, че местността е била известен лечебен център още в античността. До днес са запазени много исторически и археологически паметници, включително тракийски храмове и гробници, останки от римски и византийски пътища, Севтополис – древна тракийска столица. На 10 км източно от Павел Баня, по левия бряг на река Тунджа, великият тракийски цар Севт III е построил столицата Севтополис – център на Одриското царство. Днес древният град се намира на дъното на язовир „Копринка“. Павел Баня възниква като селище непосредствено след Освобождението. През 1877 г., по време на Освободителната война, жителите на село Турия, научавайки, че Калофер гори от башибозуци, избягват през Шипка. Това става известно като „Бегът през Балкана“. Башибозуците опожаряват всички села по долината на Тунджа, включително и Турия. На 3 март 1878 г. турийците се завръщат, но откриват само пепелища. Те се заселват в изоставеното турско село Лъджакьой, разположено непосредствено до топлите минерални извори. 398 фирми работят в община Павел баня по данни от 2021 г. Заетите в тях са 2055 души. Общата сума на приходите от дейността им също е 300 млн. лева, като се отчита ръст спрямо предходната година. За икономиката в общината най-голямо значение има предприятието за производство на фурнир и дървесни плоскости за мебелната промишленост „Кастамону България“ АД. Дружеството има приходи от оперативна дейност в размер на 139 млн. лева (годишен ръст от 30 млн. лева), отчита загуба от 2 млн. лева и извършва дейността си с персонал от 369 души. От 2000 г. дружеството е част от групата предприятия на турския холдинг „Кастамону Ентегр“е, който е собственик на още 11 завода за производство на дървесни плочи. През 2021 г. в завода, който се намира в с. Горно Сахране, са инвестирани над 120 млн. лева, като през 2023 г. се предвижда ново значимо разширяване на производ ствената дейност. На второ място според приходите с 8 млн. лева се нарежда фирма „М Ди Си“ ЕООД (хотели и настаняване), като отчита печалба от 2 млн. лева. Фирма „Бригада“ ЕООД (специализирани строителни дейности, производство на готови бетонови смеси) е трета с приходи в размер на 7 млн. лева. Предприятието за търговия на едро с парфюмерийни и козметични продукти „Агро-продукт“ ЕООД има приходи от дейността от 7 млн. лева и печалба от 2,2 млн. лева. Значение за икономиката в общината имат също и „Робертет България“ ЕООД - предприятие за производство на етерични масла, с приходи от 6,3 млн. лева и други две фирми със същия предмет на дейност – „Еньо Бончев“ ООД (с приходи от 6 млн. лева и печалба от 1,2 млн. лева) и Дамасцена ЕООД, която отчита приходи от оперативна дейност в размер на 4,9 млн. лева.    В структурата на преработвателната промишленост на община Павел баня, най-голяма тежест има производството на дървен материал. Следва производството на химични продукти. Голямо икономическо значение за общината има и селското и горското стопанство.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим