Църковен купол

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Случаят тук не е такъв, но куполите на много религиозни храмове са позлатени. Като се знае, че старите технологии са включвали от чисто практически, а не от естетически съображения, нанасяне на оловни или поцинковани покрития за защита от капризите на времето, какви съображения са водели строителите, за да покриват църковните кубета със злато? Това е ключов въпрос. Златните куполи на религиозни храмове, особено в православния и византийския свят, изпъкват като нещо различно от типичните практични покрития, като олово или поцинкована ламарина. Въпреки че златото е скъп материал, изборът му невинаги е бил воден от чисто естетически мотиви. Има и други основни съображения, които са водели строителите и църковните власти при използването на злато за куполите. Навлизаме в зоната на символизма и теологията. Символът на Божествената светлина. Златото отразява слънчевата светлина по уникален начин. То създава впечатление за неземна, „божествена“ светлина, особено при изгрев или залез. Това визуално въздействие е било използвано, за да напомня за „Небесния Йерусалим“ — Божието царство. Непреходност и чистота: Златото не потъмнява, не ръждясва и не се разлага, което го превръща в символ на вечността и божествената неизменност — качества, които християнството приписва на Бога.

Съвременен купол - на църквата в квартал Сарафово на Бургас

Специалистите могат да се произнесат по каноничността на такова построение

Святост и величие. Църквата, като място на Божието присъствие, е трябвало да бъде украсена с най-добрите и трайни материали, за да покаже почит към Бога. Строителите на златни куполи и кубета са търсели и политически, и социален ефект. Демонстрирало се мощ и благочестие. Позлатените куполи са служили и като израз на богатство и престиж на владетеля или града. Те са показвали, че регионът е силен, благословен и благочестив. Куполите със златно покритие се виждат отдалеч и са служили като визуален ориентир и идентичност. За поклонниците и пътешествениците, те са били сигурен знак за присъствието на храм, а за враговете — предупреждение за силна и духовно значима територия. Да погледнем и практическите съображения. Издръжливост. Макар и скъпо, златното покритие (особено чрез златна листова позлата), е много устойчиво на атмосферни влияния. За разлика от желязото или дори медта, златото не се окислява и не корозира. В дългосрочен план позлатените куполи се нуждаят от по-малко поддръжка, отколкото други метали, което компенсира част от първоначалната инвестиция. Не на последно място, технологичната възможност. В много случаи не се използва масивно злато, а тънък слой златна позлата, нанесен върху метална основа (обикновено мед или желязо). Това прави покритието достъпно за големи повърхности, без да се използва голямо количество от скъпия метал. Изборът на злато за куполите не е просто въпрос на „лукс“, а дълбоко осмислено решение на границата между символиката, практичността и общественото послание. В очите на вярващите, златният купол е връзка между земята и небето — нещо повече от архитектурен елемент.

Златото е отдавна търсено и ценено от хората, заради многобройните му качества и стойности - както естетически, така и материални. Но в християнската религия как се съчетава употребата му, със символа на вярата, в която скромността е висша добродетел? Златото е символ на всичко, но не на скромност и смирение, а по-скоро на разкош и уклон към материалното. Това не е маловажно наблюдение, а е ключов и дълбоко философски въпрос, който засяга едно от най-големите вътрешни напрежения в историята на християнството: връзката между духовното и материалното. Действително — ако скромността, бедността и смирението са висши добродетели, как църквата оправдава позлатените куполи, богато украсените иконостаси и съкровищата от злато и сребро? Ето как този парадокс се разбира и тълкува в християнската традиция. Църквата внушава на миряните усещане за разграничение между личен живот и богослужение. Скромността се очаква от личния живот на вярващия, особено от духовниците — монасите, свещениците и епископите. Но църковният храм се приема като дом Божий, а не просто сграда. Идеята е, че както царете и владетелите са живеели в разкош, така Бог заслужава не по-малко — не заради самия материал, а заради израза на обич, почит и благоговение. В този смисъл, златото не се използва за лична изгода, а като жертва, дарена на Бога. Има и Библейски аргументи. В Стария завет, Бог нарежда на Мойсей да построи скинията (подвижния храм) с използване на злато, сребро, скъпоценни камъни и пурпурни тъкани (Изход, гл. 25–27). Соломоновият храм е също изключително разкошен. Това се тълкува като Божие одобрение за използването на най-доброто за свещени цели. В храмовете, посветени на Бог, има символизъм, а не материализъм. В очите на вярващия златото не е богатство, а символ на небесната слава, на вечността, на духовната светлина. Украсата не се прави, за да се „покаже богатство“, а за да се вдъхне трепет и благоговение, да се помогне на ума да се издигне към Бога.

Куполът на църквата в град Батак

Кръгъл купол с октагонална основа

Но нека не си затваряме очите и пред проблема за злоупотребата. Църковната история не е наивна — още от ранните векове християни като св. Йоан Златоуст или св. Франциск от Асизи, критикуват лицемерието, когато златото служи не на Бога, а на властта и суетата. Различават се две неща - дали златото служи на Бога — чрез благолепие на храма, или служи на човешкото его — чрез лукс и притежание. Православието и западното християнство има определени нюанси в това възприятие. В Източното православие се подчертава мистичният смисъл на златото — като символ на обожението, Божията слава, нетленността. В Западна Европа, особено след Реформацията, протестантите често отричат лукса в храмовете, именно от съображения за скромност, което води до различия в архитектурата и украсата. Християнството никога не е обожавало златото като материал, а го е използвало алегорично и символично — златото не е за човека, а за Бога. Когато това намерение се запази, позлатените куполи са израз на вяра. Когато се изгуби, те се превръщат в кич и духовна празнота, която самото Евангелие осъжда.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България

Има няколко ярки примера от различни епохи и християнски традиции, които илюстрират напрежението между скромността като добродетел и златото като символ на божествено величие. Света София, Константинопол (Истанбул) е ярка илюстрация на Византийски разкош. Тя е построена през 537 г. от Юстиниан I. Впечатлява с огромен купол, златни мозайки, мрамор, колонни редове от най-скъпи материали. Идеологията е – това е символ на небесната слава. Златото в интериора (особено в мозайките) не е за украшение, а за „озаряване“ на духовния свят. Парадокс е, че самият Юстиниан казал: „Надминах те, Соломоне!“ — което показва, че е вложена и политическа гордост и его. Базиликата „Сан Франческо“, Асизи пък е пример за скромност. Построена е в 13 век, в чест на св. Франциск, който проповядвал бедност. Интериорът й е украсен със стенописи от Джото, но без злато и разкош. Идеологията е: вярата не се нуждае от злато, а от сърце. Франциск се отказва от всичко материално и основава орден на бедността. Но и тук не минава без парадокс. Въпреки идеалите му, храмът все пак е внушителен — знак, че институцията не винаги следва личния пример. Сикстинската капела, Ватикана – христоматиен пример на Ренесансово великолепие. Тя е построена/обновена през 15–16 век. Няма много злато, но е с пищна художествена украса. Богатството е в изкуството, не в метала. Идеологията й е в следното: изкуството е път към Бога.

Старата църква в град Батак - при нея има не кръгъл, а четириъгълен купол

При това, както куполът, така и сградата, са покрити с каменни плочи - типично покритие на повечето сгради навремето в Родопите

Човешкият гений е в служба на духовното. Парадокс: Финансирана е с дарения, включително от продажба на индулгенции — което поражда сериозна критика и допринася за Реформацията. Руските православни храмове имат традиция на позлатени куполи и духовна тържественост. Такъв е Успенският събор в Москва, катедралата „Св. Исаак“ в Санкт Петербург. Куполите са позлатени, лъскави, многобройни. Идеологията в това е: златото е „светлина от Небето“. Куполът символизира Божието око и присъствие. Парадоксалното в този случай, е, че в Русия често съществува остър контраст между разкоша на храма и бедността на миряните. Протестантските храмове пък следват идеята за радикално опростяване. След Реформацията (16 в.), много протестантски общности премахват всякаква украса от храмовете. Принципът зад това: Божието слово е централно — няма нужда от злато, икони, образи или статуи. Външният разкош отвлича от вътрешната вяра. Но! Някои протестантски храмове днес са изключително скъпи като архитектура, макар и без традиционните символи. Разкошът в храма винаги стои на кръстопът между символичната необходимост да се почете Бог с най-доброто, което човек има и моралният риск да се замени смирението с гордост, а духа — с показност. Това напрежение съществува и до днес — както в архитектурата, така и в отношението на хората към религията.

Хотел Риу в Обзор - налице е архитектурен елемент, който наподобява църковен купол

Някой би видял реплика на Рилския манастир

Един чисто физически процес - при гръмотевични бури, светкавиците обикновено падат върху най-високите елементи от пейзажа. А златните куполи са металопроводни и не са ли естествена цел на огромното електрическо напрежение, натрупано в облаците по време на такива бури? От чисто физична гледна точка, позлатените куполи (или изобщо метални куполи) са естествени цели за мълнии, особено ако са най-високата точка в околността. Това не е случайно и не е било пренебрегвано дори в стари времена. Защо мълниите поразяват куполите? Металната повърхност (вкл. златото) провежда електричество изключително добре. Формата на купола и особено наличието на кръст или шип на върха концентрира електрическото поле и улеснява пробива на мълнията. Куполите често са най-високите точки в даден район (особено в малки населени места), което ги прави естествени мълниеприемници. Как се решава проблемът? Изгражда се мълниезащитна система (гръмоотводи). Почти всички храмове, особено съвременните или поддържаните, имат вградени гръмоотводи. В много случаи самият кръст на купола е електрически свързан с проводник, който отвежда тока безопасно до земята.

Купол на църквата в Бачковския манастир

Без злато и даже без метал - покрив от турски керемиди

Понякога златното покритие е нанесено върху медна или желязна обшивка, която също се свързва със заземителната система. В някои стари храмове, където технологията не е налична, се използват естествени заземители, като метални колони или дълбоко положени основи, които частично поемат електрическия ток. В исторически аспект, дори през Средновековието хората са забелязвали, че мълниите често удрят църкви, но тълкуванието е било религиозно – като Божие знамение или наказание. Реалното разбиране на електричеството идва с Бенджамин Франклин през 18. век. След това започва масовото въвеждане на мълниеприемници върху църковни сгради и кули. Интересно е, че първите мълниеприемници в католическа Европа са били посрещнати със съмнение — смятало се е, че „предпазването от Божия гняв“ може да е богохулство. Но какво би станало без защита? Ако куполът не е свързан със заземяване, мълнията може да нанесе огромни щети: да повреди покритието, да подпали дървена конструкция под купола, или дори да убие хора вътре. Особено опасно е за храмове с високи дървени кули или с електрическа инсталация без защита. Златните (и всякакви метални) куполи са предпочитана цел за мълнии, но това не е проблем, ако е предвидена добра мълниезащитна система. От гледна точка на архитектурата и физиката, дори е полезно — защото така куполът поема удара и отклонява тока, като действа като гигантски гръмоотвод за околността.

Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг        Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен   

Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга

Нещо средно между купол и камбанария

Трудно е да се коментира модерното строителство и какво е искал да каже авторът

Зъбен имплант    Зъболекар в Пловдив    Връх Вихрен    Базални импланти - обективен анализ    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Диоден лазер

Нека сега да поговорим за това, има ли традиция в еврейските синагоги или в мюсюлманските джамии да се ползва злато, или това е изключително християнска традиция? Този въпрос показва как различните религии изразяват отношението си към свещеното чрез материалното. Отговорът е: Не. Традицията да се използва злато върху куполи и външни части на храма е характерна най-вече за християнството (особено за източното православие и католицизма). В юдаизма и в исляма отношението към златото в религиозната архитектура е значително по-различно, дори противоположно в някои аспекти. Юдаизъм се характеризира със скромност, символика и забрани. Синагогите не използват злато върху фасадата или купола. Нито архитектурно, нито символично това е част от традицията. Фокусът е върху интериора, където понякога се използват позлатени елементи — напр. за украсата на Арон ха-Кодеш (шкафът, където се пазят свитъците на Тората), но това е ограничено и не натрапчиво. Символиката е в следното - Бог обитава сърцето и словото — не се търси визуален блясък. Прекомерният разкош може да се тълкува като горделивост. В миналото, поради исторически условия (гонения, ограничения), евреите не са имали възможност да строят големи и разкошни синагоги, което също е повлияло на традицията.

www.tourinfo-bg.net    Стоматолог в Пловдив    Връх Вихрен – трети по височина на Балканите    www.see-bulgaria.info    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    www.ralev-dental.com

Традицията при исляма — красотата е чрез геометрия, а не чрез злато. Джамиите много рядко ползват истинско злато в куполите. Най-често става дума за позлатена мед, месинг или оцветена повърхност, а не скъпоценен метал. Има, разбира се, и изключения. Куполът на „Скалния купол“ в Йерусалим (не е джамия, а светилище) е позлатен, но това е уникален случай и силно символичен. Някои съвременни джамии (особено в богати страни като Саудитска Арабия или ОАЕ) използват позлата като демонстрация на величие, но това не е част от класическата ислямска архитектура. Ислямската традиция залага на абстрактна красота – чрез калиграфия, мозайки, геометрия, арабески. Използването на човешки образи и прекалена пищност се избягва, за да не се наруши т.нар. тахид – единството и абстрактността на Бога. Защо християнството допуска златото, а другите религии – не? Християнството (особено след превръщането му в официална религия на Римската империя), асимилира имперските традиции – използване на злато, мрамор, свещен блясък като знак на божественото. Юдаизмът и ислямът, като религии, възникнали в условия на гонения, пустинни народи и силен акцент върху вътрешната връзка с Бога, проявяват подозрение към външната показност. Златните куполи са изключителна черта най-вече на православни и католически християнски храмове. В исляма и юдаизма външното използване на злато е или отсъстващо, или ограничено, защото се поставя акцент на духовната скромност, словото и абстрактната красота, а не на материалния разкош.

Цикатризиращи винтове    Сулкусформери    Биологична връзка    Вътрекостни импланти    Имедиатно имплантиране    Рискове в имплантологията    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Конична връзка

А как е решен този въпрос в будистките храмове? Тук златото заема специално и парадоксално място: въпреки че будизмът проповядва отричане от материалния свят, будистките храмове често са зрелищно украсени със злато, включително цели позлатени статуи и дори позлатени покриви. Но за разлика от западните религии, символиката и функцията на златото в будизма е различна. Какво представлява златото в будизма? То е символ не на богатство, а символ на просветление. Златото символизира висшата истина, чистотата на ума и просветлението на Буда. Не е символ на лукс, а на духовното съвършенство – безупречно, нетленно, неизменимо като самото злато. Къде се използва златото? Често изцяло позлатени са статуите на Буда (напр. статуята на Златния Буда в Банкок, Тайланд – над 5 тона масивно злато). Почитта не е към златото, а към състоянието, което статуята изразява – нирвана, просветление. Ступи и пагоди - известни примери са Шведагон Пагода в Мианмар – покрита с над 20 тона злато, инкрустирана със скъпоценни камъни. Златният храм (Харимандир Сахиб) в Амритсар, Индия (почитан от сикхи, но подобен стил) – изцяло позлатен. Храмови покриви и фасади в страни като Тайланд, Мианмар, Лаос и Камбоджа, позлатените орнаменти са част от традицията. Те се възприемат като акт на заслуга (пунья) — дарение за храма с цел духовна полза, не показност. Как се съчетава това с аскетизма? Монасите и личната духовна практика остават напълно аскетични — без притежания, храна само от дарения, скромно облекло. Златото е само в храма или върху статуята, като дар от вярващите, който изразява уважение към Дхарма (учението). В будизма златото не е символ на светска власт или богатство, а на божествена чистота, светлина и просветление. То не противоречи на учението, защото не е притежание, а принос и израз на вяра. Подобно на пламъка на свещта – макар да е материален, той е само образ на духовното.

Контакт с авторите на портала    Костна пластика    Синус лифтинг    Двуетапно повдигане на синусов под    Новини от имплантологията    Костни дистракции    Първи балонен синуслифтинг    Имплантатни размери    Балонен синуслифтинг    Първи имплант от системата Implantium    Хирургията и информационните технологии    Предимства и недостатъци на имплантите    Имплантологични видеоклипове    Аналози и трансфери    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    Размерът е от значение - имплантатни размери    Градове в България

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Папиломи