Вижте и научете за още интересни обекти:
Камъкът не е пластичен материал и въпреки това, строителите нареждат камъни в най-различни устойчиви форми. Срещат се конусовидни църковни стени, обли кули, хексагонални и други конструкции. Какви още възможности съществуват? Въпреки че камъкът не е пластичен материал, неговата висока якост на натиск позволява изграждането на различни сложни и устойчиви конструкции. Строителите използват геометрията, начина на редене и свързването на камъните, за да създадат стабилни и дълготрайни форми. Освен църковни стени, обли кули и хексагонални конструкции, съществуват и други интересни възможности. Сводове и арки. Позволяват изграждането на мостове, порти, катедрали и акведукти. Разпределят тежестта равномерно, което ги прави устойчиви на натиск. Видове: полуцилиндрични (римски), заострени (готически), лъчеви, сегментни и параболични. Куполи. Самоносещи конструкции, използвани в религиозни храмове, мавзолеи, обществени сгради. Има полусферични (като тези в римската и византийската архитектура), луковични (в руската архитектура), ребрести (готически). Спираловидни и радиални стълбища. Често използвани в кули и крепости. Централният носещ елемент е здрав каменен стълб или ос, около която се нареждат стъпалата. Кръгли и многоъгълни кули. Кръглите форми намаляват ударното въздействие на обсадни оръжия. Многоъгълните (петоъгълни, шестоъгълни) кули са комбинация между устойчивостта на кръга и ефективността на правите стени. Зигзагообразни и наклонени стени. Намаляват разрушителния ефект на обстрела и подобряват устойчивостта срещу ерозия. Използвани в крепостите на маите и инките. Терасовидни конструкции. Възприети в планинските райони за укрепване на склонове и земеделски земи. Познати от древността – примери са инките в Мачу Пикчу. Медоносни (пчелна пита) и клетъчни структури. Използват се за максимално ефективно разпределение на тежестта и устойчивост при минимално количество материал. Срещат се в някои древни и средновековни крепости. Конзолни конструкции. Чрез постепенно изпъкване на камъни се изграждат елементи като еркери, балкони и издадени укрепления. Използвани в някои мостове и сгради. Тези техники показват, че камъкът, макар и неподатлив на огъване, може да бъде използван в множество устойчиви и иновативни форми чрез правилно подреждане и конструктивни решения.
Практиката наложила съчетаване на камък и тухли. Какви предимства и какви недостатъци има строителството на строителни елементи - стени, мостове, арки и др. при ползване в строежа на камъни и тухли? Строителството с камъни и тухли е широко използвано от древността до днес, като всеки от тези материали има своите предимства и недостатъци в изграждането на стени, мостове, арки и други конструктивни елементи. Камъкът има редица предимства. Изключителна здравина и издръжливост – каменните конструкции могат да устоят на времето и природните стихии в продължение на векове. Висока носимоспособност – устойчив на големи натоварвания, което го прави подходящ за мостове, крепостни стени и сводове. Ниска поддръжка – не се нуждае от честа поддръжка или ремонт. Устойчивост на влага, огън и вредители – не гние, не се деформира от вода и не изгаря. Естетика – природната красота на камъка придава монументален и престижен вид на сградите. Но те не са лишени и от редица недостатъци. Голяма тежест – увеличава натоварването върху основите, което изисква здрава носеща конструкция. Трудност при обработка – изисква значителни усилия за рязане, дялка и оформяне. Скъп и трудоемък монтаж – строителството с камък изисква повече време и специализирани умения. Лоша устойчивост на опън – не е подходящ за конструкции, които са подложени на огъване или вибрации. Тухлите от своя страна имат не малко предимства. Лесна обработка и монтаж – тухлите са стандартни по размер и форма, което улеснява зидарията. По-ниско тегло в сравнение с камъка – намалява натоварването върху основите. Добра топлоизолация – задържат топлина и спомагат за енергийна ефективност. Екологичност – направени от естествени материали (глина, пясък), безвредни за околната среда. Модулност и гъвкавост – лесно се комбинират в различни архитектурни стилове. Техни недостатъци са по-ниската здравина в сравнение с камъка – по-малко устойчиви са на механични натоварвания. Чувствителност към влага – ако не са добре защитени, могат да се напукат и разрушат с времето. Неустойчиви на големи натоварвания – неподходящи за масивни конструкции като мостове и големи сводове. Изискват хоросан – за разлика от камъните, които могат да се нареждат на суха зидария, тухлите трябва да се свързват със спойка. В зависимост от конструктивните и естетическите изисквания, тухлите и камъкът могат да се използват самостоятелно или в комбинация, като например каменни основи с тухлени стени.
Независимо от материалите и формата, всяка църква в православния свят се увенчава от кръст. Може би, осмоконечният православен кръст ни е най-обикновен и познат. Но има и много други варианти на кръста, известни в православната традиция. Нека да видим кои са те: Египетският йероглиф “Anch”. От първите векове на християнството хора ползват египетския йероглиф „Anch“ като символ на кръста, защото той е имал подобна форма. Значението на „Anch“ е „живот“. „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан, 11:25). Кръст-котва. В Посланието към Евреите апостол Павел казва: „Та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,“(Евр. 6:18-19). Тази котва от надежда е Кръста. Понеже котвата прилича на кръст, тя се превърнала в символ на надежда за спасение и вечен живот. Според книгата „Християнските символи“ от Алексей Уваров, известен археолог, в някои древни римски пещери били открити плочи без никакви надписи, но със символи на котва. Кръст “Лоза”. Както Христос е казал: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“ (Йоан 15: 1). Символиката в този кръст на лозата е връзка? със Светата Евхаристия. Кръст Т. В Римската империя престъпниците са разпвани върху специални „египетски“ кръстове. Тези кръстове приличат по форма на буквата „Т“. Свети Дмитрий Ростовски пише, че светият пророк Езекиил имал видение, в което видял, че Божият Ангел маркирал хората от Ерусалим с буква „Тау“, за да ги предпази от опасност (Езекиил 9:4).
www.omegadentagroup.com Зъболекарски кабинет в Пловдив Естествената пирамида Вихрен Поставяне на импланти Eла Cмърч Дентална медицина Хвойна Имплантати Superline Мура Адрес на нашата практика Видеоклип за открит синуслифтинг Широки импланти Рила Рилски езера Седемте Рилски езера Отовишки връх Открит синус лифтинг Избелване на зъби Япония www.bg-dentist.com
Според традицията, Свети Антоний Велики е носил Тау-кръст на дрехите си. Монограм “Пастирската тояга на Христос”. В римските катакомби, археолози намират няколко подобни изображения, където пастирска гега пресича вертикално буквата „X“, която е първата буква от името на Христос на гръцки език, така че заедно те образуват монограма на Спасителя, Христос Добрият Пастир. Кръст с полу-луна. В Книга Откровение на св. ап. и ев. Йоан пише следното: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината“(Откр.12: 1). Светите отци казват, че в този случай луната символизира баптистерията, в която е кръстена Църквата. Други значения на полу-луната са люлката във Витлеем, дискосът с Тялото Христово. Също така символизира кораба на Църквата, воден от Христос, и котвата на надежда, дарена ни от Христос. Кръст Ботонии. В Русия този вид кръст е бил използван при правенето на напрестолни кръстове по-често, отколкото всеки друг вид. Можете да видите такъв кръст на различни руски държавни символи и градски гербове. Кръст с листенца. В църковното визуално изкуство често можем да намерим кръстовете с листенца. Например, можем да видим, този тип кръст върху омофора на св.Григорий Неокесарийски, изобразен на мозайките в катедралата „Света София“ в Киев. Кръст с капки. Четирите капки по ръбовете на кръста символизират капките Христова кръв, паднали на Кръста по време на разпването му. Кръст на Апостол Андрей. От 2-ри век гръцката буква „X“ е използван в различни монограми. Не само защото това е първата буква от името на Христос, но и защото св. апостол Андрей бил разпнат на такъв кръст. Ето защо тя се нарича кръст на Свети Андрей. През 18-ти век, император Петър Велики искал да подчертае религиозната разлика между православна Русия и Запада. Затова той поставя кръста на Свети Андрей върху руската държавна емблема, на собствения си печат и върху знамето на руската флота. Кръст с пресечки. Този вид кръст е широко използван в църковните украси, богослужебни предмети и върху одеждите на духовенството – особено върху омофорите на св. Трисветители. “Гръцки” кръст или древен Руски “Корсунов” кръст.
Храмовете на различните християнски направления и конфесии се различават по множество признаци в строителството, архитектурата и духовното предназначение. Тези различия отразяват както богословските, така и културните особености на всяко течение. От гледна точка на строителството и архитектурата, православните храмове имат куполна структура: Централен купол (или множество куполи), символизиращ небето. За тях е характерна кръстовидната форма. Често са изграждани във форма на кръст. Притежават иконостас: декоративна преграда с икони, отделяща олтара от основната част на храма. Интериорът е богато украсен с фрески и икони, библейски сцени, светии и символи. Най-често ползвани материали са камък, тухла и мрамор. Сред духовните особености, Богослужението е силно ритуализирано, с акцент върху тайнствата (Евхаристия, кръщение и др.). Иконите са централна част от духовния живот, почитани като прозорци към божественото. Католическите храмовеса в Готически стил (в историческите катедрали): Високи кули, остри арки, витражи. Доминират Барокови елементи: Богато декорирани интериори с позлата, статуи и олтари. Също са с Кръстообразна форма. Основен план на катедралите, често е удължен с дълъг неф. Обикновено има голям орган за музикален съпровод на литургията. Централен елемент е Евхаристията, като олтарът е основният акцент в храма. Характерни са молитвени кътове, посветени на Дева Мария и различни светци. Използването на латински (в традиционната литургия) и музикалните форми създават тържествена атмосфера. Протестантските храмове имат семпъл дизайн. Те са минималистични и функционални сгради, без пищна украса. Отсъствие на икони и фрески: Декорацията е ограничена до кръста и няколко библейски цитата. Фокус върху проповедта: Платформа или амвон за пастора е централна част от интериора. Модерни материали: Често се използват бетон, стъкло и дърво. Богослуженията са насочени към изучаване на Библията и проповядване. Акцентът е върху личната връзка с Бога, а не върху обредността. Музиката често е съвременна, включваща хорово или инструментално изпълнение. Арменски апостолически храмове имат куполи обикновено с конусовидна форма, наподобяваща арменския традиционен стил. Те са компактни по размери: По-малки по мащаб от православните и католическите катедрали. Проста вътрешна украса: Ограничено използват икони и фрески. Литургията съчетава елементи от византийската и сирийската традиция. Характерна е употребата на арменски език в службите. Старокатолически и други малки конфесии визуално приличат на католическите храмове, но са по-скромни по мащаб и декорация. Отсъства екстравагантност, като се акцентира върху практичността. Богослужението е близко до католическата литургия, но често на местния език. По-голямо участие на миряните в религиозните ритуали. Храмовете на различните християнски направления отразяват техните богословски възгледи и културни традиции. Православните акцентират върху тайнствата и визуалното величие, католическите – върху величествената архитектура и символизма, а протестантските – върху простотата и достъпността. Арменските и старокатолическите храмове съчетават елементи от различни традиции, съобразени с местната култура и нужди. В страницата, която следва, ще ви разкажем за православните храмове в България с най-изящната архитектура. Останете с нас и ще научите кои са те.
Интересна е появата на кръста като християнски символ. Има ли кръстът природен еквивалент? Как тъкмо кръстът, а не друг визуален символ става основа, около която се създава християнството като религия? Това е дълбок и съществен въпрос — защо кръстът, който е бил оръдие на унизителна и мъчителна смърт, се превръща в централен символ на християнството — религия, основана върху надеждата, спасението и любовта? Малко за историческия контекст. Кръстът като оръдие за екзекуция. В Римската империя разпъването на кръст е било крайно унизително наказание, запазено за роби, престъпници, въстаници — то не било просто смърт, а публично унижение. Самият Иисус Христос е осъден на такава смърт – несправедливо, между двама престъпници. Именно тук се ражда парадоксът: от най-страшното – смърт и позор – се ражда надеждата за вечен живот. Кръстът е знак на победа над смъртта. Първите християни не използват кръста открито, от страх от преследвания. Често се ползват символи като риба (ихтис), добър пастир или котва. Едва след IV век, след Миланския едикт (313 г.), когато християнството става легално, кръстът започва да се използва открито. Той се превръща в знак на победата над смъртта, защото смъртта на Христос не е край, а началото на възкресението и спасението. Има ли природен еквивалент на кръста? Кръстът като форма не е уникален за християнството, а предшества Христос. Природни и културни „кръстовидни“ символи съществуват още в праисторията. Кръст съществува в много неолитни култури и има значение на Четирите посоки, баланс, център на света. Слънчев кръст (кръг с кръст), е характерен и като индоевропейски, келтски, шумерски символ. Символизира Слънцето, цикли, живот. При растежа на растенията, кръстосаното разклонение означава живот, обновление. Кръстът може да бъде тълкуван и като архетипен символ, вече познат на човечеството, но в християнството му се придава дълбоко личностно и спасително значение чрез живота и смъртта на Христос. Смислова дълбочина на формата. Вертикалата означава човекът и Бог – стремеж нагоре, молитвата, духът. Хоризонталата е човекът и светът – любовта към ближния, служението. Кръстът съединява земното и небесното, вътрешното и външното – той е мостът между временното и вечното. Защо именно кръстът става център на вярата? Кръстът не е избран по естетически причини, а по свидетелство и преживяване: кръстът е мястото на върховната жертва, но и началото на победата. Християнството не избира символ на сила, а на страдание, което се преодолява – и в това е неговата морална сила. Цялата структура на християнската мисъл е парадоксът на силата в слабостта. Те са обобщени в символа на кръста. Кръстът е избран не защото е красив, а защото носи истината за страданието, жертвата и надеждата. Християнството не бяга от болката на света – то я приема, освещава я чрез Христос, и обещава преобразяване. В този контекст кръстът става не символ на смърт, а на живот, роден от любов.
Българският имплантологичен справочник Рила информация за Башлийски езера Базални импланти Батак България www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com www.ralev-dental.bg Язовир Калин Пловдив Градове в България Арбанаси Байкушевата мура Планини в България Зъболекар в Пловдив
Изразът "Слагам кръст" на нещо, означава и приключване, затваряне завинаги на страница или загърбване на човек. В християнските гробища с кръст се маркира камък или дърво, което означава, че житейският път на даден човек е приключил. Изразът „слагам кръст“ има силна символика, произлизаща от християнската традиция, където кръстът е знак на край, но също и на преминаване, жертва и трансценденция. В преносен смисъл изразът се използва в българския език за окончателно отказване от нещо или някого – например: „Слагам кръст на тази връзка“ означава, че човек я смята за напълно приключила; прекратяване на начинание – „Слагам кръст на този проект“ – означава, че вече не се възнамерява да се продължава с него; затваряне на житейска страница – често придружено от емоционален заряд, като съжаление, гняв или примирение. Образността идва от гробния кръст – знак, че животът на човек е приключил. В езика това се трансформира в знак за духовна или социална „смърт“ на дадена връзка, идея или стремеж. Има доста други често използвани български изрази с религиозен произход, които са навлезли в разговорната реч и носят преносен смисъл: Да се прекръсти човек... Буквално значение: Християнски обред за приемане във вярата. Преносно значение: Използва се при изненада, недоумение или възмущение. „Какви ги вършат тези хора – да се прекръсти човек!“ Господ си знае работата. Буквално значение: Бог има план, който не винаги е видим за хората. Преносно значение: Употребява се, когато нещо изглежда необяснимо, но се приема с доверие. „Не получих работата, но Господ си знае работата.“ Да ми е на съвестта. Буквално значение: В религията съвестта е вътрешен морален съд. Преносно значение: Когато човек прехвърля отговорността на някого. „Ако той е сгрешил – да му е на съвестта.“ Да го прости Господ. Буквално значение: Често се казва за починал човек – молба за опрощение на греховете му. Преносно значение: Израз на примирение или прошка към жив човек. „Много злини направи, но… да го прости Господ.“ Грехота е. Буквално значение: Грях, в религиозния смисъл. Преносно значение: Използва се, когато нещо се смята за несправедливо или жестоко. „Грехота е да оставиш това дете гладно.“ Слава Богу! Буквално значение: Благодарност към Бога. Преносно значение: Израз на облекчение или радост. „Излязоха живи от катастрофата – слава Богу!“
Язовир Карагьол връх Калин Мальовица Пирин Връх Вихрен Мусала Пирин Язовирите в България Черно море Ендодонтия Кариес Родопи Витоша Стара планина Закрит синус лифтинг Подпочвени води Зъб Зъбни импланти Сливен Лицево-челюстна хирургия Виж България Църкви и манастири Артикулатор и лицева дъга
Какви техники съществуват за обработка на камък за стени на църкви, крепостни стени, сводове на мостове и др.? Защо заоблените речни камъни почти не се обработват, а се влагат такива, каквито са? Обработката на камък за строителство е разнообразна и зависи от предназначението на строежа, вида на камъка и естетическите и конструктивните изисквания. Основните техники включват дялани камъни (дялка) - камъкът се оформя ръчно или машинно с длето и чук, за да придобие желаната форма. Използва се при изграждането на църкви, мостове, фасади и важни архитектурни елементи. Примери: обработен варовик, пясъчник, гранит; Грубо дялани камъни (полудялани). Камъните се оформят само от определени страни, като се запазва част от естествения им вид. Подходящи за селски къщи, укрепителни съоръжения, зидове. Камъни с рустикална обработка. Повърхността остава неравна, за да запази автентичния си вид. Често се използва за декоративни фасади, градински стени. Ронделоване и полиранe. Камъните се обработват, за да станат гладки и с естетически завършен вид. Приложимо при луксозни облицовки, колони, подови настилки. Камъни, подреждани на суха зидария. Без свързващ разтвор, като се разчита на точната форма и тежестта на камъните за стабилност. Прилагано в антични и традиционни строежи. Речни камъни – минимална обработка. Заоблените речни камъни почти не се обработват, защото те вече имат естествена износена и здрава структура. Обработката им е трудна, защото са твърди и гладки, което прави дялането сложно. Запазването на естествената форма допринася за автентичен и декоративен ефект. Често се използват в зидарии с хоросан, при облицовки на къщи, огради, декоративни елементи. Като цяло, изборът на техника зависи от функционалните и естетическите изисквания на строежа.
Контакт с авторите на портала Костна пластика Синус лифтинг Двуетапно повдигане на синусов под Новини от имплантологията Костни дистракции Първи балонен синуслифтинг Имплантатни размери Зъболекар Зигоматични импланти Абатмънт; надстройка; супраструктура Размерът е от значение - имплантатни размери Клек Дентална практика в Пловдив Имплантати Балонен синуслифтинг
Рентгенография на имплантат Различни имплантатни системи Множествени импланти Имплантатна повърхност Черно море Открит синуслифт Остеоинтеграция Периимплантит Имплантатни размери - характеристики Остеоинтеграция Белоградчик Връх Безбог Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.