Котка върху стена

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Понеже и в нашия сайт сме отделили подобаващо място за котките, нека погледнем обекта и темата под друг ъгъл. Защо точно котката става недостижим хит по импресии, клипове, мемове, снимки, писан текст, а не кучето, например? Нали и то е домашен любимец и дори по-опитомен от нея? Стотици тонове мастило са изписани от появата на писмеността, та до наши дни, как в лютите зими кучето гладува и мръзне навън „като пес“, докато котката е превзела пространствата около печката, камината, духалката. Какво прави котката такава любимка за човека? Но нека се фокусираме върху интернет, където котките са по-гледани от порното, най-смешните клипове, търсенето на таланти и всякакви други високорейтингови шоу-програми. Съществуват архетипни образи, социално-психологически механизми и динамика между човека и животното в условията на съвременната дигитална култура. Да разглаголстваме няколко възможни причини защо котката се е превърнала в икона на интернет. Котката е пълен контраст на очакванията. Котките не изпълняват команди, не се стараят да се харесат, не се натрапват — и точно това прави всеки техен жест изненадващ и чаровен. Докато кучето е предвидимо в своята вярност, котката е почти мистична: ще дойде, ако поиска, и ще си тръгне, когато й омръзне. Това създава огромен комичен потенциал в интернет клипове и мемета. Котките „пишат сценарии“ със самото си поведение. Котката може да скача неочаквано в кашон; да се изплаши от краставица; събори чаша вода без причина; гледа с пълно презрение камерата; да опустоши накичената елха точно пред Коледа... Това е злато за интернет съдържание, защото излъчва автентичност, ирония, абсурд — все ценности на модерната интернет култура. Котката е символ на индивидуализма и пасивната съпротива. Тя е като анимиран образ на пасивната съпротива срещу обществени очаквания. Въплъщение на идеала "не ме пипай, ако не съм решила" — послание, което особено в последните десетилетия резонира със западния индивидуализъм и свободолюбие. В интернет, където всеки се стреми да изрази себе си, котката е икона на онзи, който не се стреми да се хареса – и тъкмо затова е харесван. Визуалната естетика – котките са фотогенични. Котешките лица са симетрични, с огромни очи (подобни на бебешки, което активира вродена човешка симпатия), с изразителни муцуни, които изглеждат сериозни, сърдити или замислени. Тези черти ги правят идеални за мемета и реакционни изображения. Културно наследство и митология. Още в Древен Египет котката е била божество (Бастет), символ на защита, мистерия и женственост. Тя никога не е била просто животно – винаги е носела символен заряд. Докато кучето е прозаично – пазач, помощник, ловец, котката е полу-мистично присъствие, сякаш част от друг свят. Не трябва да подценяваме и естеството на вирусния ефект. Котките започнаха да се разпространяват още в ранните години на YouTube (например Keyboard Cat, Nyan Cat и Grumpy Cat), и оттам нататък създадоха традиция, която поддържа и захранва самата себе си — котешки клипове водят до още котешки клипове. „А кучетата?“ Кучетата също са звезди в интернет, но в друга роля — на добрички, послушни и обичливи. Но тези черти не носят същата изненада или ирония. Те са трогателни, а не абсурдни. Затова кучешките видеа са по-често емоционални, вдъхновяващи или поучителни, докато котешките са просто... шедьоври на неподправения хаос. Котката не е просто домашен любимец — тя е интернет персонаж, философия, естетика, алтер его на съвременния човек, който понякога иска да събори чаша вода без причина. Затова тя не е само гледана повече от кучето – тя е повече от шоу. Тя е отражение на нас самите в един объркан, ироничен, свободолюбив дигитален свят.

Не ме гледай така, момче

Котан или котка - това е въпросът

Човекът е опитомил различни животни. Някои, като кокошки и овце, освен, че дават полезни продукти на човека - яйца, мляко, вълна, служат и за храна, което означава, че падат кръвна жертва на своя опитомител. Котката, която е условно опитомена, се ползва с много специален статут. Тя не дава нито мляко, нито месо, нито пада под ножа. Тя наистина заема особено място сред домашните животни — не само поради своето поведение и връзка с човека, но и поради уникалния си социален статут, който я изключва от реда на продуктивните и "жертвени" животни. Котката е животно без продукция, но с престол. В традиционната човешка логика, животното е било инструментално — от него се е очаквала полза: от кравата – мляко и месо; от овцата – вълна, мляко, месо; от кокошката – яйца, месо; от кучето – пазач, пастир, ловец; от коня / магарето – превоз, работа. Котката? Нищо от това. Тя не дава продукция, не върши работа, не е средство за транспорт, не е храна. И въпреки това — оцелява и процъфтява, често по-добре от другите. Как така? Първоначалната причина за "опитомяването" й е прагматична — котката ловяла мишки и предпазвала зърното в хамбара. Това е било достатъчно, за да си спечели покана край огъня. Но тя никога не се е "продала" изцяло, както другите животни. Котката не е загубила хищническата си независимост, не е станала напълно зависима от човека, не е била възприемана като храна (с изключение на крайни случаи в гладни години или културно специфични практики). Тя не е домашен добитък — тя е присъствие. Котката се движи по прага между домашното и дивото, между човешкото и загадъчното. Тя е почти като талисман, икона, придружител на душата, а не инструмент за препитание. В различни култури тя е била божество (Бастет в Египет), пазител на отвъдното (в Древен Китай), придружител на вещици (в Средновековна Европа). Тя не е предназначена да умре, за да нахрани човека, а да живее редом с него, като някакво одомашнено присъствие на природата, което не си е изгубило достойнството. Тя е символ на съжителство, не на подчинение. Котката не е „опитомена“ в класическия смисъл — тя е приела да бъде съсед, съквартирант, понякога домакин. Тя не служи. Тя съжителства. Това е изцяло различна роля от тази на другите опитомени животни. И точно затова не я колим. Не я доим. Не я стрижем. Тя не е инструмент, а образ, събеседник, фигура на независимото живо начало, което сме приели в дома си не заради полза, а заради нещо по-фино – присъствие, характер, душевно огледало. Затова котката не пада под ножа. Не защото не може — а защото не й прилича.

www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Планини в България

Всяка котка иска да мине за тигър. Котката е универсален безпощаден убиец - гущери, мишки, птици, зайци; да не говорим за рисовете и тигрите. Докато в компанията на човека тя се преобразява. Кой кого е опитомил на практика? Парадокс — и чар. Котката е хищник, истински, безкомпромисен, изтъкан от древна ловна програма. Тя не се храни с тревичка, не пасе. В нея живее микро-тигър, миниатюрен модел на риса, пумата, леопарда. При това — не в символен смисъл, а в буквален: Felis catus е част от същото родословно дърво, със същата ловна анатомия и психика, просто мащабирана. „Котка или тигър?“ Или как дивото си сложи пантофи? Котката не е била пречупена, както други животни. Не е кастрирана символично от своята природа. Да, тя мърка на дивана, но ако види сянка в градината — се снишава, зениците й се свиват, лапите стават безшумно напрегнати. Хищникът е на повикване, в готовност, като спяща програма. А когато се събуди — жертвата няма шанс, било то мишка, собствените чорапи на стопанина или завесата/елхата в хола. Кой кого е опитомил? „Дали човекът си е купил котка, или котката се е обзавела с човек?“ Отговорът клони към второто. Защото човек й носи храна. Човек й чисти тоалетната. Човек й купува играчки. Човекът не я гони, когато го събуди в 4 сутринта, а й сипва храна със затворени очи. Значи, тигърът е в хола, но е намерил начин да го изхранват, да го обичат и дори да го боготворят. Без да лови. Почти. Котката е древен ловец в съвременен свят. Ето в какво се състои феноменът: котката е емоционално студена, но точно затова е мистериозно привлекателна. Тя е безпощаден убиец, който обаче се сгушва на слънце като възглавничка. Тя е диво животно, което самичко избира кога да бъде домашно. Тя е огледало на самия човек. Хората в котката разпознават себе си в идеал: умна, но не сервилна; независима, но знае кога да е нежна; смъртоносна, но уравновесена; грациозна, но с характер; цивилизована, но пази инстинкта си. Тя е съчетание на дивака и философа, на убиеца и мъдреца. И в това има нещо дълбоко човешко. Котката не е просто опитомена. Тя е просто решила, че няма нищо лошо в това да имаш свой човек — ако той е достатъчно обучен.

Гаврош без Козета

Котките са опитомени, но не съвсем. Като едни други

Кучетата по подразбиране гонят котките "до дупка", но само тези, които не са от кръга на човека-стопанин. Ако са в неговия кръг, котките им се качват на главите без никакви последствия за тях самите. Защо? Кучетата, особено породистите и социализирани, бързо правят разлика между „своето“ и „чуждото“. Това се отнася до хора, други кучета и, разбира се, котки. Котката, която живее в домакинството, мирише на стопанина (буквално — чрез феромони и контакт). Кучето възприема това чрез обонянието си — и я разпознава като част от глутницата, макар и с особен статут. Когато котката е „вътрешна“, кучето я приема като неприкосновена, част от свещения кръг на дома. Гоненето й би било като да подгони възглавницата на дивана – абсурдно и наказуемо. Йерархия и уважение към „господаря“. Кучето живее в структура, близка до вълчата глутница, където алфата (човекът) определя правилата. Ако алфата приема котката, тя се издига в ранга на поставен над кучето обект; кучето интуитивно разбира, че тя е под „протекция“. Това създава един почти феодален ред: Господар – Домашна котка – Куче – Външни котки. Всяка котка извън този кръг е навлязла без позволение – и тогава инстинктът се задейства. Котката го знае и се възползва. И тук идва най-забавното. Котката разбира, че е „вътрешна“. И веднага започва да минава покрай кучето с пренебрежение; се качва на гърба му; му яде от паничката; да заема центъра на леглото. И кучето... търпи. Понякога стене, но не се осмелява да я гони, защото усеща, че тя е обичана, „одобрена от Бога“. В по-дълбок културен план, котката олицетворява индивид със специален статут – почти като жрец или съветник в кралски двор. Не слуга, не воин, а нещо по-особено. Тя не е част от глутницата – тя е над нея. Кучето служи. Котката съществува. И когато стопанинът приеме котката, той изпраща сигнал към кучето, че тя е не само позволена, но и уважавана. Кучето е устроено да уважава избора на лидера. „Всяка котка извън дома е плячка.“ „Всяка котка в дома е... свещена.“ Кучето не гони вътрешната котка, защото знае, че тя е част от реда на нещата. Не я разбира напълно. Не я харесва непременно. Но я признава.

Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия

Някои хора са готови да даряват грижи и любов за котки, както не даряват грижи и любов към себеподобни. Защо? Да обичаш котка (или друго животно) повече, отколкото човек, не е отклонение. Това е съвсем човешко явление, резултат от нуждата да дадеш любов там, където няма риск от отхвърляне, предателство или дълг. Ето защо. Котката не те съди. Човешките отношения идват с очаквания, разочарования, уговорки, компромиси, сметки, вина. Котката не те пита защо си закъснял; не те упреква за грешките ти; не иска от теб обяснения; приема присъствието ти такова, каквото е. Когато даряваш любов на котка, ти си свободен от морална борба. Тя не я иска. Не я изисква. И затова получаваш чисто облекчение от самия акт на грижа. Много хора даряват любов към котки така, както не могат към хора, защото са били наранени от човешки взаимоотношения; не вярват вече на хора; не умеят да комуникират емоционално с други хора; търсят сигурност, която човешките отношения не дават. Котката не те предава. Ако си добър с нея, тя се връща при теб. Обичаш котката, галиш я, грижиш се за нея — но не си уязвим, както в човешка връзка.

Котки се гушкат. В различните периоди могат да са гальовни една към друга; в други се дерат до смърт

Обичат топлината, въпреки гъстата си козина

Няма разголване на душата, няма страх, че ще бъдеш наранен, отхвърлен, изоставен. Това е контролирана интимност — топлина без риск. Котката позволява да бъдеш просто "човек". Не мениджър. Не родител. Не провален син. Не излъган приятел. Не някой с дългове или история. Просто човек, който храни котка. Това е изчистено, базово, почти духовно усещане. Един акт на доброта без изискване на отговор. Защото котката заслужава — а хората понякога не. Хората могат да бъдат жестоки, манипулативни, двулични. Котката може да бъде студена, капризна, независима. Но никога — лъжлива. Никога — зла по човешки начин. Никога — използваща с умишлена подлост. И затова някои хора казват: „По-добре да дам любов на това същество, което не може да лъже, отколкото на онези, които могат — и го правят.“ Някои хора даряват на котката това, което не могат да дадат на човек, защото тя го приема без усложнения, без пазарлък, без угризения. И защото тя им го връща — не с думи, не с обещания — а с присъствие. С едно мъркане. С това, че е там.

Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири

-Каква прелест! Котарак или котка е? - Не виждате ли по ушите? - Не! - Заек.

Байкушевата мура    Сравнение на имплантатните системи    Зъболекар в Пловдив    Базални импланти - информация    Батак    България    www.dentalimplants.bg    Онлайн магазин за дентални материали

Котешки план за днес: Нищо няма да правя. После ще си почина

Има вярвания, че котката „изтегля болка“, че „лекува“, че „умира вместо теб“ — може да изглеждат ирационални, но носят в себе си архетипна логика и емоционална истина. Котките често лягат върху болни места – коляно, корем, гърди. Топлината на тялото им (по-висока от човешката – около 38–39°C) действа успокояващо. Мъркането им е с честота между 25–150 Hz, която в медицината се счита за стимулираща възстановяване на костна и мускулна тъкан (научно изследвано явление, макар и в начален стадий). Така че котката наистина може да има успокояващ, релаксиращ и дори терапевтичен ефект – поне върху нервната система. Но отвъд физиологията, котката се възприема като „интуитивно същество“, което усеща емоционално напрежение; стои близо до болния, без паника или страх; създава усещане за присъствие отвъд разума. Тя сякаш казва: „Не мога да те излекувам с думи, но мога да бъда тук.“ Това е лечебно само по себе си. Котката, която „взима злото върху себе си“ – това е митопоетично мислене, в което котката не просто присъства, а поема, изтегля, заменя. Твърдението, че котката умира, за да предпази стопанина си от беда, е отражение на няколко дълбоки вярвания: принципът на заместителя – познат още в жертвените ритуали: едно същество умира, за да живее другото (познат в много култури – от юдейския „изкупителен козел“ до християнския Агнец).

www.see-bulgaria.com    Стоматологична клиника в Пловдив    Информация за Вихрен    www.see-bulgaria.net    Подробна информация за Пирин планина    Върхове в Пирин    Езера в Пирин    Базални импланти    Информация за Башлийски езера    www.tourinfo-bg.com

Контакт с авторите на портала    Костна пластика    Синус лифтинг    Двуетапно повдигане на синусов под    Новини от имплантологията    Костни дистракции    Първи балонен синуслифтинг    Имплантатни размери    Зъболекар    Бъндеришки езера    Сравнение на имплантатните системи    Планини в България    Балонен синуслифтинг

Котката като пазител от злото – във фолклора често се приписва способността да отблъсква зли сили, да „вижда невидимото“, да спира болест или проклятие. Котката усеща края си и си отива тайно – което подсилва усещането, че е направила „жест“ – напуснала, за да освободи дома от тежест. В Русия, България и на Балканите се вярва, че котката не бива да умира в дома, защото поема „нещо“ със себе си. Обратно – ако умре извън дома, се смята, че е „захвърлила лошото далеч“. В Япония котката е част от шинтоистката духовност – „манеки-неко“ (котката с вдигната лапичка) привлича късмет и отблъсква нещастия. В езотеричните кръгове се твърди, че котката „чисти енергията“ в дома – дори мълчаливо да стои в ъгъла. Какво правим, когато вярваме, че котката ни е спасила? Всъщност човекът осмисля загубата през образа на жертвата. Когато котката умира, ние не искаме тя да е „просто си е отишла“ — по-достойно е да вярваме, че е направила последен акт на преданост. Това ни утешава. Това й придава сакрална роля. Не е важно дали е „вярно“ в научен смисъл. Важно е, че е вярно емоционално – а това е често по-дълбоко от фактите. Котката е хищник, мърморко, аристократ. Но понякога се превръща в мълчалив лечител, жрец, обредна фигура. Когато вярваме, че тя е поела болестта или съдбата вместо нас, ние всъщност й отдаваме роля, която заслужава да бъде не просто животно, а същество между световете.

Ако искате най-доброто място за сядане вкъщи, преместете котката

истината за базалните импланти    Рила    Зъбен имплант    Зъболекар в Пловдив    Връх Вихрен    Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер    www.bg-dentist.net    www.bg-tourinfo.com    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.