Вижте и научете за още интересни обекти:
Кариес Родопи Витоша Стара планина Закрит синус лифтинг Подпочвени води Зъб Зъбни импланти Сливен Лицево-челюстна хирургия Виж България Църкви и манастири Артикулатор и лицева дъга
Има определени разлики в строителството на християнски храмове. Кръстът в православните, например, е ориентиран в посока Изток, докато при католическите, е със северна ориентация. Но това е само едно от многото различия. Какви са те в различните християнски църкви и каква е обосновката за такива разлики? Разликите в архитектурата на християнските храмове между различните деноминации – основно православни, католически и протестантски – са многостранни и отразяват както теологични различия, така и културно-историческите условия на тяхното възникване и развитие. Ето основните разлики и техните обосновки: Ориентацията на храма при Православието. Храмовете почти винаги са ориентирани изток-запад, с олтара към изток. Изтокът символизира Христос – "изгряващото Слънце", и Второто пришествие. В Католицизма, в класическата традиция също преобладава ориентацията изток-запад, но има изключения (например в готическия период). Някои катедрали имат вход от изток и олтар на запад – това се свързва с различни литургични и местни традиции. При протестантизма няма твърдо правило; ориентацията често е практическа, свързана с терена или нуждите на общността.
Планировката и формата при православието най-често е с кръстокуполен план, като куполът символизира небесата. Централността на купола акцентира на обожествяването (теозиса) на човека. В католицизма често използван е базиликалният план (дълъг правоъгълник с апсида), а по-късно и латински кръст – дълго "тяло" с по-къси "ръце". Този план символизира Страданието Христово. Протестантизъм - залата за събрания често е по-проста и насочена към проповедалницата, която е в центъра на вниманието – символизира значението на Словото Божие, а не на тайнствата. Какви са отличията по отношение на интериора и декорацията? При православието съществуват богато украсен с икони, фрески, иконостас, който отделя олтара от наоса. Иконите са част от богословието – „богословие в образи“. В католицизма също има изобилие от изкуство – фрески, витражи, скулптури, олтарни картини. Развити са готика, барок и ренесанс архитектура. Търси се символика чрез светлина и височина. Протестантизъм. Много протестантски църкви (особено калвинистки) са сдържани – без икони или статуи, за да се избегне идолопоклонство. Лутеранството допуска известна украса.
Батак България www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com www.ralev-dental.bg Язовир Калин Пловдив Градове в България Арбанаси Байкушевата мура Контакт с екипа на Ралев Дентал АД Онлайн магазин за дентални материали Подробна информация за Пирин планина Базални импланти - какво представляват Българският имплантологичен справочник
Всеки е виждал християнски кръстове върху куполи и кубета на храмове. Но почти всеки е забелязал и някои различия в каноните за кръстовете в православните, католическите, протестантските и други конфесии. Може би, осмоконечният православен кръст ни е най-обикновен и познат. Но има и много други варианти на кръста, известни в православната традиция. Нека да видим кои са те: Египетският йероглиф “Anch”. От първите векове на християнството хора ползват египетския йероглиф „Anch“ като символ на кръста, защото той е имал подобна форма. Значението на „Anch“ е „живот“. „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан, 11:25). Кръст-котва. В Посланието към Евреите апостол Павел казва: „Та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,“(Евр. 6:18-19). Тази котва от надежда е Кръста. Понеже котвата прилича на кръст, тя се превърнала в символ на надежда за спасение и вечен живот.
Според книгата „Християнските символи“ от Алексей Уваров, известен археолог, в някои древни римски пещери били открити плочи без никакви надписи, но със символи на котва. Кръст “Лоза”. Както Христос е казал: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“ (Йоан 15: 1). Символиката в този кръст на лозата е връзка ? със Светата Евхаристия. Кръст Т. В Римската империя престъпниците са разпвани върху специални „египетски“ кръстове. Тези кръстове приличат по форма на буквата „Т“. Свети Дмитрий Ростовски пише, че светият пророк Езекиил имал видение, в което видял, че Божият Ангел маркирал хората от Ерусалим с буква „Тау“, за да ги предпази от опасност (Езекиил 9:4). Според традицията, Свети Антоний Велики е носил Тау-кръст на дрехите си. Монограм “Пастирската тояга на Христос”. В римските катакомби, археолози намират няколко подобни изображения, където пастирска гега пресича вертикално буквата „X“, която е първата буква от името на Христос на гръцки език, така че заедно те образуват монограма на Спасителя, Христос Добрият Пастир. Кръст с полу-луна. В Книга Откровение на св. ап. и ев. Йоан пише следното: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината“(Откр.12: 1). Светите отци казват, че в този случай луната символизира баптистерията, в която е кръстена Църквата. Други значения на полу-луната са люлката във Витлеем, дискосът с Тялото Христово. Също така символизира кораба на Църквата, воден от Христос, и котвата на надежда, дарена ни от Христос.
Планини в България Рила Рилски езера Седемте Рилски езера Отовишки връх Открит синус лифтинг Избелване на зъби Япония Язовир Карагьол връх Калин Мальовица Пирин Връх Вихрен www.see-bulgaria.com Стоматологична клиника в Пловдив информация за Вихрен www.see-bulgaria.net www.tourinfo-bg.com
Кръст Ботонии. В Русия този вид кръст е бил използван при правенето на напрестолни кръстове по-често, отколкото всеки друг вид. Можете да видите такъв кръст на различни руски държавни символи и градски гербове. Кръст с листенца. В църковното визуално изкуство често можем да намерим кръстовете с листенца. Например, можем да видим, този тип кръст върху омофора на св.Григорий Неокесарийски, изобразен на мозайките в катедралата „Света София“ в Киев. Кръст с капки. Четирите капки по ръбовете на кръста символизират капките Христова кръв, паднали на Кръста по време на разпването му. Кръст на Апостол Андрей. От 2-ри век гръцката буква „X“ е използван в различни монограми. Не само защото това е първата буква от името на Христос, но и защото св. апостол Андрей бил разпнат на такъв кръст. Ето защо тя се нарича кръст на Свети Андрей. През 18-ти век, император Петър Велики искал да подчертае религиозната разлика между православна Русия и Запада. Затова той поставя кръста на Свети Андрей върху руската държавна емблема, на собствения си печат и върху знамето на руската флота. Кръст с пресечки. Този вид кръст е широко използван в църковните украси, богослужебни предмети и върху одеждите на духовенството – особено върху омофорите на св. Трисветители. “Гръцки” кръст или древен Руски “Корсунов” кръст.
Когато християнин каже, че детето му Иван, е кръстено на дядото Иван, никой не намира това за учудващо. "Кръстено" означава, че детето продължава във времето с име, което не умира със смъртта на дядото. Това е начин да се хвърли мост между поколенията и да се изгражда приемственост между тях, споена със спомена и името на предците върху следващите поколения. Как наричат този ритуал мюсюлманите и юдеите? Има ли такава традиция у тях? Очевидно, те няма да кажат, че "кръщават" някого с някакво име. Въпросът засяга не само езика, но и дълбоки културни и религиозни пластове. Думата „кръщаване“ е тясно свързана с християнската религия, тъй като произлиза от тайнството Кръщение, което няма еквивалент в исляма или юдаизма. Но това не значи, че там няма практика на даване на име и дори на именуване в чест на предци. В исляма (при мюсюлманите) ритуалът на именуване се нарича „акика“. Той включва жертвоприношение (напр. овца), рязане на косата на бебето и даване на име — обикновено на 7-ия ден след раждането. Имената често се избират според добродетели, религиозни значения (като Мухаммад, Ахмед, Фатима) или в чест на уважавани роднини. Макар че няма догматична задължителност, предаването на име от предшественик (напр. дядо или баба) се среща често, особено в традиционни или племенни общества. Обаче мюсюлманите не казват „кръстихме го“, а обикновено — „дадохме му името на...“.
Мусала Пирин Язовирите в България Черно море Ендодонтия Морзов конус Долночелюстен канал Абатмънт Циркониеви надстройки Антибиотици в имплантологията Рискове в имплантологията Къси импланти Синусов под Синусова мембрана Имплантатни размери Зъболекар Смесени конструкции
В юдаизма (юдеи), при ашкеназите (еврейски общности в Централна и Източна Европа), има традиция да се дава име на починал роднина — най-често дядо, баба и т.н. Това се прави в негова чест, но и като вид символично "продължаване". При сефарадите (евреи от Испания, Португалия, арабския свят), е позволено или дори обичайно да се дава име на жив роднина. Именуването при момчета става по време на обрязването (брит мила) на 8-ия ден след раждането. При момичета — при четене на Тората в синагогата. Юдеите също не използват термина „кръщаване“, а просто „наричаме го (я) на името на...“. И в исляма, и в юдаизма съществува културната практика на именуване в чест на роднина, особено дядо или баба, но не е обвързана със специален сакрамент (свето тайнство), както в християнството; не се използва думата „кръщаване“, защото тя идва от християнската концепция за духовно прераждане чрез вода и Светия Дух; често просто се казва: „дадохме му/? име на дядото/бабата“ или „нарекохме го/я така в негова/нейна чест“.
Подробна информация за Пирин планина Върхове в Пирин Езера в Пирин Базални импланти информация за Башлийски езера Бъндеришки езера Сравнение на имплантатните системи Планини в България истината за базалните импланти Рила Зъбен имплант Зъболекар в Пловдив Връх Вихрен Базални импланти - обективен анализ Диоден лазер Витоша Парк Владикина бахча Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи
В този контекст е интересно да направим кратка културно-историческа разходка, как различните цивилизации са възприемали даването на име. По-специално, има ли наследяване на името от предци (както в примера с „кръстен на дядо си Иван“). Ето примери с няколко култури: В славянската (дохристиянска) традиция, имената обикновено са еднозначни и значещи, съставени от две части — напр. Светослав, Мирослава, Добрин. Има някои сведения, че се е давало име според предсказание, събитие или черта на детето (напр. Боян = "воин"). Няма ясни доказателства, че се е наследявало име от дядо или баба — това е по-скоро по-късна християнска или византийска практика. Понякога името се сменяло при преминаване в нов статус — напр. след инициация или ако се смята, че детето е болно (да се „излъжат“ злите сили). В индийската традиция (хиндуизъм), името се дава в ритуал наречен „Намакарна“ (Naamkaran) — около 10-12 дни след раждането. Изборът на име може да зависи от звездната карта (астрология); от божеството-покровител на семейството; от добродетел, която родителите желаят детето да притежава.
В някои касти и региони има традиция да се използва името на дядото, но това не е универсално — по-често се използват нови, благозвучни или духовно „силни“ имена. Понякога има тайно име и обществено име. Китайската традиция избира името много внимателно — то трябва да бъде хармонично, с добри символични значения, да носи късмет и уважение. Традиционно има „родово име“ (xing) и „лично име“ (ming). В някои фамилии се използва т.нар. „поетичен генерационен компонент“ — част от името, която се повтаря във всяко поколение според предопределено стихотворение, което осигурява наследствена връзка между имената. Това не е пряко кръщаване на детето с името на дядото, но внушава родова приемственост. Китайците не повтарят напълно имената на предци, тъй като това се смята за непочтително — показване на равенство със старшия. Каква била практиката в античната гръцка и римска традиция? При гърците било обичайно първият син да се казва на дядото по бащина линия, вторият — на дядото по майчина. Римляните използват три имена: praenomen (лично), nomen (родово), cognomen (прякор). Имената често се повтарят през поколенията. Това е почти формализирана система на "кръщаване" на деца на предци, макар терминологията да е различна.
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска.
Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.