Паметна плоча във Видин

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Както писа в „Под игото“ (1894) Иван Вазов, „Се завърши комедията, се захвати трагедията“. Мисълта е изречена от героя поп Ставри – един от колоритните образи в романа. Репликата бележи прелома между безгрижните, романтични и наивни моменти в живота на героите и настъпването на тежките и трагични събития, свързани с Априлското въстание и последвалите репресии. Поп Ставри изрича тези думи в момент, когато героите започват да осъзнават, че играта на „революция“ вече не е игра – идва истината, кръвта, смъртта. Комичното и бутафорното в патриотичните приготовления отстъпват място на трагичното и суровото. Фразата е култова, защото обобщава съдбата на много исторически и лични съдби. Има драматургичен резонанс – напомня структурата на античните драми. Лаконична, въздействаща, иронична – както само Вазов умее. Но думата ни е за друго. Както казваше нашият и любим, и пръв, и партиен, и държавен ръководител (тъкмо 4 прилагателни; колко правешкият селяк се е имал за важен) другарят Тодор Живков, нека тук, под тази паметна плоча, споделим Некои съображения. За нея, за контекста, съдържанието, посланието, изпълнението. Снимката ни показва една от двете алафранги, вкопани в стените на Пазар капия във Видин. Алафрангите са симетрично разположени на входа и на челната стена при създаването на портата (капията), е имало надписи, издялани в мрамор. Тъй като надписите били с арабски йероглифи, не е чудно, че столетия по-късно, са били безжалостно изчегъртани или културно свалени (което е малко вероятно). На тяхно място от лявата страна на портата днес няма нищо, но от дясната се мъдри тази, тип „надгробна“ мраморна плоча. Замазката на старите мраморни плочи с надписи се подава издайнически зад новата плоча. Неизчистена, по стар нашенски обичай. Но думата ни е за друго.

Мъж се прибира вечерта в къщата си, управлявана от изкуствен интелект. - Алекса, запали осветлението. - Аз съм Сири, коя е Алекса?!? - Добре, Сири, запали осветлението. - Викни си Алекса да ти го запали.

Който е малко или повече близък до писаното слово, веднага ще отбележи детайли, които ще убегнат на нетренираното око. Надписът върху плочата е указателен, информативен, за това и кратък. Текстът е на български и френски езици. Равнението на текста е ляво, което прави дясната страна да изглежда малко рошава, но това се преживява. Надписът е само с главни букви, което – предвид размера на табелата – изглежда оправдано. Модерната тъмно сива замазка покрай контурите на плочата се бие с варовия разтвор между фугите на оригиналния строеж, но това се вижда само от много близо. На фона на размера на цялата алафранга, плочата изглежда дребна; какво да говорим за текста в нея. Съвсем друго щеше да бъде, ако общината бе поставила вместо в алафрангата, една по-голяма и описателна табела рядом, със скици, информация за историята и събитията, на които е станала портата на калето. Пък и в превод на актуалния днес английски, който се наложи като език за международно общуване над френския. По една или друга причина. Ясно е, че не може да има до всяка табела по един пазвантин – ще рече пазач – който да пази гражданството от изкушението да лепи свои обяви върху плочата. По тая причина наоколо кипи живот. И налепените листчета го показват. Излиза, че в далечните години и десетилетия на XVII в. управници и строители са могли да издигнат нещо, с което днес се гордеем и го показваме като забележителност, а в днешните модерни времена, всичкото, на което се оказваме способни, е една мраморна плоча с пет думи, залепена как да е, без мисъл и връзка с главния мозък, слънчевото греене и числата от тотото. Ха сега да си спомним пак какво бе казал дядо Вазов.

Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България

Името на Пазар капия във Видин ми дава повод да си припомня, че турци и араби се славят с това, че са добри търговци. Петък е бил пазарен ден на много места из Османската империя. Не се носи такава слава обаче, за нас, българите. Каква може да е причината, че въпреки местоположението си на кръстопът, българите се славим с производство на чушки и домати, но не и с търговски умения, които са с порядък по-печелившо занимание? България като географски кръстопът между Изтока и Запада би трябвало да е изградила силна търговска култура. Но славата, която носим, е на работливи производители, не на ловки търговци. Защо е така? Причините са исторически, културни и психологически – нека ги разгледаме. Османското наследство: българинът е рая, не кърсердарин. В рамките на Османската империя търговията е концентрирана в ръцете на турци, евреи, арменци, гърци – общности с право на по-широка икономическа активност. Българите, като православни християни и рая, са ограничени главно до земеделие, занаятчийство, местна търговия от втори ред (на сергията, не на кервана). Ключов момент е това, че висшата търговия и финансите не са били достъпни за българите с векове. А културата на пазарлък, посредничество, търговска амбиция – се възпитава с поколения. Възрожденският морал също е сложил тежкия си отпечатък - честният труд е "истинският". В българското възрожденско съзнание производителят (земеделец, майстор, овчар) е героят на труда. Търговецът често се възприема като хитрец, спекулант, комисионер – някой, който „взема, без да дава“. Съществува морална опозиция. „Да си изкараш хляба с честен труд, не с въртоглавщина и пазарлъци.“ И като резултат - търговията не се превръща в идеал, а в необходимост. Липсва амбицията да се доминира пазарът – по-важно е да си почтен и уважаван. Психология на риска: българинът предпочита сигурното. Търговията изисква инициативност, умение за преговори, склонност към риск. Българинът, исторически поставян в несигурна среда (османски произвол, чести войни, смяна на режими), развива психология на оцеляване, не експанзия. Затова предпочита собствено лозе пред участие в рискована търговия; избира трудолюбието пред амбицията; поставя скромността като добродетел, а не „нахалството“ на амбициозния търговец.

Църкви и манастири    Връх Безбог    Езера в Пирин    Връх Вихрен    Научете повече - базални импланти    Подробна информация за Пирин планина    Артикулатор и лицева дъга

Комунистическият период: търговецът = спекулант. След 1944 г. частната търговия е обявена за враг на народната икономика. Предприемчивият търговец се заклеймява като "чорбаджия", "спекулант", "гешефтар". Изчезва цяла прослойка от български търговци, банкерски фамилии, посредници и занаятчии с нюх към пазара. ?? Така за цели поколения търговската култура бива прекъсната, заменена с уравниловка и недоверие към „печалбата“. Културният модел, насаждан упорито, е: „работи – не говори“. При турци, евреи, араби – пазарът е център на културата, умението да се пазариш е ценено. При българите – говоренето много, особено за пари, се възприема с подозрение. Има дори поговорка: "Търговия и лъжа – братя близнаци." Какво показва настоящето? Новите поколения българи, особено в чужбина или в ИТ сферата, се адаптират изключително добре към търговска логика, маркетинг и предприемачество. Много българи са блестящи продавачи в чужбина – доказателство, че не липсва талант, а културна среда. Българите не сме по-лоши търговци – просто дълго време не сме били оставени да търгуваме свободно, а после сме се научили да се срамуваме от търговията. Но това се променя. Истинският въпрос днес е: Ще се научим ли да ценим търговията не като „печалбарство“, а като изкуство на създаване на стойност?

Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България

Българското Възраждане (18–19 век) не е само епоха на книжовност и бунтове – това е и времето на предприемчивия българин, който започва да трупа капитал, да търгува на далечни пазари и да изгражда икономически гръбнак за бъдеща независимост. Ето някои впечатляващи примери на възрожденски търговски фамилии и личности, които доказват, че българите могат да бъдат блестящи търговци, когато имат свобода, ум и цел. Чалъкови – търговски великани от Пловдив. Родом от Калофер, по-късно базирани в Пловдив. Създават широка търговска мрежа – от Цариград до Виена, от Солун до Одеса. Занимават се с търговия на аба, вълна, оръжие, зърно. Влиятелни дарители – подпомагат училища, читалища, църкви. Известни с това, че поддържат и революционното дело – чрез средства и мрежи. Братя Тъпчилещови – от Свищов до Букурещ и Виена. Родени в Свищов, преместват се в Букурещ и търгуват в цяла Централна Европа. Инвестират в индустриални дейности – мелници, фабрики. Даряват огромни суми за училища и читалища. Основават Търговската гимназия в Свищов – първото специализирано търговско училище у нас (1883). Хаджи Генчо от Габрово – индустриалец и търговец. Започва като абаджия, после става фабрикант. Създава една от първите абаджийски работилници, където работят десетки занаятчии. Продава стоките си в Русе, Букурещ, Цариград. Инвестира в училища, внася модерни машини. Добри Желязков – фабрикантът от Сливен. Основава първата текстилна фабрика в България през 1834 г. (с одобрение от султана!). Бил официален доставчик на аба и плат за Османската армия. Организира мрежа от работници и търговци в Сливен, Търново, Одрин. Смятан за баща на българската индустрия. Иван Хаджиберов – търговец и дипломат от Видин. Представител на видинските търговски среди с влияние във Виена и Цариград. Осигурявал доставки на стоки по Дунава. Свързан с дипломатическите мисии на Българската екзархия. Участвал в изграждането на търговски мостове между Видин и Централна Европа. Защо не са ни останали в съзнанието? Историята след 1878 г. се фокусира повече върху революционерите и по-малко върху предприемачите. Комунистическият период заличава съзнателно буржоазните фигури – „чорбаджиите“ са врагове на народа. Училищата не преподават стопанска история системно. Какво ни показват тези примери? Българите имаме търговски нюх, когато имаме свобода на действие, достъп до пазари, чувство за дълг към общността. Тези хора не просто са печелели – те са строили училища, читалища, фабрики, мостове. Търговията за тях е път към свобода, а не само печалба.

www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите    Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България    Рила    www.bg-tourinfo.eu

Много хора се притесняват да не изгубят работата си заради изкуствения интелект. Алоооу, къде сте видяли изкуствен интелект да работи за 800 лв.?

Видин през Възраждането е повече от стратегическа крепост: той е икономически, търговски и културен център на Северозападна България. Градът играе ключова роля в дунавската търговия, а много от неговите жители – макар и не толкова известни, колкото пловдивските или свищовските фамилии – са заслужили място в стопанската история. Разположен на Дунав, Видин има пряк достъп до пазарите на Влашко (Румъния), Централна Европа (Австрия, Унгария), Цариград чрез речния и сухоземния път. Пристанището става една от най-оживените точки в българските земи – преминават зърно, добитък, дървен материал, кожи. Това дава на Видин изключителни географски предимства. Основни търговски дейности са били зърнена търговия - Видин става износител на жито, царевица и ечемик, особено към Австрия и Влашко. Местните търговци купуват продукция от околните села и я транспортират с лодки и салове. Добитък и кожи - Северозападът е богат на овцевъдство – вълна и кожи са търсени стоки. Видински търговци снабдяват големи пазари, включително Белград, Будапеща, Виена. Дунав като търговска магистрала - след подписването на Търговския договор между Османската империя и Австрия (1838), Видин печели още повече – австрийските параходи от DDSG (Дунавската параходна компания) започват да спират редовно. Създават се мита, складове, пазари, ханове – расте търговската инфраструктура. Известни са търговски фамилии и дейци от Видин: Хаджи Иван Хаджиберов – търгува с аба, сол, зърно. Поддържа връзки с Цариград, Одеса, Букурещ. Дарител на училища и църкви. Фамилията Сарафови: търговци и банкери (в по-късен период, но със зачатъци още в края на Възраждането). Имат кантори, търговски къщи и участие в кредитирането на местната икономика. Местни еснафи (занаятчийски гилдии): Видин е пълен със занаятчии: абаджии, кожухари, сарачи, ножари, грънчари. Всеки еснаф участва в търговия чрез еснафските пазари и ежегодните търговски панаири. Търговията и българщината - видинските търговци често финансират училища, църкви, читалища, дори революционни дейности. Пример: Църквата „Св. Николай“ е строена с дарения от търговци и еснафи. Видинското училище (в т. нар. Конак) е поддържано със средства на заможни граждани. Какво се случва след Освобождението? След 1878 г. и особено с отклоняването на важни търговски потоци през Русе и София, Видин губи стратегическата си роля. Много от фамилиите се изтеглят или разпиляват. Въвеждането на железниците подминава Видин, а Дунавът намалява значението си като основна транспортна артерия. Възрожденски Видин не е просто граница – той е жив, предприемчив град, в който търговецът не е лихвар, а общностен лидер, Дунав е артерия на благосъстоянието, търговията е път към просвещение.

Първи имплант от системата Implantium    Хирургията и информационните технологии    Предимства и недостатъци на имплантите    Имплантологични видеоклипове    Аналози и трансфери    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Градове в България

В центъра на Видин, ако не си по анцуг, те заговарят на английски

Кой е най-известният човек, освен Пазвантоглу, чието име се свързва с произход от Видин или с дейност във Видин? Антим I? Или друг? Антим I със сигурност е най-значимата историческа личност, чиято съдба и дейност са дълбоко свързани с Видин, а името му е широко известно и уважавано в цяла България. Но той не е единственият. Антим I (1816–1888) е духовен водач и държавник. Роден е в Лозенград, но става Видински митрополит (1868–1872) и тук разгръща мащабна просветителска, духовна и обществена дейност. Първи Екзарх на Българската екзархия – т.е. духовният и политически глава на българите след отделянето от Цариградската патриаршия. През 1879 г. е избран за първия председател на Първото българско народно събрание (Учредителното). Прогонен от османците, но обичан от народа и оставя траен отпечатък. Мавзолеят на Антим I във Видин, до митрополията, е едно от най-значимите културно-исторически места в града. Осман Пазвантоглу (1758–1807) е харизматичен и противоречив владетел. Управлява Видин като почти независим владетел от Османската империя. Води се отчасти като бунтовник, отчасти като реформатор – строи джамии, библиотека, казарми, пътища. Името му остава дълбоко свързано с архитектурния облик на Видин (напр. джамията с обърнатото сърце). Петко Рачов Славейков (1827–1895) – учител във Видин (1850). Престоят му във Видин е кратък, но важен – тук издава едни от първите си поетични опити и преподава в местното училище. Той е един от най-видните български възрожденци – поет, просветител, политик. Димитър Ризов (1862–1918) – дипломат и публицист от Видин. Роден във Видин, участва в революционното движение, по-късно става дипломат. Един от първите българи, които представят каузата на Македония пред Европа. Автор на първия голям етнографски атлас на Македония (1917). Александър Стамболийски (1879–1923) – пребивавал във Видин като затворник. Лидер на БЗНС, министър-председател на България (1919–1923). Бил затворен във Видинския затвор през 1915–1918 г. заради антивоенни убеждения. В затвора пише трудовете си и се оформя като политик. Никола Войновски (1850–1876) – четник от Ботевата чета, родом от Видин. Участва в похода на Ботевата чета, загива при сраженията. Името му се пази в летописите на Априлското въстание и героичния подвиг на 1876 г. Добри Желязков – макар и не видинчанин, има търговски връзки с Видин. Продава текстил и аба във Видин, тъй като там е бил пазарен център с военни гарнизони. Видин не просто ражда, а и привлича личности, които оставят следа в духовния, просветния, военния и политическия живот на България. Най-разпознаваеми остават Антим I – духовен и обществен лидер, свързан пряко с Видин; Пазвантоглу – владетел с културно и архитектурно наследство; Димитър Ризов – интелектуалец, родом от града.

Имплантати при деца    Екстраорални импланти    Къси импланти    Широки импланти    Зигоматични импланти    Мини импланти    Импланти в блок    Размерът е от значение - имплантатни размери    Пациенти за импланти    Циркониеви корони    Цени на зъбните импланти    Форум    Класификация на зъбните импланти    Субпериостални импланти    Класификация на имплантите според разположението им в костта    история на зъбната имплантология    Имплантатни размери - характеристики    Клинични случаи с импланти    Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.eu    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Видин се е отличавал главно с административна, търговска, военна и културна функция, а не толкова с изобретателство в индустриален или научен смисъл, какъвто свързваме например с Габрово или Пловдив. Въпреки това има няколко любопитни и реални приноса, които можем да определим като „иновативни“ за времето си, особено в контекста на Османския период, Възраждането и следосвобожденска България: Библиотеката на Пазвантоглу (ок. 1800 г.) – една от първите обществени библиотеки в българските земи. Построена е по заповед на Осман Пазвантоглу, като част от комплекс с джамия, часовникова кула и библиотека. Вътре са се съхранявали ръкописни и печатни книги на арабски, персийски, османо-турски и дори гръцки език, достъпни за образованието на служители и местни хора. Това е пример за „институционална иновация“, тъй като предхожда широкото разпространение на читалищата в България. В цялата Османска империя малко военачалници строят библиотеки – това го прави уникално за Видин. Ранна употреба на европейски механизми – часовниковата кула (1814). Макар не изобретение, часовниковата кула до джамията на Пазвантоглу е пример за интегриране на западни технологии в османски град. Въвеждането на часовници със зъбчати механизми, които отмерват времето не по религиозен канон, а по светски ритъм, е символ на модерност. Тази кула е една от първите подобни по българските земи. „Дом на знанието“ – Видинското училище и ранно светско образование (средата на 19. век). Видин става първият град в Северозападна България със светско българско училище (още около 1825–1830 г.). Учителят Христо Ботев е канен да преподава там (според някои източници – отхвърля поканата). Иновативната система на взаимно обучение (мониторна) е приложена тук още в 30-те години на XIX век – по британски модел. Първи индустриални обекти (края на XIX – началото на XX век). Още през 1880–90-те години във Видин се появяват механични мелници, мебелни и дърводелски работилници, пивоварни и сапунени фабрики. Не са оригинални открития, но са първи по рода си в региона и разширяват понятието за технически прогрес в местен мащаб. Радио Видин е един от първите регионални клонове на БНР (1930-те г.). Радиото във Видин е част от ранната комуникационна инфраструктура на България. Приема се за важна иновация в комуникациите и медийния достъп за Северозапада, а и в близката чужбина. През XX век има няколко учени и изобретатели, родом от Видин, работили в областта на инженерството, медицината и аграрните науки, като инж. Венелин Вичев – проектирал нови типове хидросъоръжения в Дунавския регион; д-р Цвятко Цветков – ветеринарен лекар, с принос в борбата срещу болести по добитъка в региона. Видин никога не е бил индустриален център – поради отдалеченост от столицата и жп артериите, силна милитаризация (като граничен пункт), аграрен характер на икономиката. Но именно културната и административна роля на Видин създава други „иновации“ – институционални, просветни и дори архитектурни.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.