Православен храм Свети Димитър - Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В страницата, която предхождаше сегашната, направихме виртуална разходка измежду много природни и исторически забележителности, които туристът може да види в земите, заключени между Лом и Видин. Тук ще насочим вниманието си в точно определена посока. В България има много религиозни храмове. Те са християнски, на различни конфесии или направления в християнството. Но не всички строят храмове за богомолците. Има много мюсюлмански, юдейски, езически и какви ли още не храмове. Какви видове религиозни обекти съществуват в България? Кои християни, например, не строят храмове? В България, като мултирелигиозна страна с богата история, са издигнати различни храмове както за християнски конфесии, така и за други религии. Източноправославното християнство (Българска православна църква) е основната религия в страната. Построени са в различни исторически периоди и в момента се строят православни църкви, катедрали и параклиси. Например: Храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София, Рилският манастир. Католическата църква също има множество активни храмове. Тя присъства основно в Северна България (Никополска епархия) и Южна България (Софийско-Пловдивска епархия). Католическите храмове са активни и се строят нови, напр. католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София. Протестантските църкви са от различни деноминации (евангелисти, баптисти, методисти, петдесятници, адвентисти). Те строят модерни сгради, които често се използват и като обществени центрове. Пример: Храмове на петдесятните църкви в Пловдив, Варна и София. Арменската апостолическа църква е основно разпространена сред арменската общност в България. Арменските храмове включват катедралата „Сурп Кеворк“ в Пловдив и „Сурп Аствадзадзин“ в София. Старокатолическата църква у нас има ограничено присъствие и малък брой храмове. За сметка на това, съществуват православни църкви на други патриаршии. Такъв е Руският православен храм „Св. Николай Чудотворец“ в София. Освен християнските, съществуват и други религиозни храмове в България. Ислямът е втората най-разпространена религия. Джамиите са най-често срещани в Родопите, Североизточна България и градовете с големи мюсюлмански общности (Шумен, Разград, Кърджали). Пример: Баня Баши джамия в София. Юдеизмът се изповядва в Еврейски синагоги. Еврейската общност строи синагоги, най-известната от които е Софийската синагога – една от най-големите в Европа.

Организъм    Мусала    Нощен Видин    Отовишки връх

На територията на страната са изградени и Будистки храмове. Има малки будистки общности, като например в с. Ален Мак (до Варна), където се намира будисткият център „Дзогчен“. Хиндуистки общности в България изграждат молитвени зали и центрове, но няма големи храмове. Малки общности на бахайската вяра изграждат молитвени зали. Основната религиозна принадлежност в България е християнството, доминирано от православието. Ислямът, юдаизмът, будизмът и други религии имат своите пространства за богослужение. Нови храмове се строят в зависимост от нуждите на общностите, като в градските и селските райони има разнообразие от религиозни сгради. Сред християнските общности в България има такива, които не строят традиционни храмове или сгради, специално предназначени за богослужение. Вместо това те използват други пространства за събирания. Ето някои от тях и как са представени в страната: Свидетелите на Йехова не строят традиционни църкви или катедрали, а събират вярващите си в "Зали на Царството" – скромни и функционални сгради, предназначени за богослужения и изучаване на Библията. В България има Зали на Царството в по-големите градове, като София, Пловдив, Варна и други. Анабаптисти (Менонити и други подобни групи) се събират често в домове или обществени зали. Тяхното присъствие в България е ограничено, като те са по-скоро малки общности, фокусирани върху скромен начин на живот и вяра. Христаделфианците се събират в частни домове или наети помещения, а не строят специални сгради. В България те са малка група, която акцентира върху изучаването на Библията. Квакерите (Религиозно общество на приятелите) нямат традиция да строят храмове; често се събират в частни домове или наети пространства. Тяхното присъствие в България е минимално. Други малки християнски общности, групи като "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" (мормони) не строят традиционни храмове в България, а използват молитвени и учебни зали. Тези общности често се фокусират върху личната връзка с бога и изучаването на Библията, вместо върху обредността, свързана с храмовете. Събиранията им се провеждат в скромни и функционални пространства, което отразява техния акцент върху общността и практичността. Някои от тези общности, като Свидетелите на Йехова, са известни със своята активна мисионерска дейност и разпространение на литература. Тези християнски групи са малобройни и често не са публично видими, освен чрез мисионерската им дейност. Често срещат известна доза неразбиране или дори негативни реакции от обществото, особено в райони с преобладаващо православно население. Общностите са съсредоточени предимно в големите градове, където има повече възможности за наемане на помещения за събирания. Те внасят разнообразие в религиозния живот на страната, но остават малки по численост и влияние.

Пазвантоглу    връх Калин    Смърч

Павликянството е християнско религиозно движение, възникнало през VII век в Армения и разпространено в различни части на Византийската империя, включително Балканите. То е част от дуалистичните течения, които отхвърлят официалната църковна доктрина и догми. Павликяните имат специфични вярвания, които ги отличават от православието и католицизма. Основни характеристики на павликянството са тяхната дуалистична теология, отхвърляне на официалната църква, фокус върху Библията. Павликяните вярват в два принципа: добър бог (създател на духовния свят) и зъл бог (създател на материалния свят). Материалният свят се смята за творение на злия принцип и е източник на страдания. Павликяните не признават йерархията на православната и католическата църква, нито обредите като кръщение, Евхаристия, почитане на икони и реликви. Те се противопоставят на поклонението пред кръста и го възприемат като символ на страданието. Павликяните отдават основно значение на Новия завет, като особено почитат Евангелието и посланията на апостол Павел (откъдето идва и името им). Отхвърлят Стария завет, тъй като го свързват с „злия“ бог. Простота на поклонението - литургиите им са прости, провеждани в домашни условия или други скромни места. Лидерите са избирани от общността и често са наричани „учители“ или „апостоли“. Павликянството възниква в Армения през VII век, вероятно като реакция срещу официалната църква и под влиянието на манихейството и гностическите идеи. Византийската империя провежда редица репресии срещу павликяните, считайки ги за еретици. Въпреки гоненията, движението успява да се разпространи в Мала Азия и Балканите. През IX век византийските императори насилствено преселват павликяни в различни райони на Балканите, включително територията на днешна България. Павликянските общности се установяват около Филипопол (Пловдив) и в района на Родопите. Съществува и град Павликени във Великотърновска област. В средновековна България павликяните играят значителна роля. Те стават мост между дуалистичните течения в Мала Азия и богомилството – едно от най-влиятелните български религиозни движения. В периода на Османската империя павликяните се смесват с други общности. Някои от тях приемат католицизма под влиянието на мисионери и стават известни като павликяни-католици. Павликянството оказва влияние върху други дуалистични движения, като богомилството на Балканите и катарството в Западна Европа. То е пример за съпротивата на малки общности срещу религиозния и политически авторитет. Въпреки че павликяните като самостоятелно движение изчезват с времето, техните идеи оставят следи в историята на християнството и Балканите. Днес павликянството съществува основно като историческо и културно явление.

Православна църква в характерен архитектурен стил - куполна постройка

Върхът на всеки купол е увенчан с осмоконечен православен кръст с правоъгълна симетрия и кръстосване на страните в горната част на кръста

Може би, осмоконечният православен кръст ни е най-обикновен и познат. Но има и много други варианти на кръста, известни в православната традиция. Нека да видим кои са те: Египетският йероглиф “Anch”. От първите векове на християнството хора ползват египетския йероглиф „Anch“ като символ на кръста, защото той е имал подобна форма. Значението на „Anch“ е „живот“. „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан, 11:25). Кръст-котва. В Посланието към Евреите апостол Павел казва: „Та чрез две неизменни неща, в които не е възможно бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,“(Евр. 6:18-19). Тази котва от надежда е Кръста. Понеже котвата прилича на кръст, тя се превърнала в символ на надежда за спасение и вечен живот. Според книгата „Християнските символи“ от Алексей Уваров, известен археолог, в някои древни римски пещери били открити плочи без никакви надписи, но със символи на котва. Кръст “Лоза”. Както Христос е казал: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“ (Йоан 15: 1). Символиката в този кръст на лозата е връзка ? със Светата Евхаристия. Кръст Т. В Римската империя престъпниците са разпвани върху специални „египетски“ кръстове. Тези кръстове приличат по форма на буквата „Т“. Свети Дмитрий Ростовски пише, че светият пророк Езекиил имал видение, в което  видял, че Божият Ангел маркирал хората от Ерусалим с буква „Тау“, за да ги предпази от опасност (Езекиил 9:4). Според традицията, Свети Антоний Велики е носил Тау-кръст на дрехите си.  Монограм “Пастирската тояга на Христос”. В римските катакомби, археолози намират няколко подобни изображения, където пастирска гега  пресича вертикално буквата „X“, която е първата буква от името на Христос на гръцки език, така че заедно те образуват монограма на Спасителя, Христос Добрият Пастир. Кръст с полу-луна. В Книга Откровение на св. ап. и ев. Йоан пише следното: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината“(Откр.12: 1). Светите отци казват, че в този случай луната символизира баптистерията, в която е кръстена Църквата. Други значения на полу-луната са люлката във Витлеем, дискосът с Тялото Христово. Също така символизира  кораба на Църквата, воден от Христос, и котвата на надежда, дарена ни от Христос. Кръст Ботонии. В Русия този вид кръст е бил използван при правенето на напрестолни кръстове по-често, отколкото всеки друг вид. Можете да видите такъв кръст на различни руски държавни символи и градски гербове. Кръст с листенца. В църковното визуално изкуство често можем да намерим кръстовете с листенца. Например, можем да видим, този тип кръст върху омофора на св.Григорий Неокесарийски, изобразен на мозайките в катедралата „Света София“ в Киев. Кръст с капки. Четирите капки по ръбовете на кръста символизират капките Христова кръв, паднали на Кръста по време на разпването му. Кръст на Апостол Андрей. От 2-ри век гръцката буква „X“ е използван в различни монограми. Не само защото това е първата буква от името на Христос, но и защото св. апостол Андрей бил разпнат на такъв кръст. Ето защо тя се нарича кръст на Свети Андрей. През 18-ти век, император Петър Велики искал да подчертае религиозната разлика между православна Русия и Запада. Затова той поставя кръста на Свети Андрей върху руската държавна емблема, на собствения си печат и върху знамето на руската флота. Кръст с пресечки. Този вид кръст е широко използван в църковните украси, богослужебни предмети и върху одеждите на духовенството – особено върху омофорите на св.  Трисветители. “Гръцки” кръст или древен Руски “Корсунов” кръст.

Язовир "Карагьол"    Умиращият воин    Пещера Магурата

Според традицията, Светия княз Владимир е бил кръстен в град Корсун. Той донесъл един „Корсунски“ кръст от там и го оставил на брега на река Днепър в Киев. Кръстът и сега се пази в катедралата „Света София“ в Киев. Той е изсечен върху мраморната плоча на гроба на княз Ярослав, синът на Свети Владимир.  Доста често този кръст се вписва  във вътрешността на кръг, който символизира вечността.  Кръст “Константинския монограм”. В книгата „Животът на Свети Константин“, Евсевий Кесарийски, известен църковен историк, описва сънят, в който св. имп. Константин видял този знак в небето. Тогава Христос му се явил и му наредил да направи същия знак, използва, за да защити своя народ от врагове. Константин се подчинил и го създал. Така този Христогам съдържа първите две букви от името Христос -„Х“ и „Р“, които се пресичат. Катакомбен кръст или “Знакът на победата”. Архимандрит Гавриил пише, че в древните катакомби и по различни древни паметници, четириконечните кръстове са най-често изобразяваните. Този вид кръст станал още по-важен за християните, когато Самият бог ми го показал в небето. На 28 октомври 312, св. император Константин е щял да се изправи в битка срещу римския император Максенций. Преди победоносната борба, царят видял четириконечния кръст в небето с надпис „????? ????“ („С този знак ще победиш“). Съществуват много видове кръстове и много култури и религии имат своя собствена версия за него. В Древен Египет е съществувал „Анкх“ – кръст с примка на върха, символизиращ живота. Гръцкият кръст има две еднакво дълги линии, които приписват човешката и божествената линия в Исус Христос, и символизира смирението (и примирението на двата произхода на Христос). Келтският кръст на Британските острови е широко известен от много древни времена. Той се появява, след като келтите приемат християнството и съчетават кръга – езически символ на слънцето – с християнския кръст. Има латински кръст, който историците могат да проследят до III-IV век, широко известен е като основен символ на християнството – а по-късно и като символ на Католическата църква. И в този смисъл той се разпространява по света заедно с религията. Кръстът с една дълга вертикална линия, която е хоризонтално пресечена от по-къса, напомня за кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. Католиците имат различни версии на кръстовете; например Лотарингският кръст с две по-къси хоризонтални линии, който обикновено е знак на католическите кардинали и архиепископи, както и патриаршеският кръст с три хоризонтални линии, знак на папата. Емблематичният за руската православна църква кръст е с шест напречни линии. Освен двете традиционни линии, в долната част има още една, по-малка диагонална. Когато Исус е бил разпънат на кръста, той е бил забит, за да се облегнат на него краката му. Той символизира везните, които претеглят греховете и добродетелите на хората: горният ляв край винаги сочи нагоре, към небето, а долният – надолу. Работата е там, че заедно с Христос са били разпънати и двама разбойници. Единият от тях се покаял и влязъл в Небесното царство, но другият умрял без покаяние. Това трябва да напомня на вярващите за техните грехове и за важността на покаянието. Друг традиционен кръст в Руската православна църква е осемлъчевият. Според Евангелието допълнителната къса хоризонтална линия в горната част е била плочка, прикрепена към кръста. Обикновено тя посочвала в какво е виновен разпнатият. Табелката на кръста на Исус Христос гласяла: „Исус от Назарет, юдейски цар“. На някои кръстове в долната част е изобразен и череп или череп с кости. Те символизират главата на Адам, тъй като според традицията останките на Адам, Ева и техните потомци са били погребани точно под мястото на разпятието на Голгота. По този начин кръвта на разпнатия Христос символично измива костите на Адам и отмива първородния грях от тях и от всички негови потомци. Такива многоточкови кръстове се срещат във византийските фрески и мозайки от VI век. И тъй като корените на Руската църква произлизат от Византия, тя приема този кръст. И всъщност той е бил широко разпространен във всички славянски земи – и особено след Великата схизма, когато латинската и източната църква се разделят. През XVI в. Иван Грозни, първият руски цар, искал да укрепи страната малко след като всички руски земи били обединени след векове на феодална разпокъсаност и татаро-монголско нашествие. Той реализира идеята Москва да бъде Третият Рим, наследник на истинския Рим и Константинопол. Защитата на православието е един от принципите, залегнали в основата на тази идея. И за да покаже разликата от латинската църква – руският кръст започва да се разпространява надлъж и нашир. От този момент нататък той се поставя на върха на куполите на църквите. Осемконечният кръст се появява и на герба на Русия, точно между двете глави на орела.

Бор    Мура    Пирин

По време на комунистическия режим в България (1944–1989 г.) строителството на религиозни храмове беше строго ограничено, но не напълно забранено. Режимът следваше официална политика на атеизъм и силно ограничаваше религиозната свобода, но в определени случаи строителството на религиозни сгради беше допускано, макар и под строги условия. Ето каква беше ситуацията за различните религии: Българската православна църква беше под контрола на държавата. Ново строителство на православни храмове беше рядко разрешавано, но съществуващите църкви можеха да бъдат поддържани и реставрирани. Големи проекти като строителството на храм-паметника „Рождество Христово“ в Шипка (реставриран през този период) често се представяха като културни, а не религиозни инициативи. Католическите общности можеха да поддържат своите храмове, но строителството на нови беше силно ограничено. Например, Католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София е разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война и е възстановена едва след падането на комунизма. Протестантските общности имаха още по-ограничени възможности. Те често използваха съществуващи молитвени домове. Ислямът беше втората най-разпространена религия в България, но мюсюлманските общности бяха подложени на значителен натиск, особено в периода на „възродителния процес“. Строителството на нови джамии беше почти напълно спряно. Съществуващите джамии можеха да бъдат поддържани, но много от тях бяха изоставени или превърнати в музеи. Мюсюлманите често се молеха в частни домове или стари джамии. Еврейската общност в България беше значително намалена след Втората световна война и изселването в Израел. Синагогите, които останаха, като Софийската синагога, можеха да функционират, но строителството на нови сгради беше практически невъзможно. Поддръжката на съществуващите синагоги беше ограничена и зависеше от държавните власти. Малките религиозни общности, като будисти, бахайци и други, имаха ограничени права и на практика не можеха да строят храмове. Подобни религии често действаха неофициално или в много малки общности. държавата декларираше свобода на вероизповеданията в Конституцията, но в действителност религиозните дейности бяха строго регулирани. Религиозните институции бяха наблюдавани от Дирекцията по вероизповеданията и службите за сигурност. Ново строителство беше разрешавано само в изключителни случаи, когато властите смятаха, че то служи на културни или обществени цели. В някои селски райони, където общностите имаха силни религиозни традиции, местните власти понякога допускаха строеж на малки параклиси. Големи градски храмове, които са културни паметници, като Александър Невски или Софийската синагога, бяха поддържани, за да демонстрират „толерантността“ на режима пред чуждестранни гости. С края на комунистическия режим през 1989 г. религиозната свобода беше възстановена, което доведе до вълна от строителство на нови храмове, включително църкви, джамии и молитвени домове за други религии.

Видин    Гръцки огън    Язовир Калин

Храмовете на различните християнски направления и конфесии се различават по множество признаци в строителството, архитектурата и духовното предназначение. Тези различия отразяват както богословските, така и културните особености на всяко течение. От гледна точка на строителството и архитектурата, православните храмове имат куполна структура: Централен купол (или множество куполи), символизиращ небето. За тях е характерна кръстовидната форма. Често са изграждани във форма на кръст. Притежават иконостас: декоративна преграда с икони, отделяща олтара от основната част на храма. Интериорът е богато украсен с фрески и икони, библейски сцени, светии и символи. Най-често ползвани материали са камък, тухла и мрамор. Сред духовните особености, богослужението е силно ритуализирано, с акцент върху тайнствата (Евхаристия, кръщение и др.). Иконите са централна част от духовния живот, почитани като прозорци към божественото. Католическите храмовеса в Готически стил (в историческите катедрали): Високи кули, остри арки, витражи. Доминират Барокови елементи: богато декорирани интериори с позлата, статуи и олтари. Също са с Кръстообразна форма. Основен план на катедралите, често е удължен с дълъг неф. Обикновено има голям орган за музикален съпровод на литургията. Централен елемент е Евхаристията, като олтарът е основният акцент в храма. Характерни са молитвени кътове, посветени на Дева Мария и различни светци. Използването на латински (в традиционната литургия) и музикалните форми създават тържествена атмосфера. Протестантските храмове имат семпъл дизайн. Те са минималистични и функционални сгради, без пищна украса. Отсъствие на икони и фрески: Декорацията е ограничена до кръста и няколко библейски цитата. Фокус върху проповедта: Платформа или амвон за пастора е централна част от интериора. Модерни материали: Често се използват бетон, стъкло и дърво. богослуженията са насочени към изучаване на Библията и проповядване. Акцентът е върху личната връзка с бога, а не върху обредността. Музиката често е съвременна, включваща хорово или инструментално изпълнение. Арменски апостолически храмове имат куполи обикновено с конусовидна форма, наподобяваща арменския традиционен стил. Те са компактни по размери: По-малки по мащаб от православните и католическите катедрали. Проста вътрешна украса: Ограничено използват икони и фрески. Литургията съчетава елементи от византийската и сирийската традиция. Характерна е употребата на арменски език в службите. Старокатолически и други малки конфесии визуално приличат на католическите храмове, но са по-скромни по мащаб и декорация. Отсъства екстравагантност, като се акцентира върху практичността. богослужението е близко до католическата литургия, но често на местния език. По-голямо участие на миряните в религиозните ритуали. Храмовете на различните християнски направления отразяват техните богословски възгледи и културни традиции. Православните акцентират върху тайнствата и визуалното величие, католическите – върху величествената архитектура и символизма, а протестантските – върху простотата и достъпността. Арменските и старокатолическите храмове съчетават елементи от различни традиции, съобразени с местната култура и нужди. В страницата, която следва, ще ви разкажем за православните храмове в България с най-изящната архитектура. Останете с нас и ще научите кои са те.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Подпочвени води    Еврейски заговори    Крепост Калето

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Принципи на Нютон    Принципи на термодинамиката    Принципите и хуморът