Конят (Equus ferus caballus) е едро, силно животно, едно от първите домашни животни. Опитомяванетона коня е започнало отпреди 6000 години, а до 3000 година преди Новата ера коне вече са се отглеждали във всички краища на Земята - според Wikipedia, която рядко греши, но в случая наистина допуска грешка - коне не е имало в Америка до появата на Колумб, а също и в Австралия, Нова Зеландия и голям брой острови по всички географски ширини. Първите коне в Америка са изпуснати от конквистадора Ернандо Кортес испанска порода коне, които постепенно се размножили и се разпръснали из цяла Северна Америка. Впоследствие те били опитомени от много индианци, които благодарение на коня започнали да придобиват предимство пред други племена - бързина на придвижване, повече възможности за лов, особено на бизони, по-добро водене на битки и т.н. Според археологически проучвания коне са опитомени за първи път на територията на днешна Украйна и Казахстан около 4000 години преди Новата Ера. Поради това някои страни от региона и до ден днешен имат чудесна школа по езда - джигитовка.
Кон пред хижа Мальовица в Рила планина
Гларус Снимки на животни Растения Информация за река Дунав Екип от млади зъболекари Dental tourism Хижа Иван Вазов Хижите в България
Конят е нечифтокопитно животно. Има дълги и тънки крака, приспособени за бързо и продължително бягане. Това е наложило коня като спътник на човека в почти цялата му история - осигурява голяма бързина на придвижване, и то на дълги разстояния. На крака на коня е развит само третият пръст, който е облечен в копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото на коня е покрито от гъста космена покривка, която се състои от твърди и меки косми. Твърдите са групирани в областта на главата и образуват грива, а в задната част - опашен кичур. Скелетът на коня се състои от около 170 кости (по-малко от костите на човека), които са усторени така че цялата костна система да бъде максимално олекотена.
Интересни са различните вариации в размерите и пропорциите на коня при различните породи. Най-едри са конете от белгийската порода Shire (шир), които достигат наистина гигантски размери - гърбът им е с височина около два метра, а главата може да надвишава и три метра. Понякога породата се нарича белгийски брабансонски кон. Много малко ездачи могат да се качат без стълба върху седлото на подобен кон; но все пак такива коне не се използват за езда, а за впрягане и теглене на товари. В редки случаи в миналото някои по-едри рицари са използвали породата за езда, тъй като доспехите и оръжията на един рицар са били със значително тегло. Падането от седлото по време на битка е било равносилно на смъртна присъда за рицаря - при такава височина на коня и при теглото на доспехите самото падане си е било тежка травма. Най-високият кон в света е от тази порода, бил е роден в Швейцария през 1845 година и е имал височина на гърба от 219 см. Размерите на този вид кон предполагат и огромна физическа сила - в щата Мичиган в САЩ такъв кон е успял да изтегли шейна с тегло от 65 тона! При нормални условия такъв кон тегли товар, надвишаващ около пет пъти собственото му тегло, докато при рекорда в САЩ масата на товара е била 32 пъти по-голяма от масата на коня! Нормалните коне от другите породи могат да теглят каруца с тегло около два тона по асфалтов път; по метални релси един кон може да изтегли вагон с маса осем тона, а по вода - лодка с тегло около 20 тона. При шейни възможният за теглене товар е от порядъка на пет или шест тона - така че конят от Мичиган се е справил наистина блестящо, надвишавайки десетократно възможностите на един средностатистически кон. Поради това брабансонците понякога са наричани живи трактори - не без основание. Близки родственици на тези коне са арденците - породата им е кръстена на планината Арден, която се намира на границата между Франция и Белгия. Те са били основни коне в армията на Наполеон.
Теглото на породата шир също е внушително - достига до 1.2 - 1.5 тона и човекът наистина изглежда като джудже при заставане до подобен кон. Въпреки огромните размери и значителната физическа сила, конете от тази порода са кротки и добродушни, и толкова по-добре - при физически сблъсък между човек и животно с такива габарити човекът просто няма да остане жив. В долната част на краката на конете от порода шир има разрастване на по-дълги косми, подобно на грива - то създава много интересен ефект по време на галоп, тъй като се развява и изглежда че пламъци излизат от краката на коня.
По отношение на възрастта на конете има записани доста рекорди. Нормално един кон живее около 25 - 30 години; максимумът на физическите възможности се достига нормално на третата или петата година след раждането. Едногодишен кон се смята за пубертет с всички позитивни и негативни особености по отношение на характера на тази възраст. Петнадесетгодишен кон в миналото се е смятал за застаряващ и вече изморен - през 90-те години на ХХ век в България дори беше издаден един роман на Хорас Маккой, който носи заглавието "Уморените коне ги убиват, нали?". Тридесетгодишен кон се смята за старец и дори за дълголетник. Все пак в Англия един кон е доживял от 1760 до 1822 година - което прави точно 62 години; конят е носел името Олд Били по понятни причини, но никой не е документирал официално този факт, така че възниква логичният въпрос дали пък дългият живот на този кон не е една градска легенда? Конят на Наполеон е носел името Яфа и е живял 37 години. За България има записан рекорд - в разградското село Захари Стояново един кон е доживял до 46 години.
Най-малкият по размери кон е пони от породата пинто, което достига ръст от 35 сантиметра и тежи 2.7 килограма - колкото малко по размери куче. Това пони е носело името Айнщайн и е по-малко по размер от новородените кончета от нормалните породи.
www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.bg www.bg-tourinfo.net www.bg-dentist.com www.ralev-dental.com www.maxillofacial-bg.com www.ralev.bg
Зъболекари в България Кариес Ендодонтия Рила Пирин Дентален център във Видин Конска поляна Връх Баба в Пирин Калиакра
Художник от град Пловдив Шамбала Поезия от цветя Атмегдан Легенди за Пирин планина Информация за Пирин Камилата
Кон в Рила точно до хижа Иван Вазов. През лятото много коне се отглеждат свободно в природата, като те се хранят с трева. Според много археолози това че в околната среда се намира храна за коня в изобилие е станало причина за голям напредък в човешката цивилизация - станало е възможно хората да се придвижват от едно място на друго без да носят със себе си огромни количества храна за добитъка или за други домашни животни, например кучето. Същевременно обаче при извършване на тежка физическа работа конят не може да се храни само с трева - необходим е и допълнителен фураж. Поради това различните номадски племена са извършвали преходи с коне, които преходи са се редували с периоди на продължителна почивка - през това време конете са пасяли и са възстановявали силите си. Също така при работа в полето конят работи усилено за период от няколко седмици, а през останалото време пасе и отпочива.
Зрението на коня е доста специфично. Очите му гледат силно настрани, поради което зрителното му поле е изключително широко - достига до около 350 градуса. За сметка на това само в предните 65 градуса зрението на коня е бинокулярно. Ако конят забележи обект, който представлява интерес за него, той обръща главата си към него, за да може да го види триизмерно. Конете без проблем виждат в две срещуположни посоки едновременно; има само ограничени слепи петна под шията, непосредствено пред главата на коня и директно назад. Цветоусещането на конете не е добро - виждат всичко в нюанси на червеното и зеленото.
Конете имат няколко типа ход, в зависимост от скоростта и походката:
ходом - скорост около 6 - 7 км/ч, при който ход конят мести последователно четирите си крака
тръс - съкратен (до 15 км/ч), обикновен и удължен (до 50 км/ч)
галоп - при него конят тича със скорост до 60 км/ч. При този ход поне два от краката на коня са във въздуха. В миналото се е водел спор дали при този ход има момент, при който и четирите крака на коня са във въздуха и нито един от тях не докосва земята; с изобретяването на кинематографа са заснети серийни кадри, при които става ясно че такъв момент има
кариер - при него конят препуска най-бързо, но след 2 - 3 километра се изморява
раван - малко коне умеят по рождение да поддържат този ход. Той се научава след упорити тренировки; при него конят повдига първо двата си леви и след това двата си десни крака; при това се научава да поддържа центъра на тежестта си и се изморява изключително бавно - може да измине за един ден до 120 километра. Такъв кон, който е обучен на този ход, се нарича раванлия кон
допълнителни, изкуствено създадени ходове - такива са испанска походка (параден ход), пирует и пасаж
Конят е животно с твърдо установени навици. Винаги тръгва с ляв или десен крак, поради което понякога стопаните казват че имат кон с ляв ход, лява крачка или за ляв впряг
На тази снимка се виждат коне, пуснати свободно в Рила планина. Виждали сме коне, живеещи свободно и в Пирин, и в Стара планина, и в Родопите - във всички български планини. Говори се че дори има коне, които са избягали от своите стопани и се размножават съвсем свободно, подобно на мустангите в Дивия Запад. Нямаме информация доколко това е вярно; според други разкази на очевидци при нападение от мечка конете се строяват в кръг с муцуните си една към друга, а задните им крака образуват външността на кръга. Вътре в окръжността са малките кончета; при опит на мечката да захапе някой кон тя получава такива ритници, че бързо разбира с каква невъзможна задача се е заела. Дали това отговаря на истината или са истории от Ловно - рибарския съюз, също не знаем. Факт е обаче че конят рита изключително силно и може да причини много тежки травми, особено в лицево - челюстната област.
Малко конче - започва да ходи около един час след раждането си
Понякога в стадата от коне се срещат и магарета, катъри или мулета - като това на снимката
Батак
България
www.dentalimplants.bg
www.bg-tourinfo.com
Лимфна дисекция
www.ralev-dental.bg
Арбанаси
Имплантология Рила
Рилски езера Седемте
Рилски езера Отовишки връх
Открит синус лифтинг
Избелване на зъби
Япония Язовир
"Карагьол" връх Калин Мальовица
Пирин Връх
Вихрен Мусала
Язовирите в България
Черно море
Ендодонтия
Кариес
Малко конче и голям кон
Бъндеришки езера
Нашата рекламна програма
Сравнение на имплантатните системи
Планини в България
Истината за базалните импланти
Рила
www.bg-dentist.net
Дентален лекар в Пловдив
Мраморният първенец на Пирин - Вихрен
www.tourinfo-bg.net
www.ralev.ws
Циркониеви корони
Цени на зъбните импланти
Форум
Класификация на зъбните импланти
Субпериостални импланти
Класификация на имплантите според разположението им в костта
История на зъбната имплантология
Имплантатни размери - характеристики
Зъболекар
Клинични случаи с импланти
Лимфен възел
Перфорация на синусна лигавица
Лимфна система
Строеж на лимфен възел
Устройство на лимфен възел
Групи лимфни възли
Коне пасат близо до входа на пещерата Леденика
над град Враца
Стоматологични столове
Сравнение на имплантатните системи
Кариес
Орална хирургия
Стоматология
Имплантатни аналози и трансфери
Бифосфонатна некроза
Синусова мембрана
Ендодонтия
Следдипломно обучение на Ралев Дентал
Aсептика и антисептика
Зъбни импланти
СМА пили
Бор
Субпериостален имплант
Сулкусформер
Типове фиксация
Закрит синуслифтинг
Композити
Зъбни импланти - история
Зъбни импланти - практическа полза
Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?
Бъдещето на зъбните импланти
Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност
Успеваемост при базалните импланти
Протезиране върху базални импланти
Бета - лактамни антибиотици
Линкозамиди
Синергистини
Принципи на приложение на антибиотичната терапия
Конска глава - вижда се мощната дъвкателна мускулатура. Мухите кацат
непрекъснато по коня и той се стреми по всякакъв начин да ги рзагони - с
движения на опашката и ушите си