Камбанария

Камбанария на църква в град Видин

Камбаните са основен символ на православните и католическите храмове

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Камбанария на църква в Бургас

Камбаните са основен символ на православните и католическите храмове

„За кого бие камбаната“ (For Whom the Bell Tolls), е световно известен роман от световно известния американски писател Ърнест Хемингуей, публикуван през 1940 г. Какви още великолепни примери имаме в световната литература, в които камбаната е ключов символ? Камбаната като символ е често използван мотив в световната литература. Тя е натоварена с богата символика – живот и смърт, божествено и човешко, предупреждение и откровение. В цитирания роман камбаната има особено важна роля. Камбаната е символ на смъртта и на общата съдба на човечеството – ако някой умира, част от нас също умира. Заглавието идва от метафизичното размишление на Джон Дън: „Не питай за кого бие камбаната – тя бие за теб.“ Друг класически пример в световната литература е „Невидимата камбана“ („The Bell“) – Айрис Мърдок (1958). Романът се развива около религиозна общност, в която стара, изгубена камбана се свързва със скритите страсти и моралните дилеми на героите. Камбаната е метафора за скритите истини, духовния копнеж и падението. „Камбани и други звуци“ (поезията на Едгар Алън По). Особено в поемата „The Bells“, По използва звука на камбани, за да предаде различни емоционални състояния – от радост до ужас. Камбаната тук е аудио-символ на живота, в неговата цикличност и неизбежен край. „Бамянските камбани“ – Ясунари Кавабата. Поетичен образ, използван в различни произведения на японския Нобелов лауреат. Камбаната присъства като символ на преходността, аналогично на будистката концепция за мимолетност (мужо). „Тайнственият звън“ в „Парижката Света Богородица“ – Виктор Юго. Камбаните на катедралата са централни в романа – Квазимодо е звънарят, а камбаните са символ на и изразител на емоциите и трагичната му съдба. Те звучат както при празници, така и при екзекуции – двойнствеността на техния глас отразява човешката драма. В романа „Парижката Света Богородица“ (Notre-Dame de Paris, 1831) от Виктор Юго, камбаните играят изключително важна символична и сюжетна роля. Те са не просто част от атмосферата на катедралата, а активен участник в действието и вътрешния свят на героите – особено на Квазимодо.

Камбаните като символ в романа са като „глас“ на катедралата. Катедралата „Нотр Дам“ е почти отделен герой в романа – тя „говори“ чрез камбаните си. Камбаните известяват важни събития – празници, бунтове, смъртни присъди – те задават ритъма на живота в Париж. Квазимодо и камбаните – любов, самота и идентичност. Квазимодо, гърбушкото звънар, е в дълбока, почти духовна връзка с камбаните. Те са неговият глас, тъй като той е глух и социално изолиран. Камбаните са единствените „същества“, които той истински обича и разбира. В един момент Юго пише, че Квазимодо ги милва и нарича по име – почти като живи същества. Тяхната двойственост са празничните и погребални звуци. Камбаните звучат както при тържества, така и при трагедии. Те въплъщават дуалността на живота и смъртта. Например, камбаната може да звъни за коронация или за екзекуция – една и съща форма, различно значение. Когато камбаните звънят за публичния линч на Квазимодо, това е не само звуков фон, а ироничен символ – той, който служи на камбаните, сега е обявен чрез тях за изкупителна жертва. Ето примерен откъс (парафраза по дух, не точен превод): „Сред своите камбани той не беше грозник, нито глупак, нито чудовище – той беше цар. Всяка една от тях го слушаше, говореше му, отговаряше му.“ В „Парижката Света Богородица“ камбаните не са просто декор. Те са символ на човешката душа, на връзката между земното и небесното, на трагедията и величието, на гласовете, които никой не чува – освен онези, които живеят в сянката на обществото. „Смъртта на Иван Илич“ – Лев Толстой. Въпреки че камбаната не е водещ символ, в края звънът на камбаната при смъртта е важен екзистенциален маркер, който маркира преминаването към отвъдното. Джон Дън – „Devotions upon Emergent Occasions“ (1624). Макар и нехудожествен, този текст е основа за заглавието на Хемингуей. Дън пише: „...никой човек не е остров… смъртта на всеки човек ме намалява… Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб.“

Камбанария на църквата в Сарафово

Модерна сграда със съмнения за каноничност

Камбани има и в екипировката на речните и морски кораби; в първите локомотиви. За какво служат? Камбаните в транспорта – по кораби, локомотиви и дори в някои стари автомобили – не са декоративни, а имат конкретна практическа, организационна и сигнална функция. Камбани на кораби (морски и речни). Основните им функции са да сигнализират при намалена видимост. При мъгла, буря или нощно плаване, корабната камбана се използва за подаване на звукови сигнали, с цел избягване на сблъсък с други съдове. Това е част от Международния правилник за предотвратяване на сблъсъци в морето (COLREGS). Обявяване на вахти - класическият корабен ден е разделен на вахти (например по 4 часа). Камбаната удря определен брой пъти, за да обозначи часа и смяната на вахтата. Пример: 4 удари = два часа след началото на вахтата. Аларма при аварии или опасности - камбаната се използва при пожар, пробойна, човек зад борда и други извънредни ситуации. Служи за бързо събиране на екипажа или за привличане на вниманието на други кораби. В миналото камбаната се използвала и за молитви, погребения на моряци, или при вдигане на знамето. Според международните правила, всеки кораб над определена дължина е длъжен да има камбана на борда. Камбани имало и в локомотивите (главно от 19. и началото на 20. век) Служели са за предупреждение на хора и каруци. При навлизане в гари, прелези, кръстовища или населени места, машинистите удрят камбаната, за да предупредят пешеходци и превозни средства. Аларма при тръгване - камбаната се използвала, за да сигнализира тръгването на влака – предупреждение към пътниците и персонала. Била и сигнал към персонала, често служела като комуникационен инструмент между различните служители – например между машиниста и охраната на композицията. Звукът на камбана бил отличаващ се от свирката. За разлика от свирката (пара или въздух), камбаната има по-мек, но отчетлив звук, подходящ за близки разстояния. Камбаната в транспорта има ролята на звукова сигнализация (без ток и електроника – чиста механика), комуникационно средство в шумна или рискова среда, инструмент за дисциплина, ритуал и ред.

Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Черно море    Българският имплантологичен справочник

В Москва, в Кремъл има камбана, която никога не е звъняла, защото е счупена. Цар-камбана (на руски: Царь-колокол) – една от най-известните и впечатляващи камбани в света. Тя се намира в Московския Кремъл и е символ не само на руското майсторство, но и на амбицията и парадокса на властта – величествена, но никога неизпълнила предназначението си. Царь-колокол (Цар-камбана) има височина около 6,14 метра и диаметър: около 6,6 метра. Теглото й приблизително е 202 тона – това е най-голямата камбана в света. Изработена е от бронз, отлята от сплав, съдържаща злато, сребро и мед. Годината на отливанее между 1733–1735 г. Майстори били Иван Моторин и синът му Михаил Моторин. Цар-камбаната е отлята по поръчка на императрица Анна Ивановна, племенница на Петър Велики. По време на изработката е вложено огромно количество благородни метали, дарени от църкви и боляри. При пожар в Кремъл през 1737 г. върху формата на камбаната падат дървени греди. В опит да я спасят, изсипват студена вода, което предизвиква термичен шок – и камбаната се напуква. От нея се откъртва фрагмент с тегло около 11 тона. Камбаната така и не е вдигната от ямата, в която е отлята, цял век. През 1836 г. тя е извадена и поставена на каменен постамент до Камбанарията на Иван Велики, където се намира и до днес. Никога не е звъняла, но звучи силно в културната памет – като символ на имперската мегаломания, както и на красотата в провала. В изкуството често се интерпретира като метафора за Русия – колосална, величествена, но понякога неефективна. Разказвана е и като алегория за човешкия стремеж към съвършенство, който може да се разбие от природни сили. Цар-камбаната е изобразявана в картини, пощенски марки, сувенири. Вдъхновява множество есета и художествени текстове. Нейната история често се споменава редом с Цар-пушка – друг огромен, но неизползван символ на руското имперско величие.

Камбанария на църквата в Сарафово по време на залез

Църквата се нарича Свети Николай Чудотворец, тъй като е построена в град край морето, а въпросният светия е пазител на всички моряци и рибари; също, незнайно защо, и на банкерите

Камбаната е важен атрибут на християнските религиозни храмове. Какво символизира тя и нейният звън за християните? Камбаната в християнския храм не е просто звуков сигнал – тя е свещен предмет, носител на богата духовна символика. В християнската традиция, особено в православната и католическата църква, камбаната и нейният звън се възприемат като "гласът на Бога", който зове човека към Него. Ето основните аспекти на това символично и богословско значение. Символика на камбаната в християнството. Гласът на Бога и зов към молитва. Камбаната символизира гласа Божий, който приканва вярващите към литургия, покаяние и общение. Звънът й е духовен зов, който се разпростира над селището и „обхваща“ душите на хората. Освещаване на пространството и времето. Когато камбаната звъни, тя освещава въздуха и пространството – според вярванията, разпръсква злото и носи благодат. Тя „отделя“ свещеното време (литургията, празника, погребението) от обикновеното ежедневие. Символ на памет и вечност. Камбаната отбелязва важни събития: раждане, брак, смърт, празник, тревога. Така тя става пазител на времето и паметта на общността, а чрез постоянния си звън – мост между земното и небесното. Предизвестие за Божественото присъствие. В православието се вярва, че преди литургията сам Господ "идва в храма", и камбаната известява това явяване. В католицизма, при освещаването на Евхаристията (преосъществяването на хляба и виното), понякога се използва специална малка камбанка. Звънът е като молитва без думи. Камбанният звън се възприема и като нематериална молитва, която се издига към небето от името на цялата общност – дори и от тези, които не присъстват физически.

Ендодонтия    Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга

Типове камбанни звуци и тяхното значение. Тъжен (погребален) се чува при смърт, траур, съпричастност. Радостен (празничен) звучи за Великден, Рождество, сватби, храмов празник. Тревожен (алармен) е звукът на камбаната при пожар, нападение, бедствие. Призивен (литургичен) е при начало на служба, камбанен звън преди входа. Камбаната е благословен предмет. В католическата и православната традиция, камбаната бива освещавана чрез специален обряд – с вода, тамян и молитви. Смята се, че освещаването й я превръща в инструмент на Светия Дух – подобно на иконата или кръста. Камбаната е сакрален инструмент – тя не просто събира хора, а осъществява връзката между Бога и човека, между земята и небето, между личното и общностното. Тя звучи в радост и в тъга, в тишината на изгрева и в тревогата на нощта – винаги като глас на вярата и напомняне за вечността.

Камбанарията на църквата "Свети Петър и Павел" в град Пловдив

Позлатен е куполът, но не и кръстът

Да надникнем в дълбоката традиция на изработването на църковни камбани, както и в духовното и акустичното значение на различните тоналности в една камбанария. Как се изработва църковна камбана? Изработката на камбана е не просто занаят – в традицията тя е почти литургичен процес, натоварен с духовен смисъл. Векове наред майсторите-камбанолеячи са го пазили като тайнство, предавано от поколение на поколение. Ето основните етапи на изработка: 1. Изработване на калъп. Камбаната се лее в специален глинен калъп, съставен от три части: Ядро (вътрешна форма) – основа, върху която се изгражда вътрешният обем. Фалшива камбана (восъчна форма) – тя носи релефите, надписите и декорацията. Покритие (външен калъп) – затваря конструкцията отвън. 2. Релефи и надписи. Обикновено се добавят образи на светци, Богородица или Христос. Надписи: кой я е дарил, кога е отлята, в памет на кого, молитви. Украси: кръстове, орнаменти, слънца, лозови листа. 3. Леене. Металът (обикновено бронз – сплав от мед и калай) се разтопява и се излива в калъпа. Температурата надхвърля 1000°C. Леенето се извършва често през нощта, при тишина и молитва. 4. Охлаждане и изваждане. След леенето калъпът стои няколко дни, за да изстине напълно. Камбаната се изважда, почиства и проверява за пукнатини. 5. Настройка (интонация). Камбаната се изпробва чрез удари с чук – звукът трябва да е чист, ясен и „пеещ“. В някои школи (особено руски) се работи с точна музикална настройка – камбаната може да има тонален център и „резонансен хор“.

www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    Имплантатни аналози и трансфери    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Синусова мембрана    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    www.ralev.ws

Има различни тоналности в камбанарията, нека научим какви са техният смисъл и подредба. Църковната камбанария не е просто сбор от камбани – тя е звуков ансамбъл, почти като орган. Всяка камбана има своя роля, както в хорово пеене. Видове камбани според размер и функция: малката се ползва при зов за молитва. Средната – при радостни поводи и литургии. Голямата има главен тон, при важни празници. Огромната (Благовест) обявява началото на службата. Биеща тревога се ползва при смърт и опасности. Ето основните стилове на звън: Благовестие – равномерни удари с една камбана. Символизира покой и подготовка за служба. Перезвон – последователно звънене от най-голямата до най-малката камбана. Празничен и тържествен. Трезвон – едновременен звън с много камбани. Великден, Пасха. Набат – тревожен, ритмичен звън. Използва се в бедствие, пожар или нападение. Какво прави уникален камбанния звън? Камбаната има обертоново звучене, съставено от няколко хармонични и нехармонични тонове. Това създава специфичната ? „пееща“ вибрация, която не се повтаря от нито един друг инструмент. Особено в източната традиция (руска, балканска), камбаните не се настройват по "западна" гама, а се подбират така, че да създават молитвено звучене – тайнствено, дълбоко, разтърсващо. Изработката и звукът на камбаните са въплъщение на връзката между човека и Бога. Всяка камбана „говори“ с уникален глас, но заедно с другите образува духовен хор от бронз – който създава звучащ храм в небето.

Изрисувана камбанария на църква в Асеновград

Рисунките на колони всъщност са по-евтини, отколкото, ако трябваше да се поставят действителни

Камбаната се монтира колкото се може по-високо във всеки храм. Това е голямо инженерно предизвикателство. Как се вдига тежкият предмет; как се закрепва така, че да не пада и да издържа на земетресения и други природни бедствия? Камбаната макар да изглежда като обикновен предмет, който просто виси и звъни – е инженерен подвиг. Особено при големите църковни камбани, които тежат стотици или дори хиляди килограми, монтирането им на високо място (камбанария, купол или звънарница) изисква внимателно изчисляване на натоварванията, познание по материали и вибрации, а също и умения в тежък вертикален транспорт, особено преди появата на съвременна техника. Как се издига тежка камбана? Традиционен метод (преди 20. век) е бил изработването на дървена рампа (шахта). Строи се наклонена дървена рампа, която обикаля кулата по спирала или води направо до отвора. Камбаната се тегли с въжета и макара, често с помощта на добитък или множество хора. Прави се вътрешна кула с подемни греди. Вътре в камбанарията се монтират временни греди, скрипци и лебедки. Камбаната се вдига вертикално, като се фиксира стъпка по стъпка с гредички и клинове. В православната традиция, преди последното издигане се прави молитва, тъй като това е опасен момент. Как да се закрепи камбаната безопасно? Има няколко основни конструктивни елементи: греда/ос (камбанна ос). Носи теглото на камбаната; изработва се от дъб, бук или метал, вградена в зид или в масивна дървена конструкция. Юзда (камбанен хомот). Това е горната извита рамка, към която се закрепва камбаната. Поглъща вибрации. Окачване на лагер. Камбаната се монтира на специални лагери или скоби, които позволяват люлеене, но задържат оста на място. Камбанна стойка (рама) представлява масивна рамкова конструкция от дърво, метал или камък, която разпределя тежестта върху зида. Зидарска връзка – в съвременния свят се използват анкери и метални връзки към зидовете за допълнителна стабилност.

Първи имплант от системата Implantium    Хирургията и информационните технологии    Предимства и недостатъци на имплантите    Имплантологични видеоклипове    Аналози и трансфери    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Стоматологични столове    Сравнение на имплантатните системи    Кариес    Орална хирургия    Стоматология    Градове в България

Високи камбанарии на църквата на хълма Царевец във Велико Търново

Красота и стил, изваяни от камък

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България

Ендодонтия    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Aсептика и антисептика    Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Бор    Субпериостален имплант    Сулкусформер    Типове фиксация    Закрит синуслифтинг; вертикален синуслифтинг    Композити    Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.