Пирин е втората по височина планина в България. Разположена е в югозападната част на страната и има дължина по направление север - юг приблизително 65 километра и ширина по направление изток - запад около 40 километра. Името на планината се свръзва с главния славянски бог Перун; в миналото Пирин се е наричал също Орбелус, което име има тракийски произход с вариации Орбел и Обел. Според някои проучвания на академик Владимир Георгиев името Пирин няма нещо общо с бог Перун; то има такийски, а не славянски произход. На тракийски език "перинтос" означава скала, скалист, а на хетски "перунаш" има същото значение. Все пак историческите и археологическите сведения сведения за хетите са много малко - те са живели основно в Мала Азия и не е известно доколко те изобщо имат нещо общо с Пирин планина.
Най-високият връх в Пирин е връх Вихрен с неговата надморска височина от 2914.3 метра. Като световен стандарт е прието височината на една планина да се определя според височината на нейния най-висок връх; въпреки че във всяка една планина има доста върхове, този стандарт е възприет успешно в цялата наука география и се прилага от години. Според този стандарт планината Пирин е седмата по височина планина в Европа - по-високи са Кавказ (връх Елбрус), Алпите (връх Монблан), Сиера Невада (връх Муласен), Пиринеите (връх Ането), Рила (връх Мусала) и Олимп (връх Митикас). Интересното е че връх Митикас в Олимп е само с един метър по-висока от връх Вихрен - Вихрен има 2918 метра надморска височина, а Митикас - 2919. През 1980-те години из планинарската общност в България се носеше популярен анекдот, според който гърците били натрупали 10 метра камъни върху Митикас, за да стане той с един метър по-висок от връх Мусала и съответно да бъде най-високият връх на Балканския Полуостров... Нямаме информация доколко това е вярно, тъй като нашият екип все още не е изкачвал връх Митикас, но в бъдеще се ангажираме да проверим.
Определянето на границите на Пирин е сложно, ако държим да сме прецизни от географска гледна точка. Възможно е да прекаляваме с точните географски описания (така и така никой не ги чете), но все пак ако сте любознателни и искате да научите повече за региона, отделете пет минути и разучете границите на Пирин спрямо околните планини и полета. За западна граница на планината се приема река Струма. Тя разделя Пирин от три други планини - Огражден, Малашевска планина и Беласица. След вливането на река Санданска Бистрица в Струма склоновете на Пирин остават доста далеч от последната главна река, поради което и за условна граница на планината се приема линията, която преминава през селата Левуново, Капатово, Хърсово, Враня и Катунци. На юг Пирин граничи с планината Славянка - свързващото звено между двете планини е Парилската седловина (1170 метра). Южната граница върви срещу течението на река Пиринска Бистрица до нейния водослив с Калиманска река северно от село Катунци. Между водосливите със Струма и Петровска река отвъд Пиринска Бистрица е гръцката планина Ангистро (Сенгелска планина) - тя се разпознава много лесно, тъй като по нейното било гърците са сложили редица от ветрогенератори, които се виждат отлично от град Мелник, от Петрич, от планината Беласица и от поречието на река Струма. Също така Пирин се отделя от планината Славянка чрез реките Петровска и Калиманска; границата продължава през селата Петровци и Голешево, като тук вече реката се нарича Голешевска. Нагоре от село Голешево границата се изкачва на изток по десния приток на река Череша и извивайки на изток - югоизток, достига след около 6 километра Парилската седловина. От нея се спуска по река Буровица и след още 6 километра достига до село Нова Ловча. Тук границата със Славянка свършва. След Нова Ловча границата с Пирин върви първоначално на разстояние 4 - 5 километра по протежение на река Буровица, а после на изток по долината на река Мътница до село Илинден. Нататък границата е по река Мътница до река Места.
На север Пирин се свързва с Рила планина в областта на седловината Предел (1140 метра) - на северозапад границата се определя от реките Еловица и Градевска, като Еловица се влива в градевска река, а Градевска - в Струма. На североизток по същия начин границата на планината се определя от река Раблова и река Изток - те пък се вливат в река Места. Източната граница на Пирин са реките Селската и Места. Те отделят Пирин от Разложката котловина, както и от най-западните склонове на Родопите до водослива с река Мътница. Последната река отделя Пирин от малката планина Стъргач и от най-северните склонове на планината Боздаг.
Структурата на Пирин се определя от една важна особеност - планината има Главно Било и основни разклонения. Главното Пиринско Било се явява вододел между басейните на река Места и река Струма. Билото преминава по цялата дължина на Пирин, при което оформя три големи дяла - Северен, Среден и Южен Пирин. Северният дял на планината започва от седловината Предел и завършва при седловината Тодорова поляна (1883 метра). Този дял е най-атрактивен, тъй като тук са разположени най-високите върхове, всички езера в Пирин и голяма част от туристическата база в планината. Среден Пирин е разположен между седловината Тодорова поляна и Попови ливади (Папаз Чаир), а Южен Пирин - между Попови ливади и Парилската седловина. Главното Пиринско Било започва от връх Пирин (2593 метра), но тъй като той е вдаден към басейна на река Струма, вододелното било между басейните Струма и Места преминава малко на изток от него. То започва от седловината Предел, преминава през връх Сегментепе (2073 м.) и достига до Плешки връх - 2546 метра. От Плешки до Даутов връх (2597 м.) билото се придвижва в посока изток - югоизток, а а след това до връх Албутин (2688 метра) - в посока юг - югоизток. От тук започва най-известната и най-атрактивна част от Главното Пиринско Било, която и се посещава най-много от туристи. Тя включва мраморните върхове Разложки Суходол, Каменитица (под нея се отделя страничното било Стъпалата), Баюви Дупки, Бански Суходол, най-тясната част от билото - Кончето, двойният връх Кутело, както и най-високият връх Вихрен. След Кутело билото преминава право на юг, а след Вихрен включва Хвойнати (Овинати) връх и Муратов връх. В този участък на запад от билото са разположени Влахини езера и Георгийски езера.
При Муратов връх от главното било се отделя едно от най-атрактивните странични била - Синанишкото странично било. То се насочва на югозапад и образува вододел между реките Влахина и Санданска Бистрица. Върху това било са разположени върховете Георгийца (2589 м), Синаница (2516 метра - най-популярен от трите) и Конски кладенец (2309 м).
Главното Пиринско Било продължава на изток през карлинга Караулите с едноименния връх (Теодосиеви Караули - 2633 метра). Всъщност Теодосиеви Караули не е една, а цели четири коти - редуващи се една след друга. Според легендата там са давали денонощно наблюдение стражите на войводата Теодосий; и тъй като видимостта от този рид е прекрасна във всички посоки, те своевременно подавали сигнали ако видят опасност. След това Главното Било достига до връх Бъндеришки чукар (2738 метра), който според нас е един от най-атрактивнтие върхове в Пирин, тъй като се намира точно в геометричния център на алпийската част на планината - Северен Пирин. От този връх гледката просто е във всички посоки и при ясно време практически няма връх в Пирин, който да не можете да видите! Връх Бъндеришки чукар се извисява над Бъндеришкия циркус; след него билото извива на изток - североизток към връх Възела (2620 метра). Точно при връх Възела в северозападна посока се отделя Тодориното Странично Било (също атрактивно и известно), върху което са разположени върховете Василашки чукар, Малка Тодорка, Средна Тодорка и Голяма Тодорка (Тодорин връх - 2746 метра). Тодориното било е вододел между река Бъндерица и река Дамяница, спуска се на североизток и север и достига местността Тодорова Орница и град Банско.
Следващият участък от Главното Било са двата върха Голям Типиц и Малък Типиц. От североизток под тях са Василашките и Типицките езера; след това билото преминава през връх Превалски чукар, седловината Превала и достига до скалистата Мозговишка порта (Белеметска порта). След нея билото сменя посоката си на изток, преминава през връх Валявишки чукар и достига връх Момин Двор. Този участък загражда от север живописното Тевно езеро и циркуса Белемето, а от другата страна е също толкова живописният циркус на Валявишките езера.
Точно при връх Момин двор от Главното Пиринско Било се отделя страничното било на връх Полежан. То разделя Демянишка река от водосборите на Безбожка река и река Ретидже. В областта на това било са разположени няколко географски обекта - скалният гребен Стражите, върховете Голям Полежан, Малък Полежан, Малка Стража (2803) и Голяма Стража. Две малки странични разклонения водят до върховете Безбог и Газей. От връх Момин двор главното било прави прехвърляне на юг през Кралевдворската лява порта към връх Кралев двор (2680), при който се отделя друго важно било - Каменишкото странично било, което на юг е вододел между реките Санданска Бистрица от едната страна и Демиркапийска и Пиринска Бистрица от друга страна. Върху това било е разположен друг впечатляващ участък - той включва върховете Малка Каменица, Голяма Каменица, Яловарника, Зъбът, Куклите и Голена. След като премине през седловината Солището, Каменишкото странично било завършва при върховете Кельо и Коцов гроб, при което се разделя на малки ридове.
След връх Кралев двор Главното Било продължава на изток през връх Демиркапийски чуки (който има две височини) и седловината Демиркапия (Железнишка порта) до връх Джано, който е висок 2668 метра. Другото име на връх Джано е Орловец. Тук билото завива под прав ъгъл на юг и се прехвърля към Ченгелчал (Кривец - 2709 метра), Демирчал (Железник - 2673 метра) и Хлевен (2640 метра). Връх Хлевен (Хамбарташ) е последният от алпийската чааст на Пирин; след това Главното Било преминава през Бойков връх (2343 метра) и достига до седловината Тодорова поляна, която е на надморска височина от 1883 метра. Тук завършва Северен Пирин и започва Среден Пирин. Към река Струма границата между двете части на планината е по дължината на Бяла Река и Пиринска Бистрица, а към река Места - по Маревска река.
Среден Пирин е разположен между две седловини - Тодорова поляна и Попови ливади (Папаз чаир на турски). Втората седловина има надморска височина от точно 1400 метра. От Тодорова поляна главното било на планината преминава в югоизточна поска и се изкачва леко към връх Мурата (1931 метра), преминава през ниската седловина Аскерски колиби и на юг се изкачва до връх Сеното (1890 м.), като накрая достига до най-високия връх в Среден Пирин - Ореляк с неговите 2099 метра. Върху този връх е построен телевизионен ретранслатор, тъй като върхът има видимост от почти цяла Югозападна България. На изток от връх Ореляк се простира карстовата заравненост Добро Поле. В този участък от планината по билото се срещат отново мрамори. Главното Било се спуска към връх Баба (1917 метра) и седловината Папазчаир, където е границата на Среден Пирин. През седловината преминава асфалтов път, който свързва град Гоце Делчев с град Сандански, Петрич и Мелник. Тук са изградени голям брой почивни станции, вили, хотели и приятни кръчми, в които човек да се отмори с няколко бири след тежък планински преход. Има и хижа, която естествено носи името Попови ливади. Границата между Среден и Южен Пирин преминава през реките Крива и Добра лъка към Пиринска Бистрица, както и през Добротинска река към река Места от изотчния склон.
Южен Пирин е най-малкият дял на планината. Той е разположен от Папазчаир до Парилската седловина на юг, където Пирин се свързва с планината Славянка. На юг от Попови ливади Главното Било постепенно набира височина до връх Муторог (1971 метра). На северозапад от него остават два върха - най-високият връх Ушите (1978) и вторият по височина връх Свещник (1975). Билото продължава на юг през седловината Джамията и връх Свети Петър (1757 метра), за да завърши при Парилската седловина - 1170 метра. Тя е наречена на името на село Парил и при нея се осъществява свързването на Пирин с планината Славянка (Алиботуш).
Информация за Пирин - версия за настолни комютри, преносими компютри и таблети
По отношение на геологията Пирин е уникален, тъй като представлява хорст - блок, издигнат между други два блока. По-голямата част от планината е заета от гранити от палеозойската и мезозойската ера. Най-старите скали в нея са метаморфните, които са представени в горна и долна серия. Долната е изградена от гранитогнайси, над които има амфибиолити с гнайси и шисти, а над тях - шисти, амифибиолити и мрамори. Горната серия е изградена от гнайси и шисти, над които има мрамори. Последните изграждат най-атрактивната част от планината - Главното Пиринско Било от връх Разложки Суходол до връх Вихрен включително. На север и на юг от този частък в планината са гранитите; мрамори се откриват обаче и в Среден Пирин (в райнона на Ореляк и Добро поле), както и в Южен Пирин. Мраморите са метаморфни варовикови скали, които са променили своя строеж и химичен състав под въздействие на различни фактори. Те имат значително по-голяма плътност от варовика. Други специфични условия са голямата надморска височина и оголването на билата; поради всички тези условия в мраморните скали се образуват карстови форми на релефа много по-трудно, отколкото във варовика. Някои от пиринските пещери - пропасти достигат на дълбочина повече от 200 метра. Те са разположени предимно в циркусите Бански Суходол, Баюви дупки и Каменитица.
Пирин планина е издигана многократно, в резултат на което са оформени три денудационни повърхности. Най-високата е младомиоценската - тя се намира на 2400 - 2600 метра надморска височина. Нейни представители са Седелец, Стъпалата, Котешки чал, Палашица и други. По-ниска повърхнина е староплиоценската - 1600 метра, а най-ниска е младомиоценската - 1200 метра. Сред специалистите има известни спорове дали е имало еднократно или двукратно заледяване; независимо от стадиите на заледяването обаче, то е довело до ефектни форми на релефа - скалисти върхове, карлинги, ледникови циркуси и долини.
Всички води на Пирин планина се оттичат към Бяло море. Те се спускат към реките Струма и Места, като вододелът между тях е Главното Пиринско било. В река Струма се вливат реките Ощавска, Влахинска, Санданска Бистрица, Мелнишка, Пиринска Бистрица и други, по-малки реки. В река Места се вливат Бъндерица, Демяница, Безбожка река, Десилица, Туфча, Маревска, Глазне и други. Срещат се много дълбоки и красиви ледникови речни долини - такива имат реките Влахина, Бъндерица, Демяница, Беговица, Демиркапийска и много други. На някои от тях се образуват красиви водопади - Бъндеришки скок (на река Бъндерица), Демянишки и Юленски скок (на река Демяница), Брезнишки водопад на река Туфча, Попинолъшки водопад на река Санданска Бистрица и други. Кашинският водопад също се намира в Пирин планина.
В различните източници се споменава за различен брой езера в Пирин - между 120 и 160, като всички те са разположени на надморска височина от над 2000 метра. Най-известни са Бъндеришките, Василашките, Валявишките, Поповите и Кременските езера, като всички те са разположени в едноименни циркуси. Между 30 и 40 на брой езера периодично пресъхват и се превръщат във влажни ливади - това се случва обикновено към края на месец август и началото на септември. Такива езера се откриват в тревисти циркуси с по-южно изложение - например Башлийските езера, докато Василашките пък са доста по-пълноводни - защото са разположени и сред скалисти склонове. В планината Пирин се намира и най-високо разположеното ледниково езеро на Балканите - Горно Полежанско езеро, което се намира на надморска височина от 2710 метра.
Подножието на планината е богато на минерални извори. Причина за това са разломните линии, по които е станало издигането на хорста. Много от изворите са използвани от дълбока древност - известно е пристрастието на древните римляни към минералните извори, поради което и те са строяли терми под път и над път. Минерални извори има в град Сандански, Банско, Марикостиново, Градешница, Добринище, Огняново и Ощава.
Климатът на планината е планински със средиземноморско влияние, което навлиза по хода на долните на реките Струма и Места. Средногодишната температура във високите части на планината е между 0 и -3 градуса по Целзий. Валежите там достигат 1000 - 1300 милиметра годишно. Снеговалежите са обилни и снежната покривка се задържа дълго. Духат доста ветрове (макар и не толкова силни колкото по Витоша и Стара Планина), поради което и Пирин е една от най-лавиноопасните български планини. В Големия Казан има снежна преспа, която не се стопява целогодишно; под Бански Суходол също има ледник, но според някои географи - снежник. Като антагонизъм на зверския студ пък в подножието на планината е разположено най-горещото място в България - град Сандански.
Почвите в Пирин са разнообразни и като цяло имат вертикално зониране. Най-голямо разнообразие имат тъмнокафявите и тъмноцветните почви - те се срещат до около 2100 - 2200 метра надморска височина. Над тази височина има планинско - ливадни почви. По североизточните склонове на планината има делувиални и делувиално - ливадни почви. Около Мелник и Сандански се срещат излужени канелени горски и ерозирани излужени канелени горски почви - до надморска височина от 1200 метра.
Растителността в Пирин е разнообразна - срещат се около 1300 вида. Горите имат вертикално зониране. От 700 до 1800 метра преобладават букът и елата. Смърчът е разпространен между 1400 и 2200 метра, а бялата и черната мура - между 1800 и 2200 метра. От 2000 до 2500 - 2600 метра расте клек - той заема огромни пространства. Те са много труднопроходими и поради това се налага планинските пътеки да се прочистват. Над пояса на клека са тревистите части на билата, където има алпийски и субалпийски видове, а по мраморните била - и калцифилни видове. Разнообразието на цветята в Пирин е много голямо - божур, червено омайниче, златиста кандилка, жълта и синя тинтява, пирински чай, каменоломка и други. Срещат се и застрашени видове.
Най-голям интерес предизвиква безспорно еделвайсът. Той расте по мраморното било на планината и може да се види в края на юли и през август. Мраморното било на Пирин и един ограничен район в Средна Стара планина (резерватът Козя стена) са единствените две места в България, на които може да се види това емблематично за планинарството цвете. Късането, увреждането и изкореняването на еделвайса са забранени! На юг в планината расте известният пирински чай; освен това се срещат стотици видове гъби, мъхове, лишеи и водорасли.
Животинският свят в Пирин също е много разнообразен. От обичайните за повечето наши планини едри животински видове се срещат диви свине, мечки, елени, вълци, лисици, зайци и белки. Дивите кози обитават най-високите части на планината. От влечугите се откриват пепелянка, усойница, смок, слепок, обикновен гущер и други. Птиците са представени от глухари, гургулици, чавки, диви гълъби и пойни птици. По-рядко се срещат орли, фазани, соколи, ястреби и кеклици. В реките и езерата в Пирин има пастърва - американска и балканска.