Архитектура на храм

Интересни архитектурни елементи от църквата Свети Димитър в град Видин

Класическа православна църква, съградена по черковните канони

При всичкото уважително отношение към новото строителство, старите образци са не само канонични, но и по-красиви

   

Модерна архитектура на църква в град Бургас

Пренебрегвайки канона... Долните два елемента са несиметрично изместени встрани, а куполът горе... е в компанията на два обикновени комина

Малко хора знаят, че основата, върху която ляга куполът на един религиозен храм, се нарича барабан. Някои барабани са кръгли, други са равностранни многоъгълници. Има ли канон при изграждането на куполи на църкви? По принцип, съществуват канони и традиции при изграждането на куполи в християнските храмове, особено в Православната и Византийската архитектура. Те не са строго технически „канони“ в юридическия смисъл на думата, а по-скоро утвърдени архитектурни и богословски принципи, които са се наложили през вековете. Ето някои основни принципи и „канони“ при изграждането на куполи: Символика на купола. Куполът символизира небето, Божието царство, или Божественото присъствие. Поради това той често е поставен в центъра на храма — над наоса — където се събират вярващите. Във вътрешността му обикновено е изписан Христос Вседържител (Пантократор), който гледа от висотата към събралото се паство. Барабанът (основа на купола), може да бъде кръгъл или многоъгълен (най-често осмоъгълен или дванадесетоъгълен). Това зависи от традицията, стила и инженерните възможности. Често се изграждат прозорци в барабана, обикновено в нечетен брой (7, 9, 11 и най-често 12) — с богословско значение: 12 апостоли, 7 тайнства и др. Той осигурява допълнителна височина и светлина, а и разпределя тежестта на купола към носещите стени чрез арки или подпори. Познати са различни форми на купола. Византийската традиция налага кръгъл купол върху квадратен или кръстообразен план чрез пандантиви (триъгълни преходни арки). В арменската и грузинската архитектура често се срещат конусовидни куполи върху многоъгълна основа. В Русия куполите придобиват форма на луковица, често в комбинация с високи барабани. Какъв е броят куполи? Един купол символизира единния Бог. Три купола означават Светата Троица. Пет купола са символ на Христос и четиримата евангелисти. Седем, девет или тринадесет купола: Имат допълнителна символика, свързана със светци, тайнства и апостоли. Какво е обичайното разположение на куполите? Главният купол винаги е централно разположен. Второстепенните куполи (ако има такива) са симетрично подредени — обикновено над олтара, притвора и напречните крила. Има ли задължителен „канон“? Не, не съществува универсален канон, който да диктува точно как да се построи куполът — църковната архитектура еволюира според времето и мястото (Византия, Русия, България, Сърбия и т.н.), според местните материали и строителни умения; според финансовите възможности на общността. Но винаги се спазват богословските символики и функционални изисквания — така че куполът да изпълнява и духовна, и архитектурна роля.

Храм с малко по-съвременна архитектура - църквата в Сарафово, квартал на Бургас

Единият кръст е 3D вариация на строителя в угода и на католици и протестанти, и на православни - сочи във всички възможни посоки. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно

Архитектура на храм от доста по-древни времена - Боянската църква в София

Затова има израз "старите майстори". Като кажеш "младите майстори", май веднага трябва да търсиш църква, да се прекръстиш

Може би, осмоконечният православен кръст ни е най-обикновен и познат. Но има и много други варианти на кръста, известни в православната традиция. Нека да видим кои са те: Египетският йероглиф “Anch”. От първите векове на християнството хора ползват египетския йероглиф „Anch“ като символ на кръста, защото той е имал подобна форма. Значението на „Anch“ е „живот“. „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан, 11:25). Кръст-котва. В Посланието към Евреите апостол Павел казва: „Та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,“(Евр. 6:18-19). Тази котва от надежда е Кръста. Понеже котвата прилича на кръст, тя се превърнала в символ на надежда за спасение и вечен живот. Според книгата „Християнските символи“ от Алексей Уваров, известен археолог, в някои древни римски пещери били открити плочи без никакви надписи, но със символи на котва. Кръст “Лоза”. Както Христос е казал: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“ (Йоан 15: 1). Символиката в този кръст на лозата е връзка? със Светата Евхаристия. Кръст Т. В Римската империя престъпниците са разпвани върху специални „египетски“ кръстове. Тези кръстове приличат по форма на буквата „Т“. Свети Дмитрий Ростовски пише, че светият пророк Езекиил имал видение, в което  видял, че Божият Ангел маркирал хората от Ерусалим с буква „Тау“, за да ги предпази от опасност (Езекиил 9:4). Според традицията, Свети Антоний Велики е носил Тау-кръст на дрехите си.  Монограм “Пастирската тояга на Христос”. В римските катакомби, археолози намират няколко подобни изображения, където пастирска гега  пресича вертикално буквата „X“, която е първата буква от името на Христос на гръцки език, така че заедно те образуват монограма на Спасителя, Христос Добрият Пастир. Кръст с полу-луна. В Книга Откровение на св. ап. и ев. Йоан пише следното: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината“(Откр.12: 1). Светите отци казват, че в този случай луната символизира баптистерията, в която е кръстена Църквата. Други значения на полу-луната са люлката във Витлеем, дискосът с Тялото Христово. Също така символизира  кораба на Църквата, воден от Христос, и котвата на надежда, дарена ни от Христос. Кръст Ботонии. В Русия този вид кръст е бил използван при правенето на напрестолни кръстове по-често, отколкото всеки друг вид. Можете да видите такъв кръст на различни руски държавни символи и градски гербове. Кръст с листенца. В църковното визуално изкуство често можем да намерим кръстовете с листенца. Например, можем да видим, този тип кръст върху омофора на св.Григорий Неокесарийски, изобразен на мозайките в катедралата „Света София“ в Киев. Кръст с капки. Четирите капки по ръбовете на кръста символизират капките Христова кръв, паднали на Кръста по време на разпването му. Кръст на Апостол Андрей. От 2-ри век гръцката буква „X“ е използван в различни монограми. Не само защото това е първата буква от името на Христос, но и защото св. апостол Андрей бил разпнат на такъв кръст. Ето защо тя се нарича кръст на Свети Андрей. През 18-ти век, император Петър Велики искал да подчертае религиозната разлика между православна Русия и Запада. Затова той поставя кръста на Свети Андрей върху руската държавна емблема, на собствения си печат и върху знамето на руската флота. Кръст с пресечки. Този вид кръст е широко използван в църковните украси, богослужебни предмети и върху одеждите на духовенството – особено върху омофорите на св.  Трисветители. “Гръцки” кръст или древен Руски “Корсунов” кръст.

Архитектура на старата църква в град Батак - строена е само от дялани камъни

Докато дори през Османското господство все пак е имало строителство и посещение на храмовете на коренната религия на местното население, по време на социализЪма всичко е забранено

Павликянството е християнско религиозно движение, възникнало през VII век в Армения и разпространено в различни части на Византийската империя, включително Балканите. То е част от дуалистичните течения, които отхвърлят официалната църковна доктрина и догми. Павликяните имат специфични вярвания, които ги отличават от православието и католицизма. Основни характеристики на павликянството са тяхната дуалистична теология, отхвърляне на официалната църква, фокус върху Библията. Павликяните вярват в два принципа: добър Бог (създател на духовния свят) и зъл Бог (създател на материалния свят). Материалният свят се смята за творение на злия принцип и е източник на страдания. Павликяните не признават йерархията на православната и католическата църква, нито обредите като кръщение, Евхаристия, почитане на икони и реликви. Те се противопоставят на поклонението пред кръста и го възприемат като символ на страданието. Павликяните отдават основно значение на Новия завет, като особено почитат Евангелието и посланията на апостол Павел (откъдето идва и името им). Отхвърлят Стария завет, тъй като го свързват с „злия“ Бог. Простота на поклонението - литургиите им са прости, провеждани в домашни условия или други скромни места. Лидерите са избирани от общността и често са наричани „учители“ или „апостоли“. Павликянството възниква в Армения през VII век, вероятно като реакция срещу официалната църква и под влиянието на манихейството и гностическите идеи. Византийската империя провежда редица репресии срещу павликяните, считайки ги за еретици. Въпреки гоненията, движението успява да се разпространи в Мала Азия и Балканите. През IX век византийските императори насилствено преселват павликяни в различни райони на Балканите, включително територията на днешна България. Павликянските общности се установяват около Филипопол (Пловдив) и в района на Родопите. Съществува и град Павликени във Великотърновска област. В средновековна България павликяните играят значителна роля. Те стават мост между дуалистичните течения в Мала Азия и богомилството – едно от най-влиятелните български религиозни движения. В периода на Османската империя павликяните се смесват с други общности. Някои от тях приемат католицизма под влиянието на мисионери и стават известни като павликяни-католици. Павликянството оказва влияние върху други дуалистични движения, като богомилството на Балканите и катарството в Западна Европа. То е пример за съпротивата на малки общности срещу религиозния и политически авторитет. Въпреки че павликяните като самостоятелно движение изчезват с времето, техните идеи оставят следи в историята на християнството и Балканите. Днес павликянството съществува основно като историческо и културно явление.

Архитектура на църквата на Асеновата крепост

Старото си е старо

Камбанарията като архитектурен символ. Издигане към небето – високата кула символизира стремежа на човека към Бога. Видимост и чуваемост – височината осигурява чуваемост на звъна и видимост на храма – знак за духовно присъствие. Страж над общността – в миналото, освен духовна функция, камбаните са били аларма при бедствия, пожари, нападения – своеобразен духовен „алармен център“. Основни типове камбанарии в християнската архитектура, са Италианска кампанила (campanile), която представлява отделно стояща кула до храма, често в Ренесанс и Романика. Най-известна е Наклонената кула в Пиза. Символиката е в това - камбанарията е отделен страж, който се издига като духовен фар над града. Камбанария като (в) готическа кула. Част от фасадата, често двойни симетрични кули (напр. Нотр Дам в Париж). Високи, островърхи, украсени със скулптури. Символ на възвишаване на духа, стремеж към небесното чрез изкуство и височина. Руски шатровидни камбанарии, представляват високи, заострени конструкции (шатри), често над главния вход или самостоятелни. Куполите често са луковични – символ на пламъка на Светия Дух. Придават вертикална динамика и национална идентичност. Балкански камбанарии. Често скромни, изградени от дърво или камък, вградени в дворната ограда или на самия храм. Служат не само за звън, но и за наблюдение. Свързване на общността със света и Бога, дори в условия на османско владичество.

Изрисувана камбанария на друга църква в Асеновград

Под купола - многоетажен барабан с прозорци

Има определени разлики в строителството на християнски храмове. Кръстът в православните, например, е ориентиран в посока Изток, докато при католическите, е със северна ориентация. Но това е само едно от многото различия. Какви са те в различните християнски църкви и каква е обосновката за такива разлики? Разликите в архитектурата на християнските храмове между различните деноминации – основно православни, католически и протестантски – са многостранни и отразяват както теологични различия, така и културно-историческите условия на тяхното възникване и развитие. Ето основните разлики и техните обосновки: Ориентацията на храма при Православието. Храмовете почти винаги са ориентирани изток-запад, с олтара към изток. Изтокът символизира Христос – "изгряващото Слънце", и Второто пришествие. В Католицизма, в класическата традиция също преобладава ориентацията изток-запад, но има изключения (например в готическия период). Някои катедрали имат вход от изток и олтар на запад – това се свързва с различни литургични и местни традиции. При протестантизма няма твърдо правило; ориентацията често е практическа, свързана с терена или нуждите на общността. Планировката и формата при православието най-често е с кръстокуполен план, като куполът символизира небесата. Централността на купола акцентира на обожествяването (теозиса) на човека. В католицизма често използван е базиликалният план (дълъг правоъгълник с апсида), а по-късно и латински кръст – дълго "тяло" с по-къси "ръце". Този план символизира Страданието Христово. Протестантизъм - залата за събрания често е по-проста и насочена към проповедалницата, която е в центъра на вниманието – символизира значението на Словото Божие, а не на тайнствата. Какви са отличията по отношение на интериора и декорацията? При православието съществуват богато украсен с икони, фрески, иконостас, който отделя олтара от наоса. Иконите са част от богословието – „богословие в образи“. В католицизма също има изобилие от изкуство – фрески, витражи, скулптури, олтарни картини. Развити са готика, барок и ренесанс архитектура. Търси се символика чрез светлина и височина. Протестантизъм. Много протестантски църкви (особено калвинистки) са сдържани – без икони или статуи, за да се избегне идолопоклонство. Лутеранството допуска известна украса.

Църквата на Черепишкия манастир

Октагонален купол със също осмоъгълен барабан под него

Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    хижа Иван Вазов    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала

В България има много религиозни храмове. Те са християнски, на различни конфесии или направления в християнството. Но не всички строят храмове за богомолците. Има много мюсюлмански, юдейски, езически и какви ли още не храмове. Какви видове религиозни обекти съществуват в България? Кои християни, например, не строят храмове? В България, като мултирелигиозна страна с богата история, са издигнати различни храмове както за християнски конфесии, така и за други религии. Източноправославното християнство (Българска православна църква) е основната религия в страната. Построени са в различни исторически периоди и в момента се строят православни църкви, катедрали и параклиси. Например: Храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София, Рилският манастир. Католическата църква също има множество активни храмове. Тя присъства основно в Северна България (Никополска епархия) и Южна България (Софийско-Пловдивска епархия). Католическите храмове са активни и се строят нови, напр. католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София. Протестантските църкви са от различни деноминации (евангелисти, баптисти, методисти, петдесятници, адвентисти). Те строят модерни сгради, които често се използват и като обществени центрове. Пример: Храмове на петдесятните църкви в Пловдив, Варна и София. Арменската апостолическа църква е основно разпространена сред арменската общност в България. Арменските храмове включват катедралата „Сурп Кеворк“ в Пловдив и „Сурп Аствадзадзин“ в София. Старокатолическата църква у нас има ограничено присъствие и малък брой храмове. За сметка на това, съществуват православни църкви на други патриаршии. Такъв е Руският православен храм „Св. Николай Чудотворец“ в София. Освен християнските, съществуват и други религиозни храмове в България. Ислямът е втората най-разпространена религия. Джамиите са най-често срещани в Родопите, Североизточна България и градовете с големи мюсюлмански общности (Шумен, Разград, Кърджали). Пример: Баня Баши джамия в София. Юдеизмът се изповядва в Еврейски синагоги. Еврейската общност строи синагоги, най-известната от които е Софийската синагога – една от най-големите в Европа.

Има определени разлики в строителството на християнски храмове. Кръстът в православните, например, е ориентиран в посока Изток, докато при католическите, е със северна ориентация. Но това е само едно от многото различия. Какви са те в различните християнски църкви и каква е обосновката за такива разлики? Разликите в архитектурата на християнските храмове между различните деноминации – основно православни, католически и протестантски – са многостранни и отразяват както теологични различия, така и културно-историческите условия на тяхното възникване и развитие. Ето основните разлики и техните обосновки: Ориентацията на храма при Православието. Храмовете почти винаги са ориентирани изток-запад, с олтара към изток. Изтокът символизира Христос – "изгряващото Слънце", и Второто пришествие. В Католицизма, в класическата традиция също преобладава ориентацията изток-запад, но има изключения (например в готическия период). Някои катедрали имат вход от изток и олтар на запад – това се свързва с различни литургични и местни традиции. При протестантизма няма твърдо правило; ориентацията често е практическа, свързана с терена или нуждите на общността. Планировката и формата при православието най-често е с кръстокуполен план, като куполът символизира небесата. Централността на купола акцентира на обожествяването (теозиса) на човека. В католицизма често използван е базиликалният план (дълъг правоъгълник с апсида), а по-късно и латински кръст – дълго "тяло" с по-къси "ръце". Този план символизира Страданието Христово. Протестантизъм - залата за събрания често е по-проста и насочена към проповедалницата, която е в центъра на вниманието – символизира значението на Словото Божие, а не на тайнствата. Какви са отличията по отношение на интериора и декорацията? При православието съществуват богато украсен с икони, фрески, иконостас, който отделя олтара от наоса. Иконите са част от богословието – „богословие в образи“. В католицизма също има изобилие от изкуство – фрески, витражи, скулптури, олтарни картини. Развити са готика, барок и ренесанс архитектура. Търси се символика чрез светлина и височина. Протестантизъм. Много протестантски църкви (особено калвинистки) са сдържани – без икони или статуи, за да се избегне идолопоклонство. Лутеранството допуска известна украса.

Българският имплантологичен справочник    Рила    информация за Башлийски езера    Базални импланти    Зъболекар в Пловдив

www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Стоматологични столове    Сравнение на имплантатните системи    Кариес    www.ralev.ws

Орална хирургия    Стоматология    Имплантатни аналози и трансфери    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Синусова мембрана    Зъболекар    Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Българският имплантологичен справочник    www.ralev-dental.com    Ендодонтия

Дентална клиника в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.dentalimplants.bg>    Карцином на кожата    www.omegadentagroup.com    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.ralev.ws

В България има много религиозни храмове. Едва ли са повече от храмовете в съседна Гърция, например. Това може лесно да бъде обяснено. Но, вероятно, в България има много храмове на различни конфесии, докато в Гърция преобладават с голямо мнозинство православните християнски храмове. Как може да бъдат обяснени тези значителни разлики? Този въпрос засяга не само броя на религиозните храмове, но и по-дълбоки исторически, културни и демографски процеси в двете държави. Ето няколко основни обяснения за разликите между религиозната география на България и Гърция. Историческо наследство и религиозна търпимост в Османската империя. България е била под османска власт близо 500 години, като в този период се е формирала религиозна мозайка от православни християни, мюсюлмани (османски турци, помаци, татари), арменци, католици и евреи. Османската империя е толерирала различни религии (в рамките на милетната система), като това е позволило изграждането и поддържането на храмове от различни конфесии. Гърция, също част от Османската империя, но с по-силен и централен християнски (православен) национализъм още от XIX в., изгражда идентичността си върху православието. След гръцката независимост през 1821 г., и особено след балканските войни, в Гърция се засилва етнорелигиозната хомогенизация — изселване на мюсюлмани, асимилация или изключване на други малцинства. Исторически се е сформирала религиозна и етническа многоликост на българското общество. В България живеят значителни религиозни и етнически малцинства, които исторически са поддържали свои религиозни сгради. Мюсюлмани (сунити, алиани/шиити). Католици (особено в Северозападна България и сред банатските българи). Протестанти (възникват след XIX в. с мисионерска дейност). Арменци (апостолическа църква). Евреи (синагоги в София, Пловдив, Видин и др.). Гръцки и руски православни храмове. Тази религиозна и етноконфесионална пъстрота е оставила траен отпечатък върху архитектурата и броя на храмовете. Големите разлики се дължат и на национални политики и културна хомогенизация. В Гърция след 1923 г. (Лозански договор и размяната на население с Турция) се осъществява масова религиозна и етническа хомогенизация – около 1.5 млн. православни гърци от Мала Азия се преселват в Гърция, а мюсюлмани (турци, албанци, българи-помаци) са изселени. Това драстично намалява религиозното разнообразие. В България, подобна тотална хомогенизация не се случва. Дори в периода на комунизма, въпреки натиска върху религиите, голяма част от храмовете на различни конфесии оцелява. След 1989 г. се наблюдава възраждане на много религиозни общности. Съществуват т.нар. география на вярата и местни традиции. България има регионални културни особености, където традиционно се съсредоточават различни конфесии – Родопите (мюсюлмани), Видин и Белене (католици), Самоков и Разлог (протестанти), Пловдив (арменци и евреи), Шумен и Русе (разнообразие). В Гърция православието е национална институция, не само религиозна. Почти всяко село има православен храм, но други конфесии са слабо представени. Разликата не е толкова в броя на всички храмове, а в разнообразието им. България, поради историческите си обстоятелства, е дом на многоконфесионално общество, което е оставило своите следи в архитектурата и духовния ландшафт. В Гърция доминира единна православна традиция, която макар и силно представена, не е толкова разнообразна.

Арбанаси    Крепостта Баба Вида    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Батак    България    www.dentalimplants.bg    Папиломи

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.