Църковни кубета

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Църковните кубета и царските корони в православната традиция следват близка форма. Подобни са короните и на църковния клир. От какво е обусловена тази прилика между църковните куполи и царските (а също и духовническите) корони в православната традиция? Очевидно, тя не е случайна. Тя има дълбоки богословски, политически и символични корени, и може да се проследи до символика на властта – небесна и земна. В Православието Църквата и държавата не са разделени напълно. Византийският модел, т.нар. симфония между Цар и Патриарх, предполага, че царят управлява земното царство, а Църквата – небесното, но и двамата действат в съгласие под Бога. Така куполът на храма е короната на Божия дом, както короната на царя е знак за Божието помазание и земната власт. Произходът на тази близост идва от Изтока и античността, посредством влияние от Иран, Рим и Византия. В древна Персия царските корони често били куполовидни, с високи шипове или топки на върха (подобно на кръстовете днес). В Рим – императорските диадеми и корони също придобиват заоблена форма с централен акцент, често със скъпоценни камъни – това се пренася във Византия. Оттам, византийската митра (епископската корона) и куполът на храма възприемат сходна естетика. Куполът е като символ на небето – „небесната корона“. В православната архитектура куполът символизира небето, царството Божие. Златният или украсен купол над храма изразява, че над Божия народ „господства“ Христос – Небесният Цар. Същевременно, митрата (епископската корона) или царската корона е „земна“ проекция на небесната власт, дадена от Бога. Църковните и царските корони често са украсени с икони, кръстове и скъпоценни камъни, подчертавайки божествения произход на властта. При светото миропомазване и коронацията на царете в православната традиция (напр. византийска или руска), се използват подобни символи, одежди и ритуали, каквито има и в хиротонията (въвеждането) на епископ. Короната става архитектурен мотив, а архитектурата – богословски израз. В този смисъл куполът е не просто покрив, а литургична и космическа корона, която обединява небето и земята, Бога и човека, Църквата и царството. Приликата между куполите на православните храмове и короните на царете и духовниците не е декоративна, а дълбоко символична: и двете представляват манифестация на Божията власт, дадена на човека — било то чрез храма, чрез царя, или чрез свещенството. Това е още един израз на византийското разбиране, че всяка власт е от Бога, и че красотата и формата имат богословска функция, не само естетическа.

Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо

Нека проследим хронологично и тематично развитието на формата на църковните куполи и корони от ранното християнство до византийската и руската традиция, като акцентираме на тяхната взаимна връзка. В Раннохристиянския период (III–V в.), първите християнски храмове нямат куполи, а приличат на римски базилики – правоъгълни сгради с двускатен покрив. Император Константин започва изграждането на по-представителни църкви (напр. "Свети Петър" в Рим), но куполите навлизат по-късно, под влияние на Изтока. По това време короните са императорски инсигнии, но не съществува още ясно оформена „християнска“ корона. На латински: (insigne – емблема, символ) е представителен символ или знак на държавна, съсловна или религиозна власт, титла, звание, ранг, пост, сан, чин. Царската корона е такава инсигния. Във Византийския период (V–XIII в.), куполът става централен елемент в храмовото строителство – особено след построяването на „Света София“ в Цариград (537 г.). Там куполът символизира небето, а храмът – космоса в умален вид. Външният купол често завършва с кръст, а целият силует прилича на корона. В този период византийските императори започват да носят корони, наречени "камелаукион", с форма, близка до купола – сводеста, украсена с кръст. Патриарсите и епископите също приемат корони (митри), особено след VIII в., с подобна символика – небесна власт в Църквата. Във византийската култура архитектурата, властта и богослужението са взаимно преплетени. Куполът на храма е символ на небесната власт. Короната на императора е земна проекция на същата власт. Митрата е духовно съответствие на царската власт.

Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали    Подробна информация за Пирин планина    Базални импланти - какво представляват    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Българският имплантологичен справочник

След покръстването на Русия (988 г.), там се възприема византийският модел, но с местни модификации. Куполите стават луковични (особено от XVI в. нататък), но все още приличат на корона — често със златно покритие и кръст. Храмовете на Кремъл, „Св. Василий Блажени“, „Успенски събор“ – всички подчертават царствеността на Бога. Московските царе са коронясвани с „Мономаховата корона“ – златна, куполовидна, с кръст и скъпоценности. Епископите носят митри, които напомнят царската корона, защото и те са "помазани" от Бога, но в духовната сфера. След падането на Византия (1453), Москва приема себе си за "Трети Рим" — и символите от византийската власт се засилват и затвърждават. В руския барок храмовите куполи дори имитират формата и декорацията на корона, със „скъпоценни камъни“ (емайл, фаянс), злато и орнаменти. Така формата на короната става архитектурен език, и обратно – храмът е „короната“ на града, а куполът – върховната власт на Христос. Историческият път показва, че църковните куполи, царските и духовните корони споделят една и съща богословска идея: да покажат, че властта – небесна или земна – идва от Бога, и че красотата служи на славата Му. Така се оформя цялостна иконична система, в която човекът, храмът и владетелят са в символичен ред — под „небесната корона“ на Христос.

www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Базални импланти - какво представляват    Българският имплантологичен справочник    Александър Невски    Батак    www.ralev.ws

Имат ли арменската апостолическа и грузинската църкви някои техни, особени отличия в тази стилистика? Очевидно, да. Арменската апостолическа и грузинската православна църкви имат собствени, ясно разпознаваеми стилови особености в архитектурата, включително по отношение на куполите и общия силует, които ги отличават от византийския или руския модел. Въпреки че и двете църкви са част от древното християнство, и са силно повлияни от византийската култура, те са създали уникални архитектурни и стилистични езици, особено в облика на своите храмове. В Арменската апостолическа църква куполът е конусовиден, остър, пирамидален. Арменските куполи не са полусферични като византийските, нито луковични като руските. Обикновено имат висок, издължен конус, сякаш се стремят към небето – метафора за духовното извисяване. Поставени са върху барабан (цилиндрична или многоъгълна основа), често с прозорци. Използват се туф и вулканичен камък (в различни цветове – червен, розов, черен). Архитектурата е сдържана и компактна, с подчертана вертикалност. Фасадите често са гладки, с изографисани кръстове и орнаменти, но не с пищна украса. Богословската символика: куполът символизира възнесението, не толкова властта. Църквата се възприема като скромна, но устойчива на времето – както вярата на арменския народ, преживял геноциди и разселвания.

Дентална практика в Пловдив    Имплантати    Рентгенография на имплантат    Различни имплантатни системи    Множествени импланти    Имплантатна повърхност    Черно море    Открит синуслифт    Зъболекар    Периимплантит    Имплантатни размери - характеристики    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали    Подробна информация за Пирин планина    Остеоинтеграция

Определението „Апостолическа“ в наименованието Арменска апостолическа църква има дълбоко историческо и богословско значение. То не е просто формално допълнение, а свидетелство за древния произход и прякото приемство от апостолите, което църквата поддържа и подчертава. Историческото значение е в парадигмата, че църквата е основана от апостоли. Според църковното предание, Арменската църква е основана от двама апостоли – Св. Тадей и Св. Вартоломей, които проповядват християнството в Армения през I век. Това я прави една от най-старите християнски църкви в света, възникнала преди разколите и оформянето на отделни деноминации. Затова тя има апостолски произход, а не е възникнала в по-късна епоха чрез реформа или отклонение. Богословско значение: приемственост и автентичност. С понятието „Апостолическа“ се подчертава, че църквата продължава учението на апостолите, има апостолско приемство чрез ръкоположения (непрекъсната верига от епископи от апостолите до днес), и се смята за истинска пазителка на вярата, такава, каквато е била в началото на Църквата. В контекста на Вселенските събори и догмата, Арменската апостолическа църква не приема догматите на Халкидонския събор (451 г.), затова е част от т.нар. древноизточни (ориенталски) православни църкви, заедно с Коптската, Етиопската, Сирийската и др. Въпреки това, тя не е „еретична“, а се смята за автентична и самостоятелна апостолическа църква със собствена богословска и литургична традиция. Терминът „Апостолическа“ означава, че Арменската църква черпи авторитет директно от апостолите, а не чрез по-късни събори или реформи. Тя е една от най-древните християнски общности, оцеляла през векове гонения, културни промени и политически трусове, именно защото се възприема като наследница на апостолската мисия и истина.

Какви са отличителните черти на Грузинската православна църква? При нея, куполът е "шатровиден" (купол на пресечена пирамида). Характерно за грузинската архитектура е висок барабан с по-нисък, конусовиден купол, често много по-издължен от византийските пропорции. Централният купол изразява върховенството на Христос, но често е малко в сравнение с цялата маса на храма. Практикува се кръстовидна основа с вписан купол. Най-често плановете са кръстовидни или правоъгълни, с акцент върху централната ос и добър баланс. Куполът се издига над пресичането на крилата, но е по-скоро интегриран, не доминиращ. Използват се светли камъни, добре дялани. Характерна е резбована украса около прозорци, портали и корнизи, с растителни и геометрични мотиви. Характерни църкви, които дават представа за облика в отделната страна са в Армения: Катедралата Звартноц (VII в.); Катедралата в Ечмиадзин – духовен център на Арменската църква; в Грузия: Светицховели (XI в.) – в Мцхета; Катедралата Самеба в Тбилиси – съвременна, но в традиционен стил. Арменската и грузинската църковна архитектура имат свои собствени пътища, различни от византийския, но носят същата духовна дълбочина. Куполът и тук остава образ на връзката с Бога, но изразен в локална естетика и историческа устойчивост.

Байкушевата мура    Сравнение на имплантатните системи    Зъболекар в Пловдив    Базални импланти - информация    Онлайн магазин за дентални материали    Връх Безбог    Езера в Пирин    Връх Вихрен    Научете повече - базални импланти    Подробна информация за Пирин планина    Българският имплантологичен справочник    Рила    информация за Башлийски езера    Базални импланти    Зъболекар в Пловдив

Интересна е появата на кръста като християнски символ. Има ли кръстът природен еквивалент? Как тъкмо кръстът, а не друг визуален символ става основа, около която се създава християнството като религия? Това е дълбок и съществен въпрос — защо кръстът, който е бил оръдие на унизителна и мъчителна смърт, се превръща в централен символ на християнството — религия, основана върху надеждата, спасението и любовта? Малко за историческия контекст. Кръстът като оръдие за екзекуция. В Римската империя разпъването на кръст е било крайно унизително наказание, запазено за роби, престъпници, въстаници — то не било просто смърт, а публично унижение. Самият Иисус Христос е осъден на такава смърт – несправедливо, между двама престъпници. Именно тук се ражда парадоксът: от най-страшното – смърт и позор – се ражда надеждата за вечен живот. Кръстът е знак на победа над смъртта. Първите християни не използват кръста открито, от страх от преследвания. Често се ползват символи като риба (ихтис), добър пастир или котва. Едва след IV век, след Миланския едикт (313 г.), когато християнството става легално, кръстът започва да се използва открито. Той се превръща в знак на победата над смъртта, защото смъртта на Христос не е край, а началото на възкресението и спасението. Има ли природен еквивалент на кръста? Кръстът като форма не е уникален за християнството, а предшества Христос. Природни и културни „кръстовидни“ символи съществуват още в праисторията. Кръст съществува в много неолитни култури и има значение на Четирите посоки, баланс, център на света. Слънчев кръст (кръг с кръст), е характерен и като индоевропейски, келтски, шумерски символ. Символизира Слънцето, цикли, живот. При растежа на растенията, кръстосаното разклонение означава живот, обновление.

Кръстът може да бъде тълкуван и като архетипен символ, вече познат на човечеството, но в християнството му се придава дълбоко личностно и спасително значение чрез живота и смъртта на Христос. Смислова дълбочина на формата. Вертикалата означава човекът и Бог – стремеж нагоре, молитвата, духът. Хоризонталата е човекът и светът – любовта към ближния, служението. Кръстът съединява земното и небесното, вътрешното и външното – той е мостът между временното и вечното. Защо именно кръстът става център на вярата? Кръстът не е избран по естетически причини, а по свидетелство и преживяване: кръстът е мястото на върховната жертва, но и началото на победата. Християнството не избира символ на сила, а на страдание, което се преодолява – и в това е неговата морална сила. Цялата структура на християнската мисъл е парадоксът на силата в слабостта. Те са обобщени в символа на кръста. Кръстът е избран не защото е красив, а защото носи истината за страданието, жертвата и надеждата. Християнството не бяга от болката на света – то я приема, освещава я чрез Христос, и обещава преобразяване. В този контекст кръстът става не символ на смърт, а на живот, роден от любов.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България    Рила    Папиломи

Изразът "Слагам кръст" на нещо, означава и приключване, затваряне завинаги на страница или загърбване на човек. В християнските гробища с кръст се маркира камък или дърво, което означава, че житейският път на даден човек е приключил. Изразът „слагам кръст“ има силна символика, произлизаща от християнската традиция, където кръстът е знак на край, но също и на преминаване, жертва и трансценденция. В преносен смисъл изразът се използва в българския език за окончателно отказване от нещо или някого – например: „Слагам кръст на тази връзка“ означава, че човек я смята за напълно приключила; прекратяване на начинание – „Слагам кръст на този проект“ – означава, че вече не се възнамерява да се продължава с него; затваряне на житейска страница – често придружено от емоционален заряд, като съжаление, гняв или примирение. Образността идва от гробния кръст – знак, че животът на човек е приключил. В езика това се трансформира в знак за духовна или социална „смърт“ на дадена връзка, идея или стремеж.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Ние рядко си даваме сметка за това, но има доста други често използвани български изрази с религиозен произход, които са навлезли в разговорната реч и носят преносен смисъл: Да се прекръсти човек... Буквално значение: Християнски обред за приемане във вярата. Преносно значение: Използва се при изненада, недоумение или възмущение. „Какви ги вършат тези хора – да се прекръсти човек!“ Господ си знае работата. Буквално значение: Бог има план, който не винаги е видим за хората. Преносно значение: Употребява се, когато нещо изглежда необяснимо, но се приема с доверие. „Не получих работата, но Господ си знае работата.“ Да ми е на съвестта. Буквално значение: В религията съвестта е вътрешен морален съд. Преносно значение: Когато човек прехвърля отговорността на някого. „Ако той е сгрешил – да му е на съвестта.“ Да го прости Господ. Буквално значение: Често се казва за починал човек – молба за опрощение на греховете му. Преносно значение: Израз на примирение или прошка към жив човек. „Много злини направи, но… да го прости Господ.“ Грехота е. Буквално значение: Грях, в религиозния смисъл. Преносно значение: Използва се, когато нещо се смята за несправедливо или жестоко. „Грехота е да оставиш това дете гладно.“ Слава Богу! Буквално значение: Благодарност към Бога. Преносно значение: Израз на облекчение или радост. „Излязоха живи от катастрофата – слава Богу!“

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.