Голяма църква

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Има малки християнски параклиси, сгушени на неочаквани места; има големи религиозни храмове, също сгушени сред вода, планина, гора - Бачковският, Дряновският, Рилският и много още манастири. Има величествени храмове в сърцето на големия град - София, Видин и др. Нека разгледаме какво символизира големината на един храм и неговото местоположение, на базата на примери от православните храмове в България. Големината и местоположението на един православен храм в България (и в православната традиция като цяло) са дълбоко символични и носят богата културна, духовна и историческа стойност. Те отразяват не само религиозните, но и социалните, политическите и географските реалности на времето и мястото, в което храмът е построен. Големината на храма е символ на значимост, благоденствие и духовна мощ. Големи градски катедрали (напр. Александър Невски в София, Катедралата "Св. Димитър" във Видин) символизират централното място на вярата в живота на общността. Единството на народа около християнството. Благоденствието и ресурсите на една област или столица. Политическата или духовна власт – например катедралата в София е не само религиозен, но и светски символ. Манастири с мащабни сгради (напр. Рилският манастир), свидетелстват за ролята на манастирите като духовни и културни средища. Големината отразява богатството, което манастирът е събрал чрез дарения и поземлена собственост. Служат и като защитени убежища, включително и по време на османското владичество. Местоположението им е мост между земното и божественото.

Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен

Скритите сред природа манастири (напр. Бачковски, Дряновски, Троянски, Гложенски), символизират търсене на уединение, тишина и връзка с Бога извън суетата на света. Планината и гората имат библейски конотации – място за откровение, пост и духовна подготовка (подобно на Синай или Тавор). Те често са разположени на трудно достъпни места, което ги е предпазвало и в исторически план (напр. при османската власт). Малки параклиси на неочаквани места (в ниви, до пътища, край морето) символизират вярата в ежедневието – че Бог е с човека навсякъде. Могат да бъдат израз на личен обет, благодарност или чудо. Често изградени по традиция от местната общност, те подчертават интимността между хората и вярата. Местоположението и големината на храма има връзка с историята и идентичността. След Освобождението, строежът на големи храмове (като Александър Невски) е и израз на национална идентичност и почит към освободителите. В периода на Възраждането, строителството на църкви в селищата е форма на бунт срещу духовното подчинение и отстояване на българска идентичност. Местоположението понякога е съобразено с чудеса или легенди – напр. Кръстова гора, Рупите, Златолист. Големината на храма често е знак за обществена значимост, влияние или стремеж към величие на дадена общност. Местоположението му – било то в сърцето на града или уединено в планината – носи дълбок духовен символизъм и културен смисъл. Православието в България е намерило начини да се изрази както тържествено и мащабно, така и интимно и скромно – според нуждите и духа на народа.

Голяма църква в град Батак

Ако сравним България с човек, то Батак е сърцето му

Замисляли ли сте се, каква е смисловата разлика между църква и манастир в българската православна традиция? Какви места се избират за строителство на манастир, и какви - на църква? И защо, по какви причини? Разликата между църква и манастир в българската православна традиция не е само архитектурна или функционална, а е преди всичко смислова и духовна – свързана с начина на живот, целта на общността и отношението към света. Църквата е храмът на общността. Нейният смисъл и функция, е в това, че църквата е мястото за богослужение на миряните – т.е. на обикновените християни, които живеят светски живот. Тя служи за свето кръщение, венчавка, изповед, литургия, погребение – ритуалите на ежедневния живот. Църквата е събирателен духовен център на селището – село, град, махала. Местоположението на църквата най-често е в центъра на населеното място – често до площада, училището, кметството. Понякога на високо място (например възвишение в града), за да се вижда и чува камбаната надалеч. Възможно е и в дворове на болници, затвори, училища – там, където хората живеят. Манастирът е мястото на монашеския подвиг. Смисъл и функция на манастира, е, че това е място за отшелничество, молитва и пост – обител, където живеят монаси или монахини, отрекли се от светския живот. Манастирите имат по-строга духовна дисциплина, насочена към постоянна молитва и вътрешно очистване. Те са и културни и книжовни центрове (особено в миналото), места за приютяване и дори съпротива. Местоположението им е на уединени и труднодостъпни места – в планини, долини, край реки или в скали. Мястото се избира с цел уединение, но и често има легенда или предание за чудо, икона или видение. Теренът е важен – нужни са вода, възможност за земеделие и защита от набези (особено в османския период). Например, Рилският манастир е високо в Рила, труднодостъпен, символ на монашеско уединение и съпротива. Ето няколко от най-известните български манастири, чието възникване или избор на място е свързано с чудеса, видения или легенди. Тези истории често съчетават християнски елементи с местна фолклорна традиция, което засилва духовната привързаност на хората към тях.

Рилски манастир. Според древна легенда, манастирът е основан от св. Йоан Рилски (10 в.), който се оттеглил да живее като отшелник в Рила. Според преданието, Бог му показал чрез съновидение мястото, където да се засели и да започне духовен подвиг. Много чудеса се свързват с неговите мощи, които според вярващите лекуват болести. Светостта на мястото идва не от самия строеж, а от присъствието на светец в пустинята – Божи избраник. В това е закодирана символиката на мястото. Кръстова гора (Манастир "Св. Троица"). Мястото се нарича "Българската Света гора". Смята се, че там е скрито парче от Христовия Кръст. През 1933 г. мъж на име Радон Тодев получава съновидение, че трябва да се построи кръст и параклис на върха. Хиляди поклонници твърдят, че са получили изцеление или знамение след молитва на Кръстова гора. Местоположението е високо в Родопите – трудно достъпно и силно енергийно място според народните вярвания. Бачковски манастир. Прочутата икона на Богородица "Умиление" (Бачковската Богородица) е смятана за чудотворна. Според предание, иконата сама се връщала на мястото си, когато била преместена.

Голяма църква в град Лом

Големият храм е материален израз на силата на вярата и преклонението на миряните към своя Бог

Базални импланти - информация    Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Българският имплантологичен справочник

Манастирът е основан от грузински братя, но според местна легенда мястото е избрано, защото тук Богородица се явила насън на монах. Златолист (Църква "Св. Георги"). Свързан е с монахинята Стойна – народна светица, която живяла там и била надарена с пророчески дар. Смята се, че мястото било избрано от самата Богородица чрез видение. Вярва се, че дървото до храма има лечебна енергия, а молитвите в храма помагат при болести и тревоги. Гложенски манастир ("Св. Георги"). Киевски княз Георги Глож решава да построи манастир в ниското, но чудотворната икона на св. Георги всяка сутрин изчезвала и се появявала на високата скала. Това било тълкувано като Божие знамение – и манастирът бил издигнат горе. "Изборът на иконата" е Божията воля над човешкия план. В тези случаи изборът на място за манастир не е рационален или стратегически, а воден от духовно преживяване, сън, чудо или мистично явление. Това прави манастирите не само центрове на монашество, а и светилища, където хората идват не за богослужение, а за среща с тайнството и вярата.

Фасадата на църквата в Рилския Манастир - една от най-известните църкви в България

Големината на един храм рядко има връзка с населеността на района, в който е построен

Дотук говорехме за православни манастири. Но, ма ли в България манастири, които не са православни? Или не са християнски? В България почти всички манастири са православни, тъй като Българската православна църква е основната и историческа християнска институция в страната. Все пак има няколко изключения, които попадат в различни категории. Нехристиянски манастири няма утвърдени, в момента няма действащи нехристиянски манастири (напр. будистки, мюсюлмански, индуистки) в традиционния смисъл на "манастир", както се разбира в православната и западната традиция. Ислямът в България няма традиция на манастирска институция. Вместо това съществуват теке (суфийски духовни центрове) – например Демир баба теке край Свещари, което понякога се нарича "мюсюлмански манастир", но функционално и духовно е доста различно. От време на време се появяват инициативи на други религиозни движения (например будистки ретрит-центрове), но те не придобиват статут на манастир по канон или традиция. Неправославни християнски манастири има няколко. Католически манастири и Капуцински, францискански и пасионистки ордени имат свои скромни представителства. Например, Католическият манастир на отците пасионисти в Русе. Манастири на сестри от различни католически ордени има в градове като София, Пловдив, Белене (със значително католическо население). Католическите манастири в България обикновено не са отворени за поклоннически туризъм, както православните, и са по-скромни и затворени.

Протезиране с импланти    Планини в България    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    www.tourinfo-bg.com

Съществуват и униатски (Източнокатолически) манастири. Българската гръко-католическа църква (т.е. православен обряд, но в единство с Рим) също е имала манастири, особено през XIX век. Днес те са много малко и почти не се споменават в туристическо-религиозния контекст. В България, освен православните манастири, съществуват и няколко значими духовни центъра, свързани с други религиозни традиции. Те не винаги отговарят на класическата представа за "манастир", но играят важна роля в духовния живот на различни общности. Католическата църква в България, макар и по-малобройна, има свои манастири и религиозни общности. Те са по-скромни и често не са отворени за широката публика, но имат своята духовна и културна значимост. Демир баба теке е духовен център на алианите. Демир баба теке е един от най-известните нехристиянски духовни центрове в България. Разположен близо до село Свещари, този комплекс е свързан с алианите – хетеродоксална мюсюлманска общност с мистични и синкретични вярвания. Смята се, че текето е построено през XVI век върху място, което е било свещено още от тракийско време. Според легендите, Демир баба е бил светец, извършил множество чудеса, и неговият гроб е централният елемент на комплекса. Комплексът включва мавзолей (тюрбе), свещен извор, жилищна сграда и останки от други постройки. Той е част от историко-археологическия резерват „Сборяново“. Мястото се посещава както от мюсюлмани, така и от християни, които вярват в лечебната сила на извора и търсят духовно изцеление.

Вероятно всеки вярващ православен, е виждал или влизал в параклис. Каква е символиката в него? Какви са каноническите изисквания? Кой може да построи и кой - да освети параклис? Параклисът в православната традиция е малко по размер, но голямо по значение свещено място. Той съчетава интимност, лична молитва и често — дълбока връзка с конкретен повод, светец или събитие. Въпреки скромния си вид, параклисът има важна символика и подлежи на канонични изисквания. Символиката на параклиса – той е лично или локално светилище. Параклисите често се изграждат като знак на благодарност, прошка или молитва към Бог или определен светец. Място за уединена или семеен тип молитва – параклисът не служи за масови литургии, а за тиха връзка между човека и Бога. Параклисът често е паметник – много параклиси са построени в памет на загинали, на чудо, сън или изпълнено обричане. Присъствие на вярата в пространството – параклисът осветява пейзажа: гора, ливада, височина, воден извор, път. Канонически изисквания за параклис, според православния канон (вкл. БПЦ): Параклисът трябва да бъде благословен и осветен от каноничен епископ или упълномощен от него свещеник. За да се нарича „параклис“, трябва да има постоянен престол (олтар) и да бъде посветен на определен светец, събитие или празник.

Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Aсептика и антисептика    Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    www.ralev-dental.bg    Зъболекар в Пловдив    Вихрен – красавецът на Пирин    Субпериостален имплант    Сулкусформер    Типове фиксация    Бор

В параклиса не може да се извършват всички тайнства – например кръщение, венчание, освен при специално разрешение. Иконографско оформление – трябва да има поне основни икони: Христос, Богородица, светецът – покровител. Чистота и съответствие с църковните изисквания – дори скромен, параклисът е свято място. Кой може да построи параклис? Всеки християнин или общност може да инициира построяване на параклис, но: трябва да има разрешение от местната епархия (митрополия). Земята трябва да е с подходящ статут (не частна със светски цели). Не се допуска параклис да се използва като лична постройка с несвещена функция (напр. за склад, отдих и пр.). Много параклиси са строени от семейства или дарители по обрек, със скромни средства, на символични места. Кой осветява параклис? Параклисът се освещава от православен свещеник, след благословия от епископа на епархията. Освещаването включва чин на освещаването (съкращение от пълното освещаване на храм). Поставяне на антиминс (ако ще се служи Литургия). Понякога освещаването е с частица от мощи. Ето стъпките за изграждане и освещаване на параклис според православната традиция и практиката на Българската православна църква (БПЦ): Преди строителството - благословия от църковната власт. Свързване с местния енорийски свещеник и/или епархийската канцелария. Подаване на писмено искане с цел на параклиса (напр. обрек, памет, дарение); посвещение (на кой светец); местоположение (карта, описание, имотен статут); кой е дарителят/инициаторът; кой ще поддържа параклиса (напр. църковно настоятелство, семейство, фондация).

Закрит синуслифтинг; вертикален синуслифтинг    Зъболекар    www.ralev-dental.bg    Зъболекар в Пловдив    Вихрен – красавецът на Пирин    Протезиране с импланти    www.tourinfo-bg.com    www.tourinfo-bg.net    Стоматолог в Пловдив    Връх Вихрен – трети по височина на Балканите    www.see-bulgaria.info    www.ralev-dental.com    Композити

Избор и статут на терена - земята трябва да бъде с ясна собственост (неоспорим частен, общински или църковен имот); със съгласие на собственика или дарение за религиозна цел; извън конфликтни зони – защитени територии, археология, частни спорове. Не е задължително пълно архитектурно разрешение за малък параклис, но в някои общини се изисква одобрение от местна администрация; архитектурен план (дори опростен) улеснява процеса. Параклисът трябва да има абсида (или олтарна ниша); престол (трапезата в олтара); място за икони, свещник и кандила; врата и поне един прозорец; евентуално кръст на покрива. Освещаването на параклиса е предшествано от Канонична подготовка. След завършване на строежа, се подава молба до епархията за освещаване. Назначава се свещеник или викарий за ритуала. Чин на освещаването (съкратен, не пълен храмов чин): чете се специална молитва за освещаване на параклис/часовня. Пръска се със светена вода и се помазва със св. Елей. Поставя се антиминс, ако ще се служи Литургия. Запалва се първата свещ. Извършва се прокламация на името (напр. „В името на Свети Георги, този параклис е осветен...“). Минимален инвентар на параклис включва Престол (олтарна маса, каменен или дървен, фиксиран), задължително - икона на Христос, на Света Богородица, на светеца – покровител, свещник, кандило ( в олтара и пред иконите), кръст (вътре и/или на покрива), светена вода (за освещаване и молитва), тамян, канон за молитви (псалтир, акатист, требник). Не е задължително параклисът да има иконостас, но се препоръчва дори символично разделение на олтара. Литургия се служи рядко, само с разрешение (например на храмов празник). Може да бъде отворен постоянно или само в празнични дни — според възможностите. Всяка година може да се извършва водосвет или молебен.

www.see-bulgaria.com    Стоматологична клиника в Пловдив    информация за Вихрен    www.see-bulgaria.net    www.tourinfo-bg.com    www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите    www.bg-tourinfo.eu    информация за Башлийски езера    Батак    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Какви дарове може да оставят миряни и посетители в параклиса? В православната традиция даровете, които миряните оставят в параклис, имат духовен, символичен и материален характер. Те не са „заплащане“ за благословение, а израз на вяра, благодарност, обричане или молитвено намерение. Ето най-често срещаните дарове: свещи и кандила. Свещта е символ на Христовата светлина и молитвата. Обикновено се палят пред икона. Дарение на кандило – маслено кандило за горене пред икона или в олтара. Икони. Миряни понякога даряват икона на светеца-покровител, на Христос, Богородица или друг светец, към когото са обрекли молитва. Обикновено иконата се оставя с кратка бележка (име, повод, молитвен смисъл). Цветя, билки, венци. Натурални венци, полски цветя, билки (особено на празници като Еньовден или на храмовия ден). Поставят се пред икони или край престола. Пари (дарения). Оставят се в дарителска кутия – за поддръжка, свещи, тамян, ремонт. Дарението не трябва да се изисква или натрапва. Лични дарове (в благодарност), например, бродирана кърпа или покривка (за икона или престол); сребърно кръстче или малък метален предмет („тамянник“, кандило); малък дървен кръст, икона или орнамент. Обикновено се оставят в знак на изпълнен обрек или чудо. Листче с имена за молитва, с имената на живи и покойни, понякога с кратка молба: „За здраве“, „За упокой“, „От благодарност“. Поставят се край икона или в специална кутия/плик. На храмов празник понякога се оставят хляб, вино, захар, олио — за благословение; плодове или жито – за раздаване (помен или благодарност). Ако се служи Литургия: просфора, вино, вода. Какво не се оставя? Играчки, статуетки, снимки на живи хора, дрехи (освен ако не са за конкретен обичай). Нецърковни символи (амулети, некръстени предмети). Прекомерна показност или пари оставени видимо като „показно дарение“.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.